Howards End - Season 1 (2017) (Howards.End.S01.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-GLUE/Howards.End.S01E02.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-GLUE.srt) Свали субтитрите
са твърде тежко бреме за девойка на твоята крехка възраст!
Не казвам, че постъпваш зле с Хелън и Тиби, мила.
Само със себе си.
- Лельо Джули!
Но що за хора са тези Уилкокс, Маргарет?
Не разбирам.
- И аз не знам нищо за тях.
Запознахме се в Германия.
Поканиха ни да ги посетим, когато се приберем,
но Тиби го хвана сенна хрема и Хелън замина сама.
Ние с Пол се обичаме.
Майко, знаеш ли, че Пол е постъпил като глупак с това момиче?
Те вече не се обичат.
Според теб всички лични връзки ли свършват блудкаво?
Беше отвратително.
Ходи ли на концерт?
- Ходих, да.
Тази дама неволно взе моя чадър.
Господи, така съжалявам!
Ето къде живеем.
Г-це Шлегел!
- Отново Уилкоксови.
Наели са жилище отсреща.
Ще ми се да ви подаря нещо, достойно за вашето познанство.
Но аз не искам коледен подарък, г-жо Уилкокс.
Предполагам, че г-н Уилкокс е доста независим?
Той има такъв силен характер. Но по природа е деликатен, нали?
Елате сега с мен в Хауърдс Енд. Искам да го видите.
Може би по-нататък?
Простете ми, идвам! Така съжалявам!
Рут!
- Каква чудесна изненада!
Г-це Шлегел, малката ни разходка ще остане за друг ден.
ИМЕНИЕТО ХАУЪРДС ЕНД
… тъй и пожела Всемогъщият Бог по великата Си милост
да прибере при Себе Си душата на нашата скъпа покойна сестра.
Затова предаваме тялото й на земята -
пръст при пръстта, пепел при пепелта, прах при прахта,
с непоколебима надежда за възкресение във вечния живот
чрез нашия Господ Иисус Христос…
… който ще преобрази нашето тяло тъй, че то да стане
подобно на Неговото славно тяло,
със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.
Г-н Уилкокс, най-дълбоки съболезнования!
Г-це Шлегел… Колко мило, че дойдохте.
Много мило.
Пощата пристигна, татко.
- Благодаря. Остави я там.
Хубава ли беше закуската?
- Да, благодаря.
Чарлс пита искаш ли "Таймс".
- Не, ще го прочета по-късно.
Позвъни, ако искаш нещо, татко.
Имам всичко необходимо.
Татко не е ял нищо.
Не разбирам.
Това е придружаващо писмо от старшата сестра на клиниката.
Другото е от майка ти - запечатано е вътре.
Не разбирам. Коя е г-ца Шлегел?
Г-ца Шлегел?
- Да.
Тя… беше на погребението. Посещавала е майка ви в клиниката.
Бяха приятелки.
- Но какво пише там?
"До скъпия ми съпруг.
Бих искала г-ца Маргарет Шлегел да получи Хауърдс Енд."
Какво?!
Без дата, без подпис.
Препратено е от старшата сестра на клиниката.
Въпросът е…
- Това не е законно!
Къщите се наследяват чрез адвокат, Чарлс, сигурна съм.
Дай й го, Чарлс.
Написано е с молив! Това не се брои за официално.
Знаем, че не ни обвързва, Доли. Моля те, не се меси.
Не може да е искала да го остави на г-ца Шлегел!
Признавам, не е в неин стил.
- Не мислиш ли, че г-ца Шлегел…
… по незаконен начин…
- О, не! Не мисля.
Какво не мислиш, татко?
- Че би могла…
Че имаме незаконно въздействие. Не, според мен въпросът е…
… в състоянието на майка ви, когато го е писала.
Къщата значеше много за нея.
Не е в стила й да я остави на външен човек.
Цялата работа не е в стила й.
- А г-ца Шлегел?
Вероятно знае. Майка може би й е казала.
Тя ходи два-три пъти в клиниката. Вероятно чака развитието на нещата.
Каква ужасна жена! Може би вече идва да ни изхвърли!
Нека опита! Ще си има работа с мен.
И с мен. Но тя няма да дойде.
Несправедлив си към г-ца Шлегел.
Майка ти й се възхищаваше, г-ца Шлегел бе много мила с нея.
Бе така любезна да я посещава, докато боледуваше.
Но историята с Пол беше скандална…
Не искам да слушам за историята с Пол, Чарлс.
Според мен тя е честна.
- Но онези хризантеми…
И идването й на погребението.
- Защо да не дойде?
Не биваше да праща тези цветя,
но вероятно за нея изглеждат подходящи.
Може би има такъв обичай в Германия.
Забравих, че е германка. Това обяснява много неща.
Само наполовина е германка.
- Ами това писмо?
Не би могла да има претенции към Хауърдс Енд! Дори мама да…
Написано е с молив!
И майка ти не е била на себе си, когато го е писала.
Това е.
Чарлс, сега ще взема вестника, ако си го прочел.
Ако тя се появи тук…
- Чарлс! Ще ми подадеш ли вестника?
Ето, татко.
- Благодаря, Иви!
Ти се върна!
Ще сервираме след минутка. Нанси?
Все едно. И после тръгнахме към…
Хелън, нали ти казах тъжната вест за горката г-жа Уилкокс?
Да. Съжалявам да го чуя.
Получих писмо от сина й - Чарлс. Приключва делата по наследството
и пита дали майка му не е искала да получа нещо.
Нима?
Много мило, като се има предвид, че я познавах съвсем бегло.
Казах, че бе споменала, че ще ми направи коледен подарък,
но после сме забравили за това.
Надявам се, че Чарлс е схванал намека.
- Да. След това ми писа съпругът й.
Благодари ми, че съм била мила към нея.
Надяваше се това да не е краят на познанството ни
и двете с теб да гостуваме на Иви някога в бъдеще.
Харесвам мистър Уилкокс. Предан е на работата си -
каучук, това е голям бизнес.
- Да…
Този бизнес убива черните африканци в Конго.
О, Тиби…
- Млъкни, Тиби!
Питайте благочестивите си приятели не е ли така.
Жените не разбират от икономика.
Сигурна съм, че г-н Уилкокс не е убиец.
Според теб как се получава каучук от дърветата?
Събират по селата групи от местните, пращат ги в лагери
и ги заставят да събират каучук от дърветата,
варят го в казани и после ги застрелват, ако побегнат.
Но нали той ръководи Имперската каучукова компания
в Западна Африка, Хелън? Това не е в Конго!
Не си спомням. Но сигурно убива.
Това не е смешно!
- Само исках да ти кажа, Хелън,
че всъщност г-н Уилкокс ми даде сребърния й флакон за соли.
Не смяташ ли, че е извънредно щедро?
Затова ми е толкова симпатичен.
- Хубаво е.
Дано среброто да не е от някоя африканска сребърна мина.
Сигурна съм, че някой е умрял, докато го е добивал.
Хелън, на прибиране срещнах Чарлс Уилкокс.
Представяш ли си, те се изнасят! Как ти се струва?
Какво има, Лен? Напоследък не си на себе си.
Нали ме обичаш?
- Джаки, много добре знаеш.
Но…
Е, какво има?
Просто… Нали ще уредиш нещата както трябва, Лен?
Между нас.
- Нали ти обещах?
Не се сърди.
- Не го ли казах десет пъти?
Да, каза го, Лен.
Просто днес Сесил ми разказа ужасна история за нейна позната…
Какво общо има това с мен?
- Нищо, скъпи. Не се ядосвай.
Само че… Не е хубаво да продължаваме да се преструваме.
Ще постъпиш порядъчно, нали?
- Няма да позволя да ме питаш пак!
Извинявай.
- Дал съм дума!
Ще се оженя за теб веднага щом стана на 21 г.
Остава още малко.
- Знам, скъпи.
Но не мога да не се тревожа.
Когато един мъж даде дума… Ако брат ми разбере за нас…
Знам, Лен…
- Имам достатъчно грижи!
Погледни! Още един съсипан маншет!
Трябва да се трепя цяла седмица за нов чифт!
А ако някой забележи…
- Съжалявам, наистина.
Не мога да дишам тук! Задушавам се.
Какво свириш, по дяволите?
- Не е ли прекрасно?
Не е. От него ме боли главата.
А мен от двама ви ме боли главата. Стига кавги!
Имам още една - "Кой хвърли тези панталони в яхнията на г-жа Мърфи?".
Мег!
- Моля ви, не се карайте.
Извинявай.
Какво ти пишат, Мег? Лоша новина?
С писмото ни напомнят, че договорът изтича
и до май трябва да се изнесем.
Знам, че не е кой знае каква житейска трагедия, но все пак е шок.
Мили боже, къде ще се преместим?
Надявам се да намерим жилище, Мег. Не падай духом.
За щастие, имаме и малко пари.
Какво има, Ани?
- Тази дама…
Добър ден. С г-ца Маргарет Шлегел ли имам честта да говоря?
Не, аз съм Хелън.
Не знам защо ми е толкова мъчно…
В тази къща бяхме толкова щастливи! Защо трябва да я събарят?!
Хелън, какво има? Спокойно, Ани.
Здравейте, аз съм г-ца Шлегел.
- Добър ден.
С г-ца Маргарет Шлегел ли говоря?
- Да, аз съм Маргарет.
Търся съпруга си г-н Баст,
за когото имам основания да смятам, че е тук, ако позволите.
Благодаря, Ани.
- Ани, би ли излязла?
Да, госпожице. Страшно съжалявам.
Така. Госпожо… извинете.
- Баст, госпожице.
Г-жа Ленард Баст, и мисля, че г-ца Шлегел ще ме разбере,
без да повтарям.
Боя се, че не съвсем.
- Каква е тази врява?
Не може ли човек да си посвири на спокойствие?
Върви си, Тиби!
- Ще ни обясните ли, г-жо Баст?
Мисля, г-це Шлегел, че обяснението е от другата страна. Ако позволите.
Но… не разбирам.
- Това е ваша визитка, нали?
Да, и то стара, ако съдим по вида й.
Тогава бихте ли ми обяснили откъде я има съпругът ми?
И къде е той в момента? Ако е тук, искам да говоря с него, моля.
Тук? Съпругът ви?
- Не знаем кой е съпругът ви.
Така е. Не познаваме никакъв г-н Баст.
Познавате го. Онзи тип с чадъра в Принс Риджънтс Хол.
Какво?
- Хелън му сви чадъра,
Мег го доведе вкъщи, а леля Джули се боеше да не открадне среброто.
Да открадне среброто?
- Извинете брат ни.
Моят Лен да ви обере?
- Спомни ли си?
Никой не е взел нищо и никой не е обвинен в нищо!
Но джентълменът каза…
- Казах, че леля имаше опасения.
Ние не сме си и помислили. Поне аз не бях сигурен.
Моят Лен не би откраднал и едно въгленче!
Тиби, тихо!
- Бихте ли влезли?
Не, не. Благодаря, г-це Шлегел. Само си искам моя Лен!
Сега виждам, че съм в грешка… Но какво се е случило с него?
Тиби, върви си веднага!
- Не плачете. Кажете какво искате.
Искам си съпруга! И мислех, че може да е тук.
Но защо решихте така?
- Заради визитката ти, Мег.
Ако е изчезнал, да се обадим в полицията.
Не, не. Благодаря, госпожице. Много съжалявам.
Моля ви, нека си вървя.
- Щом предпочитате.
Ще ми върнете ли визитката?
- Да, но…
Лен ще побеснее, ако разбере, че съм била тук.
Божичко, нали не би ви ударил?
- Моят Лен?! Да ми посегне?!
Госпожице, моля ви! Моите извинения.
Колко необичайно!
- Горкото момиче.
Всичко е наред, Ани. Никой не те обвинява.
Да, госпожице. Благодаря!
- О, Хелън…
Често ми се струва, че живеем на ръба на огромна бездна.
Не искам да си затварям очите и да си представям, че я няма,
но не искам и да живея в нея.
Нали не е твърде егоистично от моя страна?
По-добре е от приятелите ти Уилкокс,
които си проправят път през бездната, отнасяйки куп пари.
Само не Уилкокс!
- Това е несправедливо.
Те поне живеят в този свят, а не върху или над него.
Какво?!
- Престани, Тиби!
Омръзна ми от тази тема.
Презирам лицемерното благочестие. Мразя да заемам позиции.
Мога да реагирам само на чувствата. Те са единственият важен ориентир.
Да, и аз смятам така. Важни са личните неща.
Вашите безценни Уилкокс не смятат така.
Дори и те един ден ще се сблъскат с личните отношения.
Драга ми Мег, ето тук се различаваме с тях.
Виждала съм, и то доста отблизо, как изглеждат те в критичен момент.
Доста дребни и безвкусни, казвам ти го.
За тях личното е една вихрушка, която отказваха да забележат,
но която ги мяташе из стаята, докато се опитваха
да намерят най-добрия изход, прилагайки бизнес методи,
които не включват вихрушки в счетоводния баланс.
И бяха безпомощни,
защото основната сила беше невидима за тях.
Но нали каза, че най-хубавото е как са се отнасяли към г-жа Уилкокс?
Да.
- Това показва и нещо хубаво в тях.
Да.
- Този пасаж е дяволски труден!
Можете ли да си представите да го напише, когато е бил глух,
камо ли да го изсвири?
- Тиби, кога се връщаш в Оксфорд?
Току-що дойдох. Може изобщо да не се върна.
Трябва да се върнеш!
- Не може да живееш от наследството.
Вие с Мег можете. Защо аз да не мога?
Защото си мъж, Тиби. Да, така е. Трябва да работиш.
Това е универсален импулс.
Мислех, че не тачиш лицемерието и позициите,
и държиш само на чувствата и личните отношения.
Сега вече не знам какво мисля.
Освен, че искам да спрете да ползвате пианото за самоизява.
Изтощително е.
- Скъпа Мег…
Та това е Бетовен!
- Съжалявам.
Тази жена ме разстрои, наистина.
И писмото…
Къде ще живеем? Не искам да се местим.
Цял живот съм живяла тук, а сега ни гонят,
за да построят още куп апартаменти като Уикъм Маншънс.
Нима имат право да постъпят така с всички семейства тук,
дори да са купили Уикъм? Не е справедливо!
Ще намерим къде да живеем, но…
Твоят г-н У. щеше да се справи.
- Остави Мег на мира!
О, да! Като имам шанс да критикувам, ми се казва да мълча.
А когато ме подхванеш…
- Моля те, не искам свади!
Отивам в стаята си, главата ми се пръска. Извинете ме.
Това г-н Баст ли е?
- На него прилича.
Дали е той?
- Трябва да е той.
Ани, чай за трима!
- Да, госпожице. В салона ли?
Да, Ани, благодаря. Хелън, да не се държим като идиотки.
Съгласна съм.
- Сигурно е много засрамен,
искам да се чувства като у дома си.
Сигурно ще е признателен да не споменаваме г-жа Баст
и да забравим за случката.
Хелън, говоря сериозно.
- Аз също!
Няма да го третирам като социален експеримент. Да отворим.
Още не е почукал. Ако отворим, ще се почувства като експеримент.
Моля те, тихо!
Да?
- Добър ден!
Добър ден.
Несъмнено си спомняте кога се срещнахме за последен път.
Не точно.
- Спомняме си донякъде.
Брат ми каза, че сме откраднали чадъра ви от залата.
Да. Този ден свириха Петата симфония на Бетовен.
Винаги ходим, когато я свирят.
Помня, че откраднах чадъра ви.
- По невнимание.
Сигурно се досещате за причината на посещението ми.
Отново ли е изчезнал?
- Хелън!
Не, не е. Всичко е наред, г-це Шлегел.
Извинете, идиотска шега… Ще влезете ли?
Благодаря. Бих искал да обясня.
- Тъкмо щяхме да пием чай.
Надявам се да се присъедините.
- Не искам да се натрапвам.
Моля ви!
- Не ни отказвайте!
Благодаря. С удоволствие.
Заповядайте насам.
- Благодаря.
След вас.
- Благодаря.
Все още не разбирам.
Тръгнах си пеш. Това е всичко. Ходих цяла нощ.
Нима?
- Нима?
Да. Докато ме е нямало, г-жа Баст е имала нужда от мен по важна работа
и е помислила, че съм дошъл тук - заради визитката.
Но защо би си го помислила?
Визитна картичка на дама, чието име й е непознато…
Но защо не сте й разказали за приключението си,
когато ви взех чадъра?
Не исках.
- Но защо?
Исках това да бъде тайна, която да запазя за себе си.
Не я виня. Но не биваше да идва тук. Ако ми бе хрумнало…
Няма значение.
- И през цялото време сте ходили?
Да.
- Изумително!
Нима?
- Разбира се!
Откъде тръгнахте? Разкажете ни повече.
Ами…
Взех метрополитена до Уимбълдън, където хапнах набързо.
Природата там не е хубава, нали?
- Само газени фенери, часове наред.
Скоро навлязох в гората… Най-хубавото беше, че съм навън.
Сам ли вървяхте, ако мога да попитам?
Да. Не знаех накъде, нито колко дълго съм вървял.
Беше тъмно, не виждах часовника си.
Предполагам, че съм стигнал до Норт Даунс.
После открих пътя до гарата и взех първия влак обратно за Лондон.
Зората не беше ли прекрасна?
Не. Не, зората беше сива. Нищо особено.
Да, една сива вечер, обърната наопаки. Знам.
Да… Да, и аз…
Бях твърде уморен, за да вдигна глава да я погледна.
Сега не бих нарекъл тази разходка "приятна".
По-скоро съм бил решен да довърша започнатото.
По дяволите! Каква полза има да се живее само в една стая?
Човек се хваща и играе ден след ден все същата стара игра -
всеки ден до града и обратно, докато забрави, че има и други игри.
Трябва да излезем да видим поне веднъж какво става навън!
Това е самата истина.
- Да.
Чели ли сте Ричард Джефрис?
Да.
- Или Джордж Бороу, "Стоунхендж"?
Да, разбира се, че сме чели, но…
- Е?
Боя се, че злоупотребих с любезността ви.
Благодаря за чая. Трябва да си тръгвам.
Но защо трябва да си тръгвате?
- Ще наминете и друг път, нали?
От Рут за Хенри - с любов, по случай 15-ата ни годишнина
Слушай, Хелън…
- Да?
Наистина ли мислиш да проследим г-н Баст?
Не знам.
- Да се опитаме ли, как мислиш?
Здравейте!
Познах ви по гласовете. Какво правите тук двете?
Не сме ви виждали цяла вечност, г-н Уилкокс.
Любуваме се на слънцето и на водата.
Разкажете ми какво става с вас.
- Прекарахме чудесен следобед.
Членуваме в един клуб, където четат доклади и после има дискусии.
Днес темата беше на кого трябва да оставиш парите си -
на приятел ли, на бедните ли… Много интересно.
Звучи като много оригинално забавление.
Ще ми се Иви да посещаваше такива места.
Но тя развъжда абърдийнски териери.
Е, ние се преструваме, че се усъвършенстваме.
Несъмнено го намирате безполезно.
Съвсем не. Споровете учат човек на бързина.
Няма значение на каква тема.
- Нима не е така?
Няма да спорим. Само ще споделя с г-н Уилкокс специалния ни случай.
Той знае за бедните и какво се прави с тях.
Нищо не знам.
- Хелън имаше предвид…
Запознахме се с един младеж, който очевидно е много беден.
Но се вдъхновява от възвишени неща, макар и непохватно.
Намесихме го в нашия спор.
Така ли? Какъв е по професия?
- Чиновник.
Къде?
- Къде… Помниш ли, Хелън?
Застрахователна компания "Порфириън".
- "Порфириън"?
В такъв случай…
- Как да се помогне на такъв човек?
Да му се дадат 300 лири годишно, както смята Маргарет?
Или да има безплатни библиотеки за такива като него?
Аз предложих да получава по нещо всяка година,
за да си позволи лятна ваканция…
- Скъпа г-це Шлегел,
не ще се втурна там, където вашият пол не е успял да пристъпи.
Защо не?
- Г-н Уилкокс ще те вземе за груба!
Нима? Извинявайте.
- Няма защо.
Въпреки това единственият ми принос ще е
да посъветвам младия ви приятел да се махне от "Порфириън"
по най-бързия начин.
- Защо?
Не трябва да го казвам, но бидейки зад кулисите, знам,
че до Великден фирмата ще е в ръцете на съдия-изпълнителя.
"Порфириън" е много зле, но не казвайте, че го знаете от мен.
Извън Тарифния кръг е.
- Със сигурност няма да кажем.
Дори не знаем какво означава!
Тарифният кръг е асоциация на застрахователите.
Мислех, че застраховател не фалира. Другите не го ли спасяват?
Мислите за презастраховането. Там "Порфириън" е слаба.
Трябва да предупредим г-н Баст.
- Да. Благодарим ви, г-н Уилкокс.
Още ли сте в Уикъм Плейс?
- Не…
Да. Трябва да се изнесем до май.
- Съжалявам.
Ние взехме жилище на Дюси Стрийт, близо е до Слоун Стрийт.
И едно имение в Шропшър - Онитън Грейндж.
Чували ли сте за Онитън? Елате ни на гости.
Далеч е от всичко, нагоре към Уелс.
Ще дойдем. Ами Хауърдс Енд?
Дава се под наем.
- Каква промяна!
Не мога да си представя Хауърдс Енд или Хелтън без вас.
Аз бих запазила за семейството такова забележително място.
Запазено е. Нямам намерение да го продавам.
Да, но никой от вас не е там.
Имаме чудесен наемател - г-н Брайс, инвалид е.
Чарлс и съпругата му живеят близо до старата къща.
Забравих дали сте били там.
- В къщата - никога.
Ясно. Да…
Напомнете на Иви да ни посети - Уикъм Плейс, номер 2.
Не ни остава много време там.
Всички се местят. Довиждане.
Довиждане.
- Довиждане.
Скъпи г-н Баст, ще бъдете ли така любезен
да се отбиете утре в Уикъм Плейс за следобедния чай?
Много ще се радваме да ви видим. Ваша приятелка, Хелън Шлегел.
Доволен ли сте от работата си?
- От работата си?
Да.
- О, достатъчно.
Вашата компания е "Порфириън", нали?
Да, точно така.
Научихме, че "Порфириън" не върви добре. Искахме да ви кажем.
Затова ви писахме.
- Разбирам.
Един приятел ни каза, че според него презастраховането е недостатъчно.
Посъветва ни да ви кажем да напуснете до Великден.
Не ни е съветвал. Каза, че фирмата ще фалира до Великден.
Не ни е съветвал да ви го казваме.
Кажете на приятеля си, че греши.
- О, добре!
Приятелят ни, който е бизнесмен, беше напълно убеден.
И препоръча да се махнете оттам.
- Спечелил е доста пари.
Не съм от хората, които се вслушват, когато обсъждат делата им.
Радвам се!
- Мъжете са така тактични!
Жените нямаме такт.
- Приятелят ни е доста богат
и явно доста разбира от тези неща.
- Несъмнено.
Но не виждам защо трябва да знае по-добре от вас.
Е, ще видим. Както казва Ибсен, "всичко се случва".
Г-н Уилкокс и г-ца Уилкокс.
- Здравейте.
Здравейте! Колко са милички!
- Доведохме и малките приятелчета.
Сама ги отглеждам. Това е Ахав, а това е Йезавел.
Нима? Г-н Баст, да си поиграем с кученцата!
Г-н Уилкокс - г-н Баст.
- Трябва да тръгвам.
Наистина ли?
- Елате отново.
Не… Не, няма.
Но…
- Това беше доста грубо!
Пречим ли, г-це Шлегел? Можем ли да помогнем с нещо?
Всичко е наред, г-н Уилкокс.
- Аз… Приятен ден!
Хелън, настигни го!
- Нужно ли е?
Сега мога ли да ви помогна?
- Не, благодаря. Много съжалявам.
Той е мило създание. Не знам какво го разстрои.
Къде отивате? Защо се нахвърлихте така върху мен?
Нахвърлил съм се върху вас?
- Да!
За какво съм ви там?
За да ви помогнем, глупчо! И не викайте!
Защо ще ми помагате вие? Защо да не ви помогна аз?
Защото…
Не искам покровителството ви. Не искам чая ви.
Аз си бях щастлив. Защо искате да ме объркате?
Но защо говорите така? Какво търсите?
Шапката си.
- Ани!
Би ли донесла шапката на г-н Баст?
- Да, госпожице.
Когато ме поканихте на чай, аз…
- Да?
Разбира се, ако има недоразумение…
Не ви каним от благотворителност, а защото се надяваме,
че ще има връзка между миналата неделя и други дни!
Мислехме…
- Не става така!
Не искате да обсъждате с мен книги, музика
или други неща, които харесвам…
А и аз не мога да ги обсъждам с вашата лекота.
Не знам как.
Но за мен те са също толкова важни, колкото и за вас.
Не ги обсъждаме с лекота!
Напротив! Вие ме смятате за комичен герой!
Не е вярно!
- Заповядайте, господине.
Тази не е моята.
Ани, донесла си шапката на г-н Уилкокс.
Извинете, госпожице. Веднага се връщам.
Не ви смятаме за комичен герой!
- Напротив.
Смятате ме за повърхностен, ако заговоря за книги.
Когато спомена Карлайл или…
Ръскин.
- Ръскин, да. Или Достоевски…
Да!
- Вие не харесвате Достоевски.
Да, вярно е! Но…
- Достоевски?
Изобщо харесва ли го някой?
- Тиби, моля те!
Няма и една страница, без някой да припадне на пода.
Тиби, върви си!
- Може ли да получа шапката си?
Да, не знам къде изчезна…
Ще бъдеш ли така добра да ни запознаеш с джентълмена?
Няма да бъда! Върви си, Тиби!
Вече сме се срещали.
- Нима?
Не мога да си спомня.
Да не сте от социалните експерименти на Мег и Хелън?
Тиби!
- Със сигурност не знам.
Не сте ли клетият чиновник, за когото водят дебати
в Женския политически клуб?
- Не е!
Не бих могъл да кажа. Но за мен би било чест, ако бях.
Добре. А вие, момчета, какво мислите за избирателното право на жените?
В нашия кръг не познаваме възгледите на работниците.
Нанси!
- Нямам твърдо мнение.
Нямате?
- Моля те, намери Ани!
Изчезна с шапката на господина.
- Ако живеете с тях, ще придобиете.
Голяма дивотия, ако питате мен. Светът е пощурял.
Тиби, ако не се махнеш на мига, ще се разпищя!
Добре тогава…
Г-н Баст, аз…
Благодаря ви за съвета относно "Порфириън".
Аз не съм бизнесмен като приятеля ви.
Той не ни е приятел!
- Аз съм обикновен чиновник.
Но дори един чиновник…
Не, безполезно е.
- Но ние само искахме…
Шапката ви, господине.
- Ани! Къде се забави толкова?!
Съжалявам, госпожице. Обърках ги и…
Всичко е наред.
Г-це Шлегел… Единственото, което мога да направя, е да си тръгна.
Благодаря, че се опитахте да ми помогнете.
Довиждане.
Кой беше той?
Младежът, когото искахме да предупредим за "Порфириън".
Предупредихме го - и вижте…
Г-це Шлегел, мога ли да говоря с вас като приятел?
Да, разбира се.
В такъв случай… не трябваше ли да сте по-предпазливи?
Предпазливи?
- Вие сте твърде мили.
Да, именно.
Държите се твърде добре с хората, а те ви се натрапват.
Като влязох и видях младежа,
веднага разбрах, че не се отнасяте подходящо с него.
Знам този тип хора. Или ги държиш на разстояние,
или се възползват. Тъжно, но вярно.
Нека ви обясня защо харесваме този младеж.
Никога няма да повярвам, че го харесвате!
Харесваме го. Да.
Боя се, че вие и сестра ви…
Искаме да му покажем как да се издигне над живота.
Да се отърси от сивотата му.
Ето къде правите грешка, г-це Шлегел. Голяма грешка!
Да, именно.
- Иви!
Къде? Тоест защо?
- Младежът има свой собствен живот.
Какво право имате да решавате, че животът му е провален?
Или че е "сив", както казахте?
- Защото…
Един момент! Вие не знаете нищо за него.
Той вероятно си има своите радости и интереси.
Съпруга, деца, уютен малък дом.
Виждам го и по лицата на чиновниците в моята кантора.
Не знам какво се крие под тях, не мога да гадая.
Същото е и в Лондон.
- Нима?
Какво знаете вие за Лондон?
Вчера се любувахте на слънцето край Темза по време на прилив.
Но приливът е по-висок и слънчевите лъчи - по-приятни,
защото аз и други капиталисти взехме акции в шлюза при Тедингтън
и така скъсихме прилива под Лондонския мост.
За корабите има по-висок прилив, а върху водата - повече лъчи.
Да, разбирам. Умеете да откривате поезията във всичко, г-н Уилкокс.
А защо не? Ако поезията е такава, каквато твърдите,
защо да не съществува в един образец на строителството,
който намалява с милиони годишно транспортните такси
за всеки вид бизнес на земята?
Грешката ви, г-це Шлегел, е че гледате цивилизацията отвън.
Мога само да кажа, че харесваме младежа
и виждаме нещо хубаво у него.
Г-це Шлегел, вие сте много мили създания,
но трябва да сте по-внимателни в този безмилостен свят.
Ами брат ви? Какво казва той?
Мъжът в къщата не се ли интересува?
Извинете, трябва да видя какво прави Хелън.
Е… А ти какво ще кажеш?
Хелън? Защо си сама?
Да, той си тръгна.
- Но какво стана?
Всичко е наред. Колко е объркан само…
Много го харесвам.
Ела при Уилкоксови, ще ми кажеш после.
Г-н У. е много загрижен и леко раздразнен.
Не мога да го търпя. Мразя го!
Мразиш го?! Аз го намирам забележителен.
Защото го подлагаш на дисекция.
Защо, а ти подлагаш ли на дисекция г-н Баст?
Не.
- Напротив, и двете го правим.
Винаги анализираме хората.
Звучи доста отвратително, казано по този начин.
Ела да си поиграем с кученцата. И не обсъждай г-н Баст с Уилкоксови.
Те не го разбират.
Привет! Къде се губите?
- Оглеждахме къщи.
Дано сте намерили нещо.
Омръзнаха ми тези огледи! Вече не знам какво търся.
Какво ще правим с всичките тези мебели?
И книгите на татко! Вече не ни остава време.
Не бива да ходим никъде и да каним гости, докато не намерим къща.
От Иви Уилкокс е.
Кани ме утре на обяд в "Симпсънс" с годеника си г-н Кахил.
"Тримата ще си побъбрим весело."
- Ей богу!
Много мило, че си спомня. Може би съм я подценявала.
Тя е неимоверно атлетична. Може би това спира другите й качества.
Не разбирам защо кани мен, а не теб. Мислех, че не ме харесва.
Може би това е капан да те тласне в обятията на баща си.
Мислиш ли?
Това би ни спестило главоболията с къщата.
Да, вярно е.
- Ще отидеш ли?
Длъжна съм.
- Съвестната Мег!
Казах ли ви, че може да дойде и татко?
Да, ето го.
Мислех си да мина насам, ако мога. Като чух за плана на Иви,
отскочих да запазя маса. Винаги го прави предварително.
И давай бакшиш на келнера. Винаги давай бакшиш - моето мото.
Иви, не се преструвай, че искаш да седнеш до баща си,
защото знам, че не е така. Г-це Шлегел, елате до мен.
Как върви дискусионното ви общество? Някоя нова утопия?
Не.
- Изглеждате уморена.
Сигурно се тревожите за младите чиновници?
Не, за къщи. Знаете ли някоя?
Боя се, че не.
- За какво става дума, татко?
Трябва да си намерим нов дом до май.
Някой да го намери. Аз не мога.
- Пърси, знаеш ли някоя?
Не бих казал.
Знаех си. За нищо не те бива.
- "За нищо не те бива!" Чуйте я!
"Не те бива!" Я стига!
- Така си е! Нали, г-це Шлегел?
Г-це Шлегел, грюйер или стилтън?
- Грюйер, моля.
По-добре вземете стилтън. Иви?
- Стилтън, моля.
Г-н Кахил?
Имате ли гауда?
- В "Симпсънс" нямат, разбира се!
И за него стилтън.
- Не искам стилтън.
Поръчайте каквото искате, г-н Кахил. Не позволявайте Иви да ви тормози.
Едно хубаво парче алтенбургер цигенкезе?
Моля?
- Алтенбургер цигенкезе.
Саксонско или тюрингско сирене - зависи от симпатиите.
Малко лепкаво на топло, но иначе е отлично.
Дано не ви е свършило?
- Боя се…
Браво на вас, г-це Шлегел! Беше чудесно!
Ще поръчам грюйер.
- Благодаря, господине.
Ще дойдете ли с нас в "Хиподроум", г-це Шлегел?
Не, благодаря. Тръгвам отново на лов за къщи.
Трябва да дойдете! Ще бъде изумително.
Ще пуснат 300 000 галона вода върху една селска сватба
и хубавичко ще окъпят ловците, танцьорите и всички сватбари.
Съжалявам, че ще пропусна.
- Било много реалистично.
Но защо ти е Ейми Робъртс на сцената само за да я окъпеш
с 300 000 галона вода наред с всичките ловци?
Защо да дойдеш в "Симпсънс", за да ядеш френско сирене?
Видяхте ли? Виждате ли как се заяжда?
Какво стана с къщата ви?
На Дюси Стрийт ли? Същата си е. Доста удобна.
Нямах предвид Дюси Стрийт, а Хауърдс Енд, разбира се.
Защо "разбира се"?
Не можете ли да извадите наемателя и да ни я дадете? Почти обезумяхме.
Не можем. Отдадена е за три години.
- Не можете ли да ни помогнете?
Търсим малка къща с големи стаи, да са много на брой.
Ще ми се да можех. Един съвет от мен -
изберете си район, определете цена и не отстъпвайте.
Така се сдобих с къщата на Дюси Стрийт и с Онитън.
Казах си: "Искам точно това!". И го получих.
Много ви благодаря, г-н Уилкокс.
Другия път трябва да обядвате с мен в "Юстъс Майлс".
С удоволствие.
- Не, няма да ви хареса.
Белтъчини, полезна храна и хора, които ви се извиняват, но казват,
че имате прекрасна аура.
- Какво?
Знаеш ли, подозирам, че всичко е организирано от г-н Уилкокс.
Сериозно? Приех го като шега.
Да, но ако си спомняш, аз много харесвах съпругата му.
Тя беше изключителна личност.
Нали и ти смяташ така?
- О, да.
Той, за разлика от повечето мъже, предпочита мен пред теб.
Е, това говори в негова полза.
Да те придружа с г-н Уилкокс на обяд в "Юстъс Майлс"? Ти луда ли си?
Да, искам да го поканя. Обеща да дойде.
Обеща да яде белтъчини и полезни храни.
Но на твоята възраст нямаш нужда от придружител.
Може да се изненадаш, Тиби, но съм само на 28 г.
Да, изненадващо.
Вероятно ме мислиш за стара мома.
Но не мога да отида на обяд с джентълмен без придружител.
Ако не дойдеш, не мога да го поканя.
Добре тогава.
Това е отвратително.
Как ви се струва, г-н Уилкокс? Казах, няма да ви хареса.
Съвсем не. Може би не е за всеки вкус,
но е добре известно, че това е най-здравословната храна.
Кажете, г-це Шлегел, наистина ли вярвате в свръхестественото?
Аури и астрални светове?
- Това е прекалено труден въпрос.
Не, не е.
Защо да е труден?
- Макар да не вярвам в аури,
мисля, че теософията е компромис.
- Все пак може би има нещо в нея.
Дори компромис в неправилна посока. Не мога да обясня.
Не вярвам в тези приумици, но не искам да го казвам.
Успяхте да ме объркате.
Така ли говорите и с вашия чиновник?
Говоря така с всички. Или поне се старая.
Не смятам, че трябва да се нагаждам към събеседника си.
Човек може да открие средство за общуване,
което да изглежда добре, но в това няма нищо добро.
Предавате го на по-долните класи,
те ви го връщат обратно и наричате това "взаимни усилия",
а то е взаимност в самодоволството.
Нашите приятели в Челси не виждат това.
Те твърдят, че човек трябва да бъде разбираем на всяка цена…
Значи допускате, че има богати и бедни. Това вече е нещо.
Разбира се.
И че ако богатството се разпредели по равно,
след две години пак ще има богати и бедни.
Всички го признават.
- Вашите социалисти - не.
Моите - да. Вашите - може би не.
- Все ми е едно.
Направихте две съсипващи признания и аз ви подкрепям от все сърце.
Знаете ли, че тази зловеща каша се нарича "реформирана храна"?
Чували ли сте по-чудовищно словосъчетание?
Мисля, че сте твърде суров, г-н Шлегел.
Човек трябва понякога да пробва нови неща.
Да, но не и това.
- Намирам го доста добро.
Да, доста добро е.
Скъпа г-це Шлегел…
Може би трябва да отложим засега нашия месец край морето.
Маргарет, ела! Лондон е така нездравословен по това време.
От г-н Уилкокс е.
Съобщава за важна промяна в плановете си.
Кой?
- Г-н Уилкокс.
Пише, че поради сватбата на Иви…
Нали не са твоите Уилкокс, Хелън?
- Те са на Мег.
Не са.
Поради сватбата на Иви
реших да се откажа от къщата на Дюси Стрийт…
"… и да я дам на годишен наем."
Къде?
- На Дюси Стрийт, където живее той.
Пише ако одобряваме наема,
да го уведомя веднага - подчертано е с две черти,
кога мога да видя къщата с него.
- Той е влюбен в теб!
О, стига! Писмото е твърде делово.
Защо да е влюбен в мен?
- А защо да не е?
Ще се омъжиш за стареца от протеиновия ресторант?
Да се омъжи?! Маргарет е сгодена?!
Защо не, ако ме помоли?
- Мег, недей. Само се шегувам.
Някой трябваше да ми каже!
Няма нищо за казване, лельо Джули. Той е много внимателен…
Отвратителна идея! Той е звяр, няма човешки чувства!
Не е звяр. Трябваше да видиш
как смирено хапва белтъчини в "Юстъс Майлс".
Нямаше по-мил човек, гордеех се с него.
С Тиби? Естествено!
- С г-н Уилкокс!
Съжалявам.
- Какво толкова казах?!
Нищо, лельо Джули, честна дума!
Просто съм притеснена да намеря жилище.
С какво ти преча аз?
- О, мила, недей…
Е, деца, как да постъпим? Знаете къщата на Дюси Стрийт.
"Да" ли да кажа, или "не"? Тиби, какво избираш?
Искам да чуя и двама ви.
Кажи "не".
- Кажи "да".
Добре, решено!
Превод ЮЛИАНА ТАНЧЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО