Howards End - Season 1 (2017) (Howards.End.S01.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-GLUE/Howards.End.S01E03.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-GLUE.srt) Свали субтитрите
Бих искала г-ца Маргарет Шлегел да получи Хауърдс Енд."
Майка ти не е била на себе си, когато го е писала.
Не сме ви виждали цяла вечност, г-н Уилкокс.
Той е звяр, няма човешки чувства!
Не е звяр. Намирам го чудесен.
Нали ме обичаш?
- Не го ли казах?
Не е хубаво да продължаваме да се преструваме.
Запознахме се с един младеж, който е много беден.
Как да се помогне на такъв човек?
- "Порфириън" е много зле.
Един приятел ни каза, че фирмата ще фалира.
Къде отивате?
- За какво съм ви там?
С писмото ни напомнят, че до май трябва да се изнесем.
Реших да се откажа от къщата на Дюси Стрийт…
"… и да я дам на годишен наем." "Да" ли да кажа, или "не"?
Кажи "не".
- Кажи "да".
Добре, решено!
ИМЕНИЕТО ХАУЪРДС ЕНД
Мисля, че расата ни се изражда. Не се справяме дори с тази дреболия.
Какво ли ще стане, ако се появи нещо голямо?
Човек се проваля в малките неща.
Големите са нищо, когато дойдат.
- Мислех си за татко.
Напуснал е Германия на 40 г., сменил е страната и идеалите си.
А ние, на нашата възраст, не можем да си сменим къщата.
Ще ми се да дойдеш с мен.
- Не. По-добре да го оставя на теб.
Но не прави нищо прибързано, Маргарет.
Няма нищо прибързано тук.
Много мило, но се опасявам, че няма да се получи.
Къщата, подходяща за сем. Шлегел, още не е построена.
Дошли сте с решение да не я наемете?
Не точно.
- В такъв случай да тръгваме.
Автомобилът нов ли е, г-н Уилкокс?
- Да.
Вероятно е много хубав. Как го намирате, Крейн?
Чудесен е, госпожо.
Парна машина ли е?
- Не признавам парните двигатели.
Разбира се, те нямат… как беше… Но не са ли по-бързи?
Четох, че…
- Засега са по-бързи.
Крейн, благодаря.
Потенциалът на двигателите с вътрешно горене е безкраен.
Парната машина няма бъдеще.
- Крейн!
Моите извинения, сър.
- Ако позволите?
Не, благодаря, ще се справя.
- Глупости! Нека ви помогна.
Откъде, за бога, знаете, че шофьорът ми се казва Крейн?
Познавам го. Карал ни е с г-жа Уилкокс.
Знам, че имате прислужница Мейзи. Знам всякакви неща.
Как е Иви?
Иви? Няма да я видите. Замина с Кахил.
Не е приятно човек да остане толкова време сам.
Работя по цял ден, но като се върна у дома, не мога да понасям къщата.
И аз съм самотна по един абсурден начин.
Сърцето ти се къса да напуснеш стария си дом.
Почти не си спомням нищо преди Уикъм Плейс.
Хелън и Тиби са родени там. Хелън казва…
И вие ли се чувствате самотна?
- Ужасяващо!
Та вие казвахте… извинете.
- Някакви глупости за мебелите.
Не сте толкова непрактична, колкото се представяте.
Не го вярвам.
- Но съм много непрактична!
Все пак отговорихте бързо на писмото ми.
Дори и аз разбирам кое е хубаво.
Искам да разгледам цялата къща. Щом се върна в Уикъм Плейс,
ще говоря с Хелън и Тиби и ще ви пиша "да" или "не".
Добре. Това е вестибюлът.
С плочки е.
- Да.
А това е Библията, която Чарлс донесе от Англо-бурската война.
Тук пушим с приятели.
- О, хубаво!
Харесва ли ви? Глупаво е човек да не си осигури удобство.
Нали?
- Да. Рисунките на Крукшанк ли са?
На Гилрей.
Ще се качим ли горе?
Всички тези мебели от Хауърдс Енд ли са?
Не, мебелите от Хауърдс Енд отидоха в Онитън.
Ясно… Извинете. Загрижена съм за къщата, не за мебелите.
Колко е голяма тази стая?
- Десет на седем. Не, момент…
На седем и нещо.
Тогава…
- Г-це Шлегел!
Да?
- Г-це Шлегел…
Повиках ви да дойдете под привиден предлог.
Исках да говоря с вас за нещо много по-сериозно от къщата.
Знам. Имам предвид…
- Знаете?
Не, исках да кажа…
- Г-це Шлегел?
Да?
Дали бихте склонили да споделите моята…
Възможно ли е…
- Г-н Уилкокс, разбирам. Разбирам.
Ще ви пиша по-късно, ако може.
Г-це Шлегел, Маргарет… Вие не разбирате.
О, да! Да. Разбира се.
Моля ви да станете моя съпруга.
- Знам. Имах предвид…
Знам.
- Нали не сте обидена?
Как бих могла да съм обидена!
Г-н Уилкокс…
- Аз не съм от вашия кръг…
Не сте.
- И съм много по-стар от вас.
Да, така е.
- Но аз…
Г-н Уилкокс, направо ме зашеметихте…
Няма нужда от повече убеждения.
Стори ми се, че има.
- Не, наистина.
Е…
Тогава… Да разгледаме останалата част от къщата?
Може би не днес.
- Разбира се…
Ще получите писмо от мен.
Утре заминаваме при леля ми в Суонидж.
Благодаря ви.
Довиждане. Всъщност аз трябва да ви благодаря.
Ако отговорът ще е "не", може да го кажете веднага.
Но аз не…
- И ако е "не",
разчитайте, че ще ви дам къщата при същите условия.
Нямах предвид, че съм ви заблудил в това.
Разбира се, че не.
- Ще преговаряте директно с агента.
Не бих си представил да се натрапвам като собственик
при обстоятелства, които бихте счели за неловки…
Ако такива се появят. Нали ме разбирате?
Несъмнено, разбирам ви. Но не мисля за това.
Хубаво.
Мога ли да поръчам автомобила?
- Би било много любезно.
Само… един въпрос.
Питам се… Наистина се питам дали е наела къщата.
Надявам се да не е прибързала.
- И аз също… И аз.
Нае ли къщата?
- Благодаря, Ани.
Каква досада! Значи си оставаме както досега!
Не точно.
Някаква тайна! Скоро ще бъдем осветлени.
Лельо Джули, ще помолиш ли Ани да направи чай?
Трябва да поговорим за къщата, ще дойда по-късно.
Г-н Уилкокс ми направи предложение за женитба.
Всички вдовци са такива. Нахални до немай-къде
и неизменно избират приятелка на първата си съпруга. Този тип…
Но ти вероятно никога… Ти никога…
О, нима?!
- Недей, Мег, не прави това нещо!
Казвам ти, недей! Знам, че… Недей!
Какво знаеш?
- Недей!
Пак ще се виждаме често и…
Не е там въпросът!
- Какво става с теб?
Мег…
- Слушай, седни!
Ще седна, ако седнеш и ти.
Това е прекрасно усещане - да знаеш, че един истински мъж държи на теб.
Не забравяй, че го познавам и го харесвам от доста време.
Но обичаш ли го?
- Не.
Но ще го обикнеш?
- Да. В това съм напълно сигурна.
И се съгласи да се омъжиш за него?
- Да. Какво имаш против него?
Хелън, трябва да се опиташ да ми обясниш.
Още от времето на Пол…
Какво общо има г-н Уилкокс с Пол?
- Той беше там!
Всичките бяха там онази сутрин, когато слязох на закуска.
Видях колко е уплашен Пол.
Цялата му фасада се срина и разбрах, че това е невъзможно,
защото важното са личните отношения,
а не външният живот, пълен с телеграми и гняв.
Знам недостатъците на г-н Уилкокс. Той се бои от чувствата.
Твърде много го вълнува успехът, твърде малко - миналото.
Дори бих казала, че духовно не е толкова честен, колкото мен.
Това не те ли удовлетворява?
- Не! Кара ме да се чувствам по-зле!
Сигурно си полудяла!
- Нямам намерение той,
или който и да е мъж или жена да обсеби целия ми живот.
У мен има толкова неща, които той не разбира и никога не ще разбере!
А също и у него има толкова много неща -
най-вече неща, които прави и които винаги ще останат скрити за мен.
Той има онези важни за обществото качества, които ти презираш
и които правят възможно всичко това.
Все повече и повече отказвам да си получавам моя доход,
а да се надсмивам над тези, които го гарантират.
Нямам намерение да го променям или да го усъвършенствам.
Търся общото между нас.
Ето това изповядвам.
Нямам намерение да си създавам съпруг по свой вкус,
използвайки душата на Хенри като суров материал.
Би било достойно за презрение и нечестно.
Някой ще загуби от това.
Вижте, ето го! Пристигна! Привет!
- Здравейте!
Здравейте, г-н Уилкокс!
- Привет на всички!
Поздравления!
- Колко мило!
Г-жо Мънт, как сте? Здравейте! Хелън. Г-н Шлегел.
Влизай, Хенри.
- Къде сте отседнали, г-н Уилкокс?
Взех си стая в "Гранд". Чух, че е най-добрият хотел.
Най-големият е.
"Виктория" е позападнал последните 10 години.
Нали ще обядваш с нас?
- Разбира се!
Ако се интересувате от археология,
наблизо има доста прилични римски разкопки.
Така ли? Прекрасно! На обяд!
Мислех си, ако не възразяваш,
да посветим следобеда на някои делови теми.
И аз така мислех. Как се разбрахте с Тиби, докато пушехте?
Много добре.
- Радвам се. За какво говорихте?
За мен?
- Не, за Гърция.
Чудесно! Тиби ужасно си пада по гърците.
Имам акции в една ферма за стафиди в Каламата.
Прекрасно е да имаш акции на такова място.
Да идем там на сватбено пътешествие?
- За какво?
За да изядем стафидите. Там няма ли прекрасни гледки?
Относително. Но не е място, където може да се отиде с дама.
Защо не?
- Няма хотели.
Някои дами могат и без хотели.
Знаеш ли, че ние с Хелън пребродихме сами Апенините с багажа си на гръб?
Не, не знаех. Ако зависеше от мен,
щях да се погрижа никога вече да не направите нещо подобно.
Сигурно още не си имал време да говориш с Хелън?
Не.
- Направи го, преди да тръгнеш.
Нямам търпение да станете приятели.
Със сестра ти винаги сме се разбирали.
Да.
Имаш ли друга музика освен Ърнест Пайк?
Хелън, ела да играем на карти. Маргарет скоро ще си дойде.
Интересно за какво ли си говорят.
- За акции.
Той покори Маргарет тялом и духом - като Отело.
Но вместо за гибелни опасности
и бягства на косъм след смъртоносни и съдбовни схватки,
той й разказва за приключенията си в производството на горчица.
Г-н Уилкокс произвежда горчица? Колко необичайно!
Г-н Уилкокс е в каучука - африканския каучук.
Да, но има акции навсякъде.
Щях да се чувствам неудобно, ако имах акции в каучука.
Щеше да ми е мъчно за туземците.
И ти имаш акции в каучука, лельо. Всички имаме.
Нима? Нямах ни най-бегла представа.
Мога да пиша на брокера ти, ако искаш да ги продадеш.
Аз… не знам.
- Мисля, че е време за малко Карузо.
Тиби, не може ли да послушаме нещо по-ведро?
Знаеш, че Иви ще се омъжи за Пърси Кахил - чичото на Доли,
който трябва да получи обезпечаване.
Пол си пробива път в Африка.
- Да.
Семейството на Чарлс и Доли се увеличава, както и разходите им.
Бедничкият…
- Той ще наследи някога Хауърдс Енд.
Но се боя в щастието си да не проявя несправедливост към децата си.
Ти говориш за пари! Колко съм глупава. Разбира се.
Да, след като го казваш така открито.
Решил съм да бъда справедлив и към тях, и към теб.
Бъди щедър към тях. Забрави справедливостта.
Вече писах на Чарлс в този смисъл.
- Но колко имаш?
Какво? За дохода ми ли питаш?
- Да, за годишния. Аз имам 600.
Трябва да кажа, че си много пряма млада жена.
Да изскочиш с такъв въпрос!
Не си ли знаеш дохода? Или не искаш да ми го кажеш?
Добре, не ми казвай. Не искам да знам.
Но няма ли един ден Чарлс да се включи в бизнеса ти?
По принцип това се очаква.
Но съм възпитал Чарлс и останалите да бъдат самостоятелни.
Ако Чарлс прояви склонност към бизнеса,
достатъчна да защити компанията и другите ми дела,
тогава да, той ще бъде подходящ да ме наследи.
А ако не…
Всъщност, скъпа, нямах намерение да те отегчавам с подробности.
Само исках да знаеш…
- Да, това го изяснихме.
Дай им колкото можеш повече,
като имаш предвид, че доходът ми е чисто 600.
Има още един въпрос, а после трябва да се върна в хотела да пиша писма.
Какво ще правим сега с къщата на Дюси Стрийт?
Едва ли ще искаме да живеем там.
Ще е малко пренаселено с брат ти и сестра ти, а и леля ти ще гостува.
Да. Не знам къде ще искат да живеят Хелън и Тиби. Зависи.
Кога искаш да се ожениш за мен?
- Става напечено, а?
Виж го ти!
- Няма значение, Хенри.
Иви вероятно ще се омъжи през април.
Едва ли можем да мислим за нещо преди това.
Да се оженим и ние през април?
Ще се справя чудесно и сама, Хенри. Ще изпуснеш пощата.
Чудесно начало, ако леля ти те види да се разхождаш сама.
Винаги се разхождам сама.
Като се има предвид, че прекосих Апенините…
О! Извинявай…
- Извинявай.
Това е просто здрав разум.
Маргарет…
Довиждане.
- Довиждане, скъпа.
Благодарение на теб г-ца Шлегел ни държи в ръцете си!
На мен?! Бих издрала очите на тази жена!
Да се твърди, че е по моя вина, е съвсем нечестно.
Хайде, миличко, хоп-хоп при мама!
На баща ми не би му хрумнало да се жени,
ако Иви беше край него да го утешава.
Но ти си нямаше работа да я сватосваш,
да я запознаваш с чичо си Пърси и да ги пращаш на разходки с колата!
Аз не отговарям за постъпките на чичо Пърси,
нито за някой друг или за каквото и да било! Това е.
Натясно сме и трябва да мислим как да се измъкнем най-добре.
Ще отговоря любезно на писмото на татко,
но не смятам да изпускам тези Шлегелови от око!
Доли, слушаш ли ме?
- Да, слушам.
Докато се държат добре, и ние ще се държим така.
Но ако видя, че си придават важност или че обсебват баща ми,
или че се отнасят зле с него, или го тормозят с артистичните си гадости,
ще се намеся решително!
И твърдо. Да заеме мястото на майка ми!
Винаги е искала да има Хауърдс Енд и сега го получи!
Петнадесет.
- Ще ви дам 10.
Десет?
- Плащам веднага.
Не, струват двойно повече.
- Давам 12. Последно.
Да, хубаво.
- Добре.
Благодаря.
- Благодаря.
Хайде, Лен, направи го! Трябва да им пишеш! Трябва!
Това е тяхно дело! Те ти казаха да напуснеш "Порфириън".
Не знам! Но човек не…
О, така ли било?
- Добре де!
Те само искаха да постъпят мило.
Не ми се сопвай, момчето ми!
- Не ти се сопвам…
Ще им пиша. Обещавам… Лягай си.
Добре, скъпи. Извинявай.
- Няма нищо.
Скъпа г-це Шлегел,
благодаря ви за вниманието и за това, че ме предупредихте
за очаквания фалит на застрахователна фирма "Порфириън".
Последвах съвета ви и напуснах работното си място.
Сега работя като чиновник в банка "Демпстър".
Макар заплатата ми да е много по-ниска
и да се намирам в много по-притеснена ситуация,
мога да съм благодарен, че мястото ми вече е сигурно.
С благодарност, Ленард Баст.
Но това е ужасно!
Привет!
- Ето ни всички.
Добро утро, Хелън.
- Добро утро, г-н Уилкокс.
Хенри, тя е получила писмо от онзи странен, сърдит младеж.
Помниш ли го? С много хубави, но тъжни очи.
И младежки тил. Ти му каза да се махне от "Порфириън".
Аз ли? На кого съм казал? За кого говориш?
И аз получих писмо, не е хубаво. Искам да го обсъдим.
Г-н Баст.
- Приятелят ни.
Ти го предупреди за "Порфириън". Не помниш ли?
Не помня.
- И той е напуснал заради теб.
Не е лоша фирма тази "Порфириън". Значи е напуснал? Защо?
Не е лоша фирма?
- Защото вие препоръчахте.
"Порфириън"? Не е трябвало да го казвам.
Моето писмо е за Хауърдс Енд.
Наемателят ми трябва да замине. Иска да го преотдаде под наем.
Добро утро, г-жо Мънт!
- Добро утро!
Чудесна гледка. Добро утро, Шлегел.
- Добро утро.
Той няма право. Няма такава клауза.
- Кой, Хенри?
Наемателят на Хауърдс Енд. Ще анулирам договора.
Извини ме, пак за "Порфириън". Разтревожена съм.
Мога ли да те обезпокоя, Хенри?
- Да, да.
Ти каза, че фирмата запада и ние посъветвахме чиновника да напусне.
Сутринта той ни писа, че ни е послушал.
Сега казваш, че фирмата не запада. Той е отишъл в една банка,
за много по-ниска заплата,
но се надява да се справи - в клон на банка "Демпстър". Тя добре ли е?
Господи, разбира се.
- По-добре от "Порфириън"?
Да, да, да. Непоклатима е.
Много благодаря! Извинявай… Ако той преотдаде Хауърдс Енд…
Ще има повече контрол.
Трябва да идем да го видим. Красиво е по свой начин.
Да идем с автомобила в сряда да обядваме с Чарлс?
Той и Доли са само на 15 минути път с кола от имението.
Ела с мен до града, ще ти покажа кантората,
ще идем дотам заедно. Ще бъде забавно.
С удоволствие! Но леля Джули очаква да останем поне още седмица.
Можеш да откажеш сега.
Не, честно. Тя разчита да гостуваме всяка година.
Обръща къщата наопаки заради нас.
Аз ще говоря с нея.
- Хенри, няма да дойда. Не ме мъчи.
Нали искаш да видиш къщата?
- Много! Но…
Добре тогава.
- Г-н Уилкокс, за "Порфириън"…
Всичко е наред! Банка "Демпстър" е по-добре.
Но нали ни казахте, че "Порфириън" ще фалира до Великден?
Нима? Е, тогава те бяха извън Тарифния кръг.
По-късно се включиха. Сега са непоклатими.
Или г-н Баст не е трябвало да напуска
заради друга работа на значително по-ниска заплата.
Не, не е трябвало.
- Той пише само "по-ниска".
Когато човек е толкова беден, всяко намаление е значително.
За мен това е ужасно нещастие!
Смятате, че аз съм отговорен?
- Това е абсурд, Хелън.
Въпросът е…
… че един човек с малко пари сега има още по-малко! Заради нас!
Кой е този човек?
Говорихме два пъти за него с вас. Дори сте го срещали.
Много е беден, жена му е глупачка,
а той е способен на нещо по-добро. Не, Мег!
Помислихме, че ще му помогнем от висотата на по-висшето си знание,
и ето какъв е резултатът!
- Един съвет…
Не искам повече съвети!
- Един съвет!
Не гледайте с такава сантименталност на бедните.
Внимавай за това, Маргарет.
Вие го наричате сантименталност? Аз го наричам човечност!
Нима? Та вие говорите за младежа, сякаш е експонат в цирка!
Сякаш няма още три милиона като него само в Лондон, без жените и децата!
Но не трябва ли да се постараем…
Не трябва ли да помогнем, ако можем, когато съдбата ни срещне с тях?
Разбира се!
- Но вие не сте му помогнали!
Не, не съм! Невъзможно е…
- Нека не се караме!
Скъпа Хелън, нито вие, нито аз, нито моят осведомител,
нито директорите на "Порфириън" са виновни,
че чиновникът е с по-ниска заплата.
Никой не е виновен.
- Аз съм виновна!
Само че сте се намесили в живота на един младеж,
за когото не знаете нищо.
- Познаваме го, Хенри.
Виновен е вашият младеж.
- Не!
Виновен е поне за погрешната си преценка.
Влошил е ситуацията си,
без да прецени дали постъпва разумно.
Грешно ли прецених случая? Хелън?
Маргарет?
Не.
- Не знам.
Скъпи мои! Какво ще кажете днес да отидем до Найн Бароус Даун?
Г-жо Мънт, появиха се неотложни дела,
заради които с Маргарет трябва да заминем за Хилтън.
Не може да бъде! Но те щяха да останат поне за десет дни!
Да, знам…
И аз не знам защо продължавам да се държа така.
Хелън, защо гледаш на всичко толкова мрачно?
Защото съм стара мома!
Хайде, омъжи се за него.
Ти си чудесна. Ако някой може да се оправи тук, това си ти.
Няма с какво да се оправям.
- Има!
Давай, бори се с него и му помагай.
Но не ме моли за помощ, нито за съчувствие.
Нататък ще продължа по свой собствен път.
Смятам да не харесвам съпруга ти и да му го кажа.
Но теб смятам да обичам повече от всякога. Точно така.
Маргарет! Магси!
Нали не е вярно това, което каза г-н Уилкокс,
че искаш да заминеш другата седмица?
- Не че искам. Но има много неща,
за уреждане, а искам да се запозная и със семейството на Чарлс.
Но така ще изпуснеш пътуването до Уеймът,
излета до Лълуърт и… Хелън, ти чу ли вече?
Така! Мисля, че стопих ледовете.
Маргарет Шлегел. За г-н Уилкокс, моля.
Минутка!
О, Чарлс! Здравейте.
- Надявам се, че съпругата ми…
Здравейте.
… ще ви предложи приличен обяд, след като разгледате Хауърдс Енд.
Г-ца Ейвъри от фермата се грижи за имението.
Седнете, моля.
Това е една мизерна къщурка. Аз лично не бих я погледнал.
Ще се радвам да я видя.
Здравей! Здравей, няма да се бавя.
Нищо им няма!
- На кокошките или на децата?
Ще свикнат - както лястовиците с телеграфните жици.
Ето една красива църква. Не, ти не виждаш дотам.
Какво стана?
- А ти как мислиш?
Пристигнахме ли вече?
- Да.
Никога не бих предположила.
Няма смисъл, заключено е! Маргарет, защо не почакаш на сухо?
Ще сляза до фермата за ключа. Няма и 100 метра.
Не може ли да дойда и аз?
- Не, не, веднага се връщам.
Ти ли си, Хенри?
Взех ви за Рут Уилкокс.
- Мен? За г-жа Уилкокс?
Мен?
Но доста я поизплаши.
Нима?
- Да.
Старата г-ца Ейвъри!
- Не съм чак толкова глупава.
Само ме стресна, защото в къщата беше тихо.
Но коя е тя?
- Една от работещите във фермата.
Ако Крейн е изпил чая си, трябва да тръгваме.
Деца, елате да кажете довиждане! Дайте целувка на г-ца Шлегел.
Не, не ги карайте! Мъничките, това е трудно за тях.
А дядо? Има ли целувки за него? Какво ще правим с дядо?
Какво за дядо? Аз не възразявам! Чудесни малки юначета! Целувка!
Благодаря, Доли.
Довиждане!
- Довиждане!
Доли е мила девойка, но малко време с нея ми стига за дълго.
Значи няма да живеем в Хауърдс Енд?
На 15 минути от Чарлс и Доли? Не бих казал.
Но щом не можем да живеем в Хауърдс Енд,
а ти не искаш и на Дюси Стрийт, къде ще се настаним?
В Онитън.
- В Онитън?
Къщата в Шропшър - Онитън Грейндж. Хубав край е.
Иви ще се омъжи там през април. После може веднага да се нанесем.
Ще задържим къщата на Дюси Стрийт за всеки случай.
Разбира се.
Джаки, защо не си в леглото? Да не си полудяла?
Това ли е писмото? Писмото до г-ца Как й беше името…
Това беше преди. Това са чернови за писмото ми.
"По-притеснена ситуация"? Ти луд ли си?
Писах на г-ца Шлегел всичко, което смятам за нужно.
А писа ли й втори път, че те уволниха от "Демпстър"?
Не са ме уволнили.
- Наречи го както щеш!
Съкратиха персонала! Няма да моля за милостиня!
Това не е милостиня! Искаш работа.
- Ще си намеря!
Аз сама ще й пиша.
- Няма!
Ще пиша на брат ти.
- Нищо подобно!
Само гледай!
- Няма!
Джаки?
Ела да си легнеш. Болна си.
Ще пиша на г-ца Шлегел.
И на брат си, и на когото пожелаеш.
Няма да те оставя да гладуваш.
Хелън, наистина ли няма да дойдеш?
Не, извини ме пред Иви Уилкокс, Мег.
Но ще дойда на твоята сватба. Не се тревожи.
Давай.
Скъпа г-це Шлегел, колебаех се дали да ви пиша повторно,
но разбрах, че трябва да ви съобщя,
че положението ми напоследък се влоши.
Постъпването ми в "Демпстър" за жалост съвпадна
с необходимостта банката да съкрати персонала
и като един от новоназначените, се оказах без работа.
Извинявам се, че съм така откровен,
но дали не мога да ви помоля за помощ в намирането на служба?
Не съм от хората, които просят милостиня,
но не съумявам да издържам съпругата си
и не съм сигурен как да постъпя. Искрено ваш, Ленард Баст.
Г-це Шлегел!
- Здравей, Лен.
Простете ми, г-н Баст, но няма да търпя това. Настоявам…
Чарлс!
Не, моля ви.
Благодаря, Чарлс. Щях да се справя.
Прекарахме си добре във всяко отношение.
О, г-н Уорингтън! Албърт! Колко мило, че дойдохте!
Г-це Шлегел! Скоро ще сме като сестри. Нека да ви целуна!
Толкова е красиво тук!
- Къщата ли? Не знам…
Но гледката е приятна.
- Това имах предвид.
Жалко, че брат ви и сестра ви не дойдоха.
Г-н Фюсъл! Какво ще кажете?
Сигурно сте се нагълтали с прах от пътуването.
Ще наредя да ви покажат стаята.
- Пътуването ми хареса, нямаше прах.
Бъртън? Покажи на г-ца Шлегел стаята й.
Тя иска да се освежи.
- Много добре, сър.
Маргарет! Виж ти!
- Хенри! Колко е красиво тук!
Нали? Радвам се, че ти харесва.
Не е в най-добрата част на Шропшър,
но гледката наистина е чудесна. Ще влезем ли вътре?
Бъртън, г-ца Шлегел желае да се освежи.
Заповядайте с мен, госпожице.
Не, предпочитам да се поразходя. Идваш ли, Хенри?
Не сега. И бих искал да ми помогнеш в посрещането на гостите.
Разбира се, Хенри.
Г-н Бъртън, ще ми покажете ли стаята ми? Искам да се освежа.
Разбира се, госпожице.
Момчето ми! Сестричката ти се омъжва, какво ще кажеш?
Аз ли? Че е твърде стар за нея. Но сватбата не е моя.
О, стига! Ще се цупим ли сега?
- Не, разбира се.
Божичко! Какъв мускул!
Дънкан! Ела да видиш каква ръка! Като стомана!
Младежът е като Били Хейг! Същински Били Хейг!
Не мога да разбера татко. Да се ожени за тази!
Не съм си го и представяла!
Накара ме да я поканя в "Симпсънс". Какво можех да направя?
Не говори глупости, всичко ще е наред.
Аз имам да се грижа за две деца. И още едно е на път.
Татко казва, че ще е справедлив към всички ни.
Но справедливостта не е безкрайна. Парите не са от ластик.
Ами ако и ти имаш многобройна челяд? Което може да се случи и с татко…
Очаквам да получим някакви акции.
Но ще е тъжно, ако родният ми баща не ми повери
компанията, за която съм работил цял живот.
Това звучи доста весело в навечерието на сватбата ми.
Извинявай, стара приятелко.
- Няма нищо, стари друже.
Обожавам това място, Хенри. Радвам се, че ще бъде мой дом.
Скъпи, колко хубаво, че дойдохме!
Това е грешка.
- Г-н Баст! Обещахте ми…
Нямах право да обещавам.
Това е по-унизително, отколкото човек би могъл да понесе.
Защо? Нищо лошо не сте направили.
- Тя не е за такова пътуване.
Не съм болна. Трябва да похапна.
- Можем лесно да го уредим.
Няма да позволя да купувате и храна след билетите за влака.
Съжалявам, но ако г-жа Баст е гладна или болна, вината е моя.
И на г-н Уилкокс. Трябва да събудим разума му или съвестта му.
Моля ви, не заставайте на пътя ми.
Г-н Уилкокс? Така ли се казва вашият джентълмен?
Не е "мой джентълмен", но да.
Хенри Уилкокс от Имперската и западноафриканска еди-какво си.
Едва ли го познавате.
- Едва ли.
Г-це Шлегел, настоявам да слезем на следващата гара.
Ще ви платя билетите при първа възможност, но…
Стига вече, Лен! Моля те!
Е, Кахил, вече си Уилкокс. Как ти се струва?
Той не е Уилкокс, татко. Аз съм Кахил.
Надявах се аз да съм Уилкокс.
- Е, така си е!
Наздраве.
Трябва да кажа, че съм доволен. Но и доста уморен, знаеш…
Мисля, че мина много добре.
Много се радвам за това, скъпи Хенри.
Кои са тези хора?
- Посетители? Твърде късно е за тях.
Добре, скрий се тук. Ако мога, ще ги спра.
Хелън, какво става?!
- Почакайте тук.
Какво има? Тиби ли е болен?
Намерих ги да умират от глад!
- Какво си направила?
Изгонили са го от банката. Ние ги съсипахме.
Жена му е болна, припадна от глад във влака!
Хелън, полудя ли?
- Може би. Ако ти харесва - да!
Но ги доведох.
- Не ставай смешна!
Не умират от глад, и ти го знаеш.
Няма да търпя това театралничене! Как се осмеляваш?!
Да нахлуеш на сватбата на Иви така безсърдечно!
Искам да се видя с г-н Уилкокс.
Здравейте, г-н Баст. Странно положение, не смятате ли?
Тук е и г-жа Баст.
- Здравейте, г-це Шлегел.
Боя се, че се проявихме като ужасни досадници.
Г-це Шлегел…
В банка "Демпстър" е имало съкращения и той сега е без пари!
Ние и нашият осведомител носим пряка вина за това!
Искаме г-н Уилкокс да го върне пак в "Порфириън".
Извинете, казах на сестра ви… Това ми е ужасно неприятно.
Надявам се да е така. Няма нужда от любезни думи.
Ако смятате да тръгнете срещу г-н Уилкокс и да му искате сметка,
ще направите огромна грешка.
- Няма такива намерения, наистина.
Аз ги накарах да дойдат! Аз!
- По-тихо, ако обичаш.
Съветвам ви да си тръгнете.
Сестра ми ви е поставила в неудобно положение.
Казвам ви го най-любезно.
Ще намерите в селото удобен хотел,
където г-жа Баст да си почине. Надявам се да сте мои гости там.
Той иска работа! Не ваканция в Онитън!
Благодарение на теб не може да се върне там.
Искам да…
- По-тихо!
Всичко е наред, г-це Шлегел.
Сбърках, че ви писах и ви помолих за помощ.
Не сте сбъркали.
Моля ви, отидете в хотела, починете си добре
и един ден ще ми върнете парите, ако предпочитате.
Не знам какво да правя. Това не е моята къща!
Хелън, предложи им нещо. Опитайте сандвичите, г-жо Баст.
Хелън, отведи ги кротко в хотел "Джордж" в Онитън,
а аз ще поговоря с Хенри, но по свой начин.
Ако не ги отведеш, нищо няма да направя. Избирай!
От града ли бяха?
- Няма да повярваш.
Вече всичко е наред, но това беше сестра ми.
Отпратих я в "Джордж".
- Хелън, тук?
Но тя отказа поканата. Мислех, че мрази сватбите.
Не е дошла за сватбата.
Трябва да отседне тук, има място.
- Няма нужда.
Беше довела две нейни протежета. Трябва да бъде с тях.
Нека дойдат всичките.
- Искаха да говорят с мен.
По-късно ще ти разкажа за тях.
- Защо не сега? Да не отлагаме.
Краят е неприятен, защото искам да намериш на мъжа някаква работа.
Какво е образованието му?
Всъщност си се срещал с него. Има неприятности.
Не, благодаря, миличък.
Само една чаша, госпожице. За щастливата двойка.
За щастливата двойка? Добре.
Доста е приятно.
- Така е, госпожице.
Къде е работил преди?
В банка "Демпстър". Имало е съкращения.
Добре. Ще се видя с него.
Но това не бива да се взема като прецедент.
Не мога всеки ден да уреждам твои протежета.
Това е последното. Той е доста специален случай.
Протежетата винаги са такива.
Хенри, много съжалявам.
Хелън трябваше да ги отведе в хотел в селото.
Май е от преумора.
- От нещо друго е.
Това няма да го бъде. Не може да остане в градината.
Госпожо! Ще ви бъде по-удобно в хотела…
Виж ти! Хенри.
- Господи, каква особа!
Хен, извинявай… Не знаех.
Трябваше да си остана вкъщи. Много съжалявам, Хен, наистина.
Поздравления за тези протежета!
Хенри, ужасно съжалявам!
- Моля те, не.
Не се гневи, Хен! Ще си тръгна.
Защо те нарича Хенри? Познавате ли се?
Дали го познавам? Хенри!
Тези момчета… Въпреки всичко ги обичаме.
Сега доволна ли си?
- Не знам за какво става дума!
Да влезем.
Сега разбирам интереса ти към сем. Баст.
Не разбирам!
- Нима? Аз разбирам. Мъж съм.
Живял съм като мъж в миналото.
Имам честта да те освободя от годежа с мен.
Хенри…
Хенри!
- Да, Маргарет?
Тази жена твоя любовница ли е била?
Ти го каза с обичайната си деликатност.
Извинявай, кога?
Преди десет години.
- Десет години…
Моля те, извини ме.
Така съжалявам, Лен…
- За какво?
Това ли е мъжът? Когото си срещнала в Кипър?
Никога не бих дошла, ако знаех, Бог ми е свидетел.
И двамата не трябваше да идваме.
Но вероятно бях отчаян.
- Трябваше да дойдем, Лен.
От мен няма никаква полза.
- Всичко е наред.
Ти си моят добър Лен… Милото ми момче.
Обичаш ме, нали, скъпи?
- Да. Обичам те.
Всичко е наред, Джаки. Заспивай.
Похарчих 8 лири да поболея жена ви и да ядосам сестра си.
Тя може да не одобрява методите ми,
но знам, че вие и г-жа Баст ще имате полза от тях.
Никога не ще мога да ви се отблагодаря, г-це Шлегел.
Осем лири са много пари.
Не знам кога ще ви ги върна, но обещавам…
Много пари са за вас.
За мен са нищо. Нищо. Представяте ли си?
Не.
Г-жа Баст много ли е уморена? Да поседя ли до нея?
Не, благодаря ви. Тя няма нужда от компания. В момента спи.
По-добре да остане сама в стаята си.
Г-н Баст… Що за жена е съпругата ви?
Вече знаете маниерите ми. Въпросът ми обижда ли ви?
Не.
Не искам да купувам доверието ви с влияние…
С 8 лири за билети и хотелска стая…
Разбира се, че не.
Но недейте да се преструвате, че бракът ви е щастлив.
Предполагам, че това е очевидно. Но тя е добро същество.
Но вие двамата нямате нищо общо!
Свързват ни дружески отношения.
Не трябваше да се женя за нея.
Но след като съм го сторил, трябва да остана с нея.
И да я издържам.
- Какво казаха близките ви?
Не искат да имат нищо общо с нас.
Свикали са нещо като семеен съвет, като са чули, че съм се оженил.
И напълно се отказаха от нас.
Какви са близките ви?
Родителите ми се занимаваха с търговия.
Имам две сестри, и двете са омъжени за търговски пътници.
А брат ми… е псалт.
Сега той е глава на семейството.
А бабите и дядовците ви?
- Просто нищо особено.
Земеделски труженици, главно от Линкълншир.
А защо… защо брат ви и сестрите ви не са приели г-жа Баст?
Знам, че е имало някакъв мъж.
До днес не знаех името му.
Страшно, ужасно съжалявам.
Но за мен това не променя нищо.
За тези неща не виня съпругата ви, а мъжете.
Ще се наредим, ако намеря работа. Тогава вече няма да е толкова лошо.
Вече не си създавам безпокойства с книгите, както преди.
Само ако си намеря редовна работа,
ще можем да се уредим отново. Тогава човек спира да мисли.
Какво ще уредите?
- Просто ще се уредим.
И на това му казвате живот?
- А какво друго?
Но… Аз не съм наивна,
но с всички красиви неща, които можем да направим,
с музиката, с разходките нощем…
Някога говорех много глупости.
Защо говорите така?
Защото виждам, че човек трябва да има пари.
Грешите.
- Ще ми се да грешах, но…
Свещеникът… той има свои пари, или му плащат.
Поетът и музикантът също.
Скитникът накрая попада в приюта за бедни
и му плащат с парите на други хора. Останалото са празни мечти.
Отново грешите.
Щом казвате така, значи греша.
Всички живеем като в мъгла.
Но за хора като Уилкоксови мъглата е най-гъста.
Здравомислещи, солидни англичани!
Градят империи, равняват целия свят по онова, което наричат здрав разум.
Това не е истинско! В моя живот това не е истинско.
Сигурно съм глупав.
О, боже…
Скъпо мое момче…
Превод ЮЛИАНА ТАНЧЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО