Howards End - Season 1 (2017) (Howards.End.S01.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-GLUE/Howards.End.S01E04.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-GLUE.srt) Свали субтитрите
- Знам.
Моето писмо е за Хауърдс Енд. Трябва да отидем да го видим.
Взех ви за Рут Уилкокс!
Щом не можем да живеем в Хауърдс Енд,
а ти не искаш и на Дюси Стрийт, къде ще се настаним?
В Онитън.
Не смятам да изпускам тези Шлегелови от око!
Ако видя, че обсебват баща ми, ще се намеся решително!
Намерих ги да умират от глад!
В банка "Демпстър" е имало съкращения и той сега е без пари!
Хелън, полудя ли?
- Искам да се видя с г-н Уилкокс.
Ще поговоря с Хенри, но по свой начин.
Не гледайте с такава сантименталност на бедните.
Смятам да не харесвам съпруга ти и да му го кажа.
Нататък ще продължа по свой собствен път.
Госпожо! Ще ви бъде по-удобно в хотела…
Виж ти! Хенри.
Вярвам в личната отговорност. А ти?
Тази жена е била твоя любовница?
- Преди десет години.
Имам честта да те освободя от годежа с мен.
ИМЕНИЕТО ХАУЪРДС ЕНД
Скъпо мое момче…
Това не бива да ни разделя.
То е или всичко, или нищо, и аз смятам, че е нищо.
Било е много преди да се срещнем, а дори да се бе случило след това,
бих написала същото, надявам се. Наистина те разбирам.
Скъпи г-н Баст, говорих с г-н Уилкокс за вас
и за съжаление, при него няма вакантни места.
Искрено ваша, М. Дж. Шлегел.
Хелън, дай му това. Сем. Баст не са добри хора.
Тук има стая, приготвена за теб.
Моля те, ела веднага щом получиш това.
Може утре сутрин да мина да видя сем. Баст
и да им отдам дължимото. М.
Хенри, скъпи…
Хенри, скъпи, погледни ме.
Няма да ти позволя да се изплъзнеш. Погледни ме.
Да. Точно така.
Говориш за снощи…
Освободих те от годежа.
Мога да намеря извинения, но няма да го сторя. Не, няма.
Нещата трябва да останат така.
- Остави ги както искаш, момчето ми.
Това няма да ни тормози.
Знам какво говоря. Това няма значение.
Няма значение?
Няма значение да разбереш, че не съм човекът, за когото си ме смятала?
Аз съм недостоен за теб. Ако бях достоен…
Непоносимо ми е да говоря за такива неща. Нека ги оставим.
Ти и твоят… закътан, спокоен живот,
твоите изтънчени занимания, приятели, книги…
Ти и сестра ти - жени като вас,
как можете да разберете какви изкушения преследват мъжа?
Знам го от горчив опит, а ти въпреки това казваш "няма значение".
Не и за мен.
Аз последна ли слязох долу?
Хелън дойде ли?
Не е ли пратила съобщение за мен?
Не, доколкото ми е известно.
Би ли позвънил, моля?
- За какво?
За прислугата.
- Няма звънец. Шнурът се скъса.
Нямаше време да го поправим. Донесох един малък… гонг.
Нима?
- Да, ето го.
От Лондон ли го донесе?
- Да.
Къде го намери?
- Доли го взе от "Хародс".
Несъмнено тези претенции са ти забавни.
Не. Не бива да мислиш така за мен.
Естествено, можеш да диктуваш условията.
Не бива и да ми говориш така.
Едва ли съм в позиция да споря.
- Но спориш.
Сър?
Г-н Бъртън, забелязахте ли сестра ми да се е отбивала снощи тук?
Не, госпожице. Г-ца Шлегел е нощувала в "Джордж", доколкото знам.
Да изпратя ли някого да провери? Или да отида сам?
Аз ще отида. Благодаря ви, Бъртън.
Историята е съвсем обикновена.
Преди 10 години в един гарнизонен град в Кипър…
Бях далеч от добро влияние, далеч дори от Англия.
Бях много, много самотен и жадувах да чуя женски глас.
Това е. Вече ти казах достатъчно много, за да ми простиш.
Аз вече ти простих, Хенри.
Тиби?
- Да? Какво има?
Аз съм, Тиби.
- Хелън? Влизай! "Чин джинлай"!
Получих телеграмата ти. Не бях…
- Да сервирам ли обяда?
Да, може.
- Много добре, сър.
Добре ли си? Не знаех къде си.
Да, добре съм. Какво ми каза, когато влязох?
Аз ли? "Чин джинлай". На китайски значи "влез, моля".
Има пет начина да кажеш "влез".
Ако махнеш "чин", става просто "влез", без "моля".
Или почти. После има "чин джинлай ба"…
Тиби…
Изглеждаш уплашена. Станало ли е нещо?
Идвам от Онитън.
- Онитън? Но аз мислех…
Идвам от Онитън. Там се случиха големи неприятности.
Който ще обядва, да идва.
Не знам какво да правим, Тиби.
Много съм разстроена от новините около Мег
и не искам да се срещам с нея. Минах оттук, за да ти го кажа.
Мисля да отида в Мюнхен или Бон. Колкото до моя дял от мебелите,
направете с тях каквото искате.
Но…
- Главата ми ще се пръсне.
Нещо се е объркало със сватбата на Иви?
Не с нея.
Ани с котлетите. Ако изстинат, не стават за ядене.
Да я пусна ли? Или да ги поема на вратата?
Може ли да си измия очите, Тиби?
Ани! Би ли дошла след малко?
Много добре, сър. Добре ли сте, г-це Хелън?
Да, добре съм, Ани. Благодаря ти!
Ленард е знаел през цялото време.
Мисля, че Мег още не е научила. Нека се оженят.
Но остава въпросът за компенсацията.
Не виждам кой друг да плати освен мен.
Това ти го казвам поверително. Мег не бива да научава.
Колкото мога по-скоро ще прехвърля 5000 лири на твоята сметка
и когато отида в Германия, ще ги изплатиш на сем. Баст.
Боже господи!
- Каква полза да им даваме трохи?
Поне да си направил едно нещо в живота си -
да си измъкнал един човек от бездната.
Несъмнено всички ще ме мислят за чудачка.
Не ме е грижа за хорското мнение, но това са половината ти пари.
Съвсем не са половината! Имам прекалено много.
Това, което давам, ще им носи по 150 за двамата.
Не е достатъчно! Не очаквам да ме разбереш.
Аз? Аз не разбирам никого.
Но ще го направиш ли?
- Очевидно.
Благодаря ти, Тибикинс! Много си мил с мен.
До г-н Теобалд Шлегел, Уикъм Плейс 2.
Давайки си сметка за щедростта на това любезно предложение,
прилагам чека на г-ца Шлегел за 5000 лири,
тъй като нямам нужда от парите, и ви моля да й го върнете.
Скъпа Хелън, г-н Баст ми върна чека ти, понеже нямал нужда от него.
Скъпи Тиби, в такъв случай трябва сам да отидеш в Южен Лондон,
да откриеш сем. Баст и да ги накараш да вземат чека.
Скъпа Хелън, след като положих доста усилия
да издиря жилището на подопечния ти в Ламбът,
се опитах няколко пъти да открия г-н Баст и съпругата му,
но те изглежда са изчезнали от лицето на земята.
Трябва да призная най-чистосърдечно,
че предвид изкушението, което му се предлага,
твоят Ленард Баст ми се струва изключителна личност.
Скъпи Тиби, трябва да ги откриеш!
Би било нетърпимо да останат без дом и причината да съм аз.
Скъпа Хелън, безполезно е.
Боя се, че трябва да изоставиш благотворителното си начинание
и да реинвестираш парите си в нещо по-разумно.
По съвет на бъдещия ни зет
аз самият закупих акции в жп линията Нотингам-Дарби
вследствие на което станах доста по-богат от преди.
Предлагам ти да направиш същото. Тиби.
Скъпа моя Хелън, ние с Хенри се оженихме във вторник.
Дойдоха Тиби и леля Джули, а Чарлс и г-н Кахил
представляваха сем. Уилкокс.
След Онитън нямах против скромната церемония,
но ми се искаше да присъства и скъпата ми Хелън.
С Хенри се питаме дали да не те посетим в Инсбрук.
Наистина копнея да те видя, ако си все още там.
Скъпа Мег, смятам да замина на ез. Гарда,
където ще остана няколко седмици.
Но плановете ми са несигурни и по-добре не ме вземайте предвид.
"Най-вероятно е да прекарам лятото в Италия,
може би в Неапол. Х."
Каква разочароваща картичка!
Мисля, че тя побягна от Инсбрук, защото смятахме да отидем там.
Вероятно не иска да се срещате.
Съжалявам. Със сигурност не съм злопаметен към нея.
А защо не? Тя загуби всякакъв самоконтрол, влудяващо е.
Аз не съм като нея, Хенри.
Ако избухне война, Хелън ще трябва да се прибере.
И дано Шлегелови не решат да се върнат в Прусия.
Няма да ти позволя да идеш с тях.
- Не се бой, момчето ми.
Англичани сме до мозъка на костите, както казва леля Джули.
Е, казва го само когато подозира, че се държим твърде немски.
Трябва да поканим леля ти тук, на Дюси Стрийт.
Не може ли да я поканим в Онитън? Много иска да го види.
Но защо? Току-що го дадох под наем.
Дал си под наем Онитън? Хенри!
- Да?
Но… мислех си… Ти каза, че ще живеем там.
Нима? Не, там не е подходящо.
Защо не взе мнението ми?
- Не исках да те безпокоя.
Освен това научих със сигурност едва тази сутрин.
Но къде ще живеем? Защо да не е подходящо? Толкова го обичах!
Първо, в лошата част на Шропшър е.
Не си дадох сметка, като го купувах. Второ, къщата е влажна.
Това е нещо ново. Досега не бях чувала, че в Онитън е влажно.
Мило момиче, очи нямаш ли? Кожа нямаш ли?
Мислех си, че имам.
- Там няма как да не е влажно!
Грейндж е построен върху глина!
А и отвратителното езерце, което изпуска пари като чайник…
"Отвратително" е твърде силна дума, но ме разбираш.
Долините в Шропшър са всеизвестни.
Тогава защо ходеше там?
- Защото…
Ти защо искаш да отидем в Инсбрук по тази логика?
За да видя Хелън, Хенри.
- Да, да!
Човек може да продължи с тези въпроси до безкрай.
Истината е, че взех Онитън заради Иви.
Толкова искаше сватбата й да е на село,
че не изчака да проуча дали става за лов.
Боеше се да не й го грабнат.
Е, в Онитън Грейндж няма какво да се ловува.
Няма ни пъдпъдък, ни яребица на 10 км наоколо.
Е, не е кой знае какво. Тя си получи сватба на село,
а аз се отървах от къщата си - ще правят там начално училище.
За момчетата няма ли да е влажно?
- Това са си техни грижи.
Казах на хората какви са условията. Видяха и сами.
А ние къде ще живеем? Ще ми се да се установим.
Още не съм решил.
Да изчакаме до май месец.
Да останем засега на Дюси Стрийт, а през лятото ще потърсим нещо.
Нещо постоянно. След две седмици напускаме Уикъм.
Няма страшно! Има достатъчно място и за брат ти, и за сестра ти.
Нямах това предвид.
- А какво?
Ако позволите?
Да, да!
- Разбира се.
Скъпа моя Хелън, днес бе опакована и последната кутия,
и последната мебел, и последният фургон потегли от Уикъм Плейс.
Не знам трябва ли да ми тежи,
ако тук се нанесе друго семейство веднага след нас.
Но къщата ще бъде разрушена заедно с другите,
за да се отвори място за нова сграда с апартаменти.
Но се радвам, че ти не видя как животът си тръгва от тази къща.
Странно ми е да се сбогувам с нашия дом без теб.
Хенри би нарекъл това сантименталност,
тъй като Тиби е съвсем близо на Дюси Стрийт,
а ти не си по-далече от обикновено, което, Хелън, е твърде далече!
Хенри най-любезно предложи Хауърдс Енд за склад.
Докато го даде пак под наем, мебелите ни може да останат тук,
а книгите - в гаража и приземните стаи.
Поверени са на г-ца Ейвъри,
която, сигурно помниш, живее във фермата надолу по пътя.
Междувременно след доста обсъждане
решихме да се пренесем в Съсекс и да строим.
Плановете ще са готови чак есента…
Скъпа Хелън, кажи ми най-сетне кога се прибираш у дома,
или ми нареди да не питам повече.
Тиби казва, че се чувстваш обкръжена насред Тройния съюз.
Казах му, че вече си в Италия…
Скъпа Хелън, Доли и Чарлс имат ново бебе
и трябваше да се откажат от колата.
Недоумявам защо Чарлс не получи повече от наследството на Уилкокс.
Моля Хенри да му даде повече,
но той казва, че един мъж трябва сам да си пробива пътя.
Ужасно ми липсваш и бих искала да ми напишеш истинско писмо…
Доли! Как си?
- Благодаря, добре, а ти?
Добре! Как са момчетата и бебето?
Те също са добре.
Това ли са плановете? Нещо против да ги погледна?
Не, разбира се.
Как е Хелън? Няма ли да се върне в Англия?
Всички мислят, че това е ужасно странно.
Така е. Хелън е ужасно странна.
- Но няма ли адрес?
Адресът й е някъде в Бавария, до поискване.
Пиши й, сега ще го потърся.
Не си прави труда! Чу ли новината?
Мис Ейвъри разопакова пътническите ви сандъци.
Защо? Не беше необходимо.
Не питай мен. Мислех, че ти си й наредила.
Не съм й нареждала. Сигурно проветрява вещите.
Това е повече от проветряване. Целият под е покрит с книги.
Чарлс ме прати да разбера какво да правим,
защото е сигурен, че не знаеш.
Книги! Доли, сериозно ли говориш? Тя пипа книгите ни?
Как да не ги пипа? Това, което е било вестибюл, е пълно с тях.
Доли, много съм ти задължена. Трябва веднага да отида там.
Някои от книгите са на брат ми и са доста ценни.
Тя няма право да отваря сандъците.
- Май се е смахнала.
Г-це Ейвъри? Аз съм г-жа Уилкокс.
Там ли сте?
Г-це Ейвъри!
Моля, заповядайте, г-жо Уилкокс!
- Много благодаря.
Не знаех…
- Елате първо във вестибюла.
Но… това е сабята на баща ми!
Не знаех дали е по-добре да се окачи с ножницата, или без нея.
Г-це Ейвъри, нямах това предвид.
Ние с г-н Уилкокс не искахме сандъците да се отварят.
Когато приехте да се погрижите за вещите,
не очаквахме да направите толкова много.
Къщата стоя празна достатъчно дълго време.
Предполагам, че не сме обяснили…
Това е грешка, най-вероятно наша грешка.
Г-жо Уилкокс, тук са правени грешка след грешка цели 50 години.
Не знам…
Наистина не знам какво да се направи.
Бих казала…
Много ви благодаря, г-це Ейвъри.
Да… Всичко е наред.
Чудесно е… Чудесно.
Елате да видите салона и трапезарията.
Това е грешка, недоразумение.
Ние с г-н Уилкокс няма да живеем в Хауърдс Енд.
Нима?
Решихме да си построим нов дом в Съсекс.
Част от мебелите - моята част, предстои да отидат там.
Вие мислите, че няма да живеете тук, г-жо Уилкокс, но ще стане обратното.
Ще видим. Засега нямаме подобни намерения.
Имаме нужда от много по-голяма къща. Обстоятелствата…
Разбира се, някой ден… Човек никога не знае, нали?
Някой ден! Не говорете за някой ден.
Вие живеете тук сега!
Така ли?
За г-ца Хелън Шлегел, до поискване, Мюнхен.
Леля Джули е болна. Тчк. Ела веднага в Суонидж. Тчк.
Обичам те. Тчк. М.
Лельо Джули? Скъпа?
- О, милите деца…
Видяхте ли, докторе? Това са децата на сестра ми.
Все ви повтарях, че ще дойдат - и ето ги тук сега.
Тук сме от няколко дни, лельо.
Ти казваш така всяка сутрин.
- Нима?
Тиби, тихо! Няма значение, мила. Ти се разболя.
Но какво ми е?
- Имаш пневмония.
Така е. Имаш пневмония, лельо Джули.
Пневмония?
- Ти се простуди и разви пневмония.
Но лекарят казва, че вече си по-добре.
Къде е Хелън?
- Телеграфирахме й да дойде.
Получихме телеграма от Мюнхен.
Пристига в Лондон утре сутрин с първия влак.
Те са трима, докторе… Такива ексцентрични деца…
Но обичливи, много обичливи. Не за всекиго, разбира се…
Но аз съм много привързана към тях. Особено към момичетата.
Мисля, че леля ви трябва да си почине.
Истината е, че тя изглежда се подобрява.
С малко късмет ще се оправи напълно.
- Надявам се.
Маргарет…
Защо не отидете на екскурзия с параход, когато дойде Хелън?
Времето е прекрасно! А и Тиби ще може да учи китайския си.
Хелън няма да може да остане.
Телеграфира ни, че се е измъкнала само да те види.
Връща се в Германия веднага щом оздравееш.
Нима? Хелън е особена…
Хелън е особена, и то много.
Виж какво писмо ми е написала. Изобщо не иска да идва!
Оставила е адреса си в Лондон на банката -
трябва да й пишем или телеграфираме там.
"Мебелите ни още ли са в Хауърдс Енд?
Искам да взема една-две книги. Останалите са за теб.
С обич, Хелън."
Какво означава това?
- Може би е луда.
Тиби!
Ако й пишеш, че леля Джули още е в опасност, със сигурност ще дойде.
Но ти не излъга леля Джули дори за пневмонията!
Защото не я сметнах за нестабилна.
А смяташ, че Хелън е нестабилна?
- Сама го каза.
Казах, че е неуравновесена.
- Така ли!
Не знам какво да мисля, Тиби. Не знам.
Толкова време я няма! Ужасно съм разтревожена.
Ще й предложим да се срещнем при банкерите в Лондон,
ако иска да й кажем къде да намери проклетите мебели.
Да опитаме така.
Бях убеден, че ще се появи.
Какво да правим сега, Тиби?
- Чудна работа.
Защо не попиташ г-н Уилкокс?
- Хенри? Защо?
Е, ти знаеш най-добре. Но той е практичен.
Мнението на Маргарет е, че може би сестра ни е луда.
Едва ли.
Чарлс, ела. Можеш ли да ни помогнеш?
Отново сме в беда.
- Боя се, че не мога.
Какви са фактите? Едва ли искаш да кажеш, че наистина е луда.
Фактите са, че Хелън е в Англия от три дни и не иска да ни вижда.
Забранила е в банката да ни дадат адреса й.
Има и други факти, но тези са най-странни.
Преди не се ли е държала така?
Разбира се, че не! Тя много ни наскърби.
Затова съм сигурна, че не е добре.
"Луда" е твърде ужасна дума, но тя не е добре.
Съвсем лесно е. Оставете на мен.
Вие искате да я хванете. Тя си иска книгите.
Ще я пратим в Хауърдс Енд,
ще й кажем да си ги разопакова и ще се срещнете там.
Тя няма да позволи.
Разбира се, няма да й казваш, че отивате.
Невъзможно е.
- Защо?
На мен не ми изглежда невъзможно.
- Нито на мен.
Невъзможно е, защото…
Защото с Хелън не си говорим на точно този език…
Разбирам те. Имаш скрупули.
- Да.
И вместо да тръгнеш срещу тях, ще оставиш сестра си да страда.
Това може да е болест или лудост, както се опасяваш,
но скрупулите ти изключват измамата.
- Отричам, че е лудост.
Скъпа, искаш ли помощта ми, или не?
- Да, но не така!
Татко, нека да не намесваме Хауърдс Енд.
В къщата е пълна бъркотия.
- Кои сме "ние", момчето ми?
За бога, кои сме "ние"?
Моля за извинение. Явно винаги се натрапвам.
Така. Ако искаш помощта ми, имаш я.
Мег…
Да, добре.
- Хубаво. Ще ти диктувам.
"Скъпа Хелън, мебелите са в Хауърдс Енд
и ще можеш да ги разгледаш в понеделник в 15 ч.,
когато чистачката ще бъде там. Маргарет."
Или каквото предпочиташ.
След обяда с Хенри ще причакаме Хелън в градината,
а после ще я откараме в лудница, предполагам…
Ако не подскочи от радост, като ни види. О, Тиби…
Госпожице…
Днес нещо не е ли наред, Чарлс?
Не, татко.
Но може би се захващаш с твърде сериозна работа.
Как така?
Не ме питай.
Е, тя е пристигнала. Ходих до конюшнята и ми казаха,
че следобед дошла една дама и наела файтон до Хауърдс Енд.
Нищо не разбирам.
- Изпий си кафето, скъпа. Да вървим.
Да, Маргарет, подкрепи се добре.
- Аз… да.
Маргарет, ако не си готова, пусни ме сам. Знам какво да правя.
Готова съм. Само че ужасно съм притеснена.
Ето. Да тръгваме.
Един господин търси г-жа Уилкокс.
- Тя не е тук.
Доста е напорист.
- Кажи му, че е в Хауърдс Енд.
Г-н и г-жа Уилкокс са заминали за Хауърдс Енд.
Кога ще се върнат?
- Г-н Шлегел не знае.
Файтонът й трябва вече да е в Хауърдс Енд.
Първо трябва да го изпратим да чака до фермата.
Крейн няма да влиза вътре, а ще чака преди портата, до лавровите храсти.
Ключовете от къщата у теб ли са?
- Хенри…
Ако я няма на верандата, ще обиколим през градината.
Целта ни…
Защо спряхме?
- Да вземем местния лекар.
Това ли е лекарят?
Много мил човек.
- Почти на годините на Тиби е!
Трябва да я види лекар.
После ще я заведем при по-възрастен, ако има възможност.
Маргарет, ти ме помоли за помощ - помагам ти.
Добър ден, Мансбридж.
- Добър ден, г-н Уилкокс.
Нека ви представя г-жа Уилкокс. Маргарет, това е д-р Мансбридж.
Приятно ми е.
- Продължаваме, Крейн!
Казвах на съпругата си, че целта ни е да не изплашим г-ца Шлегел.
Проблемът е от нерви, нали така, Маргарет?
Трябва да попитам дали момичето е преживяло някакъв шок.
Не, нищо подобно.
Има ли нещо наследствено или вродено?
Винаги е била нервна, склонна към… спиритуализъм
и други подобни, нищо сериозно.
Музикална, поетична, артистична - такъв тип.
Но, бих казал, нормална - очарователно момиче.
Моля, изчакайте ме тук!
- Маргарет…
Ще вляза първа.
- Маргарет!
Не…
Мег!
О, скъпа моя!
Добре ли е нашата бегълка?
- Да, добре е!
О, миличка, прости ми!
Маргарет, изглеждаш разстроена. Нека да вляза. Изчакай ме в колата.
Върви си, Хенри.
- Дай ми ключовете.
Какво правихте с Хелън?
Скъпи, върви! Аз ще оправя всичко.
- Какво ще оправиш?
Поне престанете с това!
- С кое?
Какво да спрем? Започваме доста странно.
Не мога да направя нищо. Моля ви, вървете си и четиримата.
Г-н Уилкокс…
- Спрете!
Разчитаме на вашата помощ, г-жо Уилкокс.
Ще убедите ли сестра си да излезе?
- На какво основание?
Хайде, Маргарет, това е ужасна работа.
Докторът нарежда да отвориш.
- Простете, но няма.
Имате нужда от нас, а ние - от вас.
Така е.
- Изобщо нямам нужда от вас.
Нито сестра ми, на която й остава доста време до раждането.
От кого смятате да скриете тази ужасна тайна?
Г-жо Уилкокс…
Не сте квалифициран да се грижите за сестра ми, г-н Мансбридж.
Хенри, отпрати доктора!
Каква полза от него сега?
- Моля те да се успокоиш.
Дай ми поне един разумен довод и ще ви пусна.
Но не можеш. Ще разстроиш сестра ми без причина.
Няма да го позволя. По-скоро ще остана тук цял ден.
Може би не сега, г-н Мансбридж.
А сега, Хенри, и ти. Върви си, скъпи!
Несъмнено ще имам нужда от съвета ти, но по-късно.
С Хелън ще останем тук.
Прости ми, ако съм била… рязка, но трябва да си вървиш.
Да тръгваме, г-н Уилкокс.
Защо изобщо ще ходиш?
- За да говоря с Хенри, съпруг ми е.
Тази къща е негова, не наша.
- Чарлс може да каже "не".
Значи няма да го питаме. Ще се върна преди мръкнало.
Доли още не знае.
Не знае?
- Не.
Маргарет, ти дойде! Да донеса ли чай, г-н Уилкокс?
Не, Доли, благодаря. Би ли прибрала бебето вътре?
Но малкият не разбира, едва на 6 месеца е!
Нямах предвид това. Желаем да останем насаме.
Значи аз трябва да си вървя.
Тогава се прибираме заедно, мъничкият ми! Точно така.
Нищо ли не искате, Маргарет?
Засега нищо. Благодаря, Доли. Много си мила!
Седни, скъпа. Сигурно си преуморена.
Благодаря, така ми е добре.
Това ли е, от което се бояхме?
- Да.
Милото ми момиче, предстои ни трудна работа.
Нужна ни е пълна откровеност и прости думи.
Аз… Знаеш, не съм от твоите Бърнард Шоувци,
за които няма нищо свято.
С теб сме съпруг и съпруга, не сме деца.
Аз съм човек с житейски опит, а ти си изключителна жена.
Сестра ти носеше ли венчална халка?
Не.
- Разбирам.
Длъжен съм да попитам за името на прелъстителя й.
Прелъстител? Не знам името на прелъстителя й.
Не пожела да ти го каже?
Дори не съм я питала кой я е прелъстил.
Това е учудващо.
- Защо?
Правим го в интерес на Хелън.
Кои "ние"?
- Реших да позвъня на Чарлс.
Той веднага е отишъл да говори с брат ти.
Това не бе необходимо.
Още не е късно да спасим доброто й име.
Ще накараме прелъстителя да се ожени за нея?
Ако е възможно - да.
Хенри! А ако се окаже, че вече е женен? Знаем за такива случаи.
Тогава трябва така да го подредим, че да помни цял живот!
А колкото до пренощуването на Хелън в Хауърдс Енд,
смятам, че е крайно неблагоразумно.
Утре ще я отведа в Лондон. Тя не може да остане в Англия.
Ще отиде в Мюнхен, за да роди детето.
Само те моля за разрешение двете с нея да прекараме една нощ
сред нашите вещи, преди да замине. Ще ни позволиш ли?
Не мога.
- Защо?
Да не би състоянието й да обезцени имота?
Скъпа моя, самозабравяш се. Хелън има съчувствието ми.
Като твой съпруг, ще направя за нея всичко каквото мога,
но не мога да се отнасям с нея, сякаш нищо не е станало.
Това е моята молба и молбата на едно злочесто момиче.
Утре то заминава за Германия и няма да те безпокои повече.
Тази вечер моли - и двете молим -
да прекараме една нощ в празната ти къща,
за която не те е грижа
и в която не си живял повече от година.
Може ли да го стори? Ще го позволиш ли на сестра ми?
Ще й простиш ли? Както се надяваш да простят на теб?
Както всъщност вече са ти простили?
Простили ли са ми вече?
- Да.
Трябва да се съобразя с децата си и с паметта на скъпата ми Рут.
Боя се, че е по-добре сестра ти да спи на хотел.
Съжалявам, но се погрижи веднага да напусне къщата ми.
Ти спомена г-жа Уилкокс.
- Моля?
Това рядко се случва. Мога ли в отговор да спомена г-жа Баст?
Цял ден не си на себе си.
- Престани, Хенри!
Трябва да видиш връзката, дори да те убие.
Имал си любовница - аз ти простих.
Хелън е имала любовник - ти я гониш от къщата!
Суровата ти любезност ми идва в повече!
Достатъчно си бил глезен. Цял живот са те глезили!
Г-жа Уилкокс те е разглезила. Никой не ти е казвал какъв си.
Ти си объркан. Престъпно объркан!
Не се разкайвай! Само си кажи: "Постъпката на Хелън е като моята".
Двата случая се различават.
- По какво?
Ти си предал г-жа Уилкокс. Хелън - само себе си.
Ти оставаш в обществото, тя не може. Ти само си се забавлявал,
тя може да умре. Бил си самотен! Самотен!
И имаш безочието да ми говориш за различия, Хенри?!
Не мога да дам на теб и сестра ти позволение да спите в Хауърдс Енд.
Ако някой се подиграе със сестра ми,
ще получи куршум, но може би теб не те засяга.
Засяга ме, и то много!
- Криеш нещо.
Когато я видя за последен път, тя спомена ли някого? Да или не?
В Уикъм Плейс спомена едни приятели - сем. Баст.
Божичко! На сватбата ми казаха за някаква измет.
Тя беше ли обсебена от тях?
- Моля?
Питам те, имаше ли мъж? Хелън говори ли с него?
Теб нещо свързва ли те с него?
- Слушай, Уилкокс!
Тя е моя сестра, и каквото и да е направила, няма да ме тормозиш,
дори да е било в дома на баща ти.
- Разбирам. Ти си негов довереник!
Срещнали са се в къщата ви в Уикъм Плейс или ти е казала.
Не знам нищо по въпроса и нямам какво повече да кажа.
Какво семейство!
Какво семейство! Бог да е на помощ на горкия ми баща.
Сигурна ли си, че няма да ни изгонят до сутринта?
Напълно.
Надявам се. Толкова съм уморена, Мег.
Но сега съм спокойна.
Повече няма да се гневя на Уилкоксови.
Разбирам защо се омъжи за него. Сега ще си много щастлива.
Моята Хелън…
Горкият Ленард! Той няма никаква вина.
До самия край бяхме "г-н Баст" и "г-ца Шлегел".
Бях много самотна.
Не искам да го виждам повече, макар това да звучи отвратително.
Той щеше да продължи да ме боготвори.
О, Мег! Колко малко знаем за тези неща…
С изключение на г-жа Уилкокс, скъпа моя,
никой друг не разбира нашите малки пориви.
Мога ли да помогна с нещо, сър?
- Не мога да заспя, момчето ми.
Щеше да е по-добре да поговорим. И да приключим въпроса.
Не мога да оставя това да продължи. Ще направя всичко за Хелън,
но при условие, че напуснат къщата.
Разбираш ли?
Тогава утре в 8 ч. ще отида с колата.
Или по-рано. Разбира се, никакво насилие, Чарлс!
Здравей, Лен.
Ти ли си, Лен?
Здравей, Джаки.
Излизам за малко.
- Излизаш ли? Колко е часът?
Още е рано. Заспивай.
Ще се видим по-късно.
Настоявам да напуснете веднага. Другите не бива да виждат.
Семейството ни е най-уважаваното в селото
и ако някой, не дай боже, ви види…
- Г-н Баст?!
Той тук ли е? Не съм изненадан!
Така ще го подредя, че ще помни цял живот!
Г-жо Уилкокс, аз ви причиних зло…
- Не!
Чарлс!
- Дайте ми бастун! Проклет да сте!
Чарлс! Чарлс, не, не! Не!
Спрете! Моля ви, спрете!
Не!
Ленард?
Ленард…
Благодаря, че дойде.
- Получи ли съобщението ми?
Съобщение? Не.
Заминавам за Германия със сестра си.
Трябва да ти кажа, че ще живея там за постоянно.
Неспособна съм да ти простя и те напускам. Ето ти ключовете.
Имам да ти кажа нещо.
- Не искам да го чувам.
Сестра ми е зле. Ще посветя живота си на нея.
Къде отивате?
- В Мюнхен.
Заминаваме след следствието.
- След следствието?
Да.
Разбираш ли какво ще бъде заключението от следствието?
Да. Г-н Баст е имал болно сърце. Не му е оставало много.
Онова, което се случи, само е довело до неизбежното. Така каза лекарят.
Заключението от следствието ще бъде непредумишлено убийство.
Непредумишлено убийство. Няма как да е другояче.
Говорих с полицията.
Говорих с мировия съдия. Използвах цялото си влияние.
Но Чарлс ще отиде в затвора.
Нямам сили да му кажа.
Не знам какво да направя.
Съкрушен съм.
С мен е свършено.
Но…
Ще ми се Хенри да бе излязъл да се порадва на хубавото време.
Толкова е тежко да си затворен вкъщи…
Мег, болен ли е? Не мога да разбера.
Не е болен, а безкрайно уморен.
Цял живот е работил здравата и не е забелязвал нищо наоколо.
Такива хора рухват, когато им се отворят очите.
Мег, може ли да ти кажа нещо?
Хенри ми харесва.
- Обратното би било странно.
Преди не го харесвах.
- Преди…
Надявам се да е така завинаги, Мег.
Преди две години не бих предположила.
Ти направи всичко това, мила.
- Аз?
Да, макар че си твърде глупава да го осъзнаеш.
Ти събра парчетата и направи дом за нас.
Не ти ли минава на ум, дори за миг, че животът ти е героичен?
Не, скъпа. Съвсем не е така.
Напротив!
- О, гледай.
Най-после конклавът свърши.
- Тръгвам.
Баща ми помоли да дойдете.
Говорихме по делови въпроси, но предполагам, вече знаете всичко.
Да, знам.
Така ще са доволни ли всички?
Защото не искам после да идвате
и да се оплаквате, че съм бил несправедлив.
Очевидно трябва да сме доволни.
- Извинявай, момчето ми.
Само кажи и ще оставя къщата на теб.
И какво ще я правя, докато съм в Африка?
Може да не останеш дълго в Африка, както вървят нещата.
Въпреки това не бих искал да живея тук.
Доволна ли си от разпределението, Иви?
Разбира се, татко.
- А ти, Доли?
Съвършено напълно.
Мислех, че Чарлс я иска за децата, но последния път каза "не",
защото няма да може да живее отново в тази част на Англия.
Чарлс казва да си сменим името,
но не мога да реша с какво, защото Уилкокс много ни подхожда
и не мога да измисля никакво друго име.
Тогава оставям Хауърдс Енд изцяло на моята съпруга.
Нека всички да разберат това.
И след като умра, да няма завист и изненади.
Затова не оставям на жена си пари. Такова е и нейното желание.
Всичко, което би трябвало да получи, ще бъде разделено между вас.
Тя възнамерява след смъртта си да остави къщата на…
… племенника си, който е отвън. Разбират ли всички?
Който е отвън? О, стига!
- Пол, ти обеща да бъдеш разумен.
Довиждане, момичето ми. Не се тревожи за мен.
Довиждане, татко.
- Довиждане, г-н Уилкокс.
Не е ли интересно, че г-жа Уилкокс остави Хауърдс Енд на Маргарет
и накрая тя все пак го получи?
Довиждане.
- Довиждане.
Довиждане, Доли.
Довиждане, татко.
- Довиждане, момчето ми.
Пази се и бъди разумен.
Довиждане, г-жо Уилкокс.
- Довиждане.
Би ли ми казал, Хенри,
какво означава това, че г-жа Уилкокс ми е оставила Хауърдс Енд?
Да, наистина ти го остави.
Но това е много стара история.
Когато беше болна, а ти беше толкова мила с нея,
тя искаше да ти се отблагодари и понеже не беше на себе си,
надраска на лист хартия "Хауърдс Енд".
Проучих това и тъй като явно беше невалидно, забравих за него,
без да подозирам какво ще бъде в бъдеще моята Маргарет за мен.
Не съм постъпил лошо, нали?
- Не си, скъпи.
Нищо лошо не е сторено.
Какво е това?
Ето ги най-сетне!
Божичко! Извинявай, миличък, извинявай.
Хелън, какво става?
- Тревата расте като луда!
Отидохме чак до края и никога не е имало толкова много сено!
Превод ЮЛИАНА ТАНЧЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО