Percy Jackson and the Olympians - Season 1 (2023) (Percy.Jackson.and.the.Olympians.S01E05.A.God.Buys.Us.Cheeseburgers.WEB/Percy.Jackson.and.the.Olympians.S01E05.A.God.Buys.Us.Cheeseburgers.1080p.DSNP.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите
„Най-важното не ще спасиш" може да означава много неща.
В началото бях дар за баща ми. Така става при Атина.
Известно време бях дар за него.
Баща ми имаше своите шансове.
Честно казано, за няколко дни ти направи повече от него досега.
Внимавай! Мисля, че се канеше да ме наречеш "приятелка".
Имам шанс да спася майка си. Нищо няма да ме спре.
Баща ти е тук. Винаги е бил.
Вярвай му!
Просто дишай!
ПЪРСИ ДЖАКСЪН и боговете на Олимп
01х05: "Бог ни черпи с чийзбургери."
Гледат ни.
Да.
Тогава да се махаме от тук, съгласна ли си?
Боже, гледат право към нас.
Какво?
Хайде! Да потърсим Пърси.
Анабет...
- Той е жив.
Сигурна съм.
Пърси!
- Пърси!
Пърси!
Пърси!
Здравейте!
Съжалявам, че те бутнах по стълбите.
Дори като го слушам звучи зле, но просто...
Знаех, че никога няма да се съгласиш, а нямаше време...
Е...
Не си мъртъв, както мислехме.
- Изненада.
Какво стана?
- Накратко,
трябва да отидем в Санта Моника.
Веднага ли?
Баща ми ще ни чака там. Той ще ни помогне.
Добре, но има само един проблем.
Полицията смята, че сме разбили влака,
а после и това там...
Преследват ни ченгетата ли?
- Да.
Това няма ли да ни попречи да се качим на влак?
Или в автобус? Или на нещо, за което ни трябват билети?
Ей, хора!
Смятам, че този подвиг е по-труден, отколкото си мислехме.
Като се замисля, аз не съм откраднал мълнията, нито пък вие.
Почти сигурно е, че е у Хадес, но той не би могъл да я открадне сам.
Не знаем кой всъщност я е откраднал,
нито защо, но нещата не изглеждат прости.
Аз съм последният, който го осъзна, нали?
Да.
- Добре...
Може би в началото не бях напълно отдаден на подвига,
но след реката...
Всичко вече е различно.
Той ме спаси.
Моят баща.
Не съм си и помислял, че би направил нещо такова за мен.
Ще бъда по-сериозен вече.
Кола.
Не е кола, а мотор. Да се скрием, докато отмине!
Ние не само търсим нещо.
Мисля, че ще трябва и малко разследване.
Да.
Защо пак се държиш странно с мен? Нали го преодоляхме?
Не съм странна.
- Напротив. Откакто напуснахме Арката.
Разбирам.
Не я прави на въпрос... Прегръдката...
Боже!
- Вече сме почти приятели.
Нормално е между приятели.
Поне така мисля.
- Видях мойрите.
При Арката видях трите богини на съдбата,
а Атропос отряза парче конец.
Това нещо лошо ли е?
Мойрите тъкат нишката на живота на всяко живо същество.
Щом си видяла срязана нишка...
- Значи един от нас ще умре.
Всички ще умрем някой ден.
- Скоро.
Това е предупреждение.
Поличба.
Добре.
Трябва да поговорим за това със съдбата.
Три баби с кълбо прежда не могат да знаят какво ще се случи.
Моят избор променя това, което ще се случи,
а аз мога да избера да правя всичко, което искам.
Нуждаете ли се от помощ?
Моля?
Попитах дали ви трябва помощ.
Не.
Добре сме си. Все пак благодаря, че попитахте така настоятелно.
На мен не ми изглежда да сте добре.
Не искаме нищо от вас.
Сигурна ли си? Защото изоставате доста от графика.
Лятното слънцестоене е само след няколко дни.
И макар да се радвам, когато избухва някоя хубава война,
като твой по-голям братовчед, може би искам да ти помогна.
Братовчед?
Арес.
- Ти трябва да си детето на Атина.
Винаги е най-мъдрото в групата.
- Защо бихте ни помогнали?
Откъде знаете какво правим тук?
Защото аз правя абсолютно същото като теб.
Зевс изпрати всичките си деца да търсят мълнията.
Слушайте, хлапета, гладен съм. Нагоре по пътя има прилична закусвалня.
Ако искате помощта ми, елате там, но не се бавете.
Няма да ви чакам вечно.
Той братовчед ли ми е?
Що за семейство е това?
Хайде.
Предполагам, че това е правилното място.
Само секунда, че тъкмо започнах битка в Туитър.
Нищо не ме прави по-щастлив от добрата старомодна огнена битка.
Добре, готово.
Значи мисията ви ще се провали. Питайте ме откъде знам.
Няма да се провали.
- Да бе. За начало...
Пърси винаги е бил проблемно дете, но не съм и предполагал,
че е способен да взриви нещо.
- Кой е този?
Пастрокът ми Гейб. Какво прави?
- Почакай.
Има ли нещо общо с изчезването на жена ви?
Едно объркано дете би направило какво ли не.
Какво?
- Шантаво, нали?
ФБР вече разпространява твоя снимка.
Камаро... Наистина обичах тази кола.
Наистина много.
Ще го убия.
Знаех си, че ще те харесам.
Но шансовете вие, тримата идиоти, да пътувате на стоп до Ел Ей,
без да ви арестуват, са почти нулеви.
- Защо седите още тук тогава?
Щом и вие търсите мълнията, не трябва ли да сте навън?
В теб няма капка страх, нали?
Няма значение. Независимо дали ще върнете мълнията или не,
Зевс ще обяви война на Посейдон.
Не. Оракулът каза, че ако върнем мълнията, няма да има война.
Това ли каза тя? Или Хирон каза, че тя е имала предвид точно това?
Ти си нов в семейството, младежо, така че нека те осведомя какви сме.
Години преди да се родя, дядо ми Кронос изял лелите и чичовците ми.
Баща ми го накарал да ги повърне, нарязал го на хиляди парчета,
които хвърлил в бездънна яма. И така задал тона още в началото.
Олимпийците се бием. Предаваме се, нанасяме си удари в гръб.
Ще бутнем всеки надолу по стълбите, за да стигнем по-напред.
И затова толкова обичам семейството си.
Баща ми знае, че няма да си върне мълнията с подвизи и обречени мисии.
Знае, че предстои война и мисля, че той няма нищо против нея.
Според мен той смята, че е време за война, така че война ще има.
Не е ли страхотно?
Завършваме тази мисия и спираме войната.
Казахте, че можете да ни помогнете. Можете ли?
Добре, ето как. Нагоре по пътя има увеселителен парк.
Оставих щита си там. Върни ми го и
ще те отведа в Подземното царство до утре на обяд,
с план как да влезеш в двореца на Хадес.
Оставихте си щита... Забравихте го на въртележката ли?
Чуруликането ти ми беше забавно за кратко,
но вече поомръзна.
Имаме ли сделка, или да убия и трима ви,
за да мога да се наям на спокойствие?
Добре.
Страхотно! Една уловка... Наистина искам щита,
затова ще държа сатира тук като залог, за да не избягате.
Какво? Не.
- Добре.
Няма да стане.
Няма да се разделяме отново.
- Всичко е наред.
Ако искаше да ни убие, досега щяхме да сме мъртви.
Мога ли да ги изпратя до вратата?
Не влизай в пререкания с него. Ще иска да те раздразни, да влезе
в главата ти. Не му позволявай.
- Всичко е наред. Наистина.
Знам какво правя. Отивайте за щита!
Ще бъда тук, когато се върнете.
"ВОДЕН СВЯТ Добре дошли!"
Не съм гледал много филми на ужасите, но това място изглежда така,
сякаш трябва да се избягва.
Никога не съм гледала филми.
Ще трябва да ти повярвам.
- Никога ли?
В това значение на думата?
- Има ли друго?
Ако някой от нас не умре до няколко дни, ще поправим това.
Иначе изпускаш.
Междувременно обаче трябва да приключим с тази задача.
Чакай, Пърси, спри!
Какво стана току-що?
- Просто стой мирно.
Дай ми секунда.
В механизма там има небесен бронз.
Очарователно. Анабет, какво става?
Твоят меч е направен от небесен бронз. Ако си човек, ще мине през теб.
Ако си чудовище или полубог...
А какво прави там?
- Чудесен въпрос.
Може да се каже, че това не е само увеселителен парк.
Бог го е построил.
- Що за бог строи увеселителни паркове?
Хефест.
- Защо му е да строи паркове?
Може би ги намира за забавни?
- Не е смешно, Анабет.
Само малко.
Виж това!
Яко.
- Анабет!
Спокойно. Мисля по въпроса.
Добре...
Ще се справя. Просто...
Бутай.
Да бутам?
- Да.
Не каза ли тази сутрин: „Съдбата казва, че един от нас ще умре
и трябва да го приемем сериозно."?
- Пърси? - Да?
Просто бутай.
Какво беше това?
Машината не е създадена да ни нарани, а да ни изплаши. Това е тест.
Хефест е искал да знае, когато някой като нас дойде на детската му площадка.
Предполагам, че сега знае.
Вече сме се срещали.
Аз съм доста стар, момченце. Срещал съм много хора.
Аз съм на 24 г.
- Браво на теб.
Запознахме се на слънцестоенето. На Олимп.
Протестиращ.
- Не бях такъв. Аз съм фен.
Мисля, че ме бъркаш с някой друг, хлапе.
Не.
Сатирите ядат тофу. Сатирите боготворят цветята.
Сатирите пеят песни за чувствата си. Сатирите не са ми фенове.
Сатирите са деца на природата.
Природата е брутална. Със зъби и нокти, нали?
Може би е неприятно, но не значи, че не е истина.
Вие сте най-добрият в това.
Уважавам ви.
Значи си просто любител на Втората световна война?
Гледал си "Спасяването на редник Райън", нали?
Предпочитам Войната за калкана, Войната за омарите, 335-годишната война...
Най-големите ви шедьоври.
Това са войни, в които почти няма жертви.
Харесвам по-лекото ви творчество.
Страхотно е съчетаването на смазваща сила и бърза капитулация.
Вече никой не говори за тези конфликти.
А би трябвало.
Я пак ми кажи къде сме се срещали?
Виж!
Личи си, че богът на занаятчиите го е построил.
Виждал ли си нещо подобно?
Ако принадлежи на бога на занаятчиите, какво е правил тук богът на войната?
Те не са ли врагове? Защо е останал без щит?
Предполагам, че е, защото Арес винаги е имал нещо с Афродита.
Тя е съпругата на Хефест.
Шегуваш се. Среща се с нея тук, в парка на съпруга й?
Това е толкова неправилно.
Хванали са ги и е трябвало да си тръгне набързо.
Поне за едно нещо Арес не ни излъга.
Това семейство е откачено.
"Вълнуващо пътуване към любовта."
Дори не се опитвай да ми кажеш да не бъда странна.
Нищо не съм казал.
- Усещам, че го мислиш.
Това трябва да е мястото, където са хванали Арес с Афродита.
Просто трябва да влезем да вземем щита.
Разбира се. Да проверим страшния призрачен тунел.
Защо не?
Какво е любовта? Скъпа, не ме наранявай...
Какво става?
Имам чувството, че съм чувал тази песен.
Май в зъболекарския кабинет.
Какво е любовта?
Чакай, това ми е познато.
Това е историята на Хефест.
Бил е отхвърлен от Хера.
Отхвърлен и от Афродита.
Мама ми разказваше тези истории постоянно. Спомням си тази.
Каза, че...
Какво?
Тя каза, че боговете се държат така един с друг.
Такова семейство са.
Какво премълчаваш в момента?
Тя се е опитвала да ме държи далеч от вас.
Може би си права.
Може би тя трябваше да ме подготви по-добре.
Може би те е подготвила.
Така че, когато дойдеш при нас, да си по-различен от тях.
Ето го. Щитът на Арес.
Скачай!
Пърси!
Ти ли ме измъкна оттам с водна струя?
Не.
Току-що...
- Не знам. Може би...
Измислям го в движение.
Как ще свалим това нещо оттам?
Тези неща са свързани по някакъв начин.
Машина е, но как се включва?
Мразя децата. Всички. Мразя собствените си деца.
Може би по-малко от другите деца, но все пак не ги харесвам.
"Виж какво направих!""За какво служат пеперудите?"" Боли ме коляното."
Обичам работата си, но не и вечерта на зимното слънцестоене,
когато всички деца идват за тяхното представяне.
Тази нощ е най-лошата в годината, безспорно. Всяка година.
Особено онази.
Явно някое от тези деца си е тръгнало с мълнията.
Така твърдиш ти. Кой знае кой я е взел?
Много хора мразят баща ми.
- Може би.
Но не са много хората, които могат да го направят.
Някой, привлечен от Хадес, е свършил тази работа.
Така твърдиш ти.
- Някой, който умее да се измъква
незабелязано и е достатъчно смел, за да се противопостави на Зевс.
Доста сръчен, за да открадне...
- Стига!
Не всичко е ребус за разрешаване. Лош си като сестра ми.
Винаги ли е била такава?
- Коя?
Сестра ви - Атина.
- Какво имаш предвид?
Винаги прави нещата по-сложни от необходимото,
за да я мислят за по-умна от вас.
Благодаря! Явно не само аз го виждам, нали?
Не, не сте единственият.
- Понякога се чувствам така.
Все се мисли за умната. Дали?
Щом е толкова умна, обясни ми за бухала. Непрекъснато говори с него.
Този дебел, гаден, малък, пернат гризач е сякаш най-добрият й приятел.
Убедени сме, че тя е гений, а аз, без да имам бухал, не съм ли?
Да!
- Хората виждат само това, което искат
и игнорират всичко друго.
- Точно!
Както и че вие ще намерите похитителя на мълнии, а не тя.
Какво имаш предвид с това?
- С кое?
За похитителя. И двамата знаем, че твоят приятел не я е откраднал.
Да, но Зевс мисли, че е той.
Само това има значение, нали?
- Млъкни.
Било е дар със скрита цел.
Хефест го предложил на Хера,
но щом седнала в него, не могла да стане.
Всички богове се опитали да й помогнат, но изобретението било твърде хитро.
И много яко.
Не било по силите им, нищо че са богове.
Накрая казали, че ако Хефест освободи Хера,
ще му дадат за жена Афродита.
Тронът е условието.
Единият от нас сяда на него, а другият взима щита.
Отивам.
- Чакай!
Който седне, не става. Ясно е.
- Знам, затова казах да чакаш.
Няма пак да ме избуташ, като на Арката, водорасляко.
Напротив.
- Този път няма да ти позволя.
Не става така.
- Затова си тук.
Моля?
Когато избирах екипа си, казах на Хирон, че искам някой,
който би ме пожертвал, ако мисията го изисква.
Той се съгласи.
Ставаше дума за теб.
Беше права.
Не мога да го повярвам, но мойрите са прави.
Това няма как да го избегнем.
При Арката успяхме на косъм,
но не може вечно да се измъкваме.
- Оракулът избра теб.
Боговете те избраха!
- Спри! Не става въпрос за това.
А за какво тогава?
- Ти си по-добра в това от мен.
Просто си по-добра.
И го знаеш.
Повярвай ми, бих искал да има друг начин да успеем с мисията.
Просто не го виждам.
Трябва да ми обещаеш нещо.
Няма да напусна Подземното царство без майка ти.
Благодаря.
Щях да попитам дали може, когато тази мисия приключи,
да се върнеш тук и да се опиташ да ме измъкнеш от това нещо?
Трябваше ли изобщо да питаш?
Просто за всеки случай.
Странно е.
Топло е.
Идеята е лоша. Стани!
Не мога!
Пърси, стани! Сериозно!
- Всичко е наред.
Добре съм.
Добре съм.
Добре съм.
Аз...
Мога ли да ти помогна?
Имаш ли нужда от помощ, за да намериш изхода?
Ето го. Качвай се!
Няма да тръгна без моя приятел.
Не става. Действа еднопосочно. Не може да се махне.
Откъде знаеш?
- Защото аз го направих.
Няма да си тръгна от тук без моя приятел.
Ако няма да ми помогнеш, би ли ме оставил на мира,
за да мога да се съсредоточа?
Не знам какво ти е казал брат ми, но никой не може да ме командва!
Знам, че наскоро майка ти изрази недоволство от теб.
И двамата знаем каква става тя. Но това беше прекалено.
Дори за нея.
Ако излезеш от тук с този щит,
ти ще си героиня на път към най-голямата слава.
Тя ще се гордее с теб и ще ти прости.
Всичко ще се върне постарому. Както винаги ще бъде...
И както би трябвало да е.
- Сега не е, както трябва! Не е!
Яж или бъди изяден! Сила и слава и нищо друго няма значение.
Арес е такъв, Зевс е такъв.
Майка ми е такава.
Той не е такъв.
Той е по-добър.
Може би преди и аз съм била такава, но не искам повече да съм.
Няма да бъда като всички вас.
Просто няма.
На някои от нас също не им харесва да бъдат такива.
Ти си добро дете, Анабет.
Ще кажа на майка ти някоя добра дума за теб.
Къде е превозът ни?
Шегуваш ли се?
Ако искате, влизайте. Не ме интересува.
След няколко часа това нещо ще бъде в казино "Лотос" във Вегас.
Хермес се мотае там. Ако си изиграеш правилно картите,
личният му шофьор може да те отведе в Лос Анджелис за минути.
Ето - дрехи, пари в брой, драхми за призоваване на Хермес.
Бих ти пожелал късмет, но за какво ти е?
Няма да се провалим.
- Не се тревожи!
Баща ти имаше много деца, за които спря да се грижи,
след като загуби интерес.
Ще имаш голяма компания.
- Няма да се провалим.
Писна ми да ни го казваш.
- Пърси.
Мислиш си, че знаеш кой съм, но грешиш.
И ако не внимаваш,
ще го разбереш.
Пърси...
Благодаря ви за емоционалното насилие и чийзбургерите...
И за превоза. Приемаме офертата.
Може ли да получим и тоалетна хартия? Доста е мръсно тук вътре.
Е...
Тук вони.
Важното е да ни отведе, където трябва.
- Ако вярваш на Арес.
Не ни излъга. Поне не за всичко.
Просто си спести нещо.
Откъде знаеш?
- Мисля, че го измъкнах от него.
Знам кой е откраднал мълнията.
Режисьор ДЖЕТ УИЛКИНСЪН
Сценаристи РИК РИЪРДЪН И ДЖОНАТАН СТАЙНБЕРГ
По книгите на Рик Риърдън
Не е само мълнията. Става нещо голямо.
Ей, полубогове! Добре дошли!
Имаме огромен проблем.
Превод: gpym4e @2024