Percy Jackson and the Olympians - Season 1 (2023) (Percy.Jackson.and.the.Olympians.S01E04. I Plunge to My Death.WEB/Percy.Jackson.and.the.Olympians.S01E04.1080p.WEB.H264-SoftSmilingTurtleOfExercise.srt) Свали субтитрите
Създават и събарят империи...
Променят хода на човешката цивилизация.
Мисията е нещо свещено.
Да те натоварят с такава, означава, че си в диалог със самите богове.
Чудовищата се срещат по-често, отколкото си мислиш.
Номерът е да ги забележиш, преди те да те забележат.
За мен е удоволствие да се запознаем, сине на Посейдон. Аз съм Медуза.
Медуза ми предложи помощ за майка ми, ако ви предам.
А ти какво й отговори?
- Отрязах й главата.
Пърси, не можеш да изпратиш главата на Медуза на Олимп.
Защо?
На боговете няма да им хареса.
ПЪРСИ ДЖАКСЪН и боговете на Олимп
01х04: "Смъртоносен скок."
Готов ли си? Пусни се, Пърси!
- Не мога.
Можеш. Само трябва да опиташ.
Опитах.
- Не, не си.
Не си мръднал от 15 минути. Моля те, направи го веднъж с мен.
Може ли да се прибираме вече?
- Пърси, платили сме за този урок.
Знаеш, че нямаше да те моля за това, ако не беше безопасно, нали?
Пърси, може да е опасно за теб, ако не знаеш как да плуваш.
Някой ден може да ти потрябва, и мен да ме няма, за да ти помогна.
Искам да се уверя, че го можеш.
Дишай.
- Какво?
Просто дишай, мамо.
Винаги ми казваш да го правя.
Винаги ще бъдеш тук.
Мамо?
Мамо!
Здравей отново, геройче.
Какви проблеми имаш сега, а?
Забраненото дете привлича внимание.
А забраненият герой?
Той привлича гибел.
Тя идва.
Спиш ли?
Да.
С Талия бяхте много близки, нали?
Да.
Каква беше тя?
Защо?
Тя беше последното забранено дете преди мен, нали?
Трябва да се е сблъсквала със същите неща.
Тя беше корава.
Знаеше, че е забранено дете, но не й пукаше.
Когато Люк и Талия ме намериха, Люк веднага се погрижи за мен.
Но Талия...
Тя ме накара да си го заслужа.
Затова ли ми стъжни живота? Трябва да го заслужа според теб?
Да. Може би.
Да ти кажа, не виждам голям смисъл.
В какво не виждаш смисъл?
- В начина, по който всички говорите.
В начина, по който боговете искат да мислим.
Трябва да изгоря дарове, за да привлека вниманието на родител.
Да набия Клариса само за да накарам баща ми да ме признае.
Не трябва да става по този начин.
Хората, които са ти близки, не трябва да се отнасят с теб по този начин.
Искаш ли да знаеш как се озовах сама на улицата?
В началото бях дар за баща ми.
Така става при Атина. Раждаме ме от мисъл в нейния ум,
и ни дават на партньор, с когото тя се чувства свързана.
Известно време бях дар за него.
Баща ми се грижеше за мен.
Той ме обичаше.
Знаех го.
После той срещна една жена.
Родиха им се собствени деца.
И за нея аз не бях дар.
Бях проблем.
Така че си тръгнах.
Бях на седем.
Не само боговете мислят така.
Всички го правят.
Но поне при боговете има правила.
Покажи им уважение и те ще бъдат на твоя страна, каквото и да става.
Буден ли си?
- Вече да, мерси.
Добре ли си?
- Много мърмори, като му се спи.
„Много мърмори, като...“ Не!
Еха.
- Досега не си пътувал с него.
По-различно е от лигавия интернат.
- Ти си лигава. Какво е "лигав"?
Мисля, че трябва да ям.
Два дни път до Лос Анджелис.
Доста по-рано от крайния ни срок за Подземното царство.
Мога ли да задам един тъп въпрос?
Едва ли искаш да ти се подигравам.
- Давай!
Не съм ходил в Лос Анджелис. Предполагам, че това важи и за вас.
Как ще разберем къде да отидем?
Нямам представа.
Но това е стъпка 37, а ние сме още на стъпка 4.
Ще преминем моста, като стигнем до него.
Още един глупав въпрос.
- Боже!
„Накрая ще се провалиш, най-важното не ще спасиш.“
В Джърси ти казах, че според Оракула мисията ще се провали.
И оттогава никой не го споменава.
Но явно е нещо, което трябва да вземем малко по-сериозно предвид.
Ей!
Вижте!
Това не са ли...
- Кентаври.
Никой не подозира, че са там.
Някога имаше стада от тях навсякъде.
Какво им се е случило?
- Хората...
Преди няколко хиляди години Пан, богът на дивата природа, изчезнал.
Оттогава нямало кой да защитава естествения свят,
а хората наистина се опитват да го заличат.
Най-смелите сатири доброволно стават Търсачи,
опитвайки се да намерят Пан.
Никой от тях не се е върнал.
Чичо ти, който намерихме при Медуза, Фердинанд...
Той Търсач ли беше?
Оракулът не е казал, че мисията ще се провали.
„Най-важното не ще спасиш“ може да означава много неща.
Така е при пророчествата, така действа съдбата.
Може да означава много неща.
Колкото повече се мъчиш да го разбереш, толкова е по-трудно.
Понякога трябва да оставиш нещо да дойде при теб, когато е готово.
Извинете! Може ли да видя билетите ви, моля?
Вие ли сте в купе 17Б?
Искате ли да ми го обясните?
Да не мислите, че ние сме го направили?
А така ли е?
- Как и защо да го правим?
Г-не, когато отидохме на закуска, всичко беше наред.
Не знаем как се е случило това.
Една свидетелка е чула как се чупи прозорец,
а после и детски гласове.
- О, стига!
В колко часа напуснахте купето?
- Арестувани ли сме?
Не ми говори с този тон, момиченце.
Арестувани ли сме?
Значи изчакваме, за да видим дали този тип е върколак или нещо подобно?
Влакът пристига на "Св. Луис Гейтуей" след 10 минути.
Не мисля, че той е чудовище.
Трудно е да се определи.
Ако той не е чудовище, тогава какво става тук?
Защо някой би тършувал из купето ни?
- Може би е търсил нещо.
Ние нямаме нищо.
- Тези, които търсят мълнията,
няма да се съгласят с теб.
- Права си.
Няма да намерят нещо, което не е при нас.
Няма да прекараме деня в разпити в полицейския участък на Сейнт Луис.
Трябва да се измъкнем от това, за да не ни бави.
Имате ли нещо против да седна?
Горкичките...
Родителите ви не са тук, нали? Права ли съм, скъпа?
Децата се плашат, когато са съвсем сами, нали?
Всичко е наред. Аз съм майка. Знам колко сте уплашени.
Извинете, бихте ли ни оставили насаме?
Мисля...
Мисля, че ги изнервяте.
Искам да знаете, че...
Не мисля, че вие сте виновни за онази бъркотия там.
Просто исках да остана насаме с вас.
Има някои неща, които искам да разберете.
Имате нещо на жакета си.
Изглежда като...
Прилича на стъкло.
Прозорците на купето не са разбити отвътре.
Някой ги е разбил отвън.
Да, скъпа.
Знам, знам.
Нетърпелива си.
Потрай още малко!
Не сте виновни.
Но, за съжаление,
днес ще трябва да понесете тежестта на грешките на родителите си.
Слушайте, госпожо, не знам коя сте, но мисля, че знам какво сте.
Натъкнахме се на няколко чудовища като вас и ги върнахме горе.
Чудовища като мен?
Е...
Разбира се, че са като мен.
Те бяха мои деца.
- Деца?
Какво означава това?
Тя е майката на чудовищата.
Ехидна.
Чудовище.
Странна дума, предвид факта, че моята баба е твоя прабаба
и това винаги е било семейна история.
Но в моите очи,
полубогът е по-опасното създание от двете.
Разрушител.
Насилник.
Ако съществуването ми има смисъл,
то той е да застана на пътя на чудовища...
...като вас.
Моето бебче е тук.
Сега тя е просто кутре.
Благословена да е!
Днес...
Вие ще бъдете нейната плячка.
Страхувате ли се вече?
Всичко е наред. Страхът е естествен.
Също така е важен за лова.
Вашият страх. Вашето съмнение.
Вашето объркване.
Исках да разберете какво се случва,
за да може тя да проследи миризмата.
За да може да се учи и да расте, защото...
това е, което прави добрата майка за децата си.
Не че ще разберете.
А сега трябва да бягате.
Не, скъпа!
- Бягайте!
Спрете!
Спрете!
Глупаво момиче.
Избърза.
Ще поработим върху това.
Спрете!
Отворете вратата!
- Върнете се и отворете вратата!
Какво е това?
- Жило.
Знаеш ли кое чудовище има такива?
- Не знам.
Едва ли е добро.
- А ти добре ли си?
Така мисля. Защо? Мислиш, че е отровно ли?
Отворете вратата веднага!
- Не съм сигурна.
Трябва да тръгваме!
Влакът прави непланирано спиране. Моля, останете по местата си.
Защо не ни преследва?
Ехидна каза, че онова, което се крие в чантата й е младо.
Няма да се отдалечи много от майка си. Учи се да ловува...
И това явно е самият лов.
Няма да можем да запазим преднината още много.
Няма нужда. Просто ни трябва безопасно скривалище.
Безопасно място. Някакви идеи къде да го намерим?
Да.
Светилище на Атина, построено отдавна от едно от децата й.
Има атински храм, скрит в центъра на Сейнт Луис?
Да.
Само дето не е толкова скрит.
Широко е 192 м, високо е 192 м с точност до милиметри.
Няма вътрешна колона.
Всяка страна е идеално балансирана спрямо другата.
Арката се поддържа от симетрията и само благодарение на математиката.
Устойчива е на земетресения, така че Посейдон не може да я срине.
Хубаво.
- Извинете.
Така показвате на Атина своята любов.
Паметник на силата на съвършенството.
Май е паметник и на други неща.
Говориш за това, което някои хора искат да направят от това място.
Говоря за това, което е всъщност.
Както и да е. Тук сме в безопасност, нали?
Чудовищата не могат да влязат тук. Даже и Ехидна.
В безопасност сме.
- Страхотно.
Е, след като влакът ни се пръсна,
ще видя дали има билети за друг.
Не можем да останем тук завинаги.
Само защото сме плячка, не означава, че сме безпомощни.
Той не обича, когато хората използват животните.
Да.
Знам.
Не трябваше да му говоря така рязко... Просто...
Знам.
Значи това място е на майка ти?
Чудя се дали тя е тук някъде.
Ей сега слизам! Само да отида до тоалета!
Хубаво.
- Имам талант.
Мисля, че беше права, между другото.
Имахме нужда от безопасно място, а майка ти има такова.
Изкарахме късмет, че сме в правилния град.
Късмет или съдба?
Знам, че мислиш, че всичко е само в главата ми.
Че си мисля, че майка ми я е грижа, защото така е по-лесно.
Не съм го казал.
Виж, аз съм полубог само от...
...миналата събота.
Не ме слушай.
Знаеш ли...
Това място е на майка ми, но храмът си е храм.
Може да поздравиш баща си, докато сме тук.
Не, благодаря.
- С какво може да навреди?
Това с майка ти...
Разбирам го. Различно е, но ви върши работа. Но баща ми...
Не искам нищо от него. Той имаше своите шансове.
Честно казано, за няколко дни ти направи повече от него досега.
Ако трябва да остана с някого...
Внимавай!
Мисля, че се канеше да ме наречеш "приятелка".
Ако ни чува, Оракулът ни се смее...
Пърси!
Какво стана?
Мисля, че тези жила са отровни.
Хрумна ми нещо. Помогни ми!
- Добре.
В лагера водата го излекува. Би трябвало да стане и при отрова.
Знаете ли, мисля, че стана.
Страхотно хрумване.
Или не.
- Може би трябва да бъде
естествено течаща вода, за да може Посейдон да го излекува.
Трябва да се върнем вътре.
- Не, да продължим!
Не става, а тя идва.
Да внесем Пърси вътре и ще отидем до олтара.
Къде има олтар?
- В най-високата точка,
с най-добрата гледка.
- Добре, но защо там?
Ще отидем до олтара и ще помолим майка ми за помощ.
Мислех, че не искаме помощ.
Хайде, да тръгваме!
Момчета, чухте ли това?
- Какво?
Няма значение. Хайде!
Моля, заемете местата си. Трамваите потеглят.
Какво стана преди малко? Какво чу?
Тя ти говореше.
Алекто го направи с мен в музея в Ню Йорк.
Какво ти каза тя?
Това Химера ли беше?
Мисля, че това беше Химера.
Как изобщо е попаднала тук?
Нали чудовищата не влизат тук?
- Анабет?
Ние сме в светилище. Атина я е пуснала вътре, но защо?
Анабет!
Какво ти каза Ехидна?
Каза, че моята наглост е наранила гордостта на майка ми.
И че това ще бъде моята гибел.
Наглост? Каква...
Главата на Медуза.
Изложих майка си.
Но аз изпратих главата на Олимп.
Подписах пакета.
- И аз не възразих.
Това я е засрамило.
Сега тя е ядосана.
Хора, какво ще правим?
Тя няма да ни помогне да спасим Пърси.
- Не, имах предвид с Ехидна и Химера.
Те са по петите ни.
Нямаме много време. Ще бъдат тук всеки момент.
И ако майка ми няма да ни защити, ще трябва да се борим тук горе.
О, не. Трябва да изведем хората от тук.
Внимание...
Моля, наредете се.
- Ти и Пърси слезте с тях.
Не, не. Няма да се разделяме.
- Гроувър, хайде.
Не, не. Ще се махнем от тук заедно.
- Няма да успеем.
Химера е убийцата на полубогове.
Някой трябва да остане да я забави и да спечели малко време за другите.
Хайде.
Добре, помогни му да слезе по стълбите и го заведи до реката.
И не спирайте, докато не стигнете до Хадес и не вземете мълнията, ясно?
Добре, тръгвайте!
- Чакай!
Вземи това!
Чакай!
Ей, Пърси!
Пърси, моля те!
- Пърси, не го прави. Ще те убият.
Посейдон никога не ми е помагал. Няма да започне точно сега.
Никога нямаше да стигна до Хадес.
- Пърси? Пърси, моля те.
Но вие можете.
И сега ще го направите.
- Пърси!
Пърси, чуваш ли ме?
Пърси, не можеш да се справиш сам.
Това е краят, скъпи.
Не се бори.
Само ще я ядосаш.
Не е честно. Нямаше никакъв шанс, нали?
Де да имаше някой твой близък, да ти го осигури!
Уплашен си.
Всичко е наред, Пърси.
Баща ти ме изпрати да ти кажа,
че всичко е наред.
Просто дишай!
Баща ти е тук.
Винаги е бил.
Толкова му е трудно да стои настрана, да те гледа как се бориш.
Много е трудно за всички нас.
Но той е тук и е много горд.
Вярвай му!
Вярвай в себе си!
Просто...
Дишай!
Режисьор АНДЕРС ЕНГСТРЬОМ
Сценаристи ДЖОНАТАН СТАЙНБЕРГ И ДЖО ТРАЦ
По книгите на Рик Риърдън
Майка ми ми разказваше тези истории постоянно.
Пърси, стани, моля те!
Тя каза, че боговете са такива един към друг.
Такова им е семейството.
Превод: gpym4e @2024