The Crow (1994) Свали субтитрите
30 ОКТОМВРИ - ДЯВОЛСКАТА НОЩ
Някога хората вярвали, че като умреш,
един гарван отнася душата ти в Страната на мъртвите.
Но понякога смъртта е толкова ужасна,
че гарванът отнася и тъгата, и душата не може да намери покой.
И тогава, но само тогава, гарванът връща душата при живите,
за да поправи неправдата.
Сержант!
Шели Уебстър и Ерик Дрейвън. Щели да се женят утре вечер.
Че кой се жени на Вси светии?!
Никой.
Трябва да я преместим.
- Добре.
Хайде, момчета.
- Шибаната Дяволска нощ.
Колко станаха дотук?
- 143 пожара.
Миналата година бяха повече.
- Може би тези са по-бавни.
Не може да я отнесете ей така. Трябва аз да го одобря.
Това ли е жертвата?
- Не, тя е Амилия Еърхарт.
Не ме грее как се казва. Не съм заповядал да я местите.
Разбирам защо ти отнеха значката.
- Да, не бях прекалено голям гадняр.
Разкарайте тълпата.
Шели?
- Дръпни се, хлапе.
Къде е Ерик?
- Него не го мисли.
Кажете му да се погрижи за Сара.
- Ще му кажа. Дръпни се.
Ти ли си Сара?
- Да.
Сестра ти ще се оправи.
Шели не ми е сестра. Тя само се грижи за мен.
Тя ми е приятелка. И Ерик.
Вие я излъгахте за Ерик.
- Наложи се.
Както лъжете и мен за Шели.
Тя ще умре, нали?
Успокой се.
Шели ще се оправи.
ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО
Някой подпалва сградата и от нея остава само пепел.
Мислех, че това важи за всичко - за семействата,
за приятелите, за чувствата...
Но сега знам, че когато любовта е истинска
и двама души са родени един за друг, нищо не може да ги раздели.
ШЕЛИ УЕБСТЪР
ЕРИК ДРЕЙВЪН
Чао.
Ти какъв си? Нощният пазач ли?
На това място му трябва едно хубаво природно бедствие -
някое земетресение или торнадо.
Трябваше да сложиш горчицата най-отдолу.
Или някой библейски потоп.
- Дай на мен.
Дай и малко лук. Сложи де, не се стискай.
Това вече е съвсем друго нещо.
Я, Сара чудовището.
- Как караш в това мокро време?
Роден талант съм. Здрасти.
- Сара е фен на хотдога.
Гладна ли си?
- Черпиш ли?
Да.
- Но без лук.
От него пърдиш като за световно.
Веднъж езерото Ери се подпалило от боклуците в него.
Ще ми се да го бях видял.
Помляхме им автоматите!
Мамка му! Ченгета!
Тази вечер на улицата има лоши хора.
По дяволите.
- Какво стана?
Ти стой тук. Мики, викай нашите!
Гейбриъл...
Ерик?
- Противопожарна охрана!
Тук има ли огнеопасни уреди?
Като че ли апартаментът е наред. Я да го преобзаведем.
''Сконфузен, дяволът стоеше и почувства колко ужасно е доброто.
Той видя добродетел във формите й. Прекрасно.'' Каква порнография!
Добродетел ли?
Шели?
Чао!
Не, аз съм първи.
Ерик!
Браво.
Покажи нещо по-хитро. Давай де.
За Дяволската нощ - новият ми любим празник.
Откачено копеле!
- Ти си изперкал, мой човек!
Гледай, моля ти се!
Женчовците пият последни.
Да ти го начукам, Тин-Тин!
Той дори не е зареден, пич.
- Но този е.
Кой от вас, шибаняци, се обзалага, че този не е зареден?
Пожар! Пожар! Пожар!
Стрелците, приберете железата, става ли?
Бау.
Обичам те.
- Кажи го пак.
Обичам те.
Отиваме на ресторант.
Еха, изглеждаш страхотно!
Нося ти още 24-каратови пръстени.
Този е 18-каратов и вероятно е менте.
Нося ти и чанта от истинска кожа.
- Боже.
Това кърваво петно ли е?
Ще ти дам петдесетачка. Не обичам благотворителността.
Заповядай.
Решенията са трудно нещо, а?
Стиснат задник, ламаринен насилник на деца.
Затвори вратата като излизаш.
- Хубаво ще ти я затворя, ''сър''.
Да ти го начукам.
- Лапай микрофона, боклук такъв.
Извади късмет, че не наръгах тлъстия ти задник.
Защо си се намацал така бе, откачалник?
Вси светии е чак утре.
Ела де.
Умри, убиецо!
Никого не съм убил! Какво искаш от мен?!
Да ми разкажеш приказка за мъж и жена в един апартамент.
Ти наистина си превъртял.
- Слушай! Ще си спомниш!
Вие ги убихте. На Вси светии.
- Да, точно така.
Бяха един тип и някаква кучка.
- Тя се казваше Шели.
Ти я наръга. И я изнасили.
- Шели, да, да.
Пръснах й розовата халка и на нея много й хареса.
''Убиец'' ли ме нарече? Ще те светна нещо за убийството.
Голям купон е. И е лесно. Сега ще разбереш.
Искам да те запозная с две мои приятелчета.
Ние никога не пропускаме целта.
Постарай се, пробвай се пак.
Всички сме жертви, нали?
Гледай каква бъркотия! Накъде върви тоя свят, мамка му!
Трябва да се кача горе. Ти чакай отпред.
Сторете път, червеи такива!
Сипи от онова ей там!
Отбийте се по-късно, момичета.
Познай от три пъти - ''Аркейд Геймс'' казаха ''бум''.
Представяш ли си? Каква трагедия.
- Събери воините си.
Утре вечер ще има задача за вас.
- Шефът вътре ли е?
Има среща.
Мислиш за миналото.
Татко ми го подари. За петия ми рожден ден.
Той ми каза, че детството свършва, когато осъзнаеш, че ще умреш.
Тя спи ли?
Май я укротихме.
Харесвам очите й. Много са красиви.
Ей, хлапе! Разкарай се от улицата!
Казах ти да не се мъкнеш тук.
- Значи да се прибера по-късно?
Тя е заета. Иди си играй с куклите.
- Нямам кукли.
Тогава иди да ядеш.
- Вече ядох.
Полицията ме черпи.
''Вече ядох. Полицията ме черпи.''
30, 40 долара. 60...
Сега пък кой се домъкна?
Изчезвай, затворено е.
Наспи се и ще се успокоиш, освен ако не искаш да те осакатя.
Проклети нощни птици! Няма да се научат, и това си е.
''Изведнъж чух шум, все едно някой тихо чукаше
на вратата на моите покои.''
Какви ги говориш?!
- Чу ме да чукам, нали?
Нахлу незаконно в имота ми и ми дължиш нова врата!
Търся един годежен пръстен.
Златен.
- Търсиш патолога, тъпако!
Мамка му.
Да ме вземат мътните!
Г-н Гидиън, разсеян сте.
Ръката ми!
- Повтарям - златен годежен пръстен.
Заложен е тук преди година от вашия клиент Тин-Тин.
Той ми го довери, преди да издъхне.
Кой е тоя психар?
- Тин-Тин.
Един от хората на Ти-Бърд. Май смъртта му не е нещастен случай.
Твоите демони нямат ли имена?
- Може да си делят територия,
но не прилича на обичайна свада.
- Пощади ме, Албрехт.
Ти си бита карта, бъди такава.
Сега трябва да ти благодаря, нали?
- Един съвет -
мери си шибаните приказки. А на това как му викаш?
Кръв, г-н следовател. За теб сигурно са... графити.
Вече можеш да напуснеш местопрестъплението.
Сети ли се? Не знаеш ли тази игра?
- Каква игра?!
Добре, ще ти кажа за пръстените! Те са в кутията под рафта!
Вземи шибаните пръстени! Дано ти приседнат, кучи сине!
Гледай, стига чак до тавана.
Прекрасен е!
Шели. ..
Обичам те.
Давам ти шанс да живееш.
- Вземи каквото искаш!
Кажи ми къде са дружките на Тин-Тин.
Всички киснат в ''Ямата''. А Веселяка живее горе.
Веселяка ли?
- О, скъпа!
Цял купонджийски клуб с купонджийски прякори!
Господи!
- Не мърдай!
Всеки един от тях е живот, съсипан с твоя помощ.
Умолявам те, не ме убивай.
Няма да те убия. Твоята задача е да ги уведомиш,
че смъртта ще ги прибере. Довечера.
Предай им много поздрави от Ерик Дрейвън.
Щом излезеш оттук, ще арестуват жалкия ти задник!
Скапан уличен боклук!
Бензин ли надушвам?
- Недей, човече.
Знаеш, че заведението черпи. Безалкохолна бира.
Нищо не мога да направя. Технически майка ти я няма.
Да, никаква я няма.
Полиция! Не мърдай! Казах да не мърдаш!
Мислех, че полицаите казват ''стой''.
Аз пък казвам ''не мърдай'', освен ако не ти се мре.
А аз казвам, че съм мъртъв и мърдам.
Още една крачка и... Не се шегувам!
- Ами давай, стреляй,
полицай Албрехт.
- Да не си превъртял?!
Или си друсан?
- Не ме ли помниш?
В смисъл?
- А Шели?
Помниш ли Шели Уебстър?
- Тя е мъртва, приятел.
Застани до тротоара. Бавно. Мърдай!
Сега ще изчакаме подкреплението. Прекалено си смахнат за сам човек.
Вярно е. Познаваш ли Ти-Бърд?
Той имаше приятел, който не биваше да си играе с ножове.
Значи ти си убил Тин-Тин.
Той и бездруго беше мъртъв. Умря преди година, когато я докосна.
Те всички са мъртви. Само че още не го знаят.
Махайте се оттам!
Страхотно...
Изникна мим от ада, и ти го изтърва.
Добре поне, че не се изпика срещу вятъра.
Много си неспокоен.
- Само ми се ще пак да огладнея.
Внимавай какво си пожелаваш...
- Защото може да го получа. Знам.
Срещу теб се възправят някакви сили.
- Ще повярвам, като ги видя.
Вкусно.
Заложната къща на Гидиън изгоря до основи.
Никой не го е съгласувал с мен.
- Аз нямам нищо общо.
Сигурно си адски разочарован.
- Имам проблем.
Един от хората ми гризна дръвцето.
- И кой е той?
Тин-Тин. Някой го наръгал с ножовете му в азбучен ред.
Е, господа, минута мълчание за горкия стар Тин-Тин.
Утре вечер работите за мен, нали?
- Каквото заръчаш, ще го направим.
Звучи обнадеждаващо. Не разбрах защо е изгорял Гидиън.
Заради природно бедствие или Господ се е намесил?
Бих искал да разбера.
Пусни ме, психар такъв!
Изобщо не намали, тъпако!
Той не можеше да спре.
- Защото е тъпанар.
Ти какъв си? Клоун ли?
Понякога съм клоун.
Скейтбордът е по-готин от кънките. Но този дъжд все не спира.
Не може да вали вечно.
- Ерик?
Не ми благодари. Благородна кауза ли защитаваме?
Двойно убийство отпреди година. Няма заподозрени.
Погледни.
''Ние, живущите на ул. ''Калдерон'' 1929...''
Какво е това, някаква петиция ли?
- Каузата на момичето, което убиха.
''Воювала'' е в този квартал?!
- Тя и приятелят й Ерик Дрейвън.
При последния случай, който разследва, те разжалваха.
Знам, Торес все ми го припомня.
- Не се и съмнявам.
Накрая ще те пратят да превеждаш деца през улицата.
Няма страшно.
- Досието не си го получил от мен.
Ще те черпя.
- Да бе!
Да му се не види.
Утре вечер ще се надрусаме и ще гледаме от този прозорец
как изгаря шибаният град.
Отсреща има някаква грамадна птица.
Това е гардже. Ела тук, пиле шарено.
Ела насам.
Тук съм, Веселяк.
Какво е това, мамка му?
Недей така бе, човек! Замалко да ми докараш инфаркт!
Погледни го, моля ти се.
- Спокойно.
Прибирай си пилето и изчезвай оттук, изрод такъв.
Пробвай се, Веселяк. На мушката съм ти.
Ама ти вярно си откачен. Поглеждал ли си се в огледалото?
Трябва да идеш на лекар.
Бинго! Той стреля и улучи!
Исусе Христе...
- ''Исус Христос''.
Прекъсни ме, ако си го чувал. Исус Христос влиза в един хотел...
Дава на рецепционистката три гвоздея и пита:
Ти безсмъртен ли си, мамка ти?!
- ''Ще стигнат ли за една нощ?''
Боли ли?
Виж какво направи с чаршафите ми!
В джоба си имам пистолет.
Радваш се да ме видиш, нали?
Не ме докосвай!
Погледни.
С ''мама'' децата наричат Господ.
Разбираш ли? Морфинът ти се отразява зле.
Дъщеря ти е на улицата и те чака.
Ако го исках с лед, щях да си кажа! Сипи ми!
Сам си сипи, мъжки.
- Само това ми липсваше.
Благодаря.
Да не си си играл с кибрит?
- Разкарай се.
Имаш делова среща.
- Как можах да забравя...
Пий.
- Да духам или да се покланям?
Сипи на приятеля чаша кръв.
Лека нощ, Дарла.
Не мърдай оттук.
Разкарай се, гореща главо.
... от миналогодишния голям пожар през Дяволската нощ.
Точно преди една година огънят унищожи сградата.
Не мърдай!
- Господи! Изкара ми ангелите!
Мамка му.
Добре сме излезли.
- Видях трупа ти. Ти беше мъртъв.
Не си си свалил шапката.
Трябва да седна.
Майко мила.
Я кажи,
ти да не си...
... призрак?
- Бау.
Не знам какво съм. Разкажи ми какво стана с нас.
Ами ти излетя от прозореца на шестия етаж.
Тя беше пребита и изнасилена. Почина в болницата.
Сам попита. Ето, прочети доклада.
Задържаха Шели Уебстър 30 часа в интензивното.
Но накрая тялото й не издържа. Нямаше как да й помогна.
Не ме докосвай!
Добре ли си?
- Видях я.
Видях я през твоите очи. Ти си бил с нея до края.
Трябва да ти обясня нещо.
Надявах се да оцелее, за да ми каже какво е станало.
Защо не се разрови?
- Мислиш ли,
че дори подписалите петицията щяха да говорят след случилото се?
Започнах да разпитвам и накрая ме разжалваха,
задето си вра носа, където не трябва.
Това жена ти ли е?
- Да. Всъщност...
Вече не ми е жена. Развеждаме се.
Странно. Малките неща значеха много за Шели.
А аз ги мислех за тривиални. Повярвай ми -
няма тривиални неща.
Не бива да ги пушиш. Ще те убият.
Пак ли ще изчезнеш яко дим?
Мислех да изляза през вратата.
Виж, мой човек,
много съжалявам за случилото се с теб и с приятелката ти.
Той ме наръга, а аз го гръмнах. Видях как раната му се затвори сама.
Накрая ми съсипа бизнеса. Иначе денят си беше кофти.
И аз го видях. Той имаше китара.
Намигна ми, преди да скочи от четвъртия етаж.
Намигнал ли ти е? Ех, тия музиканти...
Какво друго видя?
- Какво ще направите по въпроса?
Какво ще получа аз? Простих се с поминъка си.
Не си изгубил всичко.
- Да, и ти не си голям тарикат.
Господи!
- Хубаво.
Дръж.
Майчице!
- И този не искаше да ми съдейства.
Окото е истинско?!
- Цялата сила на света
е съсредоточена в очите. Те са по-полезни от собствениците си.
Съвсем си се сбъркал, така да знаеш!
Очите виждат - научих го от сестра си.
Тя ти е сестра?!
Да, дъщеря е на баща ми.
Какво, не си ли приличаме?
Да започнем отначало. С всички подробности.
Какво ще кажеш?
- Той имаше птица.
Щеше да ми изкълве очите. Накара ме да предам на Т-Бърд,
че смъртта идва да го прибере.
Каза и че името му било Дрейвън, Ерик Дрейвън.
Сега ще махнеш ли това чудо?
- И той те пощади, а?
Сигурен ли си, че не си измисляш, за да отървеш кожата?
Нищо не си измислям. Аз не съм смахнат като вас.
Ясно.
Момче с птица - колко трогателно.
Умри, за бога. Дай пистолета.
Благодаря.
- И Веселяка видял черната птица.
Била голяма. Той се удави в собствената си кръв.
Ще кажа на пазача да се качи.
Пак ли ти? Изгуби ли се, или си гладен?
Не може да вали вечно...
Разбери - и двамата сме в кюпа. Той превърна Тин-Тин в игленик!
Тин-Тин беше тъпанар.
Пожар!
- Пожар!
Веселяка закъснява.
- Сигурно още клати Дарла.
Вземи цигари и бири за из път. Побързай.
Дадено.
Ти пък кой си, мамка му?
Твоят пътник.
Карай.
Що за простотия?
Ти-Бърд!
Какви ги вършиш, бунак такъв?!
Блъсна ми колата!
Какво искаш? Пари ли? Дрога? Имам всичко.
Можем да те използваме - та ти видя сметката на Тин-Тин.
Настъпи я.
Взе ли сметана?
И ако на това му викат сметана...
По дяволите!
Виж, ти ни правиш популярни, но тези не са ни приятели.
Тук 38-и. Преследваме червен хот-род.
Завий.
Ако е нещо лично, можем да се разберем.
По дяволите! Улица без изход!
Пази се!
Разкарайте се от пътя!
Мамка му! Шибани чуждестранни коли!
Мразя подобни изпълнения. Лоша работа.
Спокойно, Ти-Бърд! Следвам те!
Да, помня всичко, но не знам какво... Какво?
Какво имаш предвид? Онзи апартамент в центъра ли?
Да, помня я. Трябваше да сплашим дамата.
Тя ни пречеше да преместим наемателите.
А тъпото й гадже цъфна и от мухата направи слон!
Какво значение има?! Това е древна история!
Какво искаш от мен?! Кажи!
Вие ли изпратихте оплакването?
Я ела тук! ''Сконфузен, дяволът стоеше... ''
Такива неща ли те възбуждат?
Познавам те. Знаех си, че те познавам.
Знаех си... Обаче ти не си ти. Не може да си ти.
Ние те изхвърлихме през прозореца. Мъртвите не възкръсват.
Сега сме в истинския свят. Ние те убихме.
Мъртъвците не възкръсват!
''Сконфузен, дяволът стоеше и почувства колко ужасно е доброто.
... и почувства колко ужасно е доброто.''
Вече повече от 10 години нощта преди Вси светии
има мрачно и смъртоносно име - Дяволската нощ.
Така бе наречена ежегодната поредица от палежи.
Не помня как ги обичаше - леко или повече запържени.
Какво правиш? Не обичам яйца.
- Преди обичаше.
Да, когато бях 5-годишна.
- А сега обичаш кафе с цигара ли?
С какво се надруса, та стана Майка на годината?
Не беше дрога. Просто един човек ми отвори очите.
Кой човек?
Беше доста откачено.
- Държиш се странно.
Да не си спечелила от тотото, Дарла?
Добре, забрави. Никога не съм била добра майка.
Леко запържени!
Обичам ги леко запържени, мамо.
Албрехт!
Това е третото убийство в твоя район за 24 часа.
Ще го идентифицираме по зъбите, бил е взривен.
Това е Ти-Бърд, специалист по палежите.
Явно е сгазил лука. Случаят е приключен.
Глупости. Дрън-дрън. Ела тук.
Криеш нещо от мен. Някакъв отмъстител трепе боклука.
Ти прикриваш някого. Кой е оня, с изрисуваното лице?
Ти си следователят, ти ще кажеш.
- Взривяват Гидиън и ти си хортуваш
с някакъв откачен, който се оказва в колата на Ти-Бърд и го гърми.
А ти твърдиш, че е автомобилна катастрофа?
Хубава реч, запиши я някъде.
Хубаво, умнико. Капитанът ти е оставил любовно писъмце.
От днес си отстранен от работа.
- Отстранен? За какво?
За непристойно поведение.
Свържи ме с лабораторията.
Сара, ти полудяваш...
Гейбриъл?
Мислех, че си умрял. Не си мъртъв, нали?
Познах те.
Въпреки грима.
Спомних си песента ти. Ти каза: ''Не може да вали вечно.''
Това е цитат от песента, нали?
Стига, Ерик. Знам, че си тук.
Липсваш ми. И Шели ми липсва.
Много ми е самотно без вас.
Върви по дяволите. Мислех, че ти пука за мен.
Пука ми.
Пука ми.
Ето го, това е той! Но беше гримиран като мъртва курва.
Видях го! Ти-Бърд ме изпрати за бира.
Тогава оня го отвлече и го взриви в шибаната кола!
О, Ти-Бърд! Пия за теб, приятелю!
Може би трябва да го запишем и да го пуснем на забавен каданс.
Пожар!
- Огледа ли гроба?
Празен е.
- Гроб? Какъв гроб?
За моя гроб ли говорите?!
- Трима от четирима.
Ред е на този изрод.
- Не е честно!
Веселяка беше виновен! Ти-Бърд каза:
''Очистете ги и двамата.'' А сега призракът ще пречука и мен!
Духът ще пречука и мен.
Духът ще...
- Няма никакъв дух.
Всички пристигнаха.
- Дръжте го под око.
Може да ни потрябва.
- Духът ще ме пречука.
Той как ги обича - със или без лук?
Добре, недей да ми говориш.
Мъртъвците не се завръщат, нали?
Доскоро и аз мислех така. Визираш ли някого конкретно?
Ще ме помислиш за откачена.
- Значи и двамата сме откачени.
И ти ли го видя?
- Видях... някого.
Може би е бил твоят кръстник.
Ерик не се върна заради мен. Той вече не може да ми бъде приятел,
защото съм жива.
- Искаш ли да те изпратя до вас?
Момчета,
нашият приятел Ти-Бърд малко поумря.
Ще седнеш ли?
Е, Дяволската нощ предстои.
Мисля да завихрим купон, да сгреем обстановката,
да спечелим малко пари.
- Обичам красивите светлини.
Проблемът е, че сме го правили и преди.
Това не е причина да се откажем.
- Напротив.
Това е най-основателната, единствената причина да се откажем.
На някого му хрумва идея.
Тя привлича последователи.
Идеята се разработва и се превръща в институция.
Каква беше идеята?
Точно това ме притеснява, момчета. Преди време самата идея
извикваше широка усмивка на лицето ми.
Разбирате ли, господа, алчността е за дилетантите.
Размириците, хаосът, анархията -
те са за професионалистите.
- А Дяволската нощ?
Аз подпалих първите пожари в този проклет град.
И преди да се усетя, всички започнаха да ме имитират.
И какво стана? Сега се поздравяват с картички за празника.
Красота, нали?
Идеята се превърна в институция.
Време е да продължим напред.
- Няма ли да пеем ''Запали огъня ми''?
Искам да подпалите такъв пожар, че боговете пак да ни забележат.
Искам да ме погледнете в очите и да попитате:
''Купонясваме ли като за последно?!''
Ей, ти! Как се казваш? Пор? Не го ли чувстваш?
Чувствам се като червей на рибарска кука!
''Чувствам се като червей на рибарска кука!''
Майка ти сигурно се гордее с теб.
Това пък как се вмъкна тук?
Господа!
Господа!
Значи ти си отмъстителят, а?
Убиецът на убийците. Имаш хубав костюм.
Но не мога да кажа същото за грима.
- Искам само него.
Сигурен съм, ама няма да стане.
Виждам, че си взел решение.
Да видим как ще го изпълниш.
- Тоя ми наду главата. Очистете го!
Сигурно боли.
Е, той беше дотук.
- Откачено копеле.
Изчезнал е.
Помогни ми! Той ще ме убие!
Всички ще измрете.
Не е гот да си от лошите, а, Пор?
- Аз не съм Пора!
Пора е ей там. Той е мъртъв.
Точно така.
Не мърдай! А си мръднал, а си го отнесъл!
Да му се не види!
Бързо! Качвай се!
Един съвет от мен - следващия път залягай.
Толкова ченгета се събират само за безплатни понички.
Мамка му!
Знаех си, че ще извъртиш този номер.
- Погледни.
Сега целият град трябваше да гори.
А небето да се озари в червено.
- Значи онзи
е покойният Ерик Дрейвън.
- Той има свръхестествена сила,
но ти можеш да му я отнемеш.
Вече започнах да го харесвам.
- Гарванът е негова връзка
между света на живите и царството на мъртвите.
Значи убиваш гарвана и елиминираш човека.
Идвам си у дома, Шели.
Нямам работа на гробището посред нощ, нали?
Тук е най-безопасно.
- Защото всички са мъртви.
Знаех, че ще дойдеш.
Вече е много късно, Сара.
- Ти не се сбогува с мен.
Ще се наложи да ми простиш.
Повече няма ли да се върнеш?
Навремето го подарих на Шели.
Тя би искала ти да го носиш.
Така винаги ще си спомняш за нея.
- Никога няма да го свалям.
Вече трябва да се прибирам.
Чао.
Кротко, скъпа.
Какво е това? Подарък от приятелчето, а?
Ще си го задържа за късмет. Какво ще кажеш?
Очите й са толкова невинни.
Ерик! Помощ!
Нека те светна за нещо: ''Гра-гра, бум! Мамка му, убиха ме!''
Пуснете момичето и ще ви пощадя.
Дай ми минутка да си помисля.
Не, не става.
Мамка му.
Е, изглежда животецът ни претърпя коренна промяна, а?
Не мислиш ли?
За призрак кървиш доста обилно.
Гарванът все още е жив.
- Ами убий го!
Сбогом, пиленце.
По дяволите.
Пак те надупчиха целият.
- Отвлякоха Сара.
Колко останаха?
- Двама.
Ще се справя, няма страшно.
- Не се тревожа.
Като свършат патроните, ще ги пипна.
- Супер, но има един проблем.
По дяволите.
- Кървиш силно.
Мислех, че си неуязвим.
- Бях.
Вече не съм.
Явно ще имаш нужда от помощта ми.
Вземи.
Трябваше да вървиш след мен.
- Май се издъних.
Това е цялата сила, която някога си имал.
Сега тя ми принадлежи. Жалко, че нямахме повече време...
... за нас.
Помогни ми, Ерик! Страх ме е!
Пусни ме!
Пусни я!
Вземи мен, няма да се съпротивлявам.
Добре.
Сара?
- Внимавай!
Баща ми казваше, че всеки мъж си намира майстора.
Оная работа - с теб и гаджето ти... Аз опразних сградата.
В този град нищо не става без моето одобрение.
Съжалявам, ако съм провалил сватбените ви планове.
Но ако това ще те утеши, ти ме накара да се усмихвам.
Ще ми липсваш.
- Имам нещо за теб.
На мен вече не ми трябва.
Цели 30 часа болка!
Наведнъж!
Всичките са за теб!
Помогни му.
Жив ли си?
Господи, как ми се пуши!
Другите мъртви ли са?
- Ти ми помогна.
Твоите спомени ме спасиха. Благодаря ти.
Няма за какво. И бездруго мислех да ходя на църква.
Ще ги откажа. Ако оживея.
Остани при него, докато дойде помощ.
- Той ще се оправи. Нали?
Това е коронният му номер.
Шели...
Поне спря да вали, а?
- Не може да вали вечно.
Ти ли забърка тая каша, Албрехт?
- Прибирай се. Добре съм.
Какво става?
- Твоят отмъстител е на покрива.
Ти пак закъсня.
- Махайте го оттук.
Благодаря ти.
Ако ни отнемат любимите същества,
трябва да ги обичаме, за да бъдат винаги с нас.
Сградите горят, хората умират, но истинската любов е вечна.
Посвещаваме този филм на Брандън и Илайза.