Columbo - 07x03 (1977) Свали субтитрите
в КОЛОМБО
Съвършено убийство
1512, пуснал съм сирената. 1514, минете на втори канал.
Прието. Продължете, 1512.
Намирам се на "Ривърсайд" и "Лоръл". Идвам след една минута.
Продължете към "Магнолия" и "Холивуд Уей". Не сменяйте канала.
1514, пред мен има безразсъден шофьор, който приближава пресечката.
Прието, 1512. Движа се на изток по "Магнолия" от "Ривърсайд".
Управлява бял или сив стар модел... Внимавай!
Мисля, че вратът ми пострада.
Къде са звуковите ефекти?
- Пуснете ги, момчета.
Готово.
Музиката е твърде силна.
Щом влезе в уличката, искам да чуя пулсираща музика.
Да започнем отначало. Може ли, Джон?
Няма проблем. Аз съм само продуцент.
Дай отначало, Алън.
Кей, ти си заета жена.
Защо не излезеш от мръсотията и не оставиш аз да озвуча филма?
Защото само вие в студиото ще се забавлявате.
Докато ние от телевизията само трябва да платим за филма
и да ви уведомим какво искаме и как го искаме.
Харесва ли ти този масаж?
Как върви филмът?
- Трудно, като вадене на зъби.
Обяд?
- Салата със скариди.
Мир. Вътре ли е?
- Мир. Има среща.
Ню Йорк става нетърпелив.
- На мен ли го казваш?
Господа?
- Здравей.
Остави аз да се тревожа за Ню Йорк.
- Колко ще ни струва Клей Гарднър?
Хенри, провери ли агента му?
- Искаш цена за Клей?
Агентът му само се усмихва.
- Видя ли последния дублаж?
Иска ни се. В това студио - още 3 дни.
Може ли да покажа "Професионалистът" в Ню Йорк? И искам ли?
Може да го покажеш и искаш.
Чухте, че Кей Фрийстоун гарантира 40% гледаемост.
Приятели, благодаря.
Джонатан, информирай ме.
- Проверих демографските профили
на 6 филма на Клей Гарднър. Най-горещият му апел...
Да, Мадж.
- Г-н Фланаган в Ню Йорк на трета.
Здравей, Марк.
- Здравей, Франк.
Как си? Как е времето в Ню Йорк?
- Как мислиш? Още вали сняг.
Неприятно ми е да ти го кажа, но вчера бях на ветроходство.
Ще ти бъде ли трудно да откажеш ветроходството през зимата?
Какво имаш предвид, Франк?
- Ню Йорк.
За колко време?
- Колкото искаш. Завинаги.
Ще се случи във вторник.
Закуска!
Приятна неделя.
- Съботата не беше гадна.
Прочети ми вицовете.
Франк Фланаган се обади. Получавам Ню Йорк.
Цялата проклета телевизия.
Скъпи, успяхме...
Кога заминаваме?
Искам да останеш тук, Кей.
Позицията ти!
Ще ми дадеш позицията си?
Какво става?
- Не мога да ти дам "Уест Коуст".
Виж ти!
Мислех, че съм заслужила нещо.
И на старата позиция се справяш. Ти си най-добрата.
Но не вземаш решения.
Правиш догадки. Има разлика.
Догадките не са достатъчни.
Но ще се научиш.
Да.
Да.
Вече се уча.
Не усложнявай ситуацията.
Горкичкият. Аз се тревожа за себе си.
А ценният Марк се тормози от ужасната истина.
Сбогом, скъпи. Часът удари.
Тайни любовници. Супер отбор.
Но към успеха.
Голяма работа.
Кей, дължим си поне малко обич накрая.
Никой не ни държеше сметка, нали? За извънредния труд,
за двойните смени, за развлеченията.
Кей?
Искаш ли да ме съдиш?
Да ме застреляш? Ако ще се почувстваш по-добре.
Право в сърцето. Направи съвършеното убийство, скъпа.
Кей.
Трябваше да ги намериш по-късно. За 450 Ес Ел.
Сребристият.
Винаги си го искала. Още е в шоурума на дилъра.
Регистриран е на твое име. Прибери се с него вкъщи.
На номера пише "Кей е номер 1".
Това е комплимент от ръководството.
Сбогом, Кей.
Седни, лейтенант.
Искам да се отпуснеш.
Наклони глава назад.
- Какво ще ми правиш?
Малко ще регулирам врата ти.
- Какво значи "регулирам"?
Спокойно, лейтенант, не боли.
- Сам, мисля, че не ме боли.
Изобщо не боли.
- Сам, вече не ме боли.
Отпусни се, отпусни се.
Имаш една минута и двадесет секунди.
Имаш една минута и десет секунди.
Имаш една минута.
Имаш 50 секунди.
Имаш 40 секунди.
Имаш 30 секунди.
Имаш 20 секунди.
Имаш 10 секунди.
Девет, осем,
седем, шест,
пет, четири,
три, две,
едно, край.
Здравей, Кей.
Съжалявам, Джонатан.
Искам демографските профили на Клей Гарднър за утре сутринта.
Кей, това ще ми отнеме цяла нощ.
Обясни проблемите си на г-н Фланаган или можеш да работиш цялата нощ.
Съчувствам ти, Джуниър. Част от работата е.
Кой казва, че Клей Гарднър е готов да се снима?
При 7 милиона долара на сезон, да кажем, че може да се изкуши.
Агентът му клъвна ли?
- Още го обработвам.
Всичко зависи от Франк.
Наистина ли ще похарчиш толкова пари, Франк?
Платим ли 7 милиона, актьорите ни ще искат нови преговори.
Клей Гарднър не е всеки актьор.
- И слава Богу.
Г-н Фланаган. Господа.
- Здравей, Кей.
Щом изядете сладоледа и сладкишите, ще гледаме филм.
Момчета, да отиваме.
- Ще се видим в кабинета ми.
До после.
Марк.
Да заложим на Клей, преди да размисля.
- Дадено.
Пийт, продължаваме с Гарднър. Утре сутринта започни преговори.
Добре ли си?
- Да.
Наистина ли?
- Наистина съм добре, Марк.
Чудесно.
Той ще се справи.
Кей Фрийстоун е вложила усилия в този филм.
Да. Ще откриете капчици моя кръв на всеки кадър.
Господа, ще бъда в прожекционната. Забавлявайте се.
Благодаря.
Франк, мислиш ли, че Уилям Морис ще се съгласи на тази цена?
Шегуваш се. Говорим за седем. Никой не вярва на седем.
Добър вечер, Уолтър.
- Здравей, Кей.
Важните клечки са тук, а?
- Мъка е. И деветте ролки ли са тук?
90 минути, 9 ролки.
- Добре.
От тук ли ще гледаш отново?
- Уолтър,
6 месеца се борих за проклетия филм с побърканото студио.
Ако направиш една грешка при смяната на ролките,
ще те убия.
- Спокойно, г-це Фрийстоун.
Филмът ви ще се прожектира оттук с шеметна скорост от 90 фута в минута.
Следите този брояч. Преди да свърши първата ролка,
аз ще видя две премигвания в горния десен ъгъл на хубавия ви филм.
А после със светлинна скорост ще включа този апарат.
Големите клечки не само няма да усетят, че съм сменил ролките,
но и няма да заподозрат нищо.
- Браво.
Кей, пускай, когато си готова.
Добре. Пускай.
Какво е заглавието?
- "Професионалистът".
Успех.
- Благодаря, ще ми е нужен.
Франк, от етичната комисия гледаха ли го?
Смяна.
Премигна.
Пускай.
Не бих се справила по-добре.
Мариус?
Не е точно семеен филм, нали?
Уолтър, къде са другите ролки?
Кои други ролки?
- Исках екранни тестове за "Простор".
Фланаган може да иска да ги гледа.
- Някой е сгафил.
Сигурно са долу в хранилището.
- Отиди да ги вземеш. Четири ролки.
След две минути има смяна.
- Аз ще се погрижа.
А ти донеси ролките, моля те.
Имаш четири минути.
Имаш три минути и петдесет секунди.
Имаш три минути и четиридесет секунди.
Имаш три минути и тридесет секунди.
Имаш три минути и двадесет секунди.
Имаш три минути и десет секунди.
Имаш три минути.
Имаш две минути и петдесет секунди.
Филмът свърши ли?
- Да.
Свърши.
Скъпа, почакай.
Имаш две минути и десет секунди.
Марк?
Имаш две минути.
Имаш една минута и тридесет секунди.
Имаш две минути и двадесет секунди.
Имаш две минути и десет секунди.
Имаш една минута.
Имаш 50 секунди.
Имаш 40 секунди.
Имаш 30 секунди.
Имаш 25 секунди.
20 секунди.
Имаш 15 секунди.
Имаш 10 секунди.
Девет...
Шест, пет,
Четири, три,
две, едно.
Справихте ли се със смяната?
- Като майстор.
Супер.
Как върви?
- Още никой не си е тръгнал.
Докога ще дават тези глупости по телевизията?
Кей, би ли дошла за минутка?
Какво?
Идвам.
Уолтър, край с филмите за тази вечер.
Кей, за мен е ужасен шок. Съжалявам.
Да, всички съжаляваме. Убедена съм, че той пръв би казал,
че няма неуважение в това, че просто си вършим работата.
Какво има за днес?
Очакват те в кабинета на Марк. Веднага щом дойде.
Кей, спокойно, скъпа.
Добро утро, госпожице.
Лейтенант Коломбо от "Убийства". Вие ли сте г-ца Фрийстоун?
Да, лейтенант.
- Без да проявявам неучтивост,
но точно там лежеше тялото на г-н Макандрюс.
Когато е бил застрелян.
Мога ли да ви помогна, лейтенант?
- Едва ли. Благодаря, че предложихте.
Мислим, че е камшичен удар. Лекарите правят изследвания.
Съжалявам. Имах предвид помощ с разследването.
С разследването? Да, г-це, ще ми е нужна.
Чух, че сте имали близки делови отношения с жертвата.
Да, бях негов главен асистент.
Да, г-це.
Ще се съгласите ли, че това са неговите очила?
Приличат на неговите, да.
- А бихте ли влезли през онази врата?
Моля?
Бихте ли излезли и влезли през онази врата, моля?
Влезте.
Влезте.
Спрете там.
А сега вдигнете ръка.
Накъде?
- Насочете я към мен.
Сякаш държите пистолет.
Много благодаря, г-це.
Баща ми носеше подобни очила.
Като дете, обичах да си ги слагам.
Придаваше ми чувство на пораснал.
Исках да ви попитам нещо за г-н Макандрюс.
Става дума за бележка, която намерих на бюрото му.
Ще я намеря.
Майка ми ми сваляше очилата. Казваше: "Ще си развалиш очите."
Едно време всичко разваляше очите.
Да не нося ръкавици също разваляше очите.
Носенето на галоши вкъщи водеше до директно ослепяване.
Не знам какво направих с проклетата бележка.
Ще се появи.
Сигурно ви е дискомфортно.
- Г-це?
Яката ли? По-добре е от камък в жлъчката. Имали ли сте такъв?
Не мисля.
Ако няма друго, лейтенант...
12 души претърсват. Стигат ли?
- Колкото намерите, сержант.
Не сме открили оръжието. Мислим, че още е в сградата.
Сигурен съм, че на бюрото имаше бележка.
Сержант Бърк, това е г-ца Фрийстоун.
Била е главен асистент на г-н Макандрюс.
Намерих ви. Търсят ви в кабинета, нещо, свързано с г-н Фланаган.
Благодаря. Лейтенант, трябва да видите нещо.
Бихте ли дошли с мен?
- Разбира се, г-це.
Продължете с претърсването, сержант.
- Да, сър.
Изгубихме много повече от работна ръка.
Не, още нищо не знаят.
Ще бъда наблизо, докато не сглобят пъзела.
Кей, дано не съм те откъснал от работа. Добре ли си?
Хората ви имат ли всичко нужно?
- Доста смущаващо е.
Снощи в сградата е имало много хора.
Вие и хората ви. Г-ца Фрийстоун и прожекционистът.
И младият мъж в съседната стая. Знаем къде е бил всеки един.
Благодарение на чудесната ви охрана, никой не би могъл да влезе или излезе.
Въпросът е кой е убил г-н Макандрюс.
Затова искам да погледнете това, лейтенант.
Тази награда лично ваша ли е, г-це?
- Нейна е.
"За най-добра документална продукция". Определено сте много умна жена.
Затова е при нас.
Наистина сте умна.
- Да кажем, че работя като вол.
Моля, седнете тук, лейтенант.
- Благодаря, г-це.
Кей?
Предвид обстоятелствата, искам нещо от теб.
Помогни ни, като поемеш работата на Марк, поне за известно време.
Ще направя всичко, за да ви помогна.
- Знаех, че мога да разчитам на теб.
Започни с привличането на Клей Гарднър в "Простор".
Г-н Фланаган, исках да поговорим за "Професионалистът"?
Друг път ще поговорим за него.
Успех, лейтенант.
Благодаря. След няколко дни ще я сваля.
На това му викам "странно".
Толкова много заплашителни писма.
Уведомихте ли полицията за заплахите?
- Разбира се.
Ще забележите, че телевизията е обвинявана за всичко случващо се.
Комунизъм, фашизъм, атеизъм,
аборт, секс, насилие, каквото се сетите.
Едно и също: "Подкрепете благоприличието или ще те убием."
Подписано с кръв.
Естествено, когато това се случи, ми мина през ума...
Че някой от тези луди се е вмъкнал и убил г-н Макандрюс?
Има и други опити, два над г-н Фланаган.
Не мисля така, г-це. Не и в този случай.
Наоколо бродят луди, някои от тях много опасни.
Но не и в този случай.
Изглеждате много сигурен, лейтенант.
Защото г-н Макандрюс е познавал убиеца си.
Познавал е този, който го е застрелял.
Трудно ми е да го повярвам.
- Да не ви плаша, но няма съмнение.
Знам, че прибрах някъде бележката.
Защо няма съмнение?
- Установихме ъгъла на куршума.
Знаем, че убиецът не е стрелял от вратата. Влязъл е в кабинета.
Бил е на около 5 метра, когато е дръпнал спусъка.
Защо да не може непознат да стреля от 5 метра?
Ще ви го кажа така.
Ако вечер сте сама, лежите на дивана
и влезе непознат,
няма ли хубаво да го огледате?
Няма ли да искате да видите как изглежда?
Да.
- Това е същността.
Г-н Макандрюс не си е направил труда да види добре.
Очилата му.
Били са на челото му, когато е застрелян.
Когато убиецът е влязъл в кабинета. Г-н Макандрюс
трябва да го е познавал, иначе би ги свалил ето така.
С тези бифокални очила
само така г-н Макандрюс е можел да види убиеца си.
Ако убиецът е бил непознат, което е невъзможно.
Но ще имам предвид теорията ви.
Интересно е как тези дребни подробности насочват,
ако човек се замисли.
Сякаш тънко гласче нашепва в ухото и се опитва да подскаже кой е убиецът.
Умеете да слушате внимателно, лейтенант.
Да, г-це. Само това умеем.
Слушаме и наблюдаваме, наблюдаваме и слушаме.
Броячът показва кога ще премигне, за да бъдете в готовност.
Искате да кажете, че през всичките години,
винаги когато съм водил г-жа Коломбо на кино,
премигванията са се виждали на екрана?
- Премигвали са и преди г-жа Коломбо.
В горния десен ъгъл.
В обикновено кино?
- Да.
Ако довечера отида на кино
в 20:30, в квартала, за долар и петдесет,
и ако седна да гледам филм,
искате да кажете, че ще видя премигванията на екрана?
Да.
Това показва, че всеки ден научавам нещо ново.
Премигванията подсказват на прожекциониста
кога трябва да смени ролката.
И така, гледайте.
Премигване. Кажете, щом видите второто.
Премигване.
Г-н Миърхед, бих казал, че го направихте като творец.
Искате ли да видите творчество?
Лейтенант...
Това е творчество.
- Забележително.
Сам ли го направихте?
- Да, сър.
Като дете сглобявах самолетчета.
Започвах ги, но не ги завършвах.
Винаги ги съсипвах.
Г-ца Фрийстоун
е сменила ролката снощи, когато вие сте отишли
за екранните тестове на "Простор".
- След две минути. Проверих брояча.
Проверили сте брояча.
Г-жа Фрийстоун е сменила ролките.
Тя ли е направила и снаждането?
Какво снаждане?
- Лентата не се ли е скъсала?
Това не е ли ръкавица на монтажист?
- Да.
Тя може да снади лентата при нужда, но нищо не се е случило.
Вижте, аз използвам такива ръкавици заради лепилото.
Благодаря много, сър.
Дали ще е прекалено, ако взема един чифт за племенника си?
Няма проблем.
- Хлапакът е на 15.
Продаде стерео уредбата си, за да прави 8-милиметрови филми.
Като дете, в квартала имахме герои. Димаджо, Ризуто...
Знаете ли какъв плакат има на стената си той?
На Франсис Форд Копола.
Съжалявам, г-це.
- Извинете, лейтенант.
Уолтър, върни екранните тестове в хранилището.
Г-це, вече ги върнаха там.
Говорих с отговорника.
Добре тогава.
Госпожице...
Относно екранните тестове, които снощи сте поискали.
Били са за нов сериал със заглавие "Простор"?
Да, прослушване на актьор.
- Има нещо, което не разбирам,
и вероятно трябва да разбера. Не съм най-умният в полицията.
Друг детектив би се справил отлично.
- Разбирам, лейтенант.
Просто задайте въпросите си.
- Това е проблемът, г-це.
Когато задавам въпроси, поставям човека в затруднение.
Всичко е наред, лейтенант. Вършите си работата, разбирам.
Благодаря. Де да можеха повече хора да го проумеят.
Въпросът е... Г-н Фланаган каза,
че вече е одобрил Клей Гарднър да участва в новия сериал.
Затова се запитах, щом вече го е одобрил,
защо ще му показвате още тестове? Виждате ли проблема ми?
Да, и аз самата се питах същото.
- Така ли?
Мисля, че този път слушате грешното гласче, лейтенант.
Просто следвах заповеди.
На г-н Фланаган ли?
- На г-н Макандрюс.
Писмени заповеди ли?
- Устни, лейтенант.
Разбирам.
Е, няма как да попитаме г-н Макандрюс, нали?
Боя се, че трябва да вървя, лейтенант.
Госпожице!
Извинете ме.
Знам, че сте заета. Не искам да ви задържам.
Може ли да вървим и да говорим?
- Да.
Знам, че г-н Макандрюс е бил важен асистент
и че Си Ен Си е голяма телевизия. Но нямам представа
какво е вършил денем и нощем.
Не мога да говоря за нощите му.
- Не исках да намеквам нищо.
Дните му бяха като моите. Тук управляваме пожарна.
Искате ли да видите пламъците?
- Пламъците?
Предимно гасим пожари.
Нанси, втори монитор.
- Първа камера.
Благодаря, скъпа.
Това е ъгълът, който искам за трета позиция.
Изглеждате добре, деца. Започваме отначало, ще гледам отгоре.
Кей, изоставаме с два часа.
- Къде е тя?
Лутър ще ти каже.
Лейтенант, ще бъда заета за кратко. Разглеждайте.
Не се тревожете за мен, г-це.
Лутър.
- Слизам.
Може да почивате, Нанси.
- Пет минути почивка.
Докъде сме?
Смени я, Кей.
- Валъри ли?
Тя няма да се справи. Не и на живо, не и в този свят.
Стига. Започваме утре вечер.
- Ужасена е и е истерична.
Губи разсъдъка си, не разбира.
Тук не е звукова сцена на МГМ отпреди 20 години.
Тя мрази блокинг, мрази камерите, мрази мен.
Нищо не знаеш. Има моменти, в които се справя чудесно,
после се сеща, че е на живо, хапе крака на един танцьор
и бяга да се крие в гримьорната.
Като изключим това, изпълнението й куца.
Къде е тя?
- В гримьорната.
Лутър, пила ли е нещо?
- Моля те.
Казвате, че ще бъде на живо, както беше едно време?
Малко по-добре, надяваме се.
Тук седи режисьорът. Седнете.
Това е конзолата на техническия режисьор.
Яката пречи ли ви?
Получих камшичен удар. Мисля, че е такова.
Лекарят ми смята, че е камшичен удар.
Хиропракторът смята, че е от лош масаж.
А остеопатът на жена ми мисли, че имам гръбначен проблем.
Не прилича на гръбначен проблем.
- Така каза ортопедът.
Всичките екрани само за едно шоу?
Това е линеен монитор, показва случващото се в момента.
Превю монитор - показва следващото, което режисьорът иска.
А онези са за четирите камери.
Аз ги превключвам.
Тези красиви апарати,
с тези бутони.
Знам, че струват милиони и че всички бачкат здраво,
но ще ви кажа истината. За мен това изглежда забавно.
Така е, но не бих се заклел.
Г-жа Фрийстоун разбира ли от тези неща?
Ако има нещо по-лошо от телевизионна дама, която си мисли, че знае всичко,
това е телевизионна дама, която знае всичко.
Пак ще се видим, лейтенант.
Валъри.
Вал, Кей е.
На чия страна си?
Как мислиш?
- Докажи.
Може да задържиш ключа за апартамента ми.
О, Кей, прегърни ме.
Мислех, че няма да дойдеш тук.
Лутър още ли е бесен?
А ти?
Голяма работа. Опитах да обясня на гения къде да сложи осветлението,
а той внезапно избухна. Отворко от Ню Йорк.
Лутър е най-добрият в предаванията на живо.
Ще те направи да изглеждаш съвършена.
- Или стара.
Така ли се чувстваш?
Искаш ли да ти върна ключа?
- Не.
Вал, чиста ли си?
Боже мой.
На наркоман ли приличам? Не съм пила алкохол или хапчета,
не съм смъркала и не съм пушила.
Освен проклетите цигари.
Би ли ме погледнала, мила?
Изплашена ли си?
- Ужасена съм.
Не мога, Кей. Вече не знам как да го правя.
Не знам какво трябва да правиш. Пей, танцувай, бъди забавна
пред 40 милиона души. Сама бих го сторила, ако имах време.
Ела.
Минаваме на четвърта, след снимките с крана.
Лутър.
Виж това.
- Какво?
О, Боже.
Еди, дай близък план на Кей и Валъри.
Валъри Кърк.
- Валъри Кърк?
Само да кажа на жена ми.
Шефе, искаш ли работник?
Какво чакаме?
И осветлението е страхотно.
Не мога да повярвам. А ти какво чакаш? Отивай да работиш.
Нещо друго, маестро?
- Да, започвай да ходиш по вода.
Да.
Валъри, идвам. Чакай ме.
Госпожице?
Лейтенант, изплашихте ме.
Извинете, г-це. Секретарката ви каза, че сте тук.
Ще взема яката.
Трябва ли да я сваляте?
Реших малко да измамя.
Един час не вреди. Как мислите?
- Че сте много привлекателен без нея,
но това не е лекарско мнение.
Това е най-хубавото мнение, което съм чувал.
Секретарката ви каза, че преди сте живели тук.
Да. Майка ми отгледа три деца в тази къща.
Нищо не ви връща така бързо към корените ви, както нечия смърт.
Мислех, че след като имате тази нова и важна работа,
идвате тук, за да видите колко далече сте стигнали.
Извинете, ще взема още един стол.
Може ли?
Да вечеряме на свещ, лейтенант.
Би било чудесно.
Винаги съм смятала къщата за малка, но не осъзнавах, че е миниатюрна.
Четирите в тази теснотия, без място за уединение.
Преди години ходих на пътешествие. Заведох г-жа Коломбо в къщата,
където отраснах. Изглеждаше отесняла.
Имах петима братя и една сестра, а това беше страхотно.
Винаги имах някого за компания.
Никога не бяхме самотни.
Вие сте специален човек, лейтенант.
Приемате нещата каквито са.
А аз се опитвам да ги променя.
Поздравявам ви, г-це,
за успеха и амбицията.
Налага се да ви задам въпроси относно тях.
Налага ли се?
Никой не ми е казвал да го правя, но работата ми го налага.
Въпросите не са лични.
Когато някой каже, че не е лично, точно тогава е много лично.
Не го правя по избор, г-це.
Понякога ставам много напрегнат, когато се налага да го правя.
Тогава проблемът е ваш, лейтенант.
Трябва да направим нещо, за да свалим напрежението.
Внимателно.
- Няма да пипам врата ви.
Отпуснете се.
Истинско облекчение.
Исках да ви попитам, г-це,
щяхте ли да получите новата работа като шеф на "Уест Коуст Продъкшън"
ако г-н Макандрюс не беше убит?
Масажирайте, не ме боли.
Не. Не мисля, че Марк би ми дал работата.
Може ли да попитам защо го казвате?
Никога не е споменавал.
Факт е, че не е споменавал пред никого от служителите си.
Но вие сте били негов главен асистент.
Може би г-н Фланаган е имал възражения.
Не искам да ви притискам,
но именно г-н Фланаган ви повиши.
- Да.
Но повишението е временно, не го забравяйте.
Г-н Фланаган ми каза,
че не би възразил, ако убитият ви е дал работата.
Значи решението е било на Марк.
Чувам как гласчетата в ухото ви
питат дали като по чудо
не съм убила Марк, за да получа работата му.
Не, изобщо не се питам това. Били сте в прожекционната будка.
И не мисля, че човек убива човек, за да получи работата му.
Дори важна работа като вашата.
Малко надолу, ако не възразявате.
Или няма мотив, като при убийствата, извършени от ненормалниците,
или има основателен.
При това много логичен.
И точно тази мисъл не ми дава мира.
Мотивът.
Не бих могъл да мисля така за вас, г-це Фрийстоун.
Не и докато отношенията ви с г-н Макандрюс са били чисто делови.
Сигурна съм, че за това сте попитали другите служители, нали, лейтенант?
Не и по избор, г-це.
Де да можех да ви помогна, лейтенант.
Сторихте го, г-це Фрийстоун.
Довечера ще опитам да спя без яката.
Тогава простете,
стигат ми толкова спомени от едно време.
Да, г-це.
Ама че работа.
Отново щях да забравя.
Онова, което намерих на бюрото на жертвата.
Което изгубих. Пак го намерих.
Беше парче хартия, като бележка, която е писал.
Някакви числа и главна буква "К".
Погледнете. Може би ще помогнете.
Виждате ли главното "К"?
Числото 280, 450, обградено с кръг.
240 и 230.
Буква "К" с числа.
Говорят ли ви нещо, г-це?
Нищо.
Не.
Мисля,
че числата образуват нещо като модел.
Имат нещо общо.
На върха на езика ми е, но не мога да го кажа.
Не можете ли да ми помогнете?
- Съжалявам.
Благодаря все пак.
Как е малкото ви име, г-це?
Катрин.
- Но ви наричат Кей.
Да.
- На бележката има главно "К".
Да.
Това говори ли ви нещо?
- Не.
Нищичко?
Не, нищичко. В този случай "К" трябва да е просто "К".
Не ме винете, че опитах.
Г-жа Коломбо никога не е вярвала на лекарите.
Твърдеше, че съм спал на течение.
Снощи настоя да затворим прозорците.
Сутринта се събудих, и да ви кажа, сержант,
вратът ми не ме болеше.
- Много добре, лейтенант.
Толкова бях отчаян,
че се канех да отида в клиниката, където шуреят ми ходи заради гърба си.
Казали му, че трябва да умъртвят нервите в носа му.
В носа му ли?
- В носа му.
Забили му игла в носа.
Ей така стърчала.
Трябвало да ходи с игла в носа.
Какво мислите за това, сержант?
Много интересно, лейтенант.
- И аз така мисля.
Да не ви задържам. Вървете.
Да, сър.
Г-н Миърхед?
- Здравейте, лейтенант. Влезте.
Исках да ви кажа, че подхвърлих идеята на племенника си.
Смята, че това ще подобри монтажните му способности.
Кажете му, че трябва да стане хирург. Така няма да вижда много кръв.
Имате ли мнение за насилието по телевизията?
Често работя нощем.
Ще ви кажа нещо. Онази нощ се върнах от хранилището.
Първото, което видях, е някакъв да си пръска мозъка.
Мислите ли, че това е нормално?
Трябва да сменя ролките.
Звучи откачено,
но откакто се мотая тук, започвам да си падам по бутоните.
Бутони и превключватели.
Мислите ли, че може да направя една смяна на ролките?
Защо не? Нужно е само внимателно гледане.
Щом видите първото премигване, бутон нагоре.
Бутон нагоре
- Отивате до ръчката.
Вдигате я.
При второто премигване
натискате тук и тук. Сваляте надолу тази ръчка.
Свалям тази ръчка.
- Светлината отляво угасва.
Значи, при първо премигване - бутон нагоре.
Бутон нагоре.
И вдигам ръчката.
- Ще премигне.
Първо премигване.
- Премигване.
Ще премигне втори път.
Премигна. На премигването или преди това да натисна?
Пропуснах ли?
- По време на премигването.
На премигването.
- Добре.
Какво стана?
- Уолтър, филмът спря. Какво става?
Уолтър, чуваш ли ме? На какво си играеш там?
Съжалявам. Извинете.
Лейтенант.
Лейтенант...
Може ли да поговорим?
- Разбира се, сержант.
Може ли да влезем тук?
- По-добре не.
Макандрюс?
Нещо друго за почистване?
- Не, нищо.
Почакай.
Чух обещанията ти снощи и предната нощ.
До полунощ да сте приключили със снимките на въртележката.
Кей, Лутър е на първа. Трябва да говориш с него.
Говорим за 90-минутна мелодрама.
Заснемаш всичко до полунощ или лично ще ви дръпна щепсела.
Става дума за Валъри.
Да, Лутър.
- Валъри изчезна.
Как така изчезна?
- Ей така, изчезна яко дим.
Никой не я е виждал след репетицията.
Ще бъдем в ефир след 3 часа и 20 минути.
Напуснала ли е сградата? Проверихте ли при охраната?
Кей, напуснала е сградата. У вас е. На четвърта линия.
Ще ти звънна след малко. Валъри?
Затвори.
- Ще я върна.
Аз ще я върна.
Валъри?
Вал!
Валъри!
- "Мадам" ли ме нарече?
Викаш ми "мадам", но никога не ме викаш за вечеря.
Ела...
- Не ме пипай, не искам.
Трябва да участвам в шоуто, ще участвам.
Лутър е уплашен, Лутър е много уплашен.
Валъри ще играе на живо!
Кей, моля те...
Разбира се. Моля те.
Боли ме.
И мен, малката, и мен.
Казах ти, че не мога да се справя!
Никой не ме слуша.
Ще ме слушат, когато пея.
Ще ме слушат, когато пея.
Ще ме слушат, когато пея.
Моля те, прегърни ме.
Край с прегръдките. Свършихме ги.
Опитах.
Просто вече не ме бива.
Не ме бива.
Г-н Еймс, моля.
Хенри, Валъри Кърк е в апартамента ми. Довечера няма да може да участва.
В момента това няма значение.
Овладей се. Ще пуснем друго. Ще пуснем филм.
Какво друго имаме?
Пусни "Професионалистът", той е с подходящото времетраене.
Накарах да го направят, нали?
Кажи на пресата, че е паднала по стълбите и си е ударила крака.
Какво направи?
Това, което добрите момичета умеят. Най-доброто, което мога.
Хайде. Да се прегърнем.
Причиних ти неприятности, нали, Кей?
Наистина.
- Не е важно. Това е само шоу.
Ще направя милиони такива, малката.
Радиотелевизионен сервиз
Затворено е.
- Обещахте.
Какво?
- Обещахте.
Затворено е.
- Какво?
Какво съм обещал?
- Телевизорът ми.
Лейтенант Коломбо, донесохте го тази сутрин.
Да, исках го за тази вечер, но работих до късно.
И аз поправях до късно телевизора ви.
Вижте, работя нощем и нямам време да гледам телевизия.
Г-жа Коломбо много чете и ходи на вечерно училище.
Вкъщи истинският фен на телевизията е кучето ми.
Боже, подкарали сте го. Чудесно.
Той харесва телевизията, не може да се нагледа.
Виждаш ли това? Харесва ли ти?
- Харесва ли му?
Да, мисля, че му харесва.
- Откъде знаете?
Още не е видял нещо, което да не му хареса.
Откъде знаете, че нещо не му харесва?
Ще изглежда отегчен. Става унил и безразличен.
Искаме да гледаме телевизия тази вечер
заради втората част на "Шоуто на Валъри".
Не го дават.
- Не го дават ли?
Не го дават, това е каналът. Вместо шоуто, дават друго.
Казва се "Професионалистът".
- "Професионалистът"?
Ще повярвате ли, че познавам дамата, която го е направила?
Не лош филм. Шпионски е.
Шпионски е. Любимият ти жанр.
Пак ли ще го гледате?
Да приближим, за да виждаме добре.
Направи ми място. Така.
Удобно ли ти е?
Изправи се, за да виждаш.
Така добре ли е?
Съжалявам, лейтенант, още не е поправен.
Не е лошо, сър.
Никак не е лошо. Продължете с ремонта.
Мога да ви уредя с нов за по-малко от 400 долара.
Кучето ви ще го хареса.
- Не.
Трябва да си купя нова броня за колата. Може би нови обувки.
Ще се въздържа. Съгласен ли си?
Съгласен е.
- Щом е съгласен, и аз съм съгласен.
Приятна вечер, лейтенант.
- Приятна вечер, сър.
Не е лошо.
Никак не е лошо.
Ню Йорк - среден рейтинг 5,4, среден дял 9,3.
В Лос Анджелис е малко по-зле. Искаш ли цифрите?
Не, и игла за шапка не искам.
Вероятно до утре ще разполагаме с данните цялата страна.
Добре. Част от работата е, Джуниър.
Уенди, намери ли Фланаган?
- Цял ден го няма. Търся го.
Снощи кога приключиха със снимките на въртележката?
Не са.
- Свържи ме с онзи гений Бенджамин.
Лейтенант.
Работите до късно тази вечер, нали?
- Да, г-це.
Работя до късно като телевизионен продуцент.
Впечатляващо бюро.
От него можете да управлявате света.
Светът не се брои, само "Уест Коуст".
Приключихте ли за днес, г-це?
- Не, не съвсем.
Г-н Макандрюс.
Не е бил женен.
Не.
- А някога женил ли се е?
Не знам.
Сгоден?
- Сгоден ли?
Сгоден, г-це.
Не знам.
- А други жени?
Излизал ли е с много?
Кей.
Мога ли да ти помогна?
Да, утре се нанасям тук.
Би ли уведомила екипа на плажа, че тази вечер ще отида там?
Добре. Приятна вечер.
Питах ви дали е излизал с много жени.
Не знам.
Трябва да е имал спътнички.
Бихте ли казали,
г-н Макандрюс е бил привлекателен за жените?
Убедена съм, че е привличал секретарките си.
Вие лично намирахте ли го за привлекателен?
Да. Марк бе много привлекателен...
... по свой начин.
Вие също сте привлекателен по свой начин.
Мисля, че ви го казах.
- Да, г-це.
Седнете, моля.
Задавам въпроси на хората и те отговарят.
Задавам им същия въпрос друг път и те отговарят различно.
И не защото лъжат.
Известно ми е и го оценявам.
При смърт
хората изпадат в шок, объркват се.
Губят им се спомени, не отговарят адекватно.
Нещо лошо ли съм казала?
- Да повторим.
Казахте, че не знаете как г-н Макандрюс е прекарвал нощите си.
И че това няма нищо общо с вас.
Понякога вечеряхме заедно, ако сме работили до късно.
А срещи с момичета?
Може би някоя, с която е живял.
- Никога не сме се питали.
Това съвпада с казаното от вас преди. Но съм изненадан.
Нямам нищо против да ви го споделя, тъй като го намирам за тревожно.
Защото вчера ходих в къщата на г-н Макандрюс.
Плажната къща. Доставиха нещо от химическото чистене.
Панталони и сако.
И това е проблемът, г-це.
Сакото. Забелязах, че копчетата му са наобратно.
Отдясно наляво.
Наобратно за мъжко сако, защото е дамско.
На него има шивашки етикет. Проверих. Ушито е за вас.
Сакото е ваше.
Искате ли да го облечете?
- Не.
Тъй като сте изпратили сакото си на химическо от къщата на г-н Макандрюс,
мога единствено да допусна...
- Добре, лейтенант.
Справихте се чудесно. Хванахте ме в лъжа.
Бих казал да.
По време на общата ни работа
с Марк решихме, че не е дискретно да оповестяваме нашата връзка.
Разбирате това, нали?
Да, разбирам.
Но дискретността към полицията е нещо друго.
Толкова ли е важно за полицията?
- Можехте да ни споделите някои неща.
Сега ще се наложи да поговорим.
- Добре.
Отивам на снимачната площадка, може да поговорим по-късно или утре.
Както казахте, вие не бързате, но аз - да.
Мисля, че още един ден няма да е от голямо значение.
Обещавам да не си сменям адреса, да не си подновявам паспорта
и да не напускам града.
И да не казвам друга лъжа.
Не бяхте под клетва, г-це.
Но тук опираме до въпроса за гражданския дълг.
Чак долу ли?
- Да.
Ако всеки пазеше малките си тайни от полицията,
нашите разследвания щяха вечно да удрят на камък.
Боже.
Не трябва да паля в асансьор.
- Моля?
Говорех за съдействие.
Имах случай, в който мъж изневеряваше на жена си.
Той беше много важен свидетел,
но се страхуваше да ми каже.
- Разбирам.
Надявам се, г-це.
Извинявам се, лейтенант. Надявам се да ми простите.
Не е моя работа. Просто сме на едно мнение.
Относно бележката от бюрото на г-н Макандрюс.
Онази с числата 450, 280, 230, 250.
Няма за какво да се тревожите. Сетих се, че това са модели на кола.
Различни модели на мерцедес. Предполагам, че г-н Макандрюс
сигурно е купувал нова кола.
Няма ли да дойдете, г-це?
- Не, забравих да се обадя.
Приятна вечер, лейтенант.
- Приятна вечер, г-це.
Приятна вечер.
Младеж от представителството я докара. Трябва да ви предам ключовете.
Не знам нищо за това.
Това.
И това.
И тези две страници.
Боли само малко, момчета.
Няма да им липсва това, което не знаят.
Сега поне ще се вместите в графика за тази вечер.
Къде е асистент-режисьорът?
Кей, имаш ли минутка за мен?
Г-н Фланаган! Разбира се.
Може ли да седнем в колата?
- Щом желаете.
Карл.
Пречи ли ти пурата?
- Ни най-малко.
Искам да поговорим за твоите трудности.
Валъри Кърк.
- Разбирам, че ти е близка приятелка.
Истина е.
- Чух, че режисьорът й
те е предупредил за некадърността й.
- И това е истина.
Е, ще пренебрегнем това.
Реши да заместиш "Шоуто на Валъри" с "Професионалистът".
Убеден съм, знаеш, че рейтингът им е нисък.
Предвид обстоятелствата...
- Ти ги създаде.
Кей...
По-добре от всички знаеш, че "Професионалистът"
ни струваше милион и 600 хиляди, включително и второто излъчване.
Ти прахоса първото.
Изхаби изключителен филм.
Останах с впечатлението, че филмът изобщо не ви харесва.
Нямаш право да предполагаш какво харесвам.
И това ще пренебрегнем.
Казаха ми още, че възнамеряваш
да се местиш в кабинета на Марк.
- Защо не?
Ще се нуждая от повече пространство. Кабинетът върви с работата.
Не, Кей.
Никой не ти е казал, че сегашните ти задължения са постоянни.
И поставям под въпрос решението ти
да се преместиш толкова бързо в кабинета на мъртвец.
Явно доста съм се постарала.
- Като цяло.
Не бързай да търсиш нова позиция.
Ще го направим официално в края на месеца.
Ще опитам да те посъветвам в прессъобщението.
Истерия ли очаквате?
Надявам се не.
- Упорита съм като вас.
Ще оцелея.
И ще ме искате обратно.
Дано.
Да отиваме на партито, Карл.
Почивка за вечеря, половин час.
Извинете.
Търся г-ца Фрийстоун.
Не знам. Сега е почивката за вечеря.
Г-це Фрийстоун. Г-це Фрийстоун, тук ли сте?
Г-це Фрийстоун.
Тук сме много заети, лейтенант. Простете ми. Имаме проблем.
Много проблеми, за да говорим. Съжалявам. Трябва да ми простите.
В момента не мога да говоря.
Разбирам.
Камерите.
Вие сте в контролната стая.
Виждате ли ме на големите екрани? Аз съм тук. Виждате ли ме?
Лейтенант, може ли да говорим утре в кабинета ми?
Не, аз ще ви се обадя. Обещавам да ви се обадя.
Много е важно да поговорим тази вечер.
Боя се, че е невъзможно.
- Боя се, че настоявам.
Трябва да поговорим.
- Не мога да приема.
В момента не мога да говоря.
- Моля ви, имайте търпение.
Свързано е с колата.
450 Ес Ел. Сребриста, регистрирана на ваше име.
Която г-н Макандрюс е купил. Всичко това е много озадачаващо.
Има и други неща. Филмът ви "Професионалистът"
и връзката с убиеца на г-н Макандрюс.
Има връзка, сигурен съм в това.
Боя се, че е необходимо.
Знам, че сте под голямо напрежение,
но трябва да поговорим за тези неща тази вечер.
Не ми се иска да говорим така, г-це. Знам как се чувствате.
Но е много трудно да не мога да ви виждам.
Госпожице?
Казах ви, че имам работа, лейтенант.
Това шоу се нуждае от много работа. Сценарият се нуждае от преработка.
Госпожице?
Попитах ви преди
щяхте ли да получите новата работа, ако г-н Макандрюс не беше убит?
Не. Вече ви казах, не мисля така.
И аз не мисля така. Затова ли е ви е купил колата?
Нещо като прощален подарък, предвид връзката ви.
За да се отърве от вас.
Намирам думите ви за много натрапчиви.
И не мисля, че имате право.
- Имам право, г-це.
Но разбирам чувствата ви. Моля ви, изслушайте ме.
Седнете.
Може би е съдба.
Успях да гледам само 30 секунди
от вашия телевизионен филм "Професионалистът".
Но гледах.
И забелязах нещо странно.
Толкова странно, че накарах прожекциониста да го пусне отново.
А техническият режисьор, с който се запознах,
ми го записа на видеокасета.
Това е вашият филм, г-це.
Частта, където един тип в хотелска стая се самоубива.
Техническият режисьор каза, тук има син бутон за отваряне.
О, да.
И гнездо точно тук.
И бутон за пускане.
Ето го.
Гледайте, г-це.
Заедно ще изгледаме тази част. Гледайте внимателно. Тук.
Мъжът е до мивката.
Мие си лицето.
Точно тук. Видяхте ли премигването?
- Да, лейтенант. Това е реплика.
А сега и втората.
Ето я и втората реплика.
Това е реплика за прожекциониста, за да смени ролките.
Прав ли съм г-це Фрийстоун?
- Да, лейтенант. Впечатлена съм.
Извинете, не исках да ви прекъсвам. На тези кадри мъжът лежи на леглото.
Тук започва новата ролка.
Гледайте.
Тук мъжът се самоубива.
Точно това е видял прожекционистът,
когато се е върнал от хранилището. Това бяха думите на г-н Миърхед.
Върнал се в стаичката и видял мъжа да си пръска черепа.
Трябвало е да направите смяната точно преди г-н Миърхед
да се върне от хранилището. Не няколко минути по-рано.
Не и много преди това,
както е смятал той.
Страхувам се, че в този случай
Уолтър сигурно се е объркал.
Той провери брояча на лентата, преди да излезе.
Сигурно сте го заблудили за това. Така мисля.
Врътнали сте брояча, за да изглежда, че сте били в стаята,
по време на убийството. Но в действителност,
имали сте време да излезете и да идете в кабинета на г-н Макандрюс.
Достатъчно време.
Защото, когато сте бързали да се върнете за смяната,
тогава трябва да сте изпуснали тази ръкавица до апарата.
Тази ръкавица е на Уолтър.
Уолтър работи в будката.
Не мисля, че може да обвините Уолтър.
Не, не и заради поддържаната от него чистота.
Не мисля, че е способен да хвърля ръкавици по пода.
А от лабораторията казаха, че по ръкавицата има барутен нагар.
Идва ред на оръжието.
Пистолетът на г-н Макандрюс. Пистолетът, с който е убит.
Същият, който сте оставили върху асансьорната кабина.
Хората ни го намериха днес.
Тогава взехме втори пистолет, който изглежда като този,
и го оставихме върху асансьорната кабина.
Но така, че да бъде видян.
Сякаш неспирното движение на асансьора го е разместило и е станал забележим.
Гледайте, г-це.
Това филмче показва къде оставяме втория пистолет.
Малко преди да се качите с мен в асансьора.
Ето го. А сега...
Това е филмчето,
след като се върнахте в асансьора, за да свалите пистолета.
Ще забележите,
че пистолетът го няма.
Вече го няма.
Защото сте се отървали от него.
Но този пистолет...
С него сте убили г-н Макандрюс.
Разбирам.
Сигурен съм, че разбирате.
Странно е.
Казват, че е огромно облекчение,
когато нещо такова приключи.
Не чувствам облекчение.
Точно обратното.
Ще ме отведете ли?
Да, г-це, в града. След това.
След това знам какво ще се случи.
Ще се боря.
Ще оцелея.
Може и да победя.
Да, г-це.
Да изключим ли техниката?
- Няма значение.
Има, ще спестим електричество.
Мисля, че знам кой е бутонът.
Преводач fakelini / 2024