Decision at Sundown (1957) Свали субтитрите
СТЪЛКНОВЕНИЕ В СЪНДАУН
С участието на ДЖОН КАРОЛ, КАРЪН СТИЙЛ, ВАЛЪРИ ФРЕНЧ
НОА БИЪРИ, ДЖОН АРЧЪР АНДРЮ ДЮГАН и др.
Сценарий ЧАРЛС ЛАНГ ДЖ.
Оператор БЪРНЕТ ГЪФИ
Музика ХАЙНЦ РЬОМХЕЛД
Режисьор БЪД БОТИЧЪР
Кочияш!
Спрете тук. Казах да спреш.
Охраната, стани!
Хвърли ми пушката.
Може да тръгвате. От тук на там сме в различни посоки.
Тръгвайте!
Добро утро, Барт. Вече мислех, че дилижансът няма да пристигне.
Изглежда те е събудих. – Чакането прави човека сънлив.
От вчера следобед съм в тази падина.
Боях се, че дилижансът може да ме подмине през нощта.
Но както е пътувал, щеше да е тук преди два дни.
Съвсем щях да ви изпусна.
Както изглеждаш, няма да го обвинявам.
Сам, сигурен ли си, че е той? – Разбира се. Няма сто Тейт Кимброуз.
И да има, мен ме интересува само един.
Чакай само да го видиш. Ще разбереш, че е той.
Важен човек ли е в Съндаун? – Най-важният.
Държи града в юмрука си и го стиска силно.
Не чух хората да се оплакват. Май всички са уплашени.
Радвам се, че се е издигнал.
Колкото си по-високо, паднеш ли, удряш се по-силно.
Защо не си починеш малко? Не съм ял нищо от вчера.
Ще запалим огън и ще сготвим... – Ще ядем, щом стигнем Съндаун.
Днес не е неделя. – Четвъртък е.
Каква е тази суматоха? – Тейт Кимброу ще се жени.
Днес? Защо не ми каза? – Не смятах, че е важно.
Най-важният момент в живота на човека е,
когато се жени. – Не знаех, че е това.
Има заведение за хранене... – Къде е бръснарницата?
Няма да пропусна най-важния момент в живота на Тейт Кимброу.
Не бива да се ходи на сватба с набола брада.
Не бива да се ходи и на празен корем.
Напълни го. Няма значение дали си с празен, или пълен стомах.
Трябва да дойдете следобед, г-не.
Избръснах последния и затварям. Ще отворя пак в 14 ч.
В колко е голямата сватба днес? – След около половин час.
Не си ли почти приключил с него? За 15 мин. ще ме обръснеш.
Казах ви, затварям.
Нали няма да идете на сватба в такъв вид, г-н бръснар?
Не, но... – Това казвам и аз.
Казах ви, че затварям. – Каза му го три пъти.
Нещо против да се обръсна сам? – Ами не.
Не, господине, нямам нищо против. – Благодаря.
Работи си.
Сигурно сте добри приятели с Кимброу. – Така ли мислиш?
Изглежда доста сте пътували, за да сте на сватбата му.
Доста пътувахме.
Г-н Кимброу е голям късметлия. Ще се жени за г-ца Люси Съмъртън –
най-изисканата и красива млада жена в Съндаун.
Имаш високо мнение за нея. – Разбира се.
Прави голяма грешка, че се омъжва за скапан мъж
като Тейт Кимброу.
Май вече разбрахте, че не сме приятели на г-н Кимброу.
Не бива да говорите така за г-н Кимброу.
Благодаря ви, г-н Съмъртън.
Барт, г-н Съмъртън е бащата на Люси.
Тъй ли?
Жалко.
Добро утро, г-н Съмъртън.
Добро утро, докторе. – Как се чувства Люси днес?
И двамата Съмъртън се радваме на отлично здраве.
Не питах за здравето й.
Като лекар, това трябва да е единствената ви грижа.
Хотел Съндаун
Скъпа? Руби!
Тъкмо гледах г-н Съмъртън да се вози по улицата в хубавия си кабриолет.
А ти се постара да те види. – Видя ме.
Навярно е малко разстроен от това че мировият съдия, цитиращ Библията,
ще извършва церемонията, вместо преподобния Питърсън.
Може преподобният да е извън града заради теб и мен.
Тейт, правиш грешка. Все още ще имаш нужда от мен.
Нямам нужда от никого. – Всеки има нужда от някого.
За теб сигурно е Люси Съмъртън. – Женя се за нея, защото я обичам.
Обичаш мен. Но не се ожени за мен.
Между теб и мен е различно. Знаеш го.
Да, май е така.
Люси ще се притеснява, ако останеш в града.
Напускам Съндаун тази вечер.
Не бих искала да смущавам г-жа Кимброу.
Скъпа, наистина си страхотна.
Трябва да се преоблека за сватбата.
Не бива да идваш на сватбата.
Чуй ме, Тейт. Никога не съм те притеснявала.
Винаги съм смятала, че някой ден ще се ожениш за мен.
Дадох ти повече, отколкото жена би трябвало да даде на мъж.
Въпреки че нещата не се развиха както трябва, ще съм там.
За да напомниш на Люси и баща й и на другите за нас?
Не за това, а заради мен. Разбираш ли? Заради мен!
Може би ако те видя да се жениш,
ще ми е по-лесно да разбера, че вече принадлежиш на друга.
Руби, ще те помоля за последна услуга.
Не сядай на предната пейка.
В заведението зад ъгъла хранят добре.
Конете имат повече нужда от храна. Къде е конюшнята?
Малко по-натам.
Хей, Док, ела ми помогни, а?
Да, разбира се.
Г-не, искаме да купим фураж за конете.
Трябва да говорите с Ейб за това. Тук е.
Пет години не съм носил тези ботуши. Сигурно краката ми са пораснали.
Натискай. – А ти кой си?
Искаме да купим храна за конете. – Колко са?
Два.
Много ти благодаря, Док. Дайте ми 50 цента и си вземете.
Не бива да ходя в църквата, миришейки на кон.
Опитайте. Много сладко ухае. – Да.
Мислите ли да останете в Съндаун известно време?
Може би. – Тук има много хора,
които не искат да виждат бунтовници. – Войната свърши.
На бас, че много хора в Тексас мислят,
че войната продължава. – Защо мислиш, че сме оттам?
Както говорите, май не сте янки. Какво ви води в Съндаун?
Тейт Кимброу. – Чудесен човек е г-н Кимброу.
Хубаво че дойдохте точно за сватбата му.
Док, ще идем заедно до църквата. – Аз няма да ходя.
Понякога приемаш нещата много присърце.
Не мисля така. – Е, както решиш.
Притеснява ли ви нещо, г-не?
Бояхте ли се, че на г-н Кимброу няма да му хареса,
ако не сте навреме за сватбата му?
Тук някои смятат, че Съндаун не се нуждае
от повече приятели на Тейт Кимброу.
Не ни интересува какво смятат някои хора тук.
Шерифе, бръснех г-н Съмъртън, когато влязоха онези двама.
Единия го видях да обикаля из града преди 2 дни.
Другия, не съм го виждал преди. – Е, и?
Не ми харесва видът им. Особено онзи, когото не бях виждал.
Наглостта му да говори така за Тейт Кимброу.
Казвам ти, шерифе, лош е. Какво ще направиш?
Нищо не може да направи. Не е нарушил закона.
Но каза, че Тейт... – Просто изразява мнение.
Не може да арестуваш човек заради мнението му. Нали, шерифе?
Добро утро, господа. Какво ще обичате?
Имаш ли нещо за ядене? – Ресторантът е по-натам,
но е затворен. – Тогава две уискита.
Днес няма нужда от парите ви. Тейт Кимброу черпи.
Ние ще си платим напитките. – Няма смисъл.
Ако нямате нищо против, искаме да си платим.
Върни му парите, Отис.
Написаното е сериозно, господине. – Аз също, шерифе.
Отис, увери се, че на всички чашите са пълни.
Наздраве за господин и госпожа Тейт Кимброу.
Ще съм ви благодарен, ако извадите парите ми,
избършете ги и ги сложите обратно на бара.
По-добре побързай, шерифе.
Не мисля, че г-н Кимброу би искал да пропуснеш сватбата му.
Господине, ако възнамерявате да останете в Съндаун,
правите голяма грешка.
Отис, шерифът ти остави бъркотия, но с моя приятел искаме
да пийнем, преди да тръгнем. – Всичко е наред, давайте.
Платихте питието си.
Отис, мисля да пийна едно.
Плащам си го.
Док! – Здравей, Руби.
Моля те, пътувай с мен до църквата.
Не смятах да ходя. – Моля те.
Добре, Руби.
Не съм очаквал Морли Чейс и момчетата от Си-Крос на сватбата.
Нещо не е наред ли, бръснарю?
Не, г-н Чейс. Просто... – Какво?
Никой не очакваше да ви види,
понеже с Тейт не сте точно приятели.
Защо не? Не съм по-различен от другите.
Знаеш, че всички чувстваме едно и също към младоженеца.
Денят е пълен с изненади.
Какво прави тя с него?
Направете път на г-н Кимброу. Хайде, дайте път.
Моля всички, дръпнете се и сторете път на младоженеца.
Добро утро, г-н Кимброу. – Добрутро, Зик.
Хайде, влизайте всички вътре.
Оставете оръжията си във вестибюла.
Добро утро.
Никога не съм бил на сватба, дори и на твоята.
Ти остани тук. – Ех, Барт!
Скъпи братя, събрали сме се на това...
Шерифе, не мога да продължа, докато сте с пистолет.
Пистолетът ви. – Благодаря.
Скъпи братя, събрали сме се тук в този славен ден
да свържем Люси Съмъртън и Тейт Кимброу в свещен брак.
Приятели, преди да почна церемонията, ще задам един въпрос.
Има ли някой, който знае някаква причина
тези двама скъпи хора да не бива да се оженят?
Ако е така, нека говори или замълчи.
Люси Съмъртън, взимаш ли... – Чакай!
Всеки е добре дошъл, ако остави пистолета си във вестибюла
и не е пил толкова, за да създаде неприятности.
Казахте, ако някой има нещо против сватбата, да говори.
Това и правя. – Не ни интересува, чужденецо...
Кимброу, никога не сме се виждали до днес, но не сме непознати.
Припомни си Сейбин Пас и момичето на име Мери.
Никога не съм чувал за Сейбин Пас. – Лъжата няма да ти помогне.
Швед, изведи този човек оттук, за да продължим сватбата.
Не мърдай!
По-добре напусни града, ако искаш да останеш цял.
Ще си тръгна, щом свърша това, за което дойдох.
Който и за каквото да си дошъл, няма да спреш сватбата.
Казвам се Барт Алисън.
Ако се омъжиш за този човек, ще бъдеш вдовица до залез-слънце.
Ти, занеси тези пари на проповедника.
Боже мой, защо са? – Погубих сватбения ви хонорар,
задръжте тези пари за погребалните услуги за Кимброу.
Вие, там, седнете и мълчете.
Колата!
Зад ъгъла.
Трябваше да го убиеш като мина по улицата,
вместо в църквата. – Не съм го убил.
Тогава за какво е тази врява? – Току-що му казах, че ще го убия.
Значи беше в църквата и каза на Кимброу, че ще го убиеш.
Барт, сигурно си полудял. – Правя го по моя си начин, Сам.
Три години го преследвах, без да знае.
Преди да се справя с него, нека знае, че е преследван.
Вече не ти го преследваш, а той теб.
В конюшнята на Ейб са. Спокойно, няма къде да идат.
Пазим я отпред и отзад.
Понеже съм ти кум и пръстенът е у мен, реших да се върна,
за да продължим сватбата. – Правилно постъпихте.
Ако всички се върнат, церемонията ще продължи.
Не може сватба без булка.
Люси!
Чарли, очаквам да върнеш Люси в църквата до обед.
Няма да има сватба, докато Алисън не е зад решетките.
Не се тревожи за него. – Ти се тревожи за него.
Каза, че ще те убие. – Няма да ме убие.
Алисън не е първият, който се е опитвал.
При този не е само намерение. – Не се притеснявай, Чарли.
Очаквам Люси да е тук по обед.
Искам да го убиеш сега. – Той няма да излезе,
а ние не можем да влезем, без някой да бъде прострелян.
Плащам ви добре, Швед.
Ако не мислех, че ще има престрелки, не си е струвало.
Няма да е вечно затворен... – Нямаш вечност!
Не ме интересува как ще го направиш. Имаш точно един час да го сториш.
Ще бъда в хотела. – Не бих минал покрай конюшнята.
Може да не стигнеш до хотела.
Тейт, мога ли да помогна с нещо?
Откога не си държал пистолет? – От скандалите в Денвър.
Не обичам оръжията.
Личи си.
Руби, изглежда, че сватбата се отлага за известно време.
Този тип беше много нервен, нали, Док?
Да. Жалко, че не използва малко здрав разум, а нервите си.
Какво имаш предвид?
Сега няма шанс да постигне това, за което е дошъл.
Хърб, заедно с Пийт се качете над онази гостилница.
Покаже ли се някой от тях, стреляй от прозореца до Испанеца.
Алисън, ако с твоя другар не искате да умрете в конюшнята,
хвърлете оръжията си и излезте. – Още не съм готов.
Когато съм, ще изляза заедно с пистолета си.
Ако не излезете, ние ще влезем.
Ще направите голяма грешка.
Няма начин да ни нападнат отзад.
Барт!
Тоя изглежда ужасно нетърпелив да влезе, така че го вкарай.
Къде отиваш, Док?
Чантата ми е тук. Мисля, че ще ми трябва.
Влез.
Превържи го.
Повечето мислеха, че е по-сериозно, Испанец.
И ти ли, Док? – Меси ли се някой в нещо,
което не го засяга, обикновено няма късмет.
Дръпни си ръката.
Захапи.
Стани.
Не е ли късмет, че донесохте йода, Док?
Сега иди си върши работата, а и другите да правят същото.
Това нещо е между Кимброу и мен.
Имал си шанса да убиеш Тейт.
Няма да живееш достатъчно дълго, за да получиш друг.
Хайде, Испанец.
И ти по-добре си върви, Док. – Испанеца е прав, Алисън.
Когато някой е решен да отмъсти, мисли в една посока.
Рядко постига това, което си е наумил.
Май нямаш нищо против да видиш как убиват Кимброу.
Като че ли не. Не вярвам в насилието,
но май е единственият начин Съндаун да се отърве от Кимброу.
Какво ти е сторил? – Никога нищо лично.
След войната, дойдох на запад, за да започна практика.
Влюбих се в Съндаун, още когато го видях.
След като опознах хората, обикнах и тях.
Когато Кимброу дойде преди няколко години,
нещата се промениха, хората също.
Едва ли трябва да ти казвам какво е да унищожат нещо, което обичаш.
Коя е Мери? – Беше съпруга на Барт.
Взе това, за което дойде тук. Сега се махай.
Когато ми каза да проверя в Съндаун за човек на име Тейт Кимброу,
не ми каза, че искаш да го убиеш заради Мери.
Вече знаеш.
Да.
Съжалявам, че тръгнах и те изоставих, татко.
Знам, че беше ужасно разстроена.
Първо тази жена има огромната наглост да се появи на сватбата ми.
А после онзи звяр прекъсва всичко
и казва, че ще остана вдовица до вечерта.
Бях там, знам какво се случи.
А знаеш ли какво е станало в прохода Сейбин?
А за тази жена Мери? – Знаеш, че не знам.
Не чувам стрелба от няколко минути.
Може би са го хванали. – Не, скрил се е в конюшнята.
Няма да излезе, а и никой няма да влезе да го убие.
Скъпа, Тейт очаква да бъдеш в църквата по обед.
Да му кажа ли, че ще бъдеш там? Въпреки всичко, което се случи,
не виждам истинска причина да не довършите сватбата.
Люси, трябва да съобщя нещо на Тейт.
Когато реша какво ще правя, ще му кажа сама.
Един изстрел срещу тексасците на половин час не води доникъде.
Тейт сигурно е вбесен, че сватбата му се забави.
Разбери това: плащам ти повече и очаквам повече от теб.
Плащаш ми за услугите, но не и да купиш живота ми.
Не може да щурмуваш, без да бъдеш убит.
Испанеца все още е жив.
Е, Испанец? Съгласен ли си да опиташ отново?
Не сам, но ще опитам, ако си с мен. – Какво ще кажеш, Швед?
Испанеца не се слави с много ум.
Може би няма против да се напълни с олово, но аз имам.
Може и да не е много умен,
но не се плаши лесно като теб. – Не ме е страх, мисля трезво.
Той е прав, Тейт. Трябва само да изчакаш.
Ще ти се, нали? Но няма да чакам.
Така че, Швед, не ми казвай колко разум имаш,
а оправдай репутацията, с която се хвалиш!
Изкарай ги от дупката и не се дръж като уплашено дете!
Знаеш ли, последното се отнася и за теб.
Май не се боиш от когото трябва. – Щом толкова бързаш,
защо не се заемеш сам с работата?
Влез!
Тейт, не можах...
Какво не можа, Чарли? – Ами...
Кажи, Чарли?
Съмнявам се, че Люси ще довърши сватбата.
Поне докато Алисън... – Нека Люси не се тревожи за него.
Мисля, че има защо. Да бъде вдовица до залез-слънце,
едва ли е щастлива мисъл за момиче, полагащо брачните си клетви.
Да, сигурно е така.
Едва ли Алисън се чувства самоуверен, както бе в църквата.
Трябва да осъзнае, че няма да излезе жив от конюшнята.
На негово място, бих се възползвал от шанса да избягам от града.
Ти щеше ли, Чарли? – Сигурно бих го сторил.
Слез долу и му дай този шанс.
Аз? Защо аз?
Нека другите не мислят, че съм готов да го пусна,
след като ме заплаши сутринта.
Разбира се... не мога да ида аз в конюшнята и да му кажа.
Мисля, че си наясно. – Разбира се, но...
какво ще кажеш за Шведа?
Швед, нека момчетата не стрелят, ако Алисън се съгласи
да приеме предложението на г-н Съмъртън.
Наистина ли ще го оставиш да си отиде, Тейт?
Разбира се.
Какво те тревожи, Чарли? – Ами…
Това ме поставя в неудобно положение. – А какво да кажа аз?
Подобно нещо може да се раздуе, хората ще говорят.
След когато Алисън се махне и с Люси се оженим,
приказките ще намалеят и нещата ще се нормализират.
Не искаме нищо да се промени, нали, Чарли?
Не, мисля, че не.
С теб винаги сме се разбирали, нали, Чарли?
Поне аз винаги съм те разбирал.
Ще говоря с него.
Виж ти. След Кимброу, това е последният човек,
когото очаквах да ни посети.
Алисън!
Г-н Алисън, искам да говоря с теб.
Тогава започвай!
Предпочитам да вляза вътре. – И оттам те чувам добре.
Сигурно съзнаваш, че сте в капан,
ако не отмениш заплахата, която отправи.
Нямам намерение. – Значи си пълен глупак.
Не говори така, той спаси дъщеря ти от извършване на ужасна грешка.
Тук съм да ви предложа шанс да напуснете Съндаун.
Шерифът ще ви пусне да си идете.
Всъщност, Кимброу е решил, нали? – Не мога да го виня.
Върни се и му кажи, че оставаме.
Бъди разумен, човече. Спаси живота си и напусни града.
Ще си по-добре, отколкото когато дойде.
Как така? – Ще бъда прям, ще ви платя.
Колко?
500 долара.
Това не са много пари за три години работа.
Имаме много пътни разходи, свързани с Кимброу.
Барт, как ти харесва, бащата дава пари, за да спаси Кимброу,
за да може дъщеря му да се омъжи за него?
А Люси винаги ми е изглеждала момиче на място,
за да кара баща си да обикаля, за да й купи съпруг.
Не се опитвам да й купувам съпруг.
Не знам как другояче да го наречеш, Съмъртън.
Чарли!
Барт, мисля, че постъпи глупаво. След толкова издирване,
мислех, че ще се задоволиш просто да го убиеш на място.
Дори змията предупреждава. – Тъй ли?
Ако предупреждаваха така, както ти – Кимброу,
гърмящите змии щяха да изчезнат като динозаврите.
Колко ли е часът?
Слънцето хвърля здрава сянка. Трябва да е почти 14 ч.
Коремът ми ръмжи като мечка в капан.
Барт, мисля, че трябваше да приемеш предложението на Съмъртън.
Теб нищо не те спира да го приемеш, Сам.
Вероятно и двамата ще сме мъртви като говеждо месо за вечеря.
Не искам да се опитвам да убеждавам Св. Петър на празен стомах.
Алисън, предложението още важи, но няма да продължи още дълго.
Ако си умен, ще напуснеш града, докато имаш възможност.
Швед!
Дай ми още едно питие, Отис. – И на мен.
Дано онези се махнат по-бързо,
за си взема другите ботуши. Тези ме убиват.
Хей, Док, би ли свалил тия чизми от мен?
Да, и му изпрати сметката за това.
Шведа е най-срамежливият шериф, който съм виждал.
Вижте го само как стои там.
Нищо не пречи да идеш ти, бръснарю. Не си вързан.
Не е моя работа. Освен това, не бих искал да го направя.
Ако ида се разправя с ония двамата. Ще е показно за нашия шериф.
Швед!
Носиш ли молитвеника си?
Разбира се, г-н Кимброу. Винаги го нося.
Кръчмата не е място за лоялен гражданин като теб. Ела!
Мъчи ли те нещо, Док?
Не, нищо не ме мъчи, Морли. Тази история не е моя грижа.
След всичко случило се, Люси трябва да го обмисли.
Вече изгубихме твърде много време.
Влакът тръгва от Силвър Спрингс в 20 часа.
Семейство Тейт Кимброу ще е в него. – Не бих разчитал на това.
Но аз разчитам на това, Чарли. Единствената промяна
е да се оженим тук вместо в църквата.
Скъпа, не отиде ли твърде далеч?
Когато решихме да се оженим, не мислех, че пак ще те преследвам.
И като се замисля, Люси, не бях аз преследвачът.
Не е нужно да ми го напомняш, Тейт. Не съм по-различна от Руби, нали?
Трябва да си. Не съм молил Руби да се омъжи за мен.
А какво ще кажеш за Мери?
И нея не съм молил.
Има момичета, които мъжът опознава добре,
без да трябва да ги моли за нещо. – Колко добре опозна Мери?
Достатъчно добре, за да не се оженя за нея.
Люси, никога не съм се преструвал на светец,
и ти не си се опитвала да минеш за девица.
Знаеше за Руби и мен, и...
Тейт, защо този човек иска да те убие?
Може би не разбира жените, както аз ги разбирам.
Обещавам ти, когато се събудиш утре сутрин, няма да си вдовица.
Ще бъдеш много щастливата г-жа Тейт Кимброу.
Забрави за този човек. – Не мога, Тейт.
Добър ден, Люси. – Може ли да вляза?
Баща ти ли те прати?
Защо баща ми ще ме кара да идвам?
Може би е решил, че ще имаш малко повече късмет от него.
За какво говориш? – Влез.
Баща ти предложи да ни плати, за да напуснем града.
Не ти вярвам. – Вярно е.
Може би той е по-заинтересован от тази сватба, отколкото си ти.
Омъжвам се за Тейт Кимброу, защото искам,
не заради баща ми или някой друг.
Упорито момиче си. Надявах се да се отбиеш да ми благодариш.
Че ме посрами пред целия град?
Направих ти услуга, и скоро ще го преодолееш.
Колко време ще трябва да приемеш, че Тейт ти е отнел жена?
Очаквах Кимброу да ти обясни. – Какъв друг начин има?
Вместо да го обвиняваш,
признай, че случилото се е толкова по твоя вина, колкото на всеки друг!
Само защото момичето ти харесва Тейт не ти дава право да го убиеш.
Май не се е потрудил да ти каже, че това "момиче" беше моя съпруга.
Дори така да е, дава ли ти право да го убиеш?
Когато си влюбен, както си бил, не е лесно да приемеш истината.
Никой не може да отнеме жената на друг, ако тя не го иска.
Така че може би не си загубил нищо, което наистина си е струвало.
Барт, мислех си...
Да? – Това момиченце имаше право.
Добре ли те чух?
Ако знаех, че гониш Кимброу заради Мери,
щях да опитам да те спра да не идваш тук.
Барт, трябва да ти кажа нещо за Мери.
Тя не беше момичето, за което я мислеше,
и Тейт Кимброу не беше първият мъж...
Шерифе, предложението ти още ли важи?
Крайно време е да започнеш да проявяваш разум.
Важи ли, или не? – Важи.
Тогава приятелят ми излиза. – Оставам.
Вземи коня си и тръгвай. – Няма да си тръгна, Барт.
Казах ти да си вървиш.
Мога и без кон да ида отсреща да хапна нещо.
Отивам в онзи ресторант и после се връщам.
Стой! Хвърли колана с пистолета.
Има ли някой тук? Панчо, Хосе!
Гуадалупе... Мария!
Морийн.
Морийн?
Щях да хапна малко енчилада, но по-добре ирландска яхния, а?
Можеш да имаш всичко, което поискаш. – Тогава ми донеси яйца. Повечко.
Морийн.
Май сгреши, че се довери на шерифа, Сам.
Много грешки съм направил в живота си, Док.
Една повече няма да навреди много.
Какво се случи между теб и приятеля ти?
Получих това при опит да му кажа истината.
Понякога истината може да е много болезнена.
Да, може би не можеш да убедиш мъж като него в нещо,
което той просто не иска да знае.
Познавал си Мери?
Това ще те засити известно време. – Добре.
Не знам дали да го излапам веднага,
или да го оставя да му се възхищавам.
Винаги съм смятала, че мога да взема двоумящ се мъж като него.
Май отдавна не си ял. Искаш ли още кафе?
Познавал си Мери. – Познавах я.
Може би трябва да кажа, че знаех повече за нея.
Не беше съпруга за Барт Алисън. Нито за друг мъж.
Красива, красива като пролетта, но дива.
Според мен, Кимброу май е бил
един от последните мъже, по които тя копнееше.
Около седмица преди Барт да се върне от войната,
тя се самоуби.
Каквато беше, май само това можеше да стори.
Значи Алисън излива цялата си омраза върху един мъж?
Той не мисли, че е имало някой друг.
Док, ще се върна и ще кажа на Барт тези неща,
ако трябва ще го ударя по главата и ще го вържа.
Вече няма мъже като Барт Алисън. Няма да позволя да го убият
заради такава като Мери. – Няма да те пуснат да се върнеш.
Ще ме пуснат. Ще яхнем конете и ще се махнем
и може би ще започне да живее както трябва.
Кой мъж знае как трябва да се живее?
Той ще разбере. Ще разбере веднага, щом изтрие спомена за тази жена.
Черпя те, Сам. – Благодаря, Док.
Дръж кафето горещо, скъпа. Ще се върна някой ден.
Тексас! Къде отиваш?
Няма да се връщам пеша в Тексас.
Нещо против да си взема коня? – Не, давай.
Благодаря.
Махни се оттам, Док, преди да си пострадал!
Док, ти трябва да кажеш на Барт.
Мери не струваше.
Как можете да стоите бездейни, когато човек бе убит пред очите ви?
Млъкни, Док! – Швед Хансен, ще те убия,
и когато го сторя, ще видиш, че идвам.
Ще те чакам, Алисън. – И той няма да дойде сам!
Док, върви по улицата при останалите си съграждани.
Алисън! Сам искаше... – И да е искал, вече няма значение.
Ако ме послушаш, може да има. – Няма да слушам повече.
Откъдето идвам, шерифът не стреля в гърба на невъоръжен,
и даде ли дума, може да се разчита на нея.
Сигурно ще има още стрелба, затова опразнете улицата.
Ако ще бъдем само зрители на следващото убийство,
може да влезем вътре и да изчакаме с останалите.
Съвестта им ще бъде по-спокойна, ако не видят какво ще стане с Алисън.
Док, ако си бил барман, колкото аз,
не би очаквал толкова много от човешката раса.
Хей, Отис, ела тук и започни да наливаш още уиски.
Още едно.
Това все още е кръчма, Морли. Пийни с мен едно питие.
Не искам вече питие.
Ще пийнете ли с мен, г-н мирови съдия?
Господи, не. Не съм близвал капка уиски от години.
Така ли? – Чиста истина. Нали, Отис?
Не може да заблудиш никого, Зарон.
Защо не пиеш открито, както се полага на мъжа?
Върни се! – Остави го на мира!
Нямаше нужда да го правиш. Всички знаехме, че Зарон пие.
Реших, че е крайно време да разбере, че знаем.
Видя ли стария лицемер, когато му счупих бутилката с уиски?
Твърди, че един ден ще бъде истински проповедник.
Повече няма да посмее да застане на амвона, дори за сватба.
Всички мислите, че е много смешно? – Какво ти става, Док?
Защо Зарон трябва да е единственият принуден да се види какъвто е?
Застанем ли всички срещу истината, главите ни ще увиснат
по-ниско от неговата. – Откъде знаеш?
Всички чухме шерифа да предлага двамата да напуснат невредими града,
ако излязат без оръжията си. Видяхме какво се случи.
Знаеш, че не е наш шериф. Той е шериф на Кимброу.
Но трябва да е наш, Ейб. Това е нашият град.
Отговорни сме за всичко хубаво и лошо, случващо се тук.
Кимброу нямаше да промени Съндаун, ако не му помагахме.
Никога не съм му помагал. – Всички го правехме.
Нали, г-н Морли? Не правим нищо, както си стоим и сега.
Да, Испанеца и шерифът натиснаха спусъка, който уби тексасеца.
Но всички ние сме виновни, също толкова, колкото и те.
И ако не предприемем нещо, ще има ново убийство.
Караш ме дълго да чакам, Алисън.
Няма човек тук, който да не е загубил нещо,
откакто Тейт Кимброу дойде в града.
Ако пропуснем този шанс, без да сторим нещо,
съмнявам се, че някога ще си върнем загубеното.
Не съм забелязал г-н Съмъртън да е загубил нещо.
Той е доста добре последните две години.
Може да не си забелязал, но аз загубих повече от всеки друг.
Изгубих самоуважението си.
Къде отиваш, Люси?
Какво става тук? – Не знам, Тейт,
но каквото и да е, харесва ми.
Няма да се изненадам, Док, ако мътиш малко нещата.
Опитвам се.
Бих престанал на твое място.
Знаеш ли, г-н Морли,
мисля, че Алисън заслужава по-добра участ от приятеля си.
Какво мислиш?
Мисля, че си прав, Док. Прав си както никога.
Чарли Съмъртън не е единственият, загубил самоуважението си.
Смятам да сторя нещо, за да си върна моето.
Смятам, че шерифът ни е страхливец,
освен ако късметът не е на негова страна.
Затова, ако момчетата ми са съгласни, ще отидем там
и ще изравним малко шансовете.
Чакам две години да се случи нещо подобно.
Май идването на Алисън е това, от което се нуждаехме,
за да ни върне в правия път.
Хайде, давай! Действай!
Изхвърли го.
Хвърлете ги!
И коланите!
Морли, правите всичко възможно да създадете проблеми.
Може да е така, но решихме, че човек трябва да тегли чертата някъде,
ако иска да запази самоуважение. И точно това правим.
Шерифе, ако искаш този тексасец, трябва да се справиш съвсем сам.
Да пречиш на закона е сериозно престъпление, Морли.
Твоите момчета не са служители на закона.
Бяха добри работници в ранчото, докато Кимброу не ги дамгоса.
Давай, изпълни дълга си. Джак, върни пистолета на шерифа.
Може би е най-добре да се върнем вътре.
Изглежда, че ще има още стрелба.
Швед, Сам нямаше късмет да използва пистолета си, така ще е и с теб.
Тръгвай.
Док!
Дай да видя. Хайде, да я погледнем.
Май трябва да ида в хотела и да изкарам Кимброу.
До половин час ръката ще се подуе и няма да ти служи. Седни.
Ще съм свършил това, за което дойдох. – Алисън, искам да ме изслушаш.
Сам те уважаваше много. Не би те обидил...
Сам не е обидил никого досега. Заради мен е мъртъв.
Трябваше да съм аз, но не става с пожелания или с говорене.
Има неща, които не можеш да промениш с куршуми.
Вършиш си работата много добре,
затова не я проваляй с философствания.
Ако се случи така, че не мога да погреба Сам,
ще съм благодарен, ако ти се погрижиш.
Ще се погрижа, Барт. – Благодаря.
Тейт, ти ще си следващият.
Как може да се смееш? – Наистина е много смешно.
Смешно? – Да, че жена като Мери Алисън
може да предизвика цялата тази шумотевица.
Ще ме вземеш ли с теб? – Не мога.
Моля те. – Никъде няма да ходя.
Не бива да стреляш. Той ще те убие.
Или аз ще го убия. Ще бъде едното или другото.
Но няма да е така, ако напуснеш града.
Оставам. Много време и усилия вложих в този град.
Всичко беше както исках, докато не дойде Алисън.
Нещата вече няма да са такива, каквито искаш.
Вече не се боят от теб. Не разбираш ли? Загуби всичко.
Привърша ли с Алисън, всичко ще се оправи.
Как? Изгуби Испанеца и Шведа. Няма кой да ти помогне.
Светът е пълен с хора като Испанеца и Шведа.
Трябва да се справя с Алисън. Тях ще заменя лесно.
Не почвай двубой с него! – Трябва.
Защо? – Оцеляването за повечето хора
означава да останат живи. За мен е нещо повече.
Няма нищо по-важно от това да останеш жив.
Руби, нямам време да споря с теб.
Най-добре е да се покажа вече.
Няма да е добре хората да мислят, че Тейт Кимброу се страхува.
Но ти се страхуваш.
Но никой няма да го знае, освен аз... и ти.
Защо свали надписа, Отис?
Както вървяха нещата, реших... – Върни го там!
Изглежда днес има много промени, Тейт.
Досега не съм те виждал да носиш пистолет.
Не обичам да използвам пистолет, но мога, ако трябва.
Решихме, че ще напуснеш града и няма да се изправиш срещу Алисън,
без твоите момчета да ти помагат.
Това се надяваше да направя, нали?
Точно така. Вероятно Алисън не го знае,
но направи много добро на града откакто дойде.
И не ми се ще да извадиш късмета да си по-бърз от него.
Е, ако извадя късмет,
ще разберете, че нещата не са се променили, колкото мислите.
Тук грешиш. Защото без значение какво се случва между теб и Алисън,
приключваш със Съндаун. – Ще видим, Морли. Ще видим.
"Отмъщението е мое", казва Господ.
Предадеш ли това на Алисън, ще ми спестиш много неприятности.
Достатъчно, Отис. – Ако няма да пиеш повече,
защо не излезеш навън и да приключиш нещата?
Не бързам.
Изобщо не бързам.
Г-н Алисън, ти беше прав. Направи ми голяма услуга.
Дойдох да ти помогна.
Каза да ти благодаря, че спря сватбата.
Беше прав. Но грешиш, че сега отиваш там.
Тейт вече е загубил всичко.
Градът, силата, която имаше, мен, ако наистина някога ме е искал.
Ако излезеш и се опиташ да го убиеш... – Люси, стой тук с Док,
където ти е мястото.
Зарон, чашата ти най-накрая преля.
Май не мога да карам г-н Алисън да чака повече.
Благодаря, Отис.
Кажи на Отис да ти налее питие.
Алисън, това ли чакаш три години?
О, Тейт!
Трябваше да те раня. Не исках да те убие.
Ставай, Кимброу. Грабвай пистолета си!
Не ти ли стига толкова омраза за един ден?
Ако убиеш Тейт и още 300, пак няма да промениш нещата.
Бил си женен, но не си имал съпруга. Чу ли? Никога не си я имал.
Как можеш да си отмъстиш за нещо, което никога не си имал?
Ставай, Кимброу!
Не се меси, Док. – Не мога, Алисън.
Сам се надяваше да заживееш както трябва.
Можеш, ако знаеш истината. Той се опита да ти я каже.
Току-що я чу от Руби. Аз пък я чух от Сам.
Трябва да те превържа, преди да си тръгнеш.
Люси, донеси ми чантата.
Отис, това е ден за празнуване.
Момчета, елате тук и ще черпя всички ви по питие.
Първо напълни чашата на г-н Алисън.
Сам ще си налея питието и ще си го платя.
Алисън, ти направи голяма услуга на този град. Смятаме, че...
Нямаше нужда да го правиш.
Неблагодарен си. Ако не беше Морли, нямаше да стоиш и да пиеш уиски.
Откъдето съм, хората не празнуват и не вдигат врява,
когато мъж действа, както трябва да действа.
Морли, ако си бе спомнил, че си мъж, преди Шведа и Испанеца
да застрелят Сам в гърба, щях да празнувам с вас.
Съжалявам. Трябваше да го направя по-рано.
Джон, не бива да го оставим да си тръгне. Ако не беше той...
Да, той промени нещата за всички в града.
Но за жалост не можем да направим нищо за него.
Едно ще ти кажа: никой от нас няма да забрави деня,
който Барт Алисън прекара в Съндаун.
КРАЙ
Превод Веселин Каменов
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©