The Hand That Rocks the Cradle (1992) Свали субтитрите

The Hand That Rocks the Cradle (1992)
АНАБЕЛА ШИОРА
и РЕБЕКА ДЕ МОРНИ
в американския филм
РЪКАТА, КОЯТО ЛЮЛЕЕ ЛЮЛКАТА
С участието на ЪРНИ ХЪДСЪН
МАТ МАКОЙ
ДЖУЛИАН МУР
ДЖОН ДЕ ЛАНСИ, КЕВИН СКУСЕН и МАДЕЛИН ЗИМА и др.
Музика ГРЕЪМ РЕВЪЛ
Оператор РОБЪРТ ЕЛСУИТ
Сценарий АМАНДА СИЛВЪР
Режисьор КЪРТИС ХЕНСЪН
Добро утро от "Сиатъл днес".
Закуската е готова! – Слизаме веднага.
Майкъл! – Ема, стой тук!
Какво става?
Не излизай, Клеър.
Мамо!
Съжалявам! – Какво правиш тук?
Мамо? – Не бой се, мила.
Пращат го от Обществото за по-добър живот.
За по-добър свят. – Обществото за по-добър свят.
Те намират работа на бавноразвиващи се...
Аз живея там. – Пратили са ви за оградата.
Аз почуках.
Вие сте Соломон, нали?
Рене Пиърсън ви препоръча. Казвам се Клеър, това е Майкъл.
Вече се запознахме. – Това е Ема.
Здравей. – Много ми е приятно, Ема.
Ще покажа оградата на Соломон, а ти питай иска ли нещо за пиене.
Мама каза да питам искаш ли нещо?
Искам ново колело с голям кош и много скорости.
Много добре ми звучи.
Да, разбрах.
Искате да махна тази ограда.
Новата трябва да обгражда двора,
а вратичката да е там.
Искате оградата да...
не пуска хората да излизат,
или да не пуска хората да влизат.
И двете.
Най-вече да не ги пуска да влизат.
Едно, две, три...
...пет... девет.
Това беше шегичка.
Имам метър.
Всичко ясно ли е?
Ясно като бял ден.
Г-жо Бартел? – Аз съм.
Лекарят ще ви приеме.
Това първият ви преглед при д-р Мотли е?
Да, лекарят, при когото родих дъщеря си, се пенсионира.
Д-р Мот е много добър лекар, а и той самият ще става баща.
Съблечете се, сложете си халата и го отворете отпред.
Аз съм д-р Мот. – Приятно ми е.
Как сме днес? – Добре.
Бебето ме рита цял ден. – Това ви е второ дете.
Вие сте направо професионалистка.
Някакви проблеми с астмата ви? – Не, изобщо.
Хайде да ви погледна. Вдигнете краката.
Мислех, че след третия месец не се правят такива прегледи.
До 36-ата седмица избягвам,
но тъй като сте нова пациентка, държа да ви прегледам пълно.
Докторе, г-жа Милър пита за резултатите от теста.
Дайте й ги. Ако има въпроси, ще й се обадя.
Моля, изчакайте. – И докато си в лабораторията,
питай за резултатите от цитонамазките.
Извинете. – Няма защо.
Почваме с мамологичния преглед.
Времето напоследък е чудесно. – Да, наистина.
Обичам да се разхождам след буря.
Важно е и сама да се преглеждате.
Отпуснете се.
Г-жо Бартел, трябва да ви определим час.
Скъпа, какво има?
Какво има, Клеър?
Той ме докосваше особено!
Не като за преглед...
... а сякаш се възбуждаше!
Но ако...
Ако съм се заблудила? – Мислиш ли, че си се заблудила?
Не. – Трябва да подадем оплакване.
Не, не искам. – Послушай ме.
Ако не подадем оплакване, ще постъпи така и с друга жена.
Трябва да повярваш в себе си.
Не мисля, че ще се справя, Майкъл.
Ще се справиш.
Ще се справим заедно.
Макар да са взети необходимите мерки,
припасите не са достатъчни за всички бежанци.
Прокуратурата повдигна обвинение срещу д-р Виктор Мот, гинеколог.
Скандалът избухна миналата седмица след като пациентка се оплака,
че е била сексуално третирана по време на прегледа.
Впоследствие още четири жени се присъединиха с оплакване,
че лекарят е злоупотребил с тях по време на прегледа.
Медицинският съвет предаде случая на прокуратурата.
Не открихме д-р Мот за коментар.
Обвиненият гинеколог мъртъв, само нанесена огнестрелна рана
Очевидно е самоубийство,
но ще убедим застрахователите да ви изплатят малка сума.
Съпругът ви е разполагал със средства, но сметките са замразени.
Замразени.
Това е нормалната процедура, когато има висящо дело.
Останете в дома си, докато бебето се роди, но търсете друго решение.
Много съжалявам, госпожо Мот.
Мога ли да ви помогна?
Повикайте линейка. – Бебето ми!
Разкопчайте колана! – Дайте жизнените показатели!
Има силен кръвоизлив, трябва да оперираме веднага!
Усещам как рита. – Нали?
Дръжте я здраво. Не мога да спра кървенето.
Повикайте анестезиолог. Трябва да оперираме.
Ще го изпуснем.
Дръжте я.
Почина.
Нищо не е хапнала. – Направиха й хистеректомия.
Много е потисната.
Четири бивши пациентки съдят покойния д-р Мот за обезщетение.
Г-жо Мот, трябва да хапнете.
Разследването бе прекратено след самоубийството на д-р Мот.
Клеър Бартел няма да води дело за обезщетение, макар че тя...
Оставям ви храната тук. – ... първа повдигна обвиненията.
5 месеца по-късно
Аз съм до задната врата. Приближавам, приближавам...
Влизам през задната врата.
Добро утро, Соломон.
Здравей, бебенце.
Извинявай, мамо. – Не плачи, бебенце.
Какво голямо момче! – Благодаря, Соломон.
Не плачи, миличко.
Помниш ли правилата? Не бива да се занимаваш с бебето.
Съжалявам, забравих. Исках да ви помогна.
Благодаря.
Ще подновяват оранжериите на Ботаническата градина.
Може да купя една на старо. – Знам, че мечтаеш да си имаш своя.
Ще купя рамката и механиката, после ще я построя и остъкля.
Мисля, че много се преуморяваш. Размисли ли за бавачката?
Момичетата, които интервюирах, не ми се сториха компетентни.
Клеър, с Ема беше по-различно.
Сега няма нужда да правиш всичко сама.
Защо не наемем Соломон за бавачка?
Няма да се получи... – Защо?
Нали си говорихме, че Соломон е малко по-различен?
Има някои неща, които не умее.
Но какво ще стане с него, като довърши оградата?
Тогава ще му намерим друга работа. Става ли?
Побързай, миличка.
До скоро, мамо!
Г-жо Томпсън!
Благодаря ви, че спряхте. – Заповядай, миличка.
Много мило от ваша страна. – За мен беше удоволствие.
Много ви благодаря.
Знаете ли къде живее сем. Бартел? – Аз съм Клеър Бартел.
Здравейте, Пейтън Фландърс. Идвам за интервюто за бавачка.
Заповядайте у дома.
Как съм забравила за уговорката! Обикновено помня такива неща.
Всъщност нямахме уговорка. – От агенцията ли ви пратиха?
Не, не съм от агенцията.
Работила съм при едно семейство, а те ще се местят.
Не знаех какво да правя, но докато бях в парка с малката,
дочух две бавачки да споменават, че вие търсите човек.
Много неудобно се получи, не биваше да идвам.
Не, нищо, заповядайте.
Сигурна ли сте? – Да, разбира се.
Друг път задавам рутинни въпроси, като:
"Имате ли навършени години за шофьорска книжка?"
Да не я загубите.
Съпругът ми все ми повтаря да я дам на поправка.
Как станахте бавачка?
Преди години бях бременна, но загубих и детето, и съпруга си.
Оказа се, че не мога да имам деца. Беше ми много тежко.
После едно близко семейство търсеше бавачка и ме наеха.
Беше прекрасно преживяване и за мен, и за тях.
Обожавам децата.
Обичам да съм с тях, да се грижа за тях.
Това е почти... като да съм майка.
Строя си собствена оранжерия.
Макар че е наблизо, в задния двор, ще съм много ангажирана.
Това е Джо.
С удоволствие ще се запозная с него.
Детската е срещу спалнята.
Трябва да ви питам нещо. – Веднага се връщам, извинете.
Качи се и отвори прозореца отвътре.
Ако не можеш, чакай Майкъл.
Соломон, запознай се с Пейтън. – Приятно ми е.
Извинете.
Съжалявам.
Съжалявам.
Няма нищо, беше по погрешка. Всички правим грешки.
Добре.
Много е сладък. – И е много гладен.
Загубих ви половината сутрин. – Напротив, беше ми приятно.
Е, да тръгвам. Ще ви оставя препоръките си долу.
Пейтън.
Заповядайте на вечеря тази вечер. – С удоволствие.
Удобно ли ви е в 6,30? – Ще бъда тук.
Аз отговарям за салатата. – Ти отговаряш за масата.
Татко ще се върне всеки момент. – Какво работи съпругът ви?
Генен инженер е в "Биотехникс". – Татко е зъл гений.
Това е татко!
Дайте да ви помогна. – Благодаря.
Дай ми целувка. На мама ли помагаш?
Защо не ми даваш да говоря?
Джо спи? Добре, че ме подсети.
Здравей, красавице.
Пейтън, това е съпругът ми Майкъл.
Трябва да ви кажа, че яденето беше великолепно.
Много беше вкусно. – Аз направих салатата.
Наистина. – Самичка я направи.
Когато мама довърши оранжерията, аз ще отговарям за ягодите.
Това е много отговорна задача. – Наистина.
Страхотна е. Възможно ли е да няма недостатъци?
Аз също я харесвам.
Ще я наемем поне за година. – Действай, да не я изпуснем.
Господи!
Какво стана? – Щеше да го глътне.
Обицата на мама. – Сигурно е паднала.
Извинявайте, че ви стреснах. – Не ставай смешна.
Добре че беше тук.
Това е за теб. – Благодаря, но нямаше нужда.
Много е красива.
Казват, че звънът й бил приспивен.
Хайде да те настаним, а после ще я окачим в детската.
Тук е тъмно, но твоята стая не е.
Това е пералното помещение.
Ето и стаята ти.
Прекрасна е. – Харесва ли ти?
Ето...
Мамо, виж, ние го направихме!
Леле, леле!
Дай да я видя.
Ема, много те бива да копаеш!
Колко хубаво!
Същата е като вашата къща. – Знам.
Всяка година я изкарваме, когато семейство Мартин долетят.
Кой? – Лястовичките.
Всяка година едно и също лястовиче семейство идва при нас.
И аз бих идвал всяка година.
Много красива гривна. – Купих я от разпродажба.
Мога да ти я заема някой път.
Сигурно имаш специален повод.
В тази рокля винаги се чувствам като звезда.
Майкъл ми я купи.
Кои обувки да си сложа, червените или черните?
Със сако ли ще си? – Да.
Всъщност не. – Тогава сложи черни.
Мислиш ли?
Да, права си.
Ето ги, закъснявам.
Къде се бавите? – Закъсняваме.
Къде е Марлин? – Говори по телефона.
О, не! – Какво има? – Петно.
Сигурно е от парфюма по ръката ми.
Чакай, ще ти донеса сода.
Марти, това е Пейтън.
Много ми е приятно. Трябва да занеса нещо на Клеър.
И ние трябва да си направим бебе.
Няма да ни пазят масата. – Здравей, Марлин.
Какво ти става? – Нищо, какво да ми става?
Нищо, на куково лято.
Не се познаваме. Марлин Крейвън. Вие трябва да сте Пейтън.
Много ми е приятно.
"Пойзън"?
Носите същия парфюм като Клеър.
Клеър ме чака.
Изглеждаш великолепно.
Смешно ли ти се струва?
Не е вярно.
Ето я и нея.
Здравей. – Извинете.
Изглеждаш чудесно. – Ти също.
Защо не си с другата рокля? – Защо, какво й е на тази?
Нямах това предвид. Изглеждаш много добре.
Да тръгваме, умирам от глад.
Имаш ли номера на ресторанта? – Да, приятно прекарване.
Тръгвай.
Зомбита, живите мъртви.
Страхотно, мама не ми дава да гледам такива филми!
Това ще е нашата тайна.
Знаеш ли какво е тайна?
Нещо, което не казваш на никого, каквото и да става.
Точно така. Вече си имаме наш таен клуб.
Това ще е знакът ни.
Много са приятни Марлин и Марти. Отдавна ли се познават с вашите?
Леля Марлин е израснала с татко и са били гаджета като малки.
Така ли? А ти имаш ли си гадже?
Не, аз мразя момчетата. – Така ли?
Ако ти кажа нещо, обещаваш ли да не казваш?
Обещавам. Тайният клуб!
В училище има едно момче, казва се Рот, много е лош,
но каза, че ако го издам, ще ме пребие!
Така ли? Ти каза ли на мама?
Да, но тя не можа да ми помогне.
Никога не позволявай на красива жена да има власт в дома ти.
Власт ли? – Много добре ме чу.
Имаше една поговорка...
"Ръката, която люлее люлката..." Сещаш ли се?
За колко продаде къщата на Флечър? – За три милиона и отгоре.
Предупреждавам те, пази си гърба.
Сериозно. Отвсякъде ни притискат.
Искат от нас да докарваме 50 000 на година, да им правим свирки
и да готвим домашна лазаня.
Марлин не е голяма готвачка.
Ще ме черпиш ли? – Много зле му влияеш.
Пуши само около теб.
Една цигара няма да ме убие. – Сетих се за поговорката!
"Ръката, която люлее люлката, управлява света."
Виж бебчето.
Виж, миличко.
Момченце ли е или момиченце? – Момче. Казва се Джоуи.
На колко месеца е? – На три.
Много е сладък.
Има вашите очи.
Мислите ли? – Да, наистина.
Имате ли други деца?
Сестра му се казва Ема.
Тя прилича повече на баща си.
И ние имаме още едно.
Здравей, Ема. Покажи ми онова момче.
С блузата на сини и сиви райета?
Пази се!
Ръката ми!
Ще ти дам един съвет, Рот. Не закачай повече Ема.
Ако я докоснеш, ще ти скъсам главата!
Няма вече! Пусни ме!
Да не забравиш!
Тайният клуб!
Добро утро.
Какво има?
Не си ли гладно, миличко?
Клеър, направих ти кафе. – Благодаря.
Забелязваш ли промяна в Джо? – Не, защо, случило ли се е нещо?
Не, просто си мислех...
Цяла нощ Майкъл е писал проект до Агенцията по околната среда.
Станах в 4, да му го напечатам. – Дано да го одобрят.
До довечера. – Ами палачинките?
Бързам за куриерската служба. – Аз ще ида, ти нямаш време.
Да не забравиш, трябва да го пуснеш днес.
Много ти благодаря.
До скоро, Майкъл.
Откога се занимаваш с ботаника? – Вече седем години.
Отговарям за сутрешната поддръжка на растенията.
Здравей, Стан.
Ние сме едно голямо семейство.
Говорим си за болести по корените,
напоителни системи и други такива.
И твоята оранжерия ли ще изглежда като тази?
Надявам се. Макар и в умален мащаб.
Винаги съм обичала да отглеждам растения.
Нашите ме мислеха за луда. Казваха, че съм родена за село.
Здравей.
Имаш ли роднини в Сиатъл?
Нямам. Съпругът ми бе моето семейство.
Той единствен ме разбираше.
Грижеше се за мен.
Той бе убит.
Убит?
Не заловиха убиеца.
Но аз вярвам, че всичко се връща.
Има ли тоалетна тук?
Ето там, вдясно. – Няма да се бавя.
Куриерска служба
Ела тук.
Ще сменяме ли пеленките?
Ела...
Проектът на Майкъл!
Не мога да го намеря. – Ти го прибра в чантата си!
Добре ли си?
Астма.
Ще ми мине.
Астма...
Просто изчезна. Не знам какво да правя.
Звънях в ресторанта, където обядвах, ще го потърсят.
Какво ти казаха в Агенцията? – Ще остане за другото тримесечие.
Ще го отложат? – Стига, Клеър, няма нищо.
Всичко ще се оправи.
Толкова съжалявам. – Знам, мила, знам.
Да не е в Ботаническата градина? – Сега ще поработя малко.
Извинявай.
Безпокоя се за Джо. – Какво му е?
Не иска да суче. Няма никакво желание.
Откога е така? – От две седмици.
Звъня ли на лекарката? – Не било проблем, щом наддава.
Нищо му няма, мила.
Търси ви някаква Пейтън. – Пейтън ли?
Чака в кабинета ви.
Това е бавачката ни.
Ще ме открехнеш ли къде я намери?
Спи дълбоко.
Прощавай, че те безпокоя тук.
Исках да поговорим насаме. – Всичко наред ли е?
Да, просто имам една идея.
Наближава рождения ден на Клеър и ми хрумна да я изненадаме.
Да й организираме парти. Напоследък е много потисната.
А и инцидентът с проекта ти... – Чудесна идея.
Дали Марлин ще иска да помогне? – Има си хас!
Тя ще уреди всичко.
Тогава не й казвай, че е моя идея. – Защо?
Да не си мисли, че й съпернича за приятелството на Клеър.
Много добре си преценила Марлин.
Чудесно.
Е, аз ще тръгвам.
Радвам се, че намина.
До скоро.
Соломон!
Ела да ти покажа скулптурата ми.
Това главата ли е или краката?
Не, това е козината.
Да, сега разбирам.
Творение на изкуството.
Знаех, че ще го оцениш.
Здравей, Ема. Здравей, Соломон.
Ема, би ли влязла вътре? Искам да поговоря със Соломон.
Ти дебил ли си? – Не.
Хареса ли ти да ме гледаш?
Хареса ли ти?
Не си играй с мен, дебилче!
Те ще повярват на това, което аз им разкажа.
Няма да позволя да им причиниш зло! Те са ми приятели!
Няма да ти позволя!
Майко мила...
Соломон!
Може ли за момент?
Изненада!
За теб е, юнак!
Аз ти го избрах!
Вие сте ми приятели!
Леле майко!
Да видиш как се зарадва! Ема направо го обожава.
Нещо ме безпокои, но не ми е удобно да го споделя.
Забелязах в поведението му...
... нещо неприлично.
В какъв смисъл неприлично?
Начинът, по който я докосва...
Изтълкувала си го погрешно.
Права си, той не е такъв човек.
А и ти щеше да забележиш, ако Ема става потайна.
Съжалявам. – Не, няма защо.
Много те обичам, мила моя.
И ако нещо ти се случи, било то хубаво или лошо,
ти ще ми кажеш и аз пак ще те обичам. Знаеш го, нали?
Не бива да имаме тайни.
Тайните не са хубаво нещо.
Какво има, мила? – Нищо.
Не си длъжна да ми кажеш.
Защо това стъкло не е прозрачно?
Това е фибростъкло и е различно.
На тавана слагаме истинско, за да имаме светлина.
А оттук влиза въздух, за да не става много горещо.
Клеър, батериите на бебефона са свършили.
Дали Соломон няма да има?
Ще видя при инструментите му.
Какво си сторил?! Как можа!
Миличка...
Махни се от прозореца!
Ела при мен.
Не разбирам! Защо отведоха Соломон?
Може би мама вече не го харесва.
Исках да я спра, но се уплаших, че тя ще прогони и мен.
Мразя я.
Сигурно твоята майка не е била лоша като моята.
Аз нямам майка.
Почина, когато бях малка.
Майка ти е починала?
А кой те отгледа?
Сама се отгледах.
Пейтън, ако нещо се случи с мама, ти ще се грижиш ли за мен?
Разбира се.
И за татко също.
За всички ще се грижа.
Последният кашон.
Ще й мине, Клеър.
Напоследък се държи студено с мен.
Сякаш не е моето момиченце. Толкова е сърдита...
... и отчуждена.
Обвинява ме, че не съм я защитила.
Едва ли е така, Клеър.
Марлин иска да се срещнем довечера за списъка с гостите.
Не знам дали моментът е подходящ. – Мисля, че ще й се отрази добре.
Всички имаме нужда от малко веселба, особено Клеър.
Знаеш ли, че тя се самообвинява?
Права си. Исках да го чуя и от друг.
Благодаря за обяда и че ме заведе да пазаруваме тор.
Знаех си, че ще ти хареса. – Здравейте.
Може ли да го подържа?
Здравей, миличко.
Всеки път става все по-голям. Все едно е друго дете.
Ама голям глас извади.
Защо плаче така? – Искаш ли при мама?
Какво ти е?
Не знам какво му става. Дай да опитам.
Искаш ли при Пейтън?
Така, мъничкото ми.
Какъв е този дразнещ шум?
Камбанките. Пейтън ни ги подари.
Очарователно.
Е, аз да тръгвам.
Благодаря за обяда.
Пейтън ще прави шоколадово суфле. Защо не наминеш довечера?
Имам оглед на къщата на Флечър. – Не я ли продаде?
Сделката се провали. Сега почвам отначало.
Много вкусно мирише.
Казват, че шоколадът замества секса.
Обичам шоколад, но за другото не съм съгласна.
Между теб и Майкъл още има искра, нали?
Хубаво ни е заедно.
Когато се нанесохме тук,
"осветихме" всяка стая. – Наистина ли?
Но знаеш ли...
Когато родиш, се чувстваш непривлекателна...
... и дебела.
Сигурна съм, че Майкъл винаги ще те харесва.
Първата любов не се забравя.
Но аз не съм му първата любов.
Никога няма да познаеш коя е.
Марлин?
Познах ли?
Как се досети?
Налучках.
Жалко, че Майкъл го няма. Защо се бави в лабораторията?
Уместен въпрос. Ще му се обадя.
И семейство Харисън. – О, не!
Те винаги ни канят.
Имаш ли огънче?
Няма ми запалката. На Марти лошо ще му стане.
Не съм убеден, че партито е добра идея.
Заради Ема ли? – И Клеър.
Тя се държи много странно.
Как е Пейтън? – Добре че е тя. Страхотна е.
Нима? – Без нея сме за никъде.
Здравей, скъпа.
Как мина вечерта? – Добре.
Звънях в лабораторията, никой не вдигна.
При мен няма телефон.
Недей така.
Не съм искал да те притеснявам. – Пушил ли си?
Един от колегите пуши.
Ти забраняваш да се пуши в лабораторията.
Това разпит ли е? – Е? – Какво?
Беше тежък ден, искам да си лягам.
Чух някакъв шум.
Изпуснах нещо.
Е, лека нощ тогава.
Искаш ли нещо за хапване?
Не, благодаря. – Сигурен ли си?
Да.
Лека нощ.
Лека...
С мама искаме да поговорим с теб.
Обществото за по-добър живот връща Соломон на работа.
За по-добър свят! – Да, по-добър свят, съжалявам.
Ако го видиш около училище, държим да ни кажеш.
Няма нищо страшно. – Аз не се страхувам от Соломон.
Пейтън, почакай ме.
Химическо чистене
Г-жо Бартел!
Да видим, три чифта панталони, една рокля, една риза.
И това сако мирише на цигари. – Съпругът ви пуши ли?
Не, не пуши. – А това какво е?
Г-жо Бартел, май съпругът ви се крие от вас.
Какво ти е, мамо?
Да идем в хола, мамо.
Иди да си играеш горе.
Но, мамо... – Моля те, Ема.
Качи се в стаята си.
Какво има? – Майкъл...
Как можа? – Какво говориш?
Ти ме мамиш!
Успокой се. – Не ми казвай да се успокоя!
Ти не разбираш, скъпа. – Напротив! Ти спиш с Марлин!
Клеър, това е прекалено!
Не сме сами.
Какви ги говориш? – Подготвили сме ти изненада.
Боже мой.
Всички са тук.
Изненада!
Говори ли с Марлин?
Не.
Нямам очи да я погледна.
Не може да продължава така.
Омръзна ми да се извинявам.
И аз не мога повече.
Можем да заминем за няколко дни.
С Пейтън и децата или само ние?
Семейството, без Пейтън.
Мислех, че Пейтън ти харесва. – Така е.
Но на моменти не ми харесва. – Да не си се настроила срещу нея?
Не, но всичко върви наопаки, откакто тя е тук.
Смяташ ли, че тя е виновна?
Не знам, но сякаш това не съм аз.
Пейтън ни помогна в тежък момент.
Знам. Да не го обсъждаме сега.
Добре, ще заминем. Само семейството.
Ако можем да ви услужим с нещо, не се колебайте да ни потърсите.
Това е всичко, с което разполагаме в "Магнолия".
Истуинд, Хобарт... Тези са отпреди.
Къщата на добричкия доктор още не е обявена за продан.
Ти бакшиш ли чакаш?
Излизам.
Какво да кажа на Ламберт? – Оправяй се, завършил си Харвард!
Връщам се след малко.
Няма ли да работиш в оранжерията? – Отивам до Ботаническата градина.
Печален край на аферата с лекаря
Ще падна!
Може ли да говоря с Клеър? – Кой я търси?
Марлин Крейвън. Да повторя ли?
Клеър я няма, ще й предам. – Не се и съмнявам.
Това парадно шествие ли е? Размърдайте се!
Не знаех, че си тук. Марлин те търси спешно.
Благодаря.
Здравей, Марлин.
Клеър! Марлин е!
Марлин, всичко наред ли е? – Не.
Имам нужда от лекар.
Ще ми препоръчате ли някого, г-жо Мот?
Къде е Клеър?
Марлин...
Моля те... – Къде е тя?
В оранжерията.
Марлин, моля те, не отивай там!
Важно е! Няма нищо общо с партито.
Едното прасенце си остана у дома,
едното прасенце всичко изяде, а за другото прасенце не остана.
911, слушам ви?
Дайте кислород.
Няма да помогне. Дайте ми ларингоскопа.
Какво се е случило? – Бърза помощ ще се погрижат.
Какво й е? – Ще се оправи. Близка ли ви е?
Ще се оправи.
Има астма. – Всичко е под контрол.
Ал, ела да погледнеш тук.
Спокойно, Джо.
Мила, чуваш ли ме?
Всичко е наред. Вече си в болницата.
Почивай си.
Майкъл?
Лицето на Марлин ми е пред очите.
Не мога да повярвам, че я няма.
Прибери се.
Така е по-добре.
Целият си мокър.
Вир-вода си.
Пейтън...
Само една жена съществува за мен.
Тя ще те направи щастлив.
Благодаря ви.
Добре ли си? – Да.
Сложи си колана.
Аз ще затворя.
Здравей. – Здравей, Ема.
Радвам се, че се прибра у дома. – И аз се радвам, че съм тук.
Майкъл, обадиха се от училището. Събранието е в четвъртък.
Да, благодаря.
Набират средства. Ема казала на Пейтън.
Каза, че мога да я сложа някой път. Имаш ли нещо против?
Съвсем не.
Ще отскоча до кухнята, да не изгори вечерята.
Радвам се, че се върна.
Харесва ли ти? Пейтън го направи.
Можеше да ме попитате все пак. – Беше изненада.
Мислехме, че ще го харесаш.
Ще й кажа да го свали. – Няма нужда.
Ще ти помогна с багажа.
Имаш ли седмици? – Тегли!
Виж какво напипах!
Имаш ли десетка? – Тегли!
Вдигни си картите, Пейтън наднича! – Ти надничаш!
Клеър, Марлин те търси спешно.
Ето така.
Каза ли закъде бърза? – Не, просто изхвърча.
Отложи си всички срещи.
Какво правеше преди това?
Дадох й едни каталози с имоти. Погледна ги и хукна.
Тези каталози ли? – Точно те.
Собственик: Д-р Мот
Г-жо Харис?
Радвам се да ви видя.
Брус Силвърман от агенцията за недвижими имоти.
Ще разгледате ли?
За малко щяхте да ме изпуснете.
Построена е преди две години.
Стойността й е под пазарната.
Бързат да я продадат.
Може ли? – Разбира се.
Собствениците са живели малко. Килимът е съвсем нов.
Има ли детска?
Идеалната детска стая.
Много странна играчка. Какво е това?
Помпичка за кърма. – Помпичка ли?
За да не й спре кърмата.
Нямам представа къде е. – Нито пък аз.
Ето я.
Къде беше? – Майкъл...
Клеър, безпокояхме се за теб.
Клеър, боже мой! – Тя е вдовицата на д-р Мот.
Какво?
Напусни дома ни!
Тя се е настроила срещу мен, точно както ти каза.
Забравила е как се грижех за вас.
Кажи й Майкъл, кажи й за нас.
Няма какво да й казвам.
Върви си, Пейтън.
Какво говориш?
Каза, че за теб съществува само една жена!
Имах предвид Клеър, съпругата ми.
Добре, така да е.
Взимам си бебето и се махам.
Исках да кажа, взимам си багажа.
Не ме разбра. Напусни веднага.
Ще ти пратим багажа. – Прав си, Майкъл.
Така ще е най-добре.
Ключовете.
Да, разбира се.
Съжалявам, бяхте толкова мили.
Мамо, татко, какво става? – Ема, стой там.
Нищо, Ема. Мама и татко искат да си отида.
Сбогом, Пейтън.
Повикай полицията. – Клеър, успокой се.
Не знаем на какво е способна! – Нали й взехме ключовете?
Това в оранжерията не бе злополука! Мишената съм била аз!
Взимай децата. Отиваме на хотел. – Качи се в стаята, мила.
Пратете някой веднага. – Спешно ли е?
Не. – Пращам кола при първа възможност.
Адресът е ул. Якима, 808.
Ема, заминаваме за няколко дни.
Вземи си куклата.
Пейтън?
Майкъл?
Татко?
Ема, заключи вратата след мен и не отваряй на никого.
Не излизай.
Майкъл? – Добре съм.
Тя е в къщата, Клеър.
Не мога да ходя. Краката ми са счупени.
Ще изведа децата. – Повикай полиция.
Мамо?
911, слушам ви?
Имаме нужда от помощ. Ул. Якима, 808...
Мамо!
Моето семейство!
Това е моето семейство.
Не бой се, Ема.
Мама е тук.
Ще взема теб и Джо и ще си имаме истинско семейство.
Повече няма да видиш тези хора.
Кажи на мама къде е Джо.
Къде е?
Вътре е.
Ти не си ми майка!
Ема!
Тихо!
Ти се държа много лошо, Ема.
Ти...
Дай ми го! – Не.
Дай ми бебето или ще ти строша главата!
Това е моето семейство, Пейтън!
Не докосвай майка ми!
Нещо ти има ли, Клеър?
Когато съпругът ти те люби, вижда моето лице.
Когато бебето ти е гладно, моята гърда го засища.
Виж се само.
За нищо не ставаш...
И дъх не можеш да си поемеш.
Дай ми го. – Не!
Не!
О, Соломон...
Нищо му няма.
Не съм го наранил. – Знам.
Ема, всичко е наред.
Хайде, нагоре.
Мамо!
Да идем при татко.
Соломон, имам една молба към теб.
Свали Джоуи долу.
Ама аз не трябва да пипам бебето.
Вече може. Имам ти доверие, Соломон.
Може ли?
Леле, леле...
Хайде, мила. Да идем долу при татко.
Бебенце...
Соломон? Хайде, ела.
Превод Мария Пеева
Редактор Катерина Бързева
Обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©