Indiana Jones and the Dial of Destiny (2023) Свали субтитрите
ИНДИАНА ДЖОУНС И РЕЛИКВАТА НА СЪДБАТА
Американец, полковник. Представи се за офицер.
Сам ли беше? Шпионино, сам ли беше?
Обичам да съм сам.
За какво си дошъл? – Имате доста хубави неща.
Чужди неща.
"Победителят прибира плячката."
"Победител"? Берлин е в руини.
Фюрерът се укрива.
Вие изгубихте.
Качете го горе. – Какво?
Чакайте! Момчета! Момент!
Трябва да говоря с командира. Полковник, намерих го!
Правете каквото ви казва. Отворете го.
Копието на Лонгин.
Острието му е потопено в кръвта на Христос.
Свещеното копие.
Удвоете охраната! Фюрерът го иска!
Г-н полковник, трябва да поговорим. – Няма време, докторе.
Влакът ни за Берлин чака.
Претърсете гората! Вземете кучетата.
Шпионинът едва ли е бил сам! Хайде! Тръгваме!
По-живо!
Май си тръгват без вас.
Разкажи ни историята си или умри.
Историята... Добре.
Ами... Всичко започва
едно време, когато едно село,
пълно със синеоки глупаци, решава да обедини сили
и да последва малкия свирач на име Адолф...
Не.
Този човек беше с американеца.
Това е чантата му.
Какво съм направил?
Отведете го във вагона ми.
Внимавайте! Това е специалната реликва на фюрера.
Не ставай!
Значи...
сте орнитолог?
Да. Заради бомбардировките
птиците изцяло са променили маршрута си.
Хванахме съучастника ви.
Американеца.
Майчице!
Махай се!
Има една причина да си още жив, птичарю.
Кой те праща? Каква е задачата ти?
Не, полковник. Умолявам ви. Казвам се Базил Шоу.
Аз съм професор от Оксфорд. Археолог съм.
Ето те.
Имаме проблем.
Трябва да говоря с полковника.
Спешно е.
Имам дъщеря. Умолявам ви.
Гарантирам, че повече няма да видите детето си.
Ако не ми обясните защо това беше у съучастника ви.
Казаха ни, че в крепостта ще намерим Копието на Лонгин.
Него търсехме. – Защо?
Заради силата му?
То не притежава сила.
С моя приятел искахме да спасим историята.
Трябва да говоря с полковника.
Разгледах го отново.
Разбира се, аз съм физик...
Изплюйте камъчето!
Копието...
Фалшификат е.
То е фалшификат. – Фалшификат?
Острието е от сплав. На около 50 години е.
Гравировката е нова. Това е копие.
Свършено е с нас.
ХІІ-ХІІІ век.
Рамзес II.
Нищо тук не е фалшиво.
Трябва да спра този влак. – Има и друга реликва.
Реликва с истинска сила. – За какво говорите?
Механизмът от Антикитера. – Антикитера?!
Стига с този циферблат!
Г-н полковник, Фюрерът загуби войната. И ума си!
Нека ви обясня!
Силата на Антикитера не е магическа.
Тя почива на математиката.
Който я овладее,
ще бъде не крал, император
или фюрер.
Ще бъде бог.
Твърде много нацисти.
И как предлагате да му го кажа?
Мой Фюрер, съжалявам, че копието е фалшиво.
Но ето:
половинката от нещо, за което не сте чували никога.
Кажете ми...
Виждали ли сте някога Хитлер?
Има саботьор във влака. И копието на Хитлер е изчезнало.
Бързо натам!
Защо стоите тук?
Какво? – Инди?
Баз? – Ти си жив!
Засега. Казах ти да стоиш в гората, Баз.
Що за човек се крие в храстите, когато приятелят му може да умре?
Тези са натоварили половината световни антики.
Щях да ги спра, но сега трябва да спасявам теб.
Поне намери ли копието?
"Поне"? – Е, взе ли го?
Фалшификат е. – Какво?
Репродукция.
Кой сте вие?
Инди?
Антикитерата. Архимедовият механизъм.
Вземи я.
Побързай, Баз.
Дай ми я. Хайде.
Ставай, Баз. След мен.
Към оръдието ли? – Далеч от нацистите!
Онези са нацисти! – Залегни!
Насам. Хайде! – Не мога!
Искаш да си полегнеш ли?
Той взе Механизма от Антикитера!
Леко.
Тунел!
Държа те! Не!
Инди!
Вземи пистолета!
Застреляй го!
Не мен! – Съжалявам.
Победителят прибира плячката.
Пусни оръжието!
Дай ми Антикитера!
Инди!
Насам! – Не могат да те чуят, Баз.
Трябва да скочим! – Ами болното ми коляно?
Баз!
Баз!
Инди! – Баз!
Хайде! Бързо!
Малко е неудобно да се приберем с празни ръце.
С празни ръце ли? Не съвсем.
Архимедовият механизъм. – Половината.
Хайде, Баз. Да си вървим у дома.
Лари! Намали!
Намали! Лари!
Лари!
Г-н Джоунс. – Къде е Лари?
Кой е този? – Старият съсед.
Лари, осем сутринта е.
"Осем сутринта е." – Говорихме за това.
Да, но се отнася за работните дни. – Работен ден е!
Гледайте новините. Денят на Луната е, г-н Джоунс.
Ден на Луната ли?
Споразумение за развод между Мериан Рейвънуд
и д-р Хенри Уолтън Джоунс Мл. По взаимно съгласие
Достатъчно е да помните,
че за асирийската керамика от онзи период е характерна
тази синя плетеница. Нали?
Бях ви възложил да прочетете страници 131-171
от Уинфърд. Някой прочете ли ги?
Някой?
Ще влезе в изпита. Добре.
Явно ще ви храня с лъжичка.
През 213 г. пр. Хр. римската армия начело с Марцел
обсадила Сиракуза.
"Сиракуза."
Не говоря за Сиракюз, Ню Йорк, Тоня. Онази е в Сицилия.
Сред защитниците на града
бил най-прочутият му гражданин, който бил...
Хайде, това е в изпита. – Архимед.
Архимед. Архимед, който бил...
Математик. – Точно така.
Нещо повече, бил е изобретател, блестящ инженер,
измислил начин да впрегне енергията на средиземноморското слънце
и чрез вдлъбнати огледала да я фокусира
и да запали римските кораби.
Той измислил гигантски железни нокти,
които можели да сграбчват врагове от морето.
Но откъде знаем, че наистина се е случило?
Какви необорими археологически доказателства има
за тези изобретения? – Антикитерата.
Антикитерата. – Като за начало.
Тук са! Пристигнаха!
Астронавтите.
Парадът тази сутрин ще бъде гледан
от близо 2,5 млн. души, тълпящи се по тротоарите...
Идва. Тук е. Ето го.
Скрийте тортата. – Изненада!
Повече от десетилетие
нашият колега д-р Джоунс е верен служител на "Хънтър".
В знак на признателност.
Честито пенсиониране
Благодаря, че ме изтърпяхте.
Ето.
Астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Баз Олдрин
няма да избегнат прожекторите.
В 11,00 ч. Източно време благодарната нация ще почете
с парад в Ню Йорк и Чикаго и тържествена вечеря...
Какво ли биха казали древните?
Ако научеха, че сме стъпили на Луната?
Като древен бих казал, че е същото като да отидеш до Рино.
На майната си
и без блекджек.
Май не ме позна?
Каквото и да съм сторил, извинявай.
Аз съм Хелена.
Хелена Шоу.
Зверче? – Отдавна не го бях чувала.
Издължила си се. – Да. Може да се каже.
Аз празнувам. Пенсионирам се.
Тогава какво ще пием?
Обслужване по стаите за г-н Шмит.
Махни това нещо. – Питах те как си счупи глезена.
Не е твоя работа. – Г-н Шмит?
"Доктор" Шмит. Вътре е.
Той не яде нищо, ако е на колела. Сложи го на масата.
Като малък си представях
как някой ден хората ще стъпят на Луната.
Да му се не види...
Голямо празненство.
Този, когото обслужваш, прати астронавтите на Луната.
Той построи ракетите. – Поздравления.
Откъде сте? – От Бронкс.
Не, питам за произхода ви. Знаете ли го?
Роден съм до "Янки Стейдиъм".
И сте воювали за тази страна? – 320-и батальон.
Пуснахме балоните, за да не бомбардират Нормандия.
Наслаждавате ли се на победата?
Ще желаете ли друго?
Не спечелихте войната.
Хитлер я изгуби.
Да.
Агентката ми е открила Шоу. – Идвам.
Да вървим, Хок.
Тук къде сме?
В градината в Оксфорд.
Той беше неповторим.
Току-що се дипломирах. Археология.
Археология, виж ти. Крушата не е паднала далеч.
Сега пиша докторат.
На каква тема? – Архимедовият механизъм.
Антикитерата. – Какво знаеш за нея?
Като за начало, през 1902 г. гмуркачи
откриват огромен потънал римски кораб край гръцкия бряг.
Под палубата, запечатан с восък,
имало фино изработен механизъм с неизвестно предназначение.
Нищо с подобна сложност не се е появявало 1000 години.
Проучила си. – Не аз.
Татко. Имаше купища дневници с бележки.
Беше напълно обсебен.
Каза, че сте го намерили в нацистки влак.
После сте го изгубили в река във Френските Алпи.
Беше много отдавна. И беше само половината.
Архимед... – Счупил го е на две...
Разделил го е. – ...и го скрил от римляните
от римляните край Сиракуза. Знам. Погледни.
Май не помниш последната ни среща. – Какво да помня?
Това са Алпите. – Виждам.
Оттук минава влака ви през 1944 г. – Да.
Минал е през този проход и после оттук.
Минава само над тази река. – Да.
Под един мост. Трябва да е там долу.
И знаем само ние. – "Ние"?
Искам да кажа, ти. И аз.
Ние. – И каква ти е идеята?
Може би...
бихме могли да отидем. – И?
И да го намерим.
И ще стана...
известна. Е, не известна.
Именита. Прочута. Прочут археолог.
А ти ще получиш своя триумф! Индиана Джоунс!
Тръгва си с гръм и трясък на бял кон!
Май не успявам да те впечатля?
Зверче...
Защо си тръгнала след онова,
което подлуди баща ти?
Ти не би ли го сторил?
Остави. – Парадът наближава.
Казвай.
Тя е на третия етаж с един възрастен. – Някой руснак ли?
Професор е. Д-р Хенри Джоунс.
Клейбър, върни се! Не си агент! По дяволите! Отивай.
Ще викна подкрепление и ще проверя Джоунс.
Насам.
Базил беше обсебен от една теория на германците.
Просто догадки.
Архимед е установил, че движението на Луната и планетите
не е съвършено.
В ротациите им има отклонения.
Смятал е, че тези отклонения
биха обяснили колебанията на температурите и приливите.
Дори бурите.
Заел се да създаде устройство, което да ги предсказва.
Така се натъкнал на метод да прогнозира още по-големи
смущения.
По-големи смущения ли? – Баща ти смяташе, че това нещо
може да открива процепи във времето.
Хок, ако обичаш...
Намерих ги.
Здравейте. Да не търсите...
Д-р Джоунс?
Да помогна с нещо? – Не, благодаря.
Рутинна проверка, госпожо.
От полицията ли сте? – Няма да се бавим.
Професор Плимптън. – Госпожо.
Проф. Плимптън! – Госпожо!
Пусни оръжието. Какво правиш?
Каквото ми каже докторът, г-це Мейсън.
Манди?
Да, без свидетели.
Господи, какво става тук?
Баща ти ми писа толкова писма за механизма, че спрях да ги чета.
Наистина ли не помниш последния път, когато бях у вас?
Тогава му го взех.
Исках да спре да мисли за него.
Но баща ти беше убеден, че това нещо е истинско и опасно.
Не стреляй.
Ужасяваше, че някой ще намери! легендарната плочка, Графикоса...
С указания за другата част. – Намерят ли я,
може да открият втората част и да ги сглобят.
Знаех си, че не би го унищожил.
Откъде знаеш, че той поиска да го унищожа?
Какво? – Ти помниш онази нощ.
Бях на дванайсет. – Знаеше, че не е паднал в реката.
Баз не ти е казал това. Той никога не лъжеше.
Какви бяха онези глупости за картата?
Пи твърде много. – Какво правиш, Зверче?
Стойте на място. Не мърдайте.
Кои са тези? – Да се махаме.
С теб ли са? – Стойте, г-це Шоу.
Спрете!
Хелена!
Стойте!
Съжалявам. – Д-р Джоунс. Всичко свърши.
Кои сте вие? Какво искате?
Стойте!
Хелена Шоу! – На покрива е. Заобиколи.
Д-р Джоунс! Няма да ви навредим.
Бързо. След тях. – Побързай.
Разпръснете се!
Хайде. По-бързо! – Вземете всичко.
Намерих я!
Централата. – Свържете ме с полицията.
Колеж "Хънтър". Има загинали.
Моля ви... – Затвори.
Стани.
Хайде.
Избяга. Провали всичко, бързак такъв.
Беше в ръцете й. – Хванахме професора.
Досието на Джоунс.
Кои сте вие? – И аз това питам.
Вие сте от ЦРУ. – Не и аз.
Аз не работя за правителството. – Сега.
Откъде познавате г-ца Шоу?
Тя е моя кръщелница. Не я бях виждал 18 години.
Защо се видяхте? Да й дадете механизма ли?
Това е стара купчина колелца. Половин купчина.
Много повече е.
Къде караш? Има парад.
Ще мине и демонстрация.
Млъквай! – Оттук не става. Връщам се.
Я стига! Какви ги вършиш? – По дяволите! Ще вървим пеш.
Чу я. – Какво си мислеше?
Върви! – Проблем ли имаш? Къде гледаш?
Погрижи се. – Кой ще плаща?
Върви. – Не видя ли таксито? Жълто е.
Ще трябва да платиш ремонта...
Мир сега! Мир сега!
Спрете войната!
Накъде, Мейсън? – Натам.
Млъквай!
Полицай! Помощ!
Имаше стрелба... Тази сутрин в "Хънтър".
Има загинали, по дяволите.
Някакви маниаци нахлуха... – Успокойте се.
Чуйте ме. Тази сутрин имаше стрелба и...
Намират се в сервизен микробус зад ъгъла!
Пазете се! – Какво прави?
Дръпнете се!
Пазете се!
Отдръпнете се!
Пазете се!
Дий, дий!
Та това е кон!
Дръж ми коня. – Бързо!
Следваща спирка "59-а" и "Лексингтън Авеню".
С метрото е по-бързо.
Хората считат науката за романтична, а тя е съвсем прагматична.
Какво следва, д-р Шмит? Марс?
Вече покорихме космоса.
Продължавам към следващия предел.
Какво има отвъд космоса?
Добре е да ви изгладят костюма, д-р Шмит.
Тръгваме за летището след час. Ще се срещне с президента.
Ако президентът не понася гънки, да си търси друг физик.
Може ли да ви цитирам? – Не.
Да.
Бакстър на телефона.
За вас е, докторе.
Може да тръгна малко по-късно. Очаквам доставка всеки момент.
Казвай. – Горилите ви оплескаха всичко.
Г-ца Шоу се срещна с някой си проф. Джоунс.
Взе от него устройството.
После я изгубихме.
Д-р Джоунс също избяга. – Така, значи? Колко неприятно.
Трябва да разчистя тук.
Като правителствен служител...
ви моля да съдействате. Хванете самолета
и си получете ордена от президента.
Ало? – Осигури ми частен самолет.
До Мароко. – Слушам, сър.
Убийствата в университета са били в разгара на парада.
Полицията издирва пенсионирания д-р Хенри Джоунс.
Наскоро Джоунс е изгубил сина си
и е в процес на развод.
Този прилича на теб.
Не.
Това си ти. – Не, не...
Върви си. Пиян си. – Ето го! Това е убиецът!
Прощавай, че закъснях. Имаше задръствания по моста.
Радвам се да те видя, Салах.
Де да можех да кажа същото, стари друже.
Бързо, Инди. Влизай.
Кръщелницата ти Хелена
е била арестувана миналата година в Танжер
за продажба на контрабандна стока.
Има и още. Гаранцията й е платена от Азис Рахим.
Син е на Големия Рахим,
известен марокански мафиот.
Големия Рахим притежава хотел "Атлантик" в Танжер.
Тази седмица хотелът домакинства
ежегодния си търг на крадени антики.
Всички големи играчи вече са там. Алиа, Джабари.
Това е великият мъж, който доведе семейството ни в Америка през войната.
Бързо, кога е Суецката криза?
През 1956 г. – Впечатлен съм, Джабари.
Внуците ми гледат прекалено много телевизия,
но знаят историята си.
Те разбират какво е да си американец и египтянин.
Трябва ми превоз до летището, Салах.
Ако избягаш, ще приемат, че си виновен.
Без Елена или механизма ще ме натопят за убийство.
Защо не се обадиш на Мериан? – Не иска да говори с мен.
Добре дошли на летище "Джон Ф. Кенеди", Ню Йорк.
Горното ниво е за пасажери на "Пан Американ Еърлайнс".
Взех нещо от апартамента ти. Беше под леглото.
Благодаря ти.
Взех си и паспорта.
Мога да ти помогна. – В Танжер ли?
Където ни отведе съдбата.
Инди... Липсва ми пустинята.
Липсва ми морето.
Липсва ми да се будя сутрин
с мисълта какво ли приключение ни готви новият ден.
Това не е приключение, Салах.
Тези дни отминаха.
Може би. А може би не.
Дай им да се разберат, Индиана Джоунс!
Шампанско?
Остават четири часа до Танжер.
Уискито ви. – Благодаря.
Базил. Хайде, Баз!
Отвори! – Не!
Не влизай, Инди! – Отвори.
Германците бяха прави, Инди. Твърде опасно е.
Чакай... Баз! Дай ми...
Какво правиш? – Изобщо не си ме чул.
Не разбирам, Баз! – Опитах се да ти обясня долу.
Ти не слушаш. – Плашиш дъщеря си.
Инди, Архимед е открил темпоралната метеорология.
Архимед е бил математик, Баз, не магьосник.
Предсказвал е процепите във времето. – Процепи във времето?
Не можеш да го докажеш. – Още не.
Без доказателство не е наука!
О, Баз.
Не биваше да ти го давам. Мястото му е в музея.
Дай ми го. Моля те.
Ако ти го дам, трябва да бъде унищожен.
Ще го сторя.
Ще го унищожа, Баз.
Обещай.
Съжалявам. Аз съм виновен.
Тук ли ще си? Трябва да хвана самолета.
Който намери Графикоса, ще има и двете половини.
Някои неща трябва да останат погребани.
Трябва да го унищожиш. – Добре.
Обещай. – Да. Ще го сторя.
Обещал си ми. Не забравяй. – Обещавам.
Има причина Архимед да го строши на две.
Знам, Баз. – Инди.
Благодаря, Зверче. До няколко дни ще му мине.
Ще звънна, щом кацна.
Дами и господа, след 20 минути кацаме в Танжер.
Стига си пила! – Какво правиш?
Г-ца Шоу е тук.
Изкован от бронз. Почти цял е.
Това е астрологичен часовник. Датира от трети век пр. Хр.
Създаден е от самия Архимед.
Започваме от 20 000. 20 000, благодаря.
30.
Показания в зелено, пълна тяга.
Щом достигна 136, завъртам. Какво следва?
Помогни му! Сладък е. – Дърпаш ръчката.
Вече излетях.
Една глътка? – Задкрилките? Под 120 м не ги пипай.
Намали наклона до 120. – Добре.
Търгът е частен, старче. – Трябва да вляза.
Без парола не може. Не зависи от мен.
До колко стигна? – 50 000.
Тогава давам 55.
Кой дава 60? А 65?
А 70... 80?
Какво ще кажеш за 90?
Търгът е частен. – Търгът приключи.
Напротив, едва започва. – 100.
Хубава шапка. Подмладява те поне с две години.
110. Браво. – Търгът приключи.
Кой е този? – Кръстникът й.
Далечен роднина. – Време е да си ляга.
Хайде. Ще обясняваш на онези ченгета?
Аз им плащам. Не ти е по силите, Джоунси.
Била съм престъпник. А той е издирван за убийство.
С голяма снимка във вестника. 130? – Не съм убил никого.
И ти го знаеш.
Но извършителят е търсел това.
Това е Кутията на Пандора.
Всъщност не е. Това е моята кутия.
Ти?
Познаваме ли се? – Не.
Споменът ми е мъгляв, но лицето ти ми е познато.
Още ли си нацист?
Бъркате се. Казвам се Шмит.
Проф. Шмит от Университета на Алабама.
Професор Шмит. Приятно ми е.
След разговора ни смятах, че сме се договорили.
Странно. Онзи, на когото приличаш, търсеше същото.
Офертата ви беше ниска. Но сега сте тук.
Стигнахме до 160. – Не разбирате.
Реликвата е моя собственост. – Не. Ти я открадна.
После вие я откраднахте. – И после аз. Капитализъм.
Стигнахме до 160. 170?
Да си бяхте стояли в Ню Йорк. – А вие извън Полша.
170. Някой? Последно...
Край! – Назад!
Вземи реликвата.
Назад!
Здравей, Клод. – Не биваше да се връщаш.
Назад.
Теди!
Рахим каза, че оставаш.
Благодаря.
Ще се видим в миналото.
Отдръпнете се!
Таксито е мое!
Кажи им да се махат. – Казах им да те застрелят.
Хайде, момчета. Свалете оръжието.
Свалете го.
А така.
Така е по-добре.
Леле!
Рахим. По пижама си.
Защото спях, Хелена. Кротко.
После баща ми ме събуди. Каза, че си се върнала в хотела ни.
Връчи ми този ятаган и заръча да се върна с главата ти.
Не може ли с друго?
Реших, че може да си се върнала, защото ме обичаш.
Рахим, имах нещо за продажба.
Прощавай. Нещото, за което говори, е мое.
Едни много лоши хора избягаха с него. – Не се меси.
Новият ли е? – Сложно е.
Какво точно му дължиш? – Пари за гаранция и щастие до живот.
Сигурно си продала пръстена. – Не взех много за него.
Ще го направя! – Какво...
Заради теб ще ме убият! – Не съм се сгодил аз за мутра!
Не искам лекции по морал от застаряващ мародер!
Не съм мародер. С баща ти вършехме важна работа.
Не се прави на благороден. Правехте го заради тръпката!
Браво, Теди! – Мръдни, хлапе.
Хелена! – Дай назад!
Не оттук! – Не знаеш къде отиваш!
Послушай го! – Познавам Танжер!
Ето го!
По-бързо! Карай по-бързо! – 10 минути до летището, шефе.
Не съм убедена, че Шмит е истински професор.
Той е нацист! – Завий! Наляво!
Не!
Хелена! Не го прави!
Насам! – Натам!
Не!
Хелена!
Не!
По дяволите!
Хелена!
Какво правите?
Хайде!
Хайде, давай!
Мислиш ли, че той би се гордял с това?
Кой?
Баща ти! Дъщеря му си продава душата за пари за гаранция!
Как добре го каза само. – Не са само за гаранция.
Има дългове от хазарт и... – Благодаря!
Хелена! Не!
Как стана такава? – Находчива ли?
Дръзка? Красива? Независима?
Дръжте се!
Мини оттук!
Ето го.
Спри!
Отляво!
Дръж волана, Теди!
Какво правиш? – Вземам си своето.
Хелена!
По дяволите! Луд ли си?
Хелена!
Дръж пистолета! – Г-це Шоу.
Пуснете ме!
Пусни. – Дай ми механизма!
Хелена!
По дяволите.
Обърни! Тръгнаха натам! – Замина!
Премести се!
Не съм дошъл да те спасявам от годеника ти!
Да ме спасяваш?
Само си искам реликвата.
Ръцете на тила. – Не е най-гладката раздяла.
Ако беше жив баща ти... – Не е, Инди.
Моторът не е в ред. – Де да имах кой да ме закриля,
някой специално помазан за целта.
Нямаш представа... – Не се укорявай.
Какво като си ми кръстник?
И без това не си семеен тип.
Колко е часът впрочем? – Часът е...
Не е честно. – Върни ми го. Беше на баща ми!
Върни му го.
Трябва да тръгнеш с мен. Рахим ще търси и теб.
Първо ще отидат на летището. Ще хванем влака до Казабланка.
Какво беше това?
По дяволите.
Да. Знам, сър.
Неговото...
Разбрано.
Биха отбой. Уплашихте ги.
Защото не разбират. – Не. Сътрудниците ви убиха 3 цивилни
и провалиха парад, предаван по телевизията.
Вързахте тенекия на президента на САЩ,
избягахте в Мароко и предизвикахте инцидент с военна намеса!
Заведете ме във Вашингтон и ще обясня.
Те искат да изчезнете. – Имаме половината механизъм.
Искаха само да сте доволен
и ви оставиха да го търсите. За тях не е важен.
Ще бъде, щом разберат какво може да прави.
Качихте ги на Луната. Получиха желаното.
Закопчайте коланите. Кацаме в Испания.
Оттам ще ви закарат в "Максуел". – Няма да се върна в Алабама!
Трябва ни кораб до Средиземно море. Графикосът ще ни отведе...
Моля ви, г-це Мейсън. – Пуснете ме, Шмит.
Моля ви лично.
Невъзможен сте, докторе.
Шмит...
Казвам се Фьолер.
Юрген Фьолер.
Това е "Сий Сталиън". Американски хеликоптер.
Познаваше ли братя Райт?
Кого? – Братя Райт.
Орвил и Уилбър. Изобретяват самолета. Живели са в Индиана.
Уилбър е роден в Индиана. – Не съм от Индиана, Теди.
Братя Райт са родени през Гражданската война.
Мислех, че може да си учил с тях.
Стига, Инди. Беше смешно. – Смешно ли?
Заседнах в Танжер със счупена триколка и двама крадци.
Издирват ме за убийство.
Нацистите имат половината механизъм и тетрадките на баща ти.
Имам копие.
Направих копие на тетрадките. – Къде е?
Запаметила си пет тетрадки?
Седем. Не, разбира се. Половината са пълна скука.
Запомних само важните части. – Кои например?
Местонахождението на Графикоса. – Никой не знае къде е.
Татко знаеше. – Не знаеше.
Напротив. – Какво е това?
Указание за другата половина. – Питай я на какъв език е.
Не е език, а код. – Какъв код?
Архимед е използвал два. Линеен Б и полибийски квадрат.
Дори да намериш Графикоса, няма да го разчетеш без мен.
Моля те. Татко ме научи на полибийския още като дете.
Оставяше бележки из къщи. "Разтреби си стаята."
"Не ми пий брендито." – Ако е линеен Б?
На бас, че е полибийски.
Дай ми я. – Няма да стане.
Мароканската дъвка е от манилкарски сок.
Топлоустойчива е. Пробвай да запалиш.
Пали. – Това правя.
Няма да държи. – Ще ни издържи до гарата.
Нас ли? Прибираш ли се? – Не. Отивам в Казабланка.
Оттам – самолет до Егейско море. Като теб.
Защо реши, че отиваме там?
Трябва да изпревариш нацистите за Графикоса.
Архимед е бил обграден от римляни. Къде другаде да е?
Егейско море е огромно. Нямаш координати.
А ти нямаш кораб.
Имам стар приятел в Гърция. Опитен водолаз
с голям, красив кораб, който да ни отведе там преди тях.
Нужен съм ти и го знаеш.
Танжер
Казабланка
Гърция
Атина
Рени!
Инди?
Инди!
Това ли е опитният водолаз? – Най-великият гмуркач в Испания.
Най-великият гмуркач е с калпав кораб и един здрав крак?
Стига.
Имаш друг кораб. – Престани.
Отиваме тук. Там намират първата част от Антикитерата.
Но... ще се спуснем още.
Татко намери гмуркача, който открил механизма.
Той му казал, че римският кораб се е разцепил под вода
на 20 м дълбочина. Бил пълен със скелетите на над 100 центуриони.
Намерен е тук.
Но по-голямата част се е откъртила и е потънала на дъното.
Прекалено дълбоко за гмуркачите.
Татко се чудеше защо римски кораб
ще отплава от Сиракуза със 100 центуриони на борда.
Не са носели половината механизъм на разходка.
Имали са Графикоса
и са търсели другата половина.
Баща ти беше гениален. – Да.
Наистина беше.
Седмица пика.
Как го правиш?
Направи го пак.
Избери си карта, д-р Джоунс.
Седмица пика!
Тя е магьосница. – Подправено тесте.
Не. Аз определям картата.
Внушавам на мишената, тоест на теб,
усещане за избор. Но те карам да избереш картата, която искам.
"Мишената."
Да. Утре е важен ден. Трябва да проверя маркучите.
Лека нощ.
Видя ли някакви дати в тетрадките на баща си?
Дати ли? Какви дати?
Тези дати.
Написани отново и отново в това писмо.
20 август 1969 г. Това е след три дни.
И същата дата през 1939 г.
Две седмици преди Хитлер да нападне Полша.
Я чакай. Сега пък вярваш, че реликвата има магически сили?
Не вярвам в магии, Зверче.
Но няколко пъти в живота си видях неща...
които не мога да обясня.
Започнах да вярвам, че не е до това, в какво вярваш,
а колко силно вярваш в него.
И аз съм виждала неща.
Единственото, в което си струва да вярваш,
са парите.
Ясно.
Ако можеше да се върнеш назад? Какво би направил?
Ще видиш Троянската война?
Или пък Клеопатра?
Ще попреча на сина си да отиде в армията.
Записа се, за да те зарадва ли? – Не, за да ме ядоса.
Как би го спрял?
Като му кажа, че ще умре.
Бих му казал, че майка му
ще потъне в скръбта си.
А баща му
ще е безсилен да я утеши.
И че тази загуба ще сложи край на брака им.
Още носиш халка.
Обещаващо.
Още по-обещаващо.
Здравей.
Приготви се, чакат те.
Ела. – Добре.
Ще ти покажа нещо. – Изглежда важно.
Завърташ... – Ще се гмурнем надълбоко.
Спуснете се бързо и дишайте през маркучите.
Ясно ли е? Стойте разделени.
Без кръстосвания. Ясно? Няма да стоим дълго.
Имам метод, който обикновено предотвратява кесонна болест.
Обикновено? – Да. Казва се "отскокът".
Бързо спускане, 3 минути на дъното и изплуване.
Три минути! Нито секунда повече.
Три минути. – Точно така.
Къде ми е запалката? – Не знам.
Да тръгваме.
Бърз въпрос. – Какво е това?
Акули ли са? – Не. Тук няма акули. Змиорки са.
Змиорки ли? – Ягули.
Повечето са дребни, но има и двуметрови.
Видите ли такива, стойте мирно. Захапят ли, не пускат.
Приличат на змии. – Не е вярно.
Редник Бренди се явява по служба. – Няма ли да дойдеш?
Не мога да плувам. – Късметлия.
Всеки може да плува.
Протягаш ръка, изтегляш.
Стой с Хектор и наглеждай маркучите.
Две минути?
Намерих.
Бързо!
Хелена!
Хайде. Точно така.
Точно така.
Кои са тези? – Нацисти.
Първо ми връщате механизма, д-р Джоунс,
а сега ми носите и Графикоса.
Това се казва активен пенсионер.
Трябваше да те пенсионирам, когато можех.
Къде са ти спонсорите? – Вече съм самостоятелен.
Нещата вървят напред. А понякога
тръгват назад.
Сега да поседнем и да си поговорим.
На какъв език е? – Това не е език.
Това е код. Полибийски.
Спечелих баса.
Не познаваш ли полибийския шифър? – Не.
Но вие явно да.
Прочетете го, моля.
Не.
Инди...
Сега ще бъдеш ли по-отзивчив?
Аз да.
Знам го наизуст. – Не!
Прощавай, Инди. Благородната смърт не е за мен.
Предпочитам хладнокръвната математика.
Разбивам кода и ти помагам да намериш останалото.
Срещу 100 000 в брой. – Хелена...
Ти си решаваш. – Дадено.
Никога няма да ти плати.
Ще откриеш, че струва повече, отколкото му искаш.
Теди. – Хелена... Не го прави.
Да видим.
"Моята макхана... Означава "машина".
"Лежи до мен в града, който оставих.
Където вълци учат хората да вървят.
Под едно от девет аз лежа."
Само едно нещо лежи някъде навеки.
Мъртвият. Щом механизмът лежи с него...
Това са указания за гроба му. – Гробницата на Архимед?
Неоткрита две хилядолетия.
"Града, който оставих."
Архимед е живял на две места, така че е напуснал само едно.
Някой? Отзад?
Хайде, Инди. Всеки го знае. Дори този смешник.
Александрия. – Отличен шест!
"Вълк" на гръцки е "ликос",
коренът на думата "лицей" или "училище".
"Вървя" на дорийски е
"перипатио".
Което е и думата за...
Мислех, че имаш искрящ ум.
"Перипатио" означава "вървя", но също и "броя".
"Където вълци учат хората да вървят"
може да е... – Математическата школа.
Правилно. Следващото е лесно.
"Под едно от девет"?
Девет са музите. – "Музеонът."
Така наричали Александрийската библиотека.
Както всички знаем, нейният покрив се крепял върху девет статуи.
Може ли?
Благодаря.
Деветте музи отзад напред
са Калиопа,
Урания, Полимния,
Ерато... – Полимния.
... и Мел... как й беше името...
онази другата... Талия...
Евтерпа... Но първата е...
Клио. – Муза на историята и времето.
Този Архимед. Какъв акъл. – Входът на гробницата
е до Математическата школа под статуята на Клио
в руините на великата Александрийска библиотека.
Златна звезда за д-р Умник.
Теди!
Вземи Графикоса!
Казвала съм и ще го повторя!
Хванат ли си натясно, динамит!
Току-що убиха приятеля ми.
Съжалявам. – Ти им каза всичко.
Дума по дума. Но Архимед не го е направил така лесно.
Гробницата не е в Александрия.
Какво виждаш? – Полибийски квадрат.
Направен от?
Восък и дърво.
Нещо друго?
Тежи.
Тежи много.
Дай ми я.
Чисто злато ли е? – Древно злато.
От Нил.
Подръж я, Теди.
Продаваме я и излизаме от батака на плюс. Имам и клиент.
Една сприхава графиня в Гибралтар. – Отива в музея.
Дръж руля, Теди.
Какво пише?
"Търси, където Дионисий
чува всеки шепот
като ураган."
Ухото.
Пещерата на Дионисий.
Къде е тя?
В Сицилия.
Колко гориво имаме? – Догоре е.
Поеха на запад. Не на изток.
Сиракуза
Сицилия
Искам папаята. – Колко струва?
Вземи.
Вижте онзи със сламената шапка.
Какво ще кажеш?
Какво правим?
Чакаме края на работното време. Гъмжи от туристи.
Сега той ли командва парада?
Нищо не командва, Теди.
Мислех, че го правим от чисто егоистични подбуди.
Така е. Със сигурност.
Той няма да ни позволи да продадем нищо.
Все още командвам аз, Теди. – Хелена, насам! Помогни ми!
Охарчил си се.
Ето ти раница. Къде е малкият?
Внимавай! – Какво ти има?
Здравей.
Здрасти.
Пусни ме!
Оставете ме! Пуснете ме!
Хелена!
Хванаха Теди.
Откараха го нагоре по хълма.
Какво ще му сторят?
Той знае за Ухото и какво пише на Графикоса.
Няма да му навредят. Ще го използват,
за да вземат другата половина.
Трябва да ги изпреварим.
Да вървим.
Пещерата е натам.
Може ли малко по-бързо?
Ухото на Дионисий.
"Търси, където Дионисий чува всеки шепот като ураган."
Това се казва ехо.
Вдигай шум, докато открием къде е най-силно.
Спри.
Тук е.
Гръцки фронтон.
Вход.
Било е.
Полумесец.
Като на Графикоса.
Там трябва да има отвор.
Добре ли си? – Да.
Не помръдваш.
Мисля.
За какво?
За това, какво търся на 12 м височина,
със сковани рамене, трошлив гръбнак,
плочка в единия крак и гвоздеи в другия.
Да, разбирам. – Не разбираш.
На половината ми години си. Не си пила насила кръвта на Кали.
Не съм. Имаш право. – Нито са те измъчвали с вуду.
Сигурно и не си била прострелвана 9 пъти,
включително веднъж от баща ти.
Татко те е прострелял? – Не ми говори.
Върви, ще те следвам.
Не, не. Затворено е.
Огледайте се. – Пещерата на Дионисий.
Не, не. Пещерата е затворена за ремонт.
Ще попитам пак. Къде е Пещерата на Дионисий?
Какво има? За малкия ли се тревожиш?
Сигурно ли е, че няма да му навредят? – Нищо му няма. Той е умен.
Къде го намери?
Опита си да ми открадне портмонето пред казино в Маракеш.
Ударих го няколко пъти с вратата на колата, но той не пусна, нито аз.
Оттогава сме заедно.
Мислех, че те интересуват само парите.
Така е.
Никой не запаметява тетрадките на покойния си баща
само заради пари.
Хер Фьолер!
Тръгнали са нататък.
Защо?
Хайде.
Да вървим.
Да му се...
Боже мой!
Боже мой! Господи! – Не!
Божичко!
Махнаха ли се? – Чакай.
Какво е това?
Метан.
Не дишай. – Да не дишам?
Трябва да се махаме.
Атина. Богинята на войната.
И разума.
"Под Луната
животът лежи в нозете й."
Водоизместимост. Влизай в басейна!
Защо? Помогни ми да отворя. – Те не са излезли оттам!
В басейна! – Добре, влизам в басейна.
Помогни ми.
Архимед е бил запленен
от водоизместимостта!
Върни се! – Клейбър!
Не е необходимо.
Дай ми го!
Не!
Оставете ги. Казах да ги оставите.
Протягаш ръка, изтегляш.
Протягаш ръка, изтегляш.
Гробницата на Архимед.
Хвани другия край.
Инди.
Този фриз...
Това е феникс, често срещан символ. – Не. Погледни, не е.
Този феникс е с витла.
Какво прави това тук?
Часовниците не са измислени още хиляда години,
да не говорим за ръчните.
Архимед го е използвал.
Татко е бил прав. Работи.
Работи, разбира се, г-це Шоу.
Математиката работи.
Завладяла е пространството. Ще завладее и времето.
Вече изгуби сина си, д-р Джоунс. Нямаш и жена.
И кръщелницата си ли ще изгубиш?
За какво? За свят, в който няма място за хора като нас.
Благодаря.
Най-великият миг в историята.
Нейният край.
Хвърли ми пистолета!
Изведи го оттук. – Теди.
Хайде! Бързо! Оттук. Ела.
Вървете!
Инди!
Върви! Тръгвай!
Спри!
Сега какво?
Вземете го.
Хайде, Хелена! – Не можем да го оставим.
Няма. След мен!
Хайде.
Хайде, Теди. Имаме кола.
По дяволите.
Стой тук.
Скачай.
Първата полусфера е за посоката.
Втората изчислява позицията на процепа
в александрийски координати.
Меснер да ги преобразува в географска ширина и дължина
и да даде маршрута на пилотите.
Ще минем напряко.
Имаш координати за 37.07. – Кой ще е?
Чърчил?
Айк?
Кого ще убиеш, за да спечелите войната?
След минути с помощта на Архимед
ще полетим в окото на бурята и ще преминем над Сицилия
на 20 август 1939 г.
Ще поемем на север с достатъчно гориво до Мюнхен.
Моята цел ще ме чака на "Принцрегентенплац" 16
за сведения за ракетата Фау-1.
Що за нацист убива Фюрера?
Онзи, който вярва в победата, д-р Джоунс.
Хитлер запали пожар, който можеше да гори хиляда години.
Аз видях всяка грешка. Всяка издънка.
И ще ги поправя всичките. Историята е дълга поредица от загуби.
Въпросът е само чии са.
Стой!
Теди. Можеш ли да пилотираш такъв?
"Норд" ли?
Да. – Не прозвуча убедително.
Не съм пилотирал "Норд". – Не си пилотирал самолет.
Ще го запаля. – Не, Теди.
По дяволите.
Затегни колана, д-р Джоунс. Може да има турбуленции.
Ти си германец, Фьолер. Не се прави на остроумен.
Давай, самохвалко.
Добре.
Така. Добре. Показания в зелено. Пълна тяга.
Щом достигна 136, завъртам.
Задкрилки спуснати.
Така, 135 км/ч. Завъртам.
Време до целта? – 60 секунди.
Континенталният дрейф.
Континенталният дрейф!
Архимед не е знаел за континенталния дрейф.
Няма как да е знаел! Още не е бил наблюдаван.
Отклонявате се. Координатите ви са спрямо ориентири,
които са се отмествали две хилядолетия!
Отклонението може да е 10 градуса...
30 секунди.
Хер Фьолер... – Изчисленията ви са погрешни!
Хер Фьолер... – Млъкни! Мисля!
20 секунди.
Поддържай курса!
15 секунди.
Не знам къде отиваме, Юрген. – 10 секунди.
Девет! – Но със сигурност...
Седем! – ... не е 1939 г.!
Обърни! Прекрати!
Обърни!
Прекрати!
Засмуква ни!
Какво правиш?! Това е моят самолет!
Летиш с моя самолет!
Ще умрем!
Трябва да се издигнем!
Рестартирай двигателите!
Това е Сицилия. 1939 г.
Успях. Успях, д-р Джоунс!
Въвеждам координати за Мюнхен.
Миналото е наше, д-р Джоунс.
Това са римски триреми.
Дръжте го във въздуха!
Господарю... Римляните приближават.
Имат и дракони.
Изумително.
Отвори!
Какво правите? Какво правите, идиоти?
Мислят ни за чудовище!
Трябва да обърнете. Това е обсадата на Сиракуза.
214 г. пр. Хр. Уцели погрешната война.
Господарю...
Не излизай, господарю!
Драконите!
Трябва да убием драконите им!
Шефе! – Промени курса!
Порталът ще се затвори след минути!
Трябва да се върнем!
Не мога да остана тук!
Няма да успеем!
Добър ден, приятели.
Отдръпнете се!
Така харесва ли ви, диваци?
Съжалявам, приятел, но ти си нацист!
Какво правиш тук? – Спасявам те!
Махни го! Инди!
Парашут!
Взех парашут!
Дръж се!
Пусни!
Дай ми парашута!
Хвани се. Дръж се!
Инди!
Губим височина!
Падаме!
Загубих контрол!
Те са мои приятели.
Трябва да им помогнем!
Те са ми приятели!
Еврика.
Опитва се да кацне. Хайде, Инди. Помогни ми.
Стани. Трябва да те махнем оттук.
Помогни ми. Седни. Помогни ми.
Знам, че боли. Трябва да те върнем. – Невероятно, Зверче.
Невероятно.
Да, наистина. Но трябва да те махнем оттук.
Боже мой.
Свидетели сме на историята.
Обърни числата. Те ще те върнат.
Какво?
Аз оставам. – Не говориш сериозно.
Сериозно говориш.
Инди, прострелян си. Кървиш.
Не може да останеш тук. – Мога.
За какво? За дълга, мъчителна смърт с компреси и пиявици?
Представях си това, Зверче.
Изучавах го. Цял живот. – Да.
Останеш ли тук, ще съсипеш всичко. И ще умреш.
Моля те, стани.
Хелена! Успях!
Браво, Теди! Три пъти ура! Да вървим, Инди. Ставай.
Качвам те в самолета. Хайде. – Не.
Стани. Можеш... Можем!
Господарю!
Да тръгваме, господарю.
Това е той.
Пита от колко далеч идваме.
Две хиляди години.
Идваме от след две хиляди години.
Но не очаквахме да срещнем
великия
Архимед.
Ти...
нямаше как...
да не ме
срещнеш.
Този механизъм е нагласен.
Той ни отвежда само тук. – Създал го е, за да получи помощ.
Подплашихме целия римски флот. Помогнахме достатъчно.
Прости ни, Архимеде. Аз съм ти фенка,
но трябва да си тръгваме. Той е ранен.
Не може да го задържи. Трябва да си направи свой.
Хелена, трябва да тръгваме! – Инди, прозорецът се затваря!
Не можем да останем!
Аз искам да остана с вас.
Не! Не се съгласявай!
Ти си изключителен човек.
Мъдър човек.
Гений... – Хелена...
Герой на своя народ.
Но той не може да ти помогне.
Това е твоето време. Това е твоето време.
Той трябва да е в своето време.
Той трябва да е в своето. Чака го още работа.
Трябва да се върне. У дома има лечение.
Не бива да умре тук.
Хелена, качвай се в самолета.
Всичко ще е наред.
Не, няма.
Трябва да го направя.
Аз също.
Добро утро.
Как е рамото?
По-добре от челюстта ми.
Ясно.
Трябваше да ме оставиш. – Не можех.
Защо?
Като за начало, щеше да промениш историята.
И това е нещо лошо?
Мястото ти е тук, Инди.
Тук.
За кого?
Мериан.
Здравей.
Теди.
Мериан.
Какво правиш? – Прибирам покупките.
Тук нямаше и коричка хляб.
Не. Наистина.
Някой ми каза, че си се върнал.
Върна ли се, Инди?
Имаше взривове...
Инди тичаше, Мериан тичаше и изведнъж самолетът избухна.
Инди, вече си на крака.
Така е.
Да. – Хайде да отидем за сладолед.
Но Мериан донесе. – Знам по-хубав.
Никога не можеш да прекалиш със сладоледа.
До скоро.
Изглежда зле.
Боли ли?
Всичко ме боли.
Знам какво е.
Тогава къде не боли?
Тук. Тук не ме боли.
И тук.
Джабари, Алиа, по-бавно! – Хелена! Побързай!
"Сладолед е сладък лед..."
По-бавно, деца.
"Сладък лед е сладолед... Всеки иска сладолед!"
По-бавно.
Режисьор ДЖЕЙМС МАНГОЛД
Сценарий ДЖЕЗ БЪТЪРУОРТ ДЖОН-ХЕНРИ БЪТЪРУОРТ
ДЕЙВИД КЬОП ДЖЕЙМС МАНГОЛД
По идея на ДЖОРДЖ ЛУКАС И ФИЛИП КАУФМАН
Оператор ФЕДОН ПАПАМИХАЕЛ
Музика ДЖОН УИЛЯМС
В ролите участваха ХАРИСЪН ФОРД
ФИЙБИ УОЛЪР-БРИДЖ
АНТОНИО БАНДЕРАС
КАРЪН АЛЪН
ДЖОН РИС-ДЕЙВИС
ШОНЕТ РЕНЕ УИЛСЪН
ТОМАС КРЕЧМАН
ТОБИ ДЖОУНС
БОЙД ХОЛБРУК
ОЛИВИЕ РИХТЕРС
ЕТАН ИЗИДОР
и МАДС МИКЕЛСЕН
Превод Милена Боринова
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©