The Rains of Ranchipur (1955) Свали субтитрите
Лейди Ескет си избра купе. Прислужницата е в другия вагон.
Всичко е чудесно. Благодаря.
- На ваше разположение, лорд Ескет.
Кой е?
- Алън.
Влез, Алън.
Не те видях на вечерята.
Значи планината, тоест аз, идва при Мохамед, тоест ти.
Помниш ли, че за първи път вечеряхме в "Арно" в Ню Орлиънс?
Стриди, супа от костенурка, филе от пъстърва,
зелена салата, шери, лакомства.
И най-хубавото от галавечерята след чудесния ден...
кафе "Дяволо".
Ти каза: "Ако се научиш да го правиш, ще се омъжа за теб".
Аз се научих и ние се оженихме.
Събра ни една чашка кафе.
Успявам да те разсмея.
- Да, скъпи.
Не е ли вълнуващо.
- Нима? Сбъркала съм.
Утре сме в двореца в Ранчипур. Ще купя от махарани расов жребец.
Чух, че се нуждае от пари.
Ще се върнем в Лахор след 3-4 дни.
После отлитаме за Лондон и Грийнвю.
Кога сме били у дома през юли?
След Париж отиваме на Антилите.
Едва ли е приятно в разгара на сезона.
Там ще е и барон Андре еди-кой си.
- Да.
Ще се сърдиш ли, ако не дойда?
Ще отидем заедно на Антилите.
Заедно ще сме в самолета, в един хотел, в общ апартамент,
но в отделни стаи.
Устройва ли те?
- Напълно.
Мислех, че си разбрал. Можеш да пилееш парите ми,
да купуваш коне,
да харчиш за майка си и сестра си.
Но ако желанията ни не съвпадат, ще правиш това, което аз искам.
Едуина, понякога се чудя защо се омъжи за мен.
Наистина ли искаш да знаеш?
Причините са много, някои от тях са важни.
Хареса ми титлата.
Бедните момичета искат да са принцеси, богатите - също.
А и не си грозен, Алън.
Съпругът е опора на семейството.
По-рано се чувствах самотна, сега ти винаги си до мен.
И си много забавен.
Когато се почувствам отвратен или съм много пиян,
ще ти кажа защо се ожених за теб.
- Кажи ми го сега.
В някоя не така омайна вечер...
- Кажи ми го сега.
Ако мислиш, че е заради парите, познавах много богати жени.
Ти държеше първенството, но не ми трябваха толкова пари.
Ожених се заради друго.
Аз също имам критерии, макар и малко поовехтели.
Не се обиждай, но ти беше идеална за мен.
Най-богатата в света и най-безсърдечната.
Не бих могъл да те обидя.
Ти си най-алчната, най-суетната, най-порочната.
Лека нощ, Едуина.
РАНЧИПУР
Пазете се. Пазете се.
С тази песен ви приветстваме.
Добре дошли и приятно гостуване!
Лорд и лейди Ескет, за нас е чест, че сте тук.
Аз съм Адоани, пратеник на нейно величество махарани.
Организирали сме ви разходка и фолклорен концерт.
Лейди Ескет не се чувства добре. Желае да отиде веднага в двореца.
Разбира се. По пътя ще ви покажа някои забележителности.
Много се извинявам. Отдръпнете се. Отдръпнете се.
Много се извинявам.
Благодаря, г-н Адоани.
- За нищо, лорд и лейди Ескет.
Довиждане.
Ваше височество.
- Добре дошли в моя дом.
Много сте любезна, ваше височество.
- Обичам красиви хора край себе си.
Не съм била в Америка, но знам, че е красива и богата страна.
Дано апартаментът ви хареса.
- Сигурна съм.
Ще ви почерпя с чай. Лимон?
- Мляко и за двамата.
Може ли да запаля?
- Да, моля.
За съжаление отказах напълно цигарите и сладкото.
Забравила съм дори вкуса им.
Някога можех да си го позволя.
Но напоследък съм принудена да призная, че младостта си отива.
Дошла е зрелостта.
- Изглеждате прекрасно.
Много сте любезен, но не е вярно.
Пристигате в неподходящо време в Ранчипур.
Всички се молят да завали дъжд.
Но ще ви приемем като скъпи гости.
Сутринта ще видите конюшнята.
Вечерта ще дам скромна вечеря във ваша чест.
Ще дойдат интересни хора като д-р Сафти.
Покойният ми съпруг се гордееше с него.
Както е казал вашият президент Рузвелт:
"Малцина са галениците на съдбата".
Не са много нещата, които ме радват на моята възраст.
Д-р Сафти е едно от тях. Сами ще се убедите.
Уморени сте от пътя, днес сигурно ще искате да вечеряте в стаите си.
Но някоя вечер, преди да отпътувате,
ще поиграем на карти.
Приемате ли поканата?
- Винаги губя, но съм оптимист.
Аз обичам хазарта.
- Бридж, канаста?
Предпочитам покер.
- И аз.
Предупреждавам, че винаги печеля. Играя до победа.
Понякога дори си служа с измама, но никога не са ме хващали.
И аз печеля винаги. И също понякога мамя.
Чудесно, ще бъде истинска битка!
До утре.
- До утре.
Ваше височество.
Великолепен е!
- Ашока е най-прекрасният жребец!
Ваше височество, ще ви дам колкото поискате.
Някои неща са безценни, лорд Ескет. Ашока не се продава.
Ще се опитам да ви убедя.
- Така и предполагах.
Бих искал да видя и други, ваше височество.
Том!
- Никак не си се променила.
Невероятно! Радвам се да те видя.
- И аз.
Аз съм съпругът на дамата.
- Здравейте. Аз съм Том Рансъм.
Ние сме стари приятели.
- Личи си.
Дойдохме за коне, но махарани се пазари.
На ваша страна съм.
Лейди Ескет, ще ви съдя за обсебване.
Том се прави на безразличен, но всъщност много ме обича.
А вас, г-н Рансъм, ще ви съдя за обида.
Мога да подкупя целия съд. Нека ви покажа кобилите.
Истинска лейди! Предполагам, че и държането ти е подобаващо.
Томи, винаги съм била с добро поведение.
АМЕРИКАНСКА МИСИЯ ЩАТ РАНЧИПУР
Още една, моля. Чудесно е.
Фърн, търсят те.
Фърн Саймън, мемсахиб?
- Да... аз съм.
Покана от нейно височество.
Благодаря, момичета.
От нейно височество? Какво пише?
- "Махарани на Ранчипур
има удоволствието да покани г-ца Фърн Саймън
на вечеря в чест на високите гости,
техни превъзходителства лорд и лейди Ескет.
Начало в 8 ч. Моля, потвърдете присъствието си".
Разбира се, че ще дойде. Знаех си, че ще започне да ни кани.
Спомняш ли си какво ти казвах?
Още помня приема след войната между щатите?
Предайте на нейно височество, че приемаме с удоволствие.
Няма да забравя първия бал, на който ме заведе баща ти.
Бях на 16 години. Той беше подранил и чакаше в салона...
Ти си влязла, пременена с две фусти.
И той ти предложил женитба.
- Ще облека копринената рокля.
Не е нова, но както казваше майка ми: "Важно е качеството, Мод".
Но, мамо, ти не си поканена! Само аз съм поканена.
Как ще отидеш сама?
- О, мамо, стига.
Няма да ми е за първи път.
Ех, да беше тук Хари Лоудър. Готов е на всичко за теб.
Ще си поръчам кола.
- Не, не може...
Как не се сетих за Том Рансъм! Той не пропуска прием на махарани.
Много е приятен, когато е трезвен.
Но, мамо, аз не го познавам.
- Срамежлив е, но ще се харесате.
Освен това е много богат.
Не мога да разбера защо...
Внимавай, до него стига всяка дума.
Мисля да го посетя и да му кажа:
"Г-н Рансъм, аз съм Мод Саймън. Сигурно сте чували за дъщеря ми".
Добре, мамо. Печелиш.
Ще помоля Том Рансъм да ме придружи, но ще отида лично.
Влизай да се приготвиш.
Аз имам сериозен разговор с Емили. Много сериозен.
О, здравей.
Изплаших ли ви?
- Не особено. Фърн Саймън, нали?
Може ли да поговорим?
- Разбира се. Заповядай, седни.
Нещо за пиене?
- Не, благодаря.
Вие май пиете много.
- Почти постоянно.
Защо пиете? По психология учихме, че има много причини.
Пия, защото ми харесва. Не виждам причина да не го правя.
Откъде знаете за навиците ми?
Всички знаят.
- Така ли?
Май съм станал за посмешище.
Никой не ви се присмива. Разбира се майка ми казва...
Тя казва: "Знаеш ли, дъще,
всеки мъж се нуждае от добра жена".
"Казвам ти, дъще, не мога да разбера
как човек с такива възможности може да стигне до там.
Та той е учил в Харвард и има купища пари".
Много си мила, Фърн.
- Благодаря.
Харесва ли ти в Ранчипур?
- Не.
Ще се върнеш ли да следваш? Университетът в Айова, нали?
Вече го завърших.
- И сега следва женитба?
Това е мечтата на мама, но не и моята.
Има ли избраник?
- Да, Хари Лоудър.
Върхът на английската почтеност.
А някой от университета?
- Искам да уча в колеж за учители.
Защо?
- За да стана учителка.
Защо ти е? Не можеш да научиш никого на нищо.
Жена - доктор по философия!
Вие ми се подигравате.
- Подигравам се само на себе си.
Може би не искам да стана учителка,
но нека се убедя сама.
Най-много искам...
- Да бъдеш независима.
Да.
- Кога се връщаш?
Никога.
- Защо?
Мама не одобрява, а и не можем да си го позволим.
Е, Фърн, кой знае? Може да стане чудо.
Случва се на твоята възраст.
Чух, че сте инженер.
- Бях.
Кога направихте това?
- Доста отдавна.
Ако ми откажете, ще ви разбера.
Смешно е, но го правя заради майка си.
Обещах й да говоря с вас.
Сигурно отговорът ще е "да". Но какъв е въпросът?
Имам лична покана за вечеря при махарани.
Мама настоява да отида.
Не знам защо са ме поканили.
- Аз знам.
Махарани е преценила, че си подходяща. И е права.
Според мама, няма да е редно да се появя сама.
Нуждая се от придружител до там и обратно.
С най-голямо удоволствие, г-це Саймън.
Не сте длъжен да бъдете любезен.
- Знам.
Благодаря ви.
Познавате ли лейди Ескет?
- Да. Стари приятели сме.
Четох за нея в едно списание.
Едва ли всичко е вярно.
- Всяка думичка.
Не биха посмели да напишат много неща.
Мама ме съветва да се запозная с нея.
Мисля, че този път е права. Няма да ти навреди.
Отиди да се приготвиш. Имаш само два часа.
Благодаря.
Ще съм готова в 19:30 ч.
- Добре.
Извинете.
- Д-р Сафти закъснява.
Вечерята започва след пет минути.
Достатъчно за още едно мартини.
- Или за две.
Здравейте, д-р Сафти.
- Здравей, Том.
Г-н и г-жа Адоани. Рашид.
Извинете ме за закъснението. Имах много тежко раждане.
Извинен си, макар и да не е хубаво, когато всички прощават на един мъж.
Изглеждате добре. Не е ли досадно винаги да чувате едно и също?
Лорд и лейди Ескет, това е д-р Сафти.
Лейди Ескет.
- Радвам се да се запозная с вас.
Книгата ви доста ми хареса.
- Много сте любезен.
Чух, че сте галеник на съдбата.
Махарани нехае за истината.
- Махарани е гладна.
Сосът сигурно вече е изстинал.
- Готвачът да се обезглави!
Здравейте.
- Здравей, Фърн.
И за теб ли тази музика е скучна?
- Хубава е, но не я разбирам.
За да я разбереш, са нужни 500 години.
Г-н Рансъм...
- Казвай ми Том.
Том... Богат ли си?
Едва ли, но се оправям.
Имам достатъчно, за да живея удобно, стига да не живея твърде дълго.
Разочаровах ли те? Защо попита?
За нищо. Просто си помислих...
- Хайде, кажи ми.
Дали би могъл да ми заемеш 1000 долара?
Ако помисля, може и да се съглася.
Зависи за какво ти трябват.
Или не бива да се интересувам?
- О, не е така.
С 1000 долара бих си платила следването.
Ще се издържам с работа.
Като стана учителка, ще ти ги върна.
Всъщност... не бива да настоявам.
Фърн, в малкия град клюките са много.
Не се страхувам за реномето си.
- То и без това е лошо.
Да, сигурен съм в това. Какво ли не говорят в Ранчипур.
Нали държиш на репутацията си? Какво ще кажат дамите?
Няма значение. Все едно, че не съм те помолила.
Фърн, с удоволствие бих ти заел парите, но не мога.
Разсърди ли се?
- Само се разочаровах.
Ще се опитам да ти помогна да се върнеш в колежа.
Честна дума?
- Честна дума.
Благодаря.
- Да влизаме.
Г-жа Адоани вече е заподозряла какво ли не.
Том, ела при мен. Говорят за лов на тигри.
Скучно ми е, подръж ми ръката.
- Какво щастие!
Не обичам такива разговори, не одобрявам стрелбата по животни.
С радост прочетох как един ловец застрелял друг.
Тигърът е нападнал две села, загинали са хора. Заслужава куршум.
Този спорт ми харесва.
- И аз обичам сафарито.
Тогава до вдругиден в 4 сутринта.
- Обещахте да ми покажете
рисунки на Моголите.
- Не съм забравил.
Ще ви придружат. Там е тъмно.
- Знам откъде се пали лампата.
Уморена съм, по това време си лягам.
Няма да се бавим.
Разкриват предимно тъжни любовни истории,
като тъй наречената "несподелена любов" от лошите английски романи.
"Мъка от несподелена любов"?
Именно.
- Не е много оригинално.
Според поета Т. С. Елиът...
Чел съм Томас Стърн Елиът. Тази се нарича "Хвърчилото".
В Индия, когато момък хареса девойка,
пуска хвърчило, което пада в двора й.
Ако тя го прибере, е добър знак.
Остави ли го, значи момъкът не й харесва.
Трябва да умееш да пускаш хвърчило, за да падне в подходящия двор.
А как девойката привлича вниманието на младежа?
Младата дама само въздиша по него.
- В моята страна е обратното.
Дамата е тази, която ухажва.
Изпускането на кърпичката вече е старомодно.
А и никога не е било резултатно.
Как постъпват сега?
Зависи. Срамежливите свеждат поглед.
Други не се свенят да погледнат това, което желаят.
Не приличат на индийските момичета. Те просто вехнат.
Вие сигурно не въздишате.
- Мислите, че не съм свенлива?
Мисля, че сте много красива.
И?
- Не е ли достатъчно?
"Красотата провокира крадеца по-лесно от златото".
И това не е оригинално. Казал го е Шекспир.
Какво друго мислите... за мен?
Мисля, че стана късно. Махарани ще се ядоса.
Добре ли управлявате хвърчило?
Никога не съм пускал хвърчило. Нямах време да се науча.
Намерих часовника му, ваше височество.
Абдула каза кой му го е продал.
- Има само сантиментална стойност.
Ще го арестувам тук, в двореца.
Рашид...
- Без да вдигам шум.
Дебелокожи човече, няма нужда от арест.
Сама ще поговоря с момчето. Довиждане.
Ще подам оставка.
Повече уважават крадеца,
отколкото закона. Много ви благодаря, ваше височество.
Лейди Ескет. Лорд Ескет.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Ваше височество, беше прекрасна вечер. Благодарим ви.
Лека нощ, ваше височество.
- Лейди Ескет, останете да поговорим.
Да отложим за сутринта.
- Останете за малко, моля ви.
Лека нощ, Алън. Няма да се бавя.
Дайте ми една от цигарите ви, моля.
Пуша само по една преди лягане. Успокоява нервите.
Как ви се сториха гостите ми?
- Приятни. Особено д-р Сафти.
Казах ви, че е особен, но не обясних защо.
Родителите му бяха парии.
Умряха от холера. Приютихме го в двореца.
Аз го отгледах. Завърши колеж в Делхи.
Беше пет години в затвора
за участие в освободителното движение.
Той е много умен. Но няма опит...
в сърдечните работи.
- Случва се.
Лейди Ескет, в Индия се кланяме и се усмихваме
дори когато не ни е до усмивки.
Знам. И у нас има такива, но аз не съм от тях.
И така, направо към проблема.
Чела съм какво ли не за вас.
Смятат ви за егоистка.
Обичам го като син
и знам, че е нужен на Ранчипур.
Няма да позволя някой да се намеси в кариерата му.
Не мисля да преча на кариерата му.
Защо смятате, че знаете от какво се нуждае?
Колкото до опита в сърдечните работи...
защо не го оставите сам да го придобие?
Аз също съм егоистка. Но не заради себе си, а заради Ранчипур.
Готова съм на всичко за Ранчипур.
Искате ли още нещо, лейди Ескет?
- Не, благодаря, Луиз.
Лека нощ.
- Лека нощ, госпожо.
Какво има, Алън?
- Искам да поговорим.
Чакат ни за вечеря. Ще говорим после.
- После ще е късно. Ще говорим сега.
Днес имам рожден ден.
- Честито, Алън.
Когато преди десет години пусках бомби над Берлин,
мечтаех да оцелея за следващите десет.
Ето, те минаха.
Днес гледах как съблазняваш д-р Сафти
и се запитах какво е останало от мен.
Почти нищо.
- Е, и?
Отвращаваш ме. Все пак ми е останала някаква почтеност.
Алън, не ми е до жалкия ти самоанализ.
Смятам да сложа край на брака ни.
Утре след лова се връщам в Лахор.
Ще пътувам сам до Англия.
Май жегата размеква мозъка ти.
- Ще подам молба за развод.
Свърши ли?
- Да, свърших.
Но аз не съм. Рядко си толкова смел.
Колко пъти се връщаш унижен и самосъжаляващ се.
Но сега не се връщай повече.
- Бъди сигурна, Едуина.
Ще бъдеш самотна и уплашена, но няма да се върна.
Предай извиненията ми на д-р Сафти, ще вечерям в палатката си.
18 цигари за час и половина.
Нима е важно?
- Не е.
Объркана съм. Чу ли викове от тук?
Бях на разходка.
- Скарахме се с Алън.
Каза ми ужасни неща, повечето верни.
Осъждаш ме, нали? Любезен си, но от разстояние.
Не одобряваш начина ми на живот. Имаш свой.
Да, имам свой. Но не беше такъв по рождение.
Минаха години в търсене и страдания, докато го открия.
А всичко е било толкова просто.
Да правиш добрини не е достатъчно. Да бъдеш добър е всичко.
Ако си добър, не вредиш нито на себе си, нито на другите.
Не ви съдя, лейди Ескет.
Понякога не одобрявам и своите постъпки.
Виновен съм за случилото се в двореца през онази нощ.
Грешката беше моя, простете ми.
А сега ще ви кажа лека нощ.
Не мислиш ли, че съм самотна?
Често ли го казвате? И с какъв успех?
Не искам да съм в списъка ви като "Онзи от Индия,
забравих името му, май беше някъде в Ранчипур,
но си спомням тъмния цвят на кожата му".
Отивам си.
- Знаете пътя.
Палатката ви е наблизо.
Не мърдайте!
Престанете!
Успокойте се. Всичко мина.
Успокойте се.
Лорд Ескет!
"Когато одираш тигър, не мисли, че е мъртъв".
Красавец! Не е на повече от 14-15 години.
Как сте, лейди Ескет?
- Не се чувствам добре.
Ужасно ме тресе.
- Госпожо! Госпожо!
Г-н Ескет...
- Какво има?
Тигърът го повали... Мъртъв! Мъртъв е!
Мъртъв ли е?
- Ранен е лошо.
По-добре сте, след десетина дни може да пътувате за Англия.
Какво да кажа на човека, спасил живота ми?
"Благодаря" ще е достатъчно.
А ако не съм искал да бъда спасен?
Сега поспете. Имате нужда от сън.
Д-р Сафти, влюбен ли сте в жена ми?
От пет дни тук витае този въпрос.
Той трябваше да бъде зададен и аз трябваше да отговоря.
Това е в разрез с правилата. Как един мъж да бъде честен?
Достатъчно ли е да каже:
"Да, влюбен съм в жена ви"?
Жалко. Ти си стойностен мъж. Другите са излишни, дори и аз.
Най-много аз. Не се намесвам, когато Едуина унищожава някого.
Особено ако е някое нищожество.
Но ти не си нищожество, д-р Сафти, и този път ще се намеся.
Ще отведа Едуина. Не желая да се срещате повече.
Едва ли ще тръгне с вас. Само тя може да реши да не се срещаме.
Знам всичко за брака ви.
- Всичко ли?
А за медения месец на Бермудите, за аржентинеца?
За Рим, за Мадрид, Казабланка? Краят е един и същ.
Едуина бързо се уморява от хората. А когато се умори, им показва пътя.
Това едва ли би те задоволило.
Ето ви хапче за сън.
Щом се умори от теб, ще заплаче и сълзите й ще те трогнат.
От слабите и лошите предпочитам лошите, те се борят.
Знам много чаровници като вас -
кухи, без съдържание.
Не искам да ви мразя и не ви мразя.
Съжалявам ви.
Да, обичам Едуина. Миналото й не ме интересува.
Обичам я.
Пак ще ви посетя като ваш лекар.
Нима наистина каза това на Алън? Че не те интересува миналото ми?
Точно така.
Казах му, че те обичам. Това е самата истина.
Кога разбра, че ме обичаш?
Всички жени питат, но въпросът няма отговор.
Няма обяснение кога и защо се влюбваш.
Може би по време на лова.
Или в училищния двор, когато пееха онези момичета.
Или снощи, когато ходихме в квартала на париите.
Или когато Ескет ми каза мнението си за теб.
Но аз знам каква си.
Ти си много повече от това, което си в моите очи...
и в очите на другите.
Ти си точно такъв, какъвто те видях първата нощ
и после в лагера.
Не бях срещала друг като теб. Ти ме привлече като магнит.
И това беше всичко.
- А сега?
Сега е съвсем друго. Страхувам се.
От мен ли?
- Не, от себе си.
Погледни ме. Човек се променя.
С годините ще се промениш, повярвай ми.
Мнозина искат да се променят, някои дори опитват.
Но без успех.
- Може да стане.
В затвора даваха земя по желание.
А тя беше суха и неплодородна.
След упорит труд цъфваха най-прекрасните цветя на света.
Имам нужда от теб.
- Не можем да живеем тук.
Бих живял където и да е с теб.
- Другаде ще си нещастен.
Без теб винаги ще съм нещастен.
- Грешиш, скъпи.
Всичко е погрешно.
Аз съм.
- Виждам.
Разбрах, че те очакват, затова влязох.
Канапето е твърдо, но нали е за една нощ.
Мога да спя навсякъде. Спали сме 26 момичета в една стая.
Можеш ли да си го представиш?
Разбъбрих се, защото съм нервна.
Едни си гризат ноктите, други броят отзад напред
Моя колежка преди изпити взимаше студени душове.
Какво ли не правят хората.
- Някои пият.
Проблеми ли имаш?
Е, няма да увъртам...
Утре цял Ранчипур ще говори. Избягах от вкъщи.
Не си ли вече голяма за това? В цирк ли ще постъпиш?
Не се шегувам. Оставих бележка на възглавницата.
Основното правило е: никакви бележки, защото може да промениш решението си.
Знаех си. Измислицата, която съчиних за теб, се оказа вярна.
"Разочарован от любовта.
Руса хубавица обещала да го чака, когато тръгнал на война.
И на един остров получил заплаха,
че ще си изпати, ако не плати, за да му върне писмата".
Май нещо пропуснах, защото не разбрах какво каза.
Гледах как крачиш сърдит покрай мисията и си съчинявах.
Една от измислиците беше за русата жена.
Не съм бил сърдит, а махмурлия. И не е имало никаква блондинка.
Мокра си, ще настинеш.
- Няма. Никога не настивам.
Влез да се изсушиш. Облечи някоя моя дреха.
Ще ти сгрея бренди, после ще те заведа у вас.
Добре, но не искам да си отивам. Казах ти, ще спя на канапето.
Е, това е всичко. И още казах: "Хари Лоудър дори не ми харесва".
Тръшнах вратата, написах бележката, мама си легна с главоболие.
И право тук, а? Като си изпиеш питието, ще те закарам у вас,
за да скъсаш бележката преди майка ти да я открие.
Не ме разбираш. Ако преспя тук, ще съсипя репутацията си.
Никой, дори мама, няма да повярва, че съм спала на дивана.
Хари Лоудър ще се откаже от мен.
Ще ме върнат в колежа.
Реших друго. Няма време за питие. Веднага си отиваш вкъщи.
Какво?
- Каквото казах.
Мислех, че си ми приятел
и ще ми помогнеш.
- Точно това правя. Облечи го.
Добре, води ме вкъщи.
Готова ли си да тръгваме?
- Предполагам.
Съжалявам за целувката.
- А аз не. Много се радвам.
Чуй ме, Фърн, върви си. Спасявай си живота.
С мен си в опасност, пиян съм както винаги.
Не съм свършил. Права си. Имах една жена в живота си.
Прелъстителка с нежен поглед на име Идеализъм.
Бях добро момче когато постъпих във ВВС.
Том Рансъм, мечтателят.
Бях готов да убивам дракони, после да изградим един добър свят.
Уволних се, окичен с медали. Поостарял, но все още мечтател.
Мислех, че щом си оцелял, си станал по-голям и по-умен.
Но грешах.
Колите бяха станали по-големи, а шофьорите им по-дребни.
Юмручно право!
Съпротивата ми беше кратка. Един ден се запитах: Защо?
Не бях длъжен да участвам, но не исках да бъда и зрител.
Нямах никакви планове и исках да се скрия.
След дълго търсене намерих това място.
Проектирам мост, после го изгарям.
И денонощно съм пиян.
Времето минава бързо.
Вгледаш ли се, ще видиш надпис: "Пази се!"
Той е и за теб, Фърн.
Ще се върна вкъщи.
Опитът за бягство беше наша обща грешка
Бих искала да съм те познавала тогава.
Какво имаш предвид? Кога?
- По времето на онази твоя любима.
След ден-два отново ще се чувстваш здрав. Лека нощ.
Д-р Сафти, махарани е в болницата.
Спокойно, г-це Гупта, посещението й не крие никаква опасност.
Но тя...
- Добър вечер.
Добър вечер, г-це Пател, г-це Гупта. Изглеждате много свежи тази вечер.
Минавахме с Том Рансъм наблизо. Реших да се отбия за малко.
Том ме чака в колата.
- Късно е за посещение.
Вече трябва да сте си легнали.
- Искам да поговорим.
Поспи, ще мина отново.
Би ли ми дал една цигара?
- Това е нарушение на правилника.
Колко си жесток! Не ме обичаш.
Обичам те, но само махараджата можеше да те озапти.
Само той знаеше колко съм крехка.
Какви са тези нощни разходки с Том Рансъм в безлунна нощ?
Не съм те виждала цяла седмица.
Знам. Извинявай.
Не мога да се преструвам.
Разкажи ми какво се случи.
Репетирах думите.
Обяснението трябваше да е красноречиво, точно и логично.
Страхувам се, че и аз не мога да се преструвам.
Как да го изразя по друг начин?
Обичам я.
Единствената ми преструвка е, че си ми син.
Но така го чувствам. Винаги е така.
Майката се моли синът й да обикне достойна жена.
Обичам я.
- Не.
Знам какво е любовта, а това не е.
Стара съм и понякога постъпвам мъдро.
Когато те освободиха от затвора, с махараджата те чакахме на гарата.
Казах: "Страх ме е". Той хвана ръката ми.
Беше човек, който вярваше в тази близост.
Каза ми: "Не се страхувай".
Когато ти слезе от влака,
веднага разбрах, че си станал силен.
Затворът те беше закалил.
Тази сила ти е нужна сега.
Ти ме научи на много неща.
Защо небето е синьо, колко прелестна е планината.
Винаги да казвам истината,
въпреки болката и страха.
Научи ме, че човек се преражда.
Вярвам в това.
Веднъж, когато бях съвсем малък,
поисках сам да отида до селото. Беше те страх, но ме пусна. Каза ми:
"Можеш да постигнеш всичко, ако вярваш в себе си.
Когато си убеден в правотата си,
не слушай никого, дори мен".
Длъжна съм да направя необходимото.
В противен случай ще се тормозя цял живот,
че не съм попречила на злото.
Ще наредя тя да напусне Ранчипур.
Вече не съм кралица, но все още имам тази власт.
Ако успея, може би ще ме намразиш.
Но съм длъжна да опитам.
Ще се моля един ден...
да ми простиш.
Ако я отпратиш, ще замина с нея.
И на това съм готова.
Г-н Адоани, извинете за закъснението.
Добър вечер. Заповядайте. Познавате се, нали?
Мисля, че електричеството, двигателят и дори колелото са грешка.
А печатарската машина?
- Тя е друго нещо.
Може да се разчита на свещта.
- Само когато няма вятър.
Когато слънцето отново се покаже,
ще гледам, докато ослепея.
- Извинете.
Кишин, би ли ми подал...
Извинявайте, че закъснях.
- Не получихте ли писмото?
Нима не е пристигнало?
- Пристигна, но не го отворих.
Не мислех, че е спешно.
Ако е съдържало нещо важно, кажете какво е.
Ами... Махарани...
- Да, тя ми е сърдита.
Казала ви е да не ме приемате. Не мога да повярвам.
Индия е свободна, нали, г-н Адоани?
Докога ще се подчинявате на махарани?
Вие сте моя почетна гостенка, лейди Ескет. Заповядайте.
Лейди Ескет, изглеждате чудесно.
- Благодаря.
Здравейте.
Съжалявам за лорд Ескет.
- Да, да.
Здравей, Едуина. Искам да говоря с теб. Би ли ме извинила?
Том, отново си пиян! Кога ще престанеш?
Остави го!
- Може ли нещо за пиене?
Знаеш ли думата "обикновен", Едуина? Аз я знам.
Погледнах значението й в речника. Искрен, непосредствен, прям.
Той е обикновен човек, Едуина!
- Ти беше забавен пияница, Том.
Сега си стар лицемер.
- Приятел ми е. Остави го на мира.
Томи, недей да спориш с мен. Не ми е добре.
Някога ти каза, че никой от нас не може да се влюби.
Но аз се влюбих.
Това е самата истина.
Как си разбрала?
Какво му е?
- Жаден е.
Скъпа, как си?
- Чудесно!
Изглеждаш великолепно.
- Тази вечер си прекрасен.
Случило ли се е нещо?
Скарахме се с махарани. Не беше просто някакъв спор.
Тя нареди да напусна Ранчипур.
Не я обвинявам. И аз бих се борила.
Ще заминем заедно.
Ще се обадя в Медицинската колегия да ми изпратят заместник.
Докато тръгнем, оставаш тук
- Не съм желана.
Остани в мисията, у Смайли.
- Като дивачка за покръстване?
С г-жа Смайли ще се харесате.
Няма незаменими хора.
Ще ти бъде мъчно за тук.
- Да, ще ми липсва.
Познавам хората, обичам ги, разбирам ги.
Тук научих какво е дълг.
Може би отново греша и проявявам егоизъм.
Може би трябва да те спра. Може би...
Обичам те.
Ти обичаш ли ме?
Много!
Тогава никой не може да ме спре.
Искам да ти кажа нещо, Том.
Махарани искаше да й докладвам всичко за американците.
Нали съм стара хрътка и полицай.
Казах й, че си ветеран, инженер.
Как може човек да получи едно питие тук?
С махарани бяхме доволни. Нуждаем се от инженери и от лидери.
Казах на махарани: "Лидери като Рансъм".
Доказателство, че и полицаят може да сбърка.
Том, може ли да ти кажа нещо?
- Не.
Продължавай, Рашид, слушам те.
- Том, аз съм ти приятел.
Казах на махарани: "Този човек е умен и прям.
Защо се прави, че не го е грижа за никого?"
Не получих отговор. Защо?
Гледай си работата!
- Изпълнявам приятелския си дълг.
Ти ли говориш за дълг?
- Том, престани.
Ти, някогашният човек на дълга...
Не знам думата на хинди, но на английски е доста силна.
Внимавай какво говориш!
Спокойно, моля ви! Спокойно!
- Лек земен трус. Без паника.
Моля за извинение, г-жо Адоани.
С Рашид ще отидем до полицията и до болницата.
Може да има пострадали на другия бряг на реката.
Извинявай, Том. Едуина.
- Всеки да си върши работата.
Идвам с теб.
- Едуина, по-добре е да останеш.
Ще си взема палтото.
Грижи се за нея, Том.
- Да дойда ли с теб?
Не, няма нужда.
Том, не мога да си намеря палтото.
Почакай!
- Едуина!
Чакай, скъпи! Чакай!
Не!
Заведи ме при него, Томи! Моля те! Ти си единственият ми приятел.
Върни се в къщата.
- Няма.
Едуина.
- Остави ме!
Ела, моля те. Хайде.
- Не ме спирай.
Ти никога не си ме обичал. Завиждаше ми,
защото бях по-богата от теб.
- Стига, Едуина!
Не ни разделяй, нуждая се от него
Нуждая се от него!
- Стига!
Моля те.
Недей да ме мразиш, Том.
Болна е. Къде да я настаня?
- Махарани не разрешава да остане.
Адоани, ти си глупак. Отдавна исках да ти го кажа.
Махни се от пътя ми.
Не пускай никакви коли по моста.
Бързайте! Не може да се спре!
По-бързо! По-бързо!
По-бързо!
Добре ли си, Рашид?
- Не ме мисли.
Здравей, момиче.
- О, Томи.
Съмна се. Най-лошото отмина.
Той дали е добре?
- Не знам. Отсам реката е по-зле.
Една лодка приближава.
Той ли е?
- Май не.
Капнала съм.
- Фърн, защо дойде?
Нека да си поема дъх.
- Измръзнала си, влез вътре.
Лейди Ескет не е добре.
Свали си шлифера.
Мислех, че няма да успея. Тръгнах снощи.
Навън ли прекара нощта?
- Това няма значение.
Исках да се убедя, че всички сте добре.
Дали сме добре? Но можеше да загинеш!
Хайде, легни тук и си почини.
Ще заведа Едуина до мисията и ще се върна.
Том, още ли искаш да напуснеш Ранчипур?
Засега никъде няма да ходя.
Никога, нали?
- Да.
Хайде, момиче, ще пътуваме с лодка.
Емили, това е лейди Ескет.
- Сложи я да легне в моята стая.
Оправяте се. Нощем температурата е по-висока.
Колко души останаха там?
- Снощи бяха двеста.
Нощес ще са повече.
Колко загинаха?
- Не знам. Не мислете за това.
Ще ви разкажа за дядо ми Джоузефсън.
Имал е 12 деца и 135 внуци.
Заедно празнувахме Коледа.
Казваше: "Щастлив съм, когато дойдат.
Още по-щастлив съм, когато си отидат".
Ще умра ли?
- Трябва да се наспите.
Ще ви дам аспирин, затворете очи и си починете.
Ще умра ли?
- Скъпа, не мислете за това.
Направих всичко, което зависеше от мен.
Всичко ще бъде наред.
- Трябва да го видя.
Мисля, че трудно ще премине реката.
Искам да му кажа какво е за мен.
Това е важно за него.
Знаете ли какво означава това?
- Да.
Тогава му кажете. Разбирате ли?
Разбирам. Ще ви донеса аспирин.
Тя как е?
- Може да не доживее до сутринта.
Трябва да уведомим д-р Сафти.
Емили, снощи умряха 100 души.
Довечера ще са двойно повече. Пламнала е холера.
Дано водата спадне.
- Ръкавите са задръстени.
Отломки от къщи, мебели, тела са ги задръстили като бент.
Правите каквото можете.
- Как можа да се случи!?
Трябва да започнем отначало.
Не отначало, Хоумър. Не от самото начало.
Едно момче ще се опита да премине реката.
Дано д-р Сафти да е научил. Иначе няма да ни прости.
Може ли да говоря с теб?
Няма нищо, ще родиш три бебета.
Пратеник от мисията. Относно Едуина.
Момчето дойде при мен вместо при теб.
Как е тя?
- Много е болна. Пита все за теб.
Г-жа Смайли казва, че може да умре.
Отиди при нея, моля те.
Виж, аз също я обичам.
Не съм й го казвал никога.
Моля те, отиди.
Не мога да отида.
Не я ли обичаш?
- Обичам я.
Много я обичам. Но обичам и тях.
Нивото на водата спада.
Г-жо Смайли. Г-жо Смайли. Г-жо Смайли.
Скъпа, не се тревожете за нищо. Легнете си.
Какво става?
- Молитвите ни бяха чути.
Водата се отдръпва.
И знаете ли какво? И температурата ви е спаднала.
Как се чувствате?
- Много по-добре.
Дори съм гладна.
- Добре.
Сега вече ще се оправите. Ще ви донеса супа.
Мостът е добре. Татко и г-н Смайли откарват ранените в болницата.
В училището нощуваха 72 души.
В двора на мисията има 20 палатки.
Не се притеснявайте за д-р Сафти. Ще дойде при първа възможност.
Искате ли нещо?
- Шампоан, крем, лак за нокти.
Извинете ме за момент. Веднага се връщам.
Радвам се да те видя.
- Хубаво е да те видя.
Толкова много се притеснявах...
Не можех да спя, защото постоянно идваха хора.
Къде беше?
- Закъснях.
Как си?
- Добре.
Здравей, Том.
Здравей, Фърн. Емили.
Как е тя?
- Беше много зле.
Но правех всичко възможно и се молех.
Вече е по-добре. Ще се радва да ви види.
Не, не. Първо кафето. Имате нужда.
За 72 часа съм изпил 500 чаши.
Сигурно сте уморен.
- Много.
Разкажете какво се случи.
Чухме експлозията, но не разбрахме от какво е.
Водата спадна и се сетих, че някой е отворил шлюзовете.
Вие с Рашид ли го направихте?
- Не можахме да стигнем до тях.
Ще ти задам един въпрос, Емили. Какъв ли човек би го направил?
Някой, който добре познава Ранчипур и знае къде е динамитът.
Може да е някой експерт. Трябва той да го е поставил.
Сигурно е смел и осъзнава риска.
Сигурно е някой, който обича Ранчипур и хората.
Помислих, че може да ми е приятел.
И ми беше приятно.
Емили, навън има опашка за чай. Отивам да налея.
Ще ми помогнеш ли?
Скъпи!
Бях толкова самотна. Не си отивай, моля те.
Не мисли за наводнението. Сега сме само двамата.
Мислех единствено за теб, когато научих, че си болна.
Как разбра? От кого?
Преди два дни г-жа Смайли изпрати едно момче.
От два дни знаеш, че съм болна?
Скъпа, болницата беше пълна с ранени, дори коридорите.
Дори в двореца на махарани имаше стотици.
Взех важно решение.
Ако бях преминал реката, не знаех дали ще мога да се върна в болницата.
Затова останах.
А и знаех, че тук се грижат за теб.
Аз едва не умрях. Знаеше ли?
- Знам.
Ако знаеше, че умирам, какво щеше да направиш?
Скъпа, моля те.
- Какво би направил?
Щях да остана в болницата.
Без да се колебаеш?
- Със съзнанието,
че един живот е заложен срещу много.
Дори да беше моят?
Дори да е твоят.
Никак не ми беше лесно, разбери.
Ще се опитам.
Едуина, не е възможно да заминем веднага.
Тук има нужда от лекари и от строителни инженери.
Кварталът на париите е разрушен до основи.
Това е най-голямото разрушение, което съм виждал.
Върху руините трябва да изградим нови къщи,
нови училища, нови пътища. Ще издигнем нов бент.
Ще дадем пример на цяла Индия.
Какво има? Моля те, разбери ме.
Разбирам те.
Всичко ще е наред, нали?
Всичко ще е наред.
Моля те, прегърни ме силно.
Искам да говоря с махарани.
- Не може. Не е станала.
Лахмания, нека лейди Ескет влезе.
Съобщи ли му?
- Не.
Тогава защо идваш при мен? Аз ли да му кажа, че заминаваш?
Дано му олекне като на мен.
Знам.
- Или си дошла да се сбогуваш?
Не вярвам в сбогуванията.
На тези, които обичам, давам много.
На онези, които мразя, нямам какво да кажа.
Освен едно:
от самото начало разбрах намеренията ти.
Така ли? Винаги ли сте толкова уверена и всезнаеща?
Някога съмнявали ли сте се в нещо?
- Никога в теб.
Прекарах три денонощия в стая с умиращи.
Мислех, че и аз ще умра, но би било твърде лесно.
Човек трябва да бъде наказван за стореното от него зло.
Аз съм наказана завинаги.
Каквито и да са били чувствата ми,
сега аз го обичам.
Ще си замина и няма да се върна.
Той можеше да дойде с мен от отчаяние. Не съм сигурна.
Това е моята позиция.
Можех да го направя щастлив.
Може би.
Поне щях да опитам.
Бях готова да опитам.
Но сега няма да опитвам.
Вие не ме вълнувате.
Не ме интересува и вашата жалка провинция.
Интересува ме само той.
Най-безкористно е да напусна.
Остава да реша.
- Сигурна съм, че ще успееш.
Моля ви.
- Това искаш, нали?
И сладко ще рониш сълзи в чашата с шампанско,
разказвайки на някой жиголо
за единствената си любов.
Стига, моля ви.
- И за благородния си жест.
Не разбирате ли, че тази илюзия ми е нужна?
Нуждая се от нея.
- Върви си, моля те.
Не бях достойна за него, но един ден ще бъда.
Ако нямаш нищо против...
- Имам.
Не ме интересува какво искате.
Той е голям човек, но никой не живее само заради дълга.
Не можеш да обичаш само дълга и да се прибираш при него нощем.
С мен се справихте лесно, но ще дойде друга.
Не се опитвайте да я спрете.
Сбогом.
Сбогом, Едуина.
Едуина!
Едуина, нямаше да те пусна, без да разкрия сърцето си пред теб.
След това може да си тръгнеш без сбогуване,
без да се обръщаш и без съжаление.
Знам, че няма да те видя повече.
Някои имат цял живот, други - само броени часове.
Нашите часове бяха най-прекрасните в живота ми.
Ти ме дари с любов. А човек не може без любов.
Тя го стопля и облагородява.
В Индия си разменят подаръци на раздяла.
Моят подарък не е вещ, но е безценен.
Чрез него искам да ти кажа:
Хората те смятат за егоистка.
Алчна, безразсъдна, себелюбива.
Но ти трябва да се познаваш така добре,
както аз те познавам.
Обичам те.
Обичам те, защото си готова на саможертва.
Защото си нежна и добра.
Защото сърцето ти е отзивчиво.
Благодаря ти, скъпа.
Винаги ще ти бъда благодарен.
Сбогом, Том.
- Сбогом, приятелко.
Сбогом, Фърн.
Сбогом, Том.
- Сбогом, Алън.
Сбогом, Фърн.
- Сбогом.
превод Лидия Нейкова
субтитри НИКЧО
Филмът е обработен от AVS movies ®