Indiana Jones and the Last Crusade (1989) Свали субтитрите
ИНДИАНА ДЖОУНС И ПОСЛЕДНИЯТ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД
Участват още ДЕНХЪЛМ ЕЛИЪТ
АЛИСЪН ДУДИ
ДЖОН РИС-ДЕЙВИС
ДЖУЛИАН ГЛОУВЪР
РИВЪР ФИНИКС
ШОН КОНЪРИ и др.
Оператор ДЪГЛАС СЛОУКЪМ
Слезте от конете!
Хърман го тръшна конска болест!
Музика ДЖОН УИЛЯМС
Момчета, не се мотайте!
Някои галерии са дълги с километри.
Не мисля, че е разумно.
Какво има?
Сценарист ДЖЕФРИ БОУМ
Режисьор СТИВЪН СПИЛБЪРГ
Откри ли нещо? – Не. Продължавам.
Аз открих.
Намерих нещо, Гарт. Ето го.
Вижте.
Богати сме! – Млъкни.
Инди?
Какво правят? Индиана?
Юта, 1912 г.
Това е кръстът на Коронадо. Кортес му го дава през 1520 г.
Ще дам пръстена на мама да го носи на костеливия си пръст!
Кръстът е ценен артефакт. Мястото му е в музея.
Бягай и кажи на г-н Хавелок, че в пещерата има иманяри.
Да повика шерифа. Обикновена змия. Чу ли ме?
Да, тичам обратно. Г-н Хавелок. Шерифът.
А ти какво ще правиш? – Не знам. Ще измисля нещо.
Копай с ръце, не с уста.
Взел е кръста. – Хванете го!
Г-н Хавелок! Момчета? Само аз ли не съм се изгубил?
Ето го! Бързо!
Ей, ти! Ще те пипнем!
Върни се!
Хайде! Хванете го!
Върни се!
Цирк "Дън и Дъфи"
Най-високите жирафи в света
Дом на влечугите
Остави на мен!
Боже мой!
Стига, хлапе.
Не можеш да избягаш.
Хвърли камшика.
Смел си, хлапе, но това е мое.
На Коронадо е. – Той е мъртъв, както и внуците му.
Мястото му е в музея.
Дай ми го!
Змия!
Не го оставяйте да избяга.
Магия?
Пази тук, може да се върне.
Излизай от сандъка, хлапе.
Негодник!
По дяволите!
Татко!
Джоунс
Татко!
Татко. Важно е. – Чакай. Брой до 20.
Не, изслушай ме... – Младши!
Едно, две, три, четири...
На гръцки.
Нека този, който го е просветлил, просветли и мен.
Доведох шерифа. – Точно вие ми трябвахте.
Бяха петима-шестима... – Добре, още ли е у теб?
Да, ето го.
Много се радвам.
Така законният собственик няма да те обвини в кражба.
Има петима-шестима свидетели.
Приятен ден.
Днес изгуби, хлапе,
но това не означава, че трябва да се примириш.
Португалското крайбрежие 1938 г.
Светът е малък, д-р Джоунс. – Прекалено малък за двама ни.
За втори път вземам от теб свое имущество.
Мястото му е в музея.
Твоето също. Изхвърлете го зад борда.
Дръжте го, ще избяга!
"Коронадо"
Археологията търси фактите...
... не истината.
Ако ви интересува истината, класът по философия е по-надолу.
Забравете за изгубените градове, екзотичните пътешествия и разкопките.
Няма да търсим съкровища, отбелязани върху карта с кръстче.
70% от археологията е работа в библиотеката.
Проучване, четене...
Не можем да приемем митологията за чиста монета.
Другата седмица – египтология и разкопките на Наукратис през 1885 г.
Ако има въпроси, в следващия час ще бъда в кабинета си.
Маркъс, успях.
Взе ли го?
Знаеш ли откога го търся? – Цял живот.
Цял живот... – Браво, Инди. Голямо браво.
Ще заеме почетно място в испанската ни колекция.
Ще обсъдим хонорара ми на вечеря с шампанско.
Ти черпиш. – Да, аз черпя.
Д-р Джоунс!
Пощата е на бюрото ви. Това са телефонните обаждания.
Програмата ви. Писмени работи за сценка.
Айрийн, направи списък...
Ще приема всеки поред!
"Венеция, Италия".
Д-р Джоунс!
Д-р Джоунс.
Надявам се, че сте пътували удобно, д-р Джоунс.
Дано хората ми не са ви притеснили.
Казвам се Уолтър Донован.
Знам кой сте. Даренията ви за музея са много щедри.
Имате внушителна колекция.
И аз като вас имам страст към антиките.
Погледнете тук.
Това може да ви заинтригува.
Пясъчна плоча. Християнски символ.
Старолатински текст. Според мен е от средата на 12 век.
Предположихме същото. – Откъде е?
Инженерите ми я изкопали северно от Анкара, докато търсили мед.
Можете ли да я преведете?
"... а който пие от водата, която Аз ще му дам, каза Бог,
ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
Води ме към Свещената си планина,
през пустинята, през планината,
до каньона на полумесеца,
към храма, където чашата...
... където чашата с кръвта на Исус Христос ще остане завинаги."
Светият Граал.
Бокалът, от който е пил Христос на тайната вечеря.
В него е събрана кръвта му от кръста
и е поверен на Йосиф от Ариматея.
Легендата за Артур. Чувал съм тази приказка за лека нощ.
Вечен живот. Дарът на младостта за всеки, който отпие от Граала.
Харесвам такива приказки. – Мечтата на застаряващия.
Мечтата на всеки човек, включително и на баща ви.
Граалът е негово хоби.
Преподава средновековна литература. Не е сред любимците на студентите си.
Пренебрегваш гостите ни. – Идвам, скъпа.
Голямо изкушение, нали? Подробности за точното местонахождение на Граала.
Каква е ползата? Споменати са пустини, планини, каньони...
Доста неясно. Откъде ще започнете?
Поне плочата да беше цяла, но горната й част липсва.
Въпреки това издирването на Граала вече е факт.
Ще ви разкажа още една приказка.
След като Граалът бил поверен на Йосиф, изчезнал за 1000 години,
докато не бил открит от трима братя от Първия кръстоносен поход.
И тази съм я чувал.
После двама от тях 150 години се скитали в пустинята,
преди да се отправят към Франция, но само единият стигнал.
Предполага се, че преди да умре на преклонна възраст,
той разказал историята си на някакъв францисканец.
Не се "предполага", д-р Джоунс.
Това е ръкописът, в който монахът е списал историята на рицаря.
Не разкрива местонахождението на Граала,
но рицарят се заклел, че е оставил две следи към него.
Тази плоча е едната от тях.
Тя доказва истинността на историята, но е непълна.
Втората следа е в гробницата на мъртвия брат.
Според нашия ръководител на проекта гробницата е във Венеция, Италия.
Както виждате, д-р Джоунс, на път сме да довършим велико дело,
започнато преди близо 2000 години. И сме само на една крачка.
Обикновено в този момент земята рухва под краката ви.
Нямате представа колко сте прав. – Да?
Изникна пречка.
Ръководителят на проекта изчезна заедно с проучванията си.
Колегата му, д-р Шнайдер, няма представа къде е.
Искам вие да тръгнете по следите му.
Намерите ли човека, ще намерите и Граала.
Не съм аз точният Джоунс.
По-добре говорете с баща ми. – Вече го сторихме.
Той е човекът, който изчезна.
С баща ти сме приятели от години. Ти израсна пред очите ми.
Никога не съм те виждал толкова притеснен.
Татко? Той е книжен плъх, не е по действията. Татко?
Татко? Мили боже.
В какво ли се е забъркал старият глупак?
Каквото и да е, здраво е загазил. Татко?
Днешната поща, и е отворена.
Пощата! Точно така, Маркъс.
"Венеция, Италия".
Какво е това?
Дневникът на татко.
Всяка следа, която е проверил, всяко откритие.
Пълни записки на неговото издирване на Светия Граал.
Това е целият му живот. Защо ми го е изпратил?
Не знам, явно някой много го иска.
Вярваш ли, Маркъс?
Вярваш ли, че Граалът съществува?
Издирването му е търсене на божественото във всеки от нас.
Но ако искаш факти, не разполагам с такива.
На моята възраст приемам някои неща на доверие.
Кажи на Донован, че приемам билета до Венеция.
Ще му кажа да вземе два.
И когато пристигнем във Венеция? – Д-р Шнайдер ще ви посрещне.
Апартаментът ми там е на ваше разположение.
Чудесно. Благодаря.
Д-р Джоунс. Успех.
И внимавайте. Не се доверявайте на никого.
Ню Йорк
Нюфаундленд
Азорски острови
Лисабон
Венеция
Венеция. – Как ще познаем този д-р Шнайдер?
Не знам. Сигурно той ще ни познае. – Д-р Джоунс?
Да. – Веднага ви познах.
Имате очите на баща си.
И ушите на майка си, но останалото е ваше.
Вече обсъдихме най-важните части.
Маркъс Броуди? – Същият.
Д-р Елза Шнайдер. – Приятно ми е.
За последно бях с баща ви в библиотеката.
Беше на път да открие гробницата. Толкова беше развълнуван.
Като гимназист. – Професор "Атила" ли?
Никога не се е вълнувал, дори като гимназист.
Ще ми позволите ли? – Обикновено не.
И аз не го правя често. – Тогава може.
До утре ще увехне. – Утре ще ви открадна друго.
Извинете, че ви прекъсвам... – Да, трябва да ви покажа нещо.
Баща ви ме изпрати да потърся древния план на града.
Когато се върнах, го нямаше. Също и документите му, с изключение на това.
Римски цифри. – Това е библиотеката.
Не изглежда като библиотека. – Прилича на преустроена църква.
Напълно сте прав. Намираме се на Свята земя.
Тези клони са донесени като военни трофеи
от Византия по време на кръстоносните походи.
Библиотеката затваря скоро. Ще уредя да поостанем.
Маркъс, виждал съм този витраж.
Къде? – Тук. В дневника на татко.
Погледни. – Виж, Инди. Римски цифри.
Татко е попаднал на следа. – Но не знаем какво значат цифрите.
Неслучайно ми е изпратил дневника. Засега ще го пазим в тайна.
Открихте ли нещо? – Да, три, седем и десет.
Тези цифри са от прозореца. – Боже, сляпа ли съм?
Татко не е търсил книга за гробницата, а самата нея.
Гробницата е някъде тук. Казахте, че е била църква. Вижте.
Три, три.
Седем. Седем. Десет...
... и десет. Къде е десетката?
Потърсете я.
Три и седем...
три, седем и десет...
Десет! Мястото е отбелязано с хикс.
Бинго. – Не ме разочаровахте.
Като баща си сте. – Само че той се е изгубил.
Спуснете ме.
Ще ми го пазиш ли?
Хайде.
Езически символи от 4 или 5 век. – Да.
600 години преди кръстоносните походи.
Християните прокопават собствени тунели векове по-късно.
Ако има рицар от Първия кръстоносен поход, ще го открием тук.
Какво е това? – Кивотът на Завета.
Сигурен ли сте? – Напълно.
Пазете се.
Петрол, правя си един кладенец, и се пенсионирам.
Запалката.
Плъхове.
Елате.
Насам.
Трябва да е един от тези.
Обърнете внимание на изработката и орнаментите.
Този е.
Това е, открихме го.
Вижте.
Гравюрата върху щита е като онази на плочата.
Щитът е втората следа. – Какво е това?
Отпечатъкът от плочата, направен от татко.
И вие като баща си се вълнувате като гимназист.
Щеше да е прекрасно, ако можеше да го види.
Нямаше да мине през плъховете. Мрази плъхове. Страхува се от тях.
Назад, плътно до стената.
Бързо! Отдолу!
Не мърдайте оттук! – Какво?
Мисля, че намерих изход! Поемете си дълбоко въздух!
Венеция.
Луда ли сте? Не между тях! – Между тях ли? Да не сте луд?
Казах да ги заобиколите! – Казахте да мина между тях!
Казах да не минавате между тях!
Не!
Защо се опитваш да ни убиеш? – Защото търсите Граала.
И баща ми го търсеше. Уби ли го? – Не.
Къде е той?
Говори или ще умреш! Казвай, по дяволите!
Ако не ме пуснете, ще умрем! – Така да бъде!
Моята душа е готова, а вашата?
Давам ти последен шанс! – Не, д-р Джоунс, вашият!
Е? Къде е баща ми? – Ако ме пуснете, ще ви кажа.
Кой си ти? – Казвам се Казим.
Защо искаше да ме убиеш?
Тайната на Граала е спазена 1000 години.
През цялото това време Братството на кръстовидния меч
е било готово на всякакви саможертви, за да я опази.
Оставете ме на този кей.
Запитайте се защо търсите Христовия бокал?
За негова прослава... или за своя?
Не съм дошъл за бокала, а да намеря баща си.
Тогава Бог да ви помага.
Той е затворен в замъка "Брюнвалд", на австро-германската граница.
Как е главата ти? – По-добре е, след като видях това.
Името на града. Александрета?
При първия поход кръстоносците обсаждат Александрета.
Градът е унищожен.
Върху останките е построен съвременният град Искендерун.
Помниш ли какво пишеше на плочата?
"През пустинята, през планината, до каньона на полумесеца."
Но къде точно? – Баща ти ще знае.
Баща ти е знаел. Виж, направил е карта.
Вероятно я е сглобил от всички възможни източници.
Карта без имена. Разбрал е, че на изток има град с оазис.
Знаел е, че посоката е на юг към планините, право към каньона.
Открил е всичко, освен името на града, от който се тръгва.
Александрета. Вече знаем. – Да, знаем.
Кажи на Салах да те чака в Искендерун.
А ти? – Аз ще търся татко.
Елза?
Елза?
Стаята ми. – И моята.
Какво са търсили? – Това.
Дневникът на Граала.
Бил е у теб?
Не ми се довери. – Не те познавах.
Но ти позволих да си с нас.
О, да, подари й цвете, и тя ще те следва навсякъде.
Я стига. Не се сърдиш. – Дали?
Не. Харесва ти моят подход.
Добре че нямам същия, иначе още щеше да висиш на кея.
Какво става тук според теб? Откакто те срещнах,
едва не бях подпален, удавен и накълцан за храна на рибите.
Замесени сме в нещо гадно, за което татко е знаел.
Докато не се убедя, ще действам както аз си знам.
Как смееш да ме целуваш?
Остави ме на мира. Не харесвам лесни жени.
А аз мразя арогантни мъже.
Обичам я тая Венеция.
Венеция
Австрия
Залцбург
Какво знаеш за това място? – Брюнвалд са прочути колекционери.
Какво ще правиш? – Не знам. Ще измисля нещо.
Да? – Крайно време беше!
Нима щяхте да ни оставите отвън? Подгизнахме!
Ето на! Настинах и се разкихах!
Очакват ли ви? – Не ми говорете с този тон!
Уведомете барона, че лорд Кларънс Макдоналд и асистентката му
са дошли да видят гоблените.
Гоблени ли? – Безнадеждно е.
Това е замък, нали? Има ли гоблени?
Това е замък и имаме много гоблени.
Но ако вие сте шотландски лорд, аз съм Мики Маус!
Как смее?
Нацисти. Мразя ги.
Мисля, че е тук. – Как разбра?
Опасано е с жици.
Инди?
Спокойно, това е детска игра. Сега се връщам.
Младши?
Да, сър. – Наистина си ти, Младши.
Моля те, не ме наричай така. – Какво правиш тук?
Дойдох за теб.
Края на 14 век, династия Мин.
Да ти се пръсне сърцето. – И главата. Удари ме.
Няма да си го простя.
Спокойно, добре съм.
Слава Богу.
Фалшификат е.
Личи си по напречното сечение.
Не! Събирай си нещата. Трябва да изчезваме.
Извинявай за главата. Помислих те за един от тях.
Те влизат през вратите, татко.
Прав си. Но от малко предпазливост не боли.
Този път сгреших, но не и когато ти изпратих дневника.
Явно си го получил.
Да, и го използвах. Открихме входа на катакомбите.
През библиотеката ли? – Да.
Знаех си. А гроба на сър Ричард?
Намерих го.
Той там ли беше?
Видя ли го? – Каквото е останало от него.
А щита му? Надписа върху щита?
Александрета. – Александрета! Разбира се!
По пътя на поклонниците от Източната империя.
Младши, ти успя.
Не, татко, ти успя. След 40 години.
Жалко, че не бях с теб. – Имаше плъхове.
Плъхове ли? – Да, от големите.
Какво искат нацистите от теб? – Дневника ми.
Наложи се да го пратя колкото се може по-далеч.
Да.
Д-р Джоунс. – Да?
Дайте ми дневника.
Какъв дневник? – Онзи, който е в джоба ви.
Глупак! Синът ми да не е толкова тъп,
че да донесе дневника тук?
Не си, нали?
Нали не си го донесъл?
Донесъл си го? – Може ли да го обсъдим по-късно?
Да бях го пратил на братята Маркс. – Успокой се.
Да се успокоя ли? Пратих го у дома да не го докопат!
Дойдох да те спася! – Нима?
А кой ще спаси теб, Младши? – Казах ти...
... и да не ме наричаш "Младши".
Виж какво направи.
Не мога да повярвам, че...
Достатъчно. Хвърлете оръжието или госпожицата ще умре.
Тя е една от тях. Нацистка. – Инди, моля те!
Какво? – Повярвай ми.
Ще я убия. – Давай.
Не стреляй! – Не се бой, няма.
Моля те! Прави каквото ти казва! – Не я слушай.
Достатъчно! Тя ще умре! – Чакай!
Съжалявам. – Недей.
Но трябваше да послушаш баща си.
Преобърна стаята си, а аз й се вързах.
Как разбра, че е нацистка?
Как разбра, че е нацистка?
Говори насън.
Аз не й вярвах. А ти защо? – Защото не ме послуша.
Не ви ли посъветвах да не се доверявате на никого?
Подцених те, Уолтър. Знаех, че би продал и майка си,
но не страната и душата си на изметта на човечеството.
Д-р Шнайдер, има откъснати страници.
Тук имаше карта без имена.
Точни указания от неизвестен град към каньона на полумесеца.
Вярно е. – Къде са липсващите страници?
Не се хабете. Няма да ни каже, и не е нужно.
Ясно е къде са. Дал ги е на Маркъс Броуди.
Маркъс? Повлякъл си го с теб? Не е за такива работи.
Той е лесен. Ще го намерим.
Как пък не. Има два дена преднина.
Броуди има приятели навсякъде, говори повече от десет езика.
Ще се смеси с тълпата и никога няма да го откриете.
С малко късмет Граалът вече е у него.
Някой говори ли английски? А старогръцки?
Вода? Не, рибите се любят в нея.
Благодаря много. Не, наистина. Много благодаря.
Не, вегетарианец съм. Някой тук разбира ли ме?
Г-н Броуди! – Салах. Какво облекчение.
Маркъс Броуди! Къде е Инди? – В Австрия. Отклони се малко.
Ти сам ли си? – Да, но всичко е под контрол.
Уреди ли провизиите? – Да, но къде отиваме?
Ще се водим по тази карта. Нарисувана е от...
Г-н Броуди. Добре дошли в Искендерун.
Директорът на музея ви изпраща кола.
На вашите услуги.
Заедно сме. – Последвайте ме, моля.
Славата ми ме е изпреварила. – В града няма музей.
Вашите книжа? – Книжа? Разбира се.
Бягай. Книжа? Ето. Тъкмо го прочетох.
Бягай! – Да.
"Иджипшън Мейл". Бягай! – Ти ли каза...
Бягай!
Хайде, бързо!
Тук, горе! Бързо! Скрий се зад тази врата!
Възмутително.
Д-р Шнайдер, трябва веднага да се върнете в Берлин.
Шествие пред института по арийска култура.
От най-високо ниво са изискали да присъствате на трибуната.
Благодаря. Ще се видим в Искендерун.
Занесете дневника в музея в Берлин, за да покажете, че напредваме.
Без картата не ни е нужен. – Може ли вече да ги убия?
Не. Ако не вземем страниците от Броуди, ще са ни трябват живи.
Докторите трябва да се слушат.
Не ме гледай така. И двамата искахме Граала.
Готова съм на всичко, за да го имам. Ти също.
Жалко е, че мислиш така.
Няма да забравя колко прекрасно беше.
Благодаря. Наистина беше прекрасно.
Д-р Шнайдер? Колата ви чака.
Така се сбогуваме в Австрия.
А в Германия се сбогуваме така, д-р Джоунс.
Предпочитам австрийския начин. – И аз.
Да се отвържем, трябва да настигнем Маркъс преди тях.
Каза, че имал два дена преднина и щял да изчезне.
Шегуваш ли се? Познаваш Маркъс. Губи се в собствения си музей.
Можеш ли да стигнеш до левия ми джоб?
Какво търся? – Талисмана ми.
Напипах нещо като запалка.
Прогори въжетата. – Много хитро.
Трябва да ти кажа нещо. – Не ставай сантиментален.
Подът гори. Виждаш ли?
И столът! – Мърдай!
Отива към масата! – Мърдай!
"Заловихме Маркъс Броуди. По-важното е, че картата е у нас."
"Нареждане на фюрера. Секретността е най-важна за успеха.
Елиминирайте американските конспиратори."
Германия обяви война на семейство Джоунс, тръгвай.
Татко! – Какво?
Давай към камината.
Май ще се развържа.
Положението ни не се подобри. – Почти се освободих.
Тревога! Бързо!
Това е възмутително.
Развързах се. – Браво, момчето ми.
Хайде, татко!
Няма изход.
Трябва да има тайна врата или... коридор.
Забелязал съм, че ако седна да помисля...
... решението идва само.
Чудесно, пак лодки.
Просто един обикновен ден за теб, а?
Не! По-добър от повечето.
Хайде, татко!
А лодката? Няма ли да тръгнем с нея?
Венеция – Берлин
Спри! – Какво?
Не натам. Трябва да отидем в Берлин.
Броуди е в тази посока. – А дневникът ми е в Берлин.
Той не ни е нужен. Картата е у Маркъс.
В дневника има много повече от една карта.
Добре. Кажи ми.
Този, който открие Граала, ще се изправи пред последното изпитание.
Какво изпитание? – Три смъртоносни препятствия.
Капани? – Да.
Но аз открих ключовете за безопасното им преодоляване
в хрониките на Св. Анселм. – И какво са те?
Не се ли сещаш?
Записах ги в дневника, за да не се налага да ги помня.
Половината армия е по петите ни, а ти искаш да ходим в Берлин?!
Да. Само Граалът е важен.
А Маркъс? – Той би се съгласил.
Жертвоготовни мъченици. Боже Господи!
Не богохулствай!
Търсенето на Граала не е археология,
а надпревара със злото. Ако попадне у нацистите,
армията на мрака ще завладее света.
Разбираш ли?
Вманиачил си се, татко. Никога не съм те разбирал.
Никога.
Нито пък мама.
Напротив. Дори твърде добре...
... за нещастие. Скри от мен болестта си.
Успях само да я оплача.
Берлин – Венеция
Ние сме поклонници в страна на безбожници.
Госпожице доктор. Къде е?
Как се озова тук? – Къде е? Искам го!
Върнал си се за дневника? Защо? – Баща ми не иска да го изгорят.
Такова ли е мнението ти за мен? Вярвам в Граала, не в свастиката.
И все пак си на страната на враговете на Граала.
Кой се интересува какво мислиш? – Ти!
Достатъчно е само да стисна.
Достатъчно е само да изкрещя.
Ето го. Да се махаме оттук.
Адолф Хитлер
Аерогара "Берлин"
Какво уреди? – Първия възможен полет от Германия.
Е, успяхме.
Когато излетим и Германия е зад нас, ще споделя радостта ти.
Успокой се.
Билетите, моля.
Билетите, моля.
Няма билет.
Билет! – Билет!
Интересно ми е да споделям приключенията ти.
Не само тях споделяме. Срамота. Можеш да си й... дядо.
Аз съм човек като всеки друг. – Аз съм другият.
Разбира се. Минало и заминало.
Помниш ли кога за последно сме пили заедно?
Аз бях на млечен шейк.
За какво разговаряхме?
Не разговаряхме. Никога не разговаряме.
Упрек ли долавям?
Съжаление. Бяхме само двамата. Самотен начин да стреснеш.
Ако беше като другите бащи, щеше да разбереш.
Всъщност бях страхотен баща. – Кога?
Казвал ли съм ти кога да ядеш, да спиш или да учиш? Не.
Уважавах личното ти пространство и те учех да си самостоятелен.
Научи ме, че по-важни от мен са хора, умрели преди стотици години.
И толкова добре ме научи, че 20 години почти не сме говорили.
Замина, тъкмо когато стана интересен събеседник.
Татко, как може... – Добре. Сега съм тук.
За какво искаш да говорим?
Не се сещам за нищо. – Тогава защо се оплакваш?
Работа ни чака.
След Александрета предстоят трите предизвикателства.
Първото: "Божият дъх. Само смиреният ще премине."
Второто: "Думата Господна. Ще успее този, който следва Неговите стъпки.
Третото: "Божията пътека.
Само скок от лъвската паст ще докаже стойността му."
Какво означава това? – Не знам. Ще разберем.
Сменят посоката. Връщат ни в Германия.
Мислех, че ще мине повече време, преди да се усетят, хайде, татко!
Хайде, татко!
Не знаех, че можеш да пилотираш. – Да пилотирам – да.
Да приземявам – не.
Трябва да използваш картечницата. Приготви се.
На 11 ч.
Какво ще стане в този час?
12, 11, 10... 11 ч. огън.
Татко, удариха ли ни? – В известен смисъл.
Сине, съжалявам. Уцелиха ни.
Дръж се, татко, кацаме.
Добро приземяване. – Благодаря.
Тези се опитват да ни убият. – Знам, татко!
Случва ми се за първи път. – А на мен – постоянно.
Това е възмутително.
Трудно ще се измъкнем.
По-бързо!
По-опасно от това няма накъде.
Татко, той се връща.
Припомних си думите на Карл Велики.
"Нека мои воини са скалите, дървесата и птиците във небесата."
Република Хатай
Тези страници са от дневника на проф. Джоунс
и сред тях е картата на местоположението на Граала.
Както виждате, скоро ще е в ръцете ни.
Но не желаем да кръстосваме земите ви без разрешение,
нито да изнесем Граала, без да ви компенсираме.
Какво сте донесли?
Скъпоценности, Ваше величество.
Дарове от изтъкнати германски фамилии.
Ролс-Ройс "Фантом 2".
4,3-литров, 30 конски сили, 6-цилиндров двигател
и карбуратор "Стромбърг".
Вдига от 0 до 100 км/ч за 12,5 секунди.
Харесвам дори цвета му.
Ключовете са на таблото, Ваше величество.
Ще имате камили, коне, въоръжен ескорт,
провизии, пустинни транспортьори и танкове.
Не ми благодарете.
Нямаме време, Индиана Джоунс и баща му са избягали.
Пътят е натам. Разкарай тази камила.
Какво стана с Маркъс?
Днес тръгнаха през пустинята. Навярно са взели и г-н Броуди.
Сега картата е у тях.
В тази надпревара вторият не печели сребърен медал.
Ще си утолиш ли жаждата, Маркъс? – По-скоро ще те заплюя.
Но понеже нямам слюнка...
Би трябвало да е на 5-6 км. Иначе ще излезем от картата.
Е, Маркъс, на крачка сме
от една от най-великите находки в историята на човечеството.
Играете си със сили, непонятни за вас.
Виждам Броуди. Изглежда добре.
Имат танк.
И 57-милиметрова картечница. – Какво правиш? Залегни.
Татко, извън обсега сме.
Колата беше на зет ми. – Хайде!
Не виждам никого. – Може да не е бил Джоунс.
Не. Той беше. Тук някъде е.
Приберете Броуди в танка.
В този пек без транспорт са загубени.
Наистина е Джоунс.
Кои са тези? – Няма значение.
Важното е Донован да е зает.
Татко, стой тук. Със Салах ще потърсим транспорт.
Ще взема конете. – А аз – камилите.
Не ни трябват камили. Никакви камили!
Кой е този? – Божи вестител.
Чашата на живота носи вечна прокоба на неверниците.
Маркъс.
"Този гений на Реставрацията..." – "... ни помогна за възкръсването."
Хенри, какво правиш тук? – Спасявам те. Да вървим.
Претърси го.
Какво има в това тефтерче? Какво има в жалкия ти дневник?
Без картата за нищо не става, а ти се върна в Берлин за него.
Защо? Какво криеш?
Какво толкова пише, което не сме разбрали?
Пише, че непросветени глупаци като теб
би трябвало да четат книгите, вместо да ги горят!
Полковник? Джоунс се измъква!
Съмнявам се, хер Донован.
Не този, другият Джоунс!
Казах никакви камили, а това са пет! Можеш ли да броиш?
Компенсация за колата на зет ми. Баща ти и Броуди...
Къде е баща ми? – В търбуха на металния звяр са.
Татко!
Младши!
Татко!
Татко! Излизайте!
Хенри, писалката. – Какво?
Не разбра ли? Перото е по-силно от меча.
Виж какво направи. – Това е война.
Нали ти казах, че ще те спася?
Татко!
Това ли наричаш археология? – Излизай оттам.
Как се слиза от това чудо?
Къде е Маркъс?
Татко!
Дръж се здраво, татко!
Татко на Инди, подай ръка! – Салах, хвани татко!
Подай ръка!
Младши!
Инди!
О, Господи, изгубих го.
Така и нищо не му казах.
Не бях готов, Маркъс.
Да имах поне пет минути.
Реших, че съм те изгубил, момче!
Помислих си същото, сър.
Е...
Браво на теб. Хайде.
Да вървим!
Защо почиваш, когато сме толкова близо до края? Ставай!
Каньонът на полумесеца.
Хелмут, нов доброволец.
Не очаквах да те видя отново. – Черен гологан не се губи.
Отдръпнете се, д-р Шнайдер. Направете място на д-р Джоунс.
Той ще ни донесе Граала.
Невъзможно? Готов ли си да влезеш в историята?
Как? Като нацистко чучело като теб ли?
Нацист? Дотам ли стига фантазията ти?
Нацистите искат да се впишат в легендата за Граала,
да завладеят света. Добре са дошли.
Но аз искам самия Граал. Бокалът, който дава вечен живот.
Хитлер може да получи света, но не и да го отнесе в гроба.
Аз ще пия за свое здраве, а той ще умре.
Граалът е мой. А ти ще ми го донесеш.
Нищо не печелиш, ако ме застреляш. – Знаеш ли? Напълно си прав.
Татко! – Младши.
Не! – Назад!
Мъртъв няма да му помогнеш. Вече само Граалът може.
Време е да се запиташ в какво вярваш.
"Божият дъх."
"Само смиреният ще премине."
"Само смиреният ще премине."
"Само смиреният ще премине."
"Само смиреният..."
"Само смиреният ще премине."
"Само смиреният ще премине."
Смиреният... смиреният...
Смиреният се кае пред Бог.
Смиреният... – Смиреният...
Смиреният се кае
и коленичи пред Бога. На колене!
Преминах.
Преминахме.
Той е добре. – Не.
Второто изпитание е "Думата Господна".
"Ще мине този, който следва Неговите стъпки."
Думата Господна. Думата...
Следвай стъпките на Неговата дума.
Думата Господна... – Не, Хенри, недей да говориш.
Името Господне.
Името Господне.
Йехова.
Но на латински Йехова започва с "И".
"Й".
О, Боже.
Идиот. На латински Йехова започва с "И".
"И".
"Е".
"Х", "О".
"В", "А".
Божията пътека.
"Само скок от лъвската паст ще докаже стойността му."
Невъзможно е. Никой не би успял.
Инди! Побързай!
Идвай по-бързо!
Скокът на вярата. О, татко.
Трябва да вярваш, момче. Трябва... да повярваш.
Знаех, че ще дойдеш.
Силите ме напускат. – Кой си ти?
Последният от тримата братя, които се заклеха
да открият Граала и да го пазят.
Това е било преди 700 години. – Дълго чаках.
Облечен си странно за рицар.
Аз не съм точно... рицар. Какво имаш предвид?
Бях избран като най-смел и най-достоен.
Имах тази чест, докато друг не ме предизвика на двубой.
Предавам го на теб...
... който ме победи.
Нямам време за обяснение, но...
Коя е чашата? – Трябва да избереш.
Но избирай мъдро.
Истинският Граал ще ти донесе живот,
а фалшивият ще ти го отнеме.
Не съм историк. Нямам представа как изглежда.
Кой е? – Нека аз избера.
Благодаря, докторе.
О, да.
По-красив е, отколкото си го представях.
Със сигурност е бокалът на Царя на царете.
Вечен живот.
Какво става с мен?
Какво става?
Сгреши... с избора си.
Не може да е златен. – Направен е от дърводелец.
Има само един начин да разберем.
Твоят избор е... мъдър.
Но Граалът не бива да преминава отвъд Големия печат.
Това е границата и цената на безсмъртието.
Хвърлете оръжията... моля.
Хайде, татко, изправи се.
Наш е! Хайде!
Елза, не мърдай!
Наш е, Инди! Твой и мой! – Не прекрачвай печата!
Рицарят ни предупреди да не изнасяме Граала!
Младши!
Елза...
Недей, Елза.
Подай другата си ръка! Не те удържам! – Ще го стигна.
Подай ми другата си ръка!
Елза!
Младши, дай ми и другата си ръка! Няма да те удържа!
Ще го стигна. Почти го стигам, татко.
Индиана.
Индиана.
Остави го.
Татко.
Моля те, татко.
Елза така и не повярва в Граала. Мислеше си, че е открила трофей.
А ти какво намери, татко? – Аз ли?
Просветление.
А ти какво намери, Младши? – "Младши"? Татко...
Моля те, какво означава "Младши"?
Така се казва – Хенри Джоунс младши.
Аз харесвам "Индиана". – Кучето ни се казваше "Индиана"!
Ще се прибираме ли вече?
Кучето? Взел си името на кучето си?
Имам много скъпи спомени с това куче.
Готови ли сте? – Да.
Инди, Хенри, следвайте ме! Знам пътя!
Губи се в музея си, а?
След теб, Младши.
Слушам, сър.
В останалите роли участваха МАЙКЪЛ БЪРНИ, РОБЪРТ ЕДИСЪН
РИЧАРД ЙЪНГ, АЛЕКСЕЙ СЕЙЛИ КЕВОРК МАЛИКЯН
АЛЕКС ХАЙД-УАЙТ и др.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©