Indiana Jones and the Temple of Doom (1984) Свали субтитрите
ИНДИАНА ДЖОУНС И ХРАМЪТ НА ОБРЕЧЕНИТЕ
Участват още КЕЙТ КАПШО
АМРИШ ПУРИ РОШАН СЕТ
ФИЛИП СТОУН РОЙ ЧИАО
КЕ ХЮИ КУАН и др.
Всичко е възможно.
Оператор ДЪГЛАС СЛОУКЪМ
Музика ДЖОН УИЛЯМС
Сценарий УИЛАРД ХАЙК и ГЛОРИЯ КАЦ
По идея на ДЖОРДЖ ЛУКАС
Режисьор СТИВЪН СПИЛБЪРГ
Всичко е възможно.
Шанхай, 1935 г.
Внимавай!
Не сте споменавали, че говорите моя език, д-р Джоунс.
Само в специални случаи.
Вярно ли е, че сте открили Нурхачи? – Знаете, че е вярно.
Снощи синът ви се опита да го вземе, без да плати.
Обидили сте го. – Не, вие ме обидихте.
Аз пощадих живота му. – Няма ли да ни запознаеш?
Уили Скот. Индиана Джоунс – прочут археолог.
Смятах археолозите за смешни малки хора, които търсят мумии.
Мумии. – Д-р Джоунс намери Нурхачи
и сега ще ми го предаде.
Кой е тоя... Нурхачи?
Прибери пистолета, малкият.
Дайте каквото ми дължите, иначе "всичко е възможно".
Отвори я.
Диамантът, Лао. Бяхме се разбрали за диаманта.
О, Лао!
За ваше здраве.
Лао, той ми продупчи роклята от Париж.
Седни!
А сега ми донеси Нурхачи.
С удоволствие. – За Бога, кой е тоя Нурхачи?
Ето го.
Ама че дребно човече е тоя Нурхачи.
Вътре е прахът на Нурхачи,
първият император от династията Манчу.
Добре дошъл у дома, старче.
А сега ми дай диаманта.
Чувство за хумор ли се мъчиш да покажеш, или аз оглушавам?
Какво е това? – Противоотрова.
На какво? – На отровата, която току-що изпи.
Действа бързо, д-р Джоунс.
Лао! – Задръж я, ще си намеря друга.
Тук обслужването е на ниво. – Той не е сервитьор.
Мой стар приятел. Играта не е свършила, Лао. Противоотровата.
Инди!
Не се плаши, ще те измъкна оттук. – Не и този път.
Бях до теб в много приключения, но в голямата неизвестност
тръгвам пръв, Инди.
Не тъгувайте, д-р Джоунс. Скоро ще го придружите.
Прекалихте с питиетата ли, д-р Джоунс?
По дяволите!
Противоотровата! – Къде е диамантът?
Не мърдай!
Хайде!
Не искам да умирам!
Кой сте вие?
Иха! Страхотно! Извънредно приземяване!
Шорт Раунд, дай газ!
Добре, д-р Джоунс! Дръжте се!
Сега пък хлапе ще кара колата!
Клуб "Оби Уан"
Противоотровата? – Но ние току-що се запознахме.
Не съм такова момиче! – Д-р Джоунс, не е време за любов!
Имаме си компания!
Да се задавиш дано!
Без стрелба!
Сам си го изпроси!
Страхотно!
Дръж това!
Къде ми е пистолетът? Къде е?!
Изгорих си пръста и си счупих нокът!
Д-р Джоунс, аз съм Уебър.
Говорих с асистента ви, осигурихме три места.
За съжаление ще пътувате с пратка живи пилета.
Шегува ли се? – Госпожо, нямахме време за друго.
Вие не сте ли Уили Скот, известната американска певица?
Имаш един джин от мен.
Добър опит, Лао Че.
Лао Че Въздушни превози
Сбогом, д-р Джоунс.
Какъв си ти, укротител на лъвове ли?
Позволявам ти да се влачиш с мен, затова си затвори за малко устата.
Разбра ли, кукло? – Аз ли се влача с теб?
Откакто влезе в клуба, точиш лиги по мен!
Тъй ли?
Шанхай, Китай
Чънкин
О, не.
О, не. Господине!
Господине, събудете се! – Наричай го д-р Джоунс, кукло.
Д-р Джоунс. Събудете се, моля ви.
Стигнахме ли? Чудесно. – Не.
В самолета няма пилот! – Майко мила.
Всички са изчезнали.
Можете да пилотирате, нали?
Не. А ти? – О, не.
Едва ли е трудно. – Ще припадна.
Висотомер, така. Скоростомер, добре.
Гориво.
Гориво!
Май имаме голям проблем. – Д-р Джоунс!
Шорти? – Д-р Джоунс, няма парашути.
Шорти, помогни ми. Премести този сандък.
Шорти, вземи нещата ни.
Лодка? Ние не потъваме, а се разбиваме!
Дръж се, Шорти! – Госпожо, не мога да дишам!
Намали!
Не беше зле, нали?
Спирачки!
Мразя водата! Мразя да съм мокра!
И теб те мразя! – Чудесно.
Пристигнахме, Шорти. Добре ли си?
Къде се намираме?
В Индия. – Откъде знаеш?
Дано това означава вечеря. Умирам от глад.
Благодаря.
Не мога да го ям.
Това е повече от седмичната им дажба. Те гладуват.
Съжалявам, вземи го ти... – Изяж го!
Не съм гладна.
Обиждаш тях и злепоставяш мен. Изяж го.
Изяж го. – Яж.
Следват лоши новини.
Може ли да ни дадете водач, който да ни съпроводи до Делхи?
Трябва да се върна в университета. – Да, Саджну може да е ваш водач.
На път за Делхи ще спрете в Панкот.
Не ни е по път. – Ще идете в двореца "Панкот".
Мислех, че е изоставен. – Не.
Има нов махараджа
и двореца отново владее силата на мрачната светлина.
Този дворец убива хората ми.
Какво е станало тук? – Злото започва в Панкот.
После като мусон...
... обвива в мрак...
... цялата страна.
Злото?
Какво зло? – Нали ти казах, лоши новини.
Ако слушаш Со Уа Му, ще живееш дълго.
Дойдоха от двореца
и взеха Сивалинга от нашето село.
Какво са взели? – Свещения камък, който пази селото.
Затова Шива ви доведе тук.
Никой не ни доведе. Самолетът ни се разби.
Разби се. – Не, не.
Молихме се на Шива да ни помогне да намерим камъка.
Шива направи така, че да паднете от небето.
Затова ще отидете в двореца "Панкот",
за да намерите Сивалинга и да ни го върнете.
Върнете ни го.
Наистина ли са накарали самолета да се разбие, за да дойдете тук?
Не, това е измислена история. Не се бой.
Взеха камъка оттук.
Гладък ли беше, като камък от свещена река?
Да. – Пресечен с три линии?
Представляващи трите нива на вселената?
Виждал съм подобни камъни.
Защо му е на махараджата да взема камъка оттук?
Искат да се молим на техния бог на злото.
А ние не искаме.
Как може един камък да унищожи цяло село?
Пресъхнали кладенците, а реките се обърнали на пясък.
Земята погълнала реколтата, а животните станали на прах.
Една нощ в полето избухнал пожар.
Мъжете отишли да гасят. Върнали се и намерили жените да плачат.
Децата...
Казва, че откраднали децата им.
Шанкара. Шанкара.
Шанкара.
Момчето е избягало от двореца на злото.
Там има още много деца. Какво да правим, д-р Джоунс?
Вие как мислите?
Някой вярва, че талисманът на това село
е един от изгубените камъни на Шанкара.
Какво е "Шанкара"? – Богатство и слава, хлапе.
Богатство и слава.
Уили, стига си се лигавила!
Почакай, Инди! Няма да издържа до Делхи така.
Не отиваме в Делхи, а в двореца "Панкот".
Нямам работа в "Панкот", аз съм певица!
Искам да се обадя на моя импресарио. Наблизо има ли телефон?
Не ми недоволствай. Това е скъп парфюм.
Ела в Америка, ще си намерим работа в цирка. Ще ти хареса.
Ти си най-добрият ми приятел.
Какви грамадни птици.
Не са грамадни птици, скъпа, а гигантски прилепи-вампири.
Прилепи?
Кротко, не боли.
Знаеш ли какво ти трябва? Една хубава баня.
Много смешно.
Много смешно. Голям смях.
Намокри се до кости.
Бях щастлива в Шанхай.
Имах къщичка с градинка.
И богати приятели. Постоянно имаше веселби.
Мразя да съм сред природата!
Аз съм певица! Може да загубя гласа си!
Тази нощ ще спим тук.
Престани.
Е? – Две шестици.
Три аса. Печеля. Още две игри и обирам всичко.
Това е покер, Шорти, всичко може да се случи.
Къде намери телохранителя си? – Не го намерих, а го хванах.
Как така? – Японците избили семейството му.
Живееше на улицата.
Хванах го да бърка в джоба ми, нали, Шорти?
Най-лошото й е, че вдига шум.
Мамите, д-р Джоунс. Взехте четири карти.
Сега плащайте. Нарочно го направихте.
Беше грешка! – Дребен съм, но ме мамите на едро.
Д-р Джоунс, мамите! Дължите ми 10 цента!
Погледни това.
Обвиняваш ме в измама?
Разорявате ме. Не е удоволствие да играя с вас.
Отказвам се. – И аз.
Тук гъмжи от пълзящи твари.
Затова му викат "джунгла", скъпа. – Господи, какво ли още има тук?
Уили, Уили... това галеното ти име ли е?
"Уили" е моят псевдоним, Индиана.
Хей, госпожо, наричайте го "д-р Джоунс".
Моят псевдоним.
Защо ни влачиш към тоя запуснат дворец? За богатство и слава?
Богатство и слава.
Това е къс от стар ръкопис.
Тази пиктограма изобразява жреца Шанкара.
Внимавай, на стотици години е.
Това писменост ли е? – Да, санскритски.
Престани. – От легендата за Шанкара.
Той изкачва връх Калиса и отива при индуисткия бог Шива.
Това Шива ли е? Какво подава на жреца?
Камъни. Праща го да се бори със злото.
Дава му пет свещени камъка с магически свойства.
Магически камъни? Дядо ми беше магьосник,
винаги носеше заек в джоба си.
Направи много деца щастливи и си умря беден.
Магически камъни, богатство и слава. Приятни сънища, д-р Джоунс.
Къде отиваш? На твое място бих спал по-близо до огъня.
За по-сигурно.
По-сигурна ще се чувствам да си легна със змия.
Казах, престани!
Мразя го тоя слон.
Инди, виж!
Виждам, Шорти. Това е дворецът "Панкот".
Д-р Джоунс, какво гледате?
Не идвай тук.
Инди! Откраднаха ни транспорта!
Оттук нататък ще вървим пеш.
Здравейте. – Изглежда сте се изгубили.
Но едва ли вие тримата ще изглеждате у дома си, където и да е.
Не сме се изгубили, пътуваме за Делхи. Това е г-ца Скот.
Това е г-н Раунд. – Шорт Раунд.
Аз съм Индиана Джоунс. – Д-р Джоунс, видният археолог?
Направо не е за вярване, нали?
За пръв път чух името ви, когато бях в "Оксфорд".
Чатар Лал, премиер на Негово величество махараджата на Панкот.
Очарован съм. – Много ви благодаря.
Добре дошли в двореца "Панкот".
"Очарован", а?
Шорти, къде ми е бръсначът?
За нас е щастие да посрещнем толкова неочаквани гости.
Това е капитан... – Блумбърг, 11-а стрелкова дивизия.
А вие, предполагам, сте д-р Джоунс? – Същият, капитан.
Войските на капитана са на рутинна инспекция.
Британците обичат да ни инспектират, когато им е удобно.
Надявам се, че не представлява неудобство за вас, сър?
Британците се безпокоят за империята си.
Това ни кара да се чувстваме като добре гледани деца.
Изглеждаш прекрасно.
Махараджата тъне в разкош.
Май не беше толкова лоша идея да дойдем тук.
Изглеждаш като принцеса.
Г-н Лал, как се нарича съпругата на махараджата?
Негово Величество още не си е взел съпруга.
Може би не е намерил подходящата жена.
Негово Върховно Величество, хранителят на традицията на Панкот,
махараджата на Панкот
Залим Синх.
Това ли е махараджата? Дете?
Може би харесва по-стари жени.
Кап. Блумбърг ми разказваше историята на двореца
и каква роля е играл в метежа.
Явно британците няма да забравят метежа от 1857 г.
Мисля, че други събития преди метежа,
век преди това, по времето на Клайв, са по-интересни.
Какви събития, д-р Джоунс? – Ако не ме лъже паметта,
тази провинция е била центърът на култа Таги.
Змийски сюрприз. – Какъв е сюрпризът?
Д-р Джоунс, култът Таги е мъртъв повече от век.
Таги бил жесток култ с човешки жертвоприношения на богинята Кали.
Британската армия елегантно го премахва.
Предполагам, че легендите за тагите умират трудно.
Вече няма легенди.
Не съм сигурен. Минахме през едно малко село.
Хората твърдят, че дворецът "Панкот" процъфтява заради древно зло.
Селски приказки, д-р Джоунс. Страх и фолклор, нищо повече.
Нещо се тревожите, кап. Блумбърг.
Не се тревожа, г-н премиер, просто съм заинтригуван.
Какво има, защо не ядете?
Обядвах буболечки.
Дай ми шапката си.
Защо? – За да повърна в нея.
В селото казаха също, че дворецът "Панкот" им е взел нещо.
Д-р Джоунс, в нашата страна не е прието
гостът да обижда домакина си.
Прощавайте. Мислех, че говорим за фолклор.
Извинете, имате ли нещо простичко? Например супа?
Какво точно казват, че е било откраднато?
Един свещен камък.
Чувате ли, капитан? Камък.
Нещо, свързано с талисмана на селото
и с легендата за камъните на Шанкара.
Д-р Джоунс, всички ставаме жертва на зли слухове.
Спомням си, в Хондурас ви обвиниха, че ограбвате гробници.
Вестниците раздухаха историята.
А султанът на Мадагаскар не заплаши ли да ви отреже главата?
Не точно главата ми. – Може би ръцете ви?
Не ръцете, а моето...
Беше недоразумение. – Точно това имаме тук.
Чувал съм злите приказки за култа Таги.
Смятах, че ги разказват да плашат децата.
По-късно разбрах, че култът Таги наистина е съществувал
и са вършили ужасни неща.
Срамувам се от това, което е ставало тук в миналото
и ви уверявам, че няма да се повтори в моето царство.
Обидих ли ви?
Простете.
А, десерт.
Охладен маймунски мозък.
Само да видя как е Уили.
И умната.
По-късно ще ми разкажете всичко. – Изчезвай.
Имам нещо за теб.
Ти нямаш нищо, което аз бих могла да искам.
Точно така.
Какъв мил човек. Може да ми станеш дворцов слуга?
С бижута ли си лягате, принцесо?
Да.
И само с тях. Шокиран ли си?
Нищо не може да ме шокира, аз съм учен.
Значи правиш научни изследвания? – Непрекъснато.
Какво изследване би провел върху мен?
На нощните ти занимания. – Какъв крем за лице използвам?
В какво положение спя? – Навици при съвкупление.
Любовни ритуали? – Примитивни сексуални практики.
По които си специалист? – Години практически занимания.
Не се сърдя, че се държиш така с мен. И аз не съм лесна.
Виждал съм и по-лоши. – Но по-добра няма да намериш.
Не съм сигурен.
Като учен не обичам прибързаните заключения. Ще ти кажа на сутринта.
Ах, ти, надута маймуна! Не съм толкова лесна!
И аз не съм лесен!
Свикнала си все да е твоето.
А ти си прекалено горд да признаеш, че си луд по мен, д-р Джоунс.
Ако ме искаш, знаеш къде съм.
Ще се върнеш след 5 минути.
След 5 минути ще съм заспал. – Пет. И двамата го знаем.
Пет минути.
Четири и половина.
"Дворцов слуга".
"Нощни занимания".
Аз ли съм надута маймуна?
"Ще ти кажа на сутринта".
Не мога да повярвам. – Няма да дойде.
Няма да дойде.
Не е за вярване, че аз не отивам...
Индиана Джоунс, никога няма да забравиш тази нощ!
Нощта, в която ти се изплъзнах между пръстите!
Здрав сън и приятни сънища!
Можех да бъда твоето най-голямо приключение.
Д-р Джоунс, камшикът ви.
Шорти, изключи вентилатора.
О, Инди.
Бъди нежен.
Ето ме.
Няма никого. – Има, аз съм тук.
Инди, държиш се ужасно странно.
Ей, ето ме.
"Следвай стъпките на Шива."
Какво значи това?
"Не изменяй на неговата истина."
Шорти, донеси нещата ни.
Стой зад мен, Шорт Раунд.
Стъпвай в моите стъпки и не докосвай нищо.
Стъпвам в стъпките. Нищо не докосвам.
Инди!
Стъпвам по нещо. – Да, на земята има нещо.
Сякаш ходя по китайски сладки.
Не са китайски сладки.
Я да видя.
Това не са сладки. – Няма страшно, хванах го.
Да вървим. Натам.
Спри. Просто стой до стената.
Казахте да застана до стената!
Не съм виновен! – Уили, ела тук! В беда сме!
Уили!
Пак ще се изцапам цялата!
Уили, ела тук! В беда сме!
Беда? Каква...
Сериозно е! – Тук има двама мъртъвци!
И тук ще има двама, ако не побързаш!
До гуша ми дойде от вас двамата!
За какво е това бързане?! – Дълга история.
Побързай, или няма да я чуеш.
Боже! Какво е това?
Инди, Какво е това? Нищо не виждам!
Побързай! – Бързам!
О, счупила съм си нокът.
Уили, по-бързо! – Влязоха в косата ми!
Млъкни, Уили!
Инди, пусни ме да вляза! – Не, ти ни пусни да излезем!
Млъкни! – Налазили са ме цялата!
Трябва да има ръчка за отваряне! – Какво?
Дръжка за вратата! – Има само квадратни дупки!
Бръкни в дясната дупка!
Побързай, Уили!
Другата, тази отдясно!
Вътре има гадини! Не мога!
Можеш! Опипай вътре!
Ти опипай! – Веднага!
Добре!
Уили... ще умрем!
Нещо меко.
И мърда!
Готово.
Махни ги от мен, цялата са ме налазили!
Не бях аз, тя беше!
Излезте оттам! – Бързо!
Това е церемония на култа Таги. Поклонение в чест на богинята Кали.
Виждал ли си нещо подобно? – Никой не е виждал от цял век.
Все още е жив.
Откраднатият от селото талисман е един от камъните Шанкара.
Защо светят така?
Според легендата, ако камъните са заедно, диамантите засияват.
Диаманти ли? – Диаманти.
Диаманти! – Диаманти!
Стойте тук и мълчете. Шорти, дръж я под око.
Къде отиваш? – Там долу.
Луд ли си? – Няма да си тръгна без камъните.
Ще си умреш заради едните богатство и слава.
Може би...
... но не днес.
Внимавай.
Къде отива?
Бягай, Уили, бягай!
Д-р Джоунс!
Непрекъснато повтарям. Слушайте ме, и ще живеете дълго.
Моля те, остави ме да умра.
Моля се на Шива: "Остави ме да умра", но не умирам.
А сега ще ме погълне злото на Кали.
Как? – Карат ме да пия от кръвта на Кали.
Ще изпадна в черния сън на Кали Ма.
Какво е това? – Ставаме като тях.
Живи сме, но като в кошмар.
Пиеш кръв и няма събуждане от кошмара.
Хванахме ви, докато се опитвахте да откраднете камъните на Шанкара.
В началото камъните били пет.
През вековете са пръснати от войни, продадени от крадци като вас.
Крадци като мен ли?
Все още липсват два.
Преди век, когато англичаните нападнали с взлом този храм,
един жрец скрил последните два камъка тук, в катакомбите.
Значи тях търсят тези роби?
Това са невинни деца. – Копаят диаманти за нашата кауза.
Търсят и последните два камъка.
Скоро ще имаме всичките пет камъка на Шанкара
и тагите ще бъдат всемогъщи.
Какво богато въображение.
Не ми ли вярвате?
Ще повярвате, д-р Джоунс.
Ще повярвате много силно.
Здрасти.
Д-р Джоунс! Не пийте, лошо е!
Изплюйте го!
Да не сте посмели.
Оставете го на мира, кучи синове!
Ще изколим британците, после ще пометем мюсюлманите.
След тях ще се сгромоляса еврейският бог.
А след това и християнският бог ще бъде свален и забравен.
Скоро Кали Ма ще властва над целия свят.
Д-р Джоунс...
Кали Ма ни пази.
Ние сме нейни деца.
Доказваме й своята вярност, като принасяме в жертва жива плът...
Какво правиш?
... и кръв.
Приятелката ви видя и чу.
А сега няма да говори.
Не мога да кажа добра дума за това място.
Инди, за Бога, помогни ми! Какво ти става?
Ела.
Ела.
Индиана.
Индиана. Помогни ни.
Моля те, излез от този сън.
Ти не си един от тях.
Не си от тях.
Моля те, върни се при нас. Не ме оставяй.
Какво правиш? Полудя ли?
Това не може да е истина.
Събуди се, Уили. Събуди се.
Не!
Не!
Събудете се, д-р Джоунс! Събудете се!
Д-р Джоунс!
Инди, обичам те!
Събуди се, Инди!
Ти си най-добрият ми приятел! Събуди се, Инди!
Чакай, чакай!
Той е мой.
Добре съм, хлапе.
Мола Рам!
Спри да се въртиш де!
Уили, събуди се!
Уили, аз съм! Пак съм същият!
О, Инди.
Инди, приятелю.
Извинявай, хлапе.
Инди, да се махаме оттук.
Точно така. Всички до един.
Мен, мен!
Не!
Трябва да го спася! – Той ще се справи.
Нуждае се от мен. Трябва да спася Инди!
Добре, спаси го.
Пусни го! Ще те убия, пусни го!
Какво му става?
Ето, опитай с това.
Това беше черният сън на Кали.
Шорт Раунд! Зарежи хлапето! Влизай в количката!
Добре, Инди! – Ще излезете през левия тунел.
Благодаря.
Шорти, не се мотай!
Хайде, Инди! – Тръгвай!
Шорти, внимавай!
Хайде, Инди!
Побързай!
Бързай!
Инди, левия тунел!
Не, този ляв тунел!
Имаме си компания!
Пусни я! Освободи спирачката! – Какво?
Освободи я! Само така можем да им избягаме!
Шорти. Ела тук и поеми спирачката.
Внимавай на завоите! – Добре.
Какво правиш? – Минавам напряко. Сега!
Внимавайте!
Инди, помощ!
Издърпай го! – Пусни ме!
Наведете се!
Добре. Спирачка, спирачка.
Намали. – Добре.
Голяма грешка, Инди! – Че как иначе.
Направо летим! Ще се разбием!
Вода, вода! – Виж, огън!
Вода! Вода!
Да бягаме!
Бързо!
Уили, внимавай!
Към моста! Бързо!
Хайде, Уили! Насам!
О, Господи! – Хайде, да вървим!
Здрав мост! Да вървим!
Виж, здраво дърво! Хайде!
Помощ, падам!
Помощ!
Не много смешно.
Добре дошли.
Пусни я, Мола Рам!
Не си в положение да даваш заповеди!
Внимавай, отзад!
Ако искаш камъните, пусни ги!
Пусни я! – Пусни ги, д-р Джоунс!
Тях ще ги намерят, теб – не!
Инди! – Зад теб!
По дяволите!
Хайде.
Вървете!
Вървете!
Не спирайте.
Дръж се. Сега ще се полюлеем.
Боже мой!
Боже мой!
Луд ли е?
Не е луд, малко е шантав!
Мола Рам, приготви се да срещнеш Кали в ада!
Какво правиш?! Глупак!
Инди, пази сърцето си!
Боже мой!
Боже мой.
Внимавай!
Леле.
Не!
Хайде, да се качваме!
Камъните са мои!
Ти предаде Шива.
Предаде Шива!
Крайно време беше!
Не стреляйте!
Разбрахме, че идваш, когато животът се върна в селото ни.
Сега виждаш вълшебството на камъка, който ни върна.
Да, сега разбирам неговата сила.
Можеше да го задържиш. – Да го сложат в някой музей?
Още един камък да събира прах.
Но щеше да ти донесе богатство и слава.
Всичко е възможно. Делхи е далече.
Не, благодаря. Повече никакви приключения с теб.
Скъпа, след всички удоволствия, които преживяхме заедно?
Не си мисли, че ще тръгна с теб
след всички беди, които ми докара до главата!
Отивам си у дома, където няма змии за обяд и не ти изтръгват сърцето!
Това не е моята представа за приятно прекарване!
Извинете. Ще може ли някой да ме съпроводи до Делхи?
Много смешно.
Много смешно.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©