Raiders of the Lost Ark (1981) Свали субтитрите
С участието на ХАРИСЪН ФОРД
КАРЪН АЛЪН
ПОЛ ФРИЙМАН
РОНАЛД ЛЕЙСИ ДЖОН РИС-ДЕЙВИС
АЛФРЕД МОЛИНА ВОЛФ КАЛЕР, АНТЪНИ ХИГИНС
ДЕНХОЛМ ЕЛИЪТ и др.
Оператор ДЪГЛАС СЛОКЪМ
Музика ДЖОН УИЛЯМС
Сценарий ЛОРЪНС КАЗДАН
По идея на ДЖОРДЖ ЛУКАС и ФИЛИП КАУФМАН
Режисьор СТИВЪН СПИЛБЪРГ
Ховитосите са наблизо.
Отровата е прясна. От три дни. По петите ни са.
Ако знаеха, че сме тук, вече да са ни убили.
Южна Америка 1936 г.
Това е. Форестал е влязъл оттук.
Ваш приятел? – Конкурент. Беше добър.
Много, много добър. – Сеньор,
никой не е излязъл жив оттам. Моля ви!
Сеньор!
Спри. Пази се от светлината.
Форестал.
Да побързаме. Тук няма нищо страшно.
Точно това ме плаши.
Стой тук. – Щом настоявате.
Дай ми камшика! – Хвърлете ми идола!
Няма време за спорове. Идолът срещу камшика.
Дай ми камшика! – Адиос, сеньор.
Сбогом, тъпако.
Д-р Джоунс, ясно е,
че каквото и да откриеш, мога да ти го отнема.
А ти реши, че съм се отказал.
Не си подбираш приятелите. Този път ще ти струва скъпо.
Жалко, че ховитосите не те познават толкова добре, колкото аз, Белок.
Да, много жалко.
Можеше да ги предупредиш, ако говореше езика им.
Джок! Пали двигателя! Излитаме!
Джок! Двигателя! Пали двигателя!
В самолета има огромна змия, Джок!
Това е домашният ми любимец Реджи.
Мразя змии, Джок! Ненавиждам ги!
Я стига! Дръж се като мъж!
"Нео", което означава "нов", и "литос"...
... което означава "камък".
Да се върнем на Туркдинската могила край Хейзълтън.
Състои се от проход и три ниши или камери.
Не бъркайте това с грабеж.
В този случай в могилата не би останало абсолютно нищо.
Тази находка ни разкрива... една от големите опасности в археологията.
Не риска за живота, макар и това да се случва.
Говоря за фолклора.
Според местните легенди в могилата е заровен златен ковчег.
Това обяснява множеството прокопани дупки
и лошото състояние на находките. Но третата камера е непокътната.
Тя и ритуалните предмети, намерени в непосредствена близост...
Обичам те
... ни помагат в датирането на находката.
Имате ли въпроси?
Добре, това е за днес.
Не забравяйте за следващия път – Майкълсън, гл. 4 и 5.
И ще бъда в кабинета си в четвъртък, не в сряда.
Държах го в ръката си, Маркъс.
Какво стана? – Познай.
Белок? – Да ти разкажа ли?
Не. Убеден съм, че каквото правиш за музея
съответства на международните норми за опазване на антиките.
Прекрасен е, ще го върна. Може да се продаде само в Маракеш.
Трябват ми 2000 долара. – Искам да се срещнеш с едни хора.
Ето какво донесох. Интересни неща са. – Индиана...
Музеят ще ги купи, както винаги, без въпроси. Хубави са.
Струват колкото билет до Маракеш. – Тези хора са важни.
Какви хора? – От военното разузнаване.
Знаеха, че се прибираш преди мен. Всичко знаят.
Не ми казаха какво искат. – Защо да се срещам с тях?
Да не съм загазил?
Д-р Джоунс, много сме слушали за вас.
Професор по археология, експерт в окултното
и... как да кажа, търсач на ценни реликви.
Може и така да се каже. Заповядайте. – Благодаря.
Притежавате много дарби.
Учили сте при проф. Рейвънуд в Чикагския университет.
Да, така е. – Имате ли представа къде е сега?
Носят се слухове, че е някъде из Азия.
Не съм го чувал от 10 години. Приятели сме, но...
Малко се отчуждихме.
Д-р Джоунс, разбирате, че това е строго поверително.
Разбирам.
Вчера след обед европейският ни отдел засече немско комюнике,
изпратено от Кайро до Берлин.
През последните две години нацистите пращат отряди археолози по света,
за да търсят религиозни артефакти.
Хитлер полудял на тази тема. Вманиачен е по окултното.
А в момента немска експедиция прави разкопки близо до Кайро.
Не ни е ясно какво точно засякохме. Може би вие ще ни помогнете.
"Работата по Танис продължава.
Имаме главата. Жезълът на Ра.
Абнър Рейвънуд, САЩ."
Нацистите са открили Танис. – Какво ви говори това?
Танис е едно от възможните местонахождения на изчезналия кивот.
Ковчегът, с който евреите са пренесли Десетте Божи заповеди.
Самите Десет заповеди ли? – Същинските Десет заповеди.
Действителните каменни плочи, които Мойсей свалил от планината
и счупил, ако вярвате в такива неща. Ходили ли сте на неделно училище?
Евреите прибрали парчетата в кивота и когато се установили в Ханаан,
го положили в храма на Соломон. – В Йерусалим.
Там останал много години и в един момент изчезнал.
Къде? – Никой не знае къде и кога.
Но един египетски фараон, Шишак, нападнал Йерусалим към 980 г. пр. Хр.
Възможно е да са върнали кивота в Танис
и да са го скрили в тайната пещера Кладенецът на душите.
Но година след завръщането на фараона в Египет
град Танис бил пометен от едногодишна пустинна буря.
Заличен от Божия гняв.
Явно сме попаднали на точните хора. Изглежда знаете всичко за Танис.
Не точно. Рейвънуд е експертът.
Негови са първите сериозни проучвания за Танис. Откри някои реликви.
Беше обсебен от идеята, но така и не намери града.
Честно казано, този Рейвънуд ни е подозрителен.
Американец, чието име се споменава в нацистко съобщение.
Глупости! Рейвънуд не е нацист. – За какво им е тогава?
Очевидно търсят главата от Жезъла на Ра и смятат, че е у Абнър.
Какво представлява Жезъла?
Обикновена пръчка горе-долу толкова висока. Никой не знае колко точно.
Върху нея е нанизана главата,
която е с формата на слънце и кристал в центъра.
Жезълът се занася в специална зала в Танис,
в която има смален макет на града.
Ако Жезълът се постави на точното място в точното време,
слънчевата светлина се пречупва и хвърля лъч върху пода,
който дава местонахождението на Кладенеца на душите.
Където се пази кивотът? – Точно това търсят нацистите.
А как изглежда този кивот?
Имам илюстрация някъде тук.
Ето го.
Боже мой! – И евреите така са си казали.
Какво излиза оттук?
Светкавица. Огън. Божията мощ.
Това обяснява интереса на Хитлер.
В Библията пише, че кивотът повдига планини и опустошава земи.
Че армията, която носи кивота пред себе си...
... е непобедима.
Успя, нали?
Съгласни са да опиташ. – О, Маркъс!
Искат да изпревариш нацистите и са готови щедро да платят.
И накрая музеят ще получи кивота? – О, да.
Кивотът на Завета. – Няма друго като него.
Той е символ на всичко, заради което археологията съществува.
Преди пет години самият аз бих тръгнал. Завиждам ти.
Първо трябва да открия Абнър. Мисля, че знам откъде да започна.
Тя дали още е с него? – Възможно е.
Но Мериан е най-малката ти грижа в момента, Инди.
В какъв смисъл?
Отблизо 3 хиляди години хората издирват изчезналия кивот.
Това е нещо сериозно.
Никой не познава тайните му.
Не може да се сравни с нищо, което си търсил досега.
Да ме уплашиш ли се мъчиш? Говориш като майка ми.
Отдавна се познаваме. Не вярвам в магии и в глупави суеверия.
Отивам да търся важна историческа находка, а ти ме плашиш с Торбалан.
Пък и знаеш колко съм предпазлив.
Приятно пътуване, д-р Джоунс. – Благодаря.
Непал
Здравей, Мериан.
Индиана Джоунс.
Винаги съм знаела, че един ден пак ще престъпиш прага ми.
Не съм се съмнявала. Това беше неизбежно.
Е, какво търсиш в Непал?
Трябва ми една от находките на баща ти.
За 10 години се научих да те мразя.
Не съм искал да те нараня. – Бях дете! Бях влюбена! Беше грешка!
И ти знаеше какво правиш. – Сега знам! Това е моето място! Вън!
Стореното – сторено. Не ми се радвай, но можем да си помогнем взаимно.
Трябва ми една находка на баща ти. Кръгъл медальон с кристал в средата.
Сещаш ли се за какво говоря? – Да, сещам се.
Къде е Абнър?
Абнър е мъртъв.
Съжалявам, Мериан. – Знаеш ли какво ми причини?
Пак повтарям, съжалявам. – Кажи го пак тогава!
Съжалявам. – Всички съжаляват.
Абнър, че ме влачеше, за да си търси боклуците.
Аз съжалявам, че се забутах в тая дупка.
Всеки за нещо съжалява. – Бронзов медальон без стойност.
Ще ми го дадеш ли? – Може би. Не знам къде е.
Може би ще го намериш.
3000 долара.
Ще са ми от полза, но не голяма.
Имаш още две хиляди, когато се върнем в Щатите. Важно е, Мериан.
Повярвай ми.
Знаеш какво имам предвид. Знаеш и къде е.
Ела пак утре. – Защо?
Защото така ти казвам.
До утре, Индиана Джоунс.
Добър вечер, фройлайн. – Барът е затворен.
Ние не сме жадни.
Какво искате? – Каквото и приятелят ви д-р Джоунс.
Сигурно ви е споменал, че има и други заинтересовани.
Явно е пропуснал.
Той е подъл човек.
За ваше добро се надявам да не сте му го дали.
Защо? Повече ли ще предложите?
О, почти сигурно. Още ли е у вас?
Не, но знам къде е.
Ще пийнете ли по едно?
Огънят ви тлее. Защо още сега не ми кажете къде е предметът?
Слушай, хер Мак, не те знам с какви хора общуваш,
но в моя дом никой не ми заповядва. – Фройлайн Рейвънуд...
Нека ви покажа на какво съм свикнал.
Ник!
Веднага ме пусни!
Махни гнусните си ръце от мен!
Чакайте. Аз съм разумно момиче.
Вече е късно. – Това е излишно.
Чакайте. Всичко ще ви кажа.
Да, сигурен съм.
Пусни я.
Уиски!
Застреляй ги. Застреляй и двамата.
Медальонът ми!
Е, Джоунс, още умееш да забавляваш дамите!
Голяма работа си! – Знаеш ли какво?
Докато не си получа петте хиляди, ще имаш още една екстра!
Ще бъда твой партньор!
Непал
Кайро
Кайро. Градът на крайностите. Земен рай!
Тишина! Самозабравяте се! Какво е това?
Откъде се появи това животно?
О, не.
Какво симпатично същество.
Тогава е добре дошло в дома ни.
Няма нужда да го задържате заради мен.
Знаех си, че германците ще те наемат, Салах, ти си най-добрият в Египет.
Услугите ми за тях са незначителни. Подмамиха всички археолози в Кайро.
Разкопките са огромни.
Наемат здравеняци и плащат мизерно. Сякаш фараоните са се върнали.
Кога откриха залата с картата? – Преди три дни.
Един мозък няма сред тях. Освен онзи...
Много е умен. Френски археолог.
Как се казва? – Викат му "Белош".
Белок.
Немците имат голямо предимство пред нас.
Скоро ще открият Кладенеца на душите.
Няма да го намерят без това.
Кой може да ни разчете символите?
Мисля, че един познат ще може да ни помогне.
Инди, има нещо, което ме притеснява.
Какво?
Кивотът.
Ако наистина е в Танис, то едва ли трябва да бъде обезпокояван.
Около него винаги е витаела смъртта. Той не е от този свят.
Трябвали ни тази маймуна? – Изненадваш ме.
Да говориш така за бебчето ни.
Виж, прилича на теб. – И е умна като теб.
Забелязах. Мъничка умница.
Къде тръгна? – Ще се оправи, хапни фурма.
Хайде, идвай. Мериан.
Какво е това? – Фурма. Яж.
Как още не си се задомил и нямаш 9 деца като Салах?
Кой казва, че не съм?
Аз. Татко отдавна те беше преценил.
Казваше, че си лентяй. – Винаги е бил мил.
Най-талантливият лентяй сред учениците му, обичаше те като син.
Беше нужно много, за да се отчуждите. – Не много. Само ти.
Мериан, изчезвай! Наведи се!
Добре!
Мериан!
Помощ! Насам, Инди!
Махнете се! Направете път!
Помощ!
Не може да постъпвате така с мен! Аз съм американка! Инди!
Индиана Джоунс! Помогни ми, Джоунс!
Джоунс!
Инди!
Експлозиви
Тръгвай! Бързо!
Мериан.
Д-р Джоунс, господинът в бара иска да говори с вас.
Моля, елате с мен.
Мен ли търсите?
Белок. – Добър ден, д-р Джоунс.
Трябва да те убия още сега. – Едва ли е най-подходящото място.
На арабите не им пука дали ще се избием. Няма да ни се бъркат.
Не аз замесих момичето. Седни, преди да си паднал.
Може поне да се държим като цивилизовани хора.
Продължаваш да не си подбираш приятелите.
Жалко, че всичко ще приключи така след толкова вдъхновяващи срещи.
Почти съжалявам. Къде ли ще намеря друг съперник от моята класа?
В местната канализация.
С теб много си приличаме. Археологията е нашата религия.
Но и двамата сме се отклонили от правата вяра.
Методите ни не са толкова различни.
Аз съм твое смътно отражение.
Не е нужно много, за да станеш като мен.
Да излезеш от светлината. – Започваш да ставаш гаден.
Знаеш, че е истина. Колко мило.
Виж това. Боклук.
По сергиите струва 10 долара.
Но ако го заровя в пясъка, след 1000 години ще е безценно.
Като кивота. Хората ще се избиват заради него.
Хора като теб и мен.
А твоят шеф – фюрерът?
Мислех, че той държи да го има.
Всичко с времето си. Когато аз приключа с него.
Джоунс, осъзнаваш ли какво е кивотът?
Предавател. Радиостанция за връзка с Бог.
И скоро ще е в ръцете ми!
Искаш да говориш с Бог ли?
Тогава да вървим при него. Нямам какво друго да правя.
Чичо Инди, ела у дома!
Следващия път, Индиана Джоунс, децата няма да те спасят.
Досетих се, че си там. По-добри са от морската пехота, а?
Мериан е мъртва. – Да, знам. Съжалявам.
Но животът продължава, Инди. Това е истината.
Имам много да ти разправям. Но първо да приберем децата.
После ще те заведа при стареца.
Как го е открил Болок? Откъде има копие на главата на Жезъла?
Няма нейни рисунки или дубликати. – Казвам ти какво видях с очите си.
Глава като тази, само че с по-назъбени ръбове.
В центъра французинът бе поставил кристал,
а около него от едната страна имаше символи точно като на нашата.
И изчисленията са направени в залата? – Тази сутрин.
Белок и германският шеф Дитрих.
Когато излязоха ни пратиха да копаем на ново място, извън лагера.
Кладенецът на душите, а? – Елате, вижте тук!
Седнете. Ето тук, седнете. – Какво има?
Това е предупреждение да не бъде обезпокояван кивотът на Завета.
А височината на Жезъла? Белок оттук ли я е взел?
Да, оттук. В старинни мерни единици. Означава 6 кадама.
Около 180 см. – Чакай!
Но се отнема един кадам в чест на еврейския бог,
на когото е кивотът.
Сигурен ли си, че тяхната глава има символи само от едната страна?
Жезълът на Болок е твърде дълъг. Копаят на погрешно място!
Аз съм монарх на морето. Аз съм властелин на...
Отровни фурми.
Казах ти да не бързаш със съобщението до Берлин.
Археологията не е точна наука. Графиците не означават нищо.
Фюрерът не е търпелив човек, изисква постоянни доклади и очаква напредък.
Ти ме увери, че... – Нищо не съм обещавал!
Казах само, че е много вероятно.
При информацията, която имахме, изчисленията ми бяха точни.
Тези не се шегуват.
Слънцето кога огрява картата? – Около 9 ч.
Нямаме много време. Къде търсят Кладенеца на душите?
На онзи хълм. Но залата е насам. – Да вървим.
Салах?
Салах!
Какво има? Вода ли искате? Ще ви донеса. Ще ви помогна.
Искате още вода ли? Ще ви донеса. Как е храната?
Мислех, че си мъртва! Явно са разменили кошовете!
Ранена ли си? – Не! Бързо ме изведи оттук.
Всеки момент ще се върнат. Развържи ме! Бързо!
Разпитваха ме какво знаеш.
Какво има? Развържи ме!
Знам къде е кивотът, Мериан? – Тук ли е?
Идвам с теб, Джоунс! Развържи ме веднага!
Тогава ще обърнат лагера да ни търсят.
Измъкни ме оттук! Полудя ли?
Не ми е приятно да го правя, но ако не стоиш тихо и кротко,
всичко ще се провали.
Ще се върна за теб. – Какво ти става?!
Това е.
Кой знае. Може би кивотът все още ни очаква в някоя подземна камера.
Може да сме пропуснали важна следа.
Може момичето да ни помогне. – И аз съм на същото мнение.
Притежавала е оригинала с години. Може да помогне, ако е мотивирана.
Повярвайте ми, тя нищо не разбира.
Изненадан съм, че се размекваш. Друга слава ти се носи.
Но не е нужно да участваш. Имам идеалния човек за целта.
Хайл Хитлер!
Инди! Насам! Ударихме на камък!
Разчистете! Намерете ръбовете!
Добре, добре. Виждаш ли, Инди?
Давайте лостовете! – Заедно, момчета, всички заедно!
Натиснете!
Подхванете отдолу, точно така. Полека.
Внимателно!
Извинявай, Инди.
Инди, защо подът се движи?
Дай ми факлата.
Змии. Защо трябваше да са змии?
Отровни са. Много опасни.
Ти върви пръв.
Ако ще бягаш пеш, пустинята е по три седмици във всяка посока.
Моля те, хапни нещо.
Трябва да се извиня за отношението.
Чия беше идеята? Без храна, без вода! Какви хора са приятелите ти?
На този етап от работата ми, те са необходимото зло.
Не са ми приятели. Но със съответните връзки
можем да бъдем цивилизовани дори в тази част на света.
Хубава е. – Много искам да те видя в нея.
Не се съмнявам.
Добре.
Какво имаш за пиене?
Нямаме време.
Скоро ще дойдат да те тормозят, а аз няма да мога да ги спра.
Освен ако не ми дадеш нещо, с което да ги укротя.
Някаква информация, с която да те защитя от тях.
Вече ти казах всичко, което знам. Нищо не дължа на Джоунс.
Той ми създава само проблеми.
Мериан, прекрасна си.
Не смятам, че имаме нужда от компания.
Бавно. Бавно!
Надолу, надолу. Внимателно!
Добре ли си, Инди?
Леко, момчета, леко.
Казах ти, че всичко ще е наред!
Салах, слизай!
Наливай.
Опа!
Какво е това, Рене?
Израснах с него. Семейна марка.
Трябва вече да тръгвам, Рене.
Иначе много ми харесваш.
Може някой ден да се срещнем при по-добри обстоятелства.
Пак се срещаме, фройлайн.
Всички американци сте еднакви.
Винаги неподходящо облечени за случая.
Така...
За какво ще си говорим?
Добре! Вдигайте!
Полека!
Много вироглаво момиче. – Доста я харесвате.
Археологическите ви методи са много примитивни.
Бихте използвали булдозер, за да откриете порцеланова чаша.
Херман, събуди хората си! – Инди, факлите догарят.
Хайде, измъквай се.
Салах... – Ехо!
Д-р Джоунс, какво правиш на това отвратително място?
Защо не слезеш да ти покажа? – Благодаря, но тук ни е добре.
Нали така? Да, много ни е добре.
И отново, Джоунс, това, което почти беше твое, сега е мое.
Какъв подобаващ край на живота ти.
Ще станеш допълнение към тази археологическа находка.
Кой знае, след 1000 години дори ти може да струваш нещо.
Кучи син. – Опасявам се, че трябва да вървим.
В Берлин ни очаква награда.
Но не бихме искали да те оставим долу съвсем сам.
Мазна свиня! Пусни ме! Престани!
Мериан! Дръж се!
Не падай! Хрумна ми нещо!
Търгаш гаден, пусни ме веднага!
Помощ!
Змии! Гледай си в краката!
Момичето беше мое! – Не е полезна за мисията на фюрера.
Понякога се чудя дали това ви е достатъчно ясно.
Не ни било писано, скъпа. – Мръсници, ще си платите затова!
Индиана Джоунс, сбогом.
Вземи това. Размахвай го срещу всичко, което се движи.
Боже мой! Тук всичко се движи!
Инди! – Господи!
Тази рокля от него ли е? – Опитвах се да избягам!
Явно много си се постарала. – А ти къде беше?
Какво правиш? – Огънят ще ни е от полза.
Как ще се измъкнем? – Работя по въпроса.
Каквото и да правиш, побързай!
Къде тръгна? – През стената!
Ще тичаш, каквото и да стане с мен. – Какво искаш да кажеш?
Инди! Не ме оставяй сама тук!
Тръгваме. Приготви се! – Инди, факлата ми угасва!
Инди!
Мериан! Гледай!
Ще качат кивота на самолета.
Докато го натоварят, ние трябва да сме вътре.
Да пием за успеха ни в пустинята. За кивота.
Чак когато сме далеч оттук.
И от вас.
Стойте при кивота!
Внимавай!
Боже мой! – Мериан!
Заключена съм! Измъкни ме!
Побързай! Не мога да се отключа!
Заключи се! Инди, не мога да отворя!
Заяде! – Завърти го!
Заяде! – Остави! Дръпни се!
Веднага отнесете кивота оттук! Натоварете го на камион!
Ще го качите на самолета в Кайро! Гоблер, искам засилена охрана!
Джоунс!
Не може да бъде! Приятели, така се радвам, че сте живи!
Няма време. Ако още искаш кивота, ще го натоварят на камион за Кайро.
Камион? Какъв камион?
Да тръгваме!
Върни се в Кайро. Уреди ни транспорт до Англия.
Кораб, самолет, каквото и да е.
Чакайте ме при Омар. Аз тръгвам след камиона.
Как? – Не знам. Ще го измисля по пътя.
Ето го!
Идиот! Тръгвай!
Най-после всичко е уредено. Кивотът е на борда.
Щом и ти си тук, нищо не липсва.
Имаш ли доверие на тези хора? – Да.
Г-н Катанга?
Г-н Катанга, това са моите приятели. Те са моето семейство.
Надявам се да се погрижите добре за тях.
Моята каюта е и тяхна.
Г-н Джоунс, много съм слушал за вас.
Изглеждате точно както си ви представях.
Довиждане.
Грижете се един за друг. Вече ми липсвате.
Ти си добър приятел.
Салах.
Това е за Фая.
Това е за децата, а това е за теб.
Благодаря.
Британският моряк е с волен дух.
Свободен е като планински повей.
Силният му юмрук винаги е готов да брани...
Къде беше?
Разчиствах. – Откъде взе това?
От него? – От кого?
От Катанга. Май не съм първата жена, която пътува с тези пирати.
Хубава си. – Сериозно?
Да. – Наистина ли?
Какво каза?
Чакай, нямам нужда от помощ.
Имаш. Не си мъжът, когото познавах преди 10 години.
Не е от годините, скъпа, а от навъртените километри.
Моля те, нямам нужда от сестра. Искам само да спя.
Какво е това? – Махни се! Да! Боли!
По дяволите, Инди! Къде не те боли?
Тук!
И тук!
Тук не е много зле.
А тук?
Джоунс?
Джоунс!
Все нещо не ни е наред, нали?
Какво има? – Двигателите спряха.
Отивам да проверя.
Какво става? – Вашите приятели.
С момичето трябва да изчезнете има скривалище в трюма. Бързо!
Пусни ме!
Да не си посмял да ме докоснеш!
А къде е Джоунс? – Няма и следа от него.
Джоунс е мъртъв.
Аз го убих. Нямахме полза от него.
Но момичето е ценно там, където отиваме.
Ще ни донесе добри пари.
Хер полковник, ако товарът ни е целта ви,
вземете го, но ни оставете момичето, за да покрием щетите.
Дивак! Не си в положение да искаш каквото и да е.
Ще вземем каквото пожелаем,
а после ще решим дали да не взривим кораба ти.
Момичето идва с мен. Като част от компенсацията ми.
Фюрерът ви несъмнено ще одобри.
Ако не ме удовлетвори, ще ви я върна.
Няма да си губя времето с нея. Извинете.
Не намерих г-н Джоунс. Търсих го навсякъде.
Тук някъде е.
Търси пак. – Намерих го.
Къде? – Там!
Олтарът е подготвен според инструкциите ви.
Добре. Отнесете кивота там.
Мосю...
Малко ми е неудобно от този еврейски ритуал.
Необходимо ли е?
Нека ви попитам. По-добре ли ще се почувствате,
ако отворите кивота чак в Берлин пред вашия фюрер,
за да установите дали свещените плочи от Завета са в него
и дали сте изпълнили мисията си успешно
и сте донесли истинския кивот?
Ехо!
Ще взривя кивота, Рене.
Твоята упоритост изненадва дори мен.
Лошо име ще излезе на наемниците. – Д-р Джоунс...
Едва ли смятате, че можете да избягате.
Зависи колко разум ще проявим. Искам само момичето.
А ако откажем? – Фюрерът ви остава без подарък.
Отдръпнете се. Всички да се отдръпнат.
Добре, Джоунс, печелиш.
Взриви го.
Да, взриви го. Върни го на Бог.
Цял живот си издирвал археологически реликви.
А съкровищата в кивота надминават и най-смелите ти мечти.
Искаш да го видиш отворен точно колкото и аз.
Индиана, ние просто минаваме през историята.
А това...
това е история.
Както решиш.
Мериан, не гледай към него.
Затвори очи и не ги отваряй, каквото и да стане.
Каква красота!
Инди! – Не отваряй очи! Не гледай!
Направихте голяма услуга на страната си. Благодарим ви.
Надяваме се, че сте доволен от възнаграждението.
Сумата е добра. Ситуацията е неприемлива.
Господа, с това приключваме. – Къде е кивотът?
Вече го изяснихме. Кивотът е скрит на сигурно място.
От кого? – Кивотът притежава невиждана сила
и трябва да бъде изследван. – И ще бъде.
Уверявам ви, д-р Броди, д-р Джоунс.
Най-добрите ни специалисти работят по него.
Кои? – Най-добрите.
Какво стана? Не изглеждаш много щастлив.
Бюрократични глупаци! – Какво казаха?
Не знаят какво са получили. – Но аз знам какво получих.
Ела да те черпя едно.
Едно малко?
Строго секретно! Да не се отваря!
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©