All the President's Men (1976) Свали субтитрите
Пристига президентски хеликоптер №1 на морската пехота,
се приземява на площада в източния край пред Капитолия,
полюшвайки се на сантиметри от земята.
Каква прецизност. Президентът е прелетял целия свят,
Атлантическия океан, за да пристигне съгласно програмата
точно в 21,30 часа на Капитолийския площад,
да изкачи стълбите на Долната камара,
да влезе в залата и да се обърне към членовете на Сената,
на Върховния съд, на дипломатическия корпус във Вашингтон,
които го очакват в Камарата на представителите.
Г-н председател, президентът на Съединените щати.
Придружаван от комитета по посрещането,
президентът тръгва по пътеката и се насочва към трибуната,
поздравява членовете на кабинета и онези, които ще създадат екипа му,
и стига до трибуната.
Здрависва се с председателя Карл Албърт...
Изглежда щастлив и усмихнат президент.
Дами и господа, след малко президентът Никсън
ще се обърне към конгреса и народът на Съединените щати.
Благодаря.
ДЪСТИН ХОФМАН
и РОБЪРТ РЕДФОРД в американския филм
ЦЯЛОТО ПРЕЗИДЕНТСКО ВОИНСТВО
Участват още ДЖАК УОРДЪН
МАРТИН БОЛСАМ
ХОЛ ХОЛБРУК
и ДЖЕЙСЪН РОБАРДС
Музика ДЕЙВИД ШАЙЪР
Оператор ГОРДЪН УИЛИС
По романа на КАРЛ БЪРНСТИЙН и БОБ УДУЪРД
Сценарий УИЛЯМ ГОЛДМАН
Режисьор АЛЪН ПАКУЛА
Кола 727. В сградата на Уотъргейт има отворена врата.
Вероятен обир. Свържете се с охраната.
Точно ние ли? 517 е по-близо и са униформени.
В момента зареждат. Вие поемете сигнала.
Първи вика Втори.
Първи вика Втори.
Какво? – Вътре сме.
Базата вика Първи.
Базата вика Първи!
Тук става нещо.
Не вдигайте шум.
Изключи го.
Звук изключен
Базата вика Първи.
На осмия етаж свети.
Базата вика Първи.
Има ли някой там?
На балкона се движат въоръжени лица.
Базата вика Първи.
Базата вика Първи. Може да възникнат неприятности.
Някой идва.
Стой... – Полиция!
Горе ръцете!
Хвърли сакото!
Уоки-токи, две 35-милиметрови фотоапарати.
Записах. Разкош. Не мърдай оттам.
Хари, имам нещо за теб. Виж го?
Семейство спи, кола минава през спалнята
и излиза от другата страна. – Добро утро. Катастрофа.
Ето нещо от щаба на демократите. Един от крадците е имал 814 долара.
Другият – 230, третият – 215, а четвъртият – 234.
Повечето са в 100-доларови банкноти с поредни серийни номера.
Удуърд? – Да?
Обир в щаба на демократите.
Има и арестувани. – В местния щаб?
Изтарашили са го. Иди там и се заеми със случая.
Удуърд, става дума за Националния щаб.
Добре.
Нещо друго? – Друго ли?
Обир, катастрофа. Това малко ли е?
Дръж ме в течение. Здравей, Карл. Новини за семейството?
Имам познат в Уотъргейт, възложи го на мен.
Защо не приключиш предишната статия, преди да почнеш друга?
Приключих я.
За законодателството във Вирджиния? – Готова е.
Добре, дай я.
Само да я изгладя. Хващам телефоните.
Да я изгладиш, а? Действай тогава.
Кои са адвокатите на петимата, арестувани в Уотъргейт? Знаете ли?
Онези двамата им бяха определени. – Моля?
Тези двамата им бяха назначени служебно.
Но се оказва, че си имат адвокат.
Имат си адвокат? – Точно така.
Доста необичайно, не мислите ли? – За крадци – да.
Знаете ли как се казва? – Не. Някакъв зализан тип.
Обвинена сте в проституиране на 14-а улица и Ийст Стрийт.
За адвокат ви се назначава Пери Уудсток.
Ваша чест, г-жа Хокин е била надеждна и трудолюбива майка.
Да оставим тази работа. Мисля, че 300 долара са приемлива...
Извинете, как се казвате?
Аз съм Боб Удуърд от "Вашингтон Поуст".
Маркъм.
Г-н Маркъм, тук сте във връзка с обира в Уотъргейт?
Не съм дошъл.
Добре.
Явно съм тук, но по частна линия, а не като адвокат.
А кой е адвокат? – Г-н Старки.
Имате ли... – Ако ви интересува нещо,
питайте него. Нямам повече какво да кажа.
Старки. С-Т...
Г-н Старки беше много услужлив.
Четирима кубинци и още един на име Джеймс Макорд.
Споменах, че нямам какво повече да кажа.
Разбирам. Но ми е чудно как сте се отзовали тук.
Уверявам ви, няма нищо мистериозно.
Преди малко разговарях със служебните адвокати на крадците.
И? – Едва ли щяха да им бъдат назначени,
ако се знае, че крадците са имали адвокат.
Те обаче няма как да имат, защото не са позвънили на никого.
Та, при положение, че никой не ви е викал, защо сте тук?
Не се обиждайте, г-н... – Удуърд.
Би било грешка. Но просто нямам какво да ви кажа.
Дали не се е обадил някой друг, участвал в обира?
Защо смятате, че има и други замесени?
В един от клиентите ви е намерено уоки-токи.
Не са мои клиенти.
Не желая да разговаряме повече. – Вие сте адвокат тук.
С единия от ответниците, г-н Баркър, сме се виждали веднъж.
Къде? – Не желая да говоря.
В Маями ли? Г-н Старки казва, че кубинците са от Маями.
Л-62, Джеймс Макорд.
Л-63 Бърнард Баркър.
Л-64 Вирхило Гонсалес.
Л-65, Еухенио Мартинес.
Л-66, Франк Стърджис. Приближете се, адвокат Старки.
Всички сте обвинени в организиран грабеж.
И петимата ли ще представлявате? – Да, ваша чест.
На всичките ли е предявено едно и също обвинение?
Да, ваша чест. – Моля, имената и професиите си.
Бърнард Баркър, антикомунист.
Антикомунист? Доста необичайна професия.
Джеймс Макорд, консултант по охраната.
Къде? – На държавна работа. Вече пенсионер.
Каква държавна работа? – Централно разузнавателно управление.
Къде? – В ЦРУ.
Франк Стърджис, спасителни операции.
Боже мой!
Еухенио Мартинес, известен като Джийн Валдес.
Джеймс У. Макорд или Едуард Мартин.
Франк Стърджис или Франк Фиорини. Всички са с псевдоними.
А факти, че са опитвали да монтират бръмбар?
Явно са искали да подслушват О'Брайън, а не секретарките.
Няма доказателство. – Обадих се на адвокат от Маями.
Четирима от арестуваните били от Маями:
Гонсалес, Мартинес, Стърджис и Баркър.
Да, Баркър. И четиримата са участвали в операции на ЦРУ...
Не са. – Напротив.
Само Макорд си призна, но ЦРУ отрича.
Твърдят, че изобщо не го познават.
Ясно е, че при всичките тези пари и апаратура,
не са цъфнали там по собствена инициатива.
Не ме интересува какво е явно, а какво знаеш.
Не знаем защо са искали да подслушват демократите.
Дали са работели сами или за други отдели и организации.
Може да е нещо сериозно или пък номер.
Бачински, не се натягай довечера. Ченгетата са изнервени.
Обажда се Бачински от полицията.
Приятел ми показа какво са открили в хотела на крадците.
Има нещо, което ще искаш да знаеш. – Почакай. Казвай.
В техни тефтерчета е отбелязано нещо странно.
В едното пише.. "Х.Х. в Б.Д."
В другото – "Хауард Хънт, Белият дом."
Белият дом се набира директно, нали? – Да.
Кой е номерът? – 456-1414.
Белия дом. – Хауард Хънт, моля.
В момента го няма.
Може да е в кабинета на г-н Колсън. Ще ви свържа.
Благодаря.
Кабинетът на Чарлс Колсън. – Хауард Хънт, моля.
Г-н Хънт не е тук в момента. – А кога ще се върне?
Нямам представа. – Благодаря ви.
Търсихте ли го в Мълън? – Моля?
Сътрудник е на "Мълън и Компания".
Имате ли телефон, или адрес? – Не. Съжалявам.
Благодаря.
Хари? Кой е Чарлс Колсън?
Кой е Чарлс Колсън? – Седни.
Добре че зададе този въпрос.
Защото ако беше питал Саймънс или Брадли, щяха да кажат:
"Ще уволним това недоразумение, голям смотаняк е!"
Кой е Чарлс Колсън?
Най-влиятелният човек в САЩ е президентът Никсън.
За него поне чувал ли си?
Чарлс Колсън е специален съветник на президента.
На стената му има комикс с надпис.
"Гепиш ли ме за ташаците,
те са твои изцяло."
"Мълън и Компания".
Хауард Хънт, моля. – Един момент.
Хауард Хънт на телефона.
Здравейте, аз съм Боб Удуърд от "Вашингтон Поуст".
Да, какво обичате?
Интересува ме защо името и телефонът ви
са в тефтерчето на двама от арестуваните в Уотъргейт?
Боже мой! – Ще коментирате ли?
Води се разследване, нямам какво да кажа.
Ало? – Боб Удуърд от "Вашингтон Поуст".
Каза, че сте работили с Хауард Хънт.
Защо са ви казали подобно нещо? – А познавате ли го?
Не и недоумявам защо са ви го казали.
Съжалявам, но тъкмо излизах. Дочуване.
Бихте ли потвърдили само... Чао.
"Вашингтон Поуст" ли казахте? – Точно така.
Издателство ви се споменава в документи свързани с Хауард Хънт.
Да, той е един от авторите ни. Мисля, че пишеше шпионски романи.
И какви по-точно? Съвременни или стари...
Казахте "пишеше". Вече не е ли при вас?
Не. – Кога го видяхте последно?
Преди няколко години.
Ще ми кажете някои заглавия от романите му?
Ало? Г-н Пол Херера ли е? – Ке?
Аз съм Боб Удуърд от "Вашингтон Поуст".
Боб Удуърд от... Говорите ли английски?
Моменто, моменто.
Някой говори ли англи... Някой да говори испански?
Сеньор, разбирате ли...
Няма значение. Благодаря. Всичко е наред.
Ало. – Г-н Бенет?
Обажда се Боб Удуърд от Вашингтон Поуст.
Извинете за безпокойството. Ще потвърдите ли информация
за един от служителите ви – Хауард Хънт?
Каква информация? – Предимно биографична.
Например, знаем, че работи за "Мълън и Компания"
или че е работил като автор при тях. Пише романи.
Знаем и че работи за Чарлс Колсън в Белия дом.
И за ЦРУ. – И за ЦРУ.
Щом сте предприели подобно разследване,
сигурно не се учудвате, че Хауард е бил в ЦРУ.
Не, изобщо не се учудвам.
Хънт е работил в ЦРУ до 1970 г.
От 1949 до 1970 е дълбоко законспириран.
От ФБР смятат, че е замесен в обира. – Какво друго?
Според служител от Белия дом Хънт е бил консултант за Колсън.
На Чарлс Колсън, специалния съветник на президента.
Звъня ли в пресслужбата? – Ходих и разговарях.
Не се е мяркал там от 3 месеца.
А един сътрудник ми каза нещо странно...
"Убеден съм, че нито г-н Колсън,
нито някой друг в Белия дом е знаел или участвал
в този отвратителен инцидент в Националния щаб на демократите."
Нима не си очаквал точно това? – Разбира се.
Тогава? – Не съм споменавал Уотъргейт.
Питах какви са задълженията на Хънт в Белия дом.
Заявиха, че е невинен, без някой да го обвинява.
Внимавай как ще го напишеш.
Явно съветник в Белия дом е свързан с бръмбарите.
Това не е полицейска история, а засяга страната ни.
Трябва ни голям журналист. – Те не я искат.
Кръстосват страната, заради изборите, а момчето се скъса от работа.
Тук е едва от 9 месеца. Какво ти става?
Той е бачкатор! – И пише за плъховете в ресторантите?
Няма опит. – Но затвориха някои от тях.
Кокошкарски истории. Викни г-н Мофит.
И виж дали г-н Брадли е свободен. Искам и Бен да чуе.
Естествено, че Мофит иска, след като видя, че в нея има хляб.
Дори Бърнстийн бачка, та се къса!
Прочетох глупотевината, която е написал за взлома.
Добре де, имаше и глупости. – Какво ти става?
Миналия месец сам каза, че ще го уволняваш.
Виж, побъркал се е по този материал. И двамата са така.
Той познава много хора. Жадуват за сензация!
Помниш ли, когато и ти беше такъв?
Как е? – Какво правиш?
Доизглаждам я. – Какво?
Изглаждам я. – Какво й е?
Няма й нищо, добра е. – Тогава?
Помагам ти. Малко е размита.
Дай ми я. – Не казваш каквото мислиш.
Знам какво мисля. – Не и тук, не се разбира
дали Хънт работи за Колсън, или обратното.
Би ли ми я дал? – Някои заключения...
Може ли? – Да. Не искам да се караме.
Аз също. – Тук си само от 9 месеца.
Какво общо има това? – В бизнеса съм от 16-годишен.
Накъде биеш? – Прочетеш ли моя, а после твоя...
Може ли да прочета твоята?
Мимоходом я погледнах и реших да я пипна тук-там.
Ако искаш да я разберат, първият абзац трябва да е по-ясен.
Споменаваш Колсън чак в третия абзац.
Моята е по-добра. А ако не си съгласен, ще предадем твоята.
При мен името на Колсън е в самото начало.
Той е съветник в Белия дом, а никой не знае.
Прав си. Твоята е по-добра.
Но я напиши както трябва. Ето ти бележките ми.
Ще е сензация.
Нямам нищо против, но възразявам срещу подхода ти.
Удуърд, Бърнстийн.
Статията е ваша. И да не се издъните!
Стубен, как се казва момичето, което работи в кабинета на Колсън?
Шарън Лайл.
Защо ме гледаш така? – Привлекателна си.
И то много.
Приятелката ми ме предупреди да внимавам.
Коя? – Няма да кажа.
Стубен твърди, че си работила за Колсън.
Той не е добре. Никога не съм работила за него.
Така каза.
Работих за един сътрудник. Колсън беше страшно потаен.
И да съм работила за него, нищо нямаше да знам!
Познаваш ли Хауард Хънт, който също е работил там?
Познавам го. Свестен човек.
Много потаен, безкрайно потаен, но свестен.
Знаеш ли с какво се занимаваше?
От Белия дом казаха, че водел някакво разследване.
А ти какво казваш?
Водеше някакво разследване. – Какво?
Това разпит ли е? – Какво по-точно?
Тя ме предупреди. – Няма да записвам, само питам.
Носеше се слух, че разследва Кенеди. – Защо?
Белия дом беше луд на тема Теди Кенеди.
Веднъж видях на бюрото му книга за Чапакуидик.
Непрекъснато носеше материали от библиотеката на Белия дом
и от тази на Конгреса... Всичко, което намираше.
Библиотека на Белия дом.
Аз съм Карл Бърнстийн от "Вашингтон Поуст".
Помните ли какви книги е взимал Хауард Хънт за сенатора Кенеди?
Хауард Хънт ли? – Да.
Мисля, че си спомням. Вземаше от нас много материали.
Почакайте да проверя. – Да, благодаря.
Г-н Бърнстийн? – Да?
Объркала съм се. – Моля?
Няма картон с материали, взети от г-н Хънт.
Не помня да съм давала материали за...
Помня, че давах материали на някого, но не и за г-н Хънт.
Ясно.
Истината е, че от него не са постъпвали заявки.
А и не познавам никакъв г-н Хънт.
А дали имате някакви книги... Ало?
В момента проверяваме информацията.
Искаме да знаем с какво се е занимавал Хънт
докато е работил като консултант на Белия дом за Пентагона.
Да, ще ви бъда признателен. Да. Благодаря.
Говорих с библиотеката на Белия дом. Ще видиш ли бележките ми?
Това са материали от кампанията на Айзенхауер от 1952 г.,
с която е свързан Хънт.
Обади ли се в пресслужбата на Белия дом?
Не, говорих с библиотекарката.
524-74... – Знам номера.
Записките са напълно противоположни. И то стана за 5 секунди.
Кабинетът на г-н Клосън. – Боб Удуърд от "Вашингтон Поуст".
Може ли г-н Клосън? – Един момент.
Като се върна, каза, че няма такъв... – Аз съм Боб Удуърд.
Карл Бърнстийн от "Вашингтон Поуст" е разговарял
с библиотекарка от Белия дом
за книги за сенатор Едуард Кенеди, взети от г-н Хънт.
Първо казала, че е взимал книги,
а после заявила, че изобщо не го познава.
Бихте ли коментирали противоречието? – Нека ви звънна по-късно.
Ще проверя какво е станало. – Добре, благодаря.
Това ли е целият ви разговор? – Да.
Първо каза: "Вземаше от нас много материали. "
След 5 секунди заяви: "Не познавам никакъв Хънт".
Явно някой я е изплашил.
Няма доказателства. Поне нещо на хартия,
че Хънт е взимал книги за Кенеди и Чапакуидик.
Поне заемна бележка. – Взимал е книги и от Конгреса,
но по-важно е, че някой е заповядал да мълчи.
Откъде знаеш? – Каза, че Хънт е вземал много книги.
А после заяви, че не го познава.
Г-н Удуърд, обажда се Кен Клосън.
Сега говорих с библиотекарката. – Да.
Твърди, че не е разговаряла с г-н Бърнстийн.
Препратила го към пресцентъра.
Твърдите, че отрича, че подобен разговор се е състоял?
Точно така. Каза, че някой я е питал за г-н Хънт,
но тя го насочила към пресслужбата
и отрича за други разговори. – Пълни глупости.
Надявам се, че съм ви помогнал. – Благодаря.
Трябва да имаме нещо черно на бяло. – Библиотеката на Конгреса.
Мона, ще приемаш ли обажданията ми, ако обичаш?
Разбира се. – Ето бележника ми.
Ако ме търсят...
Ще се връщаш ли? – Не знам кога.
Искате всички материали, взимани от Белия дом?
Техните заявки са поверителни.
Много ви благодаря, господа.
Трябва ни по-отзивчив човек. – Тук няма да намерим такъв.
Искате всички заявки от кога?
Кога беше... Юли 1971-а. Значи за цялата минала година.
Едва ли ще ви трябват, но ги имам.
Може да са ги унищожили. – Или са били на друго име.
Явно сме пропуснали нещо. Чакай малко.
На някакъв прием се запознах със сътрудник от Белия дом.
Е, и? – Може да потвърди.
Да махнем Б.Д. от втория абзац и да изпишем Белия Дом.
Навсякъде да е "Белия дом". – Зарежи това Б.Д.
Искам нещо повече за Колсън. Какво точно работи?
Специален съветник на президента. – Трябва да го напиша.
Точни ли са бележките за разговора с библиотекарката на Белия дом?
Точни ли са ти бележките? – Да, точни са. Говорих с нея.
Дай да я видя. – Заповядай, Бен.
Солиден образец на американска журналистика,
с какъвто "Ню Йорк Таймс" не разполага.
Не става. Според библиотекарка и секретарка
Хънт е чел книга. Не стига.
Сътрудник ми довери, че Хънт е разследвал Кенеди.
Кой е? Кой? – Искаш името му?
Не, колко високопоставен е? – Не знам длъжността му.
"Проявил особен интерес." Ние пишем, че Белият дом е разследвал Кенеди.
"Проявил особен интерес." – Статията е много по-сериозна.
Библиотекарката каза, че Хънт е взел книги.
Секретарката на Колсън твърди, че Хънт седял...
Стига, Карл. Бен, статията е за първа страница.
Тикни я някъде по-назад.
Но това е важен материал...
Намерете си по-надеждни източници.
Кретен. Клекна, щом чу за Кенеди. – Не се е получило.
Глупости, всичко си е както трябва. Защо си замълча?
Сякаш ако се вайкаме, статията ще отиде на първа страница.
Заради Кенеди е.
Да? – Обажда се Удуърд.
Кажи ми нещо за Уотъргейт. Знам...
Няма да обсъждаме този въпрос.
А как говорихме за Уолъс. – Това е по-различно.
Ставаше дума за убийството на кандидат-президент.
Сега е различно. – Защо?
Няма да говорим. Не ми се обаждай повече.
Макгъвърн посочва Игълтън за президент
Заявява, че основният проблем е Никсън
Не ми пиши и не се опитвай да се свържеш с мен.
Ако ще говорим, сложи саксия с червено знаме на балкона.
Внимавай да не те следят. Среща в 2,00 часа
на паркинга на търговския център.
Такси.
Докъде стигна? – Доникъде.
Статията засича.
И реши, че ще ти помогна?
Няма да те цитирам.
И като анонимен източник ще останеш зад кадър.
Знаеш, че можеш да ми се довериш.
Слушам те.
Кажи ми какво знаеш. – Да чуя ти какво знаеш.
Хънт е работил за Колсън в Белия дом.
Разследвал инцидента с Кенеди в Чапакуидик.
Това трябва да ти говори много. Друго?
Чухме за някакъв адвокат Гордън Лиди от Комитета по преизбирането,
който...
Гордън Лиди е уволнен от Мичъл, защото не искал да говори пред ФБР.
Тепърва ще чуят. – Ще проговори ли?
Веднъж бях на прием,
и Лиди сложи дланта си над свещ и я задържа над пламъка,
докато не замириса на пърлено месо.
Попитаха го: "Какъв е номерът?" Той отвърна: "Да не ти пука."
Статията става суха.
Разполагаме само с фрагменти.
Не можем да разберем как трябва да изглежда мозайката.
Джон Мичъл напуска Комитета по преизбирането,
за да прекарвал повече време със семейството си.
Това са глупости. Не може да му се вярва.
Но е трогателно.
Зарежете митовете, създадени от медиите за Белия дом.
Истината е, че онези не са особено умни
и нещата излязоха извън контрол.
Хънт се появи изневиделица.
Представи си, че е подкупил с 25 000 долара някой адвокат.
Проследете парите.
За какво намекваш? И докъде?
Не мога да ти кажа. – Можеш и още как.
Не, ще го направя по свой начин.
Ти ми казваш какво знаеш и аз ще потвърждавам.
Ако мога, ще те държа в правилната посока, но само толкова.
Просто проследи парите.
Обаждания до републиканците, свързани с обира при демократите
Проклетият "Ню Йорк Таймс". – Какво има?
Обаждания на крадците от Маями до Комитета по преизбирането.
15 телефонни обаждания. – Най-малко 15, и то преди 15 март,
цели 3 месеца преди обира.
"89 000, преведени на името на виден мексикански адвокат."
Какви са им източниците? – Имам познат в телефонната централа.
Ако Мичъл поиска справка за разговорите ти,
щеше да пропищиш, че се бъркат в личния ти живот.
Точна ли е статията?
Да, и не мога да ти дам нищо повече. – Защо?
Искаха разпечатка на разговорите на Баркър.
Искат да проверят дали крадците са нарушили закона на Флорида.
Кой я иска? – Прокурорът на Маями.
Как се казва? – Не знам.
Но разследването се води от някой си Дардис.
Дардис. А малкото му име?
Не го знам. Налага се сам да го откриеш.
Здравейте. Аз съм Карл Бърнстийн. Имам среща с г-н Дардис.
Да, но се боя, че г-н Дардис не може да ви приеме.
Програмата му е препълнена.
Станала е грешка. Вчера лично уговорих среща с него.
Трябвало е да стане чрез мен.
Ако почакате, ще опитам да ви вместя. – Много благодаря.
Сигурно ви затруднява, когато сам си урежда срещите.
Да, но се старая да се оправя.
Служба на окръг Дейл
Вече е 16, ще се върнем след 15 минути. Искаш ли нещо?
Често кафе. – Дадено.
Все още съм тук. – Много се радвам.
Ще съм благодарен, ако ме вмъкнете за 5 минути.
Не, г-н Бърнстийн. – Трябва да се връщам?
Ще се опитам.
Здравейте. Очаква ви.
Имам малко работа. Може да ме намерите в Шератон.
Ще се радвам, ако утре се намери някаква пролука.
Добре. – Благодаря за търпението.
И аз ви благодаря. По-добре да остане за утре.
Може би.
Кабинетът на г-н Дардис.
Предай на г-н Дардис, че г-н Бърнстийн току-що си тръгна.
Утре ще е на разположение целия ден.
Можем да го вмъкнем към 16,30. – Да.
Подсети г-н Дардис да не закъснява за срещата в 18,30.
Добре. – Благодаря.
Кабинетът на г-н Дардис.
Обажда се Мартинсън от общината... – Моля?
Мартинсън от общината. Г-н Дардис искаше някои справки.
Ще дойдете ли да ги вземете, защото затваряме.
Да, идвам веднага.
И ще е по-лесно. Момент.
Какво? – Извинете.
Какво обичате? – Аз съм Бърнстийн. Чакам от 9 часа.
Почакайте отвън? – Вися цял ден.
Довършете си разговора. – Излезте, ако обичате.
Не. Репортерът от "Вашингтон Поуст" съм.
Вчера разговаряхме по телефона, казахте ми да дойда.
Добре. Пристигнаха от пресата. Ще ти звънна после.
Щом не искате да ме видите, защо не ми казахте, преди да тръгна?
Загубих цял ден. Вестникът чака материала ми.
Вчера ми казахте да дойда в 9,30.
Чакам от сутринта тук. – Хванахте ме в най-лошия момент.
Шефът ми започна предизборна кампания.
Трябва да го отложим за утре.
Не, имам срок, и вестникът ми е запазил каре.
Нямам никакво време... – Съжалявам...
Г-н Дардис, много съжалявам. Г-н Бърнстийн...
Извинете, госпожо, но този човек лично ми определи среща.
Вестникът ми заслужава коректност. – Навън чакат и други хора.
Ще ви звънна след 5 минути.
Госпожата се грижи добре за мен.
Наистина излишно е да говорим сега. Ще трябва да го отложим за утре.
Трябваше да ми го кажете, по-рано, защото сега трябва да се върна
и да предам някакъв материал.
Трябва ви справката за разговорите на Баркър и сметките му?
Казахте, че ще ми покажете всичко, с което разполагате.
Е, това имам. – Добре.
Но ще сключим споразумение,
че няма да разкривате източника на информацията си.
Това тук са мексикански чекове от банка в Мексико Сити.
Всичките са от Мексико? Оттам ли идват парите?
Съмнявам се, че са били вложени в песос.
А този какъв е? – Така... 25 000 долара.
Кой е този... – Кенет Далбърг.
Не успяхме да разберем кой е той.
Боб, открих нещо. Не знам какво точно.
Но съществува някой си Кенет Далбърг.
Трябва да го открием преди "Ню Йорк Таймс".
Мисля, че имат същата информация. Бързо пиши бързо.
Кенет Х. Далбърг.
Макгъвърн, който отначало изцяло подкрепи Игълтън,
напоследък изрази съмнение, и заяви,
че Игълтън трябва да реши дали да остане
в Демократическата партия, или да я напусне.
Вие искахте статията за К. Далбърг? – Да.
Не можах да намеря нищо в папката. – Прекрасно.
Но открих една снимка, ако ви свърши работа.
Благодаря.
Долбърк получава кръст за заслуги в Минесота
Минесота.
Трябва да има нещо.
Далбърг Кенет Х – Хидън Крийк Роуд 15137
Междуградска линия, моля. – Да.
... съвместното решение,
което взехме днес, не се влияе от здравето.
Но общественият дебат
за миналите заболявания на сенатор Игълтън
продължава да отвлича вниманието от големите национални въпроси,
които трябва да се обсъдят.
Ало?
Търся г-н Далбърг? – Да.
Кенет Далбърг? – Да.
Обажда се Боб Удуърд от "Вашингтон Поуст".
Да? – За чека от 25 000 долара,
депозиран на името на един от крадците от Уотъргейт,
Бърнард Баркър...
Както знаете, на чека фигурира вашето име.
Пишем и ще публикуваме статия за това,
бихте ли коментирали, или дали някакво обяснение?
Предоставям всичките си пари на Комитета.
Имате предвид Комитета по преизбирането на президента?
Да. – Но защо?
Набирам много средства. Председател съм на "Мидуей Файнанс".
Към Комитета по преизбирането?
Ало? – Да, точно така.
А как е стигнал чека ви до крадеца от Уотъргейт?
Аз съм добросъвестен гражданин. Не върша нищо незаконно.
Разбирам. – Току-що преживях нещо ужасно.
Съседката ни беше отвлечена.
А как се оказа чекът ви в сметката на Баркър?
Комитет по преизбиране на президента. – Може ли Кларк Макгрегър?
Момент, ще ви свържа. – Благодаря.
Да?
Г-н Макгрегър? – Да.
Обажда се Боб Удуърд от "Вашингтон Поуст".
Ало? – Да.
Обажда се Боб Удуърд от "Вашингтон Поуст".
Току-що говорих с Кенет Далбърг, председателят на "Мидуей Файнанс".
Да, познавам Кен Далбърг.
Той не можа да ми обясни как чек за 25 000 на името на г-н Далбърг,
изпратен от него до Комитета по преизбиране на президента,
е стигнал до един от крадците от Уотъргейт.
Нямам представа.
Вие го оглавявате? – Току-що поех поста.
Комитетът се ръководеше от Джон Мичъл, може би той знае.
А как може да се обясни... – Нямам представа.
Намеквате, че би трябвало да знам,
но ако го публикувате, край на отношенията ни.
Господине, ние нямаме отношения.
Девизът на компанията е "мир и благоденствие".
а не "да живеят чековете."
Боб. – Никой не твърди...
... станало е преди моето идване. – Далбърг на втора.
Ръководя кампания за преизбиране на президента.
Набрахме 60 млн долара, а ме занимавате с чек за 25 000.
Г-н Макгрегър, бихте ли изчакали?
Добре. – Благодаря. Да?
Г-н Далбърг? Може ли за момент?
Г-н Макгрегър? Може ли да ви звънна след малко?
Г-н Далбърг? – Да. Извинявайте, че ви затворих.
Не бях сигурен, че сте от Вашингтон Поуст.
Говорехме за чек от 25 000 долара.
Сварвате ме в труден момент.
Явно съм замесен в нещо,
но не знам в какво. – А какво би могло да бъде?
Контактувам с много важни личности. – Които работят в Комитета?
Ало? – Да, в Комитета.
По преизбирането на президента? – Да.
Набрах тези средства в брой,
имам зимна къща във Флорида.
В Маями ли? – Не, в Бока Ратон
и не исках да нося толкова пари в себе си.
Сигурно ме разбирате? – Естествено.
Затова ги обърнах в чек.
А той как е стигнал до сметката на Баркър?
Знам, че не бива да ви казвам...
Но го дадох на г-н Станс.
Моля?
Дадох го на Станс. – На Морис Станс?
Министърът на финансите при Никсън? – Да, във Вашингтон.
Наистина не знам какво е направил с него.
Ясно. А дали други чекове са имали същата съдба?
Не мога да ви кажа нищо повече.
Г-н Макгрегър... Г-н Далбърг,
извинете. Много ви благодаря.
Боб? – Да.
Карл Бърнстийн на първа линия. – На първа?
Удуърд? Бърнстийн е. Открих следите за Далбърг.
Вече се свързах с него. Току-що говорих с него.
Всичко води към Станс!
Какви ги дрънкаш? – Всичко води до Станс.
Дал е чека на Станс за Комитета по преизбирането!
Каза ли ти го? – В бележките ми е.
Господи. – Всичко е документирано.
И парите са в сметката на крадец от Уотъргейт?
Да! – Чудесно. Прибирам се.
Добре.
... Игълтън се отказва от надпреварата. Макгъвърн търси заместник
Игълтън напуска изборите. Макгъвърн търси заместник
Заподозрян в подслушване получава пари предвидени за кампанията
Какво стана с тайванската история?
Япония ще скъса дипломатически отношения с Тайван,
ако признаят червен Китай.
Иронията е, че е резултат от визитата на Никсън в Китай.
Господи, какво ще кажете? Какво им е казал?
Страхотен паралелен материал,
ако възнамеряваш да публикуваш статия за разведряването.
"Кралица Елизабет обявява извънредно положение
за да се справи с данъчните." – Да се поучи от нас.
Продължаваме нататък. 31-дневен порой във Филипините,
за който обвиняват липсата на статуята на Христос.
Писахме за това. – Да продължим нататък.
Ще я дам на най-отракания репортер. – А за времето в Индия?
Това никой няма да го прочете. – Новините от страната?
Дневника на Бремър. "Искам да убия Никсън".
Следвал го е в Ню Йорк, Отава и Вашингтон, за да го убие.
"Сенатът ще одобри закона за антибалистичните ракети."
И това, че "Макгъвърн предлага място на вицепрезидент на всеки срещнат."
Това е новина. – На кого ли не предложи.
Новина ще бъде, ако някой приеме.
Ето един шедьовър на изкуството.
"Макгъвърн и Хъмфри закусват, ухилени до уши".
Нали е страхотно? Казва: "Аз съм приятел на Джордж..."
Защо се е ухилил? – Иска да изглежда дружелюбен.
"Ще му помогна така, както не би могъл и да мечтае."
След закуска ще следва обяд. – Така, сега в столицата...
Демонстрация на учителите на Капитолия.
Искат 17% увеличение на заплатите и заплашват със стачка.
Хари, май сега е времето да изнесем на първа страница
закона за местното самоуправление.
Я стига! – Чуйте го.
Бен, този път може би ще мине.
Скоро Конгресът ще гласува резолюцията на Сената.
Нека я гласуват, пък тогава ще пишем.
Добре, да повторим. Външни новини?
"Тайван, бедствено положения във Филипините."
Добре. От страната? – Оставка на Игълтън.
Макгъвърн не му намира заместник. Хъмфри, Кенеди и Рибикоф отказват.
Това си е за първа страница.
Забравяш изказването на Далбърг. – Никой не се интересува от него.
Статията принуди Финансовото у-ние да ревизира Комитета по преизбиране.
Вече писахме. Щом излязат резултатите, ще ги публикуваме.
Да ви кажа какво стана днес. Обядвам си аз в "Сан Суси".
Идва един от Белия Дом и ме пита: "Каква е тая мания по Уотъргейт?"
Мания? Това не е мания.
Казвам: "Според нас е важно." Той казва:
"Като е толкоз важно, кои са тия Удуърд и Бърнстийн?"
А ти как очакваш да реагира? Да ти кажат "Браво!"
Разбрахте ли всъщност какво иска?
Да отнеме историята на двамата и да я гушне за своя отдел.
При мен хората са опитни и имат контакти.
Наясно сме. – Сам го каза – мотаят се.
Бен, материалът е опасен за вестника.
Представете си, че не сте разбрали. – Всичко ще е за наша сметка.
И ще трябва да си заработваме парите.
Новини от страната – осем колони. Външни новини – девет.
В столицата – 15.
Това е всичко.
Скот, искам да говоря с теб.
Колко е опасно?
Притеснява ме факта, че използваме не само анонимни източници,
че Белият дом опровергава всичките ни публикации
или че почти няма вестник, който да не препечатва материалите ни.
А какво тогава? – В този град има 2000 репортери,
има ли и петима да пишат за Уотъргейт?
Как само така "Вашингтон Поуст" се оказа добросъвестен?
Защо им е на републиканците да го правят?
Макгъвърн се самоунищожи като Хъмфри, Мъски и останалите.
Не вярвам на тази история.
Просто не се връзва.
Да, Бърнстийн.
Сега ли? Добре. Удуърд, Брадли ни вика.
Нали ще вдигаш телефона ми?
Страхотна е! Ще има да я препечатват. – Каква е?
Вчерашната прогноза за времето, за хора, спали цял ден.
Пробутай я на "Сан Франциско Кроникъл".
Ами кръстословицата? А ребуси?
Няма място, Мики. – Последно взехте от мен некролози.
Накарай го да вземе нещо. – Така. Кажете какво ще правим?
Докладът от ревизията излиза в деня на преизбирането на Никсън.
Значи след две седмици. – И защото са подчинени на Конгреса,
няма начин Белият дом да контролира разследването.
Източник във Финансовото у-ние ми довери,
че Комитета по преизбирането са вършели беззакония.
Например? – Фонд за подкупи.
Стотици хиляди безотчетни долари.
Стотици хиляди долари? А коментар от Комитета?
Без коментар. Отказват да говорят.
Нещо друго, освен парите? Къде е историята?
Парите са ключът към всичко.
Според кого? – "Дълбокото гърло".
Кой? – Гаражният информатор на Удуърд,
източникът му от властта. – Гаражен информатор?
Що за врели-некипели? Та кой казваш?
Той е дълбоко законспириран. Викам му "Дълбокото гърло".
Макгавърн главоломно се проваля, Никсън гарантирано ще го преизберат,
а "Поуст" се занимава с материал, който ще затрие вестникът.
Всички казват: "Зарежи я тази история." А аз далновидно повтарям:
"Ще видите, когато всичко излезе наяве."
Всъщност не знам с какво разполагате.
Върху какво друго работите?
По списъка на Комитета по преизбирането.
Къде е? – Поверителен е.
И как ще се докопате до него? – Засега нямаме късмет.
Дано проработи.
Нещо друго?
Много сбърка.
За кое? – Че не ни е проработил късмета,
и той се ядоса. Не биваше да говориш за това.
Щом не можеш да му кажеш нищо, мълчиш.
Има ли място, където не пушиш?
Какво? – Чакай.
Какво правиш? – Кей Еди.
Тя не ходеше ли с един, който работи в Комитета по преизбирането?
Еди? – Момент.
Пак ще ти се обадя, благодаря.
Не ходеше ли с един, който работи в Комитета по преизбирането?
Скъсахме. – Но бяхте гаджета.
Даже бяхте сгодени?
Да. – Ти ли го ритна?
Е, и? – Изглеждаш по-добре.
Трябва ни списък на хората в Комитета. Мислиш ли, че...
Не мога да го направя. – Защо?
Въпросът е личен. – Защо? Каза, че сте скъсали.
Караш ме да използвам човек, на когото държа.
Не. Не искаме да го използваш... Ние бихме го направили за теб.
За да взема списъка, трябва да го видя, а нямам желание.
Наложително ли е да го видиш? – Разбира се.
Не и в онзи смисъл? Но може на по питие да опипаш почвата.
Каза, че сте приключили. Нищо не губиш.
Зарежи.
Не прави нищо, което не желаеш и смяташ за нередно.
Остави.
Защо не изчака. Щеше да каже нещо.
Щеше да отстъпи и да ни даде исканото от нас.
Приключи. Край!
Печатане
Това ли е целият списък? – Виж какво пише.
"Личен състав. Комитет по преизбиране на президента."
По азбучен ред е. Не е ясно кой за кого работи.
Намери завеждащите отдели: Мичъл, Магрудър, Станс.
Ето. Джон Мичъл. Номер 301. – Да потърсим някой с подобен номер.
Вероятно работи за него. – Има – 303.
Трябва да видим как парите от Станс са стигнали у крадците.
Някой, работил за финансовия отдел.
Ето го завеждащият. Морис Станс, 269.
Да можехме да намерим някой негов подчинен.
Слоун? Мислиш ли? – Той е касиер.
Номерът му? – Хю Слоун, 287.
Има ли секретарка?
Ето. Манли. – Айрийн Манли?
Лий Джаксън Мемориал, 1406.
Боб Удуърд и Карл Бърнстийн. От "Вашингтон Поуст" сме.
Бихме искали да поговорим.
Дъщеря ви работи в Комитета по преизбирането.
Няма да ви притесняваме. – Имате ли нещо против да...
Здравейте. Г-ца Бети Миланд?
Аз съм Боб Удуърд. – Карл Бърнстийн.
Ние сме от "Вашингтон Поуст". – Вършите си работата, но...
Не знаете под какво напрежение съм. – Може ли да влезем само за малко...
Не може... – Не искаме да влизаме.
Разбрахме, че в Комитета са унищожени някакви документи.
Това е... обичайна практика, често се прави.
Присъствахте ли на нарязването? – Да.
А имаше ли завеждащи отдели на Комитета?
Да. Една вечер дойде г-н Мичъл.
Джон Мичъл? Министърът на правосъдието?
Държеше шлифер над главата си.
Помислих, че е решил да ни изплаши. – Той наблюдаваше ли нарязването?
Не мога повече да отговарям. Предпочитам да не го правя.
Може да ви се обадя.
Забраниха ли ви да говорите? – Ще ни се обадите ли?
Не знам. Ще се опитам.
А нарязването веднага след взлома?
Трябва да разберем какви са тия документи.
Щом бившия министър на правосъдието е бил там,
досещаш се за съдържанието им.
И защо е носил шлифер? – Валяло е дъжд. Сега да обобщим.
Жена от Комитета казва, че са били унищожени документи.
Не знаем какви, но там е бил бившия министър на правосъдието.
Дошъл е с шлифер над главата, има и адвокат.
Не знам какво са я питали, но тя отказва да говори.
Кое е съмнителното? – Че разпитът не е бил в дома й,
а в кабинет в Комитета. – Не е достатъчно.
А защо е присъствал адвокат на Комитета?
Ти си по-упорит и от нея. – Точно така.
Защо? – Защото няма достатъчно факти.
Да се върнем и да я разпитаме отново.
Няма да ви задържаме. Искаме... – Моля ви, вървете си.
Тръгвайте, преди те да ви видят. – Кои са "те"?
Ще ни кажете ли как се казват? Не разкриваме източниците си.
Не мога да говоря за това, защото... – "Те" от Комитета ли са?
Някой я е изплашил. Това е ключът към цялата комбина.
Каква комбина? Не знаем дали е имало комбина.
Не разбирам какво повече ти трябва. Затова по-добре ми кажи.
Трябват ми повече факти. Мисля, че и ти искаш същото.
Да предположим, че си в колата и по радиото звучи музика.
Цели 10 минути без реклами. Какво ще си помислиш?
Сутрин ли е, или вечер? Сутрин или вечер?
Спира ме някой на улицата и ме пита за някакъв адрес.
Разпитва ли ме, или се е загубил?
Какъв материал да напиша? Какъв извод да направя?
Не виждаш ли, че жената иска да ни помогне?
Не, а ми се ще да е така.
Ние сме от "Вашингтон Поуст"...
Абът, Адис, Аугусто, Албъс...
Не ти ли се струва странно? – Кое?
Всички като по поръчка не желаят да говорят.
Непрекъснато повтарят "не". Намирам го за странно.
Г-жа Хамблинг? – Да.
Здравейте, ние сме от "Вашингтон Поуст".
Аз съм Карл Бърнстийн, това е Боб Удуърд.
Ваш приятел от Комитета ви препоръча.
Кой точно? – Не можем да кажем.
Не разкриваме източниците си. – Не ви ли е срам?
Смятате, че можете да дойдете в дома ми да задавате въпроси
да ме накарате да съсипя репутацията на хора, за които работя и уважавам.
Знаете ли какво е лоялност? Чували ли сте някога тази дума?
Здравейте. – Да?
Аз съм Боб Удуърд. – А аз – Карл Бърнстийн.
Да. Чела съм статиите ви. Искам да ви благодаря.
Цял живот съм републиканка, но това няма нищо общо с политика.
Може ли да ви зададем няколко въпроса?
Да. Заповядайте. Искате ли кафе? – Да.
Стореното от тях е заплаха за Конституцията.
То противоречи на всичките наши принципи.
Може ли да уточните?
Боя се, че статиите ви се плъзгат по повърхността.
Ще възразите ли, ако си записвам? – Не.
Откога работите в Комитета? – В Комитета ли?
Да, в Комитета по преизбиране на президента.
Не, аз не работя в Комитета по преизбиране на президента.
Работя в счетоводния отдел на магазин "Гарфънкъл".
Г-ца Абът? – Да.
Джудит Абът?
Каролин Абът.
Явно не този е начинът.
Но не знаем кой е. – Така е.
Не е така. Просто не става.
Как можеш да вършиш нещо, като не вярваш в него?
Ще започнем отначало.
Нейсмит, Нароу, Нес,
Никълс, Никсън...
Ед Никсън.
Джолсън, Джоунс,
Джордан, Джоуст.
Ех, ако някой от финансовия отдел проговори.
Може би счетоводителката? – Коя?
Която работи както за Станс...
Ти не си добре. – За Слоун и Станс.
Бях там. Два пъти я търсих. Не отговаря.
Да започнем отначало.
Абът, Адис, Аугусто,
Албъс, Алдъс, Алекзандър,
Алански, Анслоу,
Бойл, Бренър, Бромли,
Джоуст, Нейсмит,
Нароу, Нес, Никълс,
Сандстръм,
Скроус, Скъли...
Скъли. Там бяхме два пъти. – Уилкокс, Уиндфол, Уинтър...
Две седмици вече, половината имена са задраскани и...
Хората не желая да говорят. И точно това е неестественото.
Цяла нощ не сме мигнали, Хари. – Явно са получили инструкции.
Искаш ли да чуете новина? Докладът от финансовото управление,
е отложен за след преизбирането на президента.
Какво? – Стан се чул с Хюз от Флорида.
Заради нова информация, да не се публикува.
Докладът ще потъне до преизбирането.
Скоро ще излезе обвинението и по всичко личи,
че то ще се сведе до петимата крадци, Хънт и Лиди.
И това е краят на вашия материал.
Вече имаме броя на гласувалите делегати.
Гласовете за Ричард Никсън...
са 1347.
За Пол Маклоски е подаден един глас.
"В доклад от ревизията се очаква критика на управлението..."
Обявявам кандидата на Републиканската партия
за президент на САЩ,
президента Ричард Никсън.
Още четири години!
Настоящият и бъдещият президент на Съединените американски щати!
Виждам прекрасни лица.
Благодаря за ентусиазма, за идеализма и за работата, която свършихте.
Това е вашият първи вот и бих искал след години
да можете да кажете, че това е бил най-сполучливият ви избор. Благодаря.
"Отлагане на доклада на Централното финансово управление.
Очаква се докладът от ревизията да критикува..."
Здравейте, аз съм Карл Бърнстийн от "Вашингтон Поуст"
и искам да ви задам няколко въпроса. – Не ви трябвам аз, а сестра ми.
За теб е. Карл Бърнстийн.
Разкарай го. – Може ли една цигара?
Разбира се. – Трябва да си вървите.
Добре. Може ли кибрит? Разбирам, че се страхувате.
Много хора от Комитета искаха да кажат истината,
но други просто не искат да я чуят.
Неколцина отидоха в Прокуратурата и ФБР,
за да предоставят информация, която не им е била искана.
Били сте счетоводителка на Хю Слоун, докато е работил за Морис Станс,
и се питахме дали са ви назначили
при г-н Станс веднага след напускането на г-н Слоун,
или е минало известно време?
Не съм работила нито за Слоун или Станс.
Да ви почерпя кафе или нещо друго? – Да, благодаря.
Вратата заяжда.
Може ли да седна за малко?
Да, но нищо няма да ви кажа.
Добре.
Любопитно ми е защо излъгахте?
Заплашиха ли ви да казвате истината?
Не.
Не и директно.
Как го обичате? – С мляко.
Мярнах новините, че г-жа Станс била в болница.
По-добре ли е?
Централното финансово управление твърди, че в касата на Комитета
по преизбирането на президента имало 350 000 долара.
Знаехте ли от самото начало за тази сума?
Много хора ме следят. Наясно са, че знам много.
В 100-доларови банкноти ли бяха? – Повечето от тях.
Мислех, че е безотчетен фонд за даване на вечери.
350 000 за вечери?
А как се раздаваха?
Не наведнъж.
Имаше списък с 15 имена и срещу всяко от тях
беше отбелязана съответната сума.
Какво стана със списъка?
Унищожиха го. Това бе единственият документ.
Не ми обръщайте внимание. Това е заради паметта ми.
Започна да ми изневерява.
Няма да цитирам името ви.
Преди публикация си осигуряваме потвърждение.
Не съм сигурна, че зад взлома стоят тези пари.
Да, знам.
Но хората се тревожат. – Кои хора?
Как ставаше раздаването на тези средства,
колко са били участващите? Колко бяха?
Няколко. Петима. Не знам имената им.
А г-н Слоун знаели ги?
Как мислите... – Не желая да говоря повече.
Ей сега свършвам.
Бихте ли ми казали нещо повече за парите.
Чуваме най-различни цифри.
Бяха много. – Колко много?
Веднъж за два дена постъпиха 6 милиона.
Шест! – Шест милиона в брой.
Чудехме се къде да ги слагаме.
Мислех, че всичко е законно. Поне до взлома,
когато се сетих колко много прибра Гордън.
Г-н Лиди? – Всичко е ужасно гнило.
И става все по-лошо.
Мъчно ми е единствено за Хю Слоун.
Жена му щеше да го зареже, ако не беше взел правилното решение.
И той напусна.
А дали не е бил...
нарочен за изкупителна жертва заради Джон Мичъл.
Как мислите?
Ако успеете да разобличите Джон Мичъл, ще е чудесно.
Кафето изстина.
Има ли доказателства,
че сътрудници на Мичъл
са участвали във всичко това?
Аз имах, но те ги унищожиха. Не знам кой точно.
Мисля, че именно Гордън ги наряза. – Сигурни доказателства?
Не знам дали това щеше да докаже, че са планирали взлом,
но щеше да бъде сериозна улика.
Кажете ми нещичко за това кой получаваше парите?
Някои наши източници вече ни помогнаха.
Вие трябва просто да потвърдите.
Не искам да смятате, че ви карам да цитирате имена.
Ще ви питам само за първата буква
и така няма да издадете никаква информация.
Вече имаме някаква представа. Съгласна ли сте?
Имаше ли човек с "М"?
Просто кимнете с "да" или "не".
Толкова високо ли е стигнало?
"Л"?
Няма да ви кажа нищо повече. – Извинете. Казах "Л".
Обърках се. Да почнем отначало?
За 2 дни са постъпили 6 милиона.
Представи си какво й беше на тази жена.
Думите напираха да излязат, аз се наливах с кафе,
мъчейки се да ги изкопча. – Дай ми бележките си.
Това ли са? – Да, на салфетки, кибрити...
Записвах навсякъде. Цяло боклукчийско кошче съм.
Ти си луд. – И ти щеше да луднеш след 20 кафета.
Кажи нещо, което да пиша. – Всичко е тук. Пиши.
Мичъл е контролирал всичко. – Момент.
А подчинените на Мичъл... – Колко са?
Не знам, но са хората, получавали парите от черната каса.
Знаем ли каква е сумата? – Стотици хиляди долари.
Тези хора са ключът към предназначението на парите.
Жената беше параноичка.
Запитах се колко високо стигат нещата и параноята й обзе и мен.
Помислих, че знаем повече и Си Би Ес ще ни отмъкне материала.
И двамата сте параноици.
Тя се страхува от Джон Мичъл, ти – от Уолтър Кронкайт.
Да се върнем към казаното от нея. – Добре.
Ето. Л, П и М.
Какво значи това?
Даде ми само инициали. – Инициали?
Инициалите на подчинените на Мичъл: Л, П и М.
Не си изкопчил имената?
Ако можех, щях да го направя. Едва измъкнах и това. Каза Л, П и М.
И това са подчинените на Мичъл. Спомена нещо за Мичъл. Мрази го.
Каза: "Ако успеете да разобличите Джон Мичъл, ще е чудесно."
Чакай, какво си написал за Слоун? – Слоун бил касиер на Комитета.
Жена му е бременна, накарала го е да напусне,
защото не е искала да участва в това. – Да говорим със Слоун.
Добре. Отбележи го. – Какво разполагаме?
Къде е кибритът? – Л, П и М.
"Л" може да е Ла Ру или Лиди. – Лиди е.
Откъде знаеш? – Защото го каза.
Ето. "По време на взлома пристигнаха много пари
и знам, че Гордън взе част от тях." "Гордън Лиди ли?" Тя каза: "Да."
Значи "Л" е Лиди. Остават П и М.
"П" може да е...
Паркинсън. Или Портър. Може да е...
Чакай! Онзи от паркинга, с когото говори,
не спомена ли някой си Барт Портър, който бил член на Комитета?
Портър беше призован при разследването.
Значи "П" със сигурност е Портър. – Би могло да е Портър.
"П" е Портър, "Л" е Лиди. Остава само "М"!
Дали не е Макорд? Не. Може да е Мардиън.
Или... Магрудър! – Мисля, че е Магрудър.
И според мен. – Защо смяташ, че е той?
Бил е вторият след Мичъл. Ти защо мислиш, че е той?
Защото за известно време е председател
на Комитета по преизбирането преди Мичъл.
Тя трябва да потвърди за Магрудър. – Не желае да каже повече.
Трябва да я накараме да го каже.
Ако открием кой стои зад инициалите, ще знаем кои са платили на крадците.
Ще знаем кой е взел парите.
Публикуваните днес разкрития
визират... само петимата крадци, Хънт и Лиди.
Трябва да я накараме да ни каже имената, а не инициалите.
Няма да ти ги каже, висях при нея 6 часа.
Ще опитаме. – Трябва да я подлъжеш.
Няма да стане. – Чакай.
Знаеш ли какво ще направим? – Какво?
Ще отидем при нея... – Да.
Ти ще попиташ кой е "П". – Да.
А аз ще кажа: "Не, знаем, че "П" е Портър. Остави.
Значи питам "Кой е "П", а ти казваш... – Знаем, че "П" е Портър.
Да блъфираме? – Да.
Ами ако отрече? – Загубени сме.
Тогава? – Но ако не отрече, значи е Портър.
Здравейте. – Ще ви видят.
Не и ако ни поканите. Аз съм Боб Удуърд.
Ще забележат колата ви. – Паркирахме зад ъгъла.
За всичко ли имате отговор? – Ако беше така, нямаше да сме тук.
Нали записахте каквото ви казах. – Без името. Никой не знае за вас.
Ще ни кажете ли кой получаваше парите? И колко?
Тоест, какво направи 25-те бона, мадам?
Какво? – Една шегичка от финансовия отдел.
За да убедим хората,
че Станс и Слоун са невинни, материалът трябва да е точен
и вие можете да ни помогнете. – Кой е "П"?
Знаем, че "П" е Портър. Казахте 25 бона.
Толкова ли получи Портър?
Или повече?
Повече ли бяха от 50 000 долара?
Единствено Магрудър ли получаваше пари?
Кой ви каза за Портър?
Бих искала да преминем към взлома в Уотъргейт
и споровете по този повод.
Мнозина твърдят, че част от документите на Комитета
е била унищожена.
Вие проследихте ли съдбата на тези документи?
Мисля, че за това писа "Вашингтон Поуст".
Току-що приключилото разследване
е може би едно от най-сериозните разследвания,
водени от Министерството на правосъдието и ФБР.
Бяха разпитани 1500 души,
разработиха се 1800 версии, бяха ангажирани 333 агенти,
това прави 14 000 човекочаса,
участваха и 51 агенти от ФБР.
И това е огромна победа за правосъдието на нашата страна.
Знаехте ли за унищожените документи? – Не знаех.
Толкова хубави спретнати къщи и толкова хубави малки улички.
Трудно е да повярваш, че в някоя от тях има нещо гнило.
Не, не е трудно.
Здравейте, може ли да поговорим с г-н Слоун?
В момента си почива. – Вие г-жа Слоун ли сте?
А вие сте от "Поуст", нали? – Да.
Това е почтен дом.
Тъкмо затова искаме да видим съпруга ви.
Могат да бъдат повдигнати криминални обвинения
и смятаме... – За негово добро е.
Не, не е.
Да. Не е.
Дебора, нека влязат. – Благодаря.
Аз съм Карл Бърнстийн. – А аз Боб Удуърд.
Благодаря, че ни приехте.
Хора намекнаха, че сте напуснали Комитета,
защото не сте искали да се забърквате в тази история.
Може би има обяснение
защо парите са дадени на сътрудници на Лиди и Мичъл.
Опитайте се да ме разберете.
Аз съм републиканец. – Аз също.
Вярвам в Ричард Никсън.
Работих в Белия дом 4 години, съпругата ми също.
Президентът нямаше и представа за случилото се на 17 юни.
Възможно ли е негови хора да са знаели?
Не съм сигурен. – На процеса истината ще излезе ли?
Не съм сигурен. – Защо?
Очевидно някои хора са излъгали прокурора.
Никога не са ми казвали "Не говорете".
Явно се е подразбирало.
Самото им мълчание е равнозначно на прикриване.
Е, не са ни насърчавали да огласим истината.
Имате предвид Белият дом?
Комитетът не е независима организация.
Всичко се съгласува с Белия дом.
А ФБР и Прокуратурата не са наясно с това.
Докладът за парите
в касата на Комитета, за тези 350 000 долара ли бяха?
Не, повече са. – Точната ли е цифрата?
По-скоро бяха един милион.
Но като касиер сте можели да ги раздавате?
Когато ми наредят.
Не знаем имената на хората, които са ви нареждали.
Били са четирима. – Пет.
Мичъл, Станс и Магрудър са ясни.
Но е имало и наблюдател от Белия дом. – Да, Колсън.
Не, той е твърде хитър да се замесва пряко в подобно нещо.
Холдеман?
Нали?
Няма да говоря за другите двама. – Работили са в Белия дом, нали?
Единият – да, но другият не е във Вашингтон. Това е всичко.
Калмбах. – Личният адвокат на Никсън.
Личният адвокат на Никсън?
Нищо не мога да ви кажа. Съжалявам.
Ами... – Кога очаквате бебето?
Другия месец.
Тук ли ще останете? – Не.
Решихте ли сте къде ще отидете?
Търся работа в частния сектор, но...
Не е лесно. Името ми не слиза от вестниците.
Още не ми е ясно едно. – Кое?
Как стоеше въпросът с раздаването на парите?
Лошо.
Боб пита каква е била процедурата.
Обаждах се на Мичъл в Министерството на правосъдието.
Той казваше: "Дай парите." – Устно нареждане?
Да.
Подкупите са били контролирани от петима души.
Мичъл, Станс и Магрудър. – Потвърдени са от два източника.
Ами другите двама? – Почти сме сигурни за Калмбах.
Да изчакаме, докато открием петимата, а?
Сигурни ли сте за Мичъл?
Като министър на правосъдието е одобрявал изплащанията.
От втори източник? – Да, Хари.
Кои са те? Слоун и кой друг?
Един от Правосъдието, който не иска да потвърди
имената на другите, но се надявам.
А "Дълбокото гърло"? – Той не е източник за това.
Някой с мотив за отмъщение – личен, политически, сексуален?
Можем ли да пишем имената им? – Не.
По дяволите! Кога някой ще се реши да проговори?
Ще напишете материал, че бившият министър на правосъдието,
най-висшият блюстител на реда е мошеник!
Дано сте прави.
"Есекс Хаус", какво обичате? – Джон Мичъл.
Да?
Обажда се Карл Бърнстийн от "Вашингтон Поуст".
Извинете за безпокойството по това време.
Утре във вестника ще излезе статия
и реших, че е редно да ви дадем възможност за коментар.
За какво става въпрос?
"Джон Мичъл, по времето, когато е министър на правосъдието
лично е контролирал таен фонд
за подкупи, използван за шпиониране на демократите.
Според източници, свързани с аферата Уотъргейт."
Господи. – "От пролетта на 1971-а,
почти година преди да напусне поста си,
за да оглави кампанията на президента Никсън,
Мичъл лично е одобрявал тегленето на пари от фонда."
И ще публикувате тези лъжи във вестника?
Всичко беше опровергано. Кажете на издателя си и Кейти Грейм,
ще я накълцам на парчета заедно с циците.
Боже мой, това е най-голямата гадост, която съм чувал.
Искам да ви задам няколко въпроса.
Колко е часът? – 11,30.
Преди обед или вечерта? – 11,30 вечерта.
Комитетът по преизбирането излезе с изявление по материала,
но има няколко въпроса...
Комитетът ли ви каза да публикувате това?
Голяма каша сте забъркали, момчета.
Когато приключите, ние ще ви изтипосаме в пресата.
Сър, само няколко въпроса. – Обадете се утре на адвоката ми.
И не попита с кого говори? – Казах, че съм журналист.
Мичъл е знаел, че говори с репортер? – Да, и мисля, че го събудих.
Бележките ти точни ли са? – Абсолютно.
Наистина ли каза така за г-жа Греъм?
Махнете това за "циците" и го публикувайте.
Защо? – Това е семеен вестник.
Когато бях репортер, съветникът на Линдън Джонсън ми подшушна,
че търсят заместник на Едгар Хувър.
Написах го, и в деня, в който излезе Джонсън даде пресконференция
и назначи Хувър за пожизнен шеф на ФБР.
След това се обърна към съветника си
и каза: "Обади са на Бен Брадли и му кажи: "Майната ти".
Всички ми се подиграваха: "Браво, Бен,
натресе ни Хувър до живот."
Наистина се издъних. Но бях прав.
Какво можеш да ми кажеш за "Дълбокото гърло"?
Какво искате да знаете? – Имаш ли му доверие?
Да.
Не мога да свърша работата на репортерите и трябва да им вярвам.
А мразя да се доверявам на някого.
Публикувай я.
Мичъл е контролирал таен фонд
Белия дом – вход
"Вашингтон Поуст" твърди, че като министър на Правосъдието
Джон Мичъл лично е контролирал таен фонд на републиканците.
Мичъл отрече да е замесен, и нарече статията смехотворна.
Обвиненията подтикнаха вицепрезидента Агню към изявление
при посещението му в Тампа. – Имам пълно доверие на г-н Мичъл
и на хората в Републиканската партия.
Смятам, че подобни слухове
няма да доведат до нищо добро.
Да не забравяме, че тези, които го тиражираха
вече показаха симпатиите си към друга партия.
Нищо неотричащи отрицания.
Съмняват се в нас, но не и че статията ни е невярна.
Разбрахте ли какво каза той?
Не мога да проумея какво е истинско отрицание.
Ако ни нарекат проклети лъжци трябва да подготвим защитата си.
Кога смятате, че ще започнат? – Направиха го в Тампа.
Джо, какво става при вас във ФБР?
Мъча да те открия. Секретарката казва, че те няма.
Вчера ми каза, че не можеш да говориш,
а днес след публикацията за Мичъл
ме търсиш и искаш да ме видиш. Защо?
Създавате ми големи проблеми. – Защо?
Публикувате почти дословно нашите данни.
Информацията ви е наистина точна, освен за Мичъл.
Нямахме информация,
че е контролирал фонда. – Добре.
Агентите ни се съдраха от работа, а сега търсим какво сме пропуснали.
Не разбирам защо ФБР не е разпитало хората,
знаещи подробности по подслушването.
И защо сте ги разпитвали в Комитета, а не у тях на спокойствие.
Чакай, Джо.
Защо разпитите са били провеждани в присъствието на адвокат на Комитета?
Слушай, не мога да отговарям за цялото бюро.
Я стига... – Правя, каквото ми кажат.
Изпълнявам заповедите. Толкоз!
Какви заповеди?
Чакай. Удуърд!
Чакай!
Боб!
Научих нещо!
Сутринта ми подшушнаха да се обадя на някой си Алекс Шипли,
заместник-прокурор на Тенеси. Човекът, който се обади, каза,
че през лятото на 1971 г. Шипли бил помолен
от приятеля си от армията Доналд Сегрети
да се присъедини към група адвокати,
за да саботират кандидатите на демократите.
Завий наляво, ще идем у дома. – Да ги саботират?
Да. Звъннах тук-там и извадих справка за Сегрети
и разходите по пътуванията му за 1971-72 г.
ФБР знаят ли за... – Наляво казах!
ФБР знаят ли за Сегрети? – Разпитвали го,
открили, че не е замесен във взлома и го зарязали.
Не са си свършили работата и сега е в Калифорния.
Погледни. – Какво?
Сегрети е кръстосал страната поне десетина пъти.
Бил е само в градове с избори на демократите.
Взломът е само елемент от саботажната операция,
започнала година преди Уотъргейт.
За пръв път има някакво обяснение. – И не е толкова безсмислено.
Не е започнало с подслушването на демократите.
Сегрети е действал година преди това. – Когато Никсън не изпревари Мъски.
Той едва креташе след него, преди Мъски да се самоунищожи.
Ако се е самоунищожил.
Здравейте. Доналд Сегрети? – Да.
Аз съм Карл Бърнстийн от "Вашингтон Поуст".
Здравейте. Какво обичате?
Вестникът ме изпрати да се опитам да ви убедя да направите изявление.
И защо аз? Защото сте били главен координатор
на кампанията на Никсън за саботиране на демократите.
Карл, искаш ли кафе? – Четеш ми мислите.
Кажи ми нещо.
Какво прави според теб един главен координатор?
Мисля, че основно да набира други хора като теб –
други адвокати. Като Алекс Шипли.
Настоях изрично, че няма да върша нищо незаконно.
Какво значи незаконно?
Уотъргейт, подслушването... Чудовищно е!
Какво по-точно правихте вие? – Кокошкарски истории.
Шеги, някои дребни шегички.
Имаш предвид, че чрез Мъски сте огласили,
че Хюбърт Хъмфри се забавлява с проститутки?
Ако не друго, това повдигна рейтинга му.
А каква беше онази история, която пуснахте,
че Хенри Джаксън имал незаконно дете?
Понякога шегите бяха солени, между нас казано.
Мисля, че най-забавно беше с писмото за кануките.
И какво?
Хайде. В което писахте, че Мъски плюе канадците.
Не съм го писал аз. – А знаеш ли кой го е написал?
Когато го публикувате, тогава и аз ще разбера.
Умник си ти, Доналд. Не си вчерашен.
Аз съм адвокат, Карл. Адвокат, и то добър.
И ще свърша или в затвора, или ще ми отнемат адвокатските права.
А не знам какво толкова ужасно съм направил.
Ще ти кажа нещо. Идеята не беше моя.
Не съм се натискал за тази работа. – Това е важно.
Чейпин те е потърсил.
Знаеш ли? Непрекъснато забравям, че двамата сте били съученици.
Били сте приятели в университета. Кой бяха другите?
Аз,
Дуайт,
Зиглър, цялата университетска банда.
Когато сте участвали в студентски избори,
за да уредите вашия човек сте пускали фалшиви бюлетини.
Как беше изразът за прецакване на опозицията?
"Преебаване." – Точно така.
Продължил си да го вършиш и за кампанията на президента Никсън.
В колежа въртяхме далеч по-гадни номера.
Да те попитам нещо.
Какво би направил, ако току-що си се уволнил,
след като 4 години си бил откъснат от света,
не знаеш с какво право да се заемеш и един ден ти се обажда стар приятел
и ти предлага да работиш за президента на Щатите?
Когато ти се е обадил, Чейпин е бил протокол на Никсън.
Да. Ако тези чудовищни неща наистина са се случвали,
Дуайт не ги е знаел. Изпълнявал е нареждания.
Чии?
За какво ще говорим тази вечер?
За "преебаването".
По мое време се наричаше просто измама.
В сегашния контекст
означава инфилтриране сред демократите.
Сегрети отказа да даде изявление,
но ако беше направил, щеше да накисне Чейпин.
Така щяхте да стигнете до Белия дом.
Кой?
Бъди конкретен. Колко високо?
Сами трябва да откриете.
Не обичам вестниците.
Ненавиждам тяхната неточност
и незадълбоченост.
Добрахме се до фонда, който е финансирал преебаването...
Смени ли такситата?
Да. ФБР знае ли това, което знаем ние?
А Министерството на правосъдието?
Защо не са предприели нищо?
Което не е пряко свързано с взлома, те не се занимаваха.
Кой им е нареди? – Не разбираш ли за какво става дума?
Мичъл знаел ли е? – Разбира се, че е знаел.
Мислиш ли, че такива неща стават току-така?
И Холдеман е знаел. – Нищо няма да ти кажа за него.
Сегрети каза, че...
Не се занимавай със Сегрети. Пропускаш главното.
Писмото, което провали Мъски за кануките,
и то ли беше работа на Белия дом?
Изпускаш главното. – Кое е то?
Страхуваха се от Мъски и видя, че го унищожиха.
Искаха да победят Макгъвърн и го сториха.
Подслушваха, следяха хора,
подхвърляха невярна информация, фалшиви писма.
Проваляха събрания на демократите. Бъркаха се в личния им живот.
Внедряваха шпиони, крадяха документи и прочее.
Не ми казвай, че това е дело на оная плюнка Дон Сегрети.
ФБР и Министерството на правосъдието знаят ли за това?
Взимай по-често съобщенията си. – Имаш ли цигара?
Кой е Пийт Телър? – Нямам представа.
Всичко тук лежи на мен. – Момент.
Звънни ми, ако дойде нещо. Здравей, Сали.
Наясно ли сте с писмото за канадците? – Да. Извинявай, закъснявам.
Исках да се уверя, че знаете кой го е написал.
Какво?
Писмото провалило кандидатурата на Мъски? Ела тук.
Кога ти го каза?
Момент. Много е важно... Ела тук.
Кажи му, каквото каза на мен. Седни.
Кажи му го така, както го каза на мен.
Кен Клосън ми довери, че е написал писмото за канадците.
А там пише, че Мъски плюе канадците. – Клосън?
Написал го е зам.-директорът на пресслужбата в Белия дом.
Кога ти го каза? – На чашка.
Къде бяхте? – В апартамента ми.
И кога ти го е казал? – Преди две седмици.
Друго какво спомена? Нещо друго? Хайде, говори.
Може да го е казал, за да те вкара в леглото си.
Господи. – Искам да го чуя от нея.
Мислиш ли, че ти го е казал заради това?
Защо ни го казваш чак след две седмици?
Защото не съм толкова кръвожадна като вас.
С други думи е недоразумение? – Сали не е разбрала.
Не съм й казвал, че съм писал писмото.
Бъбрехме за изборите. – Тя е отличен журналист.
Не помня друг път да се е обърквала, а вие?
Тъп въпрос, който може да зададе само провинциалист от Канзас.
И последно. Помните ли къде точно бъбрихте?
В какъв смисъл "къде"?
В ресторант ли беше, в нейния апартамент, в бар?
Слушай, вече съм забравил,
но със сигурност не е било в апартамента й.
Забравили сте кога е станало? – Нямам повече време. Зает съм.
Чу ли го тоя? – Не каза ли къде се е случило?
Бил забравил. – Поне не отрече.
Неопровергаващо опровержение. Защо спомена Канзас?
Каза, че били пълни глупости. – Знам. Но аз съм от Илинойс.
Боб, Карл. Той е на телефона. – Кой?
Клосън.
На коя линия? – На четвърта.
Четвърта? – Да.
Да, Кен.
За Бога, Сали, не им казвай, че съм идвал у вас.
Защо? Просто пихме по чашка? – Ти и аз? В твоя апартамент?
Е, и? – Много лошо ще ме накиснеш.
Ако излезе във вестниците, че съм бил у вас за...
Даваш ли си сметка? – Не разбирам защо не.
Така ли?
В това няма нищо лошо. – Има и още как.
Просто не е за вярване.
Моята съвест е чиста.
Сали, имам жена, семейство, куче и котка.
Та каза, че е ходил у тях.
Не ме интересува къде, а какво се е случило.
Когато го попитахме, каза, че всичко е забравил.
Да? – Кен Клосън на телефона.
Кен Клосън на телефона. – Господи.
Кен, какво ново вехто? – Бен, какви са тези истории
не съм твърдял, че аз съм авторът на писмото.
Казва, че не е писал писмото. – Има недоразумение.
Спокойно, Кен, защо толкова си притеснен?
Моля те, изслушай ме. Ако ще се позовавате на разговора със Сали,
не бива да пишете, че е бил в дома й.
Имам жена, семейство, куче и котка. – "Жена, семейство, куче и котка."
Да, Кен, разбирам.
Няма да пиша, че си бил в апартамента на Сали.
Слава Богу. – Искам да знам какво си казал у тях.
От ФБР ми подшушнаха нещо. Тайният фонд е финансирал Сегрети.
Господи. – Слушай.
Чейпин наема Сегрети, това го знаем. Знаем, че Холдеман наема Чейпин.
Петият би трябвало да е Холдеман.
И Слоун го знае.
Имаме четирима от петимата, контролирали фонда.
Трябва да е Холдеман. – Но не знаем със сигурност.
Знаем, че е висшестоящ в Белия дом. – Никой не го потвърдил.
Никой не отрече. – Това не доказва, че е той.
Ако довечера си легнеш и няма сняг, а на сутринта има,
можеш да заключиш, че е валяло, без да си видял.
Но ако не докажем, че е Холдеман, ще загазим.
Всичко е ставало с негово одобрение.
Знаем, че подчинените му са действали с негово знание.
А те са по-нискостоящи освен президента.
Логично да е бил Холдеман.
Ако отидем при Слоун
и му кажем, че знаем, че е посочил Холдеман при разследването...
Тогава ще ни трябва само неговото потвърждение.
Да.
Да го направим ли? – Да.
Да вървим при Слоун.
Не може, не се е прибрал. – Не отговаря, но може и да е там.
Здравейте. – Моля ви.
Вече написахме материала. Просто за уточнение...
Дебора е в родилния дом, родителите й идват...
Само два въпроса. Два въпроса?
Парите за взлома в Уотъргейт са контролирани от петима души.
Мичъл, Станс, Магрудър, Калмбах. Имаме потвърждение за четиримата.
Разбрахме, че Холдеман е петият. – Не съм го казал аз.
Не искаме да го казваш, а само да го потвърдиш.
Нито дума за Холдеман.
При показанията пред Комисията... – Си назовал имена.
Когато са ме питали – да.
Ако публикуваме материала, в който Холдеман е петият човек...
Ще загазим ли? – Ще бъде ли невярно?
Нека се изразя така.
Аз няма да имам проблеми, ако публикувате такава статия.
Няма ли? – Не.
Ами добре. – Хубаво.
Имате си бебе? – Да, жена ми роди.
Момченце или момиченце? – Момиче.
Честито. – Благодаря.
Извинете за безпокойството.
Поздравете я от нас. – Добре.
Чудя се защо ФБР при разследването
не са разговаряли за втората
най-влиятелна личност след президента.
Ти май не разбираш. Не. От мен няма да научиш за Холдеман.
Но ние не искаме да знаем нищо. Утре излизаме с материал за ФБР.
Какво значи това? – В него твърдим,
че вие сте прецакали цялото разследване.
Нямаме чак такива пропуски.
Не сте знаели, че Холдеман контролира фонда?
Знаехме. Документирано е.
Не и за Холдеман. – Напротив, за Джон Холдеман.
Виж, главата ми е пламнала. Трябва да слагам децата да спят.
Ето ти потвърждението.
Чакай малко. Той каза ли Джон?
Каза само Холдеман. – Каза Джон Холдеман.
Няма значение Исаия ли е, или Давид? Има само един Холдеман.
Е, Исаия и Давид не са сътрудници на президента.
Не знам, нещо ми се губи. – Де да знаех можем ли да го пуснем.
Не сме ги карали да го вършат. Щом е така, да си платят.
Кой ви каза?
Слоун е казал пред разследването. Все нещо е документирано.
Казал го е пред Комисията, ФБР потвърдило. Какво още искаш?
Аз обичам тази страна. Не сме шайка, която ще я съсипва.
А ако стане точно обратното? – Не.
Хайде, хайде. – Престанете.
Готвим се да обвиним Холдеман, вторият по важност човек в страната,
че ръководи престъпен заговор от Белия дом.
Добре е, ако сме прави. – Проверихте ли пак източниците си?
Бърнстийн, убеден ли си? – Абсолютно!
Удуърд? – Сигурен съм.
А аз – не. Липсват факти. Потърсете друг източник.
Колко източника си въобразява, че имаме?
"Дълбокото гърло" ще потвърди ли? – Няма, казах ти вече.
Ами онзи от Правосъдието? – Не мога да му се обадя.
Нямаме избор. Имаме 20 минути до броя.
Не знам дали ще го хвана по телефона.
Кабинетът на д-р Кисинджър. – Заместникът, моля.
Кога го очаквате? – Мисля, че вече си тръгна.
Ако искате да оставите съобщение... Почакайте, моля.
Обажда се Карл. Извинявай за безпокойството,
но пускаме статия, че Холдеман е петият,
отговарял за фонда, и ни притискат.
Потвърдиха ни от три места. Ще ни помогнеш ли?
Няма да кажа нищо за Холдеман.
Разбирам. Не искаме да го правиш. Знаем, че е противозаконно.
Но поне ни предупреди да спрем материала.
Искам да ви помогна, но не мога. – Слушай, ще броя до десет.
Ако има причина да спрем материала, затвори, преди да стигна 10.
А ако няма, остани на линия, докато стигна до 10.
Да затворя, така ли? – Да.
Ясно? Значи, разбрахме се. Започвам да броя.
Може ли? Броя.
Едно, две,
три, четири, пет,
шест, седем,
осем, девет... десет.
Правилно ли ме разбра? Всичко наред ли е?
Напълно.
Удуърд!
Имаме го.
Потвърди. – Какво стана?
Казах, че ще броя до 10 и ако не затвори, всичко е наред.
Потвърди ли? – Абсолютно.
Да кажем на Брадли!
Бърнстийн намери друг източник. От Правосъдието потвърдиха.
Ако има съмнение, може да излезе утре.
Няма. Материалът е наред. Сигурни сме.
Току-що говорих с него. Всичко е истина.
Добре, ще я публикуваме.
Показания свързват сътрудник на Никсън с таен фонд
Удстийн!
Знаеш ли за какво ни вика? – Не.
Слоун, подал оставка като касиер след аферата Уотъргейт,
се яви да даде показания
за средства на кампанията и отрече да е назовавал Холдеман.
Ще коментирате ли показанията си преди делото?
Адвокатът ми ще отговаря.
Отговорът е категорично "не".
Г-н Слоун изобщо не е споменавал името на г-н Холдеман.
А призна ли, че фонда е за шпионаж? – Не.
И че са се отпускали средства за шпионска дейност?
Ни най-малко. Благодаря ви.
Слоун отрече и за показанията си пред ФБР
и федералните власти. Малко по-късно в Белия дом
прессекретарят Роналд Зигър остро разкритикува
"Вашингтон Поуст".
Защо го прави "Вашингтон Поуст"? Защото главният му редактор
се нарича Бен Брадли. Всеки, който оцени обективно
политическите му убеждения,
много бързо ще стигне до заключението,
че той не е привърженик на президента Никсън.
Уважавам свободата на словото,
но не уважавам този вид журналистика,
недостойното словоблудство, упражнявано от "Вашингтон Поуст".
Знам само, че сутрешната статия
е невярна и това беше установено.
Не само от мен, но и от човека,
върху чиито засекретени показания те се позовават.
Този човек отрече, че е казал това в показанията си.
След изявлението на Зиглър ръководителят на кампанията
се срещна с репортери.
Използвайки намеци, клюки,
недоказани обвинения, анонимни източници
и огромни, плашещи заглавия,
"Поуст" злонамерено иска да представи,
че между Белия дом и Уотъргейт съществува пряка връзка.
Обвинение, което и "Поуст" знае,
е безпочвено и се доказа в редица разследвания.
Запазената марка на кампанията на "Поуст" е лицемерието,
и практикувания двоен стандарт, днес е явен за всички.
Няма да говоря с вас за Холдеман.
Къде сбъркахме? Кажи ни какво стана.
Нали каза, че ФБР имали информация за Холдеман?
Не съм. – Защото го пише в бележките
от телефонния ни разговор.
Ще отидем при шефа ти, щом не искаш да говориш с нас.
Какви ги дрънкаш? Ще отрека всичко.
Не искаме да загазиш. Опитваме се да разберем къде сбъркахме.
Ако е така, ще напишем опровержение.
Но само ако се налага. Кажи, ако сме се издънили.
Не желая да говоря, нито за Холдеман, нито за никой друг.
И не бива да ме виждат с вас, копелета мръсни.
От кого се страхуваш? – Натопиха ли те?
Така ли е, кажи ни! – Това номер ли е?
Хайде, кажи ни. – Майната ви.
Майната ти и на теб!
Просто не разбирам. Има го в бележките.
Имахме купища разговори, имам разговор, ще вървя.
За Боб Холдеман ли говориш? – Да, за него.
Господи! Къде сгрешихме? – Може би няма грешка.
Просто искат да ни накиснат. Значи всичко е било инсценирано.
И сега искат да ни погубят.
Още опровержения. Трябва да направиш изявление.
Един сенатор в речта си ни обиди 57 пъти за 20 минути.
Знаех, че имаме врагове, но не и че сме така популярни.
Я вижте.
Още нищо неотричащи отрицания.
Заставаме зад нашия материал. Брадли
Мамка му, да подкрепим момчетата.
Така. Външни новини?
Ето заглавието.
"Радио Ханой съобщава за споразумение между САЩ и Северен Виетнам
за прекратяване на Виетнамската война."
Удуърд, какво научи? Какво каза той?
Колко е часът?
Заспал ли си? – По дяволите!
Насам.
Оставихте Холдеман да се изплъзне. – Да.
Нещо по-лошо.
Накарахте хората да го съжаляват. Не вярвах, че е възможно.
Заговор в такъв мащаб се разплита отвън навътре, стъпка по стъпка.
Ако стреляш и не уличиш, всички се чувстват по-сигурни.
Върнахте разследването месеци назад. – Зная.
Ако не сме прави, ще напуснем.
Не сме ли прави?
Ще трябва сами да го откриете. – Слушай, писна ми от твоите игрички!
Не искам намеци. Трябва да знам това, което ти знаеш.
Зад операцията стои Холдеман.
Всичко се е ръководило от него – парите, всичко.
Няма да е лесно да го пипнете. Беше изолиран. Трябва да го търсите.
Мичъл започна първи да действа подмолно.
Списъкът е по-дълъг, отколкото можеш да си представиш.
Той включва всички разузнавателни служби на Щатите.
ФБР,
ЦРУ, Министерство на правосъдието. Невероятно е.
Прикриването нямаше нищо общо с Уотъргейт.
То целеше да запази машинациите в тайна.
Засягаше абсолютно всички.
Извади бележника си. Има още.
Животът ви е в опасност.
Най-сетне открих Слоун по телефона.
Дълбокото гърло казва, че животът ни е в опасност.
Наблюдение – подслушване.
Говорих със Слоун. Чух това, което исках да чуя.
Каза, че е щял да посочи Холдеман пред комисията по разследването.
Бил готов да го направи, но никой не питал за него.
Защо не се обадихте по телефона?
Телефоните не са сигурни. – Нямаме им доверие.
Влизайте. – Не бива.
Според Удуърд има апаратура за наблюдение.
Наблюдение? Кой наблюдава? – Вече го правят.
Животът на мнозина е в опасност. Може би и на нашия.
А източникът ти от правосъдието?
Инструкциите ми били прекалено сложни.
Мислел, че съм казал "затвори", вместо "не затваряй".
Господи! – Статията е вярна.
Холдеман е петият
и Слоун е щял да каже на полицията. – Искал е да каже на съда.
Защо не е казал? – Не са го питали.
Никой не го е питал. Прикриването няма нищо общо с взлома.
То гарантира тайните операции и действия извършвани,
от всички разузнавателни служби.
Дълбокото гърло каза ли, че е застрашен човешки живот?
Да. – Какво още каза?
Каза, че всички са замесени.
Знаете ли резултатите от последното проучване на Галъп?
Половината американци не са и чували за Уотъргейт.
Никой не дава пет пари.
Сигурно сте преуморени, нали?
Така е. Приберете се, вземете душ.
Отдъхнете 15-тина минути и запретнете ръкави.
Напрежението е голямо, но вие ни докарахте дотук.
Под заплаха не е друго, а Първата поправка на Конституцията,
свободата на словото и печата и може би бъдещето на страната.
Не че е кой знае колко важно,
но ако и този път се издъните, много ще се ядосам.
Лека нощ.
А сега, сънародници,
председателят на Върховния съд ще приеме клетвата
за встъпване в длъжност на президента на САЩ.
Моля, г-н председател.
Г-н президент, готов ли сте да положите конституционната клетва?
Поставете лявата си ръка върху Библията, вдигнете дясната
и повтаряйте след мен."Аз, Ричард Никсън, тържествено се заклевам...
Аз, Ричард Никсън, тържествено се заклевам...
Че достойно ще изпълнявам длъжността президент на Съединените щати.
Че достойно ще изпълнявам длъжността президент на Съединените щати.
И с всички сили... – ... и ще дам най-доброто от себе си.
Ще пазя, ще защитавам и отстоявам конституцията на САЩ.
Ще спазвам и защитавам конституцията на Съединените щати.
И нека Бог ми помага. – Бог да ми е на помощ.
"Вашингтон Поуст". Хънт се признава за виновен
по три обвинения в заговор и незаконно проникване.
Макрудър се призна за виновен
по обвинение в планирането на Уотъргейт.
Сегрети е осъден на 6 месеца затвор.
Калмбах се призна за виновен
по обвинението за набирането на тайни фондове за Белия Дом.
Чейпин признат за виновен
по обвинение за лъжесвидетелстване пред Комисията по разследването.
Портър е осъден на 30 дни затвор за заблуда на ФБР.
Бившият министър на Правосъдието Дийн се признава за виновен.
Колсън се признава за виновен в углавно престъпление
възпрепятстване на правосъдието.
Станс се признава за виновен
по обвинение в незаконно набиране на средства.
Мичъл, Холдеман и Ерлихман
виновни по всички точки на обвинението за аферата Уотъргейт.
6 август 1974 г.
Записи компрометират президента в прикриване.
Никсън заявява, че няма да подаде оставка.
9 август 1974 г., Вашингтон. Никсън подава оставка.
Днес на обяд Джералд Форд ще стане 38-мият президент на САЩ.
Гледахте американския филм
ЦЯЛОТО ПРЕЗИДЕНТСКО ВОИНСТВО
В ролите участваха ДЪСТИН ХОФМАН
РОБЪРТ РЕДФОРД
ДЖАК УОРДЪН, МАРТИН БОЛСАМ ХАЛ ХОЛБРУК
ДЖЕЙСЪН РОБАРДС ДЖИЙН АЛЕКЗАНДЪР
МЕРИДИТ БАКСТЪР, ПЕНИ ФУЛЪР СТИВЪН КОЛИНСЪН, НЕД БИЙТИ и др.
Превод Цветелина Николова
Субтитри от дублаж, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©