Kubanskie kazaki a.k.a Cossacks of the Kuban (1950) Свали субтитрите
Режисьор ИВАН ПИРЬОВ
Сценарист НИКОЛАЙ ПОГОДИН
Оператор ВАЛЕНТИН ПАВЛОВ
Музика ИСАК ДУНАЕВСКИ
С участието на МАРИНА ЛАДИНИНА
СЕРГЕЙ ЛУКЯНОВ
ВЛАДИМИР ВОЛОДИН АЛЕКСАНДЪР ХВИЛЯ СЕРГЕЙ БЛИНИКОВ
КЛАРА ЛУКЧО, ЕКАТЕРИНА САВИНОВА ВЛАДЛЕН ДАВИДОВ и др.
Филмът е възстановен в киностудио "Мосфилм" през 1968 г.
Надолу по река Кубан спускат се вълни една след друга.
Пълни със пшеница златна, тихо нивите шумят.
Знаят те добре, че сме решили ние, хляба що ви даваме,
вси хамбари да препълним с туй кубанско злато, да!
Събирай, товари!
Товари, срокът ни притиска.
Ех, урожай, наш урожай! Най-високият от нас се иска!
В степите ний работим от зори.
Да растат от хляба наш силни богатири.
За да са нашите момичета сръчни и красиви.
Да ни любят нас по-жарко казаците красиви.
Ще обработим всичко както трябва.
Няма да пропадне и зърно.
Знае се, че ний сме дружни и надеждни – туй е вярно.
И ще тръгне пак превоза по магистралата в града.
И колхоз не ще остане,
без да е изпълнил пред родината дълга.
Събирай, товари!
Товари, срокът ни притиска.
Ех, урожай, наш урожай!
Най-високият от нас се иска!
Не наградите ни съблазниха, всеки ще ви каже това.
Сами отгледахме си хляба в името на честта на труда.
Има ли изобщо за това награда, то на нас се пада.
Не ще им кажем ний: "не трябва"!
Ще отвърнем: "На нас ни тя приляга!"
Събирай, товари!
Товари, срокът ни притиска.
Ех, урожай наш, урожай. Най-високият от нас се иска!
Хляб за родината!
О, широка моя степ.
Ех, ти, конче мое.
Другарче мое.
Препускай бързо ти.
Здравей, чичо. Здравейте, лели.
Здравейте, Галина Ермолаевна.
Защо сте тъжни? Степта не ви ли радва?
Вижте какво богатство. Чудесна реколта.
Пеем различни песни. – Цяла нощ се возим.
Така викат, че стряскат воловете.
Не се бавете, че ще закъснеем за панаира.
Това са волове, а не мотоциклети.
Развиват 6 километра в час на пълна скорост.
Все още сте сама се движите. – Кога ще си намерите мъж?
Няма мъже. – Не е вярно.
Остана само стария Кузма. Ще ме вземеш ли?
Очите виждат, но нямам зъби.
Ще ви помогнем. – Само кажете.
Имам достатъчно работа и без мъж. Не изоставайте.
Председателката е добра жена. Ех, колко е добра само!
Има си глава на място, а вашите са лукови.
Красива и умна е, но си няма ни деца, ни мъж.
Горчива е съдбата на вдовицата.
Недей да говориш така.
Да не дава Бог да овдовееш или да стане пожар.
По-добре да изгоря, отколкото да овдовея.
Здравейте, другарю Ворон. – Добър ден.
Здравейте, Гордей Гордеевич. – Откъде ме познавате?
Всички ви познават. – Откъде сте?
Имате хубави волове. Чии са?
Наши са. Ние сме от колхоз "Ленински завет".
Знам го този колхоз. На панаира ли? – Да.
Хубави пилета. Защо ги продавате?
За продан са. – Имаме хиляди.
Богати сте. – Не се оплакваме.
На първо място сме. – Спечелихме червено знаме.
Знам, знам. Имате добра началничка.
Поздравете Галина от Ворон.
Преди малко ни изпревари. – Малко по-напред е.
Така ли? – Да.
Добре. Е, всичко хубаво.
Ето го и жениха й.
Моите почитания, Галина. Познавате ли ме?
Разбира се, Гордей Гордеевич.
Видях ви отдалеч. – Толкова ли съм забележителен?
Мустакът ви е. – За осанка е. Все пак съм казак.
Те вече не носят мустаци. – Сам съм си господар.
Ако искам, ще си пусна и брада.
Пуснете си и плитка, ако искате. Ваша воля.
Хубава талига.
За хора като вас трябва "Москвич" или "Победа".
Откъде знаете какви сме? – Чух, че сте на първо място.
Чувам за електрическо осветление.
Скоро целият колхоз ще е електрифициран.
Така ли? Гледай ти. – Елате и вижте.
Идват много хора.
Защо не ме харесвате?
Какво говорите? Не ви разбирам.
Не ме разбирате? – Не. Не ви разбирам.
Пропилях си младостта по вас, Галина Ермолаевна.
Какъвто си беше, такъв си и остана.
Такъв си беше.
Такъв си и остана.
Моят смел казак.
Моят скъп любим.
Защо се срещнахме отново
след толкова години с теб?
Защо пак наруши покоя мой?
Защо отново
за загубите свои
ти пожела пак мен да обвиниш?
Затова ме чуй –
вината ми една е само
както и да се опитвам да те забравя, аз не мога.
Моята със твоята съдба
така и не успях да свържа,
но живях аз, само с теб живях
и чаках те през цялата война.
Чаках, кога ще дойде време
да се върнеш ти във дома свой.
Горчиви са ми твойте упреци – мое те са бреме,
жарък мой, любими мой.
Твоята печал и твоята обида,
тревогата ти не е нужна.
Ти погледни и виж – душата моя е открита.
Единствено от тебе има нужда.
Но да погледнеш ти не успя,
напред препусна, казако мой напет...
Гледай, гледай, Даша.
Виж как ни зяпат. – Нека да гледат.
Интересно ми е. – Не ме интересува, че ни гледат.
Такъв си беше, такъв си и остана...
Погледни. Виж онзи с тъмната коса.
Може да го познаваш.
Боже, Люба! Познавам го. – Кого?
Високия. – Здравейте, момичета.
Накъде отивате? – Където и вие.
Ние сме за панаира. – И ние.
Чудесно. Значи ще се поразходим.
Откъде идвате? – Ние сме самотни и свободни.
Търсим нещо, без да сме го загубили.
Няма и да го намерите.
Вече го намерихме. – И къде е то?
Това сте вие, красавици.
Позволете да се представим.
Ей, граждани, стойте далеч от стоката ми.
Да не сте я пипнали. – Груб сте. Може да сме купувачи.
Какви купувачи? – Кооперативни.
Купувачи на едро.
Значи сте агенти? – Такива сме.
От какво се интересувате? – От момичета за женене да купим.
Ще ти дам едни невести. Виж се какъв си дребен.
Аз няма да се женя. Сватовник съм.
Плачеш за сопа. – Много си груб.
Само гледай как ще си избера най-хубавата.
Какво нахалство. Ще ти дам аз най-хубавата.
Готов ли си? Давай.
Вие ще вървите натам, а ние – натам.
Вървете си по пътя и довиждане.
Чакай!
Дръж, чичо, ще се видим на панаира.
По-живо, чичо. Не изоставай.
Скачай!
Постарай се. – Ще те запомня.
Запомни ме, чичо.
Добре дошли на есенния панаир
Плодове и зеленчуци
Внимание! След пет минути на централния площад
започва тържественото откриване на панаира.
Елате на централния площад!
Ето. – Къде е, не виждам?
Виж трибуната.
Да. – Здравейте, скъпи другари.
Андрюша, да идем по-близо. – Хайде.
Искам да ви съобщя радостната новина.
Нашият район събра реколтата
по-рано от очакваното.
Никога не сме събирали по-богата
и по-добра реколта от тазгодишната.
Как е възможно това чудо? Може би става дума за късмет?
Или пък ни е помогнал Бог?
Не. Не, скъпи работници.
Всичко това се дължи на вас.
На вашите ръце. На вашия труд.
Работихте славно и дружно.
Можем да се поздравим с това голямо постижение.
Родината получи от нас
146 хиляди пуда първокласна кубанска пшеница
над планираното.
Всеки хектар е дал
между 26 и 28 центнера жито.
Това е всенароден празник на вдъхновения труд
и социалистическото съревнование.
Ще видите нашите самодейци,
спортни игри и конни състезания.
Желая на всички ви късмет и успех.
Желая ви радост и веселие.
Внимание! В мото-вело магазините
се продават автомобили "Москвич"
с гаранция от 6 месеца.
Здравей, Марко! – Как си, приятелю?
Как си? – Добре.
Ще купуваш ли? – Не. Продавам.
Продавам коне. – Милионери такива.
Трупаш пари, нали?
Не е така. Вие имате много повече.
Не, само няколко гроша са. Да пием по една бира.
Не пия. Черният дроб ме боли. – Тъй ли? Защото си скъперник.
Още ли си казак? Обикаляш ли?
Отдадох дължимото на родината
и мога да се забавлявам. Ето ги и момичетата.
Запознайте се. Нашата гордост – Даша Шелест.
Приятно ми е, момичета.
Здравейте. – Ето го нашия капитал.
Той не трае дълго. – Защо?
Ще се омъжат и ще напуснат колхоза.
Как така? И ние си имаме мъже. Нали, Даша?
Мълчите. Забавлявайте се, но не заглеждайте непознати.
Довиждане.
Ето го. – Къде?
Не е той. Припознах се.
Хайде, момичета.
Здравейте. – Здравейте, момичета.
Това твоето звено ли е, Даша? – Да.
Виждам, че сте приятелки. Славата ви се носи в района.
Как е панаирът? – Забавно е.
Зави ми се свят. – Купихте ли си нещо?
Само разглеждаме. – Правилно. Първо огледайте.
Галина Ермолаевна, чакат ви.
Е, трябва да тръгвам. – Довиждане.
Здравейте. – Здравейте.
Купете 10 каси стъкло.
И повече електрически крушки. – Хомоти?
Пак ли? Вижте дали продават малък комутатор.
И телефони – 20 броя. – Трябват хомоти.
Оставете ги. Аз ще ги купя.
Здравейте, Галина Ермолаевна. – Здравейте. Как са конете?
Добре. Близо до хиподрума сме.
Не ни разочаровайте, момчета.
Ворон е докарал нови състезатели.
Видяхме ги. – Нищо особено.
Нашите не са по-лоши. – Добре. До утре сутринта.
Забавлявайте се. – А хомотите?
Ето я. – Къде?
Не. Припознах се.
Хрумна ми нещо. Ела с мен.
Колхоз "Червения партизанин". Чакай тук.
Момче, ела за малко. Тук ли е щандът
на "Червения партизанин"?
Тук е. – Къде да намеря Даша Шелест?
Защо ти е Даша?
Това вие ли сте, чичо? – Да, ние сме.
Здравейте.
Е, продавате ли? – Да.
Както казват: "Не слагай тигана, докато рибата е в морето."
"Така подбрани твойте думи са изящни,
но вятър ги отвява по пътищата прашни."
Сега и вие нещо в рима? Не можете.
Федя, Ела тук! Не ми се опъвай на рими.
Мога и доклад в стих да ти изнеса. – Не думай!
Федя, разкарай този агент. – Този ли?
Е, приятелю, да те няма.
Хайде, движение. – По-внимателно де!
Изплаши се.
Сергейчо, намери Гордей и му кажи,
че ситуацията не върви на добре. – Чуйте ме, председатели.
Искам да ме чуете. – Слушаме.
Приятели, с вас винаги действаме организирано на панаирите.
Винаги сме задружни.
Помниш ли, Марко? – Разбира се.
Винаги променяме цените и следим ситуацията.
Ситуацията! Кажи ми, Марко,
разбирам ли я тая ситуация, или не?
Кой, ако не вие? – Умник.
Колхозната търговия е обществено дело.
И както се казва, това е сериозна работа.
Само че...
Не продаваме ли евтино на панаира, председатели?
Ворон има право.
Трябва да вдигнем цените.
Трябва да умножим колхозния капитал. – Правилно.
И да трупаме! – Умно.
Продаваме евтино. – На загуба.
Ще се разорим. – Тихо.
"Ленински завет" продават с 25 процента по-евтино.
Чу ли, Гордей? – Не съм глух.
Продават продукцията си
с 25 процента под цените на панаира.
Ето ти "ситуация". – Пересветова ги е просветила.
Сигурно си е загубила ума. Чакайте тук.
Отивам да я доведа.
Хомоти.
Какво им се назлъндисвате? Хомоти като хомоти. Стандартни са.
Виждам, че са "стандартни". – Не разбирам какво искате.
Няма да станат на кон.
Извинете се! – Няма.
Знаете, че продукцията ни...
Вие и вашата продукция... – Искате твърде много, мадам.
Не е вярно. Ще се оплача на комисията.
Чудо голямо. – Ще ви изгонят.
Какво става? – Гордей Гордеевич!
Вижте тези хомоти. – Интересно.
Не стават на човек, та камо ли на кон.
Как така? – Гледайте.
Не били ставали. Позволете... – Съжалявам.
Как може такова нещо?
Не мърдайте, ще се задушите.
Виж го! – Казах да не мърдате.
Пробвали ли сте го? – Стандартен е.
Така ли? Трябва да ви осъдят.
Простете ми, Гордей. – Да вървим, Галина.
Трябва да говоря с вас. – Да вървим тогава.
Надяна му хомота. – И още как.
Защо подбивате цените на панаира?
Не може ли? – Първо трябва да се посъветвате.
Направих го. – С кого се "посъветвахте"?
С моето управление. – Трябва да питате опитни хора.
И кои са тези "опитните"? – Аз. И Марко.
Вече три години контролираме цените на панаира.
Бъдете скромен, Гордей Гордеевич. – Моля?
Защо? Не съм ли? – Вдигате много шум.
Шум, значи? Просто гласът ми е такъв.
Тогава говорете по-тихо. – Искате да шепна ли?
Каква идея! – Ще ви кажа нещо, др. Ворон.
С вашия Марко сте кожодери. – Ние?
Да. – Завиждате ни,
че сме богато стопанство.
Не завиждам. Разочаровате ме.
Нима? – Напредничав човек сте,
а не разбирате ситуацията.
Аз ли? – Да.
Не я разбирам? – Гордей!
Що за... Какво има? – Антон каза да ви кажа,
че ситуацията не върви на добре.
Какво не върви добре? – Не знам.
Какво не е наред, Антон? – Няма нито един купувач.
Само Галина продава. А ние чоплим семки.
Вижте, стоките са малотрайни. Ще изгорим.
Не прекалявай. – Ще видите.
Антон, нека да свалим цените.
Не бива! А управлението?
Казвам ти да ги свалиш. С 25 процента.
С 25? – Не, с 30!
С 30 процента? – Да.
Ама... – Момент.
Даша, двама познати ви чакат пред входа на киното.
Чуй.
Какво е това? "Двама познати"?
Може да възникне симпатия. Ясно? Може да се харесат.
Ясно ми е. И искам да доложа.
Срещнаха се по пътя. Запознаха се. После те идваха тук.
Подхвърляха разни намеци. – Какви "намеци"?
Били сватовници. Искат най-хубавата.
Нашата Маша... Така де – Даша.
Кои са те, дявол ги взел? – Агенти.
Какво говориш? Какви "агенти"?
Така се наричат.
Всъщност са от стопанството на Галина.
О, така значи?
Гледай ти.
Значи и с това искате да ме изпързаляте, Галина Ермолаевна.
Няма начин. Няма.
Къде са тези мъже?
Вася!
Ето ме. – Добре.
Върви да работиш. – Внимавайте.
Върви, върви.
Виж, Вася. – Какво?
Какво ли? Искат най-хубавото ни момиче.
А ти не си мърдаш пръста. – Какво мога да направя?
Даша не ми обръща внимание.
Ухажвай я, бори се за нея.
Нали си казак. Ако бях на твоите години...
Добре де. Имате право.
Купи й сладолед, качете се на въртележката
или идете на кино.
На разноски на стопанството ще си. – Това е друго нещо.
И се стегни малко. На какво приличаш?
Какво ми е? – Купи си вратовръзка, среши се.
Жалко, че нямаш мустак.
А нежният пол обича мустаците. Разбираш ме.
Отговаряш за Даша с главата си.
Действай. – Добре, ще пробвам.
Върви.
Пробвай.
Да видим сега, Галина Ермолаевна
разбирам ли ситуацията, или не.
Внимание! Даваме микрофона на Антон Мудрецов.
Антон действа.
Важно съобщение: на цените намаление!
На тиквите и дини сладки,
на корени, на ябълките златни.
С 30 процента сваляме цените. Елате да се убедите.
Посетете щанда ни сега. Запасете се за зимата.
Инак ще тичате в студа за краставици с торба.
Туй съобщение направи... управителят Мудрецов.
По-бързо.
Здравейте. – Вася, много си шикозен.
Като артист. – Аз наистина съм артист.
Нали, Федя? – Факт.
Къде изчезнахте? Търсим ви цял ден.
От своите не е хубаво да се крие? – Нищо не крием. Пазарувахме.
Хайде, Люба. – Да вървим.
Почакайте. – Ще закъснеем.
Довиждане. Пишете ни писмо. – А за къде ще да е то?
На белия свят, до неизвестен селсъвет.
Там ли е адресът? – Там е. Нещо против за разходка?
Към пощата ще идем ние. Писмото ви ще е истинска находка.
Щом натам сте и ние сме натам. – Туй е много странно?
Накъдето и да вървите, ние ще сме ви по петите.
Нали, Федя? – Да, така е точно.
Ще идем ний тогаз нарочно
вместо в пощата на кино.
На кино? Значи таз посока е и наша. Кажи им, Федя.
Вече е решено.
Спирате ли вие? – Нека си починем ние.
Тогаз да поседнем за момент. Сладоледът сили дава.
Да хапнем, туй е силен аргумент.
Аз черпя ви, момичета. Яжте до насита.
Днес си много щедър, Вася.
Такива сме. В това е силата ни.
Внимание! Даша Шелест,
двама ваши познати ви чакат пред киното.
Повтарям! Даша Шелест,
двама ваши познати ви чакат пред киното.
Висим напразно. – Не вярваш на техниката ли?
Чула го е. – Да, но дали ще дойде?
Ще дойде. Радиото е велико нещо.
Андрюша! Ето я. – Какво?
Да, но не е сама. С кавалери е.
Един момент.
Има билети Няма билети
Бързо!
Няма билети.
Няма билети. Каня ви на цирк.
В програмата има животни. – Имаме два билета за кино.
С удоволствие. – Нямате ли още два?
Само два са. Моля.
Е, ние отиваме на кино.
Нали, Даша? – Така е, точно.
Благодаря, Вася. – Един момент.
Ще платите ли все пак? – Колко?
Пет рубли. – Скъпичко е.
Най-добрите места. – Не съм ги виждал.
Провери. – Ето.
Довиждане.
Това е той. – Кой?
Това момче идва... Агентът.
Интересно. Платих билетите,
те ще идат на кино, а ти мълчиш.
Не мога да се бия така. Я виж как съм натоварен.
Ех, Федя, Федя... – Какво "Федя, Федя"?
Преглед на самодейността в колхозите
Месец май е и цъфтят
край поточето цветя.
Красив младеж аз там видях
и по него закопнях.
Само че, за лош късмет,
не знам какво да сторя аз.
Как да му разкрия с думи,
че с него искам да съм в този час?
Когато ви погледна,
сърцето ми звъни тревожно.
Как? – Тревожно.
Боже! Пеят хубаво.
Не знае нищо той. Дори не подозира,
че на едно добро момиче
от ума за миг дори не излиза.
Край ручея цветята
започват да повяхват
а моминската любов все още не утихва.
Не ги изпускай от поглед. – На кого го казваш?
Гледай ги и ако онзи... – Ясно ми е. Ще го...
Спокойно.
С всеки ден все повече влюбвам се аз във него.
Смелост трябва да добия,
за да бъде този момък мой.
Искам, но смея
думите да изрека.
Мили мой, прекрасен,
досети се що от тебе крия.
Ще ви открадна. – Какво? Не чух.
Ще ви метна на коня и ще ви отведа в колхоза.
Защо във вашето? И аз си имам свой.
Мили мой, любими,
досети се сам.
Програмата ни продължава.
Сега ще видите кубански танц.
Ще го изпълнят танцьори от колхоза, които и работят там.
Както знаете, аз пък съм управителят.
И така, кубански танц – за сърцето е наслада
за взора е награда.
Това е моят управител. Страхотен човек. Няма друг такъв.
Не се хвалете, Гордей. Не обичам самохвалковци.
Така ли? – Не ги обичам.
Това е Вася – моят коняр. Няма друг такъв.
Пак се хвалите. – Няма повече.
Вася е страхотен човек.
Даша! Ей, младежо.
Къде е другият? – Защо?
Взе нашата Даша. – Браво на него.
Ти си виновен. Къде е тя?
Търси си щастието. Напразно й пречете.
Без такива. Къде е? – Бързам. Идва моят номер.
Дребосък такъв! Даша!
Нали са чудесни? Каква изящност!
Марко, Некай – това са моите орли.
Браво, Вася! Юнак си ти!
Пак си ги изпуснал.
Казах ти да ги следиш. – Така и правех, но...
Не съм им пазач. – Ах, Федя, Федя...
Какво, "Федя"? Да ги бия ли?
Трябва да вдигам тежести и да поставям рекорди.
Хубава музика. – Свири моят приятел.
Познавам го. Смешен е. – Защо?
Добро момче е. Заедно гледаме коне.
Имаме много. – И ние.
Аз съм звеновод. Отговарям за пшеницата.
Знам. – Беше тежка година.
Нямаше сняг, а имаше вятър.
Застрашаваше зимната реколта. Но я спасихме.
Какво ли не измислихме – заслони, прегради, валове...
После заваляха летните дъждове.
Реколтата беше готова, а не можехме да я приберем.
Да. Работата ви е тежка. – Не е тежка, но не ти дава покой.
Помните ли, че се срещнахме във влака?
Помня. И после ме забравихте. – Опитах се да ви намеря.
Значи не сте търсили достатъчно.
Не говорете така. Мислех за вас.
Когато ви видях вчера... – Дори не поздравихте.
Нямаше как. Не ни запознаха.
Сега вече се познаваме.
А сега, специално за вас,
шегички и закачки
от нашите птицегледачки.
Ще пеят те частушки.
Първо помълчахме, а сега ще кажем,
че за нашето стопанство на властта благодарим.
Кланяш се лошо, Никаноровна.
Защото пълничка съм, Христофоровна.
Щом на панаир дойдохме, магазините обиколихме.
Рокли ни предложиха Не е рокля туй, о, Боже!
Хитреци такива.
Старомодна вискоза, Никаноровна.
Не става за колхоза, Христофоровна.
Цяла в златен крепдешин зад волана на москвича
през стопанството ще мина и ще натисна аз газта.
Да вървим.
Жена съветска зад волана, Никаноровна.
Чак до Кремъл тя ще стигне, Христофоровна.
Пея аз за истински неща, но не бива да забравяте,
че ако в миг двигателят откаже, задавяне се получава.
Затова предупреждавам, Христофоровна,
бензинът може да не стигне, Никаноровна.
Ворон подшушна на Дергач: "Ще ги направя продавачи".
Но яви се ситуация – пълна излагация.
Какво ще правим, Христофоровна?
Цените си защо е вдигнал, Никаноровна?
А от дюкяна на седларя, се разнася силна врява.
И хомоти, и седла не били стандартни. Ха!
На конете са им тесни, Христофоровна.
Сигурна съм, че така е, Никаноровна.
И хомоти, и седла не били стандартни. Ха!
Защо им пляскате на тези
сплетници, клюкарки две?
И без туй ще дойдат пак,
даже да не щем със вас.
Ето ги.
Птицевъдки аз и ти сме, и дори сме ний отлични.
Затова сега ви пеем за пернати и се смеем.
За какви пернати, Никаноровна?
Имената им ти знаеш, Христофоровна.
Ворон все навърта се около Галинка.
Направо ще я изяде, само с поглед даже.
Не се опитомява врана, Христофоровна.
Ти само гледай и почакай, Никаноровна.
Стойте вий, казаци смели,
от тез езици зли далеч.
Че могат тези лели две
да ви погубят като с меч.
И като стана дума, Христофоровна,
малко ги поспрете, Никаноровна.
Носи пролетта зелено, в кафяво есента пременя.
Пролетният момък сам наесен вече е венчан.
През октомври почват сватби, Никаноровна.
От дом на дом се носят, Христофоровна.
Дъб пораснал във гората до офика, гледай ти.
А Гордеич и Галина сватба чака ги, нали?
Защо го пазят в тайна, Никаноровна?
Не са разбрали още, Христофоровна.
Оставяме ви засега, вий извикайте "Ура",
че ни чака сватба, знайте, да!
Как ще играем, Никаноровна?
Приблизително така, Христофоровна.
На сцената те двете бяха, пяха, смяха се, играха.
И играха – о, как само!
Птицевъди, музиканти, самородни все таланти.
Да, таланти. Ох, таланти!
Коневъди, трактористи, това е тяхната природа.
Не са народни те артисти, а артисти от народа.
Затуй недейте твърде строго
да съдите туй, що видяхте
и нека не забравяме,
че този път за тях той струва много.
За всеки коневъд и тракторист –
от артисти от народа към народните артисти.
Пътищата са за всички
само нужен е кураж.
Тъй че бъдете знаменити. Довиждане. Антракт.
О, нашите председатели. Честито, Галина Ермолаевна.
Честито, Гордей. Браво на вас.
Имате чудесни самодейци.
А вярно ли е? – За кое говорите?
За хомотите. – Вярно е.
Гордей ще потвърди.
Потвърждавам. – Стават само за мулета.
Искате да кажете, че съм муле ли? – Какво говорите?!
Имате лошо мнение за себе си, другарю Ворон.
Не аз, а тези, които пишат песни за мен.
Те имат лошо мнение за мен. Нищо. Ще видим.
Гордей е докачлив човек. Не търпи да го критикуват.
Председателят на панаира иска да поговори с вас.
Елате.
Внимание! С тежести започва състезание.
Все още някои смятат
че вече няма руски богатири.
Не. Дори и днес такива се намират.
Е, не ще ги срещнете във всяко село,
но в нашия район си имаме момче такова смело.
Ще го видите – не е човек, а е могила.
Такъв рекорд не е поставяла човешка сила.
Ще го постави руският циклоп Федор Крушата.
Але-хоп!
Борете се за нови спортни рекорди
Внимание! Започваме.
Едно...
Две...
Три...
Четири...
Пет...
Вася, ела тук.
Пий. Аз черпя.
Танцува като буря.
Истински артист си ти, Вася.
Момент, артисте. Къде е Даша? Защо си сам?
Дойдох да ви кажа, Гордей Гордеевич...
Какво? Не сте си симпатични ли?
Не вярвам. Такъв артист! Не вярвам.
Не ме и поглежда. – Изпуснал си инициативата.
Остави бирата и иди я намери.
Гордей Гордеевич, Не е културно...
Върви! И не забравяй, че отговаряш с главата си за Даша.
Върви. – Добре де. Отивам да опитам.
Дано само не съжалявате.
Да. – А Гордеевич не ми е роднина.
Беше приятел на баща ми.
През войната останах сама и той ме прибра в дома си.
Сега вече съм самостоятелна.
Това е малкият ми живот.
Малък ли? За това не сте права.
Имали сте голям и интересен живот.
Още дори не съм навършила 20.
Някои живеят до сто и не правят нищо.
А вие сте герой. – Не съм направила много.
Забравих да ви разкажа най-интересното.
Миналата година ходих в Москва.
Разхождах се, возих се на метрото, бях на цирк, в планетариума,
но през цялото време мечтаех за у дома.
За нашите поля и степта...
Обичам кубанската степ.
А вие? Обичате ли я?
Чудесно момиче сте, Даша.
Още когато ви видях, веднага реших.
Какво сте решили? – Да го кажа ли?
Кажете го.
В целия свят няма по-добра от вас.
Има много като мен.
За мен сте една на милион.
Аз... Аз ви обичам, Даша.
Защо говорите така? – Обидих ли ви?
Разсърдихте ми се.
Може би е по-добре да тръгвам. – Не.
Останете. Аз също ви харесвам.
Даша! – Ето къде сте били значи.
Ей, ей!
Как смееш да ме следиш?
Казах ти да не страдаш по мен. – Не страдам.
Напразно ми се караш. Гордеевич ми нареди.
Така ли? Гордеевич?
Да. – Добре. Ще говоря с него.
Поговори. – Ще поговоря.
Поговори. – Ще поговоря.
Коля, да идем на танци. – Хайде.
Започнаха. Закъсняхте. – Ще успеем.
Да, ще успеем.
Ама че ухажор си е намерила.
Ако Федя не беше на сцената, щяхме да му покажем на този.
Нашите жени се изпоомъжиха за вас.
За кого?
Нашата Галина ще ти махне мустака. Ще видиш.
Как така "ще го махне"? – Тя не обича мустаци. Никак даже.
Кой ви е казал, че ще се оженя за нея?
Всички говорят за това. Щом говорят, значи е така.
Интересно. Всички знаят, освен мен.
Интересно.
Вася, почакай! – Не, Гордей Гордеевич, омръзна ми.
Какво става тук? – Достатъчно.
Какво е това?
Здравей, Гордей.
Да им покажем как се танцува?
Не мога, Марко. – Какво те мъчи?
Кажи ми. Сватбата ли?
Каква ти сватба? Кого се опитваш да ожениш?
Момичето, което танцува и се смее ли?
Какво ти става, Гордей? – Ах, Марко...
Помниш колко влюбен бях преди войната.
Е, сега пак съм така. А как отвръща тя на любовта ми?
Надяна ми хомот. Унижи ме с цените.
Кокошкарките й пеят за мен
пред районното ръководство. Дори ме нарече "муле"
пред Денис Степанович.
За нея всичко е шега. – И ти изтърпя?
Какво можех да направя? Тя е жена.
А и в сърцето гори старият огън.
Прощавай, Марко.
Марко, къде е вашият приятел Гордей?
Не се получава добре. Не е по съветски.
Кое? – Тази невъзпитана особа...
Аз ли съм невъзпитана? – Че кой друг?
Кой сложи хомот на приятеля ми? За кого пеят частушки вашите лели?
Кой пусна слуха за сватбата? Кой се подиграва с Ворон и го срами?
Какво? Аз да излагам Гордей?
Вярно е, Денис Степанович. – Не е.
Защо говорите така?
Вие не знаете нищо.
Може би аз го обичам. – Вие ли?
Да, аз. И то не отсега, а отдавна.
Тя не ме обича.
Не ме обича.
И защо да ме обича?
Аз съм един такъв... особен,
за да се интересува от мен такава жена.
Запуснах се. Остарях.
Не съм в крачка с времето. Не разбирам ситуацията.
А и този мустак...
Защо ми е? Трябва ли ми наистина?
Дори е смешен.
Остаря, Гордей Гордеевич, остаря.
Гордей Гордеевич.
Рекорд! 645!
Красота. 645!
Глупости.
Кажи ми, Антон...
Не че можеш и не че разбираш, а и не усещаш нищо.
Напротив, мога и всичко разбирам.
"Да бъдеш или да не бъдеш?
Кое по-благородно е – да понасяш ударите на съдбата
или да въстанеш срещу морето от неприятности...
Офелия, о, нимфо моя,
спомни си греховете ми в молитвите си."
Антон, да не си полудял?
Не съм. Това са славни думи.
На Шекспир. – Така ли?
Антон, ти си истински артист.
Чакай, чакай. Как беше? "Офелия, о...
... нимфо моя." – Нимфа.
О, нимфо!
Само чуй как звучи. "Нимфа".
Добре казано.
Браво на теб.
Е, Антон, да вървим.
Здравейте, чичо Матвей. – Здравейте, Галина Ермолаевва.
Е, как е? – Добре.
Всички първи награди са наши. – Иска ви се.
Как мислите, Галина Ермолаевна? – Моля ви.
Галина Ермолаевна. – Спрете.
За него е въпрос на живот и смърт.
Добре. Коя е тя?
Даша Шелест. – Даша Шелест?
Да не си луд?
Здравейте, Никанор Филипович.
Глобус още ли куца? – Вече не.
Може да се състезава. – Тогава го пуснете.
Добре. Моля ви, Галина Ермолаевна.
Да си го избие от главата. – Но не може от сърцето.
Ще оцелее. – Ще го пратим на курорт.
На курорт? Стига толкова.
Здравейте. – Но защо не искате?
Ворон ще побеснее. Искаме да му вземем работничка.
Но той я обича.
Тя е герой на социалистическия труд.
Героите не може ли да ги обичат? – Може, но не и да ги примамват.
Значи отказвате? – Да.
Тогава Николай отива при Ворон.
Почакай. Ела тук.
Как така ще отиде? – Ето така.
Това твоя идея ли е? – На Николай.
Защо не дойде той? – Неудобно му е.
Срамежлив е значи?
Той е срамежлив, а аз да плащам.
За мен е ад да говоря с този Ворон.
Виж колко е страшен.
Е, какво, жених? Изпусна ли Даша?
Да не ни изложиш на ездата.
Не ме обезкуражавайте, Гордей Гордеевич.
А относно Даша, след вчерашното фиаско,
не ме интересува. – Фиаско ли?
Онзи дует. – За какво говориш?
Здравейте, Гордей. – Здравейте.
Готови ли сте? – Какво искате?
Как какво? Обещахте да пазарувате с нас.
Какво да пазарувам?
Как какво? За нашия клуб.
Спрете тази врява.
Къде е звеноводката ви? Защо не е с вас?
Къде е Даша?
Попитах ви нещо.
Защо се смеете? Питам ви къде е Даша.
Цирк
Ежедневни представления
Велосипедистите Пик, Пак и Пок
Бокс между мечки
Пантери Дресьор – Александров
Летящият акробат Леско
Номера с животни
Жонгльр-рекордьор Кисов
Илюзионист Али-Вад
Дресирана Боа – Годов
Момичето-жаба Орлова
Клоунът Кося Берман
Чичо Гордей е тук. Бързо!
Казбек.
Това е всичко. – А пианото?
За какво ви е?
Обещахте ни.
Ще питам управлението. – Ще го спонсорират.
Какви са тези чужди думи?
Довиждане, Николай.
Това е великолепен инструмент
от фабриката в Ленинград.
Искате ли да чуете тона? – Свирите ли?
Като Емил Гилелс. – Чувала съм го само по радиото.
Какъв чист тон!
Хубаво пиано. Емил би завидял.
Наздраве. Изсвирете нещо по-приятно.
С удоволствие. Шопен. – Моля.
Да го купим, Гордей Гордеевич.
Какво? Да купим пианото?
Обещахте ни. – Не съм обещавал.
Хората имат клуб, стадион, купуват си роял.
А вие стискате милионите.
Ние пораснахме без пиано. – Вие, а не ние.
Да. – Стига с това "да".
Да вървим. Не мога да гледам. – Хайде.
Благодаря. Ще го взема. Платете и го вземете.
Много добре. Заповядайте.
Здравейте, Галина Ермолаевна. – Здравейте, Гордей Гордеевич.
Играчки ли си купувате? Струва повече от два вола.
Времената се промениха, Гордей Гордеевич.
Друга ситуация ли има? – Точно така.
Обяснете ми, моля. – Трябва да говоря с вас.
А трябва ли? – Налага се.
Готов съм. На каква тема ще говорим?
На сериозна. – На сериозна?
Да отидем ето там. – Добре.
За сватбата. – Чия сватба?
За нашата. Предстои ни сватба.
На нас ли? – На нас. Като председатели.
Почакайте, не ме обърквайте. За каква сватба говорите?
За нашата. Намерих жених.
И кой е той? – Конярят Николай.
Добро момче. – Честито.
А момичето е при вас. – Така ли?
Да. – Коя?
Даша Селест. – Даша?
Да не сте полудели?
Щом младите се обичат, не бива да им пречим.
Така ли било?
Аха. Разбирам.
Магазинер. – Кажете.
Опаковайте го. – Кое?
Това пиано.
Продадено е. – Тогава дайте друго.
Спрете да кихате. – Една минутка.
Забравете. Няма да ви дадем Даша.
Вие забравете. Безчувствен човек.
Мамите ги с култура. И аз ще им дам култура.
Ще видите. – Крайно време е.
Дайте чека. И не продавайте пианото на никого!
Елате, Ксенофонт. Къде се мотате?
Другарю Мудрецов. Елате тук.
Продаваме като луди. – Момент.
Красота. – Казах да почакаш.
Върви в музикалния магазин. Плати тази сметка
и вземи пианото. – Какво сте намислили?
Ще се уча да свиря.
А какво ще каже управлението? – Ще се съгласи.
Младите имат нужда от култура. Ние не сме старо село.
Направи го. – Добре.
Чакай. – Да?
Намери Даша и я заведи в хотела. – Добре.
Ще си поговоря сериозно с нея.
Така. Значи си решила да напуснеш нашия колхоз.
Ще се омъжвам.
Това не е сватба, а пладнешки обир.
Не знам с какво те е купила Галина.
Как не ви е срам, аз да не съм някакъв предмет?
А теб не те ли е срам, Даша?
Ние те отгледахме. Направихме те известен човек.
А ти безсъвестно ни изоставяш.
Ние малко момчета ли имаме?
Вземи Вася Тузов. Какво добро момче е само!
Не го отричам, но...
Красавец е, работлив е.
Дори сложиха негова снимка в списанието.
Сложиха ни заедно. – Виждаш ли? Значи е съдба.
Да знаеш как гасне по теб. Как страда...
Той може да страда, но не и аз.
И жалко! Жалко!
Вася е артист, танцьор.
Невероятен казак и ездач.
Ако хване твоя Николай, ще го направи на пух и прах.
Не се знае дали е така.
Не вярваш ли? Не вярваш в собствения си колхоз.
Вярвам, но Коля няма да загуби от Вася.
Не може, значи?
Познаваш ли ме като човек? – Да, познавам ви.
Тогава хайде да сключим облог.
Зависи какъв. – Прост, сърдечен и таен.
Ако днес твоят Коля е първи,
лично ще те хвана за ръка и ще те дам.
А ако изгуби? – Тогава ще отложиш сватбата.
Помисли. Да не се боиш, че ще останеш стара мома?
Ти си най-добрата невеста в района.
Може да се появи някой друг принц. Още по-добър.
Няма по-добри. – Зависи.
Затова решавай.
Казвам ти го като баща.
Ако нараниш чувствата ми, няма да дойда на сватбата.
А вие...
Ще удържите ли на думата си? – Аз да.
А ти?
И аз. Ако така е писано.
Не искам да ви нараня.
Добро момиче.
Правилно постъпваш.
Внимание, внимание!
Участниците в състезанието с препятствия
са от следните колхози:
"Октомври", "Борба", "Червения партизанин",
"Заветът на Ленин" и "Победа".
Разчитаме на теб, Вася.
Не се тревожете. Ще спечелим.
Справяли сме се и с по-добри от Коля.
Правилно. Юнак си ти.
Не ни разочаровай. – Ще се опитам.
Николай? – Да?
Ела тук. Познай.
Какво? – Да. Вярно е.
Кой ти каза? – Люба.
Даша й е казала.
Кой? – Даша.
Е? Каза ли му? – Казах му. Спокойно.
Спокойна съм. Да. Напълно.
Ето ги.
Не мога да гледам. Ти ми казвай.
И мен ме е страх. Давайте!
Давайте.
Хайде, Вася!
Хайде, Коля!
Слава на съветския народ!
Ще изпревари нашия Коля. – Да.
Какво прави? Какво? – Изостава.
Давай, Коля!
Давай!
Коля го изпреварва.
Хайде, Коля!
Честито, Даша. – Благодаря ви.
Честито, Галина. – Благодаря.
Спечелихте първа награда. Ковальов е юнак.
Благодаря от името на колхоза. Дай да те целуна.
Изложи ме. Клоун такъв. Ах, ти...
Мястото ти е в цирка, а не на пистата.
Опозори ме.
А сега – тръс с коне от колхозите.
Ще яздят председателите на колхозите.
От "Червения партизанин" – другаря Ворон.
От "Борба" – другаря Дергач.
От "Октомври" – другаря Шестьорка.
От "Заветът на Ленин" – другаря Плясов.
Вместо Плясов ще язди Пересветова.
Добре. Поправка.
От колхоза "Заветът на Ленин" – вместо Плясов
ще язди председателката – другарката Пересветова.
Сега ще видим Галина.
Браво на нея. – Това се казва кураж.
Това е женски спорт. – Дръж се да не паднеш, лельо.
Защо отиде тя.
Не се получава добре. – Не, не. Вижте.
Давай! Дий!
Дий, Гълъб!
Горката Галина. Малко не й стигна.
Мисля, че нарочно се даде на Ворон.
Но защо? – Не е толкова просто.
Не е толкова просто.
Стягайте багажа. Повеселихме се. Време е за работа.
Идва сеитба.
Догодина ще спечелим всички награди.
Към дома. Хайде.
Чичо Гордей, това е Николай.
Онзи Николай.
Запознайте се.
Вече се познаваме.
Е, здравей. Ти си добро момче.
Обичам такива стройни казаци.
Е, Николай, изпрати сватовниците си,
но ще се преместиш в нашия колхоз.
Ще ти дадем нова къща, градина и кошери.
Защо във вашия колхоз?
А как? – Жената отива при мъжа.
Такава е традицията. – Правилно!
Но ние ще направим обратното. Разбираш ли?
Бъдещата ти жена е герой.
Нима някога е имало такива?
А и ще си по-добре. Конефермата ни е по-голяма.
Ще си началник. Ще се прочуеш, ще получиш орден.
Не търся слава, Гордей Гордеевич.
Коля. Почакай.
Какво правите? Отмятате се.
Нали имахме уговорка.
Даша, няма да се откажа от думата си.
Но Николай ще живее при нас.
Така ли? – Да.
Добере тогава.
Явно не ме познавате.
Ела, Коля.
Няма да стане на вашата, Галина Ермолаевна.
Защо се радваш толкова?
Изгубихме 30 хиляди от ниските цени.
Но пък спечелихме време. – Изгубихме купата.
Намерихме чудесен ездач. – Какво говориш?
Как какво говоря? Ковальов иска Даша за жена.
Знаех си. – Аз не възразявам,
но ще живее в нашия колхоз.
Ловък политик си, направо дипломат. – И още как.
Те какво казват? – Нямат избор.
Обичат се. Разбирам ги.
И аз съм влюбен.
Или поне бях някога.
Влез. Кой е?
Как сте, Гордей Гордеевич? – Здравей. Какво има?
За Галина е чест да ви покани в нашия колхоз
на сватбата на Даша и Николай.
С всички ваши хора. – С кои хора?
Момент, Антон. А защо ще е във вашия колхоз?
Когато се оженят, ще дойдат при нас.
Вече се ожениха. – Как така?
Регистрираха се по закона за браковете
и празненството е при нас.
Къде е председателката ви? – Тръгва си. Качва се в кабриолета.
Антон, задръж я. Извикай милиция.
Милиция! Милиция! – Спокойно, чичо.
Благодаря ви за поканата, Галина,
но няма да има сватба.
Защо? – Това е обир. Вие нямате герои
и взимате нашите.
Няма да позволя това. Това е политически въпрос.
Това е тяхна работа.
Не може. Ще се оплача.
Давайте.
Не бях права за вас.
Надявах се, че сте се променили.
А вие... Какъвто си бяхте, такъв си и останахте.
Сбогом.
Край. Тръгна. Не се разбраха.
И никога няма да могат.
Антон Петрович, недейте така.
Онзи ден ви казах, че ще ви взема най-хубавата.
Е, така и стана.
Не се радвай. Нека чуем Денис Степанович.
Какво ще кажете за това?
Това е грабеж. Аз отгледах Даша, аз я възпитах.
А теб кой те отгледа, др. Ворон?
Как така кой?
Партията, народът.
А ти си отгледал Даша сам, така ли?
А я ми кажи в коя страна
е колхозът "Заветът на Ленин"? – Що за въпрос?
Отговори ми. – В нашата, в съветската.
Тогава не се цупи. Трябва да се радваш.
Те са чудесна двойка.
Непременно ще ги поздравя.
Ясно. Пересветова ме е... изпреварила и тук.
Не обиждай добрата жена. – Не ми говорете за нея.
Тя се държи много по-добре с теб.
По-добре? Ха-ха. По-добре?
Унижи ме. Вече всички ми се смеят.
Тя те обича, Гордей Гордеевич. Обича те.
Шегувате ли се, Денис Степанович?
Откъде знаете? Кой ви каза?
Тя самата. – Така ли?
Да. Вчера. На мен и Дергач.
Не вярвам. Не може да бъде.
Не може да бъде. Не може.
Питай Дергач.
Ела тук за момент.
Говори с другаря Ворон.
Какво има, Гордей?
Какво е станало? – Кажи ми нещо, Марко.
Кажи ми честно и като приятел.
Кажи ми каза ли ти...
Галина Ермолаевна, че ме...
че...
че ме обича? – Каза ми.
Вчера. Пред Денис Степанович.
Питах защо все те наранява... – Чакай.
Недей, приятелю. Благодаря.
Къде отиваш? – Довиждане.
Искам... Искам да ви кажа, Галина Ермолаевна...
Кажете, другарю Ворон.
Искам...
Искам да ви попитам... – Питайте, Гордей Гордеевич.
Вярно ли е това, което сте казали на Марко?
Вярно е. – Казали сте му...
Казали сте му...
Казах му, че ви обичам.
Галя!
Галина!
Не е тя зад далечни океани,
нито е зад чужди нам земи.
Съдбата, що събра ни да сме двама,
в съветската родината открихме аз и ти.
Извоювахме я ние с труд.
За нея водихме с врага си боеве.
Земята обетована тук е.
И в нея щастие открихме с теб.
Жито във степта просторна сеем.
Градини никнат със овошки натежали.
И ни във вятър, ни във суша, нито в пек
не ще пресъхнат руските сърца.
И земята става по-красива.
Душата пее песен радостна.
А бъдещето срещу нас изгрява
и като слънце пролетно зове ни.
Като слънце пролетно изгрява,
за да огрее и помилва то света.
А щастието ни – върви то редом с нас.
И няма нужда да го търсим ний.
Превод БЕТА ФИЛМ
Допълнения, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©