Taking Sides (2001) Свали субтитрите
В главните роли ХАРВИ КАЙТЕЛ
СТЕЛАН СКАРСГАРД
МОРИЦ БЛАЙБТРУ
БИРГИТ МИНИШМАЕР
УЛРИХ ТУКУР
ХАНС ЦИШЛЕР, АРМИН РЬОДЕ ТОМАС ТИМЕ, РОБИН РЕНУЧИ
и ОЛЕГ ТАБАКОВ в ролята на полковник Димшиц
ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ
По мотиви от пиесата на Роналд Харуурд
Оператор ЛАЙОШ КОЛТАЙ
Режисьор ИЩВАН САБО
Доктор Фуртвенглер, Райхминистър...
Искам лично да се извиня за спирането на тока.
Наслаждавах се на музиката.
Във време като нашето духовната храна е необходимост.
Благодарен съм на възможността да поговоря с вас.
Когато излязохте на сцената, реших, че сте болен.
Изглеждахте уморен.
Починете си от бомбардировките, заминете в чужбина.
Ами да! Изглеждате блед, дори на тази светлина.
Виж ги само! Мъже, жени, деца... Обичали ли са го?
Хитлер пробуди в хората дълбоко скрито варварство.
Диващина, която се изтръгва от корен.
Според мен всички са били нацисти.
Лидерите им, които съдят в Нюрнберг, не са били сами.
Народът с радост им е дал нужната помощ.
Ето го. Вилхелм Фуртвенглер.
Наистина ли не си чувал за него? – Не.
Знаеш ли кой е Артуро Тосканини? – Естествено.
Фуртвенглер е от неговата величина, ако не и по-голям!
Като Боб Хоуп и Бети Грейбъл заедно. – А не съм го чувал?
Преди застраховател ли беше? – Съдебен изпълнител.
Старателен, добросъвестен, неподкупен. – Така ли са ме определили?
Пише, че ако захапеш, не пускаш!
Не можем да осъдим всички нацисти, макар и да искам.
Затова ще подберем известни хора –
от сферата на образованието и културата.
Като този диригент? – Той не е просто диригент,
а е велик диригент и надарен художник.
Убедени сме, че се е продал на дявола.
Ти трябва да установиш връзката му с нацистката партия.
Те се поддавай на чара му!
Нека гражданите разберат защо водим тази война.
Докажи вината му! Той олицетворява прогнилата прослойка в Германия.
Не бързай! Искам да изгледаш още нещо.
Може да възникне дребен проблем.
Окупационните ни власти във Висбаден са длъжни да предоставят адвокати.
Все повтарят да сме справедливи, поне да изглеждаме такива!
Аз бих казал само едно:
"Майната им!"
Отчиташ се само пред мен! Ясно ли е?
Пуснете му филма. – Слушам!
Ето я ръката, хвърлила бомба над беззащитния Ротердам, Брюксел,
Белград.
Тази ръка разрушаваше градове и села в Русия.
Тя размахваше камшик... – Заредете следващия, моля!
Санитарната обстановка беше ужасна и започнаха да използват машини.
Това е в "Берген Белзен".
Без приятелски отношения! Ако в немски град
поздравите симпатично момиче или погалите русо дете,
ще се приеме за преклонение пред идеите на Хитлер.
Не се знае кой от тях е членувал при нацистите.
Не се заблуждавайте!
Цигари? Дъвка?
Господине, цигари? Дъвка?
До довечера ще оправят отоплението.
Фройлайн, това е майор Арнолд.
Секретарката ви – фройлайн Еми Щраубе.
Изпратиха досието й от щаба. На бюрото ви е.
В Берлин ли живеете? – Да.
Владеете ли стенография, машинопис? – Да.
Така...
Да видим...
Колко дълго бяхте в лагер? – Три месеца.
Защо сте били там заради баща си? – Беше от офицерите,
участвали в заговора срещу Хитлер.
Затвориха и семействата на заговорниците.
И майка ви ли? – Тя страда най-много, в Равенсбрук.
Баща ви е разстрелян.
Ще ви наричам Ейми, а вие мен – Стив, става ли?
Изготвих списък с нещата, които да ми намерите.
Ако нещо ви потрябва, кажете ми.
Г-н майор... – Стив!
Има съобщения за вас.
Обади се лейт. Уилс от кабинета на комисията по културата
на съюзниците във Висбаден.
Не знам кой е. После три пъти звъня доктор Фуртвенглер.
Пита кога ще го приемете. Не съм говорила лично с него.
Можете ли да ми намерите Бетовен? – Да.
Имам записи на всичките му симфонии.
Оцеляха през бомбардировките. Любимата ми е Седма симфония.
А моята е Единадесета.
Но той е написал само девет. – Шегувам се, Ейми.
А грамофон имате ли? – Не, счупен е.
Какво има в тези папки?
Имената на музикантите от Берлинската филхармония
още от 1934 г. и техните анкети.
Какво да отговоря на доктор Фуртвенглер?
Нищо не му казвайте, Ейми.
Ако се обади, предайте му, че нямате представа.
Първо ще се запозная с досието му, със свидетелите,
и с Божия помощ – с Бетовен.
Търся грамофон. – Ето там!
Да.
Лейтенант Уилс се явява при майор Арнолд, сър.
Мразя тези формалности! Казвайте направо!
Извинете.
Аз съм Стив Арнолд. – Дейвид Уилс.
Работя в Комендатурата на съюзниците по културата.
Щяха да ме проверяват важни клечки, а са вербували деца?
Така изглежда, сър. – Ако пак ме наречеш "сър",
ще ти пусна Бетовен. Откъде си, Дейвид?
Роден съм тук, в Лайпциг, избягах през 36-та.
Нашите ме пратиха при чичо във Филаделфия.
Трябваше да дойдат след мен, но изпуснаха момента.
Фамилията на баща ми е Вайл. В САЩ чичо я смени на Уилс.
Извинете. – Влез, Ейми. Кабинетът е и твой.
Това е лейт. Дейвид Уилс. Изпратили са го да ни наблюдава.
Обичате ли музикантите? – Някои.
Не бива! Ще провеждаме разследване.
Музиканти, гробари, доктори, адвокати, месари, чиновници –
за нас са еднакви.
Имаме морални задължения.
Работи! – Алилуя!
Доктор Вернер.
Седнете, Вернер.
Ще ви разясня защо сте тук.
Разследваме случая на Вилхелм Фуртвенглер.
Съгласно директива 24 на Контролната комисия,
трябва да се яви пред Съюзната комисия по денацификация.
Интересува ме с какво се е занимавал от 1933 до края на войната.
Разбрахте ли? – Да.
Рудолф Ото Вернер. От '36-а сте в духовата секция.
На какъв инструмент свирехте? – Първо на обой.
Пише, че не сте членували в нацистката партия.
Абсолютно никога.
Не бях нацист. Не се интересувам от политика, музикант съм...
По-бавно. Фройлайн Щраубе не успява да запише.
Щраубе? Полк. Йоахим Щраубе роднина ли ви е?
Баща ми е.
Голяма чест да се запозная с вас. Баща ви беше голям патриот.
Доктор Фуртвенглер е велик музикант.
Бореше се срещу нацизма и помогна на много евреи да избягат.
Но е бил пруски таен съветник. – Заради Гьоринг.
Той назначи маестрото за съветник, без да го пита.
Доктор Фуртвенглер често възразяваше на доктор Гьобелс.
Но е дирижирал за Хитлер. – Така е.
Но не отдаваше нацисткия поздрав в присъствието на Хитлер.
Беше смела постъпка. – Смела?
Празнува рождения ден на Хитлер, дирижира Вагнер,
но не отдава нацистки поздрав? Браво!
Беше Девета симфония на Бетовен.
Мислите, че е смела постъпка? Не стисна ли ръката му?
Не. Никога не съм бил член на нацистката партия.
Аз свиря на ударните и тимпаните. А и не биха ме приели в партията.
Брат ми беше женен за еврейка, царство й небесно.
А Гьобелс каза...
Моля, запишете това точно, защото е много важно, фройлайн...
Щраубе. – Щраубе?
Да не сте роднина на полк. Йоахим Щраубе?
Той е баща ми.
Той беше истински герой.
Гьобелс каза: "В Германия не остана нито един мръсен евреин,
за когото доктор Фуртвенглер да не се е застъпил."
Доктор Фуртвенглер не е нацист.
Но е дирижирал на рождения ден на Хитлер.
Заставиха го. Но той отказа да отдаде нацисткия поздрав пред Хитлер.
Държеше палката си в дясната ръка. – А Нюрнбергския конгрес?
Свирихме вечерта преди конгреса.
Преди откриването. Ясно.
Доктор Фуртвенглер беше категоричен,
че политиката и изкуството са несъвместими.
"Политиката и изкуството са несъвместими." Ще го запомня.
Може би вие ще ми помогнете да проумея някои неща.
Не разбирам защо всички сте полудели по него?
Къде е тайната? – Сложно е за обяснение.
Скоро след постъпването ми започнахме да репетираме
Трета симфония на Бетовен – "Ероика".
В нея има трудни етюди. Особено едно кресчендо.
Попитах го как иска да го изсвиря.
Той прегледа партитурата и каза: "Гледайте мен."
Така и направих, не откъсвах очи от него!
И когато настъпи моментът,
той неочаквано се обърна към мен и погледите ни се срещнаха.
В очите му имаше нещо, което извика кресчендото в мен.
Никога няма да забравя този поглед.
Беше миг на вълшебство.
Виждали ли сте погледа на Хитлер, когато произнася реч?
Гледах документален филм. – Да.
Фуртвенглер имаше ли такъв поглед? – Не разбирам какво имате предвид.
Когато изпълнявахте онова кресчендо?
Възможно ли е да дирижираш 120 човека?
Да, напълно възможно е.
Та какво иска руснакът? – Полк. Димшиц моли за лична среща.
Дим-шит? /Дим-лайното/
Какво обсъждат? – Произведенията на изкуството,
изнесени от нацистите от окупираните територии.
Този с лулата е полковник Димшиц, специалист по история на изкуството
от музея в Ленинград.
Тази картина не е на Съветския съюз, а на Франция.
Какво каза? – Картината принадлежи на Франция.
Това е Брак. С Пикасо въведоха кубизма.
Знам кой е Жорж Брак, капитан. – Имаме и документи за собственост.
Здравейте, майор. Приятно ми е – Димшиц.
Говорихте ли с доктор Фуртвенглер? – Още не.
Два пъти се срещах с него.
Той е великолепен музикант и най-великият диригент на настоящето.
Записите му на Брамс, Бетовен, Шуберт са несравними.
Да минем на въпроса. Предложих му много престижна длъжност –
диригент на държавната опера "Унтер ден Линден". Отказа ми.
Настоявам да я приеме. Много искам! Нуждая се от вашата помощ.
Първо трябва да го обсъдите с мен. – Сега го обсъждаме.
Прекратете всички ваши разследвания и ни спестете време и усилия!
Не можем просто така да прекратим делото.
Ще дам в замяна други обект – писатели, музиканти, актьори...
Когото пожелаете! Но аз харесвам Фуртвенглер.
Той е любимият ми диригент. На мен и на Хитлер!
Той е нашият любим диригент.
Американците са много директни.
Чукат с токовете и едновременно се кланят.
Добре си го усвоил. – Възпитаваха ме много строго.
Бяхме истински немци. "Не говори, ако не те питат!"
"Не ръкомахай!"
"Уважавай родителите и възрастните!" – "Без лакти на масата!"
"За всичко има време... – За ядене и за приказки!"
Е, време е за работа! – Ще го направя както подобава!
Лейт. Уилс кани фройлайн Ейми Щраубе
на вечеря в удобно за нея време.
Дейвид, исках да те питам нещо.
Казват, че англичаните са намерили архива на Хинкел.
Да. – И какъв е той?
Англичаните са в сградата,
в която Хинкел ръководел нацисткото Министерство на културата.
Изглежда са намерили тайния му архив. – Какво означава това?
Хинкел имал досие за артистите, сътрудничили на Третия райх.
Дали англичаните ще го споделят със съюзниците си?
Майор Ричардс обеща да се обади. – Много любезно.
Да разпитаме следващия свидетел.
Залагам бутилка френско шампанско, че ще разкаже за палката
още първите 10 минути. – 5 минути!
Приемам. Вие сте свидетел, Ейми.
Хелмут Алфред Роде. От 1935 година свири втора цигулка.
А защо втора цигулка?
Не съм бил достатъчно добър, за да бъда първа.
Чудесно.
Пише, че не сте членували в нацистката партия?
Никога. Сега всеки отрича, че е бил нацист,
но за мен важи с абсолютна сигурност. Аз съм католик.
Щеше да е против съвестта ми.
Наистина ли днес ще разпитате доктор Фуртвенглер?
Тук аз задавам въпросите. – Простете!
Той отказа да отдаде нацистки поздрав в присъствието на Хитлер.
Въпросът е как да не поздрави дявола, когато самият Сатана беше там?
Казах на доктор Фуртвенглер: Излезте с палката в дясната си ръка.
Хитлер ще седи на първия ред. Ако така отдадете поздрав,
ще помислят, че искате да му извадите очите.
Действително ми беше благодарен за това.
След концерта откраднах палката като свидетелство за смелост.
И до сега е у мен. Трябваше да я донеса.
Надявам се, че не говоря бързо, фройлайн...
Щраубе. – Щраубе?
Имате ли връзка с полк. Йоахим Щраубе?
Той ми е баща. – За мен е чест да съм край вас.
Баща ви беше истински патриот.
Дейвид, имате ли въпроси към Хелмут? – Как реагира оркестърът
на поканата за рождения ден на Хитлер?
Свирихме предната вечер, на 19 април.
Познавате ли Ханс Хинкел?
Ханс Хинкел? – Точно това попитах.
Познавам ли Ханс Хенкел? – Не повтаряйте, отговорете.
Хинкел беше министър на културата. Що за въпрос!
Чух, че англичаните са намерили архива му. Записките, досиетата.
А какво съдържа архивът? – Откъде да знам?
Добре. Свободен сте, Хелмут. Излизайте!
Зле ли ви е? Седнете. – Не, благодаря.
Фуртвенглер.
Господин майор! Той е тук.
Затвори вратата, Ейми. Седни. Нека чака!
Ейми, донеси ни кафе, но на него не предлагай.
Дори не го поздравявай!
Госпожице?
Госпожице, още дълго ли ще чакам?
Добре, Ейми. Отвори му.
Доктор Фуртвенглер.
Нима ви предложих да седнете?
Седнете там.
Ще ви разясня целта на посещението ви.
Забранено ви е да участвате в обществения живот.
Ние разследваме делото ви, преди да се явите пред трибунала.
Разбирате ли това? – На трибунала в Австрия ме оправдаха.
Не ме интересува Австрия. Ясно?
У мен е анкетата ви.
Густав Хайнрих Ернст Мартин Вилхелм Фуртвенглер.
Роден в Берлин през януари 1886 г. Диригент на оркестър.
Твърдите, че не сте членували в нацистката партия.
Правилно. – Как станахте таен съветник?
Възможно ли е, ако не сте в партията? – Получих телеграма от Херман Гьоринг,
че ме е назначил за таен съветник. Не ми дадоха възможност за отговор.
След трагичните събития през ноември 1938,
спрях да използвам това звание.
А вицепрезидент на Музикалната палата?
Ползвахте ли тази титла? Също ли нямахте избор?
Предполагам доктор Гьобелс отново ви е пратил телеграма.
Не ми е пращал телеграма. Мисля, че ми го съобщиха в писмо.
Гьобелс и Гьоринг ви оказват почести. Единият ви прави таен съветник,
другият – вицепрезидент на Музикалната палата,
без да членувате в партията. Как ще го обясните?
Между Гьоринг и Гьобелс имаше постоянно съревнование за надмощие.
Аз бях просто пешка.
Напуснах поста музикален ръководител на Берлинския симфоничен оркестър
още през 1934 година. – Защо, доктор Фуртвенглер?
Написах открито писмо до пресата.
Протестирах срещу разделянето на музиката на еврейска и друга.
За мен в изкуството съществува само хубаво и лошо.
Гьобелс ми съобщи, че мога да напусна страната,
но при условие, че няма да ми позволят да се върна.
Вярвам, че борбата трябва да се води отвътре.
Питах се какъв е моят дълг като музикант:
да остана или да замина?
Гьобелс поиска да призная Хитлер за единствения отговорен
за културната политика.
Беше самата истина и беше безсмислено да се отрича.
Хитлер и назначеният от него министър на културата
отговаряха за културната политика на Райха.
Но подчертах, че не нося отговорност за тяхната политика.
Изкуството и политиката не трябва да бъдат смесвани.
А защо дирижирахте на конгреса в Нюрнберг?
Те съм дирижирал на конгреса.
Дирижирах предната вечер.
Това е като дребния шрифт в застрахователните ни полици.
На 19-и април 1932-ра, в навечерието на празненствата,
вие дирижирахте за Хитлер, нали?
Или тогава не смятахте, че изкуството и политиката са несъвместими?
Това е различно. Измамиха ме. – Как?
Може ли чаша вода?
Моля ви, фройлайн... – Щраубе.
Благодаря.
Благодаря.
Репетирахме Деветата симфония на Бетовен във Виена,
когато Гьобелс нареди да дирижирам за празника на Хитлер.
Винаги съм отклонявал такива покани – извинявах се с ангажименти,
помолих лекарите си да потвърдят, че съм неразположен...
Балдур фон Ширах, кметът на Виена, мразеше доктор Гьобелс
и с радост проваляше плановете му.
Но този път Гьобелс първо се свързал с лекарите, притиснал ги.
Заплашили фон Ширах и той се предал. И така бях принуден да дирижирам.
Осъзнавах, че правя компромис и много съжалявам за това.
Не ми прилича на подвеждане. По-скоро прилича на сделка.
Не беше сделка. – Не ви вярвам.
Това е истината.
Твърдят, че сте спасили много евреи. Как успяхте?
Не помня подробности, бяха много.
Звъняхте ли на някого? – Може би. Казах, че не помня.
Нека ви помогна! Вдигали сте слушалката и сте казвали:
"Ало, Адолф? Вилхелм е.
Слушай, старче. Едно еврейче има нужда от помощ.
Трябва да пътува до Париж."
Или сте търсили Гьоринг или Гьобелс? Били сте в лайняния им кръг.
Може ли един въпрос? – Да.
Кога делото ми ще отиде в съда? – Можем само да гадаем.
Трябва да работя, за да се издържам.
Сега живея за сметка на приятели. – По-кротко!
Защо друг диригент, член на партията,
който преди концерт свиреше нацисткия химн,
вече е оправдан и работи? Защо губите моето време?
Не знам. Не е мой случай.
Защо преди края на войната сте избягали в Швейцария?
Моля?
Защо избягахте в Швейцария точно преди края на войната?
Разбрах, че Гестапо смята да ме арестува.
И защо точно вас? – Заради писмото ми до Гьобелс.
Посочих, че заради расизма е паднало музикалното ниво.
Протестирали сте срещу расовата политика?
Тревожели са ви само стандартите в музиката? Така ли?
Как разбрахте, че Гестапо ще ви арестува?
При едно извънредно прекъсване заради спиране на тока,
Алберт Шпир, министър на въоръженията, каза:
"Уморен сте, Фуртвенглер. Заминете в чужбина."
Знаех точно какво има предвид. – Познавали сте големи клечки.
По-скоро много важни хора познаваха мен.
Били сте близък с всички – с Адолф, с Херман, с Гьобелс,
с Балдур, а сега и с Алберт. Чакам истината, Вилхелм!
Нека сме наясно. Кой беше партийният ви номер?
Целите да ме притиснете ли? Трябваше да се подготвите.
Представяте ли си колко нелепи и глупави са въпросите ви?
Дейвид, нали казах, че имам въпрос, на който Вилхелм няма да отговори?
Сега ще го задам. Готов ли сте? С повишена трудност е.
Защо не напуснахте страната в 33-та, когато Хитлер дойде на власт?
Защо останахте в Германия?
Имам списък на ваши колеги, емигрирали през 33-та.
Бруно Валтер, Ото Клемперер, Арнолд Шьонберг, Макс Райнхард.
Те са евреи. Бяха принудени да заминат.
Не мога да оставя страната си в труден за нея час.
Аз съм германец. Останах в родината си.
Според вас грях ли е?
Ето, Дейвид! Не ми отговори.
Ще попитам отново и не ми пробутвайте високопарни приказки.
Кабинетът на майор Арнолд.
Да. Тук е. Майор Ричардс търси лейт. Уилс.
Да, аз съм. Искате да ви го дам?
Добре. Майор Ричардс иска да говори с вас.
Защо не ме потърси веднага? Защо първо пита за теб?
Пролет англичанин! Толкова праволинеен!
Стив Арнолд. Какво? – Достатъчно! Тръгвам си.
Доктор Фуртвенглер, моля ви, не си тръгвайте!
Не е във ваш интерес!
Когато бях малък, баща ми ме заведе на ваш концерт.
Дирижирахте Пета симфония на Бетовен.
Бях обсебен.
Оттогава заобичах музиката. Бях ви благодарен.
Възхищавах ви се.
Защо обслужвахте тези престъпници?
Много ли са? Това е истинска бомба.
Добре. – Доктор Фуртвенглер?
Я колко сме общителни. Признавам го на англичаните, Дейвид.
Знаеш ли какви хора са? Самата порядъчност.
Кажете, Фуртвенглер, познавахте ли Ханс Хинкел?
Пълен негодник! Беше в Министерството на културата –
трябваше да прочисти евреите. – Същият!
Знаете ли и другата му задача? Водил е досиета – над 250 000.
Знаете ли какво има в тях? – Не, но навсякъде имаше доносници.
Дори в оркестъра ми имаше някой. – Кой беше?
Не ми казаха, но знаех. – Откъде?
Предупредиха ме. – Кой?
Гьоринг. Хинкел работеше за Гьобелс.
Какво ви каза? – Да внимавам,
защото ме наблюдава човек на Гьобелс и записва всяка моя крачка.
О, браво! Ето и най-хубавата част!
Сега слушайте!
В досиетата има подробни сведения за всички артисти в тази страна.
В тези досиета пише кой е членувал в партията,
кой е доносничил и кой е сътрудничил.
Името ви? – Дейвид Уилс.
Оттук!
Фантастично!
Условието е да работим на място.
Подберете досиетата на всички от оркестъра.
Погледнете това.
Шуберт.
Доктор Фуртвенглер.
Всеки път, когато слушам Шуберт, съм поразен.
За мен темпото бе твърде прекалено, но явно е заради дъжда.
Чух, че ви досаждат американците.
Знайте, че съм на ваша страна. Можем да ви помогнем.
Какво е прекалено темпо? – Не знам.
Благодаря.
Да нямаме съвещание? Може ли да се присъединя?
С какво се занимавате тази вечер?
Чакайте, дължа ви бутилка шампанско.
Дейвид, ти си късметлия! И аз каних Ейми, но ми отказа.
Явно имаш таен коз, Дейвид.
Ейми, ела! Ще те науча да танцуваш джаз.
Съжалявам, но обещах на майка й да не закъснява. Трябва да вървим.
Не ме изпращай до вратата. – Обещах на майка ти.
И какво?
Лека нощ.
Извинете, г-н майор, намерих досието на Хелмут Роде.
Помните ли го? Втората цигулка. Вижте.
Той е австриец, не немец.
Но това струва ми се е по-важно.
Лейт. Уилс, на телефона.
Тук да не ви е чакалня на гара? – Дейвид Уилс на телефона.
Кой от оркестъра?
Г-н майор? – Хелмут.
Познайте какво държа? Нали обичате загадките?
Обожавам ги! Предавам се! Какво държите?
Палката на доктор Фуртвенглер. – Която е стискал в дясната си ръка?
Помните. – Как да я забравя?
Демонстрирайте ми!
Моля? – Искам да видя как го правите.
Все едно аз съм Адолф. Вие – маестрото, и ми отдавате чест.
Не тук. Има хора, ще ни видят. – Хайде, Хелмут.
Г-н майор...
Направете го правилно!
Разбирам какво сте искали. Едва не ми извадихте очите.
Именно.
Не се бойте, Хелмут. Ще е нашата тайна.
Господине, насам! Тук, господине!
Добро хващане, хлапе!
Е, повикахте ме на среща.
Обикновено в неделя никой не работи. – Всичко в името на човечеството!
Или да ви наричам 1-0-4-9-3-3-1?
Какво? – 1-0-4-9-3-3-1.
Или ако не възразявате, просто Първи?
Знаете за какво говоря. Лайно такова!
Копеле! – Кой е копеле, Хелмут?
Хинкел ли? Защо?
Обеща да унищожи досието ви? Член на коя партия бяхте в Австрия?
На... – По-силно!
На комунистическата партия.
Бях комунист. Хинкел разбра.
Започна да ме изнудва.
Така ме застави да сътруднича. – Ясно. Принудил ви е.
Сега пак ли сте комунист?
Нямате представа какво е да трепериш за живота си всеки миг!
Никога нямаше да стана втора цигулка в Берлинската филхармония.
Когато в оркестъра не останаха евреи,
появи се шанс за такива като мен.
Знаете ли какво е съдебно споразумение?
Имам власт да ви дам работа, да облекча живота ви.
Да се забрави миналото ви. Още утре мога да ви предложа работа,
но искам нещо в замяна. Това е съдебно споразумение, Хелмут.
Мога да ви дам свобода на движение. Свобода да си избирате работа.
Г-н майор, говорим за гений. – По дяволите! Бил символ?!
Той е музикант, но е свирил по тяхната свирка.
Схващаш ли? Не ме вълнува дребната риба, търся Моби Дик.
Хайде, Хелмут. Дай ми факти!
Единственото, което знам, е, че...
Той е антисемит.
Да, точно както всички останали в тази проклета страна.
Спомних си още нещо. – Така ли?
Фуртвенглер изпрати на Хитлер телеграма за рождения ден.
Един от вашите хора ми каза. – От моите ли?
Да. Ефрейтор от американската армия, евреин.
Видял телеграмата в архива. – Кучият му син!
Ще намерим ефрейтора и телеграмата,
но ми трябват веществени доказателства.
Разполагаш ли с такива? – Не, затова го мразехме.
Възхищавахме му се като диригент, но го мразехме, че живееше по-добре,
без да е член на партията.
Не се отчиташе след всяко излизане зад граница.
Той получаваше всичко от тях. Всичко!
Беше по-добре обезпечен от всеки член на партията.
Имаше слух, но не знам дали е истина. Питайте го за Фон дер Нюел.
За първи път го чувам.
Едуин фон дер Нюел е музикален критик.
Критикуваше Фуртвенглер и възхваляваше Херберт фон Караян.
Кой е той? – Блестящ диригент. Млад!
Фон дер Нюел го нарече "чудо".
Фуртвенглер побесня и съдейства да изпратят Фон дер Нюел на фронта.
Същото стана и с друг критик.
Пишат ли критиците за вас лоши отзиви,
ги изпращате на руския фронт.
Но ако наистина искате да спипате Фуртвенглер,
питайте го за Херберт фон Караян.
За детето чудо? – Да.
Дори не иска да произнесе името му. Винаги го нарича "К".
И се поинтересувайте от личния му живот.
От личния му живот? – Да.
Всичко е тук. Всичките му жени.
Кой поръча информацията за личния му живот? Хинкел ли?
Защо настоявате за това? – За кое?
Относно Фуртвенглер. – Не знам.
Сега представлявате САЩ. Всички трябва да видят, че сме справедливи.
Според майор Арнолд имаме морален дълг.
Задачата ни е да помогнем на Фуртвенглер да се защити.
Ето част от стенограмите на Нюрнбергския процес.
Не са преведени, но вие вероятно владеете немски.
Това са показанията на шведа Далерус. Бил е приближен на Гьоринг.
Искам да ги разгледате внимателно и да ги използвате.
Мисля, че ще намерим още нещо, което да ви е от полза.
Ще изградим защитата не на емоции, а на факти.
Лейт. Уилс. – Г-н Шлее – тимпани.
Хер Рьомер – виолончело, и хер Шмид – виола.
Предложиха помощта си. Вече поръчахме кафе и за вас.
За него гарантира целият оркестър. Винаги ни е помагал.
Трябват ни имена и адреси! Имена на музиканти,
спасени от доктор Фуртвенглер. Хора, на които е помогнал да емигрират.
Да отидем на по-усамотено място.
За сътрудничество...
Скоро бях във Виена. Вози ме шофьор австриец.
Лежал е в лагер.
Гледахме как жителите ровят в руините след бомбардировките
в търсене на храна, фасове – каквото и да е.
Казах: "Представи си как милиони от тях
са излезли да приветстват Адолф,
когато е влязъл в града. Милиони! А вижте ги сега."
А Макс каза: "Не. Това не са тези хора, майор.
Тези хора са стояли у дома и са криели евреите на таваните си."
Схващате ли, полковник? Твърдя, че тези хора са боклук.
Фуртвенглер е от друга категория.
В съветската зона великият музикант ще има огромни преимущества.
Защо не е избягал, когато е имал възможност? Попитах го направо.
Той не можа да отговори.
Защо не е заминал да дирижира в Америка като онзи Тосканини?
Вероятно е вярвал, че може да запази нещо важно.
Например оркестъра, училището.
Това е родината му. Или не е могъл да изостави старата си майка?
А може да има братя и сестри?
Полковник, той няма братя и сестри, но пък има много любовници.
Все едно, майор. Защо му е да напуска страната си?
Да остави близките си,
да загърби миналото, да се лиши от бъдеще?
Защото на власт е дошъл диктатор? Само заради това ли?
Ами ако беше обратното?
И ако бяха обградили целия свят с бодлива тел? Тогава какво?
Не говорете за неща, за които нямате никаква представа!
Той се е оказал в страна с диктатура. – Изкуство и политика? Наслушах се!
При диктатура изкуството принадлежи на партията.
Ако си диригент, ти трябва оркестър.
Може да го получиш, ако имаш връзки със силните на деня.
Навсякъде са нужни контакти. И затова правите компромиси.
Това казвам и аз. Определено е имал контакти в партията.
Има порядъчни членове, които помагат
и мръсни безпартийни, които стават доносници.
Разбира се, той е имал привилегии.
И неочаквано откривате, че те ви обичат. Оказват ви почести
и ставате директор на най-добрия музей в света например.
Какъв музей?
Извинете. Музей?
Не, казах "оркестър".
Извинете. Повярвайте ми, Стив. Помогнете ми, Стив!
Твърдите, че се подчинявате на някого отгоре?
И аз имам заповеди от човек на много високо ниво.
Искаме Фуртвенглер.
Ще ви дам в замяна цял оркестър, четири-пет диригенти.
Той ми е необходим, Стив. – Не мога.
Пусни Фуртвенглер, моля те! – Имам дълг.
Дълг? Извинявай. Дълг?
Шибан! Дявол да го вземе!
Проблемът е, че вие, американците, искате всички да живеят като вас.
Ние освободихме Берлин, майор Стив. Не вие!
И наше задължение е да върнем най-доброто от немската култура.
Ще закова този шибан диригент.
Никакви сделки!
Никакви сделки.
Значи, ще ме унищожите.
Ще видите руини, ще видите цветя,
ще видите великолепни пейзажи, но не се залъгвайте.
Вие сте на вражеска територия.
Нацистката партия може и да не съществува вече,
но нацистът е в готовност, нацистката идеология е жива.
В Германия има 2 милиона бивши нацистки чиновници.
Лишени са от власт, но както преди са живи и мислят.
Мислят за следващия път.
Доскоро всеки бизнес беше част от хитлеристката система.
Всеки немец се явява част от нацистката мрежа.
Вярвали, че са родени да управляват. Не спорете с тях.
Изпращат ви в Германия не да проповядвате. Вие сте войници.
Спазвайте законите им, уважавайте обичаите им,
религията им, правото им на собственост,
но не създавайте с тях приятелски отношения.
Стой настрана, бъди бдителен и подозрителен!
Има ли при вас Брукнер?
Колко? – 500.
През 36-а Фуртвенглер бил поканен да оглави Нюйоркската филхармония.
Ако беше приел, щеше да стане най-известния диригент в Америка.
Когато е решавал, не е могъл да знае всичко.
Вие, върналите се от изгнание, се мислите за безгрешни!
Имате се за отлични съдници, които знаят на кого да простят,
но нямате представа как са живели хората тук!
Когато се е ръкувал с Хитлер, било ли му е приятно?
Не знам. Но е спасил много хора.
Знаете ли къде е адажиото в Седмата симфония на Брукнер?
Разбира се. – Ще кажа кога да го пуснете.
Точно 9 часът е. Няма да чакам!
Не говорете с мен като с втора цигулка. Върнете се в чакалнята!
Г-ца Щраубе ще ви покани, когато съм готов да ви приема.
Ама за какъв се мисли тоя?
Какво си въобразява?
Искате ли чаша вода, г-н професор?
Какво прави тук този човек? – Доктор Фуртвенглер, влезте.
Не, седнете тук. По-удобно е.
Ако ви е горещо, разхлабете вратовръзката.
Искам да ви кажа нещо. – Чудесно, слушам ви.
Не бях готов за предишната ни среща.
През изминалите седмици премислих, водих си записки.
Ще ви поясня кой съм и с какво се занимавам.
Аз съм музикант и вярвам в музиката.
Вярвам в изкуството.
Изкуството, музиката в частност, има мистична сила,
която удовлетворява духовните нужди на човека.
Признавам, че бях твърде наивен.
Години настоявах за пълно отделяне на изкуството от политиката.
Посветих живота си на музиката, защото... това е много важно.
Смятах, че чрез музиката ще постигна определена цел.
Каква?
Да запазя свободата, хуманността и справедливостта.
Чудесно! Кълна се в Бог, прекрасно е.
Ще се постарая да го запомня – "Свобода, човечност и справедливост".
Прекрасно. Но казахте и "наивен". Сега ли осъзнахте грешката си?
Че изкуството и политиката са неделими?
Изкуството и политиката трябва да се разделят.
Но го научих от личен опит. – Когато пратихте телеграмата ли?
Тя ли даде знак за капитулация? – Каква телеграма?
"Честит рожден ден, скъпи Адолф! Твой Вилхелм".
Сякаш сте коленичили и казвате: "Да, Адолф, вие победихте.
Приятно празнуване!" – За какво говорите?
За пожеланията до приятеля ви Хитлер. – Не съм пращал поздравления!
Може да не е от ваше име, а от името на съветника или на вицепрезидента.
Това е нелепо!
Да, Дейвид? – Да покажем уликата и да си спомни.
Няма начин! Такава телеграма не съществува!
Проверявах ви.
Мислех, че ще мога да ви хвана, Вилхелм, но Дейвид ме изпревари.
Умен ход, Дейвид. Да!
Телеграмата не у мен, но съществува и ще продължим да търсим,
защото съм убеден, че сте я изпратили. – Грешите.
Изкуство и политика. Да започнем оттам.
От 1939-а с Берлинската филхармония сте свирили във всички страни,
завладени от нацистите. И отричате, че концертите в окупираните територии
е било реклама на Адолф и символ на нацистите?
Зад граница не сме представлявали властта.
Свирехме като независим колектив. Бях на свободна практика.
Наистина е трябвало да се занимавате със застраховки!
Можеше да ни пишете договорите! Какво си въобразявахте?
Берлинският оркестър е собственост на доктор Гьобелс,
но Вилхелм е свободен артист и не е свързан с политиката.
Така ли са мислели обикновените хора? – Нямам представа какво са мислели.
Нима? – Да, подбудите ми бяха други.
Бях мотивиран да покажа, че музиката е над политиката.
Разкажете ни за Фон дер Нюел. – Фон дер Нюел?
Да, Фон дер Нюел. – Фон дер Нюел?
Докога ще си играем? Казвам името му, а вие го повтаряте!
Така ще мине цял ден. Отлично знаете кой е Фон дер Нюел.
Фон дер Нюел, музикалният критик. – Да, знам го.
Нима не е критикувал вас, а е хвалел младия Фон Караян?
Наричал го е "чудо" и по-добър диригент от вас!
Затова сте съдействали да го пратят на фронта
и повече никой не е чул за него. – Лъжа!
Нима не сте звъннали на приятелите си:
"Прочетохте ли критиките на Фон дер Нюел към мен?
Аз съм най-великият диригент. Махнете го!
Осмели се да ме обвини. Изпратете го в Сталинград!".
Не обичате да ви критикуват.
Не ви е харесало, когато са изтъквали друг диригент.
Името на Фон дер Нюел не е ли споменавано пред Гьобелс?
Спомена, че е чел критики. – Какво каза?
Каза: "Оставете го! Работата му е да критикува, вашата – да дирижирате."
И какво стана с Фон дер Нюел? – Не знам.
Наистина ли? Ще ви кажа. Загинал е.
При Сталинград. – Съжалявам.
Да минем към младия диригент. Как го наричаха?
Детето чудо! Знаете за кого говоря.
Фон Караян!
Вие го наричахте другояче. Как го наричахте?
Кажете де! Аз ще ви напомня – Малкия "К".
Нали? Отказвали сте да изричате името му.
Спрете да си играете с мен! Какво общо има...
Какво общо има друг диригент?
Не мога да разбера. – Ще ви обясня.
Говорехте как сте свирили на рождения ден на Хитлер.
Казахте, че Гьобелс е притиснал лекарите ви и са ви излъгали.
Да, така беше. – А аз имам друга версия.
Не мисля, че са ви подвели. Според мен е било другояче.
В архивите на Хинкел има записи на телефонните разговори.
Очевидно е станало по следния начин.
Гьобелс е казал: "Вилхелм, ако не свириш за Хитлер,
ще поканим вундеркинда, когото Фон дер Нюел сочи
за най-добрия диригент на света. Той няма да пропусне такъв шанс."
Признайте си! Това ви е обезпокоило, нали?
Той е вашият кошмар.
През 42-ра той е на 34, вие на 56.
А Гьобелс и Гьоринг повтаряли: "Откажеш ли, Малкия "К" ще приеме."
По дяволите изкуството и политиката!
Не се впечатлявам от брътвежите ви за свободата.
Не ме интересува колко сте велик. Това е древно като света.
Реалният ви мотив е ревността към младия гений.
Ето защо не сте напуснали страната – изплашили сте се от това момче,
защото ще ви измести Детето чудо.
Той е двойно по-талантлив и по-млад от вас – малкия "К".
Пълни безсмислици! – Е, само си развивам темата.
Нали такива термини употребявате в класическата музика?
Развиване на темата. Човешко качество – разбираемо.
Но един човек е харесвал вас повече от "К".
Старият ви приятел Адолф! За него вие сте най-великият.
Когато иска на рождения му ден да свири Вилхелм, ще го получи!
Вие казвате: "Майната й на Деветата във Виена,
по-добре да ида в Берлин като подарък за Адолф."
Не са ви измамили, а са ви притиснали.
Хванали са ви за топките и са ги стиснали здраво.
Защо останахте? Защо свирихте за тях?
Защо станахте знаменосец на режима?
От завист.
Имах противници. Кампанията се водеше и зад граница.
Вилхелм, говоря за нормална човещина.
Ето защо ще обсъдим личния ви живот.
Колко извънбрачни деца имате? – Г-н майор, няма връзка с делото...
Дейвид, негов адвокат ли сте?
Чухте ли въпроса ми?
Аз... – Какво?
Имам извънбрачни деца.
Не знам колко са.
Обичате жените, нали?
Преди всеки концерт в гримьорната ви пращат жена
и вие й втъквате вълшебната пръчка.
Г-н майор, това е оскърбително. – Успокой се. Не си адвокат.
Именно секретарката ви е доставяла компаньонките, нали?
Колкото искате и толкова често, колкото сте искали.
Моля ви, спрете! – Нямам такова намерение!
Самият Хитлер ви е предложил дом и лично бомбоубежище.
Отказах и двете. – Схващате ли идеята ми?
Получавате луксозен дом безплатно. Какво да правите?
Да заминете или да останете? Оставате, разбира се!
Ако доктор Фуртвенглер е изпитвал удоволствие от тези привилегии,
това не го прави виновен. Така са правели много лидери.
Това не ги прави светци. И те ходят да пикаят посред нощ.
Могат да са толкова отмъстителни, завистливи и зли като теб и мен.
Добре де – само като мен.
Нали така?
Хайде! Приберете се и обмислете последните 12 години.
Не разбирам какво имате предвид. – Там е проблемът ви.
Нищо не разбирате.
Ще ви се обадим. Вървете си!
Г-н майор! – Какво?
Вашият тон...
Моят тон ли?
Изпий чаша кафе и се успокой.
Изпълнявайте!
Какво има, Ейми? А теб какво те прихвана?
Извинете, но съм принудена да напусна.
Ще си намеря друга работа.
Потърсете друга секретарка.
Какво има, Ейми?
Не мога така. Не е редно.
Кое не е редно?
Точно по този начин...
бях разпитвана в Гестапо.
Точно така, както вие разпитвахте доктор Фуртвенглер!
Ейми, чакай! Нека ти покажа нещо.
Изгледай го, а после напускай, ако искаш. Моля те!
Това са правили приятелите му. А той им е изнасял концерти.
Той не е знаел! Много хора не са подозирали!
Аз самата разбрах какво става в действителност
чак когато ме арестуваха.
Ако не е знаел, защо е спасявал евреи?
Това е въпрос към всички немци.
Защо се е налагало спасяването на евреите в тази страна?
Защо, ако хората не са подозирали какво се случва?
Моля ви, искам да си вървя!
Може ли да помоля за услуга? – Да.
Когато го разпитвате отново, проявете към него повече уважение.
Повече какво?
Я повтори!
Той е сред великите диригенти на века и заслужава уважение.
Дейвид, едно не разбирам. Ти си евреин. Нали?
Да, евреин съм.
Но преди всичко съм и човек. – Човек! Господи! Олекна ми.
Мислех, че ще кажеш меломан.
Нямаш представа какви антисемитски изказвания е правил.
Ще ти покажа записи. – А кой ли не е правил?
Къде са чувствата ти, Дейвид?
Къде е омразата ти, отвращението ти? Къде, по дяволите, е гневът ти?
Спомни си за родителите си и си го представи как дирижира
"Честит рожден ден, скъпи Адолф".
Така де... на чия страна си, за Бога?
Порасни вече, по дяволите!
Искам да се върнеш на работа.
Може ли да вляза?
Ако си там, може да се намесваш.
Каква полза да напуснеш? Все едно си се предала.
Така може да помогнеш на Фуртвенглер и на мен.
Не си тръгвай!
Остани!
Наричат ви благодетел за евреите.
Но държа записки на ваши изказвания. Чуйте!
"Еврейският композитор Шьонберг е участник в еврейския интернационал."
И още: "Еврейските музиканти не могат да почувстват музиката ни."
"Еврейските музиканти са добри бизнесмени...
Нямат нито скрупули, нито корени."
Отричате ли, че сте казвали това? – Не съм изпитвал такива чувства.
Вярвам ви. Отговаряйте на въпросите, без да ми обяснявате.
Говорейки с членове на партията, ползвах същия език като останалите.
Но това не бях аз. – А кой? Кой го казваше?
Г-н майор, извинете за прекъсването.
Нека има баланс между тези изказвания и помощта му за евреите.
Ето стенограма от заседанията в Нюрнберг.
Шведският бизнесмен Биргер Далерус потвърдил, че се е срещал с Гьоринг.
"За първи път видях Гьоринг, когато спореше с Фуртвенглер,
знаменития диригент на Берлинската филхармония.
Той настояваше да оставят евреин за концертмайстор."
Ейми, прочетете някое показание! Което и да е. Моля ви!
"Доктор Фуртвенглер рискува живота си, за да помогне на всеки нуждаещ се.
Свидетелствам, че след концертите му се тълпяха до гримьорната му,
за да го молят за помощ. Никога и на никого не отказваше.
Чу как свиря, но знаеше, че не мога да изхраня семейството си.
Даде ми пари и ми помогна да избягам в Швеция.
Помагаше на безчет хора." – Това е само едно от писмата...
Колко пъти да повтарям, че бях застраховател?
Мислите, че не надушвам фалша?
Да, помагал е на евреите като вид застраховка.
Било е прикритие. За всички е техният маестро.
Да, Вилхелм, вие сте тяхно творение.
За тях сте като рекламен плакат. Ето кого създадохме.
Най-великия диригент на света и свирите по свирката им.
Затова не сте членували в партията.
Сгреших, когато попитах за партийния ви билет.
Трябваше да питам за безпартийния ви номер.
Както и на други "знаменити" артисти.
Ейми, пуснете плочата!
Знаете ли какво е това?
Разбира се.
Какво е?
Седма симфония на Брукнер. Адажио.
Кой дирижира? – Аз.
Кога за последно е звучало по радиото?
Откъде да знам?
За последен път тази музика звучала по радиото, когато съобщили,
че старият ви приятел Хитлер се е застрелял.
Слушайте!
Дали са избрали запис на Малкия "К"? Или нечий друг?
Не, избрали са вашия. Защо?
Защото сте олицетворение на идеала им.
И когато дяволът умрял,
поискали техният маестро да дирижира погребалния марш.
Били сте всичко за тях.
Винаги съм се опитвал да се анализирам безкомпромисно.
Оставайки тук, разбирах,
че вървя по силно опънато въже между изгнанието и бесилото.
Изглежда ме обвинявате, че не позволих да ме обесят?
Не застанах в опозиция на партията, защото вярвах, че не е моя работа.
Ако бях заел активна позиция, нямаше да мога да остана.
Но като музикант, аз съм нещо повече от гражданин.
Аз съм гражданин на тази страна,
аз утвърждавам гениалността на тази велика музика.
Изпълнението на един шедьовър се извисява много повече
над духа на Бухенвалд и Аушвиц, отколкото думите.
Усещали ли сте миризмата на горяща плът?
Аз я надушвам от 6 км. 6 км, ясно?
Виждали ли сте газовите камери и крематориума?
А планините от гниещи тела?
Говорите ми за култура и музика?
И слагате това на везните?
Слагате от едната страна музиката си, а на другата милионите,
които вашите приятели унищожиха?
В лагерите е имало оркестри.
Те изпълнявали Бетовен, Вагнер.
Палачите слушали класическа музика у дома, със семействата си.
Не разбирам отношението на немците към музиката. Защо ви е музика?
Защо им е на приятелите ви,
които молите да спасят неколцина, когато са унищожавали милиони?
Да, обвинявам ви, че сте жив!
Обвинявам ви в страхливост.
Поддържали сте собственото си положение,
газейки в планини от лайната на лайняната си къща.
Говорите ми за балансиране между изгнанието и бесилката,
а аз ви заявявам, че лъжете!
Обичам страната си и вярвам в музиката. Какво можех да направя?
Вижте на каква страна сте служили!
Вижте хората, проявили истинска смелост,
които са рискували живота си!
Такива като бащата на Ейми!
Ейми, не запушвайте ушите си!
Говоря за баща ви.
Баща ми се присъедини към заговора едва когато разбра,
че няма да спечелим войната.
Какъв свят искате, г-н майор?
Какъв свят смятате да създадете?
Ако за вас само материалният свят е реален,
ще останете без нищо.
Ще останете само с вкуса, по-горчив от този,
който ви измъчва нощем!
Откъде би ми хрумнало? Откъде да знам на какво са способни?
Никой не го знаеше.
Не искам да оставам в тази страна.
Трябваше да замина през 34-та.
Щеше да е по-добре.
Разкарайте го!
Благодаря ви, госпожице. Бяхте много отзивчива.
Копелета!
Майор Арнолд е. Свържете ме с ген. Уолъс.
Г-н генерал, обаждам се по повод Фуртвенглер.
Не знам ще убедим ли съда, но можем да му създадем неприятности.
Спри го, говоря по телефона!
Нищо, един журналист ще напише каквото му кажем.
Спри го!
Предадохме делото на Фуртвенглер на гражданския съд.
Обвиниха го в служба на нацисткия режим, антисемитски изявления,
дирижиране на официални мероприятия на нацистката партия.
Доктор Фуртвенглер беше оправдан. Не го заковах, но го стреснах.
Знам, че постъпих правилно.
Фуртвенглер продължи кариерата си, но не му позволиха да дирижира в САЩ.
Умря през 1954 година. Малкият "К" го наследи
като ръководител на Берлинската филхармония.
Гледахте ИЗВЪНРЕДНИ МЕРКИ
Превод Деляна Стоянова
Редактори Веселина Пършорова и Синеаст
Обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©