Luci del varieta a.k.a Variety Lights (1950) Свали субтитрите
по случай 100-годишнината от рождението на Федерико Фелини
ПЕПИНО ДЕ ФИЛИПО
и КАРЛА ДЕЛ ПОДЖО в италианския филм
СВЕТЛИНИТЕ НА ВАРИЕТЕТО
С участието на ДЖУЛИЕТА МАЗИНА ДЖОН КИЦМИЛЪР
ДАНТЕ МАДЖО, КЕКО ДУРАНТЕ ДЖИНА МАСКЕТИ, ДЖУЛИО КАЛИ
СИЛВИО БАГОЛИНИ, ДЖАКОМО ФУРИА МАРИО ДЕ АНДЖЕЛИС, ВАНЯ ОРИКО
ФОЛКО ЛУЛИ, КАРЛО РОМАНО ФАНИ МАРКИО и ФРАНКА ВАЛЕРИ
Сценарий ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ АЛБЕРТО ЛАТУАДА и ТУЛИО ПИНЕЛИ
Музика ФЕЛИЧЕ ЛАТУАДА и МАУРИЦИО ДЕ АНДЖЕЛИС
Оператор ОТЕЛО МАРТЕЛИ
Режисьори АЛБЕРТО ЛАТУАДА и ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ
... Намерих си папагалче. Красиво, красиво.
Жълто-зелено, с клюн извит. Много красиво, само за мен ще е то.
Загубих моята гъска, беше прекрасна, даже красива.
Търкаляше се като топка игрива. Толкова красива...
Но да оставим това – ще бъда доволен, когато докопам мойта жена...
Тя толкова мило ще извива своята шия...
Като същинска гъсчица ще бъде толкоз красива.
Като тича ще е сякаш топка игрива. Много красива и ще е само за мен.
Елате веднага. Собственикът на хотела конфискува печалбата.
Какво иска? – Да вървим бързо.
Светлините на вариетето сияят като звезди.
Магията на любовта блести в нашите сърца.
Светлините на вариетето
на лудите танци усмивките носят.
Безумни милувки, мечти за целувки.
Какво друго ще е, ако не истинско щастие...
Трябваше да излезем на бис. Публиката ни искаше.
Ама че си фанатик! – Публиката беше доволна.
Как може да давате печалбата на трупата ми на непознат човек?
Имаме администратор, той знае правилата.
Аз ли съм непознат? И не сте виждали това лице?
Какво е станало? – Конфискуваха печалбата.
Печалбата ли?!
Не може да вземате хонорара ми! – И моя също!
Просто е плащане на дължимото. От 2 години моят приятел ви храни,
а не е получил и лира.
Бавят пощенските преводи! – Да бе! Ето колко дължите.
Минутка, трябва да ми платите! Звезда съм от световен мащаб!
И аз се трепя, а сега няма да получа и лира?!
Извинете, но е истинска свинщина! – И какво ще правим всички ние?!
Не ме интересува. – А трябва!
Какво ще правим сега? – Имайте съвест!
Няма да го оставя така! – Развалям договора.
Другите не ме интересуват. Платете ми. А съм си аз!
Искаш нещо да ти платя? Ето!
Не ми ги хвърляйте! Работех и с висока температура!
Да, така беше! – Какво искате от мен?!
Наше общо задължение е. Ядохме всички заедно. Всички!
А ти най-много от всички. Спомни си! – Не помня.
Не помниш, а? – Длъжни сте да ми платите.
Негодник! – Простак!
Нека ви обясня, г-н директор. Не си тръгвайте.
Извинете, вие ли сте импресариото? – Какъв импресарио?
Ще използваме спестяванията си. – Не е необходимо.
Вземи това.
Какво е то? – Хапче. Ще ти свали температурата.
Имам ли? – Имаш малко.
Кучето е гладно.
Не лягай върху мен. – Кой те закача пък теб?
Ето, напиши много поздрави. – И от мен, и че нямаме пукната лира.
Кога ще се върнете? – Откъде да знам.
Хей! Влакът пристига. Идвайте.
Маестро, влакът!
Алфредо! Слушай, това е колелото на Ригето.
Ще му го върнеш ли утре сутринта? – Добре.
Благодаря. Довиждане. – Довиждане.
Дяволът да го вземе това куче!
Хайде, качвайте се. Влакът потегля.
Имам само 10 билета. Вие с Маестрото ще седите в тоалетната.
Какво?! Защо ние винаги сме там?
Вие сте шефът, нали?
Погледнете.
Ако искате ще остана с вас.
Това е грамотата ми.
Танцувах 70 часа. Спрях, защото другите напуснаха.
Но не бях уморена. Имам награда за изпълнение на танц.
Нали ги знаете ония индийски танци.
Тук съм по бански костюм. Избраха ме за кралица на плажа.
На снимката се вижда зле, но... Погледнете!
Във вестника пишеше, че краката ми са като на Мареска.
Идете в коридора. Идвам веднага.
Да постоим. По-добре ще е да говорим тук.
Правилно са направили, като са ти дали награда.
Дявол го взел! Краката ви са страхотни!
Наистина са артистични. Знам ги аз тия работи.
Търся таланти.
Животът е труден, но аз не губя надежда.
Ама аз...
Не бива да правите така.
Винаги съм искала да бъда на сцената.
Това винаги е било моя страст още от дете.
Но ако не искате да ми помогнете,
ще се справя сама. Винаги съм се справяла.
Не знам как да се изразя, но когато ви видях на сцената,
веднага събудихте доверие в мен.
Помислих си, че вие може да ме разберете,
че в малка степен, ще ми помогнете да започна.
Каква глупачка съм! Така да сгреша!
Е, скъпа, театърът е много сериозна работа.
Ами ако мине кондукторът? – С Аспазия искаме да подишаме.
А ти сядай там.
Хей, ти!
Ела насам.
Ремо, ела тук. – Какво има?
Този иска пари, за да ни откара. Управителят нищо не му е казал.
Шефе, ние искаме да ни уважават. Договорът си е договор.
Нима шефът на театъра не ти каза да откараш трупата ми?
Не. – Да се качваме ли?
Не. – Голяма организация...
Няма значение. Вече пристигнахме. Качвайте се!
Не! Първо парите.
Ти имаш ли? – Не.
Знам пряк път. След половин час ще сме там.
Това са 5 км! Довечера ти ще танцуваш буги-вуги.
С тия е мъчение да пътуваш. – Това няма да ти се размине.
Идваш ли?
Погледнете каква красота.
Това са и мои спестявания. Сметката е на двама ни, значи е обща.
Нека сменим темата, опъваш ми нервите.
Не е така! Колко са спестяванията ни?
50 000 лири... – Ти вложи само 200 лири.
Останалите 49 800 са мои.
А ако бях вложил 49 800, ти колко щеше да дадеш? 200 ли? Глупачка!
Не бива да пипаме спестяванията, а след 10 г., щом отворим магазин.
Да, и аз ще продавам салам. – Отвори си очите!
Гледай го. Само спестяванията са му в главата!
Какви прелестни създания...
Вижте ги. Благословени да сте!
Сякаш вчера беше първото ми причастие.
Да бе, вчера било.
Любов, любов, нежно чувство.
Кога ще пристигнем?
"Божественият плач е тишина." – Данте.
Карлето, нещастник такъв.
По-спокойно! Винаги пускаш ръце.
Ще си събуя обувките.
Виж, файтон.
В града ли отивате? Тогава се качвайте.
Госпожице, моята трупа ви благодари. – Сядайте.
По-смело, хайде!
Много сте любезна, благодаря. Мелина Амур, артистка.
Валерия дел Соле, артистка. – Тук съм с годеника си.
Не сядайте тук. Преместете се.
Гледай ти...
Напред!
Колко е красива! Много ми харесва да съм танцьорка!
Наистина ли? – Говорих с директора.
Тази иска да танцува с нас. – Какво?
Госпожо, той е прибрал тази и иска да я прави танцьорка.
Той луд ли е?!
Тя какво ти наговори? – Коя?
По-тихо! Тихо!
Г-це, станало е недоразумение. – И аз мисля така.
Разбирам страстта ви към сцената,
но моята трупа не може да наема повече персонал.
И не е длъжна! – Разбира се!
Само това ни липсваше.
Не, не! Защо я приемате? И без това сме много.
И така делим хонорара помежду си. – Дори за нас не стига.
Извинете, но режисьорът ми каза...
Какъв режисьор? – Г-н дел Монте.
Да, аз.
Госпожицата има артистичен талант. Трябва да го поощрим.
Колко мило. Парите не са само твои. – Извинявай, но...
На сцената съм вече 30 години, и това не е първият път,
когато наемам някого. – Наемате? Кои сте наели?
Не ми плащайте, ще работя безплатно.
А храната? – А спането?
Но коя е тя изобщо? Какво иска? Кой я покани?
Хайде, кукло, върви си. Момичета, да вървим. Вземете това.
Искаш да бъдеш танцьорка? По-добре си стой у дома, ако имаш дом.
Де да го имах и аз. – Правилно.
Купете си билет и се приберете обратно у дома.
С какво да го купя? Не ми остана пукната лира.
Стига де!
Управителят Лустро. Собственикът на театъра.
Добро утро, господине. Колко се радвам.
Скъпи приятелю, толкова младеете!
Отдавна не сме се виждали, но винаги си спомням за вас.
А къде е трупата? – Боже мой, ето я.
Писах ви, че трябват още 15 номера.
Администраторът на трупата – управителят на театъра.
Много ми е приятно.
Ето програмата, която ми пратихте. – Прекрасно.
Международно известен артист. – Това е Кеко.
Мелина Амур. – Ето я.
Валерия дел Соле, надарена субретка.
Ето я. – А аз съм кралят на песните.
Франсис и Денис, виртуози на тангото. – Това са Кеко и жена му.
Лиу, известен имитатор. – Това е жената на Кеко.
Любимецът на публиката. – Пак е Кеко.
По-добре да оставим тая работа. Повече няма да ме преметнете.
12 танцьорки, а са 7. Ще се видим довечера при заплащането.
Той преброи и мен.
По-смело, деца! Да започваме репетицията.
Общински театър "Всички по бикини!"
Неблагодарнице,
ограби ти моя живот.
Напусна ме,
не ще си мислиш повече за мен.
Отвратителна публика. Че и капе отгоре.
Тесни са ми, вече ги мерих. – Къде е микрофонът?
Какво прави тая там? – Управителят я включи в спектакъла.
А сега "Всички по бикини". Островът на песента и любовта.
Сладострастен Молокай.
О, сладострастен Молокай...
Да те забравя аз Не мога,
на острови хавайски перлата си ти.
Там, под синева чаровна, ехти песента любовна...
Не знам стъпките! – Върви!
Ще й подсказваме.
Какво стана? – Тя остана по бельо.
Какви ги вършиш? Откачи ли? – Не знам. Полата ми се разпори.
Безмозъчна пуйка! И ще участва в представлението!
Няма повече да се изявявам! – Добре.
Не съм виновна. – Излизай.
Ти си, твой ред е. Хайде, побързай.
А сега "Загадъчната Индия". Представя я магът и учен Едисон Уил.
Мамицата ти!
Що не изчезнеш бе!
Дами и господа, пред военните и гражданските власти
ще проведа експеримент с научно значение.
Искаме момичето! – Дайте го насам!
А сега, господа, гъската Аспазия ще изпее за вас
"Прекрасната мечтателка".
Какво искат тия нещастници?
Сега е мой ред. Ще спася представлението.
А сега, "Всички в Испания" с Франсис и Миса.
Свири "Ел Мучачо".
20 години в занаята, а сега вижте... – Я чупка!
Аз съм Мелина Амур! – Това е ненормално.
Тази вечер – повторение на спектакъла
Ех, Дон Педрито,
не ме гледай тъй упорито...
О, мамо, мамо. Знаеш ли как бие моето сърце?
Видях аз красив мучачо.
О, мамче, толкова съм влюбена в това момче!
"По настояване на публиката – трети спектакъл
Браво!
Госпожици!
Добър вечер. – Кого търсите?
Бащата на госпожицата ли сте? – На коя?
"Видях красив мучачо..."
Не. – Мъж ли сте й?
Не. – Къде е гримьорната й?
Лилиана, един господин те търси.
Преоблича се. – Кой е той?
Аз съм ваш поклонник. И то голям. Страхотна сте!
Бихте ли я попитали, дали ще приеме покана за вечеря?
Но аз не ви познавам... – Да ви представя, ако разрешите,
адвокат Ренцо ла Роза... Това е г-н Бруно Антонини.
Ето танцьорките от трупата ми.
Прекрасен спектакъл. Къде е госпожицата? А, ето ви.
Е, решихте ли? – Къде?
Как къде? При мен, у дома, в моята бърлога.
Сама? – Ако искате, поканете някого.
Разбира се, бихме искали всички.
Довиждане за сега. – Всичко хубаво.
Ще напиша статия във вестника.
След 5 минути всички на изхода. – Приятна вечер.
А кой ще ни откара обратно?
Всички ли се събраха? Мадмоазел?
Къде ви е колата? – Продадох я.
Малката разходка е полезна за апетита. И вече не вали.
Кеко, почакай ме.
Каква хубава луна. – Влакът е в 7,50. Не закъснявайте.
Умирам от глад. – А аз от жажда.
След 5 минути пристигаме. – По-леко, тук е хлъзгаво.
Ще видите колко прекрасно е имението ми.
Хубав глас!
Чуйте, чуйте този пасаж. – Гладна съм.
Извинете, г-це. Моето призвание е театърът. Ако бях отишъл да уча...
Далеч ли е? – Не, още няколко минути...
Внимателно. Не се бой.
Внимателно, татко.
Какъв е този? Къде ни води? – Лилиана!
Тоя ни води на Северния полюс. Ще го спра.
Остави го. Откачи ли? Още малко остава.
Обувките ми се скапаха.
Ето го! – Пристигнахме!
Най-накрая пристигнахме!
Сега ще видите вилата! Адвокатът е нашият герой!
Влезте, приятели, чувствайте се като у дома си. Моля.
Какъв прекрасен дом. Прилича на двореца Сфорца.
Полека...
Кеко, имаме пиячка! Ще живнем!
Ще напиша статия.
Знаете ли как ме наричаха жените, когато бях млад?
"Слънце".
А жените от Милано ме наричаха "Маслиновите очи".
Не увесвай нос!
Малък спомен за прекрасната вечер.
Скъпи приятели, вече е много късно.
Моля, извинете ни, но трябва да си тръгваме.
Какво? Защо? – Ти капитан на кораб ли си?
Часът е 3. Трябва да се върнем в Рим и да се настаним в хотела.
В хотела? Но г-н Ренцо ни покани да пренощуваме тук.
Тук ли ще пренощуваме? – Да. Ще се намери място за всички.
Имам 8 спални. Осем!
А ако ви се спи, може да се опънете на този прекрасен диван.
Чувате ли какво прекрасно валсче? – Извинете. Ще разрешите ли?
Извинете... Ще разрешите ли? – Моля.
Каква физиономия. Сърдите ли ми се?
Защо се държите така? Какво не направих както трябва?
Не ме засяга. А каквото не ме засяга, то не ме засяга.
Безпокоите ли се за мен? Ти си свободна.
Не си ми дъщеря... Съдя за теб само от сцената.
Танцуваш лошо, защото не умееш да танцуваш.
Пееш лошо, защото не умееш да пееш.
Може би, след време, след дълга работа, ще те приведа в ред,
както направих с много други. А след това
постъпи както искаш. Нямам никакви претенции.
Или не е така?
Е, аз отивам оттатък. – Няма ли да спиш тук?
Не, по-добре да си ходя. Лека нощ. – Лека нощ.
Какво се е случило? – Къде?
Защо си тук? А тя къде е?
Лилиана спи. – Спяла...
Не биваше да я оставяш сама.
Защо? – Защо ли?
Защото е младо момиче и ние отговаряме за нея.
Бях излишна. Вместо това можем да сме тук заедно с теб.
Не искам да спя с всички.
Кеко, какво плюскане само!
Прегърни ме де.
Ръцете ти са ледени. Студено ли ти е?
А защо беше излишна там? – Тези двамата намериха общ език.
Тя е курва, по-лоша е и от Валерия.
Видя ли Валерия? Каква мръсница!
А херцогът не знаеше, как да пристъпи към нея.
Много е внимателен. Казах му, че си ми мъж.
Все едно, рано или късно ще се оженим, нали?
Какво правиш?
Чуваш ли? Това е вратата на г-н Ренцо.
Беше долу в хола, чакаше да си тръгна.
Не е истина. – Лека нощ на всички наивници.
Извини ме за минутка.
Къде отиваш? – Почакай!
Чуйте, простете...
Извинете... Елате тук.
Какво искате? – Само минутка, елате...
Какво? – Елате де!
Не ме дърпайте, оставете ме на мира.
Само по-бързо. – Тя не е такава, шегувате се.
Я да се махаш.
Няма да влезете тук! Все още е дете, засрамете се!
Дръпнете се.
Кой е? Какво има? – Ядохте, пихте тук,
какво ви прихвана? Махайте се!
Ядох, пих... Аз съм джентълмен, ще платя. Колко?
Клоун! – Кажи, колко?!
Палячо!
Г-н Кеко!
Палячо, нищожество! Ще заповядва в дома ми!
Вън, всички вън!
Какви си ги свършила?
Мелина! – Тук съм, татко!
Кеко, помогни ми!
Кеко...
Защо работя с маска ли?
Скъпи! Радвам се да те видя. Ще дойда друг път. Ще ти звънна.
Работил е с мен. – Наистина?
Маестро, скъпи Маестро! – Кой сте вие?
Чух, че събирате трупа. – Да, добър ден.
Това е Лилиана Антонели, работим заедно.
Моля ви, говоря с дамата! – Нека ви покажа някои снимки.
Оставете ме на мира! Разбрахте ли? – Добре де...
Почакай. Господине, скъпи мой!
Само една дума, моля ви. – Утре, утре...
И тоя е един...
Свърши ли? – Една минутка, г-це.
Оставете, само да не пропадне вечерта.
В колко ще се приберете? Ще заключа вратата.
Да я закача ли, или и така е добре? – И така е добре.
Това е за мен!
Ало? Г-н Кеко?
Готова съм. Побързайте, вече закъсняваме.
Взела съм я евтино под наем, но изглежда много добре.
Отлично. Моля?
След четвърт час, половин час...
Говорихте ли с г-н Пармизано?
"Да" ли каза, или "не"? – Да, как така "не"?
Ще дойде, всички ще дойдат. Там се събират всички артисти.
След 20 минути.
Г-н Едмондо, веднага ми дайте фрака. – Не!
Да те вземат дяволите! – Махни си ръцете!
Ако искаш ругай, но не ме прави на идиот!
Утре – вдругиден, утре – вдругиден...
Стига вече! Ще ти дам фрака, когато ми платиш.
Кога ще ми платиш? – Дай го!
Боже мой! Негодник!
Ще заключа пансиона. Ще видиш ти тогава!
Поплачи си, дребосък такъв. Ще ти олекне.
Нареви се.
Пристигнахме, господа. Благодаря.
Моля.
Г-н Пармизано дойде ли вече? – Не знам. Тук има толкова хора.
Ще искате ли вечеря? – Не.
Но аз не съм яла. Мислех, че ще хапнем тук.
Аз вече ядох. Поръчай си каквото и да е.
Супа, закуски, стек от пуйка, стриди, фазан, яребица?
На първо време нещо леко, нали?
Лангуста? – Да, това.
Но лангустата... – А вино?
Ето такова. – Шампанско значи.
А за вас, господине? – Питие от ревен.
Питие от ревен? – Чисто.
Добър вечер, дами и господа.
Моите приятели и аз сме актьори. Наясно сте.
Обиколихме целия свят. Бяхме даже в Белгия и Холандия.
Обиколихме целия свят. И тук ще представим, каквото и там.
Ако ви хареса, направете ето така с ръцете.
Имам предвид да ни аплодирате, за да ни поощрите.
Ама то е като газирана вода!
Келнер, донесете ми бира, само че без пяна.
Добре. – Е, този Пармизано появили се?
Една минутка.
Дами и господа, добър вечер.
Представям ви Коколедо, най-добрата атракция в света.
Коколедо, кажи: "Добър вечер, кабалерос".
Коколедо ще ви прочете поема от великия поет Кардучи.
Ще те обичам още повече... – Какво е това?
Пингвин.
Пингвин? Къде?
Коколедо, това не е пингвин! Това е един приятен господин.
Искаш да е пингвин?
А кой би искал да е? – Пингвинката.
Пингвинката? – Да.
Дявола!
Ще танцуваме ли? – Да, да...
Казахте, че познавате много хора, а пък то...
Ще дойдат по-късно.
Долу!
Отгоре! На конче!
Продуцент Пармизано! Г-н продуцент!
Видя ли? Какво ти казах?! Една минутка.
Г-н продуцент...
Г-н продуцент, ако обичате... Минутка само.
Престанете вие двамата. Патриция, танцувай с мен.
Да. Вече сме се срещали през септември в Стрез.
Може би. – Актриса ли сте?
Ами аз... – Гледах ви в една роля.
Паметта ми изневерява. Винаги прави така.
Ще разрешите ли? Аделмо Конти.
Актриса от киното ли сте? – Не, от вариетето. Танцувам.
Като нашата велика Уанда. Ето къде съм ви виждал.
Не, начинаеща съм в занаята. – Уиски. Вече изпих три.
Но, участвах в 70-часов танцов маратон.
А и ме избраха за кралица на плажа. – Сега започваш, бедничката ми.
Ако ви трябва поддръжка... Аз съм сътрудник на Пармизано.
Хей, господине... – Какво правиш тук, клоун такъв?
Откъде познаваш Лилиана Антонели? Аделмо, скъпи!
Радвам се да те видя. Това означава, че не си в пандиза.
В "пандиза". Симпатяга, нали? Винаги се шегува.
Аделмо, да отидем да се поразходим.
Да, тук ще мухлясаме. Ще дойдете ли с нас?
С удоволствие. – Познавате ли Дел Монте, комика?
Пингвина? – Същия!
Мария, Луиджино, Надели и Патриция са все мои приятели.
Лилиана е участвала в 70-минутен конкурс за красота на плажа.
Кеко! Какво момиче си си намерил! Да вървим.
Тя не само е красива, а танцува и пее.
Подготвям й номер. Исках да поговоря с Пармизано. Ти не би ли могъл?
Разбира се? За Лилиана ще направя всичко каквото искате. Да вървим.
Сметката, господине. – Момент. Още не си тръгнали, нали?
1250 лири.
200 лири още. – Бройте...
Не, не стигат още 200 лири. – Преброй ги пак.
Да се кача ли и аз? – Не, и така сме много.
Извинете, видяхте ли една госпожица с двама младежи в една кола?
Г-н Аделмо? Пристигна, а после си тръгна. Замина натам.
А къде отидоха? – Не знам.
Благодаря. – За нищо.
О, великият артист! – Здравей, Ремо.
Носиш фрак? В кабарето ли работиш? – Има вечеринка. Чакат ме.
Да имаш случайно 500 лири? Трябва да си взема такси.
Какво си намислил? На 48 години си.
42. – 45.
Добре де. – Знаеш ли какво говорят?
Какво говорят? – Че глупакът Кеко...
Кой го казва? – Всички, че и аз.
От ревност е. – Нима Мелина беше лоша за теб?
Моя си работа. – Беше вярна, грижовна.
Обичаше те, переше те, готвеше, има спестявания.
Не ти трябва Лилиана Антонели! Тя те използва.
Стига вече. – Къде отиваш, нещастнико?
Послушай тези, които те обичат. Тя те мами.
Повтори го. – Мами те.
Мръсник! Нищо не разбирате. Тя е жена от класа.
Обича ме, трябва да я уважавате. Ще видите.
Всички ще видите нашия успех. Цяла Италия ще го види.
Върви, нещастник такъв.
Г-н Кеко, търсихме ви навсякъде.
Вашият приятел е толкова приятен. Така се позабавлявахме.
Не знам как да ви благодаря.
Знаете ли, той ще ни чака утре. – Отвори.
Обадете ми се. Лека нощ.
Да вървим. – Къде искате да отидете?
По това време г-жа Розета спи. – Още по-добре.
Момиче, какво си наумила?
Понеже съм те уважавал, мислиш, че съм глупак?
Погледни тук, преброй ги. Брой, брой. Там има 32 жени.
Една от друга по-красиви. И ме обичаха и уважаваха.
Суетяха се около мен, а ти... Дай ги.
Разбирам те. Ти си като калкулатор. Хладнокръвно пресмяташ всичко.
Добре де. Но и аз направих нещичко за теб.
Защото... ми допадаш. Просто ми допадаш.
Какво смяташ... Да вървим! – Разбира се.
Значи ти...
Просто така...
Разбра ли какво казах? – Да.
Г-н Кеко?!
Г-н Кеко!
Почакайте, не си тръгвайте така. Почакайте минутка. Поседнете.
Добре ли сте?
Ако искате да ми ударите плесница, не се стеснявайте.
Никой не носи барета с фрак.
А и фракът изобщо не ви подхожда.
Нали знаете, че сте прекрасен човек?
С тази барета ли завоювахте онези 32 момичета?
Не се сърдете, шегувам се. Шегувам се, защото ви обичам.
Но по мой начин.
Не бива да ревнувате от тези, който искат да ми помогнат.
На двамата ни предстои дълъг път.
Знам, че не ви е вървяло, и че сте много талантлив.
Само си помислете, г-н Кеко. Какъв успех!
Къде? – Навсякъде.
Във всички театри, в които бяхме. Големи афиши, цветни...
Моето име с големи букви. И вашето също, блестят
под покрива на театъра. Ту светват, ту изгасват...
Театърът е препълнен.
И аз се спускам по стълба, цялата в пера...
Вижте, г-н Кеко... побиха ме тръпки.
"Дъжд, дъжд над жадните дървета, над миртовите дървета."
Аз съм артист, ти също. В теб има плам, искра.
Ще видиш – ти и аз. Винаги заедно, винаги. Ще бъда комедиант.
Никой друг не ми е нужен. Ще си сформирам трупа, обещавам ти.
Може ли? Лека нощ.
Ще отида малко да си почина. – Да, така ще бъде, Лилиана.
Чувствам го.
Добро утро.
Аз работя там. Работя с маска, приятелю.
Дебютираме в Рим, след това Неапол, Салерно,
Пескара и може би в Сицилия. Фантастично турне, нали?
А сценарият – във френски дух, реквизитът е американски...
Кой го е написал? – Аз. Всичко е в главата ми.
Казва се "Звезди и блясък". Има чудна роля като при Бекет.
Да, добре. Но да поговорим за заплащането.
И то и съвършено ново: повече никакви заплати.
Ще бъдем единно общество, едно семейство.
Довиждане. Тръгвам си.
А кой е режисьорът? – Аз съм. Е?
Какво "е"? – Идваш ли с мен?
Келнер, колко е сметката? Ще платя и повече не искам да говоря с теб.
Ще сформираш трупа заради онова дърво.
Ще ти кажа едно. Вземи я при себе си в трупата
и не мъти мозъците на хората, които са професионалисти.
Кой е дърво? – Вижте го! Не знаел.
Голям режисьор, няма що.
Вулгарна си, но това е краят, скъпа моя.
Като актриса вече си мъртва. Кръст! Изобщо не си се раждала.
От 40 години бил в бранша! 50 години го освиркват!
"Шампионът на смеха". Горкият нещастник!
Пуснете ме! Някой трябва да му каже истината.
Нали го видяхте на сцената? "Загубих си гъсчицата..."
Евтина курва. Това си ти!
Ще ти покажа коя е Валерия дел Соле!
Г-н Кеко!
Бил режисьор, я стига! – Здравей, Мелина. Какво е станало?
Аз съм артист, не правя компромиси. – Какво ти пука?
Какво са ви направили? – Нищо. Просто разговаряхме.
Харесва ли ви? – Красива е.
На сметка е. Дадох само 5000. Останалото – другата седмица.
По-късно, понеже ми дадоха аванс от 3000 лири...
Тогава...
Ето. Това е за вас.
Не, дайте на мен.
Погледни ги! Да ти скъсат сърцето.
Изглеждате прекрасно. Даже много добре.
А трупата? – Сформира се.
Ще стане... Трябва да се оформи.
Искам да видя къде ще спи днес. Хазяинът заключи стаята му.
Г-н Едмондо!
Я млъквай!
Г-н Едмондо...
Г-н Едмондо спи, скъпи мой! Спи. Разбра ли?
Не платиш ли, няма да влезеш в дома ми. Никога!
Уведомявам ви, че сте присвоили вещите ми.
Това е противозаконно и неконституционно.
Утре сутринта ще получите препоръчано писмо.
Достатъчно! – Да се задавиш дано!
Едмондо е гаден. – Що за квартал, що за хора.
Мошеник.
На кого се смееш? – Чудесно! Много смешно даже.
Прекрасно! – Дай го. Лоши времена за артистите.
Артист ли си? – Кеко дел Монте, режисьор.
Да вървим. Ела с мен у дома.
Къде живееш? – Моят дом е Рим.
Всички улици, всички площади са мои.
Толкова бездомен съм, колкото и ти.
Гранада, любов моя. Моя печал...
Уилма! – Здравей!
Това е велика бразилска актриса. Боема.
Обичам да срещам през нощта свободни хора като теб
и луди, като мен. В Америка бях инженер-химик.
Но ми харесва музиката, затова съм в Италия.
Тук ми е мястото. Тук се чувствам свободен.
Мога да отида и тук, и там, без пари,
като лястовичка.
Изпей ни... – Една характерна песен.
Да я чуем.
Лимоне мой, мое лимоново дърво...
Чудесно, чудесно.
Да я чудим тази песен,
само малко по-тихо. – Благодаря.
Лимоне мой, мое лимоново дърво...
Стига, скитници такива.
Какви скитници, скъпи господа? Тук се създава изкуство.
Да, изкуство е!
Добре де! Свири по-тихо. – Вие двамата сте мои.
Не се обвързвайте с никой друг. Ще ви наема.
Познавам много прекрасни артисти. И всички са бедни.
Унгарска хореографка, велик руски музикант.
Каубой, уцелващ малка мушица, летяща далече, далече.
И къде са те? – В приюта за бедняци.
Видяхте ли? В приют за бедняци.
Все едно и също. Най-добрите винаги са бедни. Да вървим.
Стига с тези самодоволни професионалисти.
Настъпи времето на неизвестните. Ще бъдете звезди при мен.
Поканени сте на премиерата. Да вървим, Джон.
Лека нощ.
Великолепно!
Кого търсите? – Един приятел.
Приятел?
Събуждайте се, вече съмна.
Бил!
Искаш ли да играеш в театъра? Този е велик импресарио.
Провървя ти. Покажи какво можеш, младежо?
Страхотен е!
Вече ви казах, госпожицата спи.
Кой е там? – Това съм аз, Кеко.
Лилиана.
Добро утро. Добре ли спа? Дойдох веднага, защото...
Преча ли ти? – Да.
Извинявай, но тази нощ срещнах едни изключителни хора.
Аз спя, не ме ли разбрахте? Моля ви, оставете ме да поспя.
Кои са тези? – Това са. Тях ги срещнах. Артисти.
Това е Джони, соло тромпет. Само послушай. Давай, свири.
Това е Били, стрелец с пистолет.
Все номера на международно ниво. Трупата е сформирана!
Готова е, Лилиана! Готова е!
Свършихте ли?
Лилиана... Какво ти става? – За Бога, оставете ме на мира.
Ще поговоря с хазяйката. Стаите тук са горе-долу добри,
но не може да продължава така – Да не се заключва.
Тоалетната винаги е повредена. Искам хотел.
Хотел ли? – Да, защо не?
Чаках прекалено дълго. Бях на твое разположение.
Правех всичко да ти помогна, даже отказвах предложения.
И пак съм откъдето започнах – без една лира.
Предложения? От кого? – Остави го!
Направи ми услуга, разкарай тези типове.
Какво се е случило? – Не виждаш ли?
Остави ме да поспя. Върнах се в 5 сутринта. Искам да спя.
Ако искаш да направиш трупа с тези, ще ти трябват пари, и то много.
Лилиана, ще намеря пари. Лилиана!
Мелина Амур!
Наполеон.
Джузепе Верди.
Гарибалди.
Воала. /Ето/.
Трябва да поговорим. Почакай ме.
Момичета, на сцената.
Видя ли го твоя "любим"? Идва да те изстиска.
Не бъди глупачка. – Отпрати го. Не искам да го виждам.
Ще се погрижа за всичко.
Сформирам трупа.
Скъпи Ремо! Отличен спектакъл!
Как си, приятелю? А малката Мелина?
В гримьорната ли е? – Там е.
Скъпата Валерия! Може ли?
Не.
Мелина. – Върви си.
Трябва да поговорим.
Говори да те чуят всички.
Трябва да поговоря с Мелина. По работа е. Създавам трупа.
И искаш да изстискаш Мелина, нали? Нямаш срама!
Мелина... – Върви си.
Това е недоразумение – сделка ще е, капиталовложение.
Върви си, вземи пари от оная!
Мелина, ще те чакам в пицарията с баща ти.
Идвам.
По дяволите тази нещастна идиотка. Какво е направила с теб?
Нима не ти беше хубаво с мен? – Напротив.
Тогава защо ме изостави? – Не мога...
Какво?
Не знам, не знам... Тя ме омагьоса.
Идиот. И сега съм длъжна да ти дам пари?
Не, не ми ги давай.
Не ми ги давай. Не ги заслужавам. Нищо не заслужавам.
Така или иначе вече съм свършен.
Това беше последният ми шанс. Знаеш го, Мелина.
Защото целият ми живот е театърът, там се родих и там ще умра.
Тази трупа трябваше да бъде моя. Всички бяха против мен.
Завист, ревност...
След 30 години на сцената, това е главното събитие в живота ми.
Мелина, имам всичко, знаеш го – всички номера,
и негърът, и Бъфало Бил, и сценарият... Какъв сценарий!
А трябва да свия знамето, защото без пари съм едно нищо.
Много ми е нужна малка сума.
Вземи, но си върви и повече никога не се вясвай.
О, Мелина! Като истинска майка си!
Ще ти ги върна заедно с процент.
Първата ми печалба ще е твоя, само твоя.
Ще имаш роля в трупата ми. Съгласна ли си, Мелина?
Мелина, погледни какъв номер! Мелина!
Хей, Бил! Перцето!
1, 2, 3, 4, стоп! Не става. Ужасно е!
Не само ритъмът, цялото е едно нищо. Моля, давайте, вие също! Отново.
Раз, два, раз, два...
Господа... – Здравейте, г-н режисьор!
Представям ви Лилиана Лили, звездата на трупата.
Това е твоята трупа: Валерия, великолепна солистка,
Боема – бразилска циганка.
Известният Маестро Дубрьоски – знаменитост.
Мичи, хореограф от Унгария. Момичетата от танците.
Мария, Лучия, Руди, Деди и Танио.
Нашият Танио е просто злато. Погледни само.
Какво е това? – Афишът на трупата.
Кеко дел Монте и Лилиана Лили. Поръчах го голям и красив.
А не мислиш ли, че моето име трябваше да бъде първо?
Да. Трябва да бъде първо.
Да започваме репетицията. Ще започнем с "Нощ в Париж".
Тренирай!
Спокойно, спокойно...
Глупави идиотки! Раз...
Два... Стоп. Какво е това? Нищо не неправите като хората.
Не можете ли да си повдигате краката? Като цяла Италия.
Нямате и понятие от танци. Не разбирате ли?
В моята страна това се придобива с майчиното мляко.
Моля, отначало. Започвайте. Раз...
Той е велик руски музикант.
Не, не. Не така.
Какво искаш от мен, черньо? Свиря, което искам, ясно ли е?
Какво иска от мен? – Успокойте се...
В договора пише, че ще свиря това, което искам. Разбра ли?
Иначе ставам и край – отивам си. – Репетирайте, хайде...
Аз съм хореограф, винаги съм правила това, което съм искала.
Уважаеми господине. Аз съм дел Монте. Много ми е приятно.
Нека ви представя г-н Торело, продуцент на "Екселсиор".
Той ни оказа чест да дойде да гледа репетицията.
Не виждам госпожица Лили. Тя е примата, мое откритие.
Вече й звънях, но още...
Позвъних. Излязла преди 2 часа. – Дойде ли, ще бъде наказана.
Искате ли да започваме?
Тогава насам, моля. На репетиция, момичета. По-бързо!
Унгарка. Нещо изключително. – Госпожици, давам кратко пояснение.
В този танц се показва
великата борба между доброто и злото.
Ще отида сама. – Добре, ще чакам тук.
Ако има проблеми, извикай ме.
Що за уморено лице? Аз прекарвам безсънни нощи,
но не се чувствам уморена, защото танцът ме вдъхновява.
Трябва да смениш това изражение. Всички движения са неправилни.
Моля, още веднъж... Опитайте. Хайде.
Лилиана, къде беше?
Имаме генерална репетиция, дойде човек от театъра.
Г-н Кеко, имам голяма новина.
Стойте така. Помните ли нощта, когато мечтаехме за велика трупа?
Рим, Милано, Париж... Аз наистина отивам в Милано и може би в Париж.
Дадоха ми роля в трупата на Пармизано. Подписах договор.
Дължа го на вас. Няма да мога да ви се отблагодаря.
Толкова съм щастлива, г-н Кеко.
Там на входа е вашият приятел – г-н Аделмо.
Искаше да поговори с вас по повод неустойките.
Да го повикам ли?
Няма да има неустойки. – Репетицията върви ли успешно?
Утре ще дойда да погледам.
Нищо ли не искате да ми кажете?
Ти постъпи правилно. Върви.
Следвай съдбата си.
Г-н Кеко... – Върви си.
Ще дойдете ли на дебюта ми?
Изражение! Колко пъти ще повтарям едно и също!
Момичета, не виждам енергия! Моля ви!
Как само танцуват! Стоят като дървета.
Елате тук, моля... Елате.
Застанете тук. В позиция, моля.
Господа! Господа, моля ви... – Кеко, какво се е случило?
Какво прави детето тук? Моля ви.
Внимателно, госпожо.
Тя идва, оттеглете се.
Ето тук...
Нагоре.
По-бързо.
Вдигай асансьора, давай.
Дивак! – Да пукнеш дано!
Страхувам се, че още те обичам...
Загнезден си отчаяно във моето сърце...
Този ли е? – Да.
Добър вечер.
18 и 19. – Всичко наред ли е?
Вземи котката. – Благодаря, скъпи.
Кои вестници искаш? – "Епоха", "Бис", "Болеро" и "Днес".
От 4 перон потегля влакът
за Флоренция – Болоня – Милано.
Г-н Кеко!
Лилияна! – Отивам в Милано. Имаме премиера.
Браво! – Имах огромен успех, нали знаете?
И аз създадох прекрасно шоу. Договорих се с Виенския балет.
Премиерата е утре, дебютираме в... – Къде?
Сбогом, "Кеко-кола"!
Качвайте се по-бързо, господине.
2 дни в Бишел. Един в Молфет.
А Трани? – В Трани само в кинотеатъра.
А някакъв аванс? – Иска ти се!
Най-накрая.
Обичам те. Не трябва ли да те обичам?
Добре де, добре...
Извинете, госпожице, свободно ли е?
Да, свободно е. – Благодаря.
Искаш ли малко кафе? – Благодаря.
Ще ида да взема от Маестрото.
Какво? – Извинете, нищо не съм казала.
Простете, помислих си, че... Актриса ли сте?
Не.
Странно, изглеждате точно така.
Знам какво говоря. Аз съм режисьор.
Така ли?! – Имам вариететна трупа.
Красива сте. – Благодаря.
Много красива.
КРАЙ
Гледахте италианския филм СВЕТЛИНИТЕ НА ВАРИЕТЕТО
Режисьори АЛБЕРТО ЛАТУАДА и ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ
Превод НИКЧО
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©