Conan the Destroyer (1984) Свали субтитрите

Conan the Destroyer (1984)
АРНОЛД ШВАРЦЕНЕГЕР
След потъването на Атлантида
и преди появата на рода арийски
бяха времена на възход
на велики империи.
Това бе и времето на Конан кимериеца,
за когото ще ви разкажа днес.
Чуйте историята на славните му подвизи.
КОНАН РАЗРУШИТЕЛЯ
ГРЕЙС ДЖОУНС
УИЛТ ЧЕМБЪРЛЕЙН
МАКО
ТРЕЙСИ УОЛТЪР
ОЛИВИЯ ДАБО
САРА ДЪГЛАС и др.
Музика БАЗИЛ ПОЛЕДУРИС
Оператор ДЖАК КАРДИФ
Сценарий СТАНЛИ МАН
Режисьор РИЧАРД ФЛАЙШЪР
Май сме ядосали търговеца.
- Съмняваше ли се?
Но нали не го обрахме до шушка?
- Не ни стигна времето.
Защо се опитват да ни убият?
Може би искат да ни хванат, за да ни измъчват до смърт.
Конан, помощ!
Знаеш ли коя съм аз?
- Тарамис.
Кралица Тарамис.
- Не си моя кралица.
Та ти нямаш кралица. Нали си кимериец.
Ти си варварин. Скиташ волен по света.
Сам си господар на съдбата си.
- Така е. Какво искаш?
Нужна ми е помощта ти.
- Не!
Не, но ти не знаеш какво мога да ти предложа в замяна.
Не ми трябва нищо от теб.
Ти се молеше, Конан. За какво?
Погледни олтара.
Виж това, за което се молеше.
Какво има там, Конан? Мисли.
Покажи ми най-съкровеното си желание.
Валерия?
Къде е тази Валерия?
- При Кром.
Твоят бог?
- Тя седи от дясната му страна.
Не можеш да ми дадеш това, което желая.
Напротив, мога.
- Можеш да съживяваш мъртвите?
Помогни ми и ще го направя.
А сега се събуди
и помни.
- Кажи ми какво трябва да направя.
Скоро.
Вижте, Конан!
Конан!
Това животинче не ти ли се струва познато?
Май си прав. Съжалявам за предния път, но...
Направо ни обожават.
Да пием за Дагот - спящия бог.
Какво искаш да направя?
- За да върна любимата ти?
Да.
Ръкописите на Скелос вещаят,
че девойка с особен белег ще предприеме опасно пътешествие.
Племенницата ми Джена има точно такъв белег.
Искам да я придружиш.
- Докъде?
Тя ще ти покаже.
Подготвяме я за тази мисия откакто се е родила.
Джена трябва да открие един ключ. Само тя може да го докосва.
Така е казано в ръкописите на Скелос.
И къде е ключът?
- В един замък.
Пази ли го някой?
- Един магьосник на име Тот Амон.
Магьосник?
- Това май те плаши.
Изглежда се боиш от магии.
Ще трябва да се справиш.
С меч срещу магиите?
- Да не те е страх?
Не. Ще успея.
За какво е ключът?
- За едно съкровище.
Скъпоценен рог. Само Джена може да го вземе.
Единствено тя може да те заведе до него.
Когато се сдобие с рога, ти ще ми я доведеш
и ще си получиш наградата.
Ще получим каквото желаем благодарение на магията.
Не!
Не бой се. Няма нищо.
Било е само сън.
- Видях...
Сънувала си. Успокой се, легни си.
Отново го видях!
- Нищо не си видяла.
Било е кошмар, просто си много развълнувана. Почини си.
Видях го, наистина го видях.
Утре ще се отправиш на дълъг път.
Нужни са ти сили. Трябва да изпълниш съдбата си.
А сега спи.
Заспивай...
Всички ще изпълним съдбата си. Дори Конан, който още не я знае.
Той не ни е нужен, кралице.
Моят капитан няма да краде ключове. Това е работа за крадец.
Твоята задача е друга - върни ми това мило дете невредимо
заедно със съкровището. И пази девствеността й.
Ще пазя и нея, и съкровището.
Постарай се, приятелю.
Тя ми трябва девствена, за да мога да я принеса в жертва.
И още нещо, Бомбаата.
Кралят на крадците не бива да се доближава до съкровището.
Затова, когато Джена вземе ключа, искам да убиеш Конан.
Нека твоите стражи ви следват. Те ще ви помогнат.
Конан трябва да умре.
Мислиш ли, че е красив?
Отвратителен е.
Не говоря за статуята, а за Конан.
Ти как мислиш?
- Не знам.
Че колко мъже съм видяла през живота си?
Имам предвид истински мъже. Виждала съм само теб.
Не се сърди, Бомбаата,
но мисля, че той е доста хубав.
Конан, почакай. Трябва да минем оттук.
Още не.
- Трябва да ми се подчиняваш.
Всяка игра си има правила.
Така е, но тук е замесена магия. Ще я преборим с друга магия.
Акиро.
Какво са намислили?
- Да обядват.
Тия диваци трябва да ми благодарят, задето отървах стомасите им
от кисело старче като теб.
Мислеха, че ако ме изядат, магията ми ще се влее в тях.
Поне да те бяха поизмили.
Трябваш ми.
- На твое разположение съм.
Разкажи ми още за този ключ.
Това не е обикновен ключ, а скъпоценен камък.
Скъпоценен?
- Да, това е Сърцето на Ахриман.
И кой ще го носи?
- Само аз.
Никой друг не бива да го докосва.
Ако си харесаш нещо оттук, гледай да не го задигнеш.
Знам кога да крада и кога - не.
Строшете й кокалите!
- Какво е сторила?
Участва в нападение над селото. Другите са мъртви.
Сега е неин ред, но първо ще се позабавляваме.
Не бързайте да я довършвате.
Спаси я.
- Крадците трябва да се бесят.
Конан, тя е сама срещу шестима.
Един, двама, трима... Май си права.
Завързана е, направи нещо!
Спрете.
Май си спечелихме нов приятел.
- Чакайте тук.
Какво искаш?
Да дойда с вас.
- Махай се!
Искам да говоря с Конан.
- Казах ти да се махаш.
Спри!
Върви си.
Кълна се, че ако Конан ми позволи да яздя редом с него,
ще му бъда вярна до гроб.
Ще видим.
Замъкът на Тот Амон. Там е ключът.
Доведи я при мен, Конан.
Да тръгваме.
- Нека почакаме до сутринта.
Аз водя групата.
- Ще ни поведеш утре заран.
А сега трябва да отдъхнем.
- Напълно съм съгласен.
Спи.
На сутринта ще се докоснеш до Сърцето на Ахриман.
От хиляда години никой не е правил това.
Виж!
Джена?
Акиро, къде е тя?
Там.
Кой я е отвлякъл?
- Една огромна птица от дим.
В лодката!
Някой трябва да наглежда конете.
- Малак!
Нямах предвид себе си.
Аз ще греба.
Вече е твърде късно, драги мои.
Но заповядайте все пак.
Как ще влезем? Има ли друг вход?
Тук, отдолу, има вход.
Къде, под водата?
- Можеш да останеш тук, ако искаш.
Сам ли?
Няма да се оправят без мен.
Внимавай!
- Дръж ме!
Бомбаата.
Отвори с някоя магия.
Няма що, голям магьосник си. Я върви да жонглираш с ябълки.
Ставай! Не му се давай!
Точно така бих направил и аз.
Останаха само две, магьоснико, и ти се криеш зад едно от тях.
Кое ли е то?
Не, не е това!
Бомбаата?
Бомбаата!
Помогни ми!
Бомбаата!
Всичко е наред.
Велики небеса!
Да се махаме оттук!
Хайде! По-бързо!
Не!
Стига!
Бомбаата!
Всичко е било само илюзия.
Помощ! Бомбаата, помогни ми!
Къде си, Бомбаата?
Пусни ме!
Внимавай, глупако!
Бомбаата, престани!
Защо?
- Реших, че искаш да й сториш нещо.
Това е кралски страж. Защо ни нападнаха?
Едва ли е по заповед на кралицата.
Чакай малко. Имам нещо по-добро. Вълшебният мехлем на Акиро.
Дай да ти помогна.
Какво си мислиш, че правиш?
- Мажа ти раната.
Тя е по-надолу.
Трябва да избегнем инфекцията.
А дали ще избегнеш тоягата ми?
Накъде отива светът?
Човек се опитва да помогне, а какво получава в замяна?
Заплахи.
Викай, ако те заболи.
Болката май не те плаши.
- Освен когато ме боли.
Какво ще правиш, когато се завърнем в Шадизар?
Ще си диря кралство и кралица.
Какво кралство?
Обещанието, което ми бе кралствано.
Не... Кралството, което ми бе обещано.
А кралица?
- Валерия!
Валерия?
- Да.
Какво представлява тази Валерия?
Виждаш ли онази жена ей там?
Зула?
- Валерия е като нея.
Външността й е друга,
но духът й е същият.
И притежава същата...
Сила?
Именно.
- И тя ли е воин?
Велик воин и страхотна жена.
Дали някой друг не би могъл да я замести?
Друга кралица?
За нищо на смъртта.
Така де, за нищо на света.
Извинявай, но трябва да стана.
Как си?
Добре, благодаря.
Май аз трябва да ти благодаря.
Не знаех, че има жени воини.
- Всички в моето племе са воини.
Мъжете май харесват такива жени.
- Някои - да.
Дали и аз мога да стана такава?
Искаш ли да те науча да се биеш с тояга?
Да, моля те.
Трябва да имаш здрави китки.
- Разбрах.
Така ли да я хвана?
- Точно така, дръж я спокойно.
Нужни са ти много упражнения и здрави мишци.
Чакайте!
Чакайте малко. Я задръж.
Ако ще се учиш как да се биеш, най-добре да е с истинско оръжие,
а не с клечка за зъби.
Сега ще ти покажа. Застани така.
Да, а сега опитай сама. Замахни силно.
Дай да ти помогна. Замахни по-силно.
Точно така.
Сега вече никой не може да ти се опре.
Как може да бъде съблазнен един мъж?
Искам да кажа...
Какво би направила, ако си харесаш някого?
Ще го награбя и ще го имам.
Ще го награбиш и ще го имаш?
Да, точно така.
Какво означаваше това?
- Кое?
Тя каза, че когато си хареса някой мъж, просто го награбва.
Идеята ми допада.
- И после?
Какво се прави, след като го награбиш?
Това вече е лесно. Просто трябва да...
Ами, нали разбираш...
За да може един мъж да има истински някоя жена,
за да бъде тя наистина с него, те трябва да...
Те трябва да се слеят.
Да се слеят?
Да бъдат заедно. Разбираш ли?
Той трябва...
да проникне...
и да се слее с нея. Не си ли чувала за цветята и пчеличките?
Оттук ли?
- Да.
Това ли е единственият път?
- Да.
Не може ли да го заобиколим?
- Аз следвам вътрешния си глас.
Забелязах.
Натам.
Не трябва ли някой да се върне, за да пази изхода?
Бомбаата?
Заедно.
Дайте да ви помогна.
Малак, влез да видиш дали няма ключалка.
Вътре ли?
- Давай.
Открих нещо, пуснете вратата. Полека.
"Ръкописите на Скелос вещаят,
че рогът ще бъде открит от девойка.
Девица с особен белег.
И когато рогът отново бъде положен
върху челото на спящия бог,
Дагот ще се надигне.
Тогава нека мъжете се страхуват
от края на света.
Девойката ще бъде принесена в жертва."
Спри я, не й позволявай да...
- Замълчи!
Кром!
"Смърт за света."
- Живот за Валерия.
Съдбата й не е просто да вземе рога.
Това са само глупави предсказания.
- Тя ще бъде убита и жертвана.
Ще видим има ли съдба, или няма.
Всички да излизат! Хайде!
Чакай, тук има цяло имане.
Идваме с мир.
- Пуснете ни да си идем с мир.
Нека момичето пристъпи напред, цял живот сме я чакали.
Ние сме пазителите на рога. Той ни принадлежи.
Вече не.
- Кой си ти?
Конан.
- Чувал съм за теб.
Знаеш ли какво пише в криптата?
- Още от дете.
Значи си наясно какво ще се случи, ако рогът отново бъде поставен
на челото на Дагот.
Богът ще живее отново и ние, които сме го събудили за живот,
ще управляваме света заедно с него.
Вие ще загинете от великото зло, което той ще доведе със себе си.
Ние ще го обуздаем.
- Никой не може да го обуздае.
Твърде големи са силата и злината му.
Можем и сами да си вземем момичето.
- Стига приказки!
Назад към криптата!
Бомбаата, да се махаме!
Хайде, по-бързо!
Зад драконовата паст има тунел. Това е единственият ни изход.
Вземи камъка.
Побързайте.
Оттук.
Малак!
Хайде, Малак!
Предводителят им е магьосник.
Той отваря устата на дракона.
- Спри го, убий го.
Камата ми я няма, ти го убий.
- Да убиеш магьосник носи нещастие.
Чакайте, има и по-добър начин да се справим с него.
Добра работа, Акиро.
Бързо в тунела.
По-бързо, не спирай.
Бягай!
Къде са другите?
- Идват, не се тревожи.
Няма ги.
- Взели са конете си.
Може да са ги хванали, да бягаме.
- Чакайте.
Бомбаата я е отвлякъл.
Такъв е бил замисълът на Тарамис.
Стражите ни убиват, след като вземем рога,
а Бомбаата й го поднася на тепсия заедно с момичето.
А нейното обещание към теб?
- Било е лъжа.
Къде отиваме?
В Шадизар.
- Защо?
За да спасим Джена.
- Не можем да се борим със съдбата.
Не сте длъжни да идвате.
- Аз ще дойда.
А аз - не. Каква изгода имаме от тая работа?
Ние сме крадци, а не добротворци.
Вървете, но не разчитайте на мен.
Чакайте! Без мен няма да се оправите.
Чакай, Конан!
У теб ли е съкровището?
Донеси ми го.
Подсилват охраната на двореца.
Много са, няма как да влезем.
Е, поне се опитахме.
Трябва да има и друг вход.
- Има...
Малак?
На дъното зад водопада има вход. Или по-точно изход.
Сестриният брат на братовчедка ми избяга оттам,
когато бе затворен в Шадизар.
Днес е рожденият ти ден. Всички в Шадизар празнуват.
Пий.
За живота, за Дагот.
За Дагот.
О, Дагот, бог на боговете!
Сестриният брат на братовчедка ми не е споменавал нищо за решетки.
Сложили са ги, след като братовчедът на сестра ти е избягал.
Казах ти - сестриният брат на братовчедка ми.
Каза братовчед на сестрата на...
- Кой го е грижа чий братовчед е!
Нима има някакво значение?
При първите признаци на живот у нашия бог трябва да я пожертваме.
Ръкописите на Скелос вещаят,
че в противен случай ще ни сполети ужасна беда.
О, Дагот, бог на боговете!
Обладателю на върховната сила!
Убий я!
Спасете момичето!
Убийте я! Тя трябва да бъде принесена в жертва!
Недей!
Назад!
Отстъпете назад!
Не!
Бягайте!
Жизнената му сила се крие в рога! Откъсни го!
Зула?
Трябва ми нов капитан на стражата.
Мисля, че ще се справиш не по-зле, от който и да е мъж.
Ти!
- Аз ли?
Ела тук.
Всяка кралска особа трябва да си има шут.
Аз подходящ ли съм?
- И още как.
Върви.
Нека при мен дойде най-великият магьосник на света.
На твоите услуги.
Владетелите се нуждаят от мъдрост.
Нека те обуча на тайните науки...
- Не сега.
Управлявай Шадизар с мен.
Аз ще имам свое кралство и кралица.
И тъй, Конан скърбеше за своята изгубена Валерия.
Дълги години броди той по света, преживя безброй приключения
и безчет крале паднаха в нозете му,
докато най-сетне настъпи денят, в който той получи своето кралство
и положи короната над морното си чело.
Но това е друга история...
Превод и субтитри ЕВГЕНИЙ ТРАЯНОВ
Редактор БОРЯНА БОГДАНОВА
Редакция и тайминг: Домани© Translator's Heaven 2014©