Monarch: Legacy of Monsters - Season 1 (2023) (Monarch.Legacy.of.Monsters.S01.720p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Monarch.Legacy.of.Monsters.S01E05.The.Way.Out.720p.ATVP.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите
Знам какво целите.
Ще ме плашите с глупости за тайни мисии?
Късмет тогава.
Къде е полковник Шо?
Знам, че ме чувате!
Искам да говоря с главния тук!
Баща ми е Хироши Ранда!
ПО МОТИВИ ОТ "ГОДЗИЛА"
МОНАРХ: НАСЛЕДСТВО ОТ ЧУДОВИЩА
По-добре ли си?
- Чувствам си пръстите на краката.
Извади късмет, че те спасихме.
Не вие, Кентаро ни спаси.
- Какво търсехте там?
Сигурно сте следвали данните от откраднатите файлове.
Не успяхме да ги възстановим.
- Май не ви бива много.
Умница като теб ги е копирала, нали?
Някъде, бог знае къде.
- Ти не трябва ли да гониш чудовища?
Недалеч оттук има едно.
Изпратихме екип на мястото. Не са виждали подобно нещо.
По традиция, когато някой открие нов вид,
му дава името си.
Но в случая се двоумим.
Как да го наречем?
Чудовището на Мей Хюит?
Или да е на…
Лайра Матео от Такома, Вашингтон?
На тази снимка изглеждаш различно.
Можем да си помогнем взаимно.
Добре е да имаш резервен план.
Децата на Ранда не знаят нищо.
Спри, задръж малко.
Те са децата на Хироши Ранда.
Внуците на Бил и Кейко Ранда.
А се държим с тях като с престъпници.
Ти се опита да ги отвлечеш.
- Признавам, сгафихме.
Тя е учителка, нямаме данни за нея. Синът е "художник".
А тя?
Тази представлява интерес. Знае как да изчезне безследно.
Защо, от какво се крие?
Не я издирва полиция, никой не я търси.
Поне не официално.
- Какво ще правим с тях?
Мястото им е в тази организация. Можем да им го покажем.
Да ги вземем в редиците ни ли?
- "Монарх" им принадлежи.
Видяхме, че това не помага особено.
Или умираш, или едва отърваваш кожата.
За едно е прав - търсят нещо.
Свързано е с баща им. Добре, и "с Монарх".
Вероятно няма да се откажат, нали?
Предлагам да ги пуснем и да видим накъде ще ни отведат.
А той?
Аз ще имам грижата.
Здравейте, слизайте.
Внимавайте, пързаля се.
Паспорти.
Нови и неопетнени.
И самолетни билети, пари, телефони.
Реверанс от "Монарх".
Много се извинявам за всичко.
Тъпак.
- Мухльо.
Съжалявам за загубата ви.
- Благодаря, тъп мухльо.
Нима си мислите,
че сте на някакъв кръстоносен поход да търсите истината?
Я се опомнете!
Врете си носа в неща, които не разбирате.
Имате късмет, че още сте живи.
Грабвайте паспортите и марш у дома.
Този път успях да ви издействам да си ходите.
Другия път - без мен.
Как беше?
- Имаш напредък.
НОУМ, АЛЯСКА
Съжалявал бил. Не им пука за нас.
- Да, в икономична класа сме.
Пускате ли вече за този полет?
Токио. Леле-мале.
Доста е далеч. Хареса ли ви в Аляска?
Не, и ще напиша лош отзив в интернет.
Ще дам най-много две звезди.
- Наистина ли си тръгваш?
Да, чу онзи. Да се връщаме към живота си.
Животът ти в Токио ли? Този, който съм съсипал?
Трябва да…
Стига толкова. Тук някъде има ли бар?
Още не е отворен.
- Една звезда.
Мръдни се.
Извинете.
А полковник Шо?
- Какво за него?
Думите му се потвърдиха. Той знаеше, че татко е жив.
Не знаеше. Нищо не е ясно.
Вече не е сигурно и че е мъртъв.
Няма да спра дотук, искам да разбера истината.
И сега какво?
"Монарх" издирват чудовища, но не могат да издирят татко.
А ние можем? Преобърнах кабинета му.
- Не и този в Сан Франциско.
Второ семейство, втори кабинет. Струва си, нали?
Сигурно си копирала файловете на някой сървър, Мей.
Ще ви ги дам.
Но може да ви убият заради тях.
- И теб, затова да не се делим.
Трябваш ни.
Как си, Лий?
Заместник-директор Вердуго. Трябваше да се сетя.
Как е почти на върха на йерархията?
Има още какво да се желае.
- Е, млада си, животът е пред теб.
Тази лента беше в сина на Ранда. Не я бях гледала.
Стъпваме върху знанията на тези преди нас.
Не ме разсмивай.
По-скоро ги газите и мачкате. "Монарх" са добри в това.
В кое, полковник?
- В нищо.
В абсолютно нищо.
А да обикаляш земното кълбо с децата на Хироши Ранда е нещо?
Те се справиха геройски с повече трудности,
отколкото половината ти хора.
- Заради теб едва не умряха.
Доста по-корави са, отколкото мислиш.
- Да не прекаляваме.
Те са уплашени и наивни.
Бъбриви.
- Не на мен тия.
Постарах се да не научат нищо, вече знаеш това.
Дали Хироши не е имал причина да крие от децата си какво работи?
Може би не е искал да живеят като него.
Доста съм мислил над това.
Ще го питам, щом го видя.
Едва ли имаш предвид в отвъдното.
- Не.
Никъде няма да ходиш.
- А ти си доникъде, нали?
Заместник-директоре.
Бил е сред създателите на "Монарх", но това е било през 50-те.
Всъщност през 40-те, включил се е по-късно.
Трябва да е поне на 90 г. Как може да изглежда така?
Някаква мисия се объркала. Информацията е засекретена.
Какъв е в момента и как така от старческия дом
намери чудовище, за което никой в организацията не знаеше?
Какво знае? Не ми казвай, че всичко е във файловете.
Сигурно е.
Колата ще е тук след десет минути.
ЛЕТИЩЕТО В ОУКЛАНД
Неописуеми беди ни застигат без предупреждение.
Късметлиите ще оцелеят, а умните ще просперират.
Жилищата "Страта Секюър" са подземен лукс на множество нива.
Подсилени са с титан за по-голяма сигурност в тези времена.
Кой ще иска да живее в бункер?
Компютърджиите, само на тях им е по джоба.
Как си?
Не така си представях първото си пътуване до САЩ.
Изгубен ли се чувстваш? Не знаеш какво търсиш, какво ще намериш.
Сигурно и тя се е чувствала така у вас.
Кейт!
О, не!
Каква кола си наела?
Кой е този?
- Джеймс.
Кейт, добре дошла.
- Защо си тук, Джеймс?
Казах на мама, че ще се оправим.
- А загазихме.
Здрасти, аз съм Джеймс, колега на Каролайн, приятно ми е.
Това са приятелите ми Мей и Кентаро.
Добре дошла.
- Здрасти.
Добре дошъл. Идвайте с мен.
- Наех кола за нас.
Откажи я.
- Не искам. Казах й, че ще наема кола.
Тя настоя.
А и за мен е удоволствие. Вече съм тук, давай си якето.
И твоето.
Тя не си го дава. Да вървим тогава.
Да потегляме!
АЛАМИДА ВРЕМЕННИ ЖИЛИЩА
Повечето хора не пожелаха да живеят тук.
Друго си е в Сан Франциско.
Наистина ли има турове до разрушения град?
Имаше, преди военните да го заградят.
"Туристи", които се кефят да гледат бедствия
или искат да докажат, че всичко е конспирация.
Извратеняци.
Майка ми искаше да иде на такъв тур, за да търси татко.
Отивайте там. Добре ли си?
- Да, благодаря.
Всичко хубаво.
Кажи на майка ти, че ще намина по-късно.
Добре дошла.
- Благодаря.
Типичният американец.
Ще се разходим. Ще ви оставим да се видите насаме.
Чудесна идея. Подготви я за новината.
- Както подходих с майка ти ли?
Кейт, дойде си.
Върна се.
Здравейте. И водиш приятели.
Мамо, това са Мей и Кентаро.
Каролайн.
- Приятно ми е.
Радвам се да се запознаем.
- Добре дошли.
И двамата ли сте от Токио?
Да.
- От коя част?
Мъжът ми често беше там.
- Това е Кентаро Ранда.
Това открих в Токио.
Сигурно сте изморени след дългия път.
Заповядайте вътре.
Майчице, разхвърляно е, съжалявам.
С колегата ми Джеймс
събираме вещи от развалините.
Все ми се струва, че пренасям работата у дома.
Моля, разполагайте се.
- Мамо.
Хората са много странни - не си търсят парите или ценностите,
а нещата, които им навяват спомени.
Мамо, спри.
- Дайте да помогна.
Спри!
Остави на мен.
Изчакайте ме в стаята ми. Вляво по коридора е.
Какво става?
Какво ли не.
- Разбираш какво питам.
Каниш го тук, сякаш с тайния син на съпруга ти сте първи дружки.
А да го изхвърля навън ли?
Да правя циркове?
- Давай, няма да те виня.
В реда на нещата е.
Кейт.
Баща ти никога не беше напълно тук.
И когато ти научи за онзи апартамент, си мислех,
че може би ще откриеш, че има тайна връзка.
И ме изпрати там.
Настояваше, защото искаше истината. Но се боеше да отидеш лично.
Недей така, исках само най-доброто за теб.
И това ли е всичко?
- Да.
Добре де, подтикнах те. Как трябваше да постъпя?
Всеки ден стоеше затворена в стаята си и не излизаше.
Отказваше помощ.
Уроците по грънчарство нямаше да върнат учениците ми.
Не искаше да си помогнеш.
- Нарочно.
Нямаше да гледам безучастно как дъщеря ми чезне.
Хубаво, искала си да ме изкараш от стаята, за да търся смисъл.
Успя.
Отиваме в офиса на татко.
- Защо?
Да видим какво още крие.
Не знаем дали е останало нещо от офиса му.
Можеш да ни закараш.
- Не и до забранената зона.
Районът е отцепен и всеки ден арестуват и дори убиват мародери.
Значи ще влезем с тях.
ВХОД КЪМ РАЗРУШЕНИЯ РАЙОН ОТ ЮЖНИЯ КРАЙ НА МОСТА
Здрасти.
Здрасти, къде е Колби тази вечер?
Болен е.
- Пак ли?
Заповядай, за главоболията.
Да не бавим колоната.
Отвори.
Пускай ги да минават.
Прието.
Готово.
Минавай.
Дано утре ти дадат почивка, Карла. Заслужаваш.
Благодаря. Пускай ги.
Пуснете ги.
Някои твърдят, че това е измама?
По-лесно е така, отколкото да се боиш, че може и теб да те сполети.
По-натам не ходим.
Всеки, който влиза с нас, трябва да излезе с нас.
Хванат ли ви, ще ви вземат за мародери.
Не питате, не обяснявате. Разбрахте ли?
Всички заедно трябва да напуснем района на сутринта.
Ще сме тук в 8 ч. В 8:15 ч. затварят портите.
Мамо, разбрахме.
- Надявам се.
Не ми хареса как се отнесоха с теб
след жертвите, които направи за тази организация.
Май си искрена. Изобщо мръдна ли си пръста?
Направих каквото можах. Не беше моментът да поема юздите.
Явно още не е.
Не беше правил опит да бягаш от десетилетия.
Защо отново вдигаш шум?
Светът е в беда. Реших да направя нещо по въпроса.
Искаш ли да помогнеш?
- Това правя.
Най-умните хора в света работят по въпроса, оттегли се.
"Най-умните" имаха 60 години да се подготвят за атаката.
"Да се сражават."
Това ли измислиха?
А ако Годзила беше паднала в боя?
Какво има във файловете на Ранда?
- Нищо ново.
Нещата, на които не вярвате.
- Будалкаш ме.
Така ли ще си говорим?
Да играеш шафълборд и да кастриш дръвчета, ще ти се стори песен.
Не се оплаквам, задобрях на топки.
Кълна се, че ако реша, мога да те натиря вдън земя.
От теб зависи.
Да ме натириш?
Сега кой се будалка и ни губи ценно време?
"Монарх" греши.
И това е така
от много, много време.
Не я ли чу какво каза? Стрелят по мародерите.
Ям доказателствата.
Някои сгради изглеждат цели, но основите им са подкопани.
Понякога се чува как някоя рухва.
Да вървим.
Тук проверявах тестове.
Твоят квартал?
- Да.
Това беше любимото ни кафене.
ДВА ДНИ ПРЕДИ АТАКАТА
Здрасти.
Имах нужда от това.
А аз - от това.
Откога чакаш?
В 5:30 ч. вече бях навън, за да не срещна г-жа Ий.
Ама разбира се, първо число от месеца е.
Дебнем се като котка и мишка. Тя е завардила изходите ми.
Плащаш цяло състояние за апартамент, в който не стъпваш.
По-евтино е да живеем заедно.
Няма да ти се налага да се чудиш
къде да си пиеш кафето и да се храниш.
Не си ли научи урока?
А ти?
Просто кажи на г-жа Ий, че й връчваш предизвестие
и до края на месеца ще се изнесеш.
Така значи.
ДЕН ПРЕДИ АТАКАТА
Учителката идва.
Приберете телефоните.
- Казах ви.
Къде са всички?
- Останаха си вкъщи.
Родителите им се страхуват от чудовища.
- Моите не се боят.
Тате каза, че е измама, за да се спука имотният балон.
ЕВАКУАЦИЯ НА ЗАПАДНИЯ БРЯГ
Приберете телефоните.
Бащата на Чад сигурно е прав и това е някаква шега.
Добре ли сте?
Кейт?
- Всичко е наред.
Днес ще учим как да не вярваме на всичко в интернет.
Следим ситуацията отблизо.
Телефоните им да са заредени и да следват плана за евакуация.
Ще съобщя, ако ще затваряме училището.
Госпожице Ранда.
Тук ли ще дойдат?
Тук би било рай за някоя коткарка.
Или коткар.
Вуйчо ми е коткар.
Яко.
Не спирайте.
Да, ще проверя.
Ей там.
Кой е там? Покажи се.
ДЕНЯТ НА АТАКАТА
Този накъде отива?
- Към моста.
Хайде тогава.
- Идвайте.
Ива, ела. Остави колелото.
Как да помогна?
- Ти реши.
Ще остана с децата, докато ги вземат. Ти тръгвай с автобуса.
Казаха да се крием в жп станциите.
- Да, ако се наложи.
Накъде са хукнали всички? Пускат само автобуси по мостовете.
Кейт, ти ли ще си в този автобус? Ако искаш, остани с Дани.
Нарушаваш федерална заповед, излез бавно.
Излез!
Знам, че си тук.
Кейт.
Ще се оправя.
Има ли нещо?
Проклетите котки. Да почнем да ги убиваме.
Недей така.
- Сериозно говоря.
Добре ли си?
Нищо ми няма.
Ще стигнем за нула време.
- Насам.
Запейте някоя песен.
Тихо.
Дръпни се.
Тихо.
Божествен вкус!
Татко пееше тези реклами.
Изглеждаше съвсем сериозен и после правеше нещо смешно.
Да.
Каква е тайната на триъгълника?
Тайната на тази вкуснотия не издавам за нищо на света!
Тихо вече.
Помниш ли рекламите с Арнолд?
Я елате!
Тичайте!
Насам.
Заобиколете.
- Насам.
Спокойно.
Насам.
- Помогни ми.
Идвайте.
- Чух двама.
Тук долу са, идвам с теб.
Да вървим.
В забранена зона сте.
Ей, ти! Хвани ги.
На земята!
Не може да живеете тук!
Спрете!
Да проверим тук.
- Идвайте.
Накъде?
- Насам.
Продължавайте, ето така.
Отивайте без мен.
Кейт, трябваш ни, не тръгваме без теб.
- Ела, ще успееш.
Не се отказвай сега. Ще се справиш, нали?
Трябва да минем по друг път.
- Много са.
Един от тях стига от другата страна.
- Само гадаеш. Тук ще си умрем.
Успокой се.
Съжалявам, Кейт.
Но ти си силна.
Ще се справиш.
Кое е по-важно от нас?
Ще намеря изход.
Върви.
Татко!
Искаш ли да седнем?
Дай ми това.
Дишай с мен.
Не мога.
Глупости, можеш. Стегни се, Ранда.
Вдишвай.
Издишвай.
Браво, още веднъж.
Вдишвай.
Издишвай.
Усещаш ли ръцете ми?
- Да.
Погледни ме.
Гледай само мен.
ДЕН ПРЕДИ АТАКАТА
Ехо.
Имаш още време.
Изнасяш ли се?
Качвам се на автобуса.
Хайде, Емили.
Кейт, не съм си научила урока.
Беше ни хубаво заедно, просто ти не искаш да ти е хубаво.
Не заслужавам това.
- Никой не го заслужава.
Имах предвид, че все някой ми помага,
а аз само разочаровам всички.
Мразя го, задето ни напусна. Но аз не съм ли същата?
Не ме изостави, когато умирах от студ в Аляска.
Трябва да се борим, друг начин няма.
Намерих изход.
- Какво?
Вървете след котките.
На кой етаж?
- Татко обичаше гледките.
Хайде.
Няма ли да е тъпо, ако нищо не е останало зад тази врата?
Много смешно.
Поне знаем къде да търсим.
Какво? Трябва да има нещо.
Развиделява се. Съвсем скоро трябва да се махаме.
Така не ни помагаш, търси с нас.
- Не познавам баща ви.
Мислех, че това е свързано с работата на татко.
В смисъл?
Спътниците се движат синусоидално.
Тези пътеки са нещо друго.
Слушала си татко, като е говорил за спътници?
Преподавам природни науки. Децата са любознателни.
Дай файловете.
Тези точки са като съзвездия.
Но това не е звездна карта.
- Не е.
Карта на света е, но той е скрил континентите.
Дай ми това.
Какво правиш?
Вдигнете картата.
Защо правим това?
Първата ми арт инсталация беше с прожектирани образи.
Наслагваш един образ върху друг и се получава нещо различно.
Спомням си.
Сан Франциско.
Аляска.
Африка.
Сигурно този маршрут е следвал.
- Да, това е.
Това ни трябваше, браво на нас. Да тръгваме.
Ти и Джеймс?
Да не сте…
Той ме чака, още не съм готова.
Съжалявам за постъпките на татко. Пропиляла си 30 години от живота си.
Можеше да разбера, че ми изневерява, да говорим.
Да отида в Токио.
Но не исках да науча истината. Харесваше ми да имам отсъстващ съпруг.
Но така ти имаше отсъстващ баща,
а заслужаваше повече.
Татко не е умрял в Аляска.
Какво?
Работел е за тайна организация, нещо като ЦРУ, но за Годзила.
Ще го намеря.
Как се чувстваш?
Добре. За пръв път, откакто татко изчезна,
май съм обнадежден, не е ли странно?
Вече не знам кое да приемам за странно.
Ще звънна на мама.
Не забравяй правилото.
- Без подробности.
Искам да се прибера у дома. Кажи какво да направя.
Умно момиче си. Чакай обаждане.
Превод и субтитри КАТИНА НИКОЛОВА