Monarch: Legacy of Monsters - 01x10 (2023) Свали субтитрите
Добре ли си?
- Не мога да отговоря в момента.
Ще можеш ли да вървиш?
Да, благодаря.
Зверовете си пазят територията,
а ние сме в нея.
Да вървим.
Това наистина си ти. Кейко Ранда.
Някой друг ли очакваше?
Не очаквах да съм жива.
Познато чувство.
Трябва да вървим.
Чакай.
Как се казваш?
Аз съм Кейт.
Как се озова тук?
Паднахме.
О, не! Мей. Трябва да намерим хората, с които дойдох.
Били с вас ли е?
Бил Ранда?
Лий Шо?
- Трябва да се върнем.
Трябва да ги намерим.
- Ще ги намерим, спокойно.
Насам.
Бързо.
ПО МОТИВИ ОТ "ГОДЗИЛА"
МОНАРХ: НАСЛЕДСТВО ОТ ЧУДОВИЩА
ТОКИО
Какво търсеше там? В Аляска? В пустинята?
Знаеше ли, че Годзила е там?
Нямах представа. Но исках да привлека чудовище.
Защо?
- За да отворя разлом
и да докажа, че мрежата съществува.
Има вход към техния свят
вътре в нашия.
Искал си да докажеш теорията си?
Да докажа, че родителите ми са били прави.
Ако от "Монарх" не ги смятаха за луди, Годзила може би нямаше да нападне.
Кейт навярно все още щеше да е тук.
Кейт не умря по вина на "Монарх".
А заради нас.
Защото ти повярвах.
А ти е пукало само за това!
Не е вярно.
Исках да ви предпазя.
Но нямахте нужда от закрилата ми.
Грешката беше моя.
Не искаш ли да спестиш на другите нашата мъка?
Да намериш начин да спасиш човешкия род?
Помогни ми, работи с мен. Може заедно да намерим обяснение.
За какво?
За тайното им съществуване редом с нас.
Добре.
Но първо ми обясни нещо.
Това ли те вълнува сега?
Когато светът е в беда?
Изборът, който направих…
Да не мислиш, че не съм си блъскал главата над това?
Предпочиташ да не се бях влюбвал в майка ти?
И семейството ни да не съществуваше?
И без това не съществува.
Вече не.
Ако хората, с които си дошла, следват сигнала ми,
ще излязат само от едно място.
Знаех си, че щом уловят сигнала ми, ще дойдат.
Не разбирам. Сигнал?
Какъв сигнал?
Не си част от спасителна група.
Не си очаквала да ме видиш.
Не си от "Монарх". Коя си ти?
О, боже!
Мей.
Боже мой.
Кажете ми кои сте.
- Ти да видиш!
Кейко!
Кейко, наистина ли си ти?
Естествено.
А ти кой си?
Аз съм, Кей.
Лий.
Лий?
Гласът ти се е променил. Покажи се.
Не, недей. Стой за малко.
Първо трябва да ти обясня нещо.
- Какво?
Според теб от колко време си тук, Кей?
По мои изчисления - от 57 дни.
Защо?
Защо се криеш от мен?
И аз бях тук, Кей, след като ти падна.
На разузнавателна мисия.
- Бил си тук?
Как така, кога?
Мисията се проведе през 1962 г.
Сега е 1959 г. Говориш небивалици.
Дойдох тук през 1962 г.
Мислех, че съм бил около една седмица,
а когато се измъкнах,
вече беше 1982 г.
Не.
Това се случи преди 33 години.
Да.
Гравитационното изкривяване
и разтеглянето на времето и пространството…
Вярно ли е?
Наистина ли е 2015 г.?
Винаги си била силна по математика.
Лий.
- Не мога да повярвам, че си жива.
Наистина си ти.
Лий.
Били?
Не, Кей, той е мъртъв.
Отдавна си замина.
А Хироши?
Той е добре.
Жив и здрав е.
Откъде знаеш? Коя си ти?
Внучката ти.
Как е кракът?
- Боли само като стъпвам.
Сядай тогава. Изригванията на гама-лъчи са стабилни.
Не са в опасни граници.
Мобилизирахме всички.
Повечето станции отново са на линия. Връзката едва държи.
Вести от Дювал?
Трябва ли да има?
Не.
А сигналът?
- Не ни е главна грижа.
Но някой може да е оцелял.
- Цялата планета ври и кипи.
Всяка станция следи за възможна поява на чудовище.
Ако някой е оцелял, може би ще ни каже какво става.
Струва ми се, че е важно.
- При нормални обстоятелства - да.
Но положението с чудовищата е критично,
застрашени са седем милиарда души.
Няма да заделя ресурси заради трима.
А ако те могат да спасят света?
Някой там е оцелял.
Може би знае какво се случва и ни изпраща зов за помощ.
Не може да се правим на глухи!
Погледни картата, Тим.
Виж мащабите на онова, което искаме да спрем.
С вързани ръце съм.
Ами развържи ги!
Иначе Шо ще е бил прав за нас.
Беше прав за теб.
Хубаво си помисли какво ще ми кажеш.
Искаш ли сега да си седнеш на мястото
и да си свършиш работата, за да разрешим кризата?
Или да те пратя в постоянен отпуск по болест?
Леле, не мога да повярвам!
Промених настройките и пратих насочен лъч,
за да ви известя къде съм.
Значи "Монарх" са изкарали до 1962 г.
- Още работят.
Татко беше част от екипа.
Разкажи ми за него.
Той е отдаден на семейството си.
Тръгнал е по твоите стъпки.
Но когато от "Монарх" започнали да му пречат, поел сам.
Никога не знаеше, тоест не знае кога да спре.
Щастлив ли е?
Защо не го попиташ лично?
Можеш ли да върнеш първоначалните настройки?
Мисля, че да.
В такъв случай
ще ви върна у дома.
Казах ви, че няма да се бавя.
Повечето неща вече ги раздадох.
Имам още няколко ходения.
Къде ще ходиш?
В Сан Франциско.
За няколко дни.
Имам да свърша някои неща за развода.
Емико, от сега нататък…
След атаката в Сан Франциско звъняхме къде ли не.
По болниците, в Червения кръст. Търсихме в интернет.
Не изгубих надежда, че ще се прибереш.
Мечтаехме за този ден.
Каквото и да си ми причинил,
синът ти заслужава да има връзка с баща си.
Така че моля те,
щом разбереш къде ще живееш, кажи на Кентаро.
Не спирайте.
Да заобиколим?
- Няма как.
Мей, има дърво.
- Полека.
Внимателно. По дяволите!
Защо да не отдъхнем, времето не ни притиска.
Не знам за вас, но като се върна,
искам да има летящи коли и домашни роботи.
И може би старчески домове на Луната.
Да отдъхнем.
Съгласна.
Чакай, Кейко.
Сериозен съм, стойте наблизо.
- Стойте наблизо.
Готова ли си?
- Да.
Две, три.
Може ли да седна?
Как ме намери?
- Майка ти каза, че може да си тук.
Как е кракът?
В дъждовно време ме боли. Как е твоят?
Щрака неприятно.
Наздраве.
Не си падам по уискито.
- Защо си дошъл?
От гама-лъчите изолирахме сигнал.
Сигнал?
Съобщение.
- От кого?
Не знам.
Идва от вътрешността на разломите.
Какво искаш от мен? Нищо не разбирам от тези неща.
Ти - не,
но може би баща ти.
Благодаря.
Кей, чуй нещо.
Изглеждаш точно като в спомените ми през всичките тези години.
Едно към едно.
Представях си, че говоря с теб и Били, докато бях тук.
Каквито бяхте преди.
Какво стана с Били?
Чух, че…
Май е ръководил експедиция на някакъв остров,
за да докаже някои от теориите си за ето това тук,
и така и не се върнал.
Но той успя, Кей. Устиска докрай.
Не се отказа до последно. Той спаси "Монарх".
Всичко, което двамата изградихте.
Всичко, което тримата изградихме.
Да.
Да.
Изгубила съм толкова много време, Лий.
Как е сега?
През 2015 година. Звучи като научна фантастика.
Колите са по-малки и по-пъргави, но по-скучни от преди.
Телевизорите са големи и плоски. Всеки има у дома.
И са навсякъде.
Има какви ли не джаджи. Телефони, които могат всичко.
Стъпихме на Луната. Да.
И аз пропуснах събитието, защото бях тук.
Но знаеш ли,
светът си е същият.
Същите хора.
Раздори, успехи.
Майки, бащи.
Деца.
Ще проверя накъде се запиляха момичетата.
Надявам се да видиш това.
Уви, тогава сигурно ще съм мъртъв, което надали ще те натъжи.
Ще съм кратък.
Едва ли ще ми простиш какво ти отнех,
а не мога да поправя грешките от миналото.
Но мога да оставя нещо за бъдещето. Завет.
Ще разбереш, че си е струвало.
Здрасти, Хироши.
Тим, защо си тук?
Може ли да вляза?
Искаше помощ.
Баща ти.
Винаги съм ценял предаността ти към паметта на родителите ми,
но съм много зает.
Не желая да работя с "Монарх".
Това май е добре, защото и те не те искат.
Тогава защо си дошъл?
- Покажи му.
Гама-лъчи от дълбините на разломите.
Знам за излъчванията.
- Не, тези са други.
Не са като излъчванията отпреди атаката.
Става дума за отчетлив сигнал.
Отчетлив? Какво го излъчва?
По-скоро кой?
- Той смята, че Кейт може да е жива.
Защо го правиш?
- Знам, налудничаво е.
Невъзможно е.
- Не е невъзможно. Шо се е върнал.
А останалите от екипа - не.
Вероятностите са безкрайни.
Сякаш не искаш да е вярно.
- Напротив!
Но желанията и реалността са различни неща.
Гаврите се с мен.
Каза, че искаш да работя с теб, да довършим започнатото.
Съгласен съм, но първо ми помогни да намеря сестра си.
Как? "Монарх" няма да помогнат за такова нещо.
Да, затова напуснах.
Има и други участници в играта.
Ако това е светът на чудовищата, защо имам чувството, че сме на Земята?
Защото донякъде е така.
Техният свят също е разделен на части, съединени като мозайка.
Не мисля, че това е техният свят. По-скоро е междинна зона.
Наричам я Оста.
Връзката между небето и земята.
- Значи знаеш.
Учителка съм.
Ето, пак излъчва.
Да го оставим.
Как влиза светлина, щом сме под земята?
Защо мислиш, че сме под земята?
Паднахме.
- Нима?
Или влязохме?
Заешката дупка.
Добре дошла, Алиса.
Още малко, хайде.
Готови?
- Да.
Две, три, вдигаме.
Ето я капсулата.
Там, където я оставих.
Какво е това?
- Транспортът ни.
Елате.
Не е за вярване!
Изумително е, нали?
- Така е.
След 53 години още работи.
Тук е от няколко седмици.
Благодаря, че ми напомни, д-р Ранда.
Да я вържем за симулатора и да се махаме.
Отпусни малко, Мей. Кей, черният кабел е най-отгоре.
С него управляваме от капсулата.
Какво става?
- Това беше близо.
Всички в капсулата, хайде.
Кей, дай на мен.
- Не ме пришпорвай.
Знам как да довърша. Кей, спри.
- Остави на мен.
Какво правиш?
- Аз оставам.
Какво?
Били го няма.
А синът ми е пораснал без мен.
Не искам пак да съсипя живота му, като се появя изневиделица.
Светът там
не е моят.
Вече не е.
Не.
Тези чудовища ми отнеха всичко.
Стига толкова.
Край на това проклятие.
Имаш недовършена работа.
Нуждаем се от теб.
Сега хайде да се махаме.
Крушата не пада по-далеч.
Сложете коланите, излитаме всеки момент.
Май не сервират напитки на този полет.
Позна. Но като се приберем, ще ви черпя.
Готова ли си?
- Теб чакам.
Като едно време, нали?
- Говори за себе си.
Хайде. Да си ходим у дома.
Вторият пилот, виждаш ли радара пред теб?
Забипка ли, симулаторът примамва звяр.
Ще се отвори разлом - път към дома.
Как ще излетим?
- Дръжте се, ще усетите кога тръгваме.
Кажи, като е на 900 м от нас.
Ще спра симулатора, звярът ще си тръгне и ще ни дръпне.
Лий, какво има? Какво виждаш?
О, не. Примамихме тукашен звяр.
Дръжте се здраво!
Нещо идва от разлома. На 2000 м е.
1500 метра.
Хайде, покажи се.
- 1200 метра.
Шо, какво ще правим?
Нямаме време и няма да имаме друг шанс.
О, боже.
Отдалечава се.
По дяволите.
Ти къде?
- Да си свърша работата.
Какво? Недей, спри!
- Върни се!
Лий, спри!
Недей! Какви ги вършиш?
Как пък един път не стана лесно!
Лий, върни се!
Не, отдалечава се.
Лий!
Лий!
- Недей!
Лий!
Лий!
Тичай, Лий!
Хвани ме!
Дръж се здраво!
Не!
- Върни се!
Тежа ти, Кей!
- Лий, държа те!
Не тъжи, Кей.
- Не те пускам!
Благодаря ти. За всичко.
- Не.
Недей. Не, Лий!
Лий!
Не!
- Кей, погледни ме, сложи колана.
Къде сме?
Какво е това място?
Кои сте вие?
Кейт!
Кейт.
Добре дошла.
Ти ли направи това?
- Не.
Повечето неща не ги разбирам, но някой вече беше изчислил всичко.
Татко.
Мамо?
Вече си голям.
Съжалявам.
Съжалявам.
Кентаро, запознай се с баба ни.
Това е брат ми.
Не искам да ви прекъсвам, но трябва да ви прегледат.
Насам.
Бренда, какво правиш тук?
Някой трябваше да плати това.
Сега за нея ли работиш?
Сложно е.
Нещата се промениха за две години.
Две години?
Да вървим.
- Идвайте, бързо.
Какво става?
- Всичко, което ти обещах.
Ела.
НАУЧНА БАЗА НА "ЕЙПЕКС" ОСТРОВЪТ НА ЧЕРЕПА
Превод и субтитри КАТИНА НИКОЛОВА