The Abyss (1989) Свали субтитрите
Фридрих Ницше
БЕЗДНАТА
60 възела ли? Невъзможно е! Червените нямат толкова бърза подводница.
Проверих два пъти – обозначението е съвсем ясно.
Никакъв шум от реактора, няма и помен от въртенето на винта.
Какво е тогава, по дяволите? – Ще ви кажа какво не е.
Не е една от нашите. – Обектът променя курса си на 2-1-4.
Скорост... 80 възела.
Продължава да се потапя. Дълбочина 275 метра.
Свободно пространство до скалата 45 м.
Става напечено. – Все още можем да се измъкнем.
Рулеви, надясно 0-6-9.
Потопяване 5 градуса надолу. – Надясно 0-6-9, 5 градуса надолу.
Свободно пространство 22 м. Включи се предупредителният сигнал за досег.
Много е близо. Да се отдръпнем. – До обекта има 60 м.
Засякох обекта на 2-6-0. Ускорение до...
130 възела, сър. – Нищо не се движи със 130 възела.
Разстояние до обекта 30... 24 м. 18 метра!
Турбуленция. В центъра й сме. – Всичко да се спре. Рул пъпен надясно!
Повреда в хидравликата. Нивата не съответстват, сър.
Хидравликата е възстановена.
Боже мой!
Какво става със сонара? Тревога за сблъсък!
Тревога за сблъсък!
Потушете пожара!
Да се махаме оттук! – Пришпори я, Чарли!
Торпедното отделение е наводнено! – Изпразнете резервоарите! Всичко!
Готови, действайте! – Изпразваме резервоарите.
Докладвайте за повредите. На каква дълбочина сме?
Около 426 метра, сър. – Главните резервоари се пробиха.
Продължаваме да потъваме, сър. 442 метра.
Преминахме 460 метра. Продължаваме да потъваме.
Надълбоко сме, помпата не смогва. – Продължаваме да потъваме, сър.
Губим контрол. – Преминахме 487 м.
Освободете буя! – Преминахме 502 м, 518 м.
Освободете буя!
"Бентик", обади се на "Салвор-1". – Имаш разрешение за кацане.
Идват.
Нещата могат да загрубеят. – Да, положението никак не е розово.
Е, не! Виж кой е с тях. Кралицата на кучките във Вселената.
Как сте? – Още два шева на обходния клапан.
Никаква светлина на повърхността. На каква дълбочина са?
Макбрайд? – На 518 м.
Искам да се потопят на 610 м. – Няма проблем. Ще могат.
Така значи! Предаваш всичко на тази шайка разбойници?
Наредиха ми да сътруднича. И аз изпълнявам.
Къркил, колко жалък си само! – Свържете ме с Бригман.
"Дийп Кор", тук е "Бентик".
Ако Бъд се съгласи, трябва да я прострелят с транквиланти.
Хипи, свържи ме с Бъд.
Катфиш? – Да?
Докарай приятелчетата да помогнат. – Задръж. След секунда съм горе.
Живот си живеете на тая работа.
Да бе, умираме си да ни мръзнат задниците заради теб.
Бъд!
Хипи е пред скапания екран. Обаждат се отгоре.
Къркил ли е? Този тип е гола вода.
Коуди, направи ми една услуга, а? Разкарай тези боклуци.
Тук заприлича на апартамента ми. – Дадено, шефе.
Бъд, търсят те отгоре. Спешно е. – Идвам де, идвам.
Господи, няма защо да се горещете толкова.
Тук Бригман. Слушам, Кърки. Какво има?
Да, спокоен съм. Спокоен човек съм.
Има ли причина да не съм такъв?
Какво?!
Приключвам.
Моля те, няма ли да разкараш тая лайняна хипарска музика от ефира?
Почти привърших със запорния клапан.
Сони, точно зад теб съм. – Изчакай секунда.
Така, сега ми го дай. – Заповядай.
Благодаря, сладък мой.
Всички водолази да прекратят работа и да се качат на борда.
Отнася се за всички. Сони, Уан Найт, хайде.
По дяволите, току-що излязохме.
Някога щях да попитам защо.
Размърдай се! – Мамка ти, жено!
База, батискафа се подготвя за изплуване.
Разбрано, батискаф. Излизай.
Целият екипаж да се събере край басейна на платформа!
Действайте възможно най-бързо.
Хайде. Сваляйте шлема. Сваляй!
Какво става, по дяволите? Защо ни викате?
Откъде да знам. – Готово.
Що за бързане? – Обичайната процедура.
Продължавай да се чудиш, докато някой ти каже защо.
Какво става, шефе? – Момчета, слушайте сега!
Наредиха ни да спрем и да се преместим на друго място.
Какво? – Получихме покана да...
да сътрудничим в името на националната сигурност.
Вече знаете каквото и аз знам.
Приберете оборудването и елате в контролната зала.
Хайде, движение!
Днес в 9:22 ч американската атомна подводница "Монтана"
със 156 души на борда потъна на около 35 км оттук.
Не е известна причината за катастрофата.
С ваше разрешение флотът ще използва съоръжението ви
за спасителната операция под кодово име "Салвор".
Искате да търсим подводницата ли? – Знаем къде е, но не я достигаме.
Трябват ни водолази, които да открият оцелели. Ако има такива.
Нямате ли си свои хора? – Докато пристигнат,
бурята ще ни е отнесла. Вие ще я избегнете и можете
да достигнете мястото за 15 ч. – Защо да рискуваме живота си?
Упълномощен съм да ви предложа З пъти по-високо възнаграждение.
Наш човек! – За тези пари бих схрускал Бени.
Хората ми не са подготвени за това. Ние правим сондажи за нефт.
Те плащат бе! Какви ги говориш? – Млъкнете!
Това е лейт. Кофи.
Той ще ръководи операцията. Има и спасителен екип.
Пратете, когото си искате, но аз съм главният тук.
Сигурността на тези хора зависи от мен и от Бога.
Ако играта загрубее, прекратявам операцията.
Всички сме от един отбор, Бригман.
Хайде да откачим сондата, а?
Добре, подготвяме се за потапяне.
Дай 5 градуса наляво.
Прието. 5 градуса наляво, Бъд.
Къде сме? Искам да зная кога ще ни удари първата вълна.
Нарекли са урагана Фредерик. И след няколко часа
той ще ни разкаже играта. – Значи Фред, а?
Нали уж ураганите трябва да са с женски имена?
Не е за вярване, че им го позволи! – Линдс, мислех, че си в Хюстън.
Бях. Сега съм тук, но всичко се е променило, откакто заминах.
Не зависеше от мен. – Не мога да повярвам, че им разреши
да докопат моята сонда! – Твоята платформа ли?
Аз проектирах съоръжението! – Но "Бентик Петролиъм" плати.
Докато ми плащат, ще изпълнявам заповедите им.
Купиха те, нали? По-скоро те наеха евтино!
Прекъсвам. Чао! – Браво, Върджил, страхливец такъв!
Много ти здраве!
Върджил?
Леле, как я мразя тая кучка!
Май не е трябвало да се жениш за нея.
Прието, "Каб-3". Готови за потапяне.
Дръжте се, господа.
Потопихме се. Бурни ръкопляскания.
Тук "Каб-3". Адаптираме се.
Момчета, как сте там отзад? – Чудесно.
Започваме потапянето, следвайки захранващата линия.
Разбрано, "Каб-3". Късмет. – Де да е нужен само късмет.
Уан Найт, как я караш? – Нещо ме тресе отвътре, скъпи.
Да, личи ти.
"Дийп Кор", скачваме се. – Прието, "Каб-3". Ти ли си, Линдзи?
Самата аз.
О, не!
Здравейте, момчета. Линдзи!
Не трябваше да слизаш тук, сладурано. Ще си скъсаш чорапите.
Лошата новина е, че ще прекараме 8 часа в този потъващ затвор.
А по-лошата – че 3 седмици ще се възстановяваме от налягането.
Вече ни инструктираха, г-жо Бригман. – Не използвайте това име! Мразя го!
Добре. А как тогава? Сър ли?
Започваме изравняване на налягането. Сега!
Да се наблюдаваме взаимно за СНВН.
Синдром на нервност при високо налягане.
Треперене на мускулите, гадене, повишена раздразнителност...
Дезориентация и... – ... и пате в кълчища.
От 20 човека един изкрейзва. – Вече издържахме този тест.
Знам. Но е невъзможно да се предскаже кой е предразположен.
Ние издържахме теста.
Тези ли са от морската пехота? – Да, но не ги бива.
Имал съм си работа с къде по-печени. – И как се справи с тях?
Виждаш ли това? Наричаха го "Чука".
Издържахте, всички сте във форма. Добре ли се чувствате?
Големи сладури са.
Каква канара! Как си, Джамър? – Чудесно. А вие, малка госпожо?
Добре.
Искам проверка на оборудването. – Забавни са като финансови ревизори.
Ще му лепнеш някоя болест на този плъх.
Я виж ти, г-жа Бригман. – Не за дълго.
Никога не си обичала да те наричат така, нали?
Дори и когато името значеше нещо за мен.
Уан Найт ли е това в батискафа? – Че кой друг? Поздрави я.
Уан Найт, тук е Линдзи. – Здравей.
Системата за наблюдение откри възвишение на около 100 метра.
Какво да направя?
Не е за вярване, че си долетяла тук, за да заседнеш в тая буря.
Глупаво и тъпо е. – Не съм тук, за да се караме.
Тогава на разходка ли си дошла? – Трябвам ви.
Никой не познава системите по-добре от мен.
Отделите ли се от "Експлорър", ще сте сами до края на бурята.
А ако пътят към повърхността беше отрязан, какво ще правите?
Да бе, как ли тъпаци като нас ще се справят. Направо катастрофа!
Знаеш ли какво мисля? – Боже, как са го нагласили!
Интересува ли те? – Не особено.
Притесняваш се за мен. – Така си е.
Не, сериозно. Хайде, признай си.
Безпокоя се за сондата.
Вложила съм 4 г. в този проект. – А в мен – само три.
Е, всеки си има приоритети.
Малко е разхвърляно, но те уверявам, че е единствената свободна каюта.
Можеш да отдъхнеш малко, докато стигнем мястото.
Защо го носиш все още?
Не знам. Разводът още не е факт.
Забравил съм да го махна.
Моя не го нося от месеци. – Ясно.
Е, как е... как му беше името... Костюмара.
Защо продължаваш да го наричаш... "Костюмара"?
Говориш като селяндур. Името му е Майкъл.
Как е Майкъл... Господин "Ролекс"?
Г-н "Бе Ем Ве"? Още ли движиш с него?
Не.
Не, не се "движа" с него от няколко седмици.
Ужасно съжалявам. Какво се е случило?
Защо го правиш? Защо? – Кое?
Не е твоя работа. Това не те засяга изобщо.
Ще ти кажа какво се е случило.
Събудила си се една сутрин в копринените си чаршафи,
а до теб – един красавец. Добре поддържан и със скъп часовник,
и си осъзнала, че никога няма да ти е забавно с него.
Точно така, Бъд. Ти си бил умен?!
Боже, колко си умен! Направи собствено токшоу.
Питайте д-р Бъд за тайните на любовните отношения.
Благодаря ти.
По дяволите.
Освобождавам сондата, Бъд. – Добре, стой на разстояние.
Спускаме платформата.
Стигна целта!
Намираме се на ръба на падината Кеймън.
Това е подводницата "Монтана". На 300 м оттук и на 70 м под нас.
Сигурно се е хлъзнала по стената и сега лежи на тази скапа.
Трябва да се спуснем тук и... – Това показва радиацията,
на която сме изложени ли? – Без мен в радиоактивни зони!
Хипи, голямо шубе си. – За какво са ми парите,
ако курът ми окапе? – Ще следим показанията.
Ако реакторът е повреден, а бойните глави изпускат радиация,
ще се оттеглим. Просто е. – Дадено.
Щом Хипи остава, тогава...
Макуортър ще поведе Малкия робот. – Добре знаете, че няма да се справи.
Тогава върви ти. – Ще отида.
Какво ви има?
Няма да правите нищо, без лично да ви наредя.
И без никакви възражения! Ясно ли е?
Така. След 15 минути всички да са готови за гмуркане.
Помогнете ми да натоварим Малкия робот.
Хайде, обличайте се. – Момчета, я изчакайте секунда.
Задръж!
Виж...
Сега е 3 посред нощ. Будни са въпреки лошото кафе.
Спали са едва 4 часа. Май не бива да ги пришпорваме.
Няма начин да не ги пришпорвам. – Идвате на борда,
не говорите с мен, че и командвате хората ми. Така не бива.
Трябва да имате подходящо отношение към тях.
Имаме си традиции при работа. – Точно сега хич не ми е до тях.
Просто им нареди да се подготвят за работа.
Тия момчета нямат и грам чувство за хумор.
Бъд, ръката ти е посиняла нещо.
Финлър, що не млъкнеш и не приготвиш оборудването?!
Една салата с яйца, моля. – Ето ти.
Чудесно. – Извинявай.
Това пък какво е? – Специална система за дишане.
Използва се при дълбоко гмуркане. – Колко дълбоко?
Дълбоко. – Колко?
Тайна. При вдишване на течността налягането не ти влияе.
Искаш да кажеш, че поемаш течност в дробовете си?
Разтвор от флуоровъглерод и кислород. – Дрън-дрън.
Увери се сам.
Дай ми плъха си. – Какво правиш?
Ще я убиеш! – Няма страшно, изпробвал съм го.
Да я удавиш ли се опитваш? – Нищо й няма! Вдишвал съм го.
Не, дави си. Направо пощръкля. – Обичайното адаптиране.
На това обичайно ли му викаш? Дави се!
Поема течността в дробовете си. Поема я...
Сега е малко възбуден.
Успокоява се. Диша нормално. Получава достатъчно кислород.
Проклетият плъх вдишва разтвора.
Без майтап, не съм виждал по-ужасно нещо.
Течността се вдишва и издишва по-трудно от въздуха.
Но действа добре. Харесва му.
Просто я прави. Не че й харесва. Хайде, пусни я! Веднага!
Добре де. Сега да отцедим течността от дробчетата му.
Така. Дай ми я! – Дръж си плъха.
Ето, той е добре. – Женска е.
Преминавам стената. Местоположение 0-6-5.
Батискаф "Флатбед", чуваш ли ме? – Чувам те ясно. Започваме спускане.
Водолази, как сте? – До момента всички са добре.
Дръжте се, момчета. Оттук нататък само ще се спускаме.
Каква е дълбочината тук? – Бездна, скъпи. 4 км право надолу.
"Каб-3", тук е Бъд. Чуваш ли ме? – Точно зад теб съм.
"Каб-1", виждате ли я вече? – Ехолотът реагира.
Но още нищо не виждам. Почакай, ще изпробвам стробоскопите.
"Каб-1", имаш ли картина?
"Каб-1", чуваш ли ме? – Да. Намерих подводницата.
Каква е радиацията? – Неголямо количество неутрон.
Продължавай напред по корпуса. – Разбрано. Продължавам по него.
Искате да снимам всичко, нали? – Колкото можеш повече.
Помни, че нямаме време. – Разбрано.
Приближаваме средния люк. – Да, виждам го.
Къде да застана? – Спри над подводницата.
Спирам. – Добре. Ти си, лейтенант.
Екип "А", да действаме!
Да освободим главния люк. – Действаме, шефе. Давай.
Малкият робот влиза в играта.
Тук е Монк, сър. Отваряме външния среден люк.
Влизаме в аварийния отсек.
Люкът изглежда непокътнат.
Наводнено е. Ще го отворя.
Влизаме.
Някой да държи въжето. – Разбрано.
Извинявай, приятел, но по-добре ти, отколкото аз. Разбираш ме, нали?
Това са люковете за ракетите, нали? – Да. Изглежда, два са се отворили.
Минимална радиация. Бойните глави май са непокътнати.
Те колко са? – 24 ракети с по 8 бойни глави всяка.
Това прави 192 бойни глави. Каква е мощността им?
Всяка е по 50 килотона. Пет пъти по-мощни от бомбата над Хирошима.
Господи! Направо Трета световна война в консервна кутия.
Без празни приказки!
Отправям се към отсека с реактора. – Някакви данни?
Нещо май пращи, но е под това, което наричаме безопасно ниво.
Добре, влизаме тогава.
"Флатбед", спусни се по десния склон на скалата.
Разбрано.
Отправяме се към носа.
Изглежда добре. Кацай.
Паркирахме. – Да вървим.
Добре, тръгваме.
Така. Влизаме бавно и внимателно. Не поемайте никакви рискове.
Къде сме, Кофи? – Това е спалното помещение. Насам.
Добре ли сте момчета? Кат, Джамър? – Вървим след тебе, Бъд.
Следете приборите. Как е кислородът?
Добре съм. Индикаторите също.
Добре. Остават ни още 16 минути.
Джамър, въглеродният ти диоксид се вдига. Дишай бавно, приятел.
Добре съм.
Хайде! Не се бавете.
Нагоре, към командната зала.
Заяла е! Помогнете да я отворя! – Подай ми лоста.
Движи се. Дръпни го!
Господи!
Знаехме какво ни чака. Не спирайте!
Боже мой! – Хайде, Джамър. Да вървим.
Спокойно. Не се паникьосвайте. Запазете спокойствие.
На тези не им трябва помощ. По-навътре можем да открием някого.
Стой тук.
Джамър, добре ли си?
Как сте, момчета?
Тройното заплащане ни се стори много пари, Бъд. Но не са.
Дошли сме да си свършим работата! – Бригман, вземи хората си.
Разделете се на две групи. Да тръгваме. Връщаме се след 14 мин.
Да вървим.
Добре ли си, Джамър? – Да, добре съм.
Какво е това?
Сигурно центъра за изстрелване на бойните глави. Не пипай нищо.
Не, няма... – Насам.
Идвам след теб.
Чуваш ли ме, Джамър? – Къде сме?
В ракетното помещение. Оттук ги изстрелват.
По дяволите!
Джамър!
Добре ли си?
Дишай дълбоко и бавно, здравеняко. – Всички са мъртви!
Хайде, извеждам те оттук. – Не! Нищо ми няма!
Просто не мога да продължа. – Добре, няма нищо. Остани тук.
Трябва да огледам напред. Дръж непрекъснато връзка с мен.
Дръж края на въжето. Възникне ли проблем,
дръпни два пъти. – Разбрано.
Само за 5 минути. Отпусни се! Няма страшно.
Веднага се връщам.
Чуваш ли ме добре, здравеняко? – Да, Бъд.
Остават няколко отделения, в които може да има въздух.
Няма проблем. – Трябва да сме сигурни.
Само се дръж, Джамър!
По дяволите!
Бъд! Чуваш ли ме?
Дявол да го вземе!
О, Господи...
Бъд, ти ли си?
Дръж се, Джамър!
Лу, Кат, по-бързо! Насам!
Идвам!
Джамър!
Какво му стана? – Получи конвулсии!
От разтвора е. Кислородът е в повече.
Трябва да спрем притока му! Обърни го!
Счупи го, човече! Ще го изпуснем!
Да го изведем оттук! Да вървим!
Леко, здравеняко. Точно така.
Уан Найт, виждаш ли водолазите? – Не? Линдзи. Няма и помен от тях.
Да им дадем още две минути. После ще им свирна.
Линдзи, чуваш ли ме?
Среща във "Флатбед". Злополука с водолаз. Линдс, чуваш ли?
Да, Бъд. Идвам.
Виж. Аз съм обикновен лекар.
Кърпя рани, такива неща... Нищо повече не мога да направя.
Комата може да продължи с часове, дори дни.
Значи камерите нищо не заснеха? – Не го снимах.
На видеото нищо ли не излезе? – Не, прекъсна захранването.
Не ми се говори за това. – Така да бъде.
Не знам какво видях. Ако на Кофи му се ще да е руска подводница, добре.
Няма проблем. – Но ти мислиш, че е било нещо друго.
Какво? Една от нашите ли?
Не. – Тогава чия?
Линдзи, кажи ми!
Джамър е видял нещо, което го е уплашило до смърт.
Разтворът му не беше наред. Паникьосал се е и е оплескал нещата.
Но какво е видял, за да се паникьоса?
Какво мислиш, че е видял?
Не знам.
Някой от вас видя ли го? – Не, сър. Г-жа Бригман го е видяла.
Може да е бил руски морски съд. – От флота много ще се ядосат.
Две руски подводници, "Танго" и "Виктор", са засечени на 80 км оттук.
Сега не знаят къде са. Добре, нямам друг избор.
Преминете към втора фаза. Заредете една бойна глава и чакайте указания.
Някакъв проблем? – Никакъв, сър.
Всички насам!
... преди да потъне "Монтана" е попаднала на съветска подводница.
Кремъл продължава да отрича... – Показват нас!
Очевидно "Бентик Петролиъм" участва в спасителната операция,
но информацията ни е недостатъчна. – Назови имената ни!
Ето го нашия "Експлорър"! Известни сме!
Кипи оживена дейност. Тъй като Куба е само на 130 км,
струпването на военните ни сили предизвика протести и в Москва.
Руски и кубински траулери обикалят района.
Съветски самолети са получили предупреждение да не се приближават.
Лоша работа.
Хипи, какво ти става? – Какво ли? Нищо.
Само дето сме във водовъртежа на крупен международен скандал.
Сам ли се досети, Хип? – Наоколо пъплят руски подводници.
Ако тук стане нещо, могат да кажат каквото си поискат.
Успокой се, притесняваш жената. – Много остроумно, Върджил.
Военните ни разправят врели-некипели. Има нещо гнило.
Хипи, във всичко виждаш заговор. – Ами то си е така.
Показах на Кофи как да управлява "Флатбед" и той тръгна нанякъде!
Каза ли му, че ни трябва? – Разбира се!
И къде ще го закара? – Нямам идея!
По дяволите! Кофи, върни се!
Батискафът ни трябва за въздуховода. Приближава гаден ураган!
Изключил е връзката. – Нямам думи!
Върнете се и кажете на хората да се потопят и да останат там!
Господи!
Трябва да се откачим и да изчезваме! – Направете го тогава.
Ще го направим, но твоите хора отидоха на разходка с "Флатбед".
Ще се върнат след два часа. – Дотогава ураганът ще ни помете.
Така. Завърти сега на 200. – Готово.
Ето, отваря се. Вдигнете я.
Махаме капака. Давай още.
Сър, ракета изглежда наред.
Малко знаем за събитията, довели до сблъсъка.
Крайцерът "Ейпълтън" от флота на САЩ,
се е сблъскал със съветски миноносец поради лошата видимост.
Малка е надеждата в бурните води да са оцелели над 100-те му моряци.
Вече мина час откакто корабът потъна. Съветски военен говорител заяви,
че сблъсъкът не е нищо друго, освен явно нападение.
Департаментът отрече... – Бъд, нещата загрубяха.
Чисто е. – На ваше разположение е, сър.
Сага да я освободят и извадят. – Провери. Така.
"Прекъсваме връзката на релето". – Връзката прекъсната.
"Отвийте първи до шести детонатор." – Разбрано. Отвивам първия.
... прекратени са разговорите за ограничаване на въоръженията
заради инцидента от тази сутрин.
Внезапното влошаване на отношенията със САЩ...
Натрупването на съветски танкове и самолети продължава.
От тази сутрин всички военни сили на САЩ и НАТО са в бойна готовност.
По всички канали едно и също. – Направо сме безпомощни.
Вижте какво става, но какво да се прави?
Какво ли можем ние?!
Хей, те също имат деца. Защо изобщо го правим?!
Това, което ще се случи, ще се случи.
Нищо не мога да сторя против него, нали?
Не искам и да го мисля даже.
Разкарваме оборудването им и изчезваме оттук! Давайте по-живо!
Уан Найт, заеми позиция! Приготви се за бачкане, скъпа!
Не го пипай! Махни се! – "Екскюзе моа"!
Кофи, времето малко ни притиска.
Тъпак! Това не е тренировка.
Покажи на какво си способна. – Лесна работа, скъпи.
Какво има, Уан Найт? – Адът се е продънил там горе.
Кабелът ми играе по нервите. – Бори се, скъпа.
Мръсник такъв!
По дяволите! Неприятности!
Едното витло излезе от строя! Лагерът е поддал!
Не можем да запазим местоположението си.
По дяволите!
Платформата се движи! – Виждам.
Вие там горе, отпуснете! Влачите ни! – Отпусни макарата!
Влачите ни! – Отпускай!
Вървим право към ръба!
По дяволите, загубихме връзка с повърхността!
Набери ги на аварийната честота!
Бъд! Кранът се откъсна! – Повтори каквото каза!
Кранът! Пада надолу към вас!
Всички да се приготвят за удара!
Затворете външните люкове! Действайте!
Влизай!
За Бога, какво става тук? – Не знам.
Вие двамата, помогнете да застопорим платформата.
Уан Найт, за Бога, махни се оттам! Кранът пада!
Всичко е наред, Бъд.
Виждам го! Идва право към нас!
По дяволите!
Не! – Боже мой! Бъд!
Хвани се здраво за нещо!
Акумулаторното се наводни. – Кен, загаси това!
Бъд!
Апаратната се наводнява! – Върни се обратно!
Бъд, тръгвай! Аз ще проверя апаратната!
Слез оттам! – Затвори вратата! Вържи въжето!
Линдзи! Махай се оттам!
Пръскай върху мен! – Давай!
Хванах го.
Да се махаме, по дяволите!
Да вървим! Към вратата!
Бъд!
Прережи кабела на мотора! Оттук не мога да отворя!
Финлър! Прережи въжето!
Финлър!
Ела, Сони. – Кат, измъкни ме, човече!
Прережи въжето! Кабелът към двигателя! Побързай!
Давай, Кат! Побързай!
Сони! Помогни ми! Хайде, дърпай!
Да вървим. По-живо!
Излизайте оттук! Мърдайте!
Затвори люка!
Добре ли сте и двамата? – Да.
Мамка му!
"Бентик Експлорър", тук "Дийп Кор-2".
"Бентик Експлорър", тук "Дийп Кор-2".
Чуваш ли ме? Край. – Остави, Сони. Няма връзка.
Помощ...
Отишли са си.
Как си?
Просто искам да се измъкна оттук.
Искам да видя жена си още веднъж. – Тогава продължавай.
Помощ! Тук "Дийп Кор-2". Чувате ли ме?
Здрасти, Джамър!
Откри ли приятеля си? – Не, няма го.
Бригман. – Кажи?
Изпълнявах заповеди. Нямах избор.
Как е, малката?
Какво ново? – Мога да захраня този модул.
Ще отида до главния електропровод, който на практика се е стопил.
Но токът няма да е достатъчен. Скоро ще е студено като във фризер.
А въздух? – Дръж се да не паднеш.
Ако изключим помещенията, които не ползваме, ще имаме въздух за 12 ч.
Бурята ще трае доста по-дълго. – Сигурно.
Може би ще успея да удължа времето. Има резервни варели.
Но ще трябва да изляза навън и да ги свържа.
Линдс! – Кажи?
Радвам се, че си тук. – Така ли?
Аз не.
Хей, открих "Каб-3". По-мъртви са от кучешка фъшкия.
Онази играчка направо ги е прегазила. – Да, виждам.
Как е при теб? – Жилищна част, второ ниво.
Господи!
Това е Пери.
Значи са Финлър, Макуортър, Дийтс и Пери.
Господи!
Така ли просто ще ги оставим?
Да. Нямаме избор. Първо трябва да осигурим въздух.
Къде си сега, Линдс? – Отдясно на тройния модул.
Виждаш ли ме, Хип? – Следвам те по петите.
Какво е положението? – Потрошихте платформата ми.
Не ставай зла. – Дай ми гаечния ключ, моля те.
Заповядай. – Благодаря.
Е, така значи. – Да, така.
Бяхме заедно на един и същи кораб два месеца.
Изпитвахме нейната сондажна платформа.
После на брега живяхме заедно.
Не е било задължително да се жените.
После се върнахме пак на кораба за 6 месеца
и ни дадоха отделна каюта, инак спиш заедно с другите.
Добра причина. Ще ми помогнеш ли? А после какво се случи?
Известно време всичко беше наред.
После я повишиха в ранг гл. инженер на същия кораб.
И тя започна да те гледа отвисоко. – Знаеш каква е Линдзи.
Може да бъде много рязка. По дяволите!
Не ме изостави, а просто ме задмина.
Бъд, нека ти кажа едно.
Не е толкова умна, за каквато се мисли.
Я се разкарай!
Покажи мускули.
Браво. Едно на нула.
Две на нула.
Линдзи, чуваш ли ме? – Чувам те, Хипи. Какво има?
Електрозахранването ни прави номера. – Линдзи, обади се. Загубих картина.
Хипи, чуваш ли ме?
Линдзи, там ли си?
Ужас! Мамка му...
Хипи, чуваш ли ме? По дяволите!
Бъд, чуваш ли ме? Край.
Май имам някакъв проблем.
Страхотна снимка, Линдс. – Фенерчето ли си изпусна?
Стига, момчета. Това е малкото.
Като че ли се движи на зигзаг. – Да, каквото и да е.
Казах какво е, но ти не ме слушаш.
Долу има нещо... различно от нас. – Бъди по-конкретна.
Нещо, движещо се на зигзаг. – Различно от нас. Не е човек.
Нещо, което не е човек, но притежаващо интелект.
Извънземен интелект.
"Извънземен интелект" – ИЗИ-та. Това е по-добре от НЛО-та.
Да им викаме тогава подводни летящи обекти, а?
За приятели от космоса ли става дума? – Да! Горещият жезъл на боговете!
Не, говорим за извънземен интелект. ЦРУ знаят за тях открай време.
Хипи, направи ми услуга. Остави ме на мира.
Да вървим в кабинета ми. – Разбира се.
Бъд, тук става наистина нещо важно. – Не предизвиквай истерия.
Че кой е истеричен? Никой!
Не се издавай, когато си ядосана. – Видях нещо. Няма да отида
и да кажа, че не съм го видяла. – Много упорита жена си!
Така е. Но сега трябва да ми повярваш.
Погледни ме! Депресирана ли съм?
Показвам ли синдром на напрежение, треперя ли, говоря ли неясно?
Не.
Бъд, това съм аз, Линдзи. Нали така?
Познаваш ме по-добре от когото и да било. Чуй ме.
Видях ги... Пипнах едно от тях.
И то не беше дрънчащ контейнер, произведен от нас, хората.
Беше меко. Най-красивото нещо, което съм виждала.
О, Боже! Жалко, че не бе с мен.
Хем беше машина, хем беше живо. Като танцуваща светлина.
Трябва да ми повярваш. Не мисля, че искат да ни навредят.
Нямам представа защо мисля така. Просто го усещам.
Смяташ, че Кофи ще ти повярва?
Виждаме само онова, което ни се иска. Кофи вижда само руснаци.
Омраза и страх.
Но ти трябва да погледнеш с по-добри очи.
Моля те! – Не мога, Линдс. Съжалявам.
Просто искам денонощно наблюдение. Вие имате шест души, а аз...
Може ли да се спрете?
И така. Искам денонощно дежурство на сонара и видеокамерите.
Тези руски "неща" могат да се върнат. Не бива да спим.
Я стига, Кофи! Тези "неща" живеят на дълбочина 6 км в бездната.
И повярвай ми, изобщо не говорят руски.
Завършихте ли вече ремонта на акустичния предавател?
Не. – Защо?
Правих си маникюра. – Тогава го довърши.
Целуни ми гъза!
Добре.
Нека се разберем.
Вие сте под мое командване. – Виж, момче...
Ние не работим за теб. И няма да изпълняваме заповедите ти.
И ти никак не ни се нравиш.
Кат.
Кажи. – Би ли застъпил първи на сонара?
Веднага.
Сони, поспи няколко часа и после смени Кат, става ли?
Хипи, ти се заеми с видеонаблюдението.
Уан Найт...
Ще се опиташ ли да поправиш предавателя?
Дадено. Дай ми няколко часа.
Готово.
Така. Хайде, дай сега малко наляво.
Какво е това?
Не може да бъде.
Виж ме, треперя чак! Чакай малко. А сега...
Това е бойна глава!
Какво друго може да бъде? – Защо са я донесли тук?
Сигурно е резервен план, за да я скрият от руснаците. Гледай!
Зареждат атомна ракета с детонатор, който са донесли.
Ще я върнат в подводницата и всичко ще отиде по дяволите.
Бам! Чиста работа!
Казвам ти. И това не е параноя...
Здрасти, Линдс.
Линдс, почакай, моля те. – След като нищо не правите,
ще се заема аз. – Линдзи, изчакай!
Линдзи! Нека поговорим. – За какво?
Бива си те! Да качиш това чудо на платформата ми.
Да домъкнеш атомно оръжие тук!
И вие ли имате чувството, че това е откачена работа?
Не е необходимо да знаете подробности за нашата операция.
Прав си! Не искам да знам! Но това нещо да изчезне оттук!
Ясно ли се изразих?!
Превръщате се в голяма пречка за изпълнението на мисията ни.
Или излезте оттук, или ще ви изхвърля!
Няма да изляза! На кого смяташ, че говориш?
Извънредно положение! Поддържащо отделение 3! Тревога!
Тръгвайте веднага! – Задръж, Линдзи.
Имаме неприятности! Елате веднага! – Какво става?
Пусни я!
Веднага! – Пусни я!
Най-умното нещо, което си правил.
Кофи, кучи син такъв! – Линдзи! Успокой се!
Какъв е проблемът? – Никакъв. Тъкмо тръгвахме, нали?
Не ни трябват. Не можем да им имаме доверие.
Ще се наложи... да предприемем нещо.
Линдс, пази се от този човек. – Той е откачен. Видя ли ръцете му?
Защо? Треперят ли? – Действа на своя глава.
Не спазва заповедите. Показва признаци на психоза.
Държи атомно оръжие. Направи ми лична услуга – млъкни!
Според мен го тресе като при 9,5 бала.
Чрез направляващия чип на камерата можеш да я пратиш, където искаш.
Идеята не е добра, Линдзи.
Дори и ако понесе налягането от дълбочината, в което се съмнявам,
стигне ли долу, просто ще си стои там като изсрано лайно.
Трябва нещо да мине пред камерата, за да го видиш.
Може да извадим късмет. Ще опитаме. – Наистина се налага да говоря с Бъд.
Когато имаме доказателство, ще кажем на останалите.
Ще докажем на Кофи, че долу няма никакви руснаци.
Този човек ме плаши повече от всичко.
Истински празноглав робот.
Дай ми няколко часа. Ще видя какво мога да направя.
Как е?
Благодаря.
Върджил, обърни се настрани.
Е, готов си, момче.
Казах ти да не се хилиш така.
Лека нощ, приятелю.
Бъд! Стани!
Кат!
Кат! – Не съм на смяна.
Бъд!
Няма нищо.
Всемогъщи Боже! – Мисля, че те харесва.
Опитва се да общува.
Това е лицето на Бъд.
Прекрасно! – Това съм аз.
Не! – Всичко е наред.
Какво е това? Живо е.
Линдзи, недей.
Морска вода.
Елате!
По-бързо! – Къде отива?
Мисля, че към модул "Б". – Линдзи, виждаш ли го?
Вдигнете ръка, ако мислите, че това беше руско водно пипало.
Лейтенант? Не? Е, това е постижение.
Свърши ли да се дуеш? – Няма начин да е само морска вода.
Сигурно контролират водата на молекулярно ниво.
Оформят я като пластмаса, като полимер.
Управляват я.
Може би цялата им технология се основава на контрол над водата.
Ти това ли видя? – Не.
Едва ли онова, което си видяла, е било едно от тях.
За какво намекваш? – Че не е било извънземен интелект,
а техният вариант на робот-изследовател.
Мислиш, че само ни изучават? – Да.
И защо? – От любопитство, предполагам.
То тръгна направо към бойната глава, а те му се радват.
Трябва да поспиш.
Няма как да предупредим на повърхността.
Знаеш какво означава това.
Всичко зависи само от нас.
От нас.
И мислиш, че те са оттам долу или...
Знаеш откъде.
Не знам. Мисля, че са от... сама знаеш откъде.
От място с подобни условия. Студ, високо налягане.
Леле! – Щастливи като прасета в кочина.
Надуши ли нещо?
Плъх такъв!
Не мърдайте!
Точно така. – Добре ли си, Хип?
Взеха Големия робот, за да пуснат бомбата при извънземния интелект.
Нагласих го да стигне точно до тях.
Боже мой! – Вземи! Преминаваме към трета фаза.
Нямаме заповед за това. – Програмирах робота да снима.
Завързали са бойната глава за него. – Кофи?
Кофи, помисли какво правиш. Моля те, само помисли!
Назад!
Откакто се срещнахме, искам да направя това.
Леко. Успокой се.
В кухнята. Тръгвай. – Махни мръсните си ръце от мен!
Знам пътя. – Шефът ти се готви
да взриви 50 килотона. И ние сме в обсега!
На колко е нагласен броячът? – На 3 ч.
Млъкни. – Не можем да се отдалечим за 3 ч.
Какво ще стане с тези хора? – Млъквай! Какво те прихваща?
Спокойно! Положението е под контрол.
Ако някой докосне тази врата, убий го!
Шоник, лейтенантът ви е на път да направи фатална грешка!
Той е луд за връзване! – Не виждаш ли, че е откачил?
Млъкнете! – Ударната вълна ще ни убие.
Ще смачка платформата като бирена кутия.
За какво говориш? – Трябва да го спрем.
Не можем да взривяваме, без да ни е наредено.
Той иска да обяви война на извънземните,
точно когато те се опитват да установят контакт с нас!
Мисля, че не ме чуват. – Така е.
Джамър? – Добре ли сте всички?
Не мърдай, размирнико! – Аз съм най-малкият ви проблем.
Успокой се, Хип. – Спокоен съм.
Как се чувстваш? – Добре съм, Бъд. Само...
Когато видях онзи ангел да идва, помислих, че съм умрял.
Добре, ще ни разкажеш за това по-късно.
Хайде. – Вързал го е с нещо.
Не помръдва. – Няма друга врата към долното ново.
Какво правиш? – Ще доплувам до люк № 6.
Ще отворя от другата страна. – Бъд, водата е ледена.
Тогава ми пожелай късмет. – Пожелай ни късмет.
И ти ли идваш? – Така изглежда.
Добре, Кат. – Вземи. В случай, че не умра.
Вие сте луди. – Хайде, нямаме време за губене.
Трябва да стигнем до басейна на платформата.
Само оттам може да се мине. – Не мога. Няма да успея, съжалявам.
Добре, Кат. Дръж се. Ще се върна.
Какво прави той? – Ще опита сам да се справи с него.
Не може да е толкова глупав. Кофи е обучен за убиец.
Не!
Кофи, чуй ме.
Бъд, добре ли си? – Хвани го, Кат!
Заключил е. – Трябва да махнем това оттук.
Хайде, помогни ми. Дърпай го, по-бързо!
Кат, отвори вратата!
По дяволите! Хайде!
Стреляй! – Добре ли си?
Освободи предпазителя. Дай ми го!
Да вървим! Помогни ми! Бързо! – Какво ще кажеш за "Каб-1"?
Готов е.
Качвай се. Справяш се по-добре от мен. – Имате ли въздух?
Има въздух.
По дяволите!
Бъд, махни се оттам.
Качвай се! Побързай! – Идвам, скъпа. Не се горещи.
Добре ли си? – Да.
Виждаш ли Големия робот? – Точно пред нас е.
О, Боже мой! – След него!
Добре. Пробвай щипката. – Охлаби. Наляво!
Не успя. Опитай отново. – Внимателно...
Хвана ли го? – Закачих го!
Дръж го неподвижно.
По дяволите! Изпуснахме робота!
Къде е Кофи, Бъд? Виждаш ли го? – Чакай да погледна.
Приближава ни бързо. Дай газ! – Проклятие!
Мини вдясно! Залюлей надясно. – По дяволите!
Не спирай, скъпа!
Приближи се.
Мамка ти!
Дръпни наляво, скъпа. Наляво!
За Бога, скъпа!
Бъд, ако мислиш, че ще се справиш по-добре, заповядай.
Мръсник такъв! Точно зад нас ли е? – Да.
Добре. – Къде отиваш!
Задръж!
"Дийп Кор", тук "Каб-1". Край.
Не получавам отговор.
А се наводняваме като луди. – Значи забеляза?
Добре се справи там отзад. – Да, но не съвсем.
Трябва да хванем Големия робот.
Оттук няма да успеем. "Дийп Кор", тук "Каб-1". Край.
Опитай отново. – "Дийп Кор", тук "Каб-1". Трябва ни...
Добре ли си? – Да.
Излезе от строя. – Страхотно.
Отнякъде идва светлина. – От платформата е.
На повече от 55-65 м е, струва ми се. – Ще ни последват.
Ще им отнеме време да стигнат дотук. Трябва да спрем наводняването.
Виждаш ли откъде се пълни? – Пропукване зад този панел.
Но не мога да стигна дотам.
Имаш ли инструменти? – Трябва да огледам наоколо.
Ами, аз вече огледах.
Нужен ми е най-обикновен гаечен ключ.
Хайде.
Мамка ти мръсна!
Успокой се, Бъд. – Добре.
Така.
Налага се да те измъкнем оттук. – Как?
Не знам. – Имаме само един водолазен костюм.
Трябва да измислим нещо. – Боже мой! Замръзвам!
Дай си ръцете. Ти си умна. Не можеш ли да измислиш нещо?
Защо не доплуваш до платформата и не донесеш още един костюм?
За това ще ми трябват 7-8 мин плуване.
После да взема костюма и да се върна...
Няма да успея. Дотогава ще си се...
Добре. Да се огледаме.
Действа ли?
По дяволите.
Чакай, чакай... – Бъд, замръзвам.
Сложи това. – Не! Какво правиш?
Не спори! Сложи го! – Това няма да ни помогне,
така че остави! – Млъкни, моля те!
Чуй! Екипиран си и си по-добър плувец от мен, нали?
Може би... – Така е. Имам план.
Ще се удавя и ти ще ме издърпаш до платформата...
Водата е почти на границата на замръзването.
Ще изпадна в дълбока хипотермия. Кръвта ми ще се вледени.
Физиологичните ми процеси ще се забавят, но няма да спрат.
Ще ме издърпаш и аз... може би ще се оправя след 10-15 мин.
Това е единственият изход. Сложи го. Знаеш, че съм права.
На платформата имаш всичко необходимо, за да успееш.
Бъд, моля те! – Това е откачено.
Знам. Боже мой!
Готова ли си? – Единственият изход!
Хвани се.
Само се дръж.
Ще успееш, сигурна съм.
Боже, Линдзи! – Знам. Ще си поговорим после.
О, Господи!
Може би не беше разумно.
Боже мой! Бъд, помощ!
Не мога, страх ме е...
Не!
Видях го! – Кого?
О, Боже! Линдзи е. – "Дийп Кор", чувате ли ме? Край.
Чуваме те, Бъд. – Вземете от лабораторията
кислородни маски, дефибрилатора, адреналин, спринцовки, одеяла.
Запомних. Край. – Веднага при басейна на платформата!
Веднага! Да вървим. – Вземам ги.
Ето го!
Хайде.
Хванах я. – Хвани краката й.
Внимавайте за главата й.
Разчистете!
Пригответе дефибрилатора. По-бързо! – Ето го.
Стана ли? – Да.
Не, не! Трябва да е на голо, иначе не действа.
Така ли трябва? Действай тогава!
Дишай!
Хайде, удари я! – Сега!
Хайде, скъпа. – Нищо не става. Брой до три.
Пак нищо. – Още един път. Удари я пак.
Зарежда се, зарежда се...
Сега.
Как е? – Няма пулс.
Хайде, скъпа! – Готови. Още един път.
Хайде!
По дяволите! Няма пулс! За Бога, никаква реакция.
Дишай! Едно, две, три, четири, дишай!
Хайде, скъпа. 1, 2, З...
Хайде, скъпа!
Скъпа, дишай!
Бъд.
Край, човече!
Няма смисъл. Съжалявам.
Никакъв пулс.
Не! Линдзи има здраво сърце! Тя иска да живее!
Линдс! Хайде, скъпа.
Направи й още един електрошок! – Зареждам.
Хайде, скъпа! – Сега!
Дишай, скъпа! По дяволите, дишай!
Никога пред нищо не си отстъпвала в живота!
Бори се! Сега! Хайде!
Бори се, по дяволите!
Бори се!
Линдзи! Точно така, Линдзи. Ще се пребориш!
Ще успееш! Съживи се, скъпа. Хайде, можеш.
Сложете й кислородна маска.
Диша! Боже мили! – Успя, спец!
Тя диша. Проверете сърцето й.
Големите момчета не плачат, помниш ли?
Страхотна си! Здрасти, съкровище. – Здрасти, куражлията.
Май стана, а? – И още как.
Винаги си права, знаеш ли? Как се чувстваш?
Била съм и по-добре. Какво ми направихте?
Следващия път е твой ред, нали?
Дадено.
С това очите ти ще се фокусират, въпреки дихателната течност.
Ако не виждаш, няма да обезвредиш бомбата.
С този товар ще се спуснеш като тухла.
Остава ти около час – достатъчно да стигнеш дотам.
Трябва да срежеш една жичка, да освободиш товара и се прибираш.
Подай ми гаечния ключ, моля те. – Хванах го.
Браво! Точно този. – Ще оправя това.
Бъд, не си длъжен. – Някой трябва да го направи.
Защо точно ти? – А кой тогава?
Значи чувам ви, но не мога да говоря, така ли?
Течността не дава възможност на ларинкса да издава звуци.
Трябва да ви предупредя. Лошо пиша на машина.
Моментът на истината. Да действаме.
Леко!
Дай го малко по-напред.
Нагласих го. – Нагласено.
Хайде, купонът започва. – Затварям.
Отпусни се, Бъд.
Добре ли си? – Просто се отпусни.
Бъд. – Отпусни се!
Гледай ме! – Спокойно.
Гледай ме. – Не задържай дъха си.
Вдишай. Точно така. Не спирай!
Не задържай дъха си. Вдишвай. Браво.
Това не е нормално. – Напротив. Ще премине след секунда.
Вдишваме течност 9 месеца. Тялото ти ще си спомни.
Точно така. Съвсем нормално. – Боже! Той диша.
Чуваш ли ме? – Ето го, мърда.
Бъд, напиши нещо.
Чувствам се странно
Трябва да опиташ
Вече съм опитвала.
Така. Да действаме. – Зад теб съм.
Дръж го, Джамър. – Внимателно отзад.
Внимателно!
Програмирах Малкия робот на същата честота като Големия.
Ще те отведе до него! Само го дръж!
На каква дълбочина е? – 975 м.
На 975 м си. Добре се справяш.
Внимавай с отломките от счупения кран. Наблизо са.
1463 метра. Това е рекорд. – Бъд, според Монк
току-що постави рекорд за най-дълбоко спускане с водолазен костюм.
Не си и сънувал, че ще го направиш, нали?
Обадете се на Гинес
1610 м дълбочина. Продължава да се усмихва.
2590 метра.
2590 метра, Бъд. Наред ли е всичко?
Попитай го има ли треперене, проблеми със зрението, еуфория?
Монк пита как се чувстваш.
Ръцете треперят
Първо атакува нервната система. – Говори, Линдзи, нека те чува.
Бъд, на 2712 м си. Добре се справяш. – Не.
Линдзи. Говори му.
Бъд, трябва да ти кажа някой неща.
Трудно ми е, да знаеш.
Не е лесно да си корава кучка. Изисква се дисциплина и тренировки.
Повечето хора не го оценяват.
Съжалявам, че ти го казвам, докато си сам-самичък в тъмнината.
И между нас има 3000 метра вода.
Загубих си мисълта.
Винаги много си говорила
Приближава се към 3-те хиляди метра.
3567 метра! Не мога да повярвам! – Млъкни! Какво ти става?
Бъд, как си?
Сигналът отслабва
Не, тук съм.
Изключете всичко ненужно. Хайде, бързо.
Прекарай сигнала през цифровия процесор.
Тук с теб съм, Бъд. Аз съм, Линдзи.
Моля те. До теб съм. Успокой се, оставам до теб.
Говори му, да чувства, че сме с него. – Премина 4876 метра.
Бъд, от налягането е. Опитай да слушаш гласа ми.
Съсредоточи се! Просто слушай гласа ми.
5181 метра. – Господи, това е направо откачено!
Бъд, не те чувам.
Какво става?
Малкият робот гръмна.
Все още може да успее.
Бъд, знам колко самотен се чувстваш.
Сам, сред този студен мрак...
Но аз съм там в тъмното, с теб. О, Бъд, не си сам...
Помниш ли как веднъж...
Беше много пиян, едва ли ще си спомниш.
Токът спря в квартирата ни на "Ориндж Стрийт".
Вторачили се бяхме в свещта, а аз казах онази глупост:
"Тази свещ е като самата мен..."
Че всички сме като свещички – сами в тъмнината на живота.
А ти... запали друга свещ и я постави до моята и каза:
"Не! Ето, това съм аз."
Стояхме и се взирахме в свещите...
А после, ако помниш този случай, знаеш какво последва.
Но тези две свещички в тъмнината...
Аз и ти...
Винаги ще бъда с теб. Обещавам.
Как си, мой човек?
Чуваш ли ни? Обади се! Трябва да ни кажеш, Бъд.
Бъд, държиш се, нали?
Обади ми се, моля те! Искам да знам, че си добре.
Чувствам се по-добре
Някаква светлина отдолу
Виждаш светлина ли? Какво представлява, Бъд?
Навсякъде светлина
Има силни халюцинации.
Пристигнах
Успя. – Браво, момче!
Добре, Бъд. Сега стъпка по стъпка.
Отвий пластината върху детонатора обратно на часовниковата стрелка.
Отвита
Браво, Бъд.
Трябва да срежеш свързващата жица. Не водещата.
Синята с бялата лента,
а не черната с жълтата лента.
Режа
Жив съм
Тихо! Пестете въздуха! – Бъд, отчети кислородната течност.
За 5 минути
Какво? – Стигна дотам за половин час!
Бъд! Хвърли товара и веднага тръгвай нагоре!
Броячът може и да греши.
Хвърли товара и тръгвай нагоре. Броячът може да е повреден.
Веднага тръгвай нагоре!
Ще поостана малко
Недей! Можеш да дишаш по-бавно!
Бъд, моля те! По дяволите! Ти ме извлече от бездната!
Не можеш сега да ме оставиш сама! Моля те!
Господи, Върджил, моля те!
Не плачи, скъпа
Знаех, че пътуването е еднопосочно, но трябваше да дойда
Обичам те, съпруго
Обичам те.
Здрасти. Как я карате, момчета?
Опитът да се организира среща на държавните глави се провали...
СССР продължи производството на танкове и самолети...
Гражданите да се въздържат от пътувания...
... го определиха като явна атака... – По дяволите!
Провежда се всеобща мобилизация,
включваща и доброволците от Гражданската отбрана...
Гледате телевизиите ни. Това ли искате да ми кажете?
Значи знаете какво става там горе? – Сеизмолозите съобщават,
че във всички океани е регистрирана повишена активност,
започнала преди 15 минути.
Това са огромни вълни, като цунами, но без сеизмологичен източник.
Вълните се движат към всички континенти...
Не знам, а и никой друг не знае какво всъщност става.
На хоризонта се задава тъмна вълна. Хората бягат в паника.
Почакайте! Вълната е от порядъка на може би 300 метра.
И нараства, доколкото виждам.
На 1-2 километра е. О, Господи!
Да изчезваме! – Оставаме! Дайте ми минутка!
Не знам и дали съм в ефир.
Не съм сигурен, но ще остана, колкото мога.
Махни се от пътя ми! – Хиляди хора...
Момчета, това е ваше дело, нали?!
Вие го предизвикахте, нали? Контролирате водата.
Това е във възможностите ви. Но защо го правите?
Ясно.
Добре, стига. Схванах!
Откъде знаете, че те наистина ще го сторят?
На какво се основава тази преценка относно нас? Не може да сте сигурни.
Откъде знаете?
Можели сте да го направите.
Тогава защо не го сторихте?
Знаех, че пътуването е еднопосочно, но трябваше да дойда
Обичам те, съпруго
"Дийп Кор", чуваш ли ме? Тук "Бентик Експлорър". Край.
Чуваш ли ме, "Дийп Кор"?
Чуваш ли ме, "Дийп Кор"? Тук "Бентик Експлорър".
Чуваме те. Добре, че се свърза с нас. – Прието, "Дийп Кор". Ей, свързах се!
Бурята още ли вилнее там горе? – Изведнъж утихна.
Трябва да ни издърпате.
Изгубихме седем души, включително Бъд.
Почти нямаме кислород. По-бързо ни измъкнете оттук...
Казват, че ще изпратят спасителна подводница от Норфолк.
Искам да видя как ще го сторят. – Колко време ще отнеме?
Не разбирам как е възможно да спреш вълна висока 800 м...
Върджил Бригман
Това е Бъд. – Невъзможно е.
Отново съм тук
Чуваш ли ме, "Дийп Кор"? – Не, не е невъзможно.
Чакайте! Получихме съобщение от Бъд. – Какво гласи?
Казва: "Върджил Бригман е жив и здрав."
Имам пови приятели тук долу Не се горещете, това ще ви хареса
"Имам нови приятели тук долу.
Май са тук от известно време.
Оставили са ни на мира, но ги вълнува какво си причиняваме един на друг.
А това излиза извън контрол.
Отправили са ни послание. Надявам се да го получите."
Бих казал, че ни е провървяло.
"Искат да пораснем и да оставим настрана детинщините.
Естествено, това е само предложение."
Момчета, вие май сте вече извън играта.
Само почакай, ще ти хареса
Какво става, по дяволите? – Уан Найт, включи сонара.
Получавам ужасни сигнали. – Нещо се приближава откъм стената!
Какво е? – Каквото и да е, огромно е!
Долу определено става нещо. Засичам голям обект.
Огромно тяло. И се издига под нас. – Къде?
Навсякъде. Там. Зад десния борд.
Тук "Бентик Експлорър".
Там! Вижте!
Помогни ми, Кат!
Би трябвало да сме мъртви. Не минахме през декомпресия.
Сигурно те са ни помогнали някак.
Да. Мисля, че си прав.
Здрасти, Бригман.
Здрасти, г-жо Бригман.
Филмът е посветен на кап. Пиърс Оливър Кид Брюър Мл.
Сценарист и режисьор ДЖЕЙМС КАМЕРЪН
Оператор МИКАЕЛ САЛОМОН
В ролите участваха
ЕД ХАРИС
МЕРИ ЕЛИЗАБЕТ МАСТРАНТОНИО
МАЙКЪЛ БИЙН
ЛИО БЪРМЪСТЪР
ТОД ГРАФ
ДЖОН БЕДФОРД ЛОЙД
ДЖЕЙ СИ КУИН
КИМБЪРЛИ СКОТ и др.
Музика АЛАН СИЛВЕСТРИ
Превод на разширената киноверсия Стефка Коен
Допълнения, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2017 ©