Wild Wild Country - Season 1 (2018) (Wild.Wild.Country.Part.2.2018.WEBRip.Xvid.AIR23MJ.srt) Свали субтитрите
В Прокуратурата на САЩ /Робърт Уийвър/
всичко, за което трябва да се притесняваш е дали си добър.
помощник-прокурор, Прокуратура на САЩ,
Имаш златен шанс да станеш /област Орегон/
възможно най-добрия обвинител.
Ако имаш качествата, мястото ти е
в съда, намиращ се зад гърба ми.
Най-доброто място за израстване като обвинител.
Това е всичко, което мога да кажа.
Обхватът на делото "Раджниш" беше колосален.
Местиш ашрама от малък град като Пуна
до САЩ, все едно е товар на кораб,
и в същото време вършиш хиляди престъпления.
Искахме да разберем кой може да е архитектът на това.
На пръв поглед беше ясно, че е Шийла.
Дали гуруто...
- Нека да се доизкажа. Това не беше
мотивирано от алчност. Това беше зло.
ТАЗИ ДИВА, ДИВА СТРАНА
Спомням си като дойдохме в Орегон,
хората разбраха, виждайки мащаба на ранчото,
че това което става е историческо.
Окръг Васко, Орегон
Беше раят на Земята.
Беше рай.
Събудиха ме рано и ми казаха да се приготвя.
Трябваше да купя дрехи. /Джейн Сторк/
За Америка бяха подходящи тънките, /"Ма Шанти Б"/
но все още оранжеви. Обаче взех панталони и тениски.
Щях да летя за Орегон, но дори не знаех къде е.
Всичко ми беше голяма мъгла.
Нека го кажа така. /Свами Прем Нирен/
Ние сме на гъза на географията. /личният адвокат на Багуан/
В нищото.
Нямаше никой там. Най-близкия град беше на 30 километра.
Село Анте
Там и пет човека не видях да се разхождат.
Когато напуснахме Антелоуп - този заспал, малък град
и тръгнахме към ранчото, бях изумена,
защото беше толкова диво,
толкова сурово,
но пък обширно.
Наистина дива страна.
Втора част
Бях взет от човек с автобус и потеглихме към ранчото,
по наистина ветровит, тесен, двупосочен път.
Докато слизаш от автобуса виждаш красотата
на долината.
Стоях над "Голямото кално..." и гледах безбройните хълмове.
Бяха с размерите на "Манхатън".
255 000 декара.
Казаха ми: "Всичко, докъдето ви
стига погледа, принадлежи на вас."
Беше пределно ясно, че сме пристигнали в Обетованата земя.
В североизточен Орегон, последователите на индийския гуру
са само на едни избори от създавaнето
и контролирането на най-новия град в Орегон.
Град Раджнишпурам, създ. 1981 г.
Решихме да се самоуправляваме.
150 американски жители могат да създадат свой град.
Тази разпоредба е основно право.
154 регистрирани гласоподаватели от ранчото
гласуваха единодушно да се обединят в Раджнишпурам като град.
В щата Орегон, всяка група хора, живеещи в общност
имат право да се обединят. Нарича се домашно правило.
Имате право да създадете собствен град.
В Конституцията на САЩ е вградена
свободата да се събираш, да се сдружаваш.
Откривам първото заседание на Градския съвет на град Раджнишпурам.
Страхотно.
- Добре.
Градът, от който се нуждаехме.
Самата общност можеше да издава собствени разрешителни за строеж,
да има собствено правораздаване, да бъде независима.
Намирам се в едно от най-големите ранчота в северозапад.
260 кв. км от Орегон,
познато като "Голямото кално ранчо". Днес се нарича Раджнишпурам,
защото виден индийски гуру и последователите му го купиха,
надявайки се да го превърнат в оазис за Багуан.
Много красив град, какъвто не е съществувал във Вселената,
където хората ще живеят в хармония, в любов.
Красив град, пример за Вселената.
Не знам да е имало град изграден по този начин.
Град, основан на любов, съпричастност и споделяне,
вместо на собственост, алчност и гняв.
И ние,
хората, които живеехме там,
всъщност знаехме, че изграждаме това.
Отидох, защото знаех, че ще е истински вълнуващо да изградим
общност от нищото. Започнахме от нулата
най-историческата общност, /Ма Прем Съншайн/
която някога е съществувала в тази страна.
Опитваме се да построим /"Съни"/
светилище за Багуан, докато все още е жив.
Отговарях за връзки с пресата.
Ние отворихме нашите врати за пресата,
защото се гордеехме какво правим, кои сме и какво създаваме.
Вероятно това е първият опит на човечеството,
в който се използват модерни технологии,
за да живеем заедно в хармония, заедно с природата.
Имахме много работа.
Не искахме мързеливи хора.
Медитатори ни трябваха за по-късно.
Сега беше време за работа.
Познавайки много санясини през годините, знаехме
на кого можем да разчитаме. /Джейананда/
Извикахме експерти, които да ни инструктират, да ни обучат
и да развият нашия потенциал. /президент, "Раджниш Интернешънъл"/
Тези санясини - опитни архитекти, учени, надзорници се отказаха
от удобството на съвременна Америка, за да си бъдат самодостатъчни.
Взехме най-креативните хора от всички области,
готови да измислят наистина новаторски неща.
Участвахме във велик експеримент за създаване
на нещо от нулата, буквално от нулата.
Усилията бяха огромни, особено в първите няколко месеца.
Хората бяха наистина доста
ентусиазирани, бяха готови на всичко.
Работехме ден и нощ на три смени,
на четири смени, колкото трябва.
Само строяхме до пълно изтощение.
Хората си скъсваха задниците и бяха щастливи,
смееха се и се майтапеха.
Никой не се оплакваше от 16-часовия работен ден.
Нямаше ни нищо. Сякаш правехме нещо велико тук.
Строителството в Раджниш върви с пълна пара.
Около 100 последователи на Багуан работят
от изгрев до здрач.
Ако си представиш строителството на град,
ние построихме всичко необходимо. Построихме инфраструктура,
собствена електроцентрала,
достатъчна за 10 000 души.
Прокарахме канализация през цялото ранчо.
Имаше голям натиск за прокарване на пътища.
Имахме най-големите булдозери.
Гледаш тези момчета да се качват на "Ди 9"
и да бутат доста тонове земя с тях.
Всъщност те се движеха ето така,
за да дълбаят каньона.
Искам да кажа, че ме плашеха.
Жените имаха много специална част
в изграждането на Раджнишпурам.
Чувстваха се равни с мъжете и искаха също да са шофьори на камиони.
Наслаждаваха се да са в калта и мръсотията.
Здравей, мамо.
- Проектирането на града беше
с невиждан мащаб и обем.
Работата вървеше прекрасно.
Не можех да повярвам, тъй като там където нямаше нищо,
сега имаше цели комплекси.
Построихме малки А-образни къщи.
И търговски център изградихме.
Имахме банка,
пицария,
бутик.
Цветовото разнообразие беше леко ограничено.
Имахме зала за медитации,
която беше голяма. Можеше да побере 10 000 души.
Построихме си собствено летище,
много голям язовир
с монумент там.
Чувстваш се толкова добре като си млад и виждаш, че правиш нещо,
което е толкова творческо, толкова конструктивно.
Чувстваме се толкова горди, че сме направили всичко това.
Докато не го видите, не можете да го схванете.
Казвам ви, това е Шангри Ла, за която всеки е мечтал.
Всеки иска да бъде част от тази Шангри Ла,
но никога не успявал да е.
Разбирате ли, че когато купихме ранчото,
всичко беше неизползваема земя.
Така че в допълнение към цялата сграда, построихме ферма.
Беше най-модерната, с екологична насоченост,
с възстановяване на земята, с минимално
потребление на вода. Интелигентно земеделие.
Искахме да вземем земя, която е била изтощена,
съсипана и да я възстановим.
Чувстваме, че с много работа и любов това ще се случи.
От самото начало можехме да разработим ресурси
като слънчева енергия, напояване.
Можехме да излекуваме земята, да храним хората холистично.
Ще създадем земеделска земя,
такава каквато не е имало тук преди.
Ще бъдем самоиздържаща се общност.
Ние произвеждахме повечето храна, мляко, сирене,
сами, за нашата общност.
Изцяло възстановихме цялата серия от бентове.
Буквално превърнахме пустинята в зеленина.
С възстановяването
дивия живот се завърна.
Възвърнахме природата.
Съживихме тази земя
с нашата пот и със здравата ни работа.
Трябваше да ни предложат за Нобелова награда.
Толкова се гордеех не само с мен, но и с цялата общност,
че можем да представим това на Багуан.
Пристигането на Багуан, август 1981 г.
Усещах се като млада булка,
готвеща се да приеме съпруга си в първата брачна нощ.
Постлахме 370 кв. м
зелен килим около къщата му.
Хората от ранчото, които го подготвиха,
искаха всичко да е безупречно.
Донесохме животни, като пауни например.
Малко музика за добре дошъл.
Беше като в красив филм на Фелини.
Багуан дойде и седна на стола си,
гледайки към хората безмълвно.
Да видиш характерната усмивка на Багуан
и брадата му, вееща се от вятъра,
сякаш любов струеше
от очите му към мен.
Антелоуп, Орегон. Население - 40 жители.
До скоро най-големият проблем в града
беше гниещия под на пожарната.
След това странниците пристигнаха.
Наистина е твърде странно /Розмари и Кели Макгриър/
като се замислиш.
Откъде се взе цялата тая безсмислица.
Беше по-лошо от червените дрехи, наречени мала.
Не знам как да го нарека,
може би поличба. Просто изглеждаше нередно.
Всички имаха нещо, което ние /Джон Бауърман, фермер/
наричахме "погледа".
Сякаш бяха омаяни.
Всички го виждахме в очите им.
Мислех ги за странни. /Джон Силвъртуут, кмет на Антелоуп/
Бил е хипнотизатор, преди изобщо да дойде в САЩ.
Първото нещо, което ме научиха, беше да си кръстосвам ръцете
за да им покажа, че при мен няма да сработи.
И сработи доста добре. Кръстосвах ръцете си,
когато правех тези неща и те се отдръпваха.
Всеки в Антелоуп не вярва на Раджниш
и мрази потокът от санясини, минаващи през града.
Ново е за мен. Не знам нищо за тях.
Просто се тревожа от неизвестното.
Те са непознати за нас и начинът им на живот
е различен от това, с което сме свикнали.
Наистина не бяхме готови за тях, защото сме заспало, малко,
пенсионерско градче и това си е твърде много активност.
Смятам, че всеки трябва да отиде там
и да види какво правят.
Що се отнася до мен, те не правят нищо добро за тази страна.
Спокойния ви живот е почти изчезнал?
- О, абсолютно. Унищожиха го.
Е, харесва ли ви или не, те са тук и са стотици.
Почти от самото начало се появиха притеснения сред местните.
Много се говори тук, в Антелоуп, за новопристигналите съседи.
Любопитството се обърна в притеснение,
когато реклама се появи в национално списание.
"Изследвайте докрай вашата сексуалност" -
предложение, което изнервя гражданите.
Това е упадъкът на цивилизацията ни.
Неодобрявам свободната любов и всичко от този сорт.
Ние вярваме в брака
и в отглеждането на семейство. Те също вярват в него,
но не съм сигурен за частта с брака.
Разкажете ми за отворения брак?
Какво искате да знаете за отворения брак?
Всеки сключил брак тук, независимо какви са хората,
е въвлечен в него колкото му се иска да е.
Няма табута, указания, препоръки,
какви трябва да са отношенията им един с друг.
Скоро, след като сблъскаха с нашия начин на живот -
хора, които се прегръщат и целуват по улиците,
хора, които се смеят и танцуват без музика,
всичко, което върви със секс-култа и секс-гуруто,
и за капак идеята, че можем да имаме град там.
Това наистина ги изплаши.
Те като цяло са консервативни християни.
Такива хора, когато са изплашени се напрягат.
Добре, Маргарет, ела насам. /Маргарет Хил, кмет на Антелоуп/
Поста кмет на Антелоуп се предаваше постоянно
от човек на човек, защото нищо друго не се случваше в града ни.
Стана така, че Маргарет Хил беше на горещия стол,
когато цялата тази безсмислица започна.
Идвайки за пръв път, те бяха топло посрещнати от общността ни.
Бяха различни.
Всеки, който е различен привлича вниманието.
Бяха ни интересни, докато
не започнаха наистина да ни натоварват.
Няма как да ти е приятно.
Тя беше достатъчно силна да отстоява позицията си
и това определено се оказа необходимо.
Оказа се правилният човек, но скоро щеше
да се изправи пред непосилна задача.
- О, да.
Трябва ли на група от хора,
с подобни убеждения, да й бъде позволено да нахлуе
и буквално да заличи културата, намираща се там?
Говорех с Маргарет и тя ме попита: "Как така не правиш нищо?"
Кели и аз седнахме и си мислихме:
"Още не знаем какво се случва. Нека изчакаме и да видим."
Маргарет каза: "Ела, искам да ти покажа какво имам."
Четох литература и статии за тях, които тя имаше,
както и писма от различни хора, разказващи
какво се случило с децата им. Бяха доста стряскащи.
В едно писмо от Индия, последователите на Багуан
Шри Раджниш са наречени брутални войници.
В друго от Нова Зеландия, смутена майка търсеше дъщеря си.
Хил каза, че макар писмата да са само слухове,
е обезпокоена въпреки това.
Чуваме за насилие
по време на т. нар. "терапия", придобила много форми
и предизвикала счупени кости, насинени очи и други подобни неща,
според пресата и според писмата, които получих.
Едно от най-дразнещите неща
е навикът им да не казват истината.
Дори и да ги хванеш в лъжа,
те се държат много вежливо, сякаш нищо не се е случило.
Смятаха ни за не чак толкова умни.
Не бяхме добре образовани и те щяха да ни покажат
какво би трябвало да е идеалното общество.
Смятаха ни за селяндури,
които нищо не знаят и не разбират,
а себе си за много по-умни от нас.
Има разлика между мъдростта и здравия разум,
а те мислеха, че са надскочили интелигентността.
Хората бяха доста търпеливи
и очакваха да разберат малко повече за това, какво се случва.
В Министерство на правосъдието, всеки отделен проблем,
засягащ щатското правителството /Уилям Гери, заместник-прокурор/
минава през главния прокурор. /Главна прокуратура/
Работата, която вършехме наистина беше богоугодна. Беше важна
и вярвахме,
че този вид държавна служба е благородна.
Случилото се в Джоунстаун не беше толкова отдавна.
Ние открито се притеснявахме
от подобен развой на нещата като там,
защото, когато хората се отдадат изцяло
на някой водач като Багуан,
се отварят възможности
да се вършат безумия.
Безпокояхме се.
Прекъсваме предаването, за да видите специалния репортаж
за масовото самоубийство в "Народен храм" в Гвиана
и за убийството на конгресмена Лео Райън.
Това беше религиозният култ, известен като "Народен храм",
накарал калифорнийския конгресмен Лео Райън да отиде
в Джоунстаун, Гвиана, през ноември 1978 г.
Точно когато са щели да бъдат отведени на летището,
мъж с нож се опитал да убие конгресмена Райън.
Да, той спомена нещо за отвличане, за удушаване, за убийство
или, че възнамерява да ме убие.
Всичко това се случи малко преди засадата да започне.
Това беше един от последователите на водача на култа Джим Джоунс,
който уби Райън, отприщвайки масовото самоубийство,
отнело 917 живота.
Тази вечер имаме история за култ и един от последователите му,
която по зловещ, а според някои и по плашещ начин
е започнала с клането в Джоунстаун.
Една от опечелените на погребението на Райън е била
дъщеря му Шанън.
Днес тя нарича себе си Притам -
име, дадено й от духовния водач от Индия, който тя сега следва,
но подчертава, че това не е култ.
Шанън използва парите от застраховката на баща си,
за да се присъедини към Раджниш.
- Много хора биха се запитали
как би се почувствал баща ви, ако знаеше, че живеете тук?
Ако баща ми можеше да дойде, щеше да види, че тук
е точно обратното. Всеки, който е бил тук може да го потвърди.
Ако беше оцелял от Джоунстаун и дойдеше тук,
щеше да види, че разликата е огромна и щеше да ме подкрепи напълно.
Дъщерята на Райън
обясни, че тук е различно.
Ако ни виждаха с отворени очи, щяха
да разберат, че не сме заплаха за никого.
О, при нас е дъщерята на човека, от случая "Джоунстаун".
Помислих се: "Каква е връзката?"
Погледнато от този ъгъл, ни свързва с "Джоунстаун",
но нямаше нищо общо с нас. Искам да кажа, че Джим Джоунс
не знаеше нищо за източния мистицизъм,
за медитацията. Той беше християнин.
Има повече общо с тях, отколкото с нас.
Това е нелепо сравнение.
Начинът ни на живот не е самоубийствен.
Ние сме животоутвърждаващи, а не животоотричащи.
Християните насочиха целия си поглед върху култа.
Имам предвид, че само думата, използвана заради "Джоунстаун",
предизвиква страх.
Мисля, че особено след нещата с Джоунс
всеки е малко изплашен от култове.
Имам усещането, че тези култове
те контролират, вместо ти да контролираш себе си.
Раджниш е антихрист от библейска гледна точка,
на когото Християнската църква трябва да отвърне с истината.
Искам само да бъда пример и свидетелство
за раджнишките хора и за този свят, живеещ в тъмнина.
Когато се доближите до член на култ,
хванете се здраво не само за християнската ви вяра,
но и за християнската любов, за да се справите с тях.
Нарочването на култа
тръгна от пресата.
Всеки ден те се подреждат в 14 ч.,
за да гледат 52-годишен човек как шофира "Ролс-Ройс".
Защо го правят? В какво вярват?
През по-голяма част от времето, както се вижда в новините,
е, че негативните неща продават вестниците.
Марша, виждаме как на този самопровъзгласил се Бог,
пристигнал от Индия, се разраства култа му
и как това води до ескалация на напрежението в областта.
Тази вечер: "Опасни ли са раджнишите
не само за съседите си, но и за всички нас?"
Днес, Джим Джоунс го няма,
но неговия дух и ужасната му параноя живеят,
преродени не в джунглата на Южна Америка,
а по хълмовете на Орегон.
Ако Раджниш искаше да повтори Джоунстаун в Орегон
и ако беше наредил на последователите си да изпият
отрова "Кул-Ейд", смятате ли, че щяха или...?
Да се надяваме, че няма. Той има огромен контрол.
Докторе, какво ще кажете за групата на Раджниш?
При нестабилна личност,
съчетана с огромна власт над неизброимо много хора,
съществува такава потенциална опасност.
Антикулт експертите бяха смешни, защото определиха
същността на култа като
структура от правила с едноличен лидер,
която подкрепя групата като цяло. Това по-добре подхожда
на армията на САЩ, отколкото на нас.
Бяхме група луди индивидуалисти, на които им се случи да са достатъчно
организирани да изградят общност, защото така ни се искаше.
Не обичаме да ни казват в какво да вярваме,
как да се молим и как да живеем.
Искаме да бъдем свободни.
А антикулт хората, които казваха, че сме заслепени,
всъщност бяха ужасени от свободата на индивида. Ужасени.
По това време беше много трудно
да изкопчиш каквато и да е информация за Раджниш.
Дори репортерите, с които говорих се опитваха да се докопат до нещо,
но беше доста секретно.
Този филм - "Aшрам в Пуна" /излязъл 1981 г./
очевидно беше шокиращ за обществото.
Мисля, че всеки, който го е видял,
щеше да се тревожи, че новите му съседи са такива.
Неочакваните неща са били заснети от младия немски
режисьор Волфганг Доброволни.
Той симпатизира на култа към гуруто Багуан Раджниш. Само заради това
му позволиха да заснеме аспекти от култа му,
което не биха позволили на "Би Би Си" и други медии.
Този Волфганг, беше сложил скрита камера
в една от групите за терапия, с което
е нарушил правата на лицата в групата.
Не знам дали е било направено тайно или явно. Нямам идея.
Но има кадри от групата за срещи на Тирта в Пуна.
В тези ранни времена всичко беше позволено.
Тази вечер ще излъчат филма. Някои зрители дойдоха тук чак от Антелоуп,
за да добият първи впечатления за Багуан Шри Раджниш
и последователите му.
- Хората
от и около Антелоуп гледаха филма
и така разбраха кои сме и какво ще правим там.
Това, което следва е неприятно за гледане.
Нищо не е добавено за ефект или сензация.
Отидох до Индия, за да съм сигурен за себе си и ето какво открих.
Махай се!
Махай се!
Върни се, върни се, върни се, върни се.
Страхът! Не мога да го намеря къде е?
Лентата те разстройва какви са хората и в какво ще се превърнат.
Много зли неща се случваха там.
Мисля, че бях споменавала този цитат от Едмънд Бърк:
"На злото му е достатъчно добрите хора да не правят нищо."
Истина е. Трябва понякога да правиш нещо,
дори да не си планувал
да го свършиш през живота си.
От "Благодаря ти, Боже" на Бил Фей
Благодаря ти, Боже,
за небето над мен.
Благодаря ти, Боже,
за земята под мен.
Историята на рода Бауърман в този регион,
датира от около 1869 г.,
когато пра-прадядо ми е основал града.
Не искам много за себе си...
Баща ми никога не се е опитвал /Бил Бауърман 1919 - 1999 г./
да бъде богат и известен.
Бил Бауърман в Юджийн беше нещо като кралица Елизабет в Англия.
Той беше Мъжът.
Служил е в армията.
Отишъл в Италия и воювал в Апенинските планини.
Всъщност отишъл зад немските редици към края на войната.
Накарал цялата Осма Немска армия да се предаде.
Така получил няколко нашивки,
след което отишъл в университета на Орегон.
Възродил отбора, който хората идвали да гледат,
заради успехите му.
...Благодаря ти, Боже,...
Спечелил четири колежански титли
и станал национален шампион в 12 от дисциплините.
Бил е треньор на олимпиадата през 1972 г.
в Мюнхен, когато се е случила трагедията.
Това наистина го съкрушило
и шест месеца по-късно, след като преминал през
треньорството на олимпиадата, се пенсионирал.
В същото време забелязал, че американските обувни компании
правили наистина калпави обувки за бягане.
Започнал да експериментира.
Един ден взел малка оребрена преса, с диаметър 15 см.
Направил гумени подметки и ги залепил
към стар чифт изтъркани маратонки.
И резултатът се превърнал в "Найки".
Марката "Найки" е създадена през 1971 г.
Бил Бауърман - треньор по бягане в колежа "Найтс",
създал прочутите грайфери.
Двамата забелязали бума на джогинга и превърнали
несъществен продукт в основна необходимост.
Маратонките станали изключително популярни.
Използвали се за джогинг от аеробика до разходка.
Милиони хора носят "Найки" днес. Това е голям бизнес,
оценен на 3 милиарда долара.
Когато "Найки" станаха известни, изведнъж баща ми много забогатя.
Когато се забъркахме с раджнишите, /1 000 приятели на Орегон/
Бил Бауърман, който е съосновател /Енвироментал Лоу Груп/
на "Найки", се свърза с нас. /Марк Грийнфийлд, адвокат/
Той притежаваше ранчо точно до "Голямото кално...".
Освен това се свързахме с Кели и Розмари Макгриър,
които също имат земя, точно до "Голямото кално ранчо".
Те ни потърсиха да ги защитаваме.
При първата ни среща говореха за фермерска комуна.
Това беше добре, защото искахме добра ферма.
Но сега говорят за град с хотел, който ще има 500 стаи,
който е с размерите на "Портланд Хилтън".
Говори се и за производство. Нищо от тези неща не е за ранчо.
Това, което наистина искаха е град за 10 000 души
и те го искаха в много отдалечена част на Орегон.
Така че бяхме изправени пред ситуацията
какво ще е въздействието върху съседните имоти,
върху използването на земята? Това, разбира се,
бяха въпроси, които "1 000 приятели на Орегон"
поставяха в контекст, различен от този на раджнишите.
Казвам се Бил Бауърман. Раджнишите
дойдоха и заявиха, че ще създадат хубаво
земеделие в "Калния тесен каньон", наречен от тях
"Голямото кално ранчо". Те нарушиха
обредите ни, законите ни.
Така че стана ясно, че наистина не са земеделци.
Твърдо убеден съм в това.
Баща ми не харесваше Раджниш.
Той усещаше, че си заслужава да се борим.
Бяхме големи късметлии, че баща ми
спонсорираше "1 000 приятели на Орегон".
Те бяха едни от най-големите ни помощници.
Те искаха, така да се каже, да запазят Орегон за орегонците.
Бил и "1 000 приятели..." говореха с нас и ни попитаха,
дали ще се подпишем за съдебно дело срещу ранчото.
Нищо не разбирахме от адвокати, съдилища или подобни неща.
Така че това беше голямо учене в движение.
Допускате ужасен прецедент тук.
Ще покриете окръг Уаско с преносими къщи, комуни и градове,
независимо дали са религиозно или финансово базирани.
"1 000 приятели..." вероятно беше единствената организация,
която заведе дело срещу Раджнишпурам.
Тя пое цялата тежест на гърба си
и започна битката.
"1 000 приятели на Орегон" вече внесе петиция
за събаряне на сградите в Раджнишпурам.
Очаквам в окръг Уаско
да се спрат строежите и да се премахнат сградите.
В съда заявихме, че земеделската земя
е за земеделие, а не за градове.
Казах, че търсим как да изискаме премахването на тези сгради,
защото те никога не са строени законно.
Съдът може да заличи града им.
Наистина вярвам, че градът ще изчезне.
Така можем да се върнем към тихия и спокоен живот,
който цареше преди в това затънтено кътче на Орегон.
"1 000 приятели на Орегон" бяха отрова.
Те искаха да унищожат свършеното от нас.
Те надминаха фанатизма,
и търсят безсмислено разрушаване.
Фактически, убийството на процъфтяваща общност
се прави в името на, цитирам: "Устройствен план".
За нула време бяха похарчени милиони.
Шийла беше изключително мотивирана
проектът "Голямо кално..." да заработи.
Към този момент, тя наистина се вбеси.
"1 000 приятели на Орегон" казва, че намерението им
е да видят това място разрушено.
Добре, нека дойдат. Аз ще бъда на пътя.
Ще трябва да карат през мен. Техен избор.
Ще оцапам булдозерите им с моята кръв.
Ще се гордея да съм под тях.
Смятате ли, че ще се стигне до там?
- Ако не осъзнават твърдостта ми,
значи са глупави, неинтелигентни.
"1 000 приятели на Орегон" използваха
само земята, за да ни откажат от правата ни
и да ни сразят.
Но ние също бяхме поумнели.
Шефът на този екип - Шийла Силвърман,
е свикнала да получава каквото иска.
Ако не може да има свой град тук, в "...калното ранчо",
тя е решена да купи следващото най-добро нещо - град Антелоуп.
Ако не намериш малки вратички в закона,
ти губиш.
Започнахме да купуваме имотите в Антелоуп,
за да подсигурим нашето съществуване като град.
И взехме превес.
Антелоуп имаше към 40 жители по това време.
Над половината от имотите в града,
като къщи и прочие, се продаваха евтино.
Така че най-лесното беше да купим имоти
и след това да преместим всичките ни бизнес дела там.
Притиснати сме в съда и трябва да стоим
в Антелоуп, за да запазим домовете си,
магазинът ни, печатницата, от която се нуждаем.
Това ще е позицията ни,
докато се промени зонирането или нашия град в ранчо.
Просто трябваше да направим, това което трябва, за да оцелеем.
Как го наричаха?
"Превземането на Антелоуп!"
Други национални новини. Антелоуп, Орегон
е град на запад, където кореняци и новодошли
са във вражда, каквато преди се е уреждала с престрелка.
Членовете се местят в малкото градче, носейки начин на живот,
неодобряван от някои местни жители.
Планът на раджнишите е да останат за дълго.
Те купуват всичко налично.
Това, което се случи в Антелоуп е като прегазване
от парен локомотив. Те просто го превзеха.
Преди месец това беше кафенето на Антелоуп.
Mясто за среща на 40-те местни жители на града.
Кафенето беше купено от комуната в Раджнишпурам.
Те смениха името на "Зорба Дъ Буда".
Сега има банани, вместо пържен бекон на грил.
Това беше първото, което ни пречупи. Първото, което направиха.
За много местни жители, кафенето е пример какво се случва с града им.
Влязох за последно в кафенето преди две седмици.
Защо?
- Просто не ги харесвам.
Това е комбинация от религиозни предразсъдъци
и че всичко е тяхно, защото са дошли преди нас.
"Аз дойдох преди теб, затова не може ти да си тук."
Купихме няколко къщи, които се продаваха
и платихме цялата цена на хората от Антелоуп за тях.
Предстои неизвестен на брой имоти да се купят в съседство.
В края на март осем парцела и кафенето станаха собственост
на комуната.
- Купиха старата зелена къща
и един имот в долния край, който се състои от три до пет части
или нещо такова, и още седем парцела в другия край на града.
Спомням си този човек, седнал с пушката
на верандата с намерението: "Никога няма да им го продам."
Две седмици по-късно сложи чека в джоба си.
Говорим за стари хора с фиксиран бюджет.
След това идва Шийла със златни химикалки и диамантени пръстени
и казва: "Ще ти напиша чек за 50 000 долара за това място."
И хората: "Как мога да кажа "не" на това?"
Взимат 50 000 долара и бягат.
Шийла заяви: "Ако не продават сега,
ще продават по-късно на моята цена."
Собствениците бяха много доволни, че продажбите.
Техните имоти се продаваха от години.
Никой не ги купуваше. Беше призрачен град.
И най-накрая идва щастливия ден, в който те могат да ги продадат.
Всички политици говореха за "ужасното превземане от този култ
на малкия град от стари хора".
Купихме каквото се продаваше.
Какъв шанс имаме, като превзеха града?
Вече сме малцинство
и за тях ще бъде много лесно да контролират града.
Не разбирам откъде накъде го наричат "Нашия град."
Това е градът на всички. Имаме равни права с тях.
Ние като селска общност,
не ни харесва
да бъдем превзети от култ, което всъщност се случи.
"Превзеха ни. Общността ни е унищожена."
Беше призрачен град. Това, което се случи е, че живна тази общност.
Сякаш сме лоши хора, че правим това.
Когато раджнишите опитаха да превземат Антелоуп
беше като битка с мечове, не по-различна от война.
Те веднага започнаха да ни притискат, да претендират,
че сме ги обидили по всякакъв начин.
И да бъде честен, след първата година
меко казано, местните не ги искаха.
Вие сте дългогодишен гражданин на Антелоуп. Споделете впечатления.
Не харесвам никой, който идва и се опитва да превземе град.
Това е неприемливо за мен. Вярвам, че има само един Бог,
а да се кланяш на човек, е все едно Сатаната да те е накарал.
Те са водени от сатанинска сила.
Разкарай го оттук.
Ще имаш ли нещо против?
- Не.
И него също.
Местните фермери бяха наистина изплашени
и започнаха да правят неща от страх, които иначе не биха правили.
Изплашиха се, а след това се разгневиха.
Освен страх има и гняв в Антелоуп и околността,
който местните могат да превърнат в отмъщение към раджнишите.
Това патрони ли са?
- Разбира се, че са патрони.
"Савидж 300". Това означава, че ще се сражаваме.
Ние сме американци. Схващате ли?
Обичам Америка с цялото си сърце.
Не мога да понеса този човек да прави това с нас.
Те са нашественици. Не с куршуми,
а с пари и неморален секс.
Те буквално искаха да си вземем багажа и да се махнем.
Не всички действия към раджнишите са законни.
Хотелът им в Портланд беше нападнат два пъти за една вечер.
И ние заявихме: "Няма да се махнем.
Тук сме, за да останем."
Живях в Антелоуп и като намек много американски знамена се издигнаха.
Едно от първите неща, които видях беше стикера "Долу Багуан".
Атмосферата беше омразна.
Имаше няколкo инцидента с местни фермери, стрелящи по пътни знаци
или в небето,
казвайки на санясините, че ще им пръснат главите.
Грабвайте пушките и да ги издухаме, да ги изхвърлим.
Такива чувства предизвикват като идват...
...в тази част на Орегон внимавайте за елени.
Раджнишите следят за ловци.
Техен хеликоптер е засякъл група ловци наблизо около ранчото.
Разкарайте хеликоптера оттук.
Беше плашещо. Повечето хора, обикаляха с пикапи
с по няколко пушки в задната част на кабината.
Така че това може би не бяха напразни заплахи.
Те не просто искаха да бъдат застреляни,
а настоятелно си го просеха.
Има една стара поговорка: "Подбирай внимателно враговете си,
защото начинът, по който се бият, определя какъв ще станеш."
Почти веднага започнаха да тормозят хората в Антелоуп.
Осветяваха с прожектори къщите ни през нощта.
Голямата ми дъщеря крещеше, заради
движещата се напред-назад светлина по прозореца.
Бяха много отмъстителна група.
Възрастни хора щяха да излизат да косят трева,
а раджнишите сложиха камера
на улицата и ги снимаха.
Защо мислите, че го правят?
- За да ни дразнят.
Не ми пука, че снимаха приятелите ми за престъпната им колекция.
Просто снимат всичко.
Движеха се из града. Снимаха всеки,
всичко. Хората се уплашиха.
Хората са ужасени. Те обикалят
и снимат по цял ден. Нищо друго, освен тормоз е.
Ако това е съседска любов, то аз съм сбъркан.
След много месеци на тормоз, не можехме повече да търпим.
Не можехме. Истински кошмар е.
Всички бяха смазани. Все се питахме колко ще продължи това.
Ами ако продължи повече, отколкото може да издържим?
От нас зависеше да не позволим
на това зло да спечели битката.
Антелоуп, Орегон е на път да бъде превзет
от индийски гуру и последователите му,
а гражданите изобщо не харесват тази идея.
Намират, че да няма град е по-добра алтернатива.
Местните жители на малкия Антелоуп са заклещени в битката
между фондация "Раджниш" и "1 000 приятели на Орегон".
Единствената им защита е да "самоубият" общината си,
за да не предат управлението на града на религиозните последователи.
Опитахме се да го разпуснем. Идеята беше, че ако го направим,
те няма да имат причина да искат да останат.
Раджнишите се вбесиха.
Градският съвет пусна петиция за разпускане чрез гласуване.
Тези хора се опитаха да разрушат града си, да го разпуснат,
така че да спрат "тези червени хора,
да развиват Антелоуп".
Местните жители в Антелоуп насрочиха избори за разпускане
на общината си, преди раджнишите да им я отнемат.
Девизът им от един стикер гласи: "По-добре мъртъв, отколкото червен."
Никой не прогнозира какъв ще бъде резултатът,
но едно нещо е сигурно, че борбата с мултимилионната организация,
си струва цената, платена от водачите на този малък град.
Сега вие сте кмет и очевидно имате позиция
за политическата система тук, но все пак се застъпвате за това.
Трудно е.
Наистина не мога да говоря за това.
Това са само местни избори в една малка орегонска
общност, но привлича вниманието на нацията.
Спорът между дългогодишните жители на града и жители на местната
комуна, ще се реши в изборите днес. Въпросът от гласуването е:
Ще живее ли или ще умре този град?
1982 г., изборния ден
Това беше гласуване за заличаване на града -
последно усилие за предпазване на Антелоуп
от политическия контрол на тези хора.
Историята започва тук в град Антелоуп.
Двете групи бяха затрупани от порой репортери
и камери, които се изсипаха в града.
Имаше поток от новинарски емисии на медии от цял свят.
"Ей Би Си", "Си Би Ес", "Ен Би Си" в праймтайма.
Беше преживяване.
Избирателната активност тази сутрин достигна 120%,
а броя на регистрираните гласоподаватели се сменяше бързо
като резултата в баскетболен мач.
Гласувам по същия начин както винаги.
Тук има много повече хора и задръствания.
Много повече неща стават, отколкото е нормално, но независимо
колко дълги са изборните процедури, те вървят според закона,
което е най-важното.
Не знаех, че съм така харесван.
- Знам.
Преди да отворят урните тази сутрин, раджнишите имаха преднина.
Снощи беше 52 на 39.
Два часа по-късно, разликата намаля до три гласа.
Здравейте.
До обяд, мнозинството от над 90 избирателя бяха раджниши.
Резултатът: Да - 42. Не - 55.
След обявяването на резултатите кметът Маргарет Хил каза:
"Жителите на Антелоуп изгубиха повече от избори тази вечер."
Съкрушена съм. Не знам защо.
Предполагам, че
и другите са така.
- Раджнишите ни превзеха.
Ще почервенеят щата, ако някой не ги спре.
Повярвайте ми ще го направят.
Мислех, че е смешно,
защото бяхме обвинени в използването
системата на управление, наричана представителна демокрация,
за да се защитим от тези, които искаха да ни унищожат.
Затова бяхме порицани
за "ужасното поглъщане на тази малка общност от червените хора".
И малко по малко, постепенно
раджнишите превзеха Антелоуп.
Гражданите се обаждаха на всеки избран
и всеки държавен служител с апел:
"Кога някой ще направи нещо с тези
раджниши и ще прекрати нещастието в живота ми?"
Аз казах: "Засега
Прокуратурата на САЩ няма да се занимава с този случай.
Ако нещата се променят в нещо по-голямо и мащабно,
моля обадете ни се и ще преразгледаме случая."
Това беше през 1982 г. Но през 1983 г. всичко се промени.
Изведнъж се събудих.
Изправих се на 90 градуса и седнах в леглото си.
Не можех да заспя. Цялото ми тяло беше напрегнато.
Имах зловещо усещане.
Не знаех какво е, но нещо не беше наред.
Минаха четири часа
и ни се обадиха от Портланд, за да ни кажат,
че нашият хотел е бил взривен.
/От "Мрачно дете" на Марлон Уилямс/
Днес, три експлозии разтърсиха хотела в Портланд, Орегон,
собственост на водача на противоречивия религиозен култ -
Багуан Шри Раджниш.
- Първата бомба е експлодирала
в 1:19 ч. сутринта. Според началник Клъм
може да има още експлозиви в сградата.
Явно взривът е пробил дупка в пода.
Изкърти вратата на банята, вратата на стаята
и посипа улицата със стъкла.
И докато федералните и местните екипи започнаха разследването,
мистерия обгърна самоличността на мъжът, който е дошъл в стая 405.
Първо влезе, регистрира се
и каза: "Връщам се до колата ми, за да взема друга чанта."
Върна се, взе две чанти и се качи горе.
След това в 2:56 ч. още две бомби са гръмнал в стаята на мъжа.
Засега не се съобщава за жертви.
Повече от 60 последователи са евакуирани от сградата.
Цяла вечер гледаха от улиците как хотелът им гори.
Очаквахме подобни неща, заради фанатизма,
заради обезпокоителните неща, които се случиха. Не го очаквахме
толкова скоро, но очаквахме след известно време да има кръвопролития.
Раджниш и неговите ученици бяха заплашвани няколко пъти,
откакто пристигнаха в Орегон преди две години.
Те обявиха, че това няма да ги изгони.
Нищо не може да ни уплаши и изгони от Орегон.
Тук сме, за да останем. Тук ни харесва. Просто е.
Подготвяме са за всичко по въздух, по земя.
Каквото и да дойде ще сме готови.
И искаме всички да знаят това,
че ако използвате насилие,
то ние ще бъдем готови, за да се защитим.
След взривовете беше ясно,
че ако аз не взема мерки, за да защитя нашата общност,
никой друг няма да го направи.
Тогава купихме оръжия за ранчото.
Ако не си загрижен за децата си,
за общността си, за Учителя си,
би било жалко.
Багуан каза от самото начало
това: "Аз не съм Исус, аз не съм Ганди."
Когато Исус казва: "Обърни и другата буза."
Взимаш и двете."
/...чакам те,
чакам те,
чакам те.
ТАЗИ ДИВА, ДИВА СТРАНА
...не беше изненада,
винаги се надявах никога да не погребвам дете.