Wild Wild Country - Season 1 (2018) (Wild.Wild.Country.Part.1.2018.WEBRip.Xvid.AIR23MJ.srt) Свали субтитрите
Вървях от нас към пощата, /кмет на Антелоуп/
което е около три или четири пресечки.
По средата на улицата стоеше
някакъв слабичък мъж.
Реших, че не е американец. /1981 г./
Европейците си личаха по обувките.
Те са с модерни, кожени обувки, не с каубойски ботуши.
Той каза: "Тук ли живееш?", а аз отвърнах: "Да, тук живея."
Той добави: "Те идват.
И други ще дойдат тук.
Ще има много проблеми.
Ще има много хора тук."
Звучеше някак скептично.
Кой можеше да очаква, че ще стане така, както стана?
Първоначално не можеш да си го представиш това
дори в мечтите си.
Стана много по-страшно, отколкото някой можеше да си представи.
Антелоуп, Орегон
1981 г.
Антелоуп беше малко местенце в средата на нищото.
Доста изолирано от всичко.
Град Антелоуп -
заспало, малко градче, /Розмари и Кели Макгриър/
наброяващо около 50 души. /местни фермери/
Беше просто малко, тихо градче.
С поща,
магазин,
старо училище
и със стара църква.
Определено тихо си беше в Антелоуп.
Всеки в Антелоуп познаваше всеки. /Джон Бaуърман, местен фермер/
Всички се разбираха и си помагаха един на друг.
Правеха се барбекюта, коледни партита и какво ли не в общността.
Предимно пенсионери имаше,
които за пръв път можеха да си купят къща.
Щяха да се наслаждават на последните си години в мир, в покой
и да са усамотени.
Имаше малка статия във вестника.
Само две или три изречения.
Нещо от сорта: "Богат гуру с "Ролс-Ройс",
купи ранчо в Антелоуп."
Аз просто си помислих, че е лудост.
Не знам как иначе да го кажа.
Купиха "Голямото кално ранчо", което е около 320 000 декара.
Стръмни, скалисти, хълмисти възвишения.
Диво и сурово място.
Там нямаше нищо, само няколко
малки стари сгради и 240 000 декара скали.
Хората нямаха представа какво са си наумили те.
Чухме, че този култ е купил...
Те не го наричаха култ, нали?
- Не, не.
Шепа хора бяха купили земеделска област,
което изглеждаше малко странно.
Изведнъж звънна телефона и някой ми каза:
"Аз съм собственикът. Тези хора идват.
Направете всичко възможно да не ги допускате."
А аз: "Какво става?"
Помислих си, че нещо ново и непознато се появи за мен.
Чудехме се, кои са тези хора.
"Защо са тук? Колко ще останат?"
Знаете какво намеквам?
Веднага се опитаха да затворят всички пътища около себе си,
така че хора да не влизат. И тогава започваш да се чудиш:
"Е какво сега, ще се кланяме ли?"
И не след дълго Багуан дойде
и видяхме какво представляваше.
Някои от съседите ми около Антелоуп наблюдаваха
как се преместват натоварени на камион след камион,
всички тези строителни материали и преносими къщи.
И стана ясно, че няма да бъде ранчо.
Витаеха такива слухове,
че той има идея за град от 50 000 души в пустинята.
Малкото нещо стана голямо нещо, само за седмица или две.
Много хора подозираха, че те имат дългосрочен план.
Никой не можеше да си представи мащаба на това, което се разгърна.
И сега като разказвам на хората, те все още не ми вярват,
защото е прекалено невероятно какво се случи.
Някой ще напише книга
и аз ви гарантирам, че когато се появи тя
хората, които я прочетат ще кажат, че е измислица написаното.
Нямахме представа, че щяхме да се сблъскаме
с най-големия случай на отравяне в историята на САЩ,
най-големия случай на шпиониране
и най-голямата имигрантска измама, случили се в САЩ.
ТАЗИ ДИВА, ДИВА СТРАНА
режисьори: Чапман Уей и Маклийн Уей
Когато дойдоха, веднага се представиха
и заявиха, че искат основно да обработват земята,
да следват религията си и да бъдат добри съседи.
Предполагам, че проблемите започнаха, когато Шийла се появи.
Ма Ананд Шийла контролира фондация "Раджниш"
и десетки милиони долари. Сега гуруто казва...
Ма Ананд Шийла беше личния секретар на Багуан.
Беше неговият говорител.
Според мен тя управляваше цялата комуна.
Главният помощник на Багуан - Ма Ананд Шийла
и дузина други водачи от комуната
се смята, че се укриват в южна Германия.
Тя беше замесена с Багуан през голяма част от живота си.
Не знам дали беше подготвена за работата,
но определено беше спечелила доверието на този кръг,
в който тя беше много доверен лейтенант.
Федералните прокурори на страната питаха западногерманското
правителство за екстрадиране на Ма Ананд Шийла в САЩ.
Шийла - бившият секретар на Багуан Раджниш,
е обвинена в измама и опит за убийство в Орегон.
Тя имаше план и не вярваше, че някой ще й попречи.
Знае ли полицията къде в момента е Шийла?
Разбрахме, че тя живее в гората някъде около Цюрих.
Майспрах, Швейцария
С всяка корона върви гилотина.
Без гилотината не може да носиш короната.
Това беше моята съдба.
Но защо човек трябва да поставя някой под гилотина?
Прави го заради силата му.
Те искат да унищожат силата му.
И въпреки гилотината, все още не са ме убили.
Все още не са убили моя дух.
Няма значение къде отивам, винаги ще нося короната,
докато не ме е страх да бъда под гилотината.
Ма Ананд Шийла
Бях обвинена в куп ужасни престъпления.
Разбира се всички от тях в "опит за".
Обикновено успявам с каквото се захвана.
Това е шега.
Така че светът убиваше
мен и моята същност толкова често,
че нямаше какво да загубя.
Какво можех да загубя?
Първа част
Бомбай, Индия
На първата ми среща с Багуан /1968 г./
бях младо момиче само на 16 години.
Нашият баща ни каза на всички,
че ще отидем на посещение при Багуан.
Каза, че ако този човек живее дълго, ще бъде втория Буда,
че Сарасвати е на езика му.
Богинята на познанието е на езика му.
Отидохме в неговия апартамент.
Седнах с баща ми отзад, до стената.
Сутрешният декемврийски бриз подухваше приятно в хола.
По всички стени имаше стотици книги.
Видях Багуан и това беше краят ми.
Багуан Раджниш
познат по-късно като Ошо
Багуан дойде загърнат на гърба, ето така,
в белия си шал
и лунги /местно облекло/, но нищо под него.
С красиви космати гърди.
И тогава разбрах,
че сълзи течаха по бузите ми.
Видях тази усмивка и тези отворени обятия,
и просто отидох в тях.
Цялата ми глава се разтопи.
Ако в този момент
смъртта дойдеше, щях да я приема.
Животът ми беше цялостен, завършен.
Роджър и аз се венчахме през 1966 г. /Пърт, Австралия, 1968 г./
Тогава живеехме в западна Австралия /Джейн Сторк/
и беше абсолютно нормално /"Ма Шанти Б"/
да си женен и да имаш семейство.
Така че две години след като се оженихме, се роди синът ни Питър.
Ние живеехме с мечтата -
млади хора се срещат, влюбват се,
женят се, имат деца и живеят
щастливо завинаги. Оказа се, че не е така, както си мислех.
Друго стана. Бях сърдита, гневна.
Роджър и аз имахме реални проблеми в нашия брак.
Трупах всичко, трупах, трупах
и след това просто избухвах.
Просто си казах: "Не искам отново така.
Не ми харесва. Трябва да направя нещо по въпроса."
Съсед веднъж ми каза за психолог от Департамента по обществено здраве.
Роджър дойде с мен. Бях доста нервна.
Мъжът излезе от малката сграда и тръгна към нас.
Дори не забелязах, че носи дълга оранжева роба
и огърлица с мъниста. Изобщо не я забелязах.
Той каза: "Ще правим медитационен център тук.
Ще е малък засега. Това е само началото
и ще правим медитация."
Аз като незнаеща си казах: "Медитация?! Какво пък е това?"
Покани ни в малката сграда.
Имаше и други хора, също в оранжеви дрехи.
Видях там много големи снимки на Багуан
с искрящи очи
като дълбоки кладенци.
Психологът даде на Роджър и на мен превръзки за очи.
Динамичната медитация е комбинация от хиндуизъм и психотерапия.
Каза ни да дишаме много бързо и бясно,
през носа, навътре и навън, за първата част от музиката.
Интензивното дишане и хипервентилацията
е предназначено да събуди змийската сила, наречена Кундалини.
Във втората част просто трябваше да оставим всичко да излезе.
Ако ни се искаше, викахме и крещяхме.
Каквото дойдеше просто го оставяхме да си отиде.
След това в третата част вдигахме ръце си и скачахме.
При всяко приземяване, викахме: "Ху, ху!"
След това четвъртата част беше тихата.
Просто си много тих и неподвижен.
Когато всичко свърши просто плачех.
Това беше моето облекчение.
Само плачех.
Роджър ме търсеше сред групата от хора.
Беше доста голяма група. Той ме дърпаше за дрехите ми.
Дърпаше ме наистина силно и викаше: "Връщай се!"
Но той просто се беше вкопчил във: "Връщай се!"
(Неразкрито място)
Сийкуим, Вашингтон
Първото, което трябва да разберете, е, че повечето санясини днес
станаха санясини, след като Ошо почина.
Те никога не са го виждали, не са го чували, не са били в ранчото.
Тези, които бяха в ранчото, /Свами Прем Нирен/
бяхa сплотени. /личният адвокат на Багуан/
Може би като след война или нещо такова.
Сближавате се след изключителна трудност,
където се свързвате един с друг,
чрез доста дълбока връзка,
отвъд семейната.
Любовта свързваше онези от нас, които бяхме там.
Родих се в най-доброто време и на най-доброто място
в историята на света, на което може да се роди човек.
Бях роден в САЩ в края на 40-те години след войната,
когато най-накрая средната класа можеше да живее сносно.
Където, ако си умен можеш да се образоваш без да имаш пари.
Така че аз отидох в правно училище.
Бях умен,
агресивен, враждебен.
И на това поприще за пръв път в живота си ми потръгна.
Наеха ме във фирмата "Манат" от Лос Анджелис.
Тогава те бяха най-бързо развиващата се кантора в САЩ.
Бях втория водещ адвокат.
Биваше ме много на делата,
на съдебните процеси. Сякаш се бях роден да го правя.
Представлявах Джак Кент Кук и "Лейкърс", Линда Ронстад.
Имах голямо дело, свързано с Шон Касиди.
Беше доста яко, но си скъсвах гъза от работа.
Бях адски изтощен, свършен.
Един от най-добрите ми приятели отиде до Индия.
Всъщност, като се върна аз го посрещнах и се качихме в планината
с кемпер "Фолксваген", модел 64-а г.
Той сякаш се беше трансформирал,
подмладил се с 20 години. Лицето му светеше.
Усмихваше се като дете.
Сам донесе няколко касетки на Ошо.
Преди това не бях слушал негови касетки.
И знаех, че животът ми не е същия.
Багуан беше много модерен,
много хипи облечен.
Той привличаше интелектуалците,
уморените от традиционния
и рутинен начин на живот интелектуалци.
По времето когато се запознах с Багуан, той беше в пълната си сила.
Беше неудържим.
/От "По-усърдно мисли" на "Медуза"/
Моето мнение е, че всичкото означава нищо.
Багуан говореше пред малки групи от хора
и там намери някои последователи.
Привличаше каймака на обществото.
...Всичко се превръща в каквото иска да е.
Ние нищо не променяме тук.
Започна да издава собствените си книги.
И преди да разберем,
беше станал по-голям от рок звезда.
Моето мнение е, че всичкото означава нищо.
Стадионите, бих казала, се пълнеха с по 20 000-30 000 души.
Спомням си един ден започна да вали
и няколко човека започнаха да си тръгват,
а Багуан им извика:
"Що за търсачи сте, щом няколко капки дъжд ви плашат."
Всички замръзнаха на местата си.
Беше пълна тишина,
а той продължи да говори.
Отидохме на тази лекция
и внезапно Багуан ме извика отпред.
Седнах на половин метър от краката му.
Благослови ме и каза:
"Шийла, ти си влюбена в мен
и аз съм влюбен в теб."
Той не се срамуваше от провокации.
Говореше за духовност,
капитализъм, сексуалност.
...какво се случва или какво означава?
Беше толкова революционен.
...в понеделник. Чудя се как ли ще бъде. Да!
Всички комари летят уплашени.
Все повече и повече западняци идваха.
Искаше да създаде международна комуна.
Общност, където да се медитира и да се създаде енергийно поле.
Така че Багуан реши да се премести в Пуна.
Необходимо беше да съм около него.
Физическото му тяло беше толкова важно за всички нас.
Ашрам "Раджниш", Пуна, Индия
Станах много нетърпелива
да отида в Индия, за да се запозная с Багуан.
Някои от хората от медитационния център
отиваха и се връщаха.
Те говореха за ашрама, за Багуан,
че можеш да седиш в краката му.
Аз развих нуждата
да седна в краката на моя учител.
И в един момент си казах: "Отивам в Индия."
След развода, когато се събуждах
сутрин, се питах: "Какво правя?
Какви ги върша? Твърде много преяждам, пия,
работя. За какво?"
И тогава реших, че съм до тук и си подадох оставката.
Хората мислеха, че съм луд да избягам от златната мина.
Така че отидох в Индия.
Помня първия път, когато летях до Индия. Слязох
от самолета и съм в такси. Видях тези двулентови пътища,
индийските шофьори на камиони и автобуси, които се разминаваха.
От самото начало бях напълно претоварена.
Толкова много хора и смесица от толкова много
различни миризми, аромати и шум.
Там са най-големите катуни, каквито не сте виждали през живота си.
И по средата на това има ашрам.
Имаше порта.
Когато портата се отвори, преминах с Роджър
в друг свят. Беше наистина спокойно.
Беше много зелено, буйно зелено.
Имаше малки групи хора в оранжево,
седящи или стоящи наоколо, говорейки си тихо един с друг.
Беше истински оазис.
А къщата на Багуан само се виждаше през зеленината.
Имаше силно усещане за: "Ах.
Най-накрая го направих."
Беше хубав слънчев ден.
Имаше много красиви стари дървета,
пълно с хиляди папагали.
И всички тези хора, море от движещи се хора, носеха морунени роби.
Но това бяха много нежни движения. Хора, говорещи помежду си,
хора, седящи и пиещи чай, прегръщащи се хора.
Исках просто да съм там.
Чувствах се като пристигнал.
След живот, в който имах усещането,
че не съм на мястото си,
включително и сред семейството ми,
се чувствах все едно съм се прибирал у дома.
Багуан изнасяше беседа всяка сутрин.
Всъщност, това беше първия път, когато физически видях Багуан.
По онова време, Багуан носеше много проста
бяла роба,
с дълги ръкави до глезените.
Имаше дълга брада.
Изглеждаше като мъдрец.
Излезе от вратата с ръце допрени в "намасте",
което е поздрав. След това се придвижи от вратата до стола си.
На мен ми изглеждаше сякаш не докосва земята.
Сякаш просто се плъзгаше.
Брадата му леко се поклащаше от начина му на движение.
След това седна.
Бях облегнат отзад на мрежата за комари.
Бях никой.
Беше толкова въздействащо, да го слушам и да бъда с него.
Толкова въздействащо.
Дори не помня какво си мислех,
но се озовах седнала в краката на Багуан.
И тогава той ми проговори.
Аз не съм специален, в който и да е смисъл.
Не твърдя, че съм син на Бог.
Просто заявявам едно нещо,
че бях заспал, а сега съм буден.
Вие сте заспали и също може да се пробудите.
Ще продължа да помагам на хората да се пробуждат.
Пробуденият човек ще бъде новият човек.
Той няма да бъде християнин, хиндуист,
мохамеданин, индиец,
немец, англичанин.
Той ще бъде обикновено пробудено същество.
Багуан искаше да създаде нов човек.
Един нов човек, който живее в хармония с другите,
с природата.
Където хора от всички националности,
с всякакъв цвят на кожата, от всички религии,
седят заедно.
Такъв нов човек, изпитващ единствено уважение към другите.
Изтокът е останал куц, заради т. нар. духовност.
Останал е беден, ненаучен, без каквато и да е технология.
А Западът е избрал материализма.
Но човекът е много пуст и безсмислен.
Без духовност няма да има център.
Човек се разпада.
Западният човек е полу.
Източният човек е полу.
Моето усилие е да създам цялостен човек.
Средностатистическият гуру отрича всичко.
Всичко материално, сексуално.
В миналото това е работило.
Добре се е котирало.
Но сега сме в модерно време.
Багуан атакуваше всичко това.
Можеш да бъдеш духовен без отричане.
Сега има два пътя.
Или потискаш секса, както са правили
всички т. нар. религиозни традиции по света,
или го трансформираш.
Аз съм за трансформацията.
Затова уча санясините си да бъдат креативни.
Да творят музика, поезия,
картини, керамика.
Да творят нещо. Каквото и да правиш,
прави го с велико творчество.
Направи нещо ново за съществуванието
и сексът ви ще се издигне на по-висше ниво.
За мен се отвориха нови възможности,
защото Багуан беше много еклектичен. Добре
се изразяваше. Той беше професор по философия
и говореше за неща, за които не бях чувала преди.
За всички различни религии,
за Буда, за Заратустра.
Бях много привлечена от неговото неуважение към статуквото.
Стори ме се много освежаващо, прекрасно.
Можеш да се надсмееш над нещата. Не беше нужно
да плачеш постоянно за живота.
Той беше противоречив и много популярен.
Имаше богата палитра от качества.
Когато седнеш с него в зала с 6-7 000 души,
всеки човек, отворен към него беше опиянен.
Под "опиянен" имам предвид, че след беседата
хората, ако станат твърде бързо, щяха да се спънат.
Той предаваше невероятната си енергия на тях.
Нужно ти е защитено място, където можеш да работиш.
Място, в което обикновените неща,
табута, задръжки, са оставени настрана.
И това е само началото.
Много, много неща ще дойдат.
На път са.
Другите, които ще дойдат,
ще са неизброими.
Затова отговорността ти е голяма,
защото ти ще подготвиш пътя.
Всички усетиха, че са в началото на велик експеримент.
И ние наистина видяхме потенциала му
за трансформиране съзнанието на планетата.
Наистина почувствахме това,
сякаш бяхме избраните хора.
Ние сме материалистични духовници.
Нищо такова не се е случвало по света.
Това е нов експеримент, ново начало.
Предстои му велико бъдеще.
Окръг Мерин, Калифорния
Предимно с финанси съм се занимавал.
Работил съм в международна банка /Джейананда/
на "Уол Стрийт". /президент, "Раджниш Интернешънъл"/
Исках да създам холистична комуна,
много преди да стана санясин.
Основах компания, наречена "Нео-Баланс",
за да улесня притока на стоки към Индия
и да положа основи, така че общността да процъфтява.
По това време навлизахме в годините на Виетнамската война.
Това, което ни бе казвано от нашето правителство и култура
не беше точно това, което се случваше.
От нас се очакваше да ходим в колеж,
да си намерим работа, да създадем семейство.
Хората започнаха да се съмняват
във валидността на нашите религии, на нашите правителства.
Мисля, че заради това, толкова много младежи се бунтуваха
по това време срещу статуквото и гледайки навътре, търсеха отговори.
За мнозина, раздвижването на човешкия потенциал
е най-значимото социално откритие на века.
Раздвижването на човешкия потенциал се превърна в бизнес,
нелегална религия, контракултура, масов феномен,
привличаща стотици хиляди обикновени хора.
За човешките възможности, себереализацията, просветлението,
творчеството, духовното развитие
казват, че могат да станат нашето бъдеще.
Ошо беше част от "Ню Ейдж" пробуждането, което се случваше.
Вътре в ашрама в Пуна се случваха
най-динамичните "Ню Ейдж" терапии,
които съществуват на всяко място по света.
Европейци и американци циркулираха из Индия,
идващи да видят какво представлява Изтокът.
За мен това е моето семейство, моя дом.
Богато е, изобилно е.
За мен няма нищо на запад сега.
- Изучавах други духовни философии
и всички езотерични глупости, случващи се в Бъркли.
И тогава от Пуна се върна приятелка.
Видях толкова много промени в нея.
Почувствах, че е намерила онова, което аз търсех.
Така че заминах за Пуна, за да го намеря.
Това осигуряваше стабилни приходи,
които да задоволят нарастващите нужди на общността.
Багуан разбираше от финанси.
Западнякът идваше с долари, вместо с рупии.
Медитацията беше продукт.
Беше продуктът, който носеше парите,
за да вършат работата, която той имаше предвид.
Аз не бях медитатор.
Не проявявах интерес към това. Не беше моето нещо.
Аз обичам да работя.
Но не беше конфликт между мен и Багуан.
Познавах търговските му умения.
Знаех как да създам организация,
как да създам капиталистическа работеща общност.
Шийла беше умна. Тя беше наслада,
беше ловка. Имаше усет за власт.
Беше много чаровна. Умееше да се справя с хората.
Знаеше как да управлява една нова комуна.
Трябваха ни пари, сгради. Трябваше да купим нова земя.
Хрумна ми идеята, че тук има
най-малко 3-4 000 санясини,
и че те могат да ни заемат пари.
За една вечер учредихме малка банка с картова система.
Осигурихме със сигурност голям прилив от пари.
Оперирахме с няколко стотици хиляди долара.
Това са много пари за Индия.
Всички комуни в миналото са умрели, заради тази тъпа идея,
че не трябва да създаваш благосъстояние.
Багуан ни учеше да не се изолираме,
седейки в Хималаите и медитирайки.
Трябва да бъдем част от пазара.
Сега 1 500 санясини работят в комуната.
Нуждаят се от дрехи, от лекарства, от всичко.
Тази комуна ще живее.
И единствения начин е, да бъде богата.
Колкото повече работихме, толкова по-големи ставахме.
Привлякохме тълпи от хора.
Последователи започнаха да влизат през оградата.
Нямаше спиране.
Багуан ме наблюдаваше.
Искаше да ме тества.
Никога не се почувствах неадекватна
да му кажа каквото исках.
Бих казала, че ме преценяваше.
Държеше ме под око.
Едно от първите неща, които направихме,
беше да отидем до рецепцията.
Това беше стъклен офис,
точно до предната порта, когато влязохме.
На много голям стол в средата седеше
много слаба индийка. /Лакшми - секретар на Багуан/
Явно беше шефът там.
Казаха ни, че това е Лакшми - секретарят на Багуан.
Да бъдеш личен секретар на Ошо беше повече отколкото си мислите.
Личния секретар на Ошо отговаряше за администрирането на всичко.
Ролята на личен секретар на Багуан е да носиш кръста му.
Луда роля е. Ролята на Лакшми
беше да бъде говорителка на Багуан.
Възприятието отвън беше, че това е безкласово общество.
Но всъщност когато отидеш в ашрама откриваш, че има хора,
които имат различна степен на власт.
Отидох в офиса, за да попитам за работа.
Дясната ръка на Лакшми беше много жизнена млада индийка.
Така срещнах за пръв път Шийла. /Шийлa, помощник-секретар/
Тя каза: "Искаш да работиш?
Прекрасно. Нуждаем се от отговорен чистач."
Чистач!? Пропътувах толкова път, за да чистя!?
Чистенето на общите тоалетни беше работата ми през първата година.
Багуан не искаше хора, дошли за умствено забавление.
Той искаше хора, които да подкрепят общността.
В първите дни събирахме висококвалифицирани интелектуалци -
лекари, адвокати, строителни надзорници.
Визията ни беше да създадем общност,
която да бъде пример за света.
Това ще бъде първия санясините град.
В рамките на пет години 50 000 санясини ще има там.
А в рамките на десет години да станат 100 000.
Багуан искаше да създаде нова комуна - "Будафийлд".
Тази "Будафийлд" беше една Обетована земя.
Така че търсехме земя, която да има потенциала
да поеме огромен брой хора
и да расте.
Трябваше ни достатъчно място за 10 000 души.
Нуждаехме се от дом, тъй като Багуан трябваше да продължи
към друго, различно ниво.
Той изпрати Лакшми да търси нова земя
и заръча да не се връща без сключена сделка.
Изпрати Лакшми в Делхи, Мач, Бомбай.
Проблемът е, че по това време г-жа Ганди
беше премиер.
Политически бяхме неудобни.
Гледаха на нас като на заплаха за тяхното общество.
Мислех си как този фантастичен, духовен учител,
не може да се изразява в собствената си страна.
Беше по времето на Пуна, когато един фундаменталистки хиндуист
се изправи по средата на беседата,
хвърляйки нож по Багуан.
Ножът не го уцели, но беше близко.
За Багуан беше ясно,
че веднага трябва да вземем други мерки,
да предпазим него, ашрама му и хората му.
Отидох в библиотеката му,
за да взема копие от Закона за правата на човека и Конституцията.
САЩ даваха право на всички хора да практикуват религия.
Смятах, че излизането от Индия, наистина трябваше да се проучи.
Една вечер, след душ, получих телефонно съобщение.
Викаха ме в стаята на Багуан.
Той каза: "Шийла, ела отпред."
Попита ме: "Какво мислиш за Лакшми?"
Отговорих на Багуан: "Не виждам нищо добро."
Лакшми не беше способна, да уреди земя за него.
Попита ме: "Къде би отвела човек като Багуан?"
Тогава аз отвърнах: "Бих пробвала в Америка."
Той сякаш засия
и аз му казах:
"Моето убеждение е, че няма да имаме проблеми в САЩ.
Намирам Конституцията им за много свята."
И тогава той каза: "Шийла, имам нещо за теб."
Сложи ръка на главата ми.
Аз само го гледах.
Сълзи течаха от очите ми.
И тогава той каза: "Шийла, ти си новият ми секретар."
След това добави:
"Добре, търси място в Америка."
Беше през 68-а г. Бях на 17 години. /Ню Джърси, 1968 г./
Татко ни каза: "Пращам ви да учите в Америка."
Какво ме впечатляваше в Америка?
Предполагам всичко в този момент.
Америка беше обещаваща земя.
Бях очарована от идеята за свобода.
Виждах равенството между мъжете и жените.
И цветът на кожата беше важен.
В първата ми година,
в колежа "Монтклеър Стейт",
срещнах съпруга си Марк.
Все още не беше Чинмая.
Красив мъж.
Първата ми любов.
Имаше типичен еврейски хумор, който ме разсмиваше
до болки в корема.
Наслаждавахме се, разхождайки се по "Канал Стрийт",
на огромните сгради, на яденето на туршия от голям варел.
Чувствах се толкова добре.
Но той беше болен човек.
Марк имаше болестта на Хочкин.
Бореше се с нея 13 години.
Смъртта стоеше като оголен меч над врата му.
Вечерта преди да почине
се погледнах в огледалото
и видях лицето си, че е посивяло.
Тогава знаех, че нещо не е наред с Чинмая.
Казах на Багуан: "Мисля, че Чинмая умира."
Той каза: "Усещането ти е правилно.
Но не искам да има сълзи в очите ти,
защото, ако види сълзи ще му бъде трудно да умре."
Една сълза не пророних пред Чинмая.
Не познавах по-дълбока тъга от тази.
Багуан каза на лекарите да ме приспят за три дни.
Когато се събудих след три дни
той каза: "Тази глава е завършена.
Сега ще се затрупаш с работа."
Пуна, Ашрамът, 1980 г.
Един ден Багуан обяви на сутрешната беседа,
че сега достатъчно от нас са готови да общуват с него мълчаливо,
и че той няма да говори повече.
Нечувано, невероятно,
но той спря да говори.
Санясинка седеше до мен в градината на закуска.
Попитах я: "Как е Ошо?" Тя отвърна: "Той е в тишина."
Пропътувах целия този път, за да седя пред него и да го слушам,
а той е в тишина. Това означаваше, че е в уединение.
Не се виждаше с хора.
След като е в тишина, кой ще говори?
Когато Багуан спря да изнася публични лекции,
аз станах неговия говорител, като негов секретар.
Всичко се стовари на моите плещи.
Не искахме Багуан да е
в какъвто и да е директен конфликт със закона.
И затова ми беше дадено пълномощно,
неотменимо пълномощно.
Човек дава такава власт
само на някого, на когото вярва толкова безмерно.
Имах важна среща с екипа ми.
Заявих, че заминаваме за Америка.
Казах: "Разбирате ли какво означава,
да се вземе това огромно дърво,
което е разпростряло
своите клони и корени, насред Индия."
Това беше огромна опасност.
Трябваше да покажа на тези хора
какво означава да държат езиците си зад зъбите.
Никой не трябваше да има и най-малка представа какво
става, защото ако хората знаеха, то нямаше да се случи.
Отидох в Бомбай.
Кандидатствах за виза.
Отидох до отдел "Имиграция" и казах:
"Искам да говорим с вас лично."
Пред очите си можех да видя документа -
този дълъг телекс, даващ виза на Багуан.
Моят шеф, от офиса за резервации ме извика отвън.
Погледнахме го въпросително,
но трябваше просто да стоим.
След това портата се отвори
и Багуан с белия си, брониран "Ролс-Ройс"
премина през портата, надолу по алеята
извън ашрама.
През четирите години, когато бях в Индия, той никога не напусна ашрама,
а изведнъж замина.
Трябваше посред нощ да отидем на летището.
Качихме се
в "Боинг 747" на "Пан Ам",
като горния етаж го бях резервирала изцяло за него.
Това е тази красива снимка, на която му сипвам първото питие -
чаша шампанско.
И тогава той взе бутилката в ръката си.
"Сега за моята Шийла." Сипа ми и ми я подаде.
И напуснахме Индия.
Богът отлетя. Изглежда, че Багуан
е напуснал ашрама в Пуна, на първи юни,
без предупреждение и без да каже сбогом.
Последователите му нямат идея къде се намира.
Носят се слухове, че е в САЩ.
Върнах се в Ел Ей. Не знаех какво ще правя.
Мотаех се с едно старо гадже, в неделя сутрин.
Спомням си, че пиех кафе и хапвахме сладкиши с нея, в леглото.
Тя донесе "Ел Ей Таймс".
Имаше огромна статия от Ръсел Чандлър.
Ошо беше дошъл в САЩ.
Бавно, но сигурно всичко преносимо от ашрама
беше разглобено, продадено и изнесено.
Взех децата си, съпруга ми и отидох в Индия, за да живея с Багуан.
Всичко, което познавах, целия ми свят, ми бе отнет.
Взех телефона и се обадих на 503 - "Информация"
и казах: "Искам да говоря с онези хора от централен Орегон."
Тя каза: "Изчакай, ще те свържа."
Всеки знаеше кой е той и какво се случва.
Казах: "Виж, аз съм адвокат в Ел Ей.
Скоро взех саняс и искам да знам какво мога да правя."
След 30 секунди говорех с Шийла.
Тя попита: "Имаш ли лиценз за Орегон?"
Казах: "Не." Тя каза: "Вземи лиценз и ела тук."
Така и направих.
Багуан беше порцеланов.
Много крехък, много скъпоценен,
на милиони години.
И аз бях достатъчно щастлива,
да поема отговорността,
да го транспортирам от една страна до друга,
на много млада възраст. Беше приключението на живота ми.
Усещах сякаш някой беше дръпнал килима из под краката ми.
Но бях решена да чакам.
Знаех, че ще се върне.
Защото, ако не се върнеше, какво щях да правя?
Е, той не се върна.
Не се върна седем години.
Раджнишпурам е голяма жива опера.
Шийла е сопрано.
Багуан е тенор.
Раджнишпурам е залата.
Оперите винаги са трагични накрая.
Но тази опера имаше толкова много аспекти, измерения.
Прииска ми се да кажа: "Хора от Орегон,
смятайте се за щастливци, че тази опера дойде при вас."
/От "Америка!" на Бил Калахан/
ТАЗИ ДИВА, ДИВА СТРАНА
...Америка!
Америка!
Америка!
Ти си толкова величествена и златна, златна.
О, искаше ми се тази вечер да съм навътре в Америка.
Америка!
Америка!
Гледам Дейвид Летерман
в Австралия, о, Америка!
Ти си толкова величествена и златна, златна.
Искаше ми се да бях на следващия полет за Америка.
Капитан Кристофърсън.