Percy Jackson and the Olympians - 01x06 (2023) Свали субтитрите
Той ще ни помогне.
- Мисията ви ще се провали.
И той е мой братовчед?
- Арес.
Дори ако върнете мълнията, Зевс ще воюва с Посейдон.
Ще завършим мисията и ще спрем тази война.
Тронът е условието.
Единият от нас сяда на него, а другият взима щита.
Няма да си тръгна без приятеля ми. Яж или бъди изяден.
Сила и слава... Нищо друго няма значение!
Той не е такъв. Той е по-добър!
След няколко часа това нещо ще бъде в казино "Лотос" във Вегас.
Личният шофьор на Хермес може да те отведе в Лос Анджелис за минути.
Измъкнах нещо от него.
Знам кой е откраднал мълнията.
ПЪРСИ ДЖАКСЪН и боговете на Олимп
01х06: "Със зебра до Лас Вегас."
Мислиш ли се за специален, Похитителю на мълнии?
Мислиш, че не можеш да бъдеш заменен ли?
Дадох ти инструментите да откраднеш мълнията на Зевс
само за да гледаш как ти я отнемат.
Тази грешка е поправена.
Но твърде много е заложено, за да ме провалиш отново.
Задава се война.
Война, много по-голяма от тази между Зевс и Посейдон.
Дай ми причина отново да се съмнявам в полезността ти,
и веднага ще се намери друг да заеме твоето място.
Не е ли така, геройче?
Още не е дошло времето да се срещнем. Тръгвай сега.
Покажи ми на какво си способен.
Помага ли?
- Предполагам, че скоро ще разберем.
Можеш ли да видиш къде сме?
Почти пристигнахме.
Там. Имам сигнал.
Хвърли я, водорасляко.
Това винаги ще ми е странно.
Ако искаш вниманието на боговете, трябва да платиш за него.
О, Ирида, богиньо на дъгата,
моля, приеми моя дар.
Покажи ми Лагера на нечистокръвните. Кабинетът на Хирон.
Люк?
Анабет? Пърси! Добре ли сте?
Да, добре сме. Къде е Хирон?
Хирон се опитва да удържи мира в лагера.
Всички мислят, че почва война и вземат страна.
Дано имате добри новини.
- Знаем кой открадна мълнията.
Откъде знаете?
- Срещнахме Арес.
Гроувър говори с него и разбра, че Арес знае кой е, но го прикрива.
А кого би прикривал Арес?
- Любимата си дъщеря.
Клариса е Похитителят на мълнии.
- Хирон трябва да я арестува и разпита.
Става нещо много повече от кражбата на мълнията.
Не ме питай откъде знам, просто ми се довери.
Добре. Заемам се.
Значи Арес, а? Какво стана?
Ами…
В сравнение с Химера в понеделник и с Медуза в неделя,
можеше да е много по-зле.
- Медуза беше в събота.
Мислех, че в неделя.
- Нямаше чудовища в неделя.
В понеделник ти умря в реката.
- Да. Медуза беше в събота.
Хора, какво е това?
Кое?
- Звучите като стара семейна двойка.
Не искам да сменям темата, но ще го направя.
Можем да използваме съвета ти. Отиваме в Лас Вегас да намерим б...
Какво правиш?
- Не може да питаш Люк за баща му.
Е, вече със сигурност не мога.
- Ако му кажеш, че ще видим Хермес,
той ще се опита да ни разубеди. Няма нужда.
Те не се ли разбират?
Никак.
Добре... Имам новини.
Мъжете, които карат този камион, не са добри хора.
Трафиканти.
Можем да се опитаме да помогнем на животните, но не за сметка на мисията.
О, не, не. Те вече си имат план как да се измъкнат.
И нас също.
Някои от тях са много умни.
Липсва им само едно парче от пъзела, за да отключат клетките.
Какво?
- Палци.
Но сега ние сме тук, така че всичко е наред.
А след като отворят клетките, имат ли план?
Да, много е елегантен.
Искам да кажа, тези момчета са...
Те са като артисти.
Това изглежда опасно.
- Те ще се справят.
Дадох им сатирска благословия.
Ще стигнат до пустинята безопасно.
- Имах предвид хората.
Те ли? Сигурен съм, че ще...
Не знам, но животните са спасени.
- Да тръгваме, преди да дойдат ченгета.
Как да разберем кой хотел е "Лотос"?
Предполагам, че е онзи с гигантския лотосов цвят върху него.
Винаги си две секунди пред мен. Сериозно.
Понякога може да ми оставяш по-лесните. Може ли поне да опитаме?
Знам, че трябва да спасим света, но ще бъде ли непрофесионално,
ако поостанем тук за малко?
Намираме Хермес, караме го да ни осигури превоз до Лос Анджелис
и план за влизане в Подземното царство и излизаме след 10 секунди.
Пошегувах се.
- Чакайте...
Какво?
- Майка ти ти е разказвала истории.
Чела ли ти е "Одисея"?
- Само от комикс.
Става ли?
- Одисей стъпва на брега.
Там има едни хора, които са забравили откъде са и всичко важно за тях.
Получило се е така, защото са яли...
- Цветове от лотос.
Ако влезем там и забравим всичко, няма да е добре по различни причини.
Щом Хермес е там, имаме ли избор?
Какво мислиш, умнице?
Просто не яжте нищо.
Защо гледаше мен, докато го казваше?
Това място е много по-голямо, отколкото изглежда отвън.
Може да е навсякъде.
Хайде да се разделим.
- Мислех, че повече няма да го правим.
Вие сте го виждали, но аз не съм.
Няма да съм много полезен сам.
Отиди натам. Ще взема Пърси с мен.
Ще се чакаме във фоайето след 20 минути.
Какво да му кажа, ако го намеря пръв?
- Нищо.
Като се видим, ще ме заведеш при него.
Разбира се.
Какво ще кажеш на Хермес, което Гроувър не може?
Бях с Люк много преди Гроувър да ни открие.
Видях неща, които Гроувър не можа да види.
Като срещата с бащата на Люк ли?
Не, с майка му. Тя беше ясновидка.
Жена, която може да вижда през Мъглата.
Понякога те виждат неща, които ги объркват.
Страшни неща. Неща, които още не са се случили, а те знаят, че ще станат.
Мисля, че й се случи нещо такова и Люк обвинява Хермес за това,
а Хермес би направил всичко, за да се сдобрят.
Може би ще ни помогне за начало.
Чакай!
Август…
Чакай! Август, аз съм.
Аз съм - Гроувър. Помниш ли ме?
Не ме помниш. Ял си от лотосите.
Мога ли да ти кажа някои неща?
Беше важен за семейството ми. Оказа голямо влияние върху чичо ми Фердинанд.
Когато се подготвяше за мисията си, той говореше за теб.
Постоянно.
Фердинанд.
- Да.
Просто исках да ти кажа, че го намерих.
В Ню Джърси. Дотам е стигнал в търсенето на Пан.
Всъщност не знам защо ти го казвам.
Трудно ми е да говоря с приятелите си за това.
Намерих го.
- Не, аз намерих Фердинанд.
Не трябва да те безпокоя.
- Не. Не Фердинанд.
Намерих Пан.
Какво?
- Почти.
Той е... тук. Почти... го хванах.
Гроувър, чакам за...
Някой, който да ми помогне да стигна до него и ето те!
Ще ми помогнеш ли?
Виж...
Ако ти кажа нещо, обещаваш ли да не ми се подиграваш?
Моля те!
- Така...
Добре.
От известно време имам сънища.
Първо бяха странни.
После, като при майката на Люк, станаха кошмари.
И ти имаш, нали?
- Разбира се.
И тогава един човек започна да се появява и да ми говори.
Но не като в обикновен сън.
По-скоро знае, че сме в сън.
Но днес беше различно. Някак си бях попаднал в неговия сън.
Сякаш го подслушвах да си говори с...
С кого?
С човека, който е откраднал мълнията за него.
Подслушвал си Хадес да заговорничи с Клариса чрез сънищата ти?
Частта, която не разбирам обаче, е, че те говореха за това, което предстои.
Сякаш войната между Зевс и Посейдон беше само началото
и те планират нещо повече.
Смяташ ли, че е истинско? Защото ако е така,
ако е нещо, за което дори боговете не знаят…
Какво трябва да направим?
Не знам.
- Не знаеш ли?
Има неща, които не знам.
- Да, но ако ти не знаеш,
какво да кажем за мен?
Ами…
Едва ли можем да направим нещо, преди да отидем в Санта Моника.
Нямаме много време.
Хайде.
Чакай! Не мисля, че мога...
Не мисля, че е позволено. Не си нося разрешителното за търсач на Пан.
Няма да кажа на никого, ако и ти не кажеш.
Това може да прозвучи глупаво, но какво прави Пан в казино във Вегас?
Малко по-нататък е.
Богът на природата се е крил през цялото това време тук?
Едва ли има по-малко природа другаде по света. Странен избор.
Август?
Съжалявам, познаваме ли се?
- Да...
Да, запознахме се.
- Искаш ли малко?
Не мога да ям цветчета от лотос.
Това е чипс "Начо". Искаш ли малко?
Не разбирам.
Ако не ядеш лотос, защо забравяш?
Какво става тук?
Трябва да кажа на моите...
Трябва да…
Чакай, бях тук с...
... с някого, нали?
- Тук си с мен.
Какво казах току-що?
- По-нататък е. Ще ми помогнеш ли?
Да.
И така, идва голяма вълна и изхвърля момчето на плажа.
И после дамата пада на колене, поглежда към небето и казва...
"Той носи шапка!"
Здравейте, полубогове! Добре дошли!
Залагайте, дами и господа!
- Пратиха ни при вас.
Е, намерихте ме. Присъединете се към нас!
Деца, знаете ли как се играе на зарове?
Вижте, нямаме много време. Нуждаем се от помощта ви за...
Знам за какво ви трябвам.
Искате да се промъкнете в Подземното царство.
Еха. Бива ви в догадките.
Аз съществувам отвъд пространството и времето. Защо мислиш,
че ме натовариха да доставям пощата?
Не сте първите полубогове, които ме питат и, повярвайте ми,
не сте първите, които ще разочаровам.
Така че поне поиграйте малко...
- Ние сме приятели на Люк.
Да.
Добре.
Времето и пространството са лесни, деца.
Родителството е нещо съвсем друго.
Седнете!
Помня те.
Ти беше там, където видях Люк за последно.
Да.
Видях как се скарахте. Чух какво ви каза.
Че случилото се с майка му е по ваша вина.
Изцяло по ваша вина. Че ви мрази.
Помогнете ни да стигнем до Подземното царство,
да вземем мълнията на Зевс от Хадес и той ще види, че ви е грижа за него.
Има път към Подземното царство.
Таен път.
Преди съм помагал на други да го намерят.
И знаете ли какво се случва всеки път?
Всеки път, без изключение.
Не искате помощта ми. Повярвайте ми!
Напротив, искаме я.
Предупредиха ме да стоя далеч от Люк и майка му.
Бях предупреден, че колкото и да се опитвам, само ще влоша нещата.
И все пак отидох.
И това не беше ужасно само за Люк.
Беше ужасно за всички ни. Знаете ли какво е чувството?
Да бъдеш толкова близо до някой любим човек, знаейки,
че нямате друг избор, освен да продължавате да се наранявате?
Знам, че ти знаеш какво е.
Да ти припомня ли и на теб?
Помня всичко идеално.
Ще ни помогнете ли или не?
Не се намесвам повече. Не си струва, съжалявам.
Тогава всичко това беше просто загуба на време.
А нямаме време за губене.
С право е ядосана. Не е честно. Нищо от това не е.
Мерси, това е супер полезно.
Баща ти ме предупреди да не се меся.
Каза, че е ужасно да гледа как се бориш и да се чувства безсилен.
Но понякога…
...това е родителството.
Трябваше да се видя с него.
Каза, че ще се срещнем в Санта Моника.
Защо би казал това, ако смята, че това ще влоши нещата?
Много е трудно за един бог да се чувства безсилен.
Предполагам, че всички просто правим най-доброто, което можем.
Кара те да се чувстваш по-добре, макар да няма голяма полза сега.
Какво трябва да значи това?
Имаме огромен проблем.
Знам, че сякаш сме тук само от 20 минути, но вече е четвъртък.
Тук сме от дни. Времето тук тече по различен начин. По-бързо.
Всяка секунда тук е минути навън.
Хермес ни остави да седим на масата, знаейки, че времето ни изтича.
Да.
- Вече не съжалявам,
че му откраднах ключовете.
- Точно... Какво каза?
Станах невидима и бръкнах в джоба си.
- Пребъркала си Хермес?
Аз съм много талантлива.
Сега само трябва да намерим колата му и тя ще ни транспортира на мига.
Все още имаме време до слънцестоенето, ако побързаме.
Хермес ми каза още нещо.
Губим представа за времето заради плода на лотоса.
Не сме яли лотос.
- Впръскват го във въздуха.
Кара те да забравяш.
Хермес ми напомни, че трябва да направим нещо, преди да си тръгнем.
Гроувър.
- Кой е Гроувър?
Гроувър.
Спомних си Гроувър.
Боже, Гроувър е много остарял. Откога сме тук?
Търсим нашия приятел, сатир. Виждали ли сте го?
Къде е той? Чакайте!
Къде е Гроувър?
Гроувър?
Гроувър.
Бях толкова близо.
Не обичам някой да ми прави това и не мога да повярвам, че аз го казвам,
но наистина е време да тръгваме.
- Разбира се.
Къде отиваме?
Не знаеш кои сме, нали?
Да, не знам. Познаваме ли се?
Пърси, Анабет. Най-добрите ти приятели.
- Наистина ли?
Боже! Гроувър, на мисия сме. Не можем да се справим без теб.
Нямаме време и трябва да тръгваме. Веднага.
Мисия? Звучи невероятно!
Но дали е опасно? Не се отмятам, просто съм любопитен.
И извинявай... Как се казваше?
Добре, бог на пътниците...
Каква кола има богът на пътниците?
Хора, признавам, засега тази мисия е вълнуваща.
Надявам се да намерим тази кола.
- Това не е мисията ни.
Има и още ли?
Боже! Ще ти обясним по пътя. Малко бързаме.
Закъсняваме ли?
- Много.
Заради мен ли?
Всичко е наред. Ще се справим.
Надявам се играта, на която играеше, да е била невероятна.
Търсех Пан.
- Звучи страхотно.
Наистина имах чувството, че ще го намеря.
Че ще бъда първи и ще помогна за спасяването на природата.
Усещането беше толкова истинско.
Момчета!
Хермес кара такси?
- И ни е оставил бележка.
Как разбра, че е за нас?
"До тъпите хлапета"
- Хубаво.
Трябваше да се досетя, че богът на крадците ще усети, че е пребъркан.
"Задна врата към Подземното царство, магическа дума, карта в жабката."
И той казва, че ще станем пътници, щом сме на път.
И тогава колата ще ни отведе, където пожелаем.
Един от нас трябва да я изкара от гаража.
Все още не съм 100% сигурен какво правим тук
и явно съм за дисквалификация.
- Да.
Да, разбира се... Убих Минотавъра от първия си опит.
Едва ли е толкова трудно, нали?
Моя грешка.
Как да включа на задна?
Справяш се страхотно.
- Опитай да се насочиш към средата.
Вижте, ако искате, опитайте и вие.
Този тип дори не намали!
Добре. Продължавай към улицата.
Всичко е наред. Ще се справиш.
Къде сме?
Изключи фаровете!
Пърси, Анабет, почакайте…
Вие сте моите най-добри приятели.
Малко е странно, че забравих много повече неща от вас.
Чудя се защо ли.
Не бяхме сами.
Лесно е да забравиш важното, когато си сам.
Мисля, че сега трябва да отида на среща с баща ми.
Ще бъдем тук, когато се върнеш.
Какво да му кажа?
Ще разбереш.
Съжалявам.
Той изчака, колкото можа.
Лятното слънцестоене премина по-рано тази вечер.
Срокът на Зевс изтече.
Баща ти отиде да събере войниците си и да се подготви за война.
Той ме помоли да ти предам едно съобщение.
"Не си виновен. Беше смел.
Беше силен. Накара баща си да се гордее.
Сега е време да се върнеш в лагера."
Не.
Ще довърша това докрай.
- Вече не си на мисия.
Не ми пука. Това е твърде важно.
Войната е само началото на плана на Хадес.
Идва нещо друго. Нещо по-лошо.
Баща ми не знае за това, нали?
Трябва да го спра.
Трябва да продължа.
Ако можеш да помогнеш, значи трябва да помогнеш.
Толкова си своенравен.
Точно като него.
Има толкова много от него в теб.
Всички го виждаме.
Това, което принадлежи на морето, винаги може да те върне.
Всяко осигурява едно безопасно връщане от Подземното царство.
Те са четири.
Спаси света…
После отиди да спасиш майка си.
Режисьор ДЖЕТ УИЛКИНСЪН
Сценаристи ДЖОНАТАН СТАЙНБЕРГ И ДЖО ТРАЦ
По книгите на Рик Риърдън
След като вземем мълнията, вие си тръгвате.
И взимате майка ми.
- Ами ти?
Ами ти?
Дръж се здраво, мамо.
Превод: gpym4e @2024