13 Going on 30 (2004) Свали субтитрите
Ти си наред. Дай ми талона си.
Завърти се малко, изправи гърба. Сложи книгите в скута си.
Сега гледай в обектива. Усмихни се.
Само да фокусирам. Гледай в обектива.
Така е добре. Завърти се малко насам, Джина.
Казвам се Джена.
- Насам, Джина.
Джена!
СЪБУДИХ СЕ НА 30
Господи!
Престани, Мат!
Здрасти, Джена.
- Мат, моля те, никакви снимки!
Днес е 13-ият ти рожден ден. Трябва да го документираме.
Здравей, Том-Том.
- Здрасти, Джена.
Как върви бентът, Бобър?
Как стана снимката ти?
- Зле.
Моята също.
- Твоята е страхотна, Том-Том!
Направо върхът!
Много си фотогенична!
- Ще те чакам отпред.
Прави каквото искаш. Тя няма нужда от бавачка.
Откачалка!
Джена, може ли да поговорим?
Казах на Крис, че ще бъдем на купона у вас.
Той поиска да дойде.
- Наистина ли?
Жалко, че няма да успеем да дойдем, защото искахме.
Нали, момичета?
- Много съжаляваме.
Г-ца Мизли ни даде голямо домашно и Крис ще ни помага.
Така че и той няма да дойде.
Аз ще ви напиша домашното.
- Супер!
Не мога да повярвам, че си поканила тези клонинги.
Те са ми приятелки.
- От Шесторката не са ти приятелки.
Някой ден аз ще съм една от тях.
Те са само шест. Не може да има седма в Шесторката.
Математически е невъзможно. А и те са адски неоригинални.
Не искам да съм оригинална, а готина.
Искаш ли "Разълс"?
- Те са за деца.
Именно.
Ариведерчи.
- Оревоар.
Здравей, миличка! Какво е да си тийнейджър?
Това сутиен ли е?
Махнете се!
- Какво има, миличка?
Уейн, спри камерата.
Всичко ще се оправи.
- Няма, мамо!
Изглеждам трагично.
- Напротив, изглеждаш нормално.
Мразя живота си!
- Не си като момичетата в "Пойз",
но си красива по свой начин.
Искам да изглеждам като тези хора.
Това не са хора, а модели.
"На 30 и преуспяла. Защо е страхотно да си на 30 г.?"
Искам да съм на 30 г.
Някой ден ще станеш, скъпа. Но засега си 13-годишна красавица.
Честит рожден ден! Това е само част от подаръка ти.
Какво е?
Винаги си мечтала за Къщата на Барби.
Е, аз реших да ти направя Къщата на Джена.
Ти ли я направи? О, Мати…
Лежиш си във ваната и четеш списанието си.
А това е спалнята ти с огромна стереоуредба
и всички албуми на света. Само готините.
А глупакът Рик Спрингфийлд се е излегнал на дивана ти.
И аз съм там, за да те пазя от този глупак.
Замалко да забравя Вълшебния прах.
"Вълшебният прах знае най-съкровените ви желания
и може да ги изпълни."
Дойдоха! Какво ще правим?
Ще я прибера, за да има повече място за танци.
Пусни музика!
Татко, обещахте да стоите горе!
Здравейте! Купонът е долу.
Супер!
Каква е тая музика?
- Не знам, на Мат е.
Съжалявам, Бобър. Мнозинството печели.
Толкова сте ограничени.
Тъпак!
- Робот!
Ще ида да си взема синтезатора.
Прави каквото искаш, Мат. Нямам нужда от бавачка.
Имам една идея. Да играем на "Седем минути в рая".
Ти си първа, защото си рожденица.
- Как се играеше?
Влизаш в килера, а след теб влиза някое момче,
което прави каквото поиска за цели 7 минути.
Познай кой иска да влезе.
- Кой?
Крис Гранди!
- Майтапиш се!
А къде ни е домашното?
На масата.
- Благодаря.
И не поглеждай. Стой с превръзката.
Крис обича да стига до втора база.
Да се изнасяме. Ще накарам брат ми да ни купи бира.
Взех снакса.
- Дай ми това.
Да се махаме!
- Остави, Джордж.
Какво става?
- Джена те чака в килера.
Мислех, че няма да дойдеш.
Къде си?
О, Крис!
Не съм Крис! Аз съм Мат.
- Какво правиш тук?
Къде е Крис?
- Всички си тръгнаха.
Какво направи?
- Нищо!
Взех си синтезатора.
- Върви си!
Моля те, нека поговорим!
Джена, моля те!
- Мразя те! Мразя всички!
Какви ги говориш?
- Искам да съм на 30 г.!
Ще ти изсвиря песен. Ще се почувстваш по-добре.
На 30 и преуспяла!
На 30 и преуспяла!
Мамо?
Мамо?
Татко?
Какво става?
Какво става тук?
Джена Ринк…
Джена Ринк…
Аз живея тук.
Съжаляваме, че ни няма.
- Тате!
Но ние заминаваме за Карибите.
Ще се върнем на 18-и. Приятен ден!
Заминавате без мен?
Това е сън. Някакъв откачен сън…
Хей, сладко дупе!
- Боже!
Знам, че си там! Родителите ми скоро ще се върнат!
Къде е балсамът, сладко дупе?
Ти си гол!
- Още не съм.
Може да влезеш с мен.
Сладко дупе.
Чувате ли някаква музика?
- Джена, би ли побързала?
Ти обеща! Хайде, Джена!
Хвани го за топките и го доведи в Ню Йорк.
Той трябва да е на партито!
Качвай се.
- Не се возя с непознати.
Ще закъснеем.
Но аз не ви познавам.
- Да не те гони параноя?
Сладко дупе, слизам при теб!
Луси Уайман. Той има номера ми. Влизай в колата, моля те!
Ще закъснеем.
Той пое ангажимент. Казвам се Луси Уайман.
Разкарай се!
Скъпа, аз съм ти приятелка, но тази рокля е демоде от 1997 г.
Наистина ли си ми приятелка?
Да не си бременна?
- Глупости, не!
Слава богу! Какво прави снощи?
Случи се нещо много странно.
Събудих се в непознат апартамент,
под душа имаше гол мъж и видях пишлето му!
О, не! "Пишлето"! Бихте ли спрели? Вече стигнахме.
Не искам да слизам… Ти май не ме слушаш. Почакай!
Изслушай ме! Аз съм на 13 г.!
- Ако ще лъжеш за годините си,
казвай, че си на 27.
- Всичко е като сън… Ето!
Чуваш ли това?
Престани с тази параноя! Сигурно е Ричард.
Кой е Ричард?
- Прекаляваш с пиенето.
Ричард е шефът. С къдрава коса, англичанин…
Ало?
- Здрасти, сладко дупе.
Обувай си панталоните… И не ме наричай така…
Напусни дома ми!
- Кой беше?
Не знам как се казва, нито знам какво става!
Просто се успокой.
След 10 минути имаме среща, затова повтаряй след мен.
Аз съм Джена Ринк, редактор на списание.
Така ли?
- Повтори го!
Аз съм Джена Ринк - редактор на списание.
Аз съм гадна кучка.
Кажи го!
- Аз съм гадна кучка.
Никой няма да разбере, че имам махмурлук…
Нямам махмурлук.
Няма да разберат, че имам махмурлук.
Защото бъдещето на "Пойз" зависи от мен.
"Пойз"?
Господи!
Списание "Пойз". Добро утро, г-це Ринк, г-це Уайман.
Добро утро… Как се казва?
- На кого му пука?
Моля те, не ми викай, но трябва веднага да решиш.
Просто избери една.
- Тази.
Гениално.
- Еминем иска да решиш веднага.
Без фъстъци!
С фъстъци… Без!
Ето го и желязното дуо! Вярвам, че закъсняхте,
защото ни рекламирате до късно.
Така е, Ричард.
- Значи ти си шефът?
Точно така! Кой е татенцето?
- Уейн Ринк.
Добро утро.
Две думи - лято в Сейнт Бартс.
Няма да ходиш на Мъжкия остров?
Намекваш, че съм гей?
- Шегувам се.
Джена Ринк
Ще ви трябва ли още нещо, г-це Ринк?
Ще ми направите услуга?
Да… услуга.
Търся един човек от Ню Джърси. Имам телефона му.
Мат
Арлийн, ще ни оставиш ли насаме?
- Извинете.
Джена е малко махмурлия.
Лошо!
Добре, деца…
ЮНИ "Пойз" - "Спаркъл"
Кое ли списание ще избере нашата любима домакиня?
Десетата или единадесетата тайна?
Седем месеца подред ни крадат темите.
Сякаш в стените на офиса има камери на "Спаркъл".
Сложихме пароли и защитни програми на компютрите.
Джена уволни Шарлът вчера.
- Така ли?
Тя ни шпионираше. Все записваше нещо.
Беше секретарка.
- Все едно…
Партито ни довечера ще е велико.
Трябва да покажем на всички, че "Пойз" още е номер едно.
Искам бърз анализ на тиражите.
Предлагам да променим отделните раздели
и да направим нови глави. Какво ще кажеш, Джена?
Може ли да отида до тоалетна?
Голият мъж!
"Джена, ще пием коктейли, когато кажеш. Мадона."
Аз съм приятелка на Мадона?!
Ето съобщенията ви. Майка ви се обади от Барбадос.
Защо не ми каза?
Съжалявам, но бяхте казали да не ви свързвам с вашите.
Така ли съм казала?
- Не ме уволнявайте!
Вината не е твоя. Забравих какво съм казала.
Следващия път ме свържи.
- Да, госпожице.
Намерих информацията, за която ме помолихте.
Мат!
Телефонът е на родителите му.
Казах им, че синът има проблеми с банката.
Излъгала си сем. Фламхаф?
Живее във Вилидж, ул. "Банк" 212, апартамент 2Б.
Какво е "Вилидж"?
- Гринуич Вилидж.
Да, супер…
Да отменя ли срещата за 14,30 ч.?
Извинете…
Извинете…
Господине!
Да. Ало?
- Аз съм Джена и търся Мат.
Ако сте живели на ул. "Спрус" и любимият ви цвят е сивият,
трябва да поговорим веднага.
Съжалявам, не чух нищо.
Ако си от китайския, звънни 2 пъти. В противен случай си върви.
Ти не си китайка.
Мат?
- Да.
Пораснал си. Променил си се.
Да.
- Не ме ли позна?
Вчера бяхме заедно.
Не вчера, вече не съм на 13 г.
Джена Ринк?
- Да, аз съм, Мат!
Здравей.
- Мати!
Влез…
Още ли снимаш?
- С това се прехранвам.
Защо си тук, Джена?
Случи се нещо много странно.
Вчера беше 13-ият ми рожден ден и изведнъж се събудих такава.
А ти си такъв! Схващаш ли?
Дрогирана ли си? Трева ли пушиш? Екстази? Кокаин?
Не! Виж…
Седях си в килера и изведнъж се събудих такава.
Не си спомням нищо.
Трябва да ми помогнеш.
- Не мога.
Защо?
Не знам нищо за теб.
Не сме се виждали от гимназията.
Какво?
- Вече не сме приятели.
Ти си най-добрият ми приятел, Мати.
- Вече не съм.
Успокой се, всичко ще се оправи.
Спокойно…
- Горещо ли е тук?
Ще отворя прозореца.
- Имам нужда от чист въздух,
чаша вода и възглавница.
- Седни. Значи чаша вода?
Искаш ли лед?
- И възглавница, мамка му!
Ей сега.
Добре ли си?
Трябва да се върнеш у вас. Ще открием апартамента ти.
Поехме по различни пътища.
И на Коледа не се виждаме?
Мисля, че те видях през прозореца преди шест години.
Преди шест години?!
- Да.
Не се ли прибирам за Коледа?
Нямам представа. Не ходите ли в Сейнт Бартс?
Тук ли е?
- Да.
Сега живея тук.
Радвам се, че се видяхме.
Успех!
Нали?
- Да.
Довиждане.
- Довиждане.
Мат.
Кой е тоя Сейнт Бартс?
Най-ужасните години в живота ми. Годишникът от гимназията.
Влязох ли в Шесторката?
- Ти ги водеше.
Какво ли е станало с Том-Том?
Чух, че още сте приятелки. Май работите заедно.
Луси! Господи!
Сега тя е Луси Уайман. И изглежда различно.
Пластичната хирургия й се отразява доста добре.
Била съм кралица на бала?
- Да.
И съм ходила с Крис Гранди?
- Да.
Невероятно! Получила съм всичко, за което мечтаех.
Да, Джена. Поздравявам те!
Това е твоят телефон.
Потвърждавате ли лимузината за 20,30 ч.?
Лимуз… Да, потвърждавам за 20,30 ч.
Ще съм готова.
Ще ми кажете ли къде ще ходя?
В клуб "Палас" на Уолстрийт.
- Благодаря.
Отивам на купон с лимузина!
Явно вече се оправи. Аз ще си вървя.
Няма ли да дойдеш на купона?
- Не, имам работа.
Забравих, че вече работиш.
Хубаво е, че и двамата работим.
- Така е.
Ако решиш да дойдеш, ще се позабавляваме.
Благодаря, Джена. Довиждане.
Мат?
Кажи.
- Ами ако всичко това не е сън?
Ако желанието ми наистина се е сбъднало?
Значи вече си имаш всичко. Съветвам те да му се насладиш.
Довиждане, Джена.
Мати.
- Да.
Ариведерчи.
- До скоро.
Мат.
- Да.
Оревоар.
Аз съм Джена.
- Знам, аз съм Беки.
На колко години си?
На 13.
- Аз също…
Бях.
Защо говориш с мен?
Нали сме съседи?
- Обикновено не ме забелязваш.
Хубави обувки.
- Благодаря.
Хубава рокля.
- Стои ми добре,
защото вече си имам гърди!
Чантата ти ми харесва.
- Ела у нас, имам още.
Сериозно?
- Да, ще бъде забавно.
Беки…
Може ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
Вижда ли се, че имам бельо? Защото имам.
Мисля, че целта е да не личи.
Опитай, това е рак.
Благодаря.
Здрасти, Том-Том!
- Никой не ми вика така,
откакто си оправих носа. Но твоят стана по-хубав.
Нещо за пиене, дами?
Ябълково мартини.
- За мен лимонада.
Нека бъде "Пиня колада"!
Не съм малолетна. Искате ли да ви покажа?
Ето ви и вас!
Изглеждаш страхотно, Луси!
Приличаш на русалка.
А ти… Кръстоска между Барби и Бритни.
Изглеждаш божествено.
- Знам… Тоест благодаря.
Ще танцуваме, нали?
Заповядайте.
Благодаря.
Съжалявам, стана късно.
- Само единадесет е. Останете.
23 ч. през седмицата, а аз съм на купон.
23 ч. е и хората започват да си тръгват. Ужас!
Така ли?
- Ужасното е, че тя е тук.
Коя?
- Редакторката на "Спаркъл" Триш.
Идва към нас.
Броят ни с Джей Ло върви като топъл хляб, а вашият?
Нима сте закъсали толкова, че дойде тук да се наядеш?
Вземи си нещо и за после.
Запази си остроумията за списанието.
Защо просто не му смените името?
"Боклук", "Отврат", "Простотия" - което си изберете.
Знаеш ли какво? Ти си злобна, груба
и имаш кофти прическа. Не те харесвам.
Не ми пука дали ме харесваш.
Важното е, че побеждавам.
- Много вкусно.
Дами…
Мириша ли?
Лош дъх ли имам?
Усещате ли някаква смрад?
- Не.
Всички си тръгват, сякаш съм усмърдял помещението.
Аз не усещам нищо.
- Той говори за партито.
Пълен провал! Нула по десетобалната система.
Ще стане по-весело, ако сменим музиката.
Пусни каквото искаш.
Но ако тези хора не започнат да танцуват…
Да пием за безработните!
Много добре.
Мати, ела…
Здрасти.
- Мати, ела тук.
Това е "Трилър".
Не! Махни прожектора.
"Трилър". Хайде.
- Не.
Няма да стане.
Не си спомням стъпките. Не съм танцувал от 15 години!
Хайде, Мати!
- Добре.
Започваме…
Джена, трябва да си тръгвам.
- Какво?
Съжалявам.
- Почакай, недей.
Обожавам те!
Госпожице!
- Картата ви!
Издаване на списания - учебник за идиоти
Благодаря.
- За 30-годишните!
Животът е прекрасен.
- Разбира се.
Слаба си, секси си всички мъже са твои!
А и съм най-готината редакторка!
Най-готината след мен.
Равни?
- Дадено.
Като си говорим за секси…
Онзи зад нас те бройка непрекъснато.
Не! Много е сладък.
Да поговоря ли с него?
- Не си омъжена.
Добре.
Здрасти.
Може ли кетчупа?
- Разбира се.
Всъщност исках да ти кажа, че си много сладък.
Искаш ли да излезем някой път?
- Караш ли?
Тръгваме веднага! Какво правиш? Говорех за него.
За мъжа? Отврат!
Край на коктейлите за днес.
Тук никога няма таксита.
Господи! Голият мъж!
Хей, красавице!
- Смята ме за красива.
Би трябвало, нали ти е гадже.
- Гадже ли?
Защо онази жена иска автограф от гаджето ми?
Може и да не е най-добрият хокеист, но определено има готин задник.
Джена?
- Господи, Мат! Здрасти!
Как си?
Съжалявам за онази вечер.
Бобър, това ти ли си?
- Здрасти, Том-Том. Как си?
Стопил си сланинките. Как се топлиш през зимата?
И аз се радвам да те видя. С новия нос си неузнаваема.
Какво правиш тук?
Тръгнал съм на пазар с моята…
Това е годеницата ми Уенди.
Аз съм Джена.
- Мат ми каза,
че сте си припомнили детството.
Мат е сладур. Не знам какво ще правя без него.
Ще се оправиш.
- И ти ли си фотограф?
Явно сте си поговорили за мен.
Уенди е водеща.
- Водещ.
Синоптичка в тв канал в Чикаго.
С Мат тъкмо говорехме как ще се пренесе във Ветровития град.
Ще се местиш в Чикаго?
- Засега само…
Това Алекс Карлсън ли е?
- Съжалявам, че се забавих.
Здрасти. Кои сте вие?
Това е моят приятел Мат и приятелката му Уенди.
Годеница.
- Да…
А това е…
Алекс Карлсън. Вие сте голям хокеист.
Благодаря. Искаш ли автограф? Само не на задника!
Извинявай, обичам да се шегувам, особено когато побеждаваме.
Ние ще тръгваме.
Беше ми приятно.
- И на нас.
Довиждане.
Може ли да я открадна за вечерта?
Да, тъкмо съм хвърлила око на нещо интересно вътре.
Пожелавам ви приятна вечер.
Извини ме за момент… Луси!
Да отида ли у тях?
Защо не? Върви да си поиграете. Заслужаваш го.
Имаш предвид на разни игрички?
Да, игрички.
Забавни игрички.
Нямах търпение да те видя.
- Искаш ли да си поиграем?
Имаш ли "Бойни кораби"?
- Да!
Сега ще ти покажа моя разрушител!
Аз съм с червените.
- А аз - със сините.
Какво?
О, сетих се.
Дължа ти един стриптийз.
Боже!
Отврат!
Кой е най-добър на леда и извън него?
Не искам да ти го виждам отново! Престани!
Прибери го! Господи!
Може да поиграем на "Монополи"!
Нямаше никакви игри.
- Момчетата са глупаци!
Не подозираш колко си права.
- Този, когото харесваш,
никога не те харесва.
- Трябва да се бориш за него.
Любовта е бойно поле.
Това ми хареса.
Успех с дробите.
- Приятна работа.
В офиса, Том.
57 начина да получиш оргазъм.
Не знаех, че са цели 57.
- Бельо "Пипни я там".
Той те обича, но…
Повече обича дупето ти.
- Да.
Той ви изневерява…
Къде грешите?
Не знам как да ви го кажа, затова ще карам направо.
Продажбите ни са катастрофални.
Паднали сме под 600 000, "Спаркъл" достигат милион.
Току-що говорих с шефовете и те споменаха думата с "Н".
Нова концепция?
За "Пойз"?
- "Спаркъл" ни копират всеки месец,
а ние да сменяме концепцията? Глупости!
Или сменяме концепцията, или ни дърпат щепсела.
Но това е смъртна присъда.
Не, това е възможност да се позабавляваме.
Нека "Спаркъл" разчитат на остарелите ни идеи.
Ще променим дизайна, ще включим нови глави.
Ще покажем на всички, че в "Пойз" все още има дух.
Оставям на желязното дуо да измисли нещо невероятно.
Имаме 2 седмици, 4 часа и 30 минути.
Донесох ви съобщенията.
- Слушам те.
Добре.
Емили Прат се обади и ми поръча да ви кажа:
"Сви ми статията за модата! Ти си подла кучка.
Това е низко дори за теб.
Дано умреш в демодиран костюм".
Господи, какъв груб език!
Г-жа Луис предаде: "Дано се задавиш в жлъчката си,
превзета, подла змия!".
Най-добре да си ги прочета сама.
- Добре.
Кабинетът на г-ца Ринк.
- Дай ми оная кучка.
Моля ви, дръжте се възпитано.
Кажи й да се обади на Тод.
"Сладко дупе, нещо те мъчи. Нека те излекувам с моя…"
Да?
- Алекс е на първа линия.
Кажи му, че съм заета.
Той би искал да знае кога ще се видите за вечеря.
След 10 000 години. Попитай го дали го устройва.
Добре, ще го попитам.
Да?
- Извинете, г-це Ринк,
Пийт Хансън иска да ви види.
- Кой?
Съпругът на Трейси от дизайнерския отдел.
Добре, нека влезе.
Донесох обяда на Трейси и реших да се отбия.
Донесли сте й обяда? Колко мило!
Какво правиш?
Какво има, меченце?
- "Меченце" ли?
Женен си за моя колежка!
Това не ни попречи да се развихрим миналата седмица.
Хайде, лягай на бюрото и аз ще ти припомня.
Наеми най-добрия фотограф, но без Джена да разбере.
Разбрано.
Какво й става напоследък? Май не е на себе си.
Нямам представа, но ми писна да й търпя номерата.
Открадна идеята на Шарлът, а после я уволни.
Ще си направим наша презентация и ще я оставим да се провали.
О, да!
Не ми носиш вечеря.
Хайде да се разходим.
- Дадено.
Не е за вярване, че ще се жениш.
- След две седмици.
Тя ли е твоята половинка?
Половинка ли? Малко е наивно да вярваш в подобни неща.
Но кожата ти настръхва, когато си около нея, и пеперудите…
От гимназията не съм се влюбвал така в момиче.
Мати…
Какво стана с нас?
Защо вече не сме приятели?
Не помня.
- Какво се случи?
Мисля, че всичко започна на 13-ия ти рожден ден.
Ти играеше на… "Изнасилване"?
- "Седем минути в рая".
После всички си тръгнаха и нататък не помня.
Беше много отдавна. Вече няма значение.
За мен има. Кажи ми.
Ти излезе от килера, бях ти написал песен…
А ти взе и хвърли по мен,
при това доста силно,
къщичката, която ти бях правил цели три седмици.
А след това престана да ми бъдеш приятелка
и повече не ми проговори.
Ужасно съжалявам.
Беше толкова отдавна. Вече няма значение.
Не бъди толкова мил с мен! Не го заслужавам.
Знаеш ли в какво съм се превърнала? Знаеш ли каква съм станала?
Нямам никакви приятели.
Преспала съм с женен мъж.
Не говоря с мама и татко.
Аз съм лош човек… Освен това вече не съм на 13 г.
Джена!
Хубаво е да си у дома.
Татко.
- Джена! Какво правиш тук?
Толкова ми липсвахте!
- Добре ли си?
Мамо?
Понякога иска ли ти се да върнеш времето назад?
Бих се отървала от бръчките.
Ако имаш тази възможност, какво би променила?
Нищо.
Наистина ли?
- Наистина.
Не си ли правила грешки,
които впоследствие са променили живота ти?
Направих доста грешки, но не съжалявам за тях.
Защо?
- Ако не бях грешила,
нямаше да знам кое е правилно.
Съжалявам, че не дойдох на Коледа.
Снимка: Мат Фламхаф
Зима Приказна страна
Карън, тръгвам си.
Изтощена съм.
Джена работи до късно.
- Така е.
Здрасти.
- Здравей.
Щях да мина през кабинета ти. Търсих те по телефона.
Не са ми предали.
- Много бързах.
Но наистина те търсих.
Исках да поговорим за новата концепция.
Дано нямаш нищо против, че работя върху нещо сама.
Нали не възразяваш?
- Не.
Защото и аз правя същото.
Джена.
- Здрасти.
Някой прави голяма фотосесия.
Какво става?
- Донесе ли ги?
Какво правиш?
- "Пойз" те наема за седмица.
Ето…
Това е първата половина.
- Нямам нужда от услуги.
Ти ми правиш услуга. Снимките ти са страхотни.
Надявам се да приемеш.
Виждал съм списанието ти. Моите снимки не са в този стил.
Именно.
Къде ще вземе Франсис?
Така… Започваме!
Готови ли сте?
- С повече енергия!
Страхотни сте!
Джена, това е твоят випуск 2004!
Много добре!
ВИПУСК 2004
Невероятни са!
- Да, получиха се.
И ти ли мислиш така?
- Да.
Става късно. Трябва да се прибирам.
Знаеш ли какво искам в момента?
Какво?
- "Разълс".
"Разълс"?
Не съм ял "Разълс" от 15 години!
Онези бяха дъвчащи.
- Невероятно!
Не мога да повярвам, че имаха!
Внимавай, беше доста отдавна.
Защо се смееш?
- Не знам…
На живота, на времето. Ядем "Разълс" и сме заедно.
Беше ми приятно да работим заедно.
- И на мен.
Мати?
Кажи ми нещо.
Какъв цвят е езикът ми?
- Какво?
Какъв цвят е езикът ми?
- Червен.
Истински червен?
- Червен като "Разълс".
Покажи ми твоя.
- Какво?
Аз ти показах моя.
- Няма да ти го покажа.
Аз ти показах моя.
- Не съм те молил.
Искам да погледна.
Червен като "Разълс".
Да ти кажа ли една тайна?
Ти си най-готиното момче, което някога съм познавала.
Все още мога да те надскоча.
Който загуби, черпи по питие.
Портокалов сок.
- Вдигаш залога.
И вечеря в петък, на 24-а улица,
в чест на новата концепция.
Дадено! Едно…
Две…
Три!
Добре ли си?
- Трябваше да се претърколя.
Вече остарявам.
- Не!
Ако ти остаряваш, значи и аз остарявам.
Имаш косми по ръцете.
Досега никой не ги е забелязвал.
Все едно не бях аз.
Сякаш гледах отгоре как се целуваме.
Върнах се вкъщи по облаците.
Толкова е романтично!
Вижте.
- Настръхна.
Знам. Постоянно съм така.
Обичаш ли го?
- И още как.
Кога ще го видиш отново?
- Не знам, не зависи от мен.
Защо?
- Сложно е.
Възрастни работи.
Поне имаш за кого да мечтаеш.
Момчетата не те харесват, ако имаш шини.
Що за отношение? Ние сме млади.
И разбитото сърце тупти.
Любовта е бойно поле.
Тази ми харесва - с момиченцето и кучето.
Снимките са страхотни, Джен!
Какво ще кажете?
- Ще започна да чета "Пойз".
Имам апартамент в Бруклин.
Става. Ще ви чакам.
Не очаквах да те видя…
Уенди! Нали щеше да дойдеш утре?
Някой друг ли очакваше?
Здравей.
- Исках да те заведа на обяд.
Каква изненада.
Как мина полетът?
- Добре.
Можеш да снимаш навсякъде.
Бих искала да решим този проблем.
Не искам първата година от брака ни да живеем разделени.
Какво? Съжалявам, не те чух.
Арлийн, имаш ли още от…
- Джена!
Топките ми са в менгеме.
А шефовете въртят дръжката.
Луси вече прави презентация сама. Какво става?
Просто ще имаш по-богат избор.
Уважавам Луси, но повече искам да видя твоята работа.
Благодаря.
- Искам да побързаш.
Колко още ще издържат топките ти?
Надявам се дълго. Аз си ги обичам.
Ще издържат ли до 17 ч.?
Напоследък си доста странна.
Откога имаш тайни от мен? Ще се побъркам.
Снимките са готови.
- Чудесно.
Имай търпение.
- Защо никой не ме слуша?
Идваш ли, Арлийн?
Значи и ти си поканена?
Няма да те задържам.
Какъв съм аз? Някакъв си главен редактор.
23-та улица, между Пето и Шесто авеню.
Западна 23-та.
- Дадено.
Новото списание "Пойз" ще прекрачи всички граници.
Модели с вид на наркоманки.
Списание - свръхдоза. Същински убиец.
Причина за смъртта? Шик!
"Пойз" ще отиде по-далеч от всяко друго списание.
Ще бъде смъртоносно.
Модно самоубийство.
Какво ще кажеш?
Благодаря. Колко време имаме?
- Две минути.
Кучка!
Знам, че това е различно от всичко, което сме правили.
Сигурно ще ме помислите за напълно откачена.
Но не ми пука.
Не искам да ви обиждам, просто разбрах нещо.
Кои са тези жени?
Някой знае ли? Аз не ги познавам.
Искам да видя сестрата на приятелката си.
Мажоретките на футболния отбор.
Съседката.
Истински жени, които са умни и се харесват такива, каквито са.
Да върнем живота в списанието…
Да върнем смеха и лекомислието.
Знам, че всички ние искаме да почувстваме нещо,
на което сме обърнали гръб,
защото не сме осъзнали от какво се отказваме.
Искаме да си припомним истинските ценности.
А ако не можем,
то тогава няма да го почувстваме, дори да ни удари между очите.
Просто…
Браво!
Гениално!
Утре сутринта ще го представим на шефовете.
Кой е новият фотограф?
- Мат Фламхаф.
Той мека китка ли е?
- Казва се Мат.
Не! Гей ли е?
А ти гей ли си?
Списание "Спаркъл"
Справки.
- Телефонът на списание "Спаркъл".
Списание "Спаркъл".
- Триш Сакет, моля.
Джена, извинявай, но трябва да поговорим…
Здрасти, Бобър.
Съжалявам… Мат. Старите навици умират трудно.
Джена тук ли е?
- За снимките ли си дошъл?
Всъщност не.
Редно е да ти го кажа.
Джена реши да работи с по-опитен фотограф.
Ще използва фотографа, който прави снимки на гаджето й.
Не го приемай лично - интересите са на първо място.
Съжалявам, че ти го казвам…
Аз харесах снимките ти.
Радвам се, че се видяхме.
- Ще ни прехвърлиш ли правата?
Може да използваме снимките ти в някой каталог.
Здравей.
- Джени?
Джена. Търсех Мат.
Имам чудесни новини. Всички харесаха неговите снимки.
Той отиде за смокинга си.
- Смокинг?!
Нали знаеш, при мъжете всичко е в последната минута.
Утре е сватбата.
Ще бъде най-красивата сватба, правена някога в заден двор.
Честито!
- Ще кажа на Мат, че си идвала.
Всички ние искаме да почувстваме нещо,
на което сме обърнали гръб,
защото не сме осъзнали от какво се отказваме.
Искаме да си припомним истинските ценности.
Готов ли си?
Срещата отпада.
За утре ли?
- Всичко свърши.
Не те разбирам.
Луси… открадна концепцията ти и я занесе в "Спаркъл".
Сега е главен редактор там.
Снимките се появиха още снощи, а днес вече са навсякъде.
Не може да вземе снимките на Мат.
- Може и ги е взела.
Накарала го е да подпише това.
ПРАВА ЗА СНИМКИ
Открадна снимките на Мат.
Днес кое ще си? Гърнето или похлупакът?
Аз искам да съм гърнето. Или похлупакът, все ми едно.
Какви ги говориш?
- Намерих това в кабинета ти.
Познато ли ти е?
Ровила си в нещата ми.
- Я стига!
Ужас! Как можах да го направя!
- Какво е това?
Можеш да изтриеш невинното изражение от лицето си.
Вчера говорих с Триш Сакет.
Знам за сделката ви.
Сладка работа. Те вдигат тиража, а ти ставаш главен редактор.
Ужас!
- Хитро! Как не се сетих първа!
О, не!
- О, да!
Но сега аз съм главен редактор, а ти оставаш в списанието,
което собственоръчно съсипа.
- Ами Мат?
Как го накара да подпише?
- Нека помисля.
Мисля, че му разказах как си решила да опиташ нещо друго.
Може да съм му казала и още нещо, но не помня.
Списание "Спаркъл" Випуск 2004
Мостът "Джордж Вашингтон".
Джена Ринк?
- Да.
Аз съм Крис Гранди.
Какво правиш? Омъжена ли си?
Ако не си омъжена, искам телефона ти.
Ще излезем някой път. Аз още живея при нашите.
Давай, Гранди!
- Господи!
Това е песента, на която се целунахме!
Как се казваше тоя пич?
Рик Спрингстийн.
- Спрингфийлд, Гранди.
Аз слизам.
- Чакай. Нали искаше телефона ми?
Аз ще ги занеса.
Добър ден.
Помниш ли как ходихме в ранчото Сан Исидро, Уейн?
Ранчото Сан Исидро…
Много е красива.
- Прекрасна е.
Изглеждаш великолепно.
Здравей.
- Здрасти.
Не знам какво ти е казала Луси,
но искам да знаеш, че човекът, за когото ти е говорила,
това не съм аз.
Няма значение какво казва Луси.
Не й вярвам, откакто открадна бонбоните ми в трети клас.
Мат…
Аз не съм онзи ужасен човек, който те е наранил.
Дори не го познавам.
И ми се иска да вярвам…
Трябва да вярвам, че ако знаеше това…
Ако наистина го знаеше дълбоко в сърцето си,
сега нямаше да се жениш, освен ако булката не бях аз.
Няма да те лъжа.
През последните две седмици изпитах чувства,
каквито не подозирах, че вече някога ще изпитам.
Но също така разбрах,
че няма връщане назад.
Защо?
Аз продължих напред. Ти също.
Тръгнахме по различни пътища.
Всеки направи своя избор.
Аз избрах Уенди.
Долу е семейството й.
Ние държим един на друг.
Когато мечтите са непостижими, можеш да се доближиш до тях.
Не плачи, моля те!
Ще се оправя.
Може ли да си я взема, Мати? Моля те!
Нали няма да я хвърляш по мен?
- Не.
Не искам да закъсняваш, върви.
Аз съм добре. Плача от щастие.
Искам и ти да си щастлив.
Обичам те, Мат.
Ти си най-добрият ми приятел.
Джена…
Винаги съм те обичал.
Джена те чака в килера.
Мати!
Знаеш как да се целуваш!
- Хайде!
Забравих си шала.
- Знаеш ли…
От сега нататък си бъди и гърнето, и похлупака, кучко! Хайде, Мат.
Как ме нарече?
- Ще закъснеем.
Къде отиваме?
- Ще видиш.
"Разълс", г-н Фламхаф?
- Благодаря, г-жо Фламхаф.
Участваха: ДЖЕНИФЪР ГАРНЪР
МАРК РЪФАЛО ДЖУДИ ГРИЪР
АНДИ СЪРКИС КАТИ БЕЙКЪР и др.
Режисьор ГАРИ УИНИК
Сценаристи: КАТИ ЮСПА ДЖОШ ГОЛДСМИТ, НИЙЛ МЮЛЪР
Оператор ДОН БЪРДЖИС
Музика ТИЪДОР ШАПИРО
Филмът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО