Ustyrlig (2022) Свали субтитрите
Превод: A. Kodak =karakoncul=dogrular=
НЕКОНТРОЛИРУЕМА
Не тази карта.
Значи Андерсен плаща следващия кръг.
- Измамникът получи помощ.
Какво биха искали да пият господата?
- Уиски.
Мисля, че трябва...
Марен!
Не трябва ли да се прибираме?
Отвратително ли беше?
Марен.
- Престани!
Ако искаш да се прибереш у дома, може просто да си тръгнеш.
По дяволите, как смееш да се прибираш по това време?
Сега си облечи пуловера. Сигрид, не се дръж така!
Вижте как котката се вмъкна.
Къде беше?
- При Хелга.
От къде го взе?
Крадеш ли?
И ти ли блудстваш?
- Защо?
За да клюкарствате по мой адрес заедно с другите кучки ли?
Не може да отидеш във фабриката така. Ще уведомя, че си болна.
Може да кажеш, каквото си искаш. Не ми пука.
Не може да продължаваш така, Марен.
Трябва да ти дам това писмо от директора Кристиансен.
Не можеш да ме уволниш.
- За съжаление директорът решава.
Почти никога не правя грешки.
Закъсняхте девет пъти и се обаждаха четири пъти, че сте болна.
Мога ли поне да говоря с директора?
Трябва да те помоля да си опаковаш нещата.
Марен.
- Остави ме!
Ще говоря с директора!
Няма да можем да се справим, ако нямаш работа.
Еджнар никога не работи.
Изхвърляш ме навън, щом нямаш нужда от мен.
Така съсипваш себе си.
Нямам намерение да бъда като теб и да гние в шивалнята.
Много добре разбирам, защо баща ми избяга.
Извини ме.
Искам само да ти помогна.
Страхувам се, че с това поведение ще се окажеш на улицата.
Мога да се справя сама.
Добър ден.
- Здравейте. Майка ти вкъщи ли е?
Една жена дойде, която иска да говори с теб.
Добър ден, г-жо Расмусен. Идвам от закрила на децата.
Имате ли малко време?
Да, разбира се.
Кай, Рут и Сигрид. Влезте тук.
Седнете. И ще мълчите. Разбрахте ли?
Съжалявам за бъркотията.
Не искате ли да седнете?
Съпругът ви вкъщи ли е?
Тук съм, за да поговорим за дъщеря ви Марен.
Кога съпругът ви е вкъщи? Искаме да поговорим и с него.
Той...
Не знам къде е той.
Марен вкъщи ли е?
Кога за последно е била у дома?
Беше преди няколко дни.
За пръв път ли не се е прибирала така?
Имаме донесения от полицията за нейното неморално поведение.
Знаем, че е била уволнена.
Бихме искали да се намесим сега, преди да е нарушила закона.
Тя...
Тя не е... Тя не е проститутка.
За съжаление съседите ви са потвърдили,
че Марен се държи неморално.
Докато се държи така, може да бъде осъдена за скитничество.
Получи ли присъда, като навърши 18 години, ще влезе в затвора.
Извинете ме.
Разбирам ви, не ви е лесно да се грижите сама за децата.
Не знам какво да направя с Марен.
Тя...
Не мога да я контролирам.
В рамките на пет дни се опита два пъти да избяга.
Веднъж участва и в сбиване.
Върнаха я от полицията.
- Защо я приеха?
Тя се държи неморално и скитници.
А семейството?
- Бащата също пие и скита.
Майка и не знае къде е. Има четири братя и сестри,
но доколкото е известно не е слабоумна.
Отива ли на училище?
Има завършено основно образование, но със забележки.
Веднъж е ударила и учител.
Добър ден, Марен. Седни, моля.
Казвам се Ханс Ото Вилденсков. Аз съм старши лекар в институциите Келер.
Не съм малоумна.
Тук съм, за да те прегледам. Ще ти задам няколко въпроса.
Отговори възможно най-добре.
Разбираш ли какво ти казвам?
- Да. Разбираш ли какво ти казвам?
Не съм малоумна.
Добре.
Можеш ли да посочиш дните от седмицата?
От първия ден на седмицата до края?
Какво общо има това?
Всичко е наред, ако не можеш да отговориш.
Нека опитаме със следващия въпрос: Можеш ли да броиш от 20 до 0?
Можеш ли да определиш разликата между стъкло и хартия?
Това са много прости въпроси.
Сигурен съм, че можеш и много по-добре.
Не ти беше лесно. Ето защо искаме да ти помогнем.
Не се нуждая от помощ. Просто искам да говоря с майка ми.
Вие сте под грижите на агенцията за закрила на детето.
Майка ти вече не решава за теб.
Какво означава това?
Това означава, че сега закрилата на детето има попечителство над теб.
Трябва да разбера как най-добре можем да ти помогне.
Нека да започнем отначало, а?
Благодаря.
Тя е леко дементна и антисоциална.
Затова, че се държи неморално и е скитница,
вероятно нашата островна институция е точното място за нея.
Мога да попитам госпожица Нилсен дали има свободни места в Спрогьо.
Благодаря ви, ст. лекар Вилденсков.
- Моля.
Пристигнахте. Помогнете им.
Инге и Карън, вие вземете тези.
Добър ден, Марен.
Аз съм г-ца Нилсен, директорката на приюта за жени Спрогьо.
Да ти помогна ли?
- Не, благодаря.
Това е Марен.
- Добър ден.
Това е г-ца Алефелд-Лаувиг. Тя е управител тук на Спрогьо.
Хайде, ще ти покажа къде ще живееш.
Мисля, че е станала грешка. Не съм малоумна.
Ела с мен.
Приятно ли беше ли пътуването?
Седни на пейката, а аз ще занеса куфара ти при Сьорин.
Ще споделяте една стая с нея.
Тя ще ти обясни всичко, което трябва да знаеш.
Колко време трябва да остана тук?
Сега просто изчакай тук. Ще извикам Сьорин.
Тя е много хубаво момиче. Сигурна съм, че с нея ще се разбирате добре.
Трябваше да изчакаш в градината.
Не бива да докосваш нищо, преди да се изкъпеш.
Вчера се изкъпах.
Всеки трябва да се изкъпе и да се измие.
В приемния център не ми казаха.
Такива са правилата.
Ела.
Косата ти е много сплъстена.
Тук трябва да срешете косата си всеки ден.
Г-ца Нилсен ги проверява.
Къпеш се веднъж седмично.
Трябва поне една минута да се сапунисваш.
Може да облечеш онази роклята там, докато се настаниш.
Донесла съм си свои дрехи
- Дрехите ви остават в склада.
Как така?
- Такива са правилата.
Може да седнеш тук.
Сядаме, след като всички са тук.
Малка пеперуда...
Малка пеперудка, лети от цветето до...
Млъкни, Елиз.
Никой не те е помолила да пееш.
Извинете ме, но толкова много харесвам тази песен с пеперудата.
А на теб харесва ли ти?
- Да.
Когато те видя, о, тогава мисля...
Не трябва да пееш.
- Не! Не!
О, не!
- Елиз, остави това на мен.
Дай ми парчето стъкло.
- Тя има парче стъкло в ръката си.
Дай ми парчето стъкло.
- Не!
Престани вече, Елиз.
Хайде, ела.
Сьорин.
Седнете, момичета.
Какво и става на Елиз?
- Събери си дрехите.
Не така. Трябва да го направиш както е по правилата.
Къде я откараха?
Тя е в стаята за мислене, където ще може да се отпусне. Отдръпни се
Сега трябва изгасим осветлението.
Лека нощ.
Това е шевното помещение.
Това са моделите по които шием тук.
Новите имат право да ушият три нови рокли за себе.
Вие сами избирате материала. Те са тук.
По тези модели ли трябва да ги ушием?
Не, но новите харесват тези моделите, защото са прости.
А може ли и аз да проектирам свой собствен?
Да, но тези модели са прости. Не са ли достатъчно добри?
Ако мога да реша сам, бих искала да ушия нещо по-хубаво.
Няма правила за това, какви дрехи трябва да ушием.
Може ли да отида някъде другаде да работя, освен в шивалнята?
Но, Сьорин, помислих си че ти харесва в шивалнята?
Случило ли се е нещо?
- Не.
Може би ще е добре, ако аз науча и нещо друго.
Отдавна не съм била в кухнята или в градината.
Ти трябва да помогнеш на Марен да се ориентира.
Помогни и с новите рокли.
- Да, разбира се.
Може би след време и това да стане.
Трудно ли ти е с Марен?
Не.
Не, не е това.
Просто мисля, че Марен не се нуждае от помощ за роклите.
Но, Сьорин, помниш ли колко трудно беше и на теб в началото.
И ти не винаги си знаела кое е най-добро за теб.
Извинете ме.
Извинете ме.
Чувствам се толкова глупаво.
Сьорин…
Като човек, постигнала толкова много тук,
трябва да помагаш и на другите.
Много съм ви благодарна за всичко на което ме научихте, г-це Нилсен.
Ще дам всичко от себе си, за да помогна на Марен.
Ще се поклоним и ще кажем "Здравей".
Здравейте, момичета.
- Здравейте, г-н старши лекар.
Донесъл съм ви подарък.
Добър ден. Елате след мен, моля. Ще ви покажа какво да направите.
Колко мило от ваша страна.
- Няма за какво, г-це Нилсен.
Хайде, момиче. Хайде, подай ръка.
- Хайде, Марен.
Колко вълнуващо!
- Тихо, Елиз.
Не харесваш ли музика?
Не и такава скучна музика, както пуснахте по радиото.
Момиче, трябва да си благодарна.
Благодарете на старшия лекар за прекрасния подарък.
Благодарим ви, старши лекар Вилденсков.
Беше много мило от ваша страна, старши лекар Вилденсков.
Да.
Добър ден, Марен. Седни, моля.
Колко време трябва да остана тук?
Седни, моля. Тогава можем да поговорим.
Г-ца Нилсен и аз се радваме...
- Още колко време ще бъда тук?
За съжаление още е рано да кажа нещо за това.
Кога ще можете да кажете нещо по въпроса?
Радваме се, че можем да помогнем...
Мога да се справя сама.
- Ако беше така, нямаше да си тук!
Тук, в Спрогьо
помагаме на момичета като теб, предоставяйки им добри условия.
Тук имате възможност да научите всички необходими добродетели,
които ще ви трябват, за да се справите в обществото.
Но ние можем да ви помогнем, само ако решите да приемете помощта ни.
Разбираш ли ме?
Добре.
С нетърпение ще чакам, за да видя напредъка ти.
Това наистина е красиво ушито.
От колко време си тук?
Тук съм от две години.
- Две години?
Тук съм от 15 години.
- Тук си от пет години, Елиз.
От колко време си тук?
Тук съм от шест години. Но имаме работа...
Мартина е тук най-дълго. Тя дойде тук от Брейнинг през 1923 г.
Старши лекар Вилденсков! Може ли да ме прегледаш отново?
Не съм слабоумна.
- Марен, върни се в шивалнята.
Трябва да ме прегледаш пак!
- Марен, пусни го.
Това е някаква грешка.
- Моля те, пусни ме.
Може ли да ме прегледате отново?
- Сега се успокой.
Моля те, пусни ме.
- Това е грешка!
Трябва да ме прегледаш пак!
- Моля те пусни ме. Пусни ме!
Стана грешка! Ти трябва да ме прегледаш пак! Не!
Не съм малоумна! Станало е грешка!
Нарани ли ви?
- Не! Пусни ме! Пусни ме!
Успокой се, Елиз.
Със сигурност ще и помогнат. Точно както и на нас ни помогнаха.
Добро утро, Марен.
Искаме да разхлабим ремъците, така че да можеш да хапнеш нещо.
Мога ли да разчитам, че си се успокоила?
Искам да си ходя вкъщи.
Ние сме тук, за да ти помогнем.
Не е добре за теб твоите импулси да те контролират.
Искам да си ходя вкъщи. Искам да се прибера вкъщи, моля ви.
Докато се бориш с нас, не можем да направим нищо за теб.
Не! Не!
Върни се!
Какъв ден е днес?
Неделя.
Най-добре е, ако веднага се разкаеш.
Някога Мартина 11 дена беше в стаята за мислене.
Тя почти загуби ума си.
Лека нощ.
Не стой така пред прозореца.
Никой ли не се е опитвал да избяга от тук досега?
Това е невъзможно.
Някой пробвал ли е?
Не бива да стоиш там така.
Дали може... Може ли да ми ушиеш такава рокля?
И аз искам една като тях.
Мога да ти покажа как да я ушиеш.
- Би ли направила това?
Ела.
Ръцете нагоре.
Ръцете надолу.
Какво става тук. Трябва да шиете завеси.
Елиз иска да научи как да ушие красива рокля.
Имаш страхотна фигура, Елиз.
- Така ли?
Създадена си за модни списания.
- Стига толкова!
Не бива да глезиш момичетата с фалшива представа за себе си.
Насаждаш на Елиз абсолютно нереалистични мечти и надежди.
Кой казва, че са нереалистични?
Нима не могат да мечтаят за нещо друго, освен за тази шивалня?
Престани вече!
Ти не мечтаеш ли за нищо?
Елиз, за какво мечтаеш?
Бих искала да отида в Америка.
Да, по дяволите, Америка! В Америка биха те харесали.
Така ли мислиш?
- Да.
Карла, за какво мечтаеш?
Искам да си ходя вкъщи, в Колдинг.
Сьорин, за какво мечтаеш?
Не мечтая за нищо.
Никой не е толкова скучен.
- Да, някои са такива.
Карла. Кога идва пощенската лодка?
Вторник и четвъртък.
Ако се разберем, заедно можем да поемем контрола над лодката.
Просто трябва да разберем как да запалим двигателя.
Това е двигател с подгревни свещи.
Просто трябва да се загрее предварително с горелка.
Можеш ли да караш лодка? – Да.
Влез.
Всички отиваме в залата за танци.
- Как е там?
Чудесно. Оркестър свири джаз музика.
Как звучи?
- Сякаш всичко се тресе.
И не можеш да спреш да танцуваш.
Марен, ще дойдеш ли с мен?
Какво печелиш от това?
Защо клюкарстваш? Защо трябваше да доведеш г-ца Нилсен?
Другите ти се подчиняват, защото се страхуват да не ги натопиш.
Никой не може да те понася.
Какво е това?
- Нищо.
Дай ми го.
- Не!
Извинявай.
Това дъщеря ти ли е?
Да
Как се казва?
Елън.
Сладурана е.
Да.
Къде е тя сега?
В сиропиталище.
Наскоро ли ти я отнеха?
Да. Не можех да се грижа за нея.
Имам нужда от помощ в мазето. Хайде. Една от вас.
Марен, иди ти.
Дръж това.
И така. Когато водата започне да тече, стягаш.
Качвам се и пускам водата.
- Да.
Не мога да го направя.
Дай аз.
Ето така.
Благодаря ти, Марен.
Все още капе.
- За последно ли беше?
Заради бурята не могат да се приберат.
Елиз, яж си храната.
Тук ли ще спят?
- Елиз.
Не мисля, че трябва да си тук.
Не можеш ли да ме вземеш с теб?
Няма ли да ме вземеш с теб?
Ако тръгнем сега, никой няма да ни види.
Къде искаш да отидеш?
Ще те намерят, когато...
- Не и ако не доносничиш.
Какво си мислиш? Че ще ти помагам да избягаш?
А ако беше така?
Ти самата какво мислиш?
Че ще ти позволят да се махнеш оттук ако държиш под око всички ни?
Това ли ти казва, че тогава ще ти позволи да посетиш Елън?
Марен!
Марен!
Махай се.
Той няма да дойде.
Не искам да се връщам там.
Хайде, Марен.
Престани, Елиз
Елиз, спри! Стига вече! Не мисля, че е смешно!
Елиз, недей. Недей.
Вижте, момичета.
Мога ли да задържа едното?
- Да, ако внимаваш.
Виж.
Искаш ли и ти едно?
О, колко е сладко.
Благодаря ви, г-це Алефелд-Лаувиг.
Утре ще имаме посещение от вестника на окръг Вайле.
Старши лекарят ще ги разведе наоколо, но искам да ги посрещнете.
Какво ще правят тук?
- Ще напишат статия за Спрогьо.
Затова е важно да им покажем ежедневието такова, каквото е.
Сьорин, моля те, ела с мен за да подготвим всичко.
Марен, искаш ли да го задържиш?
Не се чувствувам добре.
Мога ли да сляза до водата за да подишам малко чист въздух?
Да, разбира се. Отивай.
Виждали ли сте Марен?
Елиз, не може просто така да го пуснеш.
Изплаших се.
- Къде е Марен?
Тя слезе до водата. Мисля, че не се чувстваше добре.
Елиз? Хайде.
Марен!
Бременна съм.
О, Марен...
Сега никога няма да мога се върна вкъщи.
Г-ца Нилсен винаги е с момичетата в ежедневието им в Спрогьо.
Тя е като приемна майка за тях.
Г-ца Алефелд-Лаувиг е нашият земеделски управител.
Имаме около 80 декара земя и половин декар градина.
Добър ден.
- Добър ден.
Момичетата са заети с чистене, готвене, пране,
в шивалнята, в градината и със селскостопанската работа.
Добър ден. Може ли да взема шапката и палтото ви?
Господа, насам.
Не мога да го направя.
- Да, можеш.
Не искам да имам дете.
Скоро ще се почувстваш по-добре.
Трябва да се събереш, докато тези от вестника са тук.
Можеш ли да го направиш?
Те идват.
Добър ден, момичета.
- Добър ден.
Тук имаме шивалня, където момичетата се учат на ръчен труд.
Г-це Нилсен?
Учат се да шият, тъкат и плетат. Това ще им е от полза по-късно.
След освобождаването им от Спрогьо
те продължават да бъдат под контролирани семейни грижи,
за да могат да работят като прислужници,
като ние продължаваме да ги държим под око.
Сьорин е едно от момичетата които се справят много добре.
Тя е работлива и общителна.
И отговаря за работата в шивалнята.
Сьорин ще може скоро да започне работа като прислужница.
Но тя има извънбрачно дете родено, преди да дойде в Спрогьо.
Затова сме загрижени, че тя може отново да се отклони от правия път.
А детето и тук ли е?
- Не.
Не можем да диагностицираме слабоумие толкова рано.
Затова детето е дадено в сиропиталището.
Но тъй като всички изследвания показват,
че леката имбецилност е наследствена,
децата им са с лека умствена изостаналост.
На родителите им предоставяме най-добри условия -
да живеят в старчески дом, а децата им в приемно семейство.
Остави я на мира!
Мисля да спрем за сега.
Нещо толкова вълнуващо може да бъде твърде много за момичетата.
Особено в случая на Сьорин новият закон е от голямо значение.
И за момичетата, които няма защо да бъдат ненужно задържани,
както и за обществото, тъй като изчезва опасността от дегенерация.
Момичетата имат осем дни лятна ваканция.
Повечето от тях прекарват ваканцията си
в малка къща в западната част на острова.
Трябва да кажа: Има напредък.
Когато бях малък малоумните стояха с животните в обора.
Благодаря за посещението.
Беше страхотно преживяване за момичетата.
Не искаш ли да си на снимката?
- Да, щом смятате така.
Моля, усмихнете се малко, момичета.
Марен, не се ли чувстваш добре?
Просто малко ми се зави свят.
- Качи се горе и легни.
Мартина, ела при нас и заеми мястото на Марен.
Извинете ме.
Сьорин, обратно на работа.
Благодаря.
Мисля, че Марен е бременна.
Постоянно и прилошава.
Това не е възможно.
Вече имахме бременни момичета.
- Да, но само когато са били вкъщи.
Марен винаги беше тук.
Сигурна ли си?
- Така мисля.
Това не трябваше да се случва.
Мисля, че Сьорин знае нещо.
- Не, тогава тя щеше да ми каже.
Те са близки приятелки.
Мисля, че Марен влияе на другите момичета.
Влез.
Искали сте да говорите с мен.
- Да, седни, Сьорин.
Забелязала ли си напоследък нещо различно в Марен?
Не мисля.
Сигурна ли си?
Трябва ли да внимавам за нещо специално?
Не.
Благодаря ти, Сьорин.
Да затворя ли вратата?
- Да. Благодаря.
Луиз?
Герда, виж това.
Виждаш ли кой е този?
- Татко? Какво пише там?
Пише, че Райхстагът е приел нов закон за стерилизацията.
Какво е това?
Закон, който казва, че слабоумните нямат право да имат деца.
Защото не са в състояние да се грижат за децата си.
Госпожица Нилсен е.
- Да
Здравейте, г-це Нилсен.
Много се надявам да греша.
Не разбирам как може да се е случило това.
Много съжалявам, старши лекар Вилденсков.
Нека първо да видим дали има нещо за безпокойство.
Добър ден, Марен.
- Добър ден.
Седни, моля.
Тук съм, защото г-ца Нилсен мисли, че може да си бременна.
Можеш ли да ми кажеш, кога за последно имаше менструация?
Марен, бъди така мила и отговори на старшия лекар.
Не се прави на толкова важна.
Ти си тук заради твоите неморални склонности и поведение.
Разбира се, вината ще бъде наша в случай, че си бременна.
Не сме направили нищо лошо.
- Говори по-високо.
Не сме направили нищо лошо.
Добре. Тогава ми кажи, какво стана.
Просто се харесахме.
- И тогава сте правили секс?
Кога се случи това?
Кога се случи това, Марен?
През януари.
Позволете ми да му изпратя писмо и да го помоля за брак.
Не се допускат неженени мъже да идват тук в Спрогьо.
Това важи и за г-н... Карло Йенсен.
Той е женен и има две деца.
Сексуалните контакти със затворници са забранени,
затова ще докладваме на полицията.
Ще трябва да те прегледам, за потвърждаване на бременността.
Моля, помогнете и да се качи на гинекологичния стол.
Марен, моля те, ела.
Събуй си обувките и си свали гащите.
Седни, моля.
Сложи си краката тук.
Обичам да съм на почивка във Фрихеден.
Просто си представи: Никой не ни контролира!
Но сега си мисля, че къщата трябва да се казва "Вила Страндли".
Може ли да го почувстваш?
Може би се обърна точно сега.
- Трябва ли да прави това?
Мога ли да го докосна?
Не те ли е страх, че при раждането ще те боли?
Да, малко. Но не съм мислила за това.
Боли ли толкова, колкото казват?
- Да, адски боли.
Но не това си спомняш после.
Мисля за Елън през цялото време.
Опитвам се да си представя...
...как изглежда сега.
И къде е тя.
И как се чувства.
Ето я пощата. Бихте ли така добър да ми купите марки за пощата?
А ето и списъка с нещата, от които се нуждаем.
В Ниборг за нея ще се грижи медицинска сестра от Брейнинг.
Обещаваш ли да пишеш?
Марен! Можеш да се справиш. Запомни го.
Не забравяй това.
Успех, Марен.
- Благодаря ви, г-це Нилсен.
Стига толкова.
- Пиши, пиши.
Сьорин, хайде.
Хайде. Още малко. Хайде, Марен. Напъвай!
Да, за последен път. Напъвай!
Да, това е добре.
Отпусни се.
Сега си почини малко.
Слагам студена кърпа на челото ти.
Хайде, още един път.
Сега напъвай. Напъвай още малко.
Още малко, по-силно.
Марен, издишай сега. Издишай.
И сега напъвай. Напъвай, още малко.
Да, много добре.
Така... Вече главата му е навън.
Да.
Така.
Детето се роди.
Сега ще махна форцепса и ще отрежа пъпната връв.
Така.
То е едно малко момиченце, Марен.
Здравей.
Здравей. Миличкото ми...
Ръката ми е в матката ти. Натискам.
Колко си красива.
Марен.
Марен.
Време е да опитаме да я кърмиш.
Изправи се и седни на стола там.
Разкопчай ризата си и наметни шала на раменете си.
Да.
Подпри главата на бебето с ръка.
Да. Добре, точно така.
Много добре.
Да.
Само толкова ли ще боли?
- Млякото трябва да тече.
Веднага се връщам.
"Скъпи приятели от Вила Страндли."
"Искам да ви пиша и да ви кажа, че имам малко момиченце."
"Името и е Агнес. Тя е едно сладко и красиво момиченце,"
"много по-красива отколкото си представях."
"Дори вече забравих колко се измъчих, преди да дойда тук."
"Тя има добър апетит и иска да яде през цялото време,"
"и ако не я кърмя веднага, много се ядосва."
"Иска ми се да я видите, защото тя е неописуема сладка."
"Много поздрави от Марен."
Влез.
Ушили сме дрехи за момичето на Марен.
Колко мило от ваша страна.
Ще и ги изпратя.
- Благодаря.
Има и нещо друго.
Искам да попитам, дали мислите,
че ще ми бъде позволено да посетя Елън.
За съжаление не мисля, че това е възможно засега, Сьорин.
Но вие сама казахте че се справям добре.
Не показваш, че си достатъчно зряла, щом толкова настояваш.
Това не е честно. Винаги казвате, че се държа добре. Как така...
Стига, Сьорин!
Държиш се като малко дете, което не получава своето.
Съжалявам, г-це Нилсен.
Винаги сте ми давали надежда, че мога да върна Елън.
Това просто лъжа ли беше?
Никога не съм те лъгала.
Вярвате ли, че мога да си върна Елън?
Трябва да говорим за това със старшия лекар.
Фрида? – Влез.
Влез и затвори вратата!
Нещо не е както трябва ли?
Не ме наричай Фрида, могат да те чуят.
Тя не ме чу.
Не искам да се обръщаш към мен с малкото ми име.
Нищо не може да се случи.
- Да, може.
Фрида...
Не тук.
Марен?
Някой е гладен.
Искаш ли малко храна сега?
Така…
Да...
Добре ли си там?
Добре си.
Г-це Андерсън?
- Да.
Едва издържам, като си помисля какво ще стане.
Може би е най-добре да не мислиш толкова много за това.
Добър ден.
- Добър ден.
Герда.
Добър ден, г-н старши лекар.
- Влез вътре.
Искам да говоря с теб.
- Влизай вътре, Марен!
Ще ми бъде ли позволено да задържа Агнес, когато се върна?
Време е да се сбогуваш с Агнес.
Не мога да го направя.
Разбирам, че ти е трудно.
Защо не мога да я задържа?
Сега ми предай Агнес, моля те, бъди спокойна.
Спри.
Ще ти дам приспивателно. Отвори си устата.
Добър ден, Марен.
Къде е Агнес?
Марен, ти си в болницата във Вайле.
Къде е Агнес?
Ти беше под обща анестезия по време на операцията и може да си замаяна.
Каква операция?
- Ти си стерилизирана.
Важно е да се успокоиш, докато раната заздравее.
Марен. Давам ти нещо, което да те успокои.
След това може да поспиш малко.
Добре.
Да.
Марен ли е?
Марен!
- Елиз, недей!
Ще имаш собствена стая.
Вероятно си уморена от пътуването.
Може да си починеш до вечерята.
Г-це Нилсен?
- Да.
Искам да пиша на майка ми.
Ще ти донеса канцеларски материали.
Мислите ли, че Агнес може да се върне у дома?
Не знам, Марен.
Тя може да опита... сама да се свърже със закрила на детето.
Да...
Добър апетит.
Защо всички се държат така сякаш нищо не се е случило?
Какво?
Защо всички се държим така сякаш нищо не се е случило?
Сьорин.
Сьорин, върни се обратно на работа.
Не.
Връщай се на работа.
Как може да живеете така, госпожице Нилсен?
Госпожица Нилсен ни каза да шием затъмняващи завеси.
Ще има филмова прожекция в трапезарията.
Кинооператорът от Корсьор ще дойде тук.
Елиз, можеш ли да караш лодка? Или просто така каза?
Можеш ли да караш лодка?
Добър ден, Марен.
- Добър ден, г-н старши лекар.
Радвам се да видя че си добре.
Благодаря.
Да влезем вътре.
Те наистина го очакваха с нетърпение.
Мисля, че всички дойдоха.
Мога ли да помоля за малко спокойствие и тишина?
Мисля, че не само аз очаквах с нетърпение този ден.
Да кажем добре дошъл на кинооператора от Корсьор.
Той ще ни покаже най-новия филм с Маргьорит Виби, "Направи сензация".
И чух, че самата Маргьорит Виби е дошла на гости при нас.
Добър вечер на всички.
Аз съм за пръв път тук, в кино Спрогьо.
Наистина това е възхитително място.
Очаквах с нетърпение да се срещна с тези красиви момичета в Спрогьо.
Наредете се в една опашка, за да можем да влезем и седнем спокойно.
Беше много хубаво, Карла.
- Хайде, момичета.
Хайде, момичета.
Един до друг сме, където сме на спокойствие и тишина,
може да се забавляваме с дни.
Нека навън да вали дъжд и сняг, докато бурята ни удари.
Ние сме спокойни
Ела при мен, когато се влюбиш.
Тогава ще отворим рая.
Ела при мен, когато се влюбиш...
Карла, спри. Престани, Карла!
Карла.
Заключено е.
Отдръпни се, Елиз.
Побързай.
Вземи, Марен.
Камъните.
- Те идват.
Елиз, побързай! Трябва да тръгваме сега.
Моторът не е достатъчно загрял.
Трябва да тръгваме веднага!
- Не е достатъчно загрял!
Спрете! – Слезте от там!
Слезте от лодката!
Спрете!
Спрете!
- Не! Ох!
Спри се!
- Изчезвай!
Спрете!
Махай се!
Моторът заработи! Сьорин, тръгваме!
Котвата, Марен!
- Махай се!
Не!
Марен!
Пусни ме!
- Успокой се.
Не!
Успокой се!
Махай се! Махай се!
- А сега се махай оттам!
Не! Не искам! Не!
Не! Не!
Не! Не, не искам!
Не искам! Не!
Ох!
Не искам! Не искам!
Не! Не!
Не! Светлина!
- Марен!
Светлина!
- Марен!
Светлина! Светлина!
Отведи я.
- Марен!
Не! Марен! Марен!
Не! Не!
Марен!
- И вие, момичета! Всички вътре!
Хайде, влез и ти!
- Пусни ме!
Влезте всички.
- Пусни ме! Марен!
Не...
- Марен!
Пусни ме! Пусни ме!
Пусни ме!
Не, не искам!
- Седни.
Не! Не! Не!
Ох! Не!
Тя умира! Тя умира! Тя умира!
Не!
Тя умира!
Сьорин, млъкни.
- Не!
Ще ти дам успокоително.
Тя не трябва да умре, г-це Нилсен. Тя не трябва да умре.
Тя не трябва да умре.
Тя не трябва да умре, г-це Нилсен. Тя не трябва да умре.
Продължават да я търсят, Фрида. Не можем повече.
Нищо повече не можем да направим.
Карлсен!
Намерихте ли Марен?
Отговори, по дяволите! Не!
Не!
Добро утро, Сьорин.
Всички сме много засегнати от смъртта на Марен.
Ти я уби.
Сьорин, това не е вярно.
Опитахме се да помогне на Марен.
За съжаление тя не можеше
да контролира своите диви инстинкти и емоции.
А ти?
А вие, г-це Нилсен?
Успяхте ли да поемете контрол над дивите си инстинкти и емоции?
През цялото това време ме караше да се срамувам от себе си.
Накара ме да повярвам, че ако съм едно добро и работливо момиче,
ще ме изпратиш да отида на семейни грижи.
Даже си позволих да се надявам,
че един ден ще ми бъде позволено да видя и Елън.
Но надежда няма.
Трябва да ни напуснеш, Урсула.
Тогава ела с мен.
Фрида.
Моля те, върви си.
Сьорин? Мис Нилсен каза, че трябва да отидеш в офиса.
Влез.
Искали сте да говорите с мен. – Да. Седни, Сьорин.
Обсъдихме твоя случай със старшия лекар.
Смятаме, че може да работиш под контролирана семейна грижа.
В малка ферма близо до Калундборг.
При условие, че си стерилизирана.
Операцията ще се извърши в болницата в Корсьор.
Утре ще отпътуваш с пощенския кораб.
Ето преводната бележка.
А това са пари за пътуването.
Благодаря.
Сьорин?
Желая ти всичко най-добро в бъдеще.
Операцията мина добре.
Важно е да се успокоите, докато раната заздравее.
Ако имате нужда от нещо, можете да ни се обадите.
Извинете. Търся г-жа Анна Расмусен.
А вие коя сте?
- Казвам се Фрида Нилсен.
Вие ли сте Анна Расмусен? – Да. За какво става дума?
Аз съм директорката на женския дом в Спрогьо.
Марен ви е написала писмо, която не е успяла да изпрати.
Бих искала да изразя най-дълбокото си съжаление
за това, което се случи с Марен.
Довиждане.
Довиждане.
Влез.
Дай ми палтото си.
Благодаря ти.
Заповядай.
Насам.
Не е много, но това е всичко, което имаме.
Благодаря.
Не сме имали момиче от дълго време в къщата.
Но сега Аксел е толкова зле, че вече нищо не може да направи.
Ето защо сме толкова щастливи че си дойде.
Директорката каза много много добри думи за теб.
Да, говоря твърде много. Майка ми винаги казваше:
„Момичетата не трябва да бърборят така, Мари!"
Но за щастие на Аксел не му пука.
Да...
Моля.
Курва!
3 години по-късно
Сьорин!
Това е от Институцията на Келер.
Какво пише?
Вече съм свободна.
Мога ли да видя?
Да. Изглежда всичко е коректно.
Както писах, започнахме изследване на Елън,
защото развитието и се забавя.
Оставила съм бележка в папката на Елън,
че закрилата на децата отсега нататък
ще може да се свърже с вас относно Елън.
Благодаря.
- Тя е отвън.
Елате.
Коя от тях е Елън?
- Тази, която подскача там.
Елън!
Това е майка ти.
Здравей, Елън.
Здравей.
В памет на жените, които между 1923 и 1961 год.
бяха изпратени в приюта за жени в Спрогьо
и на децата им, които бяха отнети.
Както и на около 13000 души, които са били стерилизирани,
съгласно датските закони за стерилизация от 1929, 1934 и 1935 г.
Превод: A. Kodak =karakoncul=dogrular=
НЕКОНТРОЛИРУЕМА