The Theory of Everything (2014) Свали субтитрите
КЕЙМБРИДЖ, АНГЛИЯ 1963 г.
Побързай.
- Хайде, старче.
Тръгваме по "Тринити Лейн".
Гледай пътя, Брайън.
Брайън вижда възможност.
Внимавай. Хокинг губи контрол.
Не!
- Ти губиш, Брайън.
Прекалено бавен си, старче. Боже мой. Добре.
Време е да пийнем.
Здравей.
Ако тайната на Вселената е свързана със секса?
Може да напишеш докторат по физика на любовта.
Това е по твоята част.
- Напоследък не е.
Ще те изритат, ако не решиш.
Познавам всички тук, които… Боже, учени.
Да.
- Дойдохте.
Няма нужда да оставаме дълго. Изглежда убийствено скучно.
Досада.
- Кой е този?
Кой? Той ли?
Непознат. Хитро.
Ходи на демонстрациите за забрана на бомбата.
Уайлд. Джейн Уайлд.
Това е Дейвид. Идвам след малко.
Здравей.
Точни науки.
- Изкуство.
Английско.
- Френско и испанско.
А ти с какво се…
- Аз съм космолог.
Какво е това?
Религия за умни атеисти.
За умни атеисти ли?
- Нали не си вярваща?
Ц на А.
Църква на Англия.
- На Англия, да.
Все някой трябва да бъде.
Какво почитат космолозите?
- Какво почитаме ли?
Едно обединяващо уравнение, което обяснява цялата Вселена.
Наистина ли?
- Да.
Кое е уравнението?
- В това е въпросът!
Въпросът е много добър, но още не знам.
Възнамерявам да разбера.
Защо не остана в Оксфорд?
Държавните изпити бяха толкова протяжни,
че изпитващите ме повикаха за устен
и казаха, че ако получа…
- Какво е това?
Леко плашещо явяване очи в очи.
Като разговор ли?
- Като разпит.
Казах им, че ако ми дадат втора степен,
ще направя проучването си в Оксфорд.
Но ако ми дадат първа, трябва да отида в Кеймбридж
и няма да ме видят повече.
Дали са ти първа.
Дадоха ми първа.
- Разбира се.
Официално партито загина. Ела. Уредих да ни откарат.
Хайде, Джейн.
Джейн.
- Беше ми приятно да си поговорим.
Да.
- Дано намериш уравнението.
Да.
Довиждане.
Стивън.
- Да.
Ето една малка задача за вас,
за да тръгнете по пътя на докторантурата,
какъвто и да е той. Г-н Хокинг, раздайте ги.
Ще отделим истинските мъже, ще отсеем зърното от плявата,
мезоните от пионите, кварките от знахарите.
Това са 10 въпроса с растяща трудност.
Желая ви успех. Ще се видим в петък, в 15 ч.
Това ще ме вкара в болница.
Едно, греби. Две, греби. Три, греби.
Дълго, Брайън.
- Ще ти дам нещо дълго.
Дълго, Брайън!
Млъкни.
Дълго, Брайън.
- Изморих се.
Дълго, Брайън!
Удряй.
Поне веднъж да е друг.
Още две, моля.
- Добре.
И монети за телефона.
- Да.
Стив, добре ли си?
Тимъти се оказа голям простак.
Познай с кого го видях онзи ден. С Карълайн.
За бога, отстъпвам й го.
Каква е вероятността?
- Сравнително малка.
Това е Стивън.
Играеш ли крокет?
- Крокет ли?
Напоследък не.
- В неделя сутринта.
Всъщност тогава съм заета.
С Него.
Добре.
Преди да ме прекъснат…
Хайде, ставай. Колко мина?
Добро утро, Брайън.
- Добър ден, Стивън.
На колко невъзможни въпроса отговори?
- Не знам за какво говориш.
На колко от въпросите на Шама отговори?
На николко.
- Не успя ли?
Отложих го за после.
- Не си ги погледнал.
Не.
Наясно ли си, че записа доброволно докторантура по физика
в най-престижния колеж в Англия?
- Да.
Помислих, че може да си проспал постъпването си.
Брай.
- Какво?
Ще ми направиш ли сок?
- Разкарай се.
Влизай, Стивън.
- Извинете.
Майкъл, нечетливо е. Допускам, че е съвсем грешно.
Брайън, озадачен съм.
Направи ли си труда, Стивън?
- Простете.
Разписание на влаковете.
Това е неприемливо. Не е в сила от месец.
На гърба е. Случи се инцидент.
Успях само с девет.
Господи. Слава богу. Браво.
Девет ли?
Влез.
Стивън, седни.
Исках да поговорим за темата ти.
Вече се притесняваме каква ще бъде.
Не мога да реша.
Имаш ли идеи?
- Не.
На това място Дж. Дж. Томсън открива електрона,
а Ръдърфорд разделя атома.
Работата носи удовлетворение,
защото никой не знае откъде ще дойде голям скок напред
или от кого.
Другия път ще водя няколко отличници в Лондон
на лекция на математика Роджър Пенроуз.
Ела с нас, ако проявяваш интерес.
Затвори на излизане.
Значи не си ходил на църква.
Много отдавна.
- Изкушаваш ли се да приемеш вярата?
Имам лек проблем с "небесния диктатор".
Какво ще правиш на обяд? Мама готви чудно печено.
Джейн, какво следваш?
Изкуства.
- Картофи?
Благодаря. Френско и испанско. Надявам се да защитя докторантура.
Каква е темата?
"Средновековната поезия на Иберийския полуостров".
Средновековни поети. Кои художници харесваш?
Харесвам Търнър.
- Наистина ли?
Картините му изглеждат като оставени под дъжда.
И Уилям Блейк.
Благодаря, мамо.
- Не е така.
Опитай виното ми от черен бъз.
- Да, благодаря.
Не го докосвай, Джейн.
- Благодаря. Майко?
Стивън не харесва домашното ми вино. Еснаф.
Ще ти дам няколко бутилки.
Стивън, ти дойде от църквата с добра жена.
Чувстваш ли се по-голям светец?
- Определено. Благодаря.
Не каза защо не вярваш в Бог.
Изчисленията на физика не бива да се замъгляват
от вяра в свръхестествен създател.
- Това говори лошо по-скоро за физика.
Бяло или червено?
Джейн, какво месо искаш?
- Бяло, моля.
Ще поканя Джейн на майския бал.
Наистина ли?
- Впечатляващо.
Ще трябва да танцуваш тази година.
Направете място за бутчето.
Здравей.
Здравей.
Извинявай.
Добре ли си?
- Да.
Танцуваш ли, Стивън?
- Не.
Не танцувам.
Наблюдавам този феномен, но не си представям да участвам.
Прав си. Кой иска да танцува?
Сериозно, не танцувам.
Тогава без танци.
Виждаш ли как нагръдниците и папийонките на мъжете
сияят по-силно от роклите на жените?
- Да.
Знаеш ли защо?
- Защо?
Заради "Тайд".
- Прахът за пране ли?
Флуоресценцията му се улавя от УВ светлината.
Защо го знаеш?
Когато звездите се раждат и когато умират,
излъчват УВ лъчи.
Ако можем да видим нощното небе в УВ светлина,
почти всички звезди ще изчезнат.
Ще виждаме единствено зрелищно раждане и смърт.
Мисля, че ще прилича малко…
- На това.
Видя ли?
Като онези.
Защо?
- Какво?
Защо испанска средновековна поезия?
- Обичам да пътувам във времето
като теб.
Искаш ли да посетиш конкретни периоди?
През 20-те е било забавно.
- Бурните години.
"Няма да учим от звездни мъже,
които следят с оптично стъкло криволичещия път на звездите."
Браво.
Изумително.
"В начало Бог сътвори небето и земята.
А земята беше безвидна и пуста;
тъмнина се разстилаше над бездната…"
Ще танцуваш ли с мен?
ТАЙД
От трети перон потегля
влак номер 917 до Лондон Кингс Крос.
Хайде, Стивън. Размърдай се. Какво ти става?
Звезда, над три пъти по-голяма от Слънцето,
ще завърши живота си как?
С колапс.
Гравитационните сили на цялата маса
преодоляват електромагнитните сили на отделните атоми
и тя се свива.
При достатъчно масивна звезда колапсът продължава
и създава черна дупка.
При силно изкривяване на континуума нищо не може да се измъкне,
дори светлината.
Звездата се смалява все повече.
Всъщност тя се уплътнява. Атоми, дори елементарни частици
се струпват във все по-малко пространство.
Какво остава накрая?
Гравитационна сингулярност.
Пространството и времето спират.
Какво ще стане, ако приложим теорията за черните дупки
за цялата Вселена?
Ако Айнщайн е прав и теорията на относителността е вярна,
Вселената се разширява.
Да.
- Добре.
Ако обърнем времето, Вселената ще се смалява.
Добре.
Ако обърна процеса напълно,
за да видя какво става в началото на времето?
В началото на времето ли?
- Да.
Вселената ще се смалява все повече,
ще се уплътнява и нагорещява…
Искаш да върнеш часовника.
- Точно така.
Връщам часовника.
- Това ли правиш?
Превърташ го назад.
- Точно това правя.
Продължавай.
Трябва да изминеш дълъг път. Продължавай.
Не искам да падна.
Пътят до началото на времето е дълъг.
Продължавай да превърташ, докато получиш…
Сингулярност ли?
- В пространство-времето.
Вселената се ражда от експлозията на черна дупка.
Продължавай.
- Накъде?
Преди началото на Вселената ли?
Не, продължавай математическите разсъждения.
Много добре.
Натискай с всички сили. Натисни. С всички сили.
Не мога по-силно.
Защо… Стига. Едно, две…
Защо не…
- Добре.
Четвърти пръст, четвърта щипка.
Нарича се "болест на моторните неврони".
Прогресивното неврологично заболяване руши клетки в мозъка,
които контролират важни мускулни дейности като говор, ходене,
дишане, преглъщане.
Прекъсват се сигналите, които движат мускулите.
Резултатът е постепенна мускулна дистрофия.
Те отслабват.
Накрая напълно се губи способността за волеви контрол на движенията.
Смъртта настъпва средно след две години.
Не мога да направя нищо за теб.
А мозъкът?
- Болестта не го засяга.
Мисловната дейност не се променя, само че…
Накрая никой няма да знае какво мислиш.
Много съжалявам.
Здравей, Брайън.
ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП
Гледате поредния епизод на "Естествен свят".
Тази седмица ще разгледаме странната хибернация
на редкия кеймбриджки физик в забележителната му премяна.
Как мина? Какво казаха? Как е китката ти?
Имам заболяване.
Венерическо ли е?
Болест на моторните неврони.
Извинявай, но не…
- Болестта на Лу Гериг.
Той е бейзболист.
- Изостанал съм с проучването
на неясни моторни болести, свързани с бейзболисти.
Остават ми две години живот.
- Моля?
Звучи странно, като го кажа на глас.
За какво говориш? Не е вярно.
Какво казаха? Извинявай, наистина не…
Върви си, Брай.
- Държах се глупаво. Аз не…
Недей. Върви си.
Стивън, на телефона. Търси те едно момиче.
Аз…
Ще се видим скоро.
- Да.
Тя чака.
Стивън?
Джейн.
Брайън, здравей. Извинявай.
- Ще седнеш ли?
Много съжалявам.
Вчера говорих със Стивън. Знам, че ти му се обади.
Нещо образователно ли гледаш?
- Много.
Джон има връзка с Марта, но тя е влюбена в Алън.
Мисля, че Алън е хомосексуалист, съдейки по пуловера му.
Изчислявам математическата вероятност за щастие.
Напредваш ли?
Произведение на нулата е, но още не съм го изчислил.
Стивън.
- Изпусна го. Беше тук преди малко.
Не го прави.
Върви си.
Крокет. Да изиграем една игра.
Върви си.
Ако не станеш да поиграеш с мен, няма да се върна повече.
Никога.
Хайде.
Остави ме.
Ще поговорим ли за това?
- Би ли си тръгнала?
Това ли искаш?
- Да.
Моля те, ако държиш на мен, тръгни си.
Не мога.
- Остават ми две години.
Трябва да работя.
- Обичам те.
Това е грешно заключение.
Искам да сме заедно през оставащото време.
Ако то не е много дълго, така е било писано.
Ще ни стигне.
- Не знаеш какво предстои.
Ще засегне всичко.
Очилата ти винаги са мръсни.
Ето.
Така е по-добре, нали?
Да.
По-добре е.
Решенията на уравнението на Шрьодингер
трябва да изчезнат в края на кутията и трябва…
Времето.
- Това ли е темата ти?
Избра ли конкретен аспект?
- Времето.
Заповядай.
Според мен не разбираш какво предстои, Джейн.
Животът му ще бъде много кратък.
Затова внимавай.
Науката е срещу теб.
Това няма да бъде битка.
Ще бъде много тежко поражение…
… за всички ни.
Знам какво си мислите всички.
Не приличам на много силен човек.
Но аз го обичам.
И той ме обича.
Ще се борим заедно с тази болест -
всички ние.
Две, три…
Успех.
Добро утро, Стивън.
- Добро утро.
Знам. Може да е малко по-елегантно.
Да, но аз…
- Разбирам.
Влизай, Стивън.
Това ни тревожеше в началото, но аз знаех.
Бяхте резервирани през първите дни.
Това се случва често с много теории.
Добре. Ще видим.
Добре дошъл.
- Добро утро.
Ще седнеш ли?
- Няма нужда, благодаря.
Сигурен ли си?
- Да.
Накратко, както знаем, в първа глава има пропуски.
Липсва математическо потвърждение.
Професор Торн?
- Втора глава не е оригинална.
Заимства идеите на Роджър.
- Поне ги потвърждаваш.
В трета глава има твърде много въпроси без отговор.
Съгласен съм.
Стигаме до четвърта глава
за черната дупка в началото на времето.
Гравитационна сингулярност.
- Точно така.
Това е гениално, Стивън. Отлично.
Затова ще кажа само "браво".
За да съм по-точен, трябва да кажа "браво, докторе".
Браво, Стивън.
- Изключителна теория.
Благодаря.
Какво следва?
- Да я докажа.
Да докажа с едно уравнение, че времето има начало.
Няма ли да е хубаво, г-н професоре?
Едно просто елегантно уравнение
да обяснява всичко.
Да, ще бъде хубаво.
Благодаря.
За уважавания и страшен…
… доктор…
- Кой?
… д-р Стивън Хокинг.
- За д-р Стивън Хокинг.
Благодаря.
- Наздраве.
Изумително е, че получи пръв докторска степен
с толкова малко работа.
Стивън не обича да работи. В Оксфорд го правеше средно по час.
Работеше по един час на ден.
А сега е уважаван мъж.
Изумителен мързел.
- Като го спомена, Брайън,
колко пъти те замествах за шест месеца?
Ти ходеше да проучваш в Лейк Дистрикт.
Имаш пълно право.
- И аз.
Колко пъти?
- Четири.
Всичко наред ли е?
- Да, добре съм.
Какво можеш? Искаш ли картоф?
Моля те.
Здравей, Роби.
Спокойно.
Това е временно.
Разбира се.
Удобно е за закуска.
Благодаря.
Каза ли нещо?
Казах…
Да?
Благодаря.
Ето така, Луси.
Така.
Готово.
Държиш ли я?
- Прилича на теб.
О, не.
Чакай. Върви, Джейн.
- Няма да се бавя.
Лус. Луси.
Джейн?
О, Стивън. Здравей.
Хрумна ми нещо.
Джейн, хрумна ми идея.
Здравейте.
- Здравей, Денис.
Здравей, Денис.
- Как си?
Така. Успех.
- Всичко ще бъде наред.
Извинявай.
- Няма проблем.
Това позволява да предскажем,
че някои частици наистина могат да се измъкнат от черна дупка.
Всъщност черните дупки изобщо не са черни,
а са нажежени от топлинно излъчване.
Постоянното излъчване на топлинна енергия
причинява загуба на маса в черните дупки.
Накрая те изчезват със зрелищна експлозия.
Много е просто - както тяло губи топлина.
Втори закон на термодинамиката.
- Точно така.
Ако допуснем, че черната дупка наистина губи частици,
с времето ще се смалява, ще се изпарява, ще…
Изчезва.
И така, първо звезда изчезва в черна дупка.
А след това и самата черна дупка…
… изчезва.
Изчезва напълно. В началото и в края е нищото.
Дължиш ми още една бира.
Приятелят ни доказа, че времето наистина има начало.
Не само, че Вселената е възникнала така, но…
Така ще свърши.
- С гръм.
Хрус!
Това е красиво, колоритно…
Пълна глупост. Безсмислица!
Нещо в думите ми ли ви подразни, г-н професоре?
Извинете.
Аз съм проф. Калатников от Академия на науките на СССР.
Както знаете, изследвам еволюцията на горещата Вселена -
космическия микровълнов фон
и теорията за черните дупки.
Признавам, че днес дойдох тук
с нагласата да чуя много глупости.
Тръгвам си разочарован.
Малкият го е постигнал.
Успял е.
Приятно ми е, г-н професоре.
Удоволствието е изцяло мое.
Благодаря.
- Браво, Стивън.
Като цяло, мина добре.
За момент се притесних.
Лъчението на Хокинг.
- Малкият е успял.
Малкият го е постигнал.
Хайде, гений.
- Много смешно.
Достатъчно, старче. Хайде, дядка.
Едно, две, три.
Боже, как се справя Джейн?
Стивън, моторната ти болест засяга ли…
Какво?
- Всичко.
Не, това е различна система.
Автоматична е.
- Сериозно ли?
Това е чудесно. Обяснява много неща за мъжете.
Побързай. Хайде.
Моля.
ЛЪЧЕНИЕ НА ХОКИНГ
Какво има?
- Изненада.
Така. Не ги отваряй.
Виж, тате.
- Електрическа инвалидна количка.
Ако не ти хареса, може да я върнем.
Не разбирам. Години наред допускаш съществуването на черни дупки
и смяташ, че Сигнус Х-1 може да се окаже
първата черна дупка, която можем да наблюдаваме.
Но си се обзаложил с Кип Торн, че не е черна дупка.
Да.
- Какво заложи?
Едногодишен абонамент за списание.
За кое списание? За "Нейчър" ли?
- Не, за "Пентхаус".
За "Пентхаус" ли?
- Да.
Ще те пипна.
Тате, внимавай. Да вземем мама.
Мамо, ела да видиш.
Ще те пипнем.
- Хайде.
Почивка, почивка!
Здравейте.
Пристигнахте.
- Здравей, татко.
Не е ли прекрасно?
А стъпалата, Франк?
- Няма страшно, Джейн.
Стивън, ела. Ето така.
Горе е много приятно. Здравей, Стивън. Така.
Ще те обърнем.
- Да дърпам ли?
Ще се справя. Вземи багажа.
Тръгваме нагоре.
Видя ли? Лесно е.
Още едно нагоре.
Блещукане ли?
Вали дъжд и трепериш.
Не.
Падане.
Много студено.
- Какво е?
Забавлявам се.
Вземи Луси за малко.
Излезе ли?
Вода?
- Няма нужда.
Така, мина. Готово.
Спокойно. Трябва да го прегледа специалист.
Повтаря се много често.
Нелепо е.
- Без лекари.
Без лекари.
Добре, без лекари.
Пийни малко вода.
Стивън…
Нужна ми е помощ.
Направи го дори само заради Робърт. Той пропуска детството си.
Не спирам да търся начин да се получи,
но не мога да го намеря сама.
Всичко е наред. Ние сме обикновено семейство.
Не сме обикновено семейство.
Не сме обикновено семейство.
Робърт, майка ти ми е много ядосана.
Благодаря.
Джейн.
Джейн, спри.
Седни.
Искам да ти предложа нещо.
Звучи необичайно, но видях как постига чудеса.
Според мен трябва да обмислиш да пееш в църковния хор.
Мамо, това е най-английското нещо, което някой е казвал някога.
Възможно е.
Обичах да пея.
- И си много добра.
Не съм сигурна.
- Отиди.
По един час седмично.
Много добре. Ще се видим другата седмица.
Довиждане.
Здравейте. Да пеете ли идвате?
Дойдох само да…
Сопрано ли сте?
- Мецосопрано.
Точно такова ни трябва. Къде сте се крили?
Интересен въпрос.
Появявате се точно навреме, както се казва.
И без това трябва да се върна.
- Добре.
Взехте ли всичко?
- Да, благодаря.
Аз благодаря, че дойдохте. Ще бъдете ценна придобивка.
Благодаря.
Аз ще тръгвам.
Ако синът ви иска уроци по пиано, само…
Да, разбира се.
- Обадете се.
Ще го направя. И съпругът ми обожава музиката.
Бих могъл да… Той свири ли?
Мога да преподавам и на него.
- Това е дълга история.
Но…
- Добре.
Благодаря, Джонатан.
- Беше ми приятно. До скоро.
Довиждане.
Трети пръст. Не, този. Ето този.
Повдигни леко китките. Дръж лактите прибрани.
Сега отново.
Да.
- Добре.
Още вино?
- Защо не? Благодаря.
Стивън?
- Не.
Стивън, Джейн ми каза, че имаш хубава теорема.
Тя доказва, че Вселената има начало. Така ли е?
Това беше дисертацията ми.
Новият ми проект я опровергава.
Опровергава ли я?
- Да.
Значи вече не вярваш в Сътворението.
Вярванията
нямат значение във физиката.
Нямат значение във физиката.
Разбирам.
- Стивън направи обратен завой.
Новата му идея е, че Вселената е безгранична.
Няма граници, няма начало…
- И няма Бог.
Разбирам. Мислех, че си доказал, че Вселената има начало
и следователно се нуждае от Създател.
Сгрешил съм.
- Не, грешката беше моя.
Стивън търси една теория,
която обяснява всички сили във Вселената.
Затова Бог трябва да умре.
- Защо да умира? Не разбирам.
Двата стълба, на които се крепи физиката, са квантовата теория -
законите, управляващи малки частици като електрони и прочее,
и Общата теория на относителността.
- Да, Айнщайн.
За законите, които управляват големи планети и други такива.
Но квантът и относителността…
- Досетих се. Различни са.
Правилата им са напълно различни.
Ако в света имаше само картофи, щеше да е лесно.
Може да стигнеш до началото, както направи Стивън.
Мигът на Сътворението. Алилуя! Бог е жив.
Но ако включиш и граха, всичко става малко…
Обръща се.
- Да, става заплетено.
Получава се безбожен хаос.
- Боже.
Айнщайн мрази граха - квантовата теория.
Казва: "Бог не си играе на зарове с Вселената".
Изглежда не само играе на зарове,
но и ги хвърля там, където не можем да ги намерим.
Бог се връща в списъка на застрашените видове.
Предполагам, че ще се справи.
- А физиката се връща в играта.
Да, физиката се връща в играта.
Всъщност бях женен.
За жалост, тя почина.
Мина вече почти година.
Имаше левкемия.
Тя се бори и аз се грижих за нея, но накрая…
Понякога се чувствам самотен.
Празната стая ме измъчва.
Но музиката е мое спасение. Преподавам и свиря.
Не го правя професионално. Не съм амбициозен.
Дали е грях? Не знам.
Не питаш когото трябва.
Благодаря за поканата.
Благодаря, че прие.
- Беше наистина прекрасно.
Ако мога да бъда полезен с нещо на семейството ви,
за мен ще бъде привилегия.
Нямам деца и ангажименти, така че…
Казвам, че ако мога да помогна,
тази цел ще облекчи и собственото ми положение.
Лека нощ.
Ще разбера,
ако ти е нужна помощ.
Ако някой е готов да ти я предложи,
няма да възразя.
Хладно ли ти е?
Готов ли си? Добре.
… 17, 18…
Готово. Хайде да сложим чайника.
Чудесно. Приключихме.
Минава 19,45 ч.
Оставете партитурите.
- Довиждане.
Трябва да ти кажа нещо.
- Какво?
Бременна съм.
Аз предполагах, че вие със Стивън…
Това е чудесно.
Така е.
- Да, прекрасно.
Честито, Джейн.
- Благодаря.
Всички кажете "зеле". Ще броя до три. Едно, две, три.
Зеле!
Това е брат ти на колелото.
Мамо.
- Идвам.
Стига, миличък. Недей.
Знаеш, че подкрепях решението ти да откажеш помощ вкъщи,
но трябва да намерим постоянно решение.
Тази ситуация не може да продължава.
Незабавно трябва да наемеш сестра, която да живее с вас.
Помагат ни.
Разбираш за какво говоря.
Не можем да плащаме на сестра.
Трябва да намериш начин заради семейството си.
Ти си световноизвестен.
С черните дупки, а не с рок концерти.
Не е смешно. Според мен е наложително.
Имаме право да знаем, Джейн.
Какво?
- Чий син е Тимъти?
На Стивън или на Джонатан?
Това ли мислиш за мен?
Изключено е Тимъти да има друг баща, освен Стивън.
Джонатан, не си тръгвай.
- Трябва.
Всички говорят.
- Какво значение има?
Трудно ми е. Искам да помогна.
Знам и ценим помощта ти.
- Сега за мен е най-добре…
Трябва да се отдръпна засега.
Моля те. Нужен си ни.
Нужен си на децата, на мен и на Стивън.
Джонатан.
- Има и други неща.
Джейн, аз…
Имам чувства към теб.
И аз имам чувства към теб.
Благодаря, Джейн.
Поканиха ме в операта в Бордо.
Къде?
- В Бордо.
В Бордо ли? Вагнер.
Студентите ще ме заведат. Знам, че мразиш да летиш.
Наистина мразя.
- Тръгни с колата.
Ще се срещнем в Бордо.
Ще заведем децата на къмпинг.
Ще бъде прекалено трудно.
Вземи Джонатан.
Едва ли ще пожелае.
Здравей, Стивън.
Позволено ли е?
- Няма да кажа, ако и ти си мълчиш.
Само помни, че трябва да шофираш.
Джейн се нуждае от помощ.
Инжектирай витамин В, щом кацнете.
- Разбира се.
Обади се от хотела.
- Добре.
Обещаваш ли? Добре.
Стивън.
Мама ще вземе бебето.
Ще дойде всеки момент.
- Ще се видим в Бордо.
Дръж се добре.
Заспаха ли?
- Да.
Така. Добре съм.
- Къде са децата?
Мисля, че се справихме добре.
Деца, вземете спалните чували.
Благодаря.
Благодаря.
Джонатан?
Боже.
Извинете.
Джонатан?
Стивън е зле. Приет е в болница и е в кома.
Какво се е случило?
- Има пневмония.
Той е на животоподдържащ апарат.
Не знам колко ще живее.
Не знам дали да изключим апарата за обдишване.
За какво говорите?
Така краят ще е безболезнен. Ако го събудим от анестезията,
може да не го ресусцитираме.
Трябва да го извадите от упойката.
Наистина ли го искате?
Можем да спрем обдишването
само ако направим трахеотомия.
Това е разрез, чрез който се заобикаля гърлото.
Няма да може да говори.
Няма съмнение. Стивън трябва да живее.
Ще се погрижа да получи всичко необходимо.
Ще уредя да го преместят в Кеймбридж.
Може да не преживее пътуването.
- Ще издържи.
Знам.
Ще се отдръпна.
Натовари ли всичко - количката и оборудването?
Довиждане.
Стивън?
Това е дъска за общуване.
Първо ми посочваш буквата,
като мигнеш, когато назова цвета на групата, в която се намира.
Щом уточним групата, може да избереш буква от нея,
като мигнеш, когато кажа цвета на всяка буква от групата.
Очевидно.
Да направим опит.
Зелено.
Синьо.
Розово.
Черно.
Червено.
Мигни, за да посочиш цвета на желаната група букви.
Зелено.
Синьо.
Розово.
Черно.
Червено.
Здравей.
- Здравей, Илейн.
Да взема ли палтото ви?
- Благодаря, Джейн.
Почакайте тук.
- Добре.
Тя дойде. Идва с отлични препоръки.
Обещай да не я изядеш жива.
Нали?
Ето го.
Илейн, това е Стивън. Стивън, това е Илейн.
Приятно ми е, г-н професоре.
Имате всичко необходимо.
Ако ви трябва нещо, ще съм оттатък.
Чудесно. Да се залавяме за работа. Благодаря, Джейн.
Моля, затворете вратата.
- Разбира се.
Да започваме.
Добре.
Червено.
Жълто - Ч.
Зелено, черно - А.
Зелено, зелено - Й. Чай.
Искате чаша чай.
Добре.
Предпочитания?
Знам, че сте наизустили дъската.
Не разполагам с много време.
Зелено, зелено, зелено, жълто, жълто.
Б.
Зелено, синьо, розово, черно, червено.
Червено, зелено, жълто, синьо, синьо - И. Значи Б, И.
"Билдърс", нали?
Как мина?
Той е най-умният мъж, когото съм срещала.
Вие сте голяма късметлийка.
- Благодаря.
Боготворете земята под…
- Под колелата му ли?
Той е идеалният пациент. Забавен е.
Когато чета за него…
- Да видим как ще потръгне.
Затегнато е.
Височината може да се регулира
и ъгълът се променя според желанията на Стив.
Много е модерно.
- Как работи?
Много опростен интерфейс сканира азбуката
и избира букви една по една.
С тази техника професорът ще пише около четири думи в минута.
По-добре е от една.
Всъщност взех компонентите от телефонен секретар,
за да превърна написания текст в синтезирана реч.
Гласът е като на робот, но да направим опит.
Чудесно.
- Оттук се управлява.
Дясната ръка ли?
Готово.
Добре дошли в бъдещето.
Казвам се Стивън Хокинг.
Американски е.
- Това проблем ли е?
Боже мой. Има ли друг глас?
В момента е само този.
Мисля, че е чудесен.
Дейзи, Дейзи, отговори ми.
Всъщност не давам пет пари, скъпа.
Унищожи.
Унищожи.
Ще напиша книга.
За какво?
За времето.
Какво е естеството на времето? Ще свърши ли някога?
Можем ли да се върнем назад във времето?
Един ден отговорите може да са очевидни
като земната орбита около Слънцето
или да звучат абсурдно като кула от костенурки.
Само времето ще покаже, каквото и да е то.
Кип Торн през проф. С. Хокинг Университет Кеймбридж
Г-н професоре?
ПЕНТХАУС
То е за приятел.
- Разбира се.
Всички казват така.
Няма нужда да се срамувате от мен.
Познавам мъжете.
Да погледнем ли?
Ето.
Извинете.
Следващата?
Какво?
ИСТОРИЯ НА ВРЕМЕТО
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ВРЕМЕТО
Казах: "Търсих дълго модел за Вселената.
Най-после я намерих."
Сигурно е така.
Стивън, трябваш ми. Договорът пристигна.
Изчакай само минутка, Джейн.
Готово.
Като нов сте.
"Кои сме ние? Защо сме тук?
Ако разберем,
това ще е големият триумф на човешкия разум,
защото ще разберем Божия промисъл."
Наистина ли го мислиш?
- Да.
Разбира се.
- Значи го приемаш.
Обаче…
Обаче какво?
Ще ми позволиш ли да изживея този момент?
Пак заповядай.
Поканих Илейн да пътува с мен до САЩ.
Ще се грижи за мен.
Така ли е?
Да.
Преди ми казваше, когато получиш покана.
Поредната награда. Какво да се прави?
Извинявай.
Колко години?
Казаха две.
Ти преживя много.
Всичко ще бъде наред.
Обичах те.
Направих всичко по силите си.
Внимателно.
Това остава.
- Добре.
Довиждане, Джонатан.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА ВРЕМЕТО СТИВЪН У. ХОКИНГ
Г-н професоре, харесах книгата ви.
Благодаря.
Срещнах професора за пръв път през 1963 г.
Това е времето. Къде отиде?
Достави ми голяма радост
да видя как той опроверга всички очаквания -
научни и лични.
Посрещнете на сцената изтъкнатия ми колега
и мой скъп приятел - проф. Хокинг.
Благодаря. Задайте първия от подбраните въпроси.
Благодаря.
Чувате ли ме?
Сега сте признат навсякъде.
Как понасяте такова внимание?
Наскоро ме спря турист в Кеймбридж
и попита дали съм истинският Стивън Хокинг.
Отговорих, че не съм и че истинският изглежда по-добре.
През 1979 г. говорите за възможността
да се открие теория на всичко преди края на века.
Сега предсказвам, че съм сгрешил.
Проф. Хокинг, казахте, че не вярвате в Бог.
Имате ли житейска философия, която ви помага?
Казахте, че не вярвате в Бог.
Имате ли житейска философия, която ви помага?
Ясно е, че сме само развит вид примати
на малка планета на орбита около обикновена звезда
в покрайнините на една от 100 млрд. галактики.
Но още от зората на цивилизацията
хората жадуват да разберат скритата подредба на света.
Трябва да има нещо много специално
в граничните условия на Вселената.
Кое е по-специално от липсата на граници?
Не бива да ограничаваме човешките усилия.
Всички сме различни. Колкото и лош да изглежда животът,
винаги може да вършим нещо и да постигнем успех в него.
Докато има живот, има надежда.
Това се получи.
От Стивън е.
Боже.
Очилата ти постоянно са мръсни.
Професор и г-жо Хокинг, Нейно Величество кралицата.
Поздравления, Командор на ордена на Британската империя.
Не е зле за един стар либерал социалист.
Спокойно, може да откажеш рицарското звание.
Благодаря за днес. Беше изключително.
Всичко беше изключително, нали?
Какво пишеш?
Виж какво създадохме.
Продадени са над 10 млн. екземпляра на "Кратка история на времето".
Вече 72-год. Стивън не планира да се оттегли
и продължава да търси теория на всичко.
Той отхвърли предложението на кралицата за рицарско звание.
Джейн защити докторантура по средновековна испанска поезия.
С Джонатан имат щастлив брак.
Джейн и Стивън още са приятели и вече имат трима внуци.
Превод СВЕТЛА ВАСИЛЕВА
Филмът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО