Dimenticare Palermo (1990) Свали субтитрите
След това завий тук.
И хвани добре надписа.
ЗА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ НЕЩАТА...
И така, панорама към прозорците и хората.
После отново хващаш улицата.
- Добре.
Намери паркинг и ме изчакай там.
Джана Маниарди. Вчера ви се обадих.
- Италианска телевизия?
Да. Кореспондент.
- Кармине слиза.
Колко италианци гласуват в Ню Йорк?
- Ще останете изненадани.
В Италия има голям интерес към Кармине.
Той е нашият бъдещ кмет, после президент, крал, папа!
Късмет.
- Благодаря, Майк.
Вашият бъдещ кмет!
- Нашата цел е да променим нещата.
Хайде, снимай!
- Колко сте много!
Ще се построи по още един такъв център във всеки от петте района.
Имате възможност да направите историческа снимка.
30 секунди, не повече.
- Готови ли са камерите?
Когато ме избраха за общински съветник,
казах, че в нашия район ще направим нещо срещу дрогата,
но не с приказки, а с действия.
Борихме се, за да променим нещата и го направихме.
Създадох този рехабилитационен център
и ако ме изберат за кмет, ще има по един по-голям такъв
във всички квартали на града. Това е обещание. Свършихме ли?
Как казахте, че се казвате?
- Не съм казвала.
Джана Маниарди, от италианската телевизия.
Целувам ви ръка!
- Ще поздравите ли на сицилиански?
Не.
- Само един въпрос, Кармине...
Сутринта кмета отхвърли обвинението за фасадата на Недвижими имоти.
Не би могъл да го каже. Кметът ни е честен като...
Днес, честно казано, не има идва нищо друго на ум.
Според "Дейли Нюз", сте скъсили процентите помежду си,
докато за "Вилидж Бойс" сте равни. Какво става?
"Вилидж Бойс" не е същият, откакто Мърдок го продаде.
Можете ли да направите един коментар за сондажите?
Може ли да го интервюирам насаме? 15 минути в най-гледаното време.
Какво мислите за Мърдок?
- Той е голям австралиец.
Той е американец.
- Значи е на мястото си.
Не е ли прекалено пренаселено?
- Точно затова е човек на място.
Здравей, Кармине. Ще спечелиш!
- Благодаря. Целувам ви ръка.
Говорите добре сицилиански.
- Знам само "целувам ви ръка".
Засега това е достатъчно. Ще спечелите ли през ноември?
Трябва да спечеля. Защото политиката е странна работа.
Често предлага само една възможност.
- Но кметът има пари.
Всички имаме, но аз съм нов и мога да променя нещата.
Кои?
- Кои ли?
Искам да се заема с децата – никой не го е грижа за тях.
С възстановителни центрове? А тези?
Мамка му! Спрете ги!
- Отдръпнете се!
Гониш ги от една улица
и ги намираш на друга!
- Защо?
Как защо? Вие откъде сте?
- От Палермо.
Кое най-много се върти в Сицилия?
- Наркотиците.
И тук е така. Купиха полицаи,
съдии и политици.
- И вас ли?
Не, но се опитват.
- Тогава защо не тръгнете срещу тях?
Е, интервюто приключи.
- Дайте ми още няколко минути.
Настоятелна сте.
- Разбира се, това ми е работата.
Добре, елате.
Аз ще карам, ти отиди в другата кола.
Дори да построите хиляди центрове, това няма да промени нещата.
По-добре ли е да не правим нищо?
- По-добре се отървете от наркотиците.
Първо трябва да се отървем от Колумбия, Панама, Боливия,
както и от нашата страна. Играта на "Стражари и апаши" носи доста пари.
Това е начин на живот. Това е начинът на живот тук и сега.
Къде сте отседнали?
- При приятел. Можете да спрете това.
Аз ли?
- Да, вие или някой по-решителен.
И как?
Като легализирате наркотиците. Продавайте ги като лекарство,
под държавен контрол.
- Да, да. Така ще премахнем мафията,
престъпниците и ще можем да живеем щастливи и доволни.
Точно така.
- Кметът на Балтимор
опита да го направи. И за какво му беше? За нищо.
Промили са мозъците на всички, но какво да се прави.
Наркотиците носят много, за да се откажат от тях.
Ето в каква страна живеем.
- Всички хора ли са толкова глупави?
Не, не са глупави, просто са манипулирани.
Как?
- С проучване на общественото мнение.
С начина, по който се задават въпроси.
Ако искам да се гласува "за" смъртното наказание, какво ще попитам?
"Смятате ли дрогата за лошо?"
- Да.
"Искате ли децата ви да я вземат?"
- Не.
"Искате ли смъртна присъда за пласьорите?"
И така ги манипулираме да отговорят както искаме.
Ако наркотиците станат легални, вече няма да са добър бизнес.
И вие не можете ли да промените това?
- Аз ли?
Не. По един или друг начин, всички сме в кюпа.
Жалко.
- В Палермо по-различно ли е?
Ето те най-после!
- Здравей. Целувам ти ръка.
Кармине, как си? Чаках те. А тя коя е?
Италианската телевизия. Джана, това е Алфио.
Той се жени след седмица. Не му се поддавайте, копеле е.
Изглеждате хубаво момиче.
- Благодаря.
Не се пробвай, не ти отива.
- Задник!
Две кафета.
- Не го слушай, истински папагал е!
Обича да се шегува.
Кой е той?
- Баща ми.
Знае как да ви оправя.
- Да, това е най-добрият ни номер.
Баща – сицилианец, син – американец.
Когато бях малък, направихме реклама на пицарията по местната телевизия.
"Татко, искам хот-дог!" "Не, вземи пицата!"
И ми я пляскаше в лицето. На хората им харесваше.
Особено в Чайнатаун, където пицата вървеше много.
Чао, татко. Ще се видим.
- Защо "Капанът"?
Защото след като опитате кухнята му, вече сте в капан.
Цял живот ще имате киселини.
- Какви ги говориш?
Всичко добро.
- Чао, татко.
Първото ми училище беше в един манастир в Палермо.
В часа по танци ни учеха на менует.
- Страхотно!
Беше хубаво.
- Да, добре.
И аз ходих на училище при свещениците. Униформа, обувки, къси панталони...
В музикалния салон имаше 20 пиана.
И всички заедно ли свирихте?
- Предполагам, че да, забравила съм.
Това, което не мога да забравя, е Палермо.
Баща ми също. Наистина го мрази.
- Вие сигурно не?
Толкова добре ли ме познавате?
- Ще ви опозная по-добре,
когато интервюирам бъдещата ви съпруга.
- Разбирам.
Странно. Винаги се случва в деня преди заминаването.
Срещаш любовта на живота си?
- Да, нещо такова.
Баща ви е прав.
- Той какво общо има?
Като казва, че сте папагал.
- Той мисли, че съм като него.
Искам да дойдете на сватбата ми.
С екипа?
- Да, и с приятеля ви. Всички.
Това е единственият ми шанс.
- За да промените нещата?
Да.
- Добре.
А сега... да си целунем ръцете.
- Да си целунем ръцете.
Довиждане.
- Довиждане.
Мишел, как върви с материала?
- Имаме 200 000.
Един подпис за новите плакати.
Не е локална, национална мрежа! Кълна се, не се шегувам с теб.
Сам Той. Да?
Да.
Какво? Кармине е висок 1,80 м и има физика на борец. Няма за какво.
Кой беше?
- Един женски седмичник.
1) Дрогата повишава ли престъпността?
2) По-добре ли е да се легализира дрогата?
Какво е това?
- Кратка анкета, три въпроса.
Трябва да се зададат точно както съм ги написал, без корекции.
Това шега ли е?
- Не.
Трябва да направя нещо голямо, ситуацията ни се изплъзва.
Знаеш ли какво ще ни се изплъзне с това?
Сам, трябва да опитам.
Не можеш!
- Имам само един шанс.
Кажи на пресата, че няма да ходим на меден месец във Венеция,
а в Палермо, да търся произхода си.
- Ясно. Добре.
Дай ми една кока-кола.
- Аз съм Сам Той, от "Бонавия".
Да чакам.
- Арабските църкви, синьото море...
Онзи стар замък на плажа трябва още да е там.
Не трябваше да те оставям сам с онази италианка.
Ник! Как си? Да, знам, имало е спад,
но бракът и рехабилитационните центрове ще ни вдигнат.
Имам три въпроса към избирателите от всяка възраст, раса и религия...
Здравей. Да гласуваш.
- Здравей, Кармине.
Ваше превъзходителство!
- Плакатът ви е прекрасен.
Не ме забравяй, когато станеш кмет.
- Непременно.
Здравей.
- Здравей.
Хубав парфюм!
- Може ли един интимен въпрос?
Знаеш, че съм срамежлив. Не пред Тед.
Тази снимка на Уелската принцеса по бански край Лох Нес, възбужда ли те?
Да.
- Него всичко го възбужда.
"Всичко, което ми носи гласове, ми харесва." Волтер.
О, ти си учил!
- Кери, може ли да говорим насаме?
Благодаря за Мис Италия. Загуби ми един час. Искаше да знае
дали наистина ще промениш нещата.
- Защо не?
Казах й, че ще промениш мен, но само генетичния ми код.
Аз съм прекалено светла, а ти – прекалено тъмен.
Романтична си.
- А ти си латино.
Внимавай, че съм непълнолетен.
- Нищо няма да кажа на баща ти.
Имам резултати от последното проучване. Този глупак ще спечели.
Вече не.
Виж това.
Не! Поредната анкета.
- Да, поредната анкета.
Скъсай го. Не може да го разпространиш.
Забрави да ме попиташ, но ще се радвам да отида в Палермо.
Шегуваш ли се?
- Не, сериозна съм.
Никой не е ходил там на меден месец.
Така ще разберем защо. Ще бъде фантастично.
Ще направя фотосесия.
- Това ще излезе в неделните вестници.
Вечерта ще съм по новините, в понеделник имам интервю.
В понеделник ще се женим.
- И? Ето сватбеният ми подарък.
Тази анкета вече мина.
- Получи тези цифри благодарение
на начина, по който зададе въпросите.
- Това са директни въпроси.
54% от избирателите биха легализирали наркотиците,
ако това означава да няма повече мафия или наркозависими деца.
Материал от първа ръка от Централна Америка.
ЦРУ позволява да се товари кокаин на корабчета,
превозващи скариди до Маями.
Контейнерите не могат да се отварят, защото скаридите ще се размразят.
Защо не го публикува?
- Тук има наркотици и Лас Вегас,
убийството на Джон Кенеди. Наркотици и политика.
Кандидат за губернатор е получил 180 000 долара от кокаинов картел...
Знам.
- Март 1986 г.
DC6 доставя оръжия на контрите и се връща във военната база
12 500 тона марихуана.
- Ти ли го премери?
Кой е собственик на този вестник?
- "Уайтууд Фуудс",
наскоро закупен от "Интернешънъл Фрийтайм Инкорпорейтед".
Която принадлежи на мафията.
Добре, добре.
Точно на това залагам. Бизнесът им е до голяма степен законен.
Притежават почти всичко. Защо да не ме подкрепят?
Една по една тези статии бяха отхвърлени. Защо?
Знаеш ли?
- Трудно е, нека помисля.
Нека позная, чакай...
Правителството, полицията, мафията – всички са доволни от тази ситуация.
Ето защо нищо не се променя.
Дори и да откажат, мога да си изиграя картите, както искам.
Междувременно това ще ми помогне да спечеля изборите.
Какво може да направи кметът на Ню Йорк,
когато се изправи пред нещо толкова голямо?
Ще се говори много за това, но после ще се изчерпи
и всичко ще продължи както преди. Което си е нормално, нали?
Слава Богу! Мислех, че говориш сериозно.
В стила на Франк Капра – млад кръстоносец.
Щом знаеш, че си шарлатанин, значи си честен. Затова те обичам.
Все още имам неизследвани дълбини на моята неискреност.
За първи път те виждам в Белия дом.
Ако използваш добре неискреността си, може да спечелиш.
А ако сгреша?
- Ще бъдеш
най-непопулярното дете в квартала.
Резервирах единствената църква, в която не си бил хорист.
Поканих и губернатора на приема. За съжаление той прие.
Така че камерите ще бъдат за него.
И после Палермо. Никога не съм била южно от Рим.
А аз никога не съм бил в чужбина.
Офисът в Рим казва, че там си предизвикал голяма сензация,
благодарение на малката Мис Италия.
БОНАВИЯ ЩЕ НАСТОЯВА ЗА КОНТРОЛИРАНА ЛЕГАЛИЗАЦИЯ НА НАРКОТИЦИТЕ
Кармине, пожелаваме ти да си кмет сто години!
Благодаря.
- Поздравления!
Г-н съветник, ако продавате наркотици на всички...
Не на всички. Не продаваме водка на деца.
Да, но могат да си я набавят.
- Могат да си набавят и наркотици,
но ние ще контролираме продажбата им.
- Но за да си осигурят количествата...
Вече е налично. Можете да си намерите и в този момент.
Имаме голям проблем и корумпирана държава.
Играта на "Стражари и апаши" дава резултат и затова не се прави нищо.
През 1919 г. забранихме продажбата на алкохол.
Наричаше се "прохибиционизъм". Издържа 14 години
и генерира гигантска престъпна вълна.
Сега прохибиционизмът засяга наркотиците,
които също са широко разпространени сред децата.
Ето защо трябва да отменим този закон.
Трябва да направим от наркотика проблем
за опазване на общественото здраве, а не само проблем на престъпността.
Останалото в новините тази вечер.
Оригинално е, трябва да призная. Много оригинално.
Набираме гласове.
- Че кой помни забраната?
Американците не помнят какво е станало през вчерашния ден.
Но пресата го помни и ще го напомни на всички.
Не отговаряй на никакви въпроси, само питай.
Успяхте, а?
- Да, реших – отивам в Палермо.
Исках да кажа, да промените нещата.
- О, да.
Вие предизвикахте фурор в Италия.
- По програма имам да отида
до манастира на Сестрите на посещението.
Това е приятелят ми, Брус Форегър.
- Брус... вие сте късметлия.
Хей, какво те прихваща?
Хич и не се опитвай.
- Кармине!
Тестът ми за ХИВ е отрицателен, нямам СПИН. А ти?
Има неща, които никога не бих направил, дори и за гласове.
Татко.
- Ела.
Обади ли се на роднините в Сицилия?
- Знаят.
Но не разбирам защо отиваш там. Аз избягах от там.
Искам да разбера защо си заминал.
Тази кампания...
- Не се притеснявай.
О, напротив. Познавам ги всичките, идват в моя ресторант.
Тогава им кажи, че го правя само за да се кача в сондажите,
да спечеля изборите.
- А ако те приемат насериозно?
Добре дошли в нашия Гранд хотел!
Благодаря.
- Желая ви приятен престой.
Благодаря.
- За нас е чест. Насам, моля.
Ако позволите, ще ви покажа някои забележителности.
Кайзерът е бил тук през 1912 г.
Братовчед му, кралят на Англия, на следващата година.
Приличат си, нали? После тръгнаха на война.
Моля.
Тук са били и всички музиканти.
Артур Рубинщайн е бил последният, който е свирил на това пиано,
и, разбира се, всички знаят, че Вагнер е написал "Парсифал" точно тук.
Мислех, че "Парсифал" е от Равел.
Г-жо Бонавия, "Парсифал" е една много, много дълга опера.
Това е сироко. Южният вятър. Идва от Африка.
Прави всички ни малко нервни, когато задуха.
През 1919 г. забранихме продажбата на алкохол.
Наричаше се "прохибиционизъм".
Г-н Бонавия, елате за момент!
Виждате ли? И тук сте известен.
- А, интервюто, което ми създаде име.
Наистина е вярно, че си популярен и в Италия.
Да, да... Поздравления, господине, отлични постижения.
Един наш лоялен клиент седеше тук всяка вечер и гледаше телевизия.
Кой беше той?
- Лъки Лучано.
Той е седял тук?
- Разбира се. Истински джентълмен,
както би казал баща му.
Сигурно сте уморени. Ще ви покажа пътя.
Резервирах кола, която ще ви закара до селцето на баща ви.
Сега вече е предградие.
Баща ти казва, че не изпитва носталгия по Соланто.
Носталгия ли? Нямал е търпение да се махне.
Но когато му казах, че ще напиша нещо, се изпълни с ентусиазъм.
Той се вълнува и когато в кухнята има много телешко с целина.
Телешко с целина! Специалитет! Деликатес!
Говореше за миризмата на прясно изпечен хляб, на цъфнали портокали...
Да, да, на дизелови камиони, на отворени канали...
Точно така е, както ми го описваше.
- Мис Италия ли?
Не. Мама Италия – майка ми.
Този замък много й харесваше. Мир на душата й.
Всичко е изоставено.
Знаеш ли изобщо какво каза?
- Не.
Но да се направим, че сме разбрали.
- Красиво е.
Това трябва да е баронът, собственикът на замъка.
Майка ми ми разказваше, че когато била малка,
баронът се е оженил за едно красиво американско момиче. Било е от...
Не помня откъде. Та тя се влюбила в Карузо, напуснала съпруга си
и избягала с него.
Карузо певецът ли?
- Да, точно той.
Тогава баронът се затворил в замъка и никога повече не излязъл.
Поне никой не го бил виждал навън с години.
Забравих най-интересното. Именно той открива и лансира Карузо.
Значи имаме двойно предателство.
- Да.
Едва когато Карузо умира, баронът отваря отново замъка.
А тя върнала ли се е после при съпруга си?
Не, в Сицилия не се връщаме.
- Ние?
Какво откри?
"Когато мислеше само за мен, аз те обичах.
Разхождаше се сама в градината, никой друг не съществуваше,
и аз те обичах, мое американско момиче."
Странно, и тя е била американка.
- Като мен ли?
Кармине, това кътче е прекрасно.
Застани до статуята. Ще стане чудесна снимка.
Сега погледни към мен.
Готово.
Виж това дърво. Невероятно е!
Знаеш много повече за Палермо, отколкото смяташ, че знаеш.
Какво е това?
- Фойерверки. Не виждаш ли?
Помислих, че избухва война.
- Това е празникът на Санта Розалия.
Има едно място, което задължително трябва да видим – Монреале.
Ще го потърся в картата на Палермо.
Какво ще поръчате?
- Две кафета, ако обичате.
Много си галантен.
- Винаги съм.
Жасмини! Ето хиляди жасмини!
Жасмини! Сега ли им е сезонът?
Майка ми ми разказваше, че децата от околността
ставали рано призори, за да берат жасмин и го продавали на влюбените.
Като нас.
- Ние сме женени.
Може би трябва да се облека в черно, да напълнея и да си вържа косата.
Имаме още много места за разглеждане. Трябва да направим списък.
Трябва ли да видим всички?
- Така и така сме тук.
Искам да видя колкото се може повече.
- За вас.
Благодаря.
Колко?
- Нищо.
Нищо?
- Това е подарък за вас.
Ето, вземи парите.
- Не, за подарък не се плаща.
Вземи ги!
Не можете да платите за това, което аз подарявам.
Кармине!
- Ела тук!
Жасмини! Жасмини!
Успокой се.
Имам идея за утре. Бих искала да видя чудовищата на Багерия.
Това е една от забележителностите в Палермо.
Искам да направя няколко снимки.
- Както искаш.
Защо това момче те изнерви?
Малко нахално копеле.
Какво ще направиш, ако ти изневеря?
- Бих те убил.
Какво? Ти не беше ли
за женската еманципация?
- Какво толкова казах?
Каза, че ще ме убиеш.
- Наистина ли?
Ще го направиш ли?
- Не. Това място ме обърква.
Не, не бих те убил.
Ще те тествам за СПИН веднъж месечно и после ще те изпратя на психиатър.
Ако обичате, елате тук! Приближете се!
Съберете се всички заедно. Ето, елате тук. И вие също.
Благодаря.
Започвам да разбирам защо баща ми се е махнал от тук.
Защото тук не е можел да диша.
- Днес не е много топло.
Сирокото вече не духа.
Умри, страхливецо!
Снимка!
- Ако обичате...
Благодаря.
Харесва ли ти това?
- На теб не ти ли харесва?
Да... Не.
Виж тази Мадона.
Извинете, може ли да я обърнете? Искам да я снимам.
Да я завъртите в анфас към мен.
Благодаря.
Внимавай тук.
Да тръгваме.
- Видя ли това?
Момчето с орела. Значи тук е седяла Джана по време на молитви.
Да.
- А пианата?
Казала ви е за музикалния салон?
- Да.
Последвайте ме, моля.
Ще стане красива снимка.
Накарай монахинята да танцува менует.
- Ти я накарай.
Джана ми каза, че сте я учили да танцува менует.
Вярно ли е?
- Да.
Може ли да ви снимаме докато танцувате, за спомен на Джана?
Да, разбира се. Веднага се връщам.
За един кмет е лесно да убеди монахиня да танцува менует.
Не помня да си показвал интерес
към моето училище.
- "Бримхол"?
Чудно защо. Може би има някаква разлика.
Какво ще направиш, ако ти изневеря?
- Ще ти го отрежа.
Тук сме!
Готови?
Наричали са го "stupor mundi" – чудото на света.
Провъзгласили са го за император на Свещената Римска империя,
а е бил е просто момче от Палермо.
- Което е продавало цветя?
Не. Бил е търговец на риба.
- Защо сложихте тези цветя там?
Защото това е нашият император Фридрих Хоенщауфен.
Но кога е починал?
- Преди 700 години.
Но ние винаги ще го помним.
- Това са връзки с обществеността.
Ние дори не помним прохибиционизмът.
Благодаря.
- За нищо.
Всичко наред ли е?
- Горките ми крака.
Изпрати ме до таксито.
Защо?
- Не мога повече.
Толкова много обичаш Сицилия, архитектурата на римляните, страстта
и ги зарязваш?
- Обувките са виновни.
Ще се обаждам до офиса. Да казвам ли нещо?
Кажи на Сам, че ще му се обадя по-късно. Чао.
Една кифла за господина.
И едно лате макиато.
Едно кафе и чаша вода.
Карузо?
- Да, Карузо.
Мога ли да се обадя до Америка от тук?
- С пари може да се прави всичко.
Къде е телефонът?
- Там.
Ало?
- Здравейте. Аз съм Кармине Бонавия.
Здравейте. Как сте?
Чувате ли? Това е Карузо.
Разбира се. Как е в Палермо?
- Добре.
Бях в замъка на барона, ходих при монахините, видях пианата...
Наистина ли? Какво ще кажете?
- Сега разбирам какво имахте предвид.
Но защо не ми казахте за жасмините?
Жасмините ли? Но сега не им е сезонът, нали?
Не знам.
Извинете, но трябва да тръгвам. Благодаря за обаждането.
Целувам ви ръка.
- Целувам ви ръка.
Кой беше?
- Един приятел от далече.
От много далече.
Няма бележка.
- Не съм го отварял, господине.
Кой ги донесе?
- Трябва да питате колегата.
Ето съобщенията ви. Г-жа Бонавия каза да ви ги предам.
Ела да видиш.
- Какво?
Той е принц, който живее в хотела повече от 40 години.
Донесли са това за теб.
Кой ги изпраща?
Няма бележка. Пристигнали са тази сутрин.
Рецепционистът не знае кой ги е донесъл,
защото сутринта не е бил на смяна.
Когато се върнах, ги нямаше. Преди по-малко от час.
Тогава значи знае.
Дай ми ги.
- Къде отиваш?
На рецепцията.
- Действай спокойно.
Разбира се.
Господине, получихте ли съобщенията? Това от Ню Йорк беше спешно.
Тези цветя...
- Редки са през този сезон.
Когато жена ми се е прибрала, тях ги е нямало, но вие сте били тук.
Е, кой ги донесе?
Пристигнаха тази сутрин с другите цветя.
Трябваше да ги занесат в апартамента ви заедно с розите,
но разносвачът решил да ги отложи. Нещо, което се случва често.
И така всички цветя се озоваха, незнайно защо, в пералнята.
Г-н Ланкуист от американското посолство в Рим.
Г-н Бонавия, приятно ми е да се запозная с вас.
Да, добре... Приятно ми е. Как сте?
- Добре, благодаря.
Да, посланикът иска да ни покани...
- На вечеря следващата седмица.
Много от служителите искат да се срещнат с вас.
Може ли да ви предложа кафе?
- Изхвърлете ги.
Кафе? Две кафета.
И малко вода за мен. Като какъв работите в посолството?
Отговарям за селското стопанство, но помагам и на другите сектори.
Той е един от малкото американци, който говори на сицилиански диалект.
Изненадващо е.
- Старая се.
Извинете, господине. Преди малко ви видях с канарчетата.
Те са моето семейство. Заповядайте.
- Благодаря.
Вие добавяте очарователна нотка към нашия стар хотел.
Много сте любезен. Управителят каза, че живеете тук.
За съжаление гостите вече не са същите като някога.
Сега е царството на "шарабаните".
- На какво?
Мисля, че ги наричат "организирани пътувания".
Не е като едно време, когато принцеса Мафалда беше тук,
скъпият принц на Хесен и, естествено, английското кралско семейство.
Преди войната, разбира се. Моето поколение.
Лъки Лучано също ли е бил тук?
Името е съвсем ново за мен. Страхувам се, че не съм в течение.
Правя снимки на хотела и ако позволите...
Че кой би искал снимка на музеен експонат като мен?
Аз бих искала.
- Тогава, както се казва, стреляйте.
Добре.
Светлината тук не е добра. Ако отидем на улицата, бих могла...
Съжалявам, но никога не излизам.
- Така ли?
Оставих дантелата си в стаята.
В миналото с херцога на Уиндзор си разменяхме модели.
Винаги съм смятал работата си за малко по-точна.
Но той имаше повече талант.
- Още веднъж благодаря.
Един портокалов сок, моля.
Ето я и съпругата ми. Представям ти Джон Ланкуист от нашето посолство.
Приятно ми е да се запознаем.
- Снима ли принца?
Да. Каза ми, че никога не излиза. Това някаква шега ли е?
Не, това е истината. Той никога не излиза.
Защо?
- Изглежда, че преди 40-50 години,
не е показал уважение към мафията.
- Този симпатичен старец?
Симпатичен сицилиански старец.
- Дали му възможността да избира –
доживотен затвор в този хотел или смърт.
И той е избрал румсървиса.
- Да.
И никой тук не говори за причината за неговото заточение. Най-малко той.
Откъде знаете тази история?
- Говоря сицилиански.
Приемате ли поканата на посланика?
- Разбира се.
Междувременно ще сме туристи.
- Ходихте ли на местния пазар?
Не.
- Идеален е за снимки.
Поискайте да видите карамфила. Истински спектакъл е.
Хайде, качвай се.
- Чакай, искам да направя снимка.
Така добре ли е?
- На катедралата, не на теб.
Кой ги сложи тук?
- Че кой да знае.
Не, не, ти знаеш!
Сигурно си видял кой ги е сложил тук.
- Да оставиш не е като да крадеш.
Какво означава "Да оставиш не е като да крадеш"?
Това сицилианска поговорка ли е?
- Кармине, престани!
Не прави сцени.
Тръгвайте, моля.
- Дий!
Това е районът на старите сгради.
Защо тук всичко се разпада?
- Явно на някого му е удобно.
Така могат да строят нови сгради. Както във вашия Ню Йорк.
Нашият кмет би се чувствал като у дома си.
Какво ли са преживели тези сгради?
Какво не са, бих казал.
- Като че ли имат проказа.
Сещам се за един приятел – Фулко ди Вердура,
племенник на истинския Танкреди от филма...
Къде е сградата от "Гепардът"?
- Дворецът Ганджи?
Наблизо.
- А, добре.
Да видим как беше валсът.
По-живо! Давай!
- Избягаха.
Ключът ми, ако обичате.
- Да, господине.
Благодаря.
- Семейството ви е тук.
Какво семейство?
- Роднините ви. В Зелената зала са.
Чакат ви.
- Отивам да се преоблека.
По дяволите!
Кармине! Аз съм твоята леля Тереза. Добре дошъл у дома, синко!
Здравей, малката. Благодаря.
Да направим една хубава снимка на цялото семейство?
Кери, ела. Точно на време. Това е жена ми Кери.
Ела да се снимаме.
- Още жасмини, навсякъде.
Седяхме там. Поръчахме два пъти капучино. Помните ли ме?
Да, помня вас и русата дама.
Момчето, което продаваше жасмини.
- Хиляди са, съжалявам.
Чакайте! Има един, който винаги идва. Познавам баща му.
Той е собственик на бар "Корал" в Мондело.
Благодаря.
Хей! Хей! Слушай...
- На мен ли говорите?
Съжалявам, припознах се.
- Няма нищо.
Опитайте.
- Не, благодаря.
Това октопод ли е?
- Да. Опитайте го.
Не.
- Вкусно е.
Лимон?
- Да.
Хубаво ли е?
- Да. Колко струва?
Нищо.
- Да знаете къде има телефон?
Благодаря. Вкусно е.
Може ли да използвам телефона?
- Давайте.
Ало?
- Здравей. Аз съм.
Къде си, по дяволите?
- На местния пазар.
Непременно трябва да дойдеш. Невероятно е!
Не сега. Слушай, изпревари го!
Кого съм изпреварил?
- Кметът. Имаш 2% преднина.
Значи това нещо работи? Изглеждаше невероятно.
Сам каза, че колкото по-дълго си далеч от Ню Йорк,
толкова по-популярен ставаш. Има фантастична статия в "Дейли Нюз".
Незабавно се обади на Сам...
- Жасмини! Жасмини!
Кармине! Кармине! Ало?
Жасмини!
Не е вярно, обожавам Палермо.
- Веднага разкарай Кармине от там.
Харесва му. Преоткрива корените си.
- Трябва веднага да се махне от там!
Виждаш ли онзи мъж с бялата риза?
Когато разрязва рибата меч, кръвта плисва по ризата му
и петното прилича на карамфил. Виж! Гледай внимателно!
Това е крайно отвратително.
Вчера го видях. Шантава работа.
- Ти го каза.
Аз съм от "Асошиейтед прес". Бях на сватбата ви.
Да, разбира се. Добре дошли в Палермо.
Какво имаше предвид баща ти?
- Не знам.
На тези хора не им е чак толкова зле.
- Не знам. А и ти не знаеш.
Но започвам да ги разбирам. Слънцето, бъркотията, дружното семейство...
Като твоето, когато беше беден и искаше да си тръгнеш.
Жасмини!
Кармине, какво правиш? Къде отиваш?
Жасмини!
Кармине, къде отиваш?
Хей!
- Какво искаш?
Кармине!
Кармине... какво направи?
Повикайте лекар!
Кармине Бонавия, кандидат за кмет на Ню Йорк,
е замесен в улично сбиване в Палермо.
Никой не знае какво точно е станало. Съветникът Бонавия се е сбил
с млад мъж на пазарния площад в Палермо, Сицилия.
По време на схватката момчето е ранено, но Бонавия съобщи,
че не е имал нож. Ножът е бил на един търговец на риба,
който твърди, че му е бил откраднат, за да бъде намушкано момчето.
Нищо не знам, нищо не видях.
Аз го видях. Видях го да гони момчето.
Значи американецът го е намушкал?
- Не съм го видял.
Нищо не съм видял.
- Бях в кухнята и не видях нищо.
Г-жа Бонавия заяви в интервю...
Момчето трябва да е взело ножа и по някакъв начин... съпругът ми...
Момчето го е взело от продавача с рибата-меч...
и Кармине, за да се защити...
Тези снимки са направени от фотограф на "Асошиейтед прес".
Считат се за уличаващи доказателства.
Те показват, че г-н Бонавия може да е имал намерение да убие,
независимо дали при самозащита или не.
Това дава отражение върху предизборната кампания,
в която г-н Бонавия водеше пред настоящия кмет с 11%.
Не знам какво се е случило, но откакто Кармине Бонавия
подкрепя легализирането на наркотиците,
някои хора се опитват да го дискредитират.
Искате да кажете, че е бил натопен?
- Да.
Но аз не съм бил там и ми се иска и той да не беше ходил.
Кой е?
Джон Ланкуист, от американското посолство.
Заповядайте.
Как е момчето?
- Живо е. Сигурно ще се оправи.
Боже, дано!
Говорих с Рим и с тукашния съд.
Ако момчето се оправи, нищо няма да се случи.
Той е започнал, вие сте се защитавал.
Не се знае как ножът се е озовал там.
- А как се е озовал там?
Ти трябва да кажеш.
- Не знам, всичко стана бързо.
Борихме се и сигурно съм изгубил...
- Да, изгуби.
Полицията казва, че ножът принадлежи на човека с рибата-меч.
Но той е в другия край на пазара. Какво, по дяволите, стана?
Защо се сбихте?
- Обиди мен и жена ми.
В този ред ли?
Е, всичко свърши. Оправих всичко.
- Благодаря.
Благодаря.
- За нищо.
Още веднъж благодаря.
- Всичко ще е наред,
ако момчето не умре. В противен случай ще бъдете съден
и посолството няма да може да ви помогне. Довиждане.
Някой ме е натопил.
- Сам си го направи.
Ти си луд!
- Не, ще полудея. Със сигурност.
Искам да се върнеш в Ню Йорк веднага.
Но ти имаш нужда от помощта ми тук.
- Имам нужда от помощ там.
Отиди, говори с баща ми и му кажи, че искам да знам
кой, как, защо и колко иска.
- Той един от тях ли е?
Не, той е заминал през 1938 г., след забраната.
Това не означава, че е един от тях.
Но ги познаваше всичките. Познава ги всички.
Той те предупреди.
Исках да убия това момче.
- Знам.
Добър ден. Как е?
- Левият бял дроб е перфориран.
Но аортата не е засегната. Още един сантиметър и...
В съзнание ли е?
- Да. Родителите му са при него.
Може ли да го видя?
- Той не иска да ви види.
Само той може да каже какво се случи.
Казва, че някой го е направил, а вие сте бил наблизо в този момент.
Откъде се взе ножът?
- Може би с южния вятър.
Моля.
Виждам, че имате ескорт.
Да, казват, че е за моя защита.
Госпожата се върна в Ню Йорк?
- Да. Аз останах, за да...
За да видите дали момчето ще оцелее.
Опитайте рака. Научих готвача как да го приготвя по английски.
Смятам това ястие за шедьовъра на живота си.
Но може би не обичате раци?
- Не, всичко е наред.
Трябваше и вие да напуснете Палермо.
Дори и да не е необходимо след смъртта на момчето.
Не, не, сигурен съм, че ще се оправи. Току-що идвам от болницата.
Ако наистина искат да ви съсипят, момчето ще умре.
Имат ли причина да искат да ви съсипят?
Нямаше да имат, ако знаеха всичко.
- Искате ли да успокоите съвестта си?
Харесва ли ви моя идиоматичен език?
- Да.
За съжаление ми липсва практика, нямам много възможности.
Гостите тук вече не принадлежат на моя свят.
Знаете ли, сезонът беше изключително сух.
Нито капка дъжд и тази ужасна жега.
Ето защо тази година нямаше жасмини.
Ако питате мен, бяха твърде много в живота ми напоследък.
Така е. Но има само едно място, където винаги можеш да ги намериш.
Едно място с прекрасни естествени извори,
където всичко има много пищен вид. Следвате ли мисълта ми?
В Дона Лученте, към Трапани, има една вила.
Малко е встрани, но всеки я знае.
Та там, дори през юли, всичко е побеляло от жасмини.
Чудесно.
Имате ли бележки?
- Да, разбира се.
По дяволите, не знам името! Да знаете името на принца,
който живее в хотела?
- Не.
Може ли да се обадя по телефона?
- Да, там е.
Тук ли?
- Да, зад завесата.
Да, ало? Аз съм Кармине Бонавия. Живея във вашия хотел.
Бихте ли ми дали портиерът, ако обичате? Много е спешно.
Добре, ще почакам.
Кармело, оставих ключовете в колата.
- Добре, не се притеснявай.
Здравей, Кармине.
Познаваме ли се?
- Аз съм приятел и клиент на баща ти.
Не знаех.
- Защо, трябваше ли?
Дойдох тук...
- За да видиш жасмините.
За да ви помоля да не убивате момчето.
Само Бог може да отговори на молитвата ти.
Но сега и Той не може да ти помогне,
освен ако не демонстрира още едно възкресение.
Момчето мъртво ли е?
Преди час.
Ще бъдеш съден за убийство, признат за виновен,
вкаран в затвора, откъдето никога няма да излезеш.
Защо?
Разбира се, винаги можем да докажем, че не си бил ти.
Имаме снимки на всичко, което се случи –
кой е взел ножа и кой е...
Можем да обвиним мафията, както обикновено, и ти ще си свободен.
Герой, който вдъхва състрадание и печели изборите си.
Знаеш ли, племенницата ми е доброволец от Уест Сайд
и изпитва добри чувства към теб.
Цената?
- Цената ли?
Легализирането на наркотиците беше трик за печелене на гласове.
И свърши на земята на местния пазар.
- Да.
Но после започнах да се интересувам от въпроса и си помислих:
"Защо и те да не могат да ме последват?"
Да следваме теб?
Не смятах, че ще ме учудиш. Защо трябва да го правим?
Защото участвате във всичко, което е законно по света.
Защо да продължаваме с тази бъркотия?
Икономиката на Сицилия би се сринала без прихода от наркотици.
Легализирайте го. Ще спечелите, като продължите да го продавате.
30 милиарда долара годишно само тук?
Няма да е добра сделка за нас.
Но вие знаете, както и аз, че и тази забрана ще отпадне,
иначе всичко ще се разпадне.
Прав си, рано или късно всичко ще се узакони.
Но не съм съгласен по една точка.
Всичко вече се разпадна. Ако ние се отдръпнем,
някой друг ще поеме нашия бизнес.
Може би самите правителства. Тайно, разбира се.
Правителствата измислят забрани, за да контролират хората.
И тогава ние даваме на хората това, което искат.
Ето защо ние служим на правителствата и те служат на нас.
Няма нещо, което да промени нещата.
- Твърде рано е.
Да, твърде рано е.
Ще трябва да направя нова анкета.
Да.
И ще трябва да зададеш въпросите както аз те посъветвам.
"Искате ли децата ви да умират, защото наркотиците са легализирани?"
И тогава ще видиш, че всички ще кажат "не".
И живота...
твоят живот, Кармине, ще продължи толкова щастливо, колкото преди.
Добре.
Как разбрахте, че искам да убия онова момче?
Защото веднага разбрах, че си един от нас.
Никой от нас никога не забравя Палермо.
Това е нашата трагедия, нали?
Кармине Бонавия се завърна в Ню Йорк днес,
за да поднови предизборната си кампания.
Той беше оневинен благодарение на тези снимки, които показват ръката
на истинския убиец. Според Бонавия, момчето му е откраднало портфейла
и после в бъркотията е било промушено.
Понастоящем, г-н Бонавия води с 5% пред настоящия кмет.
Е?
- Е?
Сам мисли, че ще спечелиш, дори след всичко това.
Особено след всичко това.
Защо каза, че ти е откраднал портфейла?
Аз не съм Джордж Вашингтон. Аз лъжа, аз съм политик.
Както и да е, това е, което решихме.
- "Ние"?
Аз и Палермо.
- На какво друго си се съгласил?
На това.
Нова анкета...
- Да.
С въпроси, зададени по обичайния начин.
64% искат наркотиците да бъдат забранени завинаги,
пласьорите да бъдат бесени, потребителите арестувани,
и цялата тази каша, която наричаме "страна",
да продължава да се разпада.
- Предполагах,
че това ще е цената. Кога?
- Утре.
Утре съветникът Кармине Бонавия, взел под внимание общественото мнение,
ще каже, че легализирането на наркотиците е преждевременно.
Защо ти трябваше да спасяваш света?
- Чудесен въпрос.
Аз не съм "Stupor mundi".
- Какво не си?
Помниш ли стария император, гроба, децата с цветята?
А, да – Чудото на света.
- Да.
Е, скъпа, аз не съм това.
За да бъдеш истинско чудо, ти трябва реален свят.
Да.
Ще се върна към изграждането на рехабилитационни центрове.
По един във всеки квартал.
Изпратете ми вашите маси от скитащи и халюциниращи наркомани,
и ще ви ги върна освободени с метадон.
Не можеш да победиш общината.
- Не. Особено когато ти си общината.
И точно това ще бъда от първия вторник на ноември.
Кмет на Ню Йорк.
В края на краищата, цената за всичко това не е особено голяма.
Разбира се.
Направо е нищо. Само дето ми отрязаха топките.
Не е кой знае какво.
После убедих монахините да танцуват менует.
С нетърпение чакам да видя снимките.
- Фантастични са.
Ходихте ли при фаворитката?
- Да, да... навсякъде.
Вече разбирам всичко, което ми казахте за Палермо.
Разбрахте ли, че остава завинаги в кръвта?
Да. И той каза така.
Сгреших, че ви посъветвах да отидете там.
Не.
Същото е като да извикат номера ти в казиното, това е.
Палермо, Венеция, Атлантик Сити – могат да го извикат навсякъде.
И вашият номер беше извикан?
- Да, беше извикан.
В нашия Палермо.
Знам, че въпреки всичко ще успеете да промените нещата.
Как?
Ами... не сте открил всичко там.
Например?
- Кой сте всъщност.
Тук ще бъде изграден най-големият рехабилитационен център в града.
Ако бъде избран за кмет, съветникът Кармине Бонавия
ще построи по един във всеки квартал в града.
Средствата са събрани от него и сътрудниците му.
Благодаря.
Ваше високопреосвещенство, дами и господа, хора...
днес съм тук...
Днес съм тук...
Ние правим грешки и това не е достатъчно, за да ги разрешим.
Просто помага да оставите нещата такива, каквито са.
Съжалявам, но...
Ваше високопреосвещенство, тази чест е ваша.
Имам други неща за вършене.
За мен без румсървис.
Кармине!
Кармине!
Кармине!
преводач – неизвестен –
субтитри НИКЧО