Lost Highway (1997) Свали субтитрите
ПАТРИША АРКЕТ
БАЛТАЗАР ГЕТИ
ИЗГУБЕНАТА МАГИСТРАЛА
РОБЪРТ БЛЕЙК
НАТАША ГРЕГСЪН ВАГНЕР
РИЧАРД ПРАЙЪР
ЛУСИ БЪТЛЪР ДЖАК НАНС
ДЖАК КЕЛЪР ХЕНРИ РОЛИНС
ДЖОВАНИ РИБИСИ СКОТ КОФИ
ГАРИ БИЗИ
РОБЪРТ ЛОДЖИА
Музика АНДЖЕЛО БАДАЛАМЕНТИ
Монтаж МЕРИ СУИЙНИ
Дизайн и костюми ПАТРИША НОРИС
Оператор ПИТЪР ДЕМИНГ
Сценарий ДЕЙВИД ЛИНЧ & БАРИ ГИФОРД
Режисьор ДЕЙВИД ЛИНЧ
Дик Лорант е мъртъв.
Нали не се сърдиш, че няма да дойда?
Какво ще правиш?
Ще си стоя вкъщи и ще чета.
Ще четеш ли?
Ще четеш?
Какво ще четеш, Рене?
Хубаво е, че все още мога да те разсмивам.
Обичам да се смея, Фред.
Затова и се ожених за теб.
Когато се прибереш, ако искаш ме събуди.
Какво е това?
Видеокасета.
Беше на стълбите.
От кого е?
Не знам.
На плика не пише нищо.
А на касетата?
Нищо.
Да видим какво има на нея.
Ела.
Сигурно е от някой агент за недвижими имоти.
Сигурно.
Всичко е наред.
Спокойно.
Сънувах кошмар.
Ти беше в къщата...
Викаше ме по име.
Фред?
Фред!
Къде си?
Не можех да те намеря.
И тогава те видях.
Лежеше в леглото.
Но не беше ти.
Изглеждаше като теб, но не беше ти.
Фред, добре ли си?
Станала си рано.
Кучето ме събуди.
Чие е това проклето куче?
Какво е това?
Още една видеокасета?
Да.
Искаш ли да я гледаш?
Предполагам.
Ще дойдеш ли да гледаш?
Да.
Същото е.
Не е.
Фред?
Какво?!
Трябва да се обадим в полицията.
Да, точно така.
Някой ни е снимал докато спим, това не е ли достатъчно?
„Холис“ №7035.
Близо е до обсерваторията.
Да.
Ще бъдем тук.
Какво стана?
Ще изпратят двама детективи.
Това е.
Какво ще кажеш?
- Наистина не знам.
Да огледаме коридора и спалнята.
Това ли е спалнята?
В тази стая ли спите? И двамата?
Това е нашата спалня.
Нямате ли друга спалня?
Не.
Да, но я използвам за репетиционна.
Звукоизолирана е.
- Музикант ли сте?
Да.
- На какво свирите?
Тенор саксофон.
А вие...
- Не, аз съм музикален инвалид.
Имате ли видеокамера?
- Не.
Фред мрази камери.
Предпочитам да запомням нещата по моя си начин.
Какво искате да кажете?
Така както аз ги помня... А не как точно се е случило.
Имате ли алармена система?
- Да, имаме.
Но напоследък не я използваме.
Защо?
Все се изключваше...
Фалшиви тревоги.
Може би е добре пак да я включвате.
Да.
Ами?
Ще огледаме прозорците и вратите за влизане с взлом.
Ще наблюдаваме къщата.
- Ще направим всичко възможно.
Ако има нещо друго, обадете се.
- Непременно.
Благодаря, момчета.
- Това ни е работата.
Анди, страхотен купон.
Изглеждаш забележително.
- Благодаря.
Фред.
Моля те!
Моля те!
Две двойни уискита, чисти.
Срещали сме се и преди, нали?
Не мисля.
Къде сме се срещали?
У вас, не си ли спомняш?
Не, не помня.
Сигурен ли сте?
- Разбира се.
В интерес на истината, аз и в момента съм там.
Какво искате да кажете? Къде сте в момента?
У вас.
Говориш глупости, човече.
Обади ми се.
Набери домашния си номер.
Давай.
Казах ти, че съм тук.
Как го направи?
Попитай ме.
Как влезе в къщата ми?
Ти ме покани. Нямам навика да влизам някъде неканен.
Кой си ти?
Върни ми телефона.
Беше ми приятно да си поговорим.
Нали щеше да ми носиш питие?
- Чакай малко.
Анди, кой е онзи на стълбите? С черните дрехи.
Не знам как се казва. Приятел е на Дик Лорант.
Дик Лорант?
Да, така мисля.
Но Дик Лорант е мъртъв, нали?
Така ли?
Не знаех, че познаваш Дик. Откъде знаеш, че е мъртъв?
Не.
Не го познавам.
- Не може да е мъртъв.
Кой ти каза, че е мъртъв?
Скъпи, кой? Кой е мъртъв?
Да си тръгваме. Веднага.
Изобщо не трябваше да идваме.
Как изобщо се запозна с тоя тъпак Анди?
Беше отдавна.
Запознахме се в едно заведение. „Моукс“.
Сприятелихме се.
Той ми каза за една работа.
Каква работа?
Не си спомням.
Както и да е, Анди е точен.
Но приятелите му са доста ненормални.
Стой в колата.
Казах ти да чакаш в колата.
- Защо, какво има?
Защо ме караш да стоя навън?
Защото помислих, че в къщата има някого.
И имаше ли?
Не, разбира се.
Фред?
Фред, къде си?
Рене!
Сядай долу, убиецо!
Не съм я убивал.
Кажете ми, че не съм я убил.
Журито намира обвиняемия за виновен в предумишлено убийство.
Фред Мадисън, журито ви намери виновен в предумишлено убийство.
Осъждам ви на смърт чрез електрически стол.
Чувствай се като у дома си, друже.
Подай си ръцете, шефе.
Мъчи ли те нещо?
Главата ми.
Добре ли спиш?
- Не.
Не мога да спя.
Сега вече ще спиш.
Върнете го в килията.
Хайде.
Надзирател!
Охрана!
Какво искаш?
Аспирин. Главата ми.
Онзи, убиецът на жена си, изглежда много зле.
Кой от всичките?
Пийт!
Моля те, не отивай!
Пийт!
Мамка му!
Добре, какво става?
Не съм сигурен, капитане. Елате да видите.
Ето тук.
Това не е Фред Мадисън.
Не, сър, не е.
Кой е този?
- Нямам представа, сър.
Капитан Лино.
- Да, Майк?
Капитане, тук се случва нещо много страшно.
Е, господа, вече знаем кой е.
Питър Реймънд Дейтън, 24-годишен.
Арестуван преди 5 години за кражба на автомобил,
пуснат е на изпитателен срок за 1 година.
Живее с родителите си, Уилям и Кандис Дейтън.
На „Гарланд авеню“ № 814.
Заповядай.
- Благодаря, Лу.
Къде изчезна, бе, човек?
Здрасти.
Как е, човече?
Изглеждаш като лайно.
Какво е станало?
Просто не се чувствам добре.
- Нали не е заразно?
Не, не мисля.
- Хайде да се размърдаме тогава.
Плодовете вече са узрели.
Трябват много ягоди, за да се напълни купата.
Но усилията си струват...
Хайде. Вратата е насам.
И чаша прясно, студено мляко от кравата на баба.
Ще изляза да се помотаем.
- Това ще ти се отрази добре.
Приятна вечер.
Какво става с теб?
Какво е станало с лицето ти?
Не знам.
- Как така не знаеш?
Напоследък се държиш странно.
Като онази вечер.
Коя вечер?
- Последният път.
Не си спомням.
Интересуваш ли се още от мен?
Пийт!
Арни!
- Къде се губиш?
Как я караш?
- Хубаво е, че се върна.
Прекрасно.
- Радвам се да те видя.
Слушай, много хора ще се радват, че си се върнал, включително и аз.
И аз се радвам, че се върнах.
- Г-н Смит те чака.
Да, отивам при него.
- И г-н Еди се обади.
Да му кажа ли, че си се върнал?
- Да, обади му се.
Кажи му, че съм готов за работа.
- Готов ли си?
Да се захващаме за работа тогава.
- Дадено.
Пийти се върна!
Тук има 9 души.
Ще говориш със седем от тях. Ако се договориш с един,
ще те оставя да говориш и с останалите двама.
Пийт!
Къде е Пийт?
- Отзад е.
Г-н Еди.
Какво е станало? Някой ти създава проблеми?
Не, няма проблеми.
- Ако някой ти създава проблеми...
Аз мога да се погрижа. Ей така!
Не, всичко е точно, г-н Еди.
- Сериозно, Пийт. Ей така!
Благодаря ви, всичко е наред. Какво ще искате,
профилактичен преглед?
- Искам да се повозиш с мен.
Двигателят не звучи добре.
Добре, нека се обадя на шефа.
- Не го мисли Арни. Хайде.
Отбийте, без да гасите мотора.
Най-добрият в града.
Опитайте сега.
Красота! Плъзга се гладко като патешка курешка.
Да се повозим.
- Както кажете, г-н Еди.
Денят е прекрасен.
Отлична работа, Пийт!
Знаете, че обичам да работя по тази кола, г-н Еди.
Това, което си мисля, ли прави тоя педал?
Това е моментът, в който превъзходството на колата
и нейните 1400 коня ти се отплащат.
Никога не притеснявай шофьора пред теб!
Никога!
- Кажи му, че няма.
Никога няма да...
- Знаеш ли колко дължини са нужни
на колата да спре при 55 км/ч?
Колкото дължината на 6 коли! 30 метра, мамка ти!
Ако бях спрял внезапно, щеше да ме удариш!
Искам да си купиш шибания правилник! Искам да го прочетеш, копеле!
И искам да спазваш правилата! 50 000 души са загинали
по пътищата миналата година, заради шибани педерасти като теб!
Кажи ми, че ще си купиш правилника!
- Ще си купя правилника.
Шибан малоумник!
Извинявай за това, Пийт.
Но не мога да търпя някой да кара плътно зад мен.
Да, разбирам го.
Чакай малко!
Благодаря ви, г-н Еди.
- Не, аз ти благодаря.
Утре ще докарам кадилака.
Обичаш ли порно? Одървя ли те?
Не, благодаря, не.
Както кажеш, юнако.
Ами, тогава доскоро.
- Със сигурност.
Проклятие!
Лу, познаваш ли го тоя?
Да. Лорант.
Какво искаш?
- Искаш ли да се повозим?
Не знам.
Качвай се.
Ела насам.
Защо не ме харесваш?
- Харесвам те.
Колко?
Пийт...
Шийла...
Защо го смени?
Харесва ми.
А на мен не.
Харесва ми.
Докарах кадилака, както се разбрахме.
Ще можеш ли да я прегледаш днес?
- Разбира се.
Днес ли ще я вземете или утре сутринта?
Ако смяташ, че ще успееш, ще дойда по-късно днес.
Ще бъде готова.
- Ти си моят човек, Пийт.
Майко мила!
Аз съм Алис Уейкфийлд.
- Пийт Дейтън.
Бях тук по-рано днес.
- Да, помня те.
Искаш ли да ме заведеш на вечеря?
Не знам.
Добре.
Нека аз да те заведа на вечеря.
Виж, мисля, че това не е много добра идея.
Имате ли телефон?
Да.
Ето... ето там е.
Трябва да си поръчам такси.
Ало? Ван Найс.
Бихте ли ми дали номера на такси „Вангард“?
Трябва ми такси. „Гаража на Арни“ на „Пета“ и...
Не изпращайте кола, нямаме нужда. Благодаря ви.
Май е по-добре да пропуснем вечерята.
Свали ми дрехите.
През тоя минават повече мацки отколкото през тоалетна в дискотека.
Искам още.
- И аз.
Може ли да ти се обадя?
- Ще ти дам домашния си телефон.
Добре, скъпи.
Тук съм. Качвай се, вече наех стая.
Аз ще вдигна.
Мяу. Аз съм.
Здравей, мила.
Тази вечер не можем да се видим.
Добре.
Трябва да изляза с г-н Еди.
Добре.
Мисля, че подозира нещо. Трябва да внимаваме.
Липсваш ми.
Пийт?
И ти ми липсваш.
Ще ти се обадя по-късно.
Егати шибаната работа!
Неговата или нашата?
Нашата, Ханк.
Здравейте.
- Седни за малко.
Какво става?
- Седни.
Не изглеждаш добре.
Не, просто... боли ме главата.
Какво става?
Звъняха от полицията.
Какво искаха?
Питаха дали сме разбрали какво се е случило онази вечер.
Искаха да знаят дали си си спомнил нещо.
Но аз не си спомням нищо.
Какво им казахте?
Нищо няма да казваме...
на полицаите за онази нощ.
Видяхме те, Пийт.
Прибра се вкъщи с Шийла.
Шийла?
Да. С вас имаше един мъж.
Какво става? Защо не сте ми казали нищо?
Кой беше мъжът?
Никога преди не съм го виждал.
Какво е станало с мен?
Моля те, татко, кажи ми.
Г-н Еди.
Как си?
- Добре.
Сигурно си забелязал онова момиче, което беше с мен завчера.
Привлекателна блондинка, остана в колата.
Казва се Алис. Кълна се, обичам я до смърт.
Ако разбера, че някой й се натиска...
Ще му завра този пистолет
толкова дълбоко в задника, че ще му излезе през устата.
И после знаеш ли какво?
- Какво?
Ще му пръсна скапаната глава.
Добре изглеждаш.
Е, как я караш?
Аз ще вдигна.
Чакай ме в хотел „Старлайт“ на „Сикамор“ след 20 минути.
Ще ни убие.
Ти...
Сигурна ли си, че знае?
- Не съм сигурна, но знае.
Ами... какво ще правим?
Не знам.
Ако имахме пари, можехме да избягаме заедно.
Познавам един човек.
Плаща на момичета да купонясват с него.
Винаги има много пари в брой.
Лесно ще го оберем.
Тогава ще имаме пари и можем да избягаме.
Ще бъдем заедно.
Ти купонясвала ли си с него?
Хареса ли ти?
Не.
Това беше част от сделката.
Каква сделка?
Той работи за г-н Еди.
- Ами?
Какво работи?
- Снима филми за г-н Еди.
Порно?
- Да.
Как си се забъркала с тези ненормалници, Алис?
Не, искам да знам как е станало така?
Беше много отдавна.
Запознахме се в едно заведение. „Моукс“. Сприятелихме се.
Той ми каза за една работа.
В порнофилм?
Не, просто някаква работа. Не знаех каква е.
Уреди ми среща с един човек.
Отидох в неговата къща.
Чаках цяла вечност.
Имаше един, който пазеше вратата.
А в съседната стая един вдигаше тежести.
Започнах да се изнервям.
Когато се стъмни...
ме въведоха в една голяма стая.
Защо просто не си тръгна?
Хареса ти, нали?
Ако искаш да си отида, ще си отида.
Не искам да си отиваш.
Не искам да си отиваш.
Обичам те, Алис.
Да се обадя ли на Анди?
- Анди?
Така се казва. Анди. Нашият билет към свободата.
Да, обади му се.
Ще си уговоря среща за утре вечер.
Ще дойдеш у тях в 23:00 ч.
Не карай, вземи автобуса. Внимавай да не те проследят.
Адресът му е лесен. „Дийп Дел Плейс“ №2224.
Бяла, измазана къща, на южната страна на улицата.
Аз ще бъда горе с Анди. Задната врата ще бъде отключена.
Мини през кухнята и отиди в дневната, там е барът.
В 23:15 ч. ще изпратя Анди да ми сипе нещо за пиене.
Когато слезе, ще го удариш по главата.
Добре.
Ти си друг човек, мамка му!
- Шийла!
Чукаш ме, когато си искаш. И не ми се обаждаш. Коя е тя?
Как се казва кучката?
- Извинявай.
Върви си вкъщи.
- Съжаляваш, така ли? Лайно!
Съжаляваш ли? Мамка ти!
- Върви си вкъщи. Шийла, спри!
Хайде всички да влезем вътре и да поговорим.
Шийла, хайде.
Ти си различен. Кажи му!
Шийла, недей.
И без това вече не ми пука.
Съжалявам, г-н Дейтън.
Повече няма да безпокоя нито вас нито друг от семейството ви.
Пийт.
Един мъж те търси по телефона.
Звъня вече два пъти.
Кой е?
Не си казва името.
Пийт, как я караш?
Кой се обажда?
- Знаеш кой е.
Г-н Еди?
Да. Как си, Пийт?
Добре.
- Добре? Това е хубаво, Пийт.
Г-н Еди, късно е и аз...
- Много се радвам, че си добре.
Сигурен ли си, че си добре? Всичко наред ли е?
Наистина се радвам, че си добре.
Искам да поговориш с един приятел.
Срещали сме се и преди, нали?
Не мисля.
Къде сме се срещали?
У вас, не си ли спомняш?
Не, не помня.
На изток, далеч на изток...
когато те осъдят на смърт,
те затварят на място, от което няма бягство.
И никога не знаеш, кога палачът ще пристъпи зад теб
и ще изстреля куршум в тила ти.
Какво става?
Беше ми приятно да си поговорим.
Пийт, само исках да ти кажа, че се радвам, че си добре.
Проснал си го.
Алис!
Убихме го.
Ти го уби.
Алис?
Алис?
Какво ще правим?
Трябва да вземем нещата.
Трябва да изчезваме.
Мамка му.
Това ти ли си?
И двете ли си ти?
Това съм аз.
Скъпи, добре ли си?
Къде е банята?
Горе, в дъното на коридора.
Ти ли си искал да говориш с мен?
Искал си да ме попиташ защо?
Какво има?
Нямаш ли ми доверие, Пийт?
Пъхни го в дънките си.
Познавам един човек.
Ще ни даде пари и паспорти в замяна на тези боклуци
и колата на Анди...
След това ще можем да отидем навсякъде.
Хайде, скъпи.
Пийт, ти карай.
Къде отиваме, Алис?
Къде отиваме, мамка му?
Трябва да отидем в пустинята, скъпи.
Онзи, за когото ти казах...
В хижата си е.
Хайде.
Ще трябва да почакаме.
Защо аз, Алис? Защо избра мен?
Все още ме желаеш, нали, Пийт?
Повече от всякога.
Желая те!
Желая те!
Желая те!
Желая те!
Никога няма да ме имаш.
Тук съм.
Къде е Алис?
- Коя Алис? Тя се казва Рене.
Ако ти е казала, че името й е Алис, те е излъгала.
А твоето име? Как е твоето име, мамка ти?!
Рене?
Ти идваш с мен.
Какво искате?
Сега можеш да ми го върнеш.
Двамата с теб...
Наистина можехме да разкатаем кучките.
Нали?
Ед, ела да погледнеш.
Да, точно тя е.
Това е жената на Фред Мадисън. С Дик Лорант.
Както и нашият мъртвец.
Отпечатъците на Пийт Дейтън са из цялата къща.
Знаеш ли какво мисля, Ед?
Какво, Ал? Какво мислиш?
Мисля, че няма такова нещо, като съвпадения.
Дик Лорант е мъртъв.
Превод и субтитри ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ