Horror in the High Desert (2021) Свали субтитрите
когато казах на Гари, че нещо лошо ще се случи,
ще се случи това.
Не мога да си представя през какво трябва да е преминал Гари
и как трябва да се е чувствал
толкова сам и толкова далеч някъде там.
Той каза, че колкото повече стои и гледа,
толкова по-уплашен се чувства
и шестото чувство му подсказва, че трябва да се измъкне оттам.
Обаждането на Бевърли Хиндж до 911.
Какъв е точният адрес на вашия спешен случай?
Не съм сигурна... Аз съм в къщата на брат ми. Почакайте секунда.
Нека проверя.
Улица Пайн №20, в Рут.
Какъв е вашият спешен случай?
- Брат ми... Изчезнал е.
От колко време липсва?
Не знам. Отиде на експедиция и трябваше да се е върнал преди два дни.
Преди около седмица.
Как се казва?
Гари, Гари Хиндж.
На каква възраст е?
На 31 г... Не, на 32 г.
Знаете ли къде е отишъл на експедиция?
Не знам... Опитвам се да разбера това в момента.
ОК. Изпращаме екип на мястото.
През юли 2017 г. Гари Хиндж изчезва по време на експедиция в Невада.
Последвалите странни и зловещи събития, никога
не достигат до големите новинарски мрежи.
Този филм документира седмиците след изчезването на Гари.
Гледането му е на ваша отговорност.
"УЖАС В ПУЩИНАКА"
Разбрах, че нещо не е наред, когато говорех по телефона с моя издател,
а Саймън се опитваше да се свърже с мен.
Когато приключих с телефонния разговор,
се обадих на Саймън - съквартирантът на Гари.
Той ми каза, че Гари закъснява с два дни.
Това не е в стила на Гари.
Никога не е оставял Тука за толкова дълго,
особено знаейки, че Саймън ще бъде извън града.
Тогава разбрах, че има нещо нередно и трябваше да отида там.
Събрах си багажа и тръгнах от Панака, като се насочих право към Рут.
Трябваше да видя какво се случва
и да се уверя, че брат ми е добре.
И да се погрижа за Тука, докато той се върне.
Наистина се надявах, че ще се върне.
За пръв път срещнах Гари на мероприятие
на Невадската северна железница.
И някак пътищата ни се пресякоха,
започнахме да говорим за влакове,
и двамата търсехме къде да отседнем.
Аз си търсех къде да работя, той в момента нямаше работа
и просто попаднахме на това място.
За първи път чух името Гари Хиндж,
когато работех за радиостанция "ННН".
Бях разследващ репортер. Това беше първата ми работа на терен.
Моят продуцент дойде и каза, че трябва да отразим случая.
Мисля, че беше добра идея да го направим,
защото телевизиите и вестниците, бяха спрели да я отразяват.
Това беше начин да получим ексклузивни новини и да поддържаме историята,
защото според всички, които бяха чули за нея,
които я бяха отразили, тя вече беше студено досие.
Ако искате да опиша брат ми Гари,
най-добрият начин да го опиша, е...
Ако някоя госпожица попита дали някой може да й наглежда чантата
без значение къде се намираха, Гари щеше да стои и да й наглежда чантата,
уверявайки се, че е в сигурни ръце, докато тя се върне.
Просто си беше такъв...
благонадежден и прекрасен човек.
Прекрасен.
Гари обожаваше да е на открито.
Той беше кралят на открито. Нека така да го кажем.
И мисля, че много хора наистина му завиждаха.
Сякаш той преживяваше този красив приключенски живот
и тези хора, които работят от 9 до 17 ч.,
заседнали зад бюро, истински му се възхищаваха.
Изключително умен, но определено затворен.
Той задържаше всичко в себе си.
Ако не беше в стаята си на компютъра,
значи работеше върху своите модели на железници.
Просто се изолираше в стаята си,
правейки своите видеоклипове.
Супер забавен и определено може да ви разсмее
с няколко от неговите остроумни шеги.
Започнах да се интересувам повече за това, кой беше Гари и разбрах,
че той е бил изключително интелигентен човек.
Той е от онзи тип хора, които са толкова умни,
че им е ужасно трудно да се свържат с други хора.
Той беше мил, но и самотен,
както и очарователен, разбира се.
Колкото повече научавах за него,
толкова повече исках да разбера кой е Гари?
Запаленият любител на природата Гари намери мечтаната работа
в една новосъздадена компания, наречена "Картографирай Невада".
Занимават се с картографиране на отдалечени места за лов.
Следят дивеча, времето, терена,
и Гари бе безумно щастлив от работата си.
Той обичаше да бъде сам в пущинака,
обичаше да се разхожда,
да бъде авантюрист,
рисуваше всеки влак, той обичаше влаковете.
Хей, хора, снимам още едно видео за Ютюб,
на едно от любимите ми места.
Ако имах повече време, щях да стана един от доброволците.
Това е Северния ЖП музей, тук в Ийли, Невада.
Това е стара медодобивна мина, консервирана и изоставена.
Тук организират страхотни неща,
като спане в стар вагон от Кеникът,
голямата местна медна мина, точно пред дома ми в Рут.
Представлява своеобразен спретнат ЖП музей,
където те оставят да обикаляш.
А знаете колко обичам влакове, освен разходките сред природата.
През зимата човек трябва да има занимания, не може да стои дълго навън.
Бях наистина развълнувана да се заема с тази история,
осъзнавайки, че това ще бъде първата ми подобна история.
И това се случи в това малко градче, Рут.
Грабнах телефонния указател, и започнах да звъня.
Исках да говоря с всеки и всички, които биха говорили с мен.
Разбрах, че нещо не е наред,
когато ме помоли да гледам кучето му Тука,
преди да тръгне на едно от пътуванията си.
Той никога не оставяше Тука.
Винаги взимаше кучето със себе си, помислих си, че е малко странно.
Той изглеждаше много стресиран,
дори повече от обичайното.
Когато не се върна след два дни
си помислих, че това наистина е странно.
Трябваше да хващам полет,
затова се обадих на Бевърли, за да вземе кучето.
След като разговарях по телефона със Саймън,
опитах да се свържа с Гари, но не отговаряше.
Затова побързах и тръгнах от Панака за Рут.
Разстоянието е на няколко часа път.
Когато пристигнах там, Саймън и Тука чакаха пред къщата.
Саймън бързаше да тръгне за летището в Лас Вегас,
затова го попитах къде е отишъл Гари,
Саймън не знаеше, неговият съквартирант дори не знаеше.
Знаеше, че е отишъл на експедиция.
Не беше нормално, затова опитах да се свържа с Гари още няколко пъти,
но единствено се включваше гласова поща и определено нещо не беше наред.
Обадих се на полицията и зачаках.
Взех телефонния номер на Бевърли
и това беше единственият път, в който говорих с нея.
Тя ми беше доста ядосана,
когато й казах, че съм репортер
Тя не искаше да има нищо общо с мен
или нашето шоу, което беше наистина жалко,
защото новинарските емисии бяха спрели да се интересуват от случая.
Само ние правехме нещо.
Помислих си, че това е начин да помогне, за да намери брат си.
Не разбирах защо не иска да ми даде време, но тя ми затвори набързо.
Това беше единственият път, в който говорих с Бевърли.
Гари стана толкова обсебен от оцеляването,
гледаше Дискавъри Ченъл,
гледаше Ютюб,
проучваше и намираше и най-отдалечените места,
без покритие на мобилната мрежа, без никакви провизии.
И това много ме плашеше.
Страхувах се за него и много се притеснявах.
Но въпреки всичко,
това беше Гари.
Приятели, разхождам се тук,
а това е една от готините потайности сред дивата природа на Невада,
старо миньорско гробище от 19-ти век.
Но няма да разкрия неговото име, от съображения за сигурност.
Не искам никой да се изгуби тук,
но можете да видите всички тези стари гробове, дървени кръстове,
гробове без имена.
Може да добиете представа какъв преход направих
отвъд онзи планински път, от другата му страна се намира моят пикап.
Прекосих планината и съм далеч от пътя, бродейки наоколо.
Не мога да кажа какво е правил Гари, докато е пътешествал.
Това бяха няколко дни, в които оцеляваше.
В началото нещото, което ми даваше надежда
беше фактът, че когато Гари беше по-млад,
много, много по-млад, може би втори клас,
всички отидохме на къмпинг и Гари изчезна.
И го търсехме, и го търсехме
всички бяхме много притеснени, мама и татко бяха просто ужасени.
Аз също бях. Не искахме да си тръгнем от планината
за да потърсим телефон или помощ,
просто тръгнахме да го търсим.
Цяла нощ го търсихме.
На следващата сутрин стигнахме до лагер на пастири,
мислейки да им кажем да се оглеждат за него,
да си държат очите отворени за този второкласник.
Второкласникът, който липсваше.
Вървейки нагоре, намерихме малкото ми братче Гари,
докато си играеше с животните.
Той знаеше, че ако достигне до лагера на пастирите
ще е добре и мама и татко ще го потърсят.
Беше толкова издръжлив, това беше неговата втора природа.
След като разговарях с няколко човека в Рут,
започнах да научавам малко повече за Бевърли
и връзката на Бевърли с Гари в миналото.
Тя беше събрала гняв към Гари.
Обвиняваше го за смъртта на родителите им.
Когато родителите им починали, тя е била закотвена, отглеждайки Гари
и все още таеше в себе си негодувание срещу него.
Бях малко ядосана на Гари, когато мама и татко починаха.
Бяха на риболов.
Мама и татко харесваха нощният риболов.
Излязоха и окачиха фенера, така че да го виждат,
за да могат безопасно да се върнат на брега
обратно в лагера, без да се блъснат в подводни скали.
Старият Гари реши, че ще лови жаби
и пое на разузнаване.
И окачи високо фенера,
за да вижда какво прави.
Междувременно мама и тате решиха, че ще се връщат,
приключвайки с риболова. Те се насочиха към фенера,
не знаейки, че Гари го е преместил, докато разузнава
и последваха светлината му.
И стигнаха на грешното място.
Не успяха да се върнат, защото се блъснаха в скалите.
Ако Гари не бе преместил фенера,
а го бе оставил на мястото му,
нямаше да имат никакви проблеми.
Почувствах се много зле за Бевърли.
Можех да я чуя в стаята на Гари как хлипа.
Наистина ме караш да ми липсва брат ми, Гари.
Продължавах да чувам хора, които наричаха Гари турист.
По мое мнение това не беше правилно,
защото според мен, по-скоро Гари е оцеляващ.
Той излизаше в пущинака за седмица или две,
само с раницата си.
Той беше нещо като Макгайвър от пустинята,
само за да оцелее и живее на тази земя,
да филтрира водата си.
Да ги чуя, че той е просто един изчезнал турист...
Не, не беше. Когато с Гари заживяхме заедно,
веднъж отидох с него на едно от пътешествията му.
И през цялото време си повтарях "Никога няма да повторя".
Гари не ни позволи да носим достатъчно храна и вода,
превръщайки го в най-нещастното изживяване.
Единственото, което ми хареса в цялото нещо,
е, че продължихме да откриваме изоставени
миннодобивни постройки от 19-ти век,
което беше много яко.
Това не беше обичайна спасителна операция,
защото Гари не казваше на никого къде отива
в експедицията си.
Наистина отиваше дълбоко в пущинака и отсъстваше повече от седмица,
така че никой нямаше представа откъде да започне да търси.
Полицията реши, че най-добрия начин
или единственото нещо, за което можеха да се
сетят, беше да проверят мобилния му телефон
и къде е засечен последно.
Изглеждаше, че беше изключил мобилния си телефон,
скоро след като е напуснал дома си.
Когато Бевърли се появи да вземе кучето...
Сега съжалявам за това, че се нахвърлих върху нея.
Толкова бях гневна, когато стигнах до града,
а той нямаше търпение да се махне оттам.
Ако си съквартирант на брат ми,
а дори не го попиташ къде ще бъде,
може да е тревожен сигнал, ако не се е прибрал.
Беше оставил кучето си и всичко друго и знаеше, че ще бъде извън града.
Аз просто...
не се чувствах добре от това, просто не се чувствах добре.
Около седмица преди това, Гари ми беше доверил,
че със Саймън не се разбират много добре
и искаше да се изнесе.
Затова просто...
не се почувствах добре и уведомих ченгетата.
Просто му нямах доверие,
защото той изобщо не се притесняваше,
къде е отишъл неговият съквартирант.
А да си по-притеснен дали ще се качиш на самолета,
отколкото липсата на някой, който би трябвало да ти е близък приятел?
Не.
Никога не сме говорили за това. Никога не ми казваше къде ходи.
Никога не ми е споменавал.
И дори да бяхме говорили за това съм сигурен, че нямаше да ми каже.
Но още в началото разбрах,
че имаше нужда от някого, когото да посочи с пръст и
беше много разстроена, разбираемо.
След известно време, когато случаят започна да се забравя
аз и се обадих и й казах,
че нямаше начин да знам и между другото,
ти си негова сестра, защо ти не знаеше?
Когато за първи път съобщих за изчезването на Гари
полицията беше страхотна,
наистина бяха невероятни, пуснаха информационен бюлетин
да бъдем нащрек за неговия камион, за него самия,
рейнджърите, правителствените служби, всички.
Ние живеем в малък град, хората не изчезват толкова често.
Това беше голяма новина, която взеха наистина насериозно.
Разпространиха я навсякъде.
Беше ми неудобно, че не знам къде точно беше, все пак съм му сестра.
Трябваше да знам.
Трябваше да знам.
Първата ми мисъл, когато чух, че е изчезнал,
"ще бъде почти невъзможно да го намерим."
Или просто се е наранил някъде,
или може би е ял нещо
и не е знаел, че това ще го разболее.
Минаха два дни, откакто бях съобщила за изчезването
и не можех да заспя за повече от 10-15 минути.
Имаше хора, които се обаждаха и бяха толкова загрижени
и искаха да знаят, откъде да започнат да го търсят.
Но без да знам къде се намира, къде да им кажа да търсят?
Тогава получих обаждане, че са намерили пикапа на Гари.
За момент ми прилоша,
имах неприятно чувство в стомаха, че ситуацията е сериозна.
След обаждането на ченгетата, в което ме уведомиха, че са намерили пикапа,
дойдоха и ме качиха с тях, за да ме закарат до мястото.
Мястото беше на около 90 км извън града.
Пристигнахме там и видях неговия пикап.
Бях толкова обнадеждена, мислейки си,
че вероятно е паднал, може би си е счупил крака
или е заседнал в пропастта и не може да се измъкне.
Но имах надежда.
Наистина имах надежда, че ще го намерим жив и здрав.
Не беше на място, на което Гари би го оставил.
Сякаш не беше на място, където да го остави и да отиде на проучване.
Седях там и гледах как проверяват пикапа на Гари, се оглеждах...
Това не беше типично за Гари,
той обичаше да изследва огромните гори, скалистите хълмове,
хубавата природа, а не просто купчина камъни.
Нещо не беше както трябва.
Аз съм частен детектив.
Бях нает от Бевърли, малко след като пикапът на Гари беше открит.
Пущинаците, както може да видите,
са много красиви.
Величествени планини, долини, равнини, гори,
има от всичко.
Но също така са доста опасни и сурови.
След като пикапът на Гари беше открит
започна търсенето и наистина се събраха много хора.
Изчезването на Гари стана в най-горещата част на лятото.
Това, което можем да отбележим при подобно изчезване като неговото е,
че човек може да получи топлинен удар,
да се дехидратира, понякога дори да се контузи.
Започнаха да идват хора,
след това започнаха да идват още повече хора,
и следващото нещо, което се случи, беше цяла вихрушка от хора.
Имаше хора, които не познавах,
които и Гари не познаваше.
Хората носеха дронове и всичко нужно за една спасителна операция.
Това беше най-смиреното ми преживяване
да знам, че тези непознати бяха там и помагаха
да намерим брат ми и да го върнем вкъщи.
Веднъж намерен пикапът на Гари, Бевърли беше...
нека просто кажем, че беше много гласовита
за това как пикапът беше паркиран на подозрително място.
Сякаш беше убедена, че брат й не би го паркирал там.
Тя не спираше да говори за това.
Ченгетата в крайна сметка разглеждаха и тази версия.
Часовникът тиктакаше.
Трябваше да намерят Гари възможно най-скоро.
От друга страна, Бевърли, постоянно им се пречкаше.
Тя пречеше и наистина объркваше всичко.
Претърсването на пущинаците не е лесно. Въобще не е лесна задача.
Хората си мислят, че можете просто да се качите на хеликоптер
и летейки наоколо да гледате земята и да видите някого,
но щом стъпите на твърда земя, попадате на изоставени мини,
покрити с храсти и дървета.
И е много трудно.
Така че намирането на някого не е лесно, колкото хората си мислят, че е.
Боже мой, овце.
Здравейте, овце. Вижте всички тези овце.
Овцете са много по-добри от хората.
Хей, малки овчици. Вижте ги, хора.
Скитат по земята и правят, каквото трябва да правят.
Господи, всички избягаха от мен. Дори не мога да се сприятеля с овце.
Полицаите не искаха да участвам в издирването.
Мислеха, че е най-добре да остана в къщата на Гари,
в случай, че опита да се свърже, обади или се появи.
Бях добър познат с водещия следовател.
Бяхме работили заедно преди и определено бяхме запознати един с друг.
Обадих му се, за да проверя нещата
и да разбера коя беше водещата версия в разследването
и дали имат някаква нова информация.
Той ми каза, че може би са открили нещо в пикапа.
Но тъй като още не бях официално нает от Бевърли,
първо трябваше да се свържат с нея,
преди да го обсъдят с мен.
Надявах се, че имат добри новини.
Тогава следователят ме попита дали Гари има врагове
и дали познавам някого, който иска да го нарани.
Попитах го защо?
Защо би ме питал това?
Тогава ми довериха, че имат доказателства,
че не Гари е шофирал пикапът до това място.
Изчаках няколко часа
и когато се върнах в къщата на Гари, където беше отседнала Бевърли,
тя беше изпаднала в истерия.
Каза ми, че полицията я е информирала
че в пикапа на Гари бяха открили отпечатъци
по цялата кола, на волана,
на таблото, на скоростния лост.
И най-изненадващото и тревожно нещо,
бяха открили отпечатъци от боси крака,
които бяха увредени и неидентифицирани,
което още повече засили мистерията.
Отпечатъкът беше...
казаха, че е от бос крак.
Значи някой е карал пикапа на Гари бос.
Това обяснение просто не ми хареса,
защото е като въпрос, какво се е случило?
Защо този човек не е носил обувки?
Какво се е случило?
Просто е странно и много...
Не знам, просто...
кара кожата ми да настръхне.
О, вижте това малко еленче.
Страхотно е да се види това, защото не може да го видите твърде често.
Не можех да спя или да правя каквото и да било,
умът ми не го побираше.
Имаше много неща, които ми минаваха през главата. Различни сценарии.
Може би е качил приятел?
Може би някой е откраднал пикапа, докато се е разхождал?
Или може би е качил стопаджия,
и стопаджията му е направил нещо.
Не знам, в този момент много неща преминаваха през главата ми,
отново и отново,
което не ми помагаше да заспя.
Бевърли все още искаше да проверя Саймън,
защото още го смяташе за много подозрителен.
Аз също. Разучих го отново
и в крайна сметка го изключих от заподозрените.
Но по време на процеса научих, че Гари е говорил
с някого, с когото се е запознал във Фейсбук група в месинджър.
Те си кореспондирали един с друг, в местна група за продажби
и предполагам са си коментирали постовете един на друг
и едното нещо, водело до другото и станали повече от приятели.
Когато се сблъсках с този човек, той беше много уплашен.
Не искаше да говори с мен, нито да има нещо общо с мен или с разследването.
Казах му, че ако не говори с мен, ще трябва да говори с ченгетата
и те ще му стъжнят живота.
Мисля, че беше ужасен да бъде заклеймен от общността,
защото това е малък град и няма много гейове.
В крайна сметка говори с мен и ми каза,
че няма нищо общо с изчезването на Гари.
Беше тъжен и разстроен от това, че Гари беше изчезнал
и не знаеше какво му се е случило.
Предполагам, че му повярвах.
Наистина не искаше да го обсъждаме,
но в крайна сметка, когато проверих алибито му
той беше премахнат като заподозрян.
Хей, хора, приключих с гонитбата на овце,
сякаш съм луд човек в планината.
Виждал съм много неща тук, минни лагери,
изоставени градове, сгради, останки от миналото
но най-готиното и мое най-любимо,
са всички индиански останки.
Обичам да намирам върхове на стрели и
да гледам скални рисунки по планинските склонове.
Само древна писменост от коренното население,
което е живяло тук, много преди идването на всички заселници.
За мен това е най-якото нещо за гледане.
Вече започва да се стъмва, слънцето залязва
и мисля да нощувам тук и ще се настаня в моя лагер.
Все още разследваха местопрестъплението,
когато се натъкнаха на плик в предната част на интериора на автомобила.
Имаше пари в него.
На мен това ми подсказа, че с когото и да е бил,
целта му не е била да вземе парите
или нещо друго, което да вземе.
Събудих се от полицейските следователи, които чукаха на вратата ми.
Те ме информираха, че прекратяват търсенето.
И докато ми обясняваха
виждах ги, че говорят,
но не разбирах нищо от това.
Просто бях зашеметена.
Виждах лицата им, виждах устните им да се мърдат.
Тогава те погледнаха към мен, сякаш съм откачена.
Следващото нещо, което помня, е, че съм на носилка.
Откараха ме в спешното отделение, където ме хидратираха
с интравенозна инфузия с течности и лекарство, което ми помогна да заспя
за първи път, откакто започна всичко това.
Спах 10 часа.
Това беше най-мащабната издирвателна операция,
която Невада някога е виждала.
И когато накрая я прекратиха,
всички бяха шокирани.
Но е ясно, че не може да се претърси целия щат Невада,
твърде обширен, твърде обемен.
И е толкова безкраен, че шансовете да го намерим,
да го намерим жив, бяха нищожни.
Разследването беше в задънена улица, нямахме никакви следи.
Пръстовите отпечатъци в пикапа не съответстваха на нито една база данни
и не знаехме какво да правим. Но тогава...
Последователите на Гари започнаха да се обаждат.
И всичко се обърна с главата надолу.
Аз съм на бюрото си и подготвям бележките за шоуто.
Подготвях се за ефир, когато продуцентът ми нахълта през вратата
и каза, че някой ме търси по телефона и трябва да отговоря на това обаждане.
Вдигнах слушалката и беше един от нашите слушатели.
Той ми каза, че трябва да разгледам блога на Гари.
Продължаваше да разказва тази луда история за Гари
и каза, че мисли, че знае къде е Гари
и знае какво му се е случило.
И трябва да погледна неговия блог веднага.
Моята приятелка Моника ми се обади
и каза, че всичко е по новините,
че всички тези хора са се обаждали в радиостанцията.
Каза ми, че са говорили за блога на Гари,
че трябва да го прочета, че има коментари и всичко останало.
След като ме изписаха, отидох направо в къщата на Гари,
за да мога да прочета блога и да видя какво беше всичко, за което говореха.
За съжаление Бевърли разбра за блога на Гари
часове преди нас и когато отиде там,
нещата наистина се объркаха.
Хей, хора, пак съм аз.
Много хора следят блога ми и новостите в него и биха казали,
че просто се опитвам да копирам "Голи и уплашени".
Както можете да видите, не съм гол или уплашен тук,
така че не се опитвам да копирам шоуто.
Също така моят бивш обичаше това шоу, така че ми писна от него
и има защо хората да се наричат бивши.
Докато се опитвах да видя през всичко в неговия блог,
през неговите видеа и всичко останало,
най-накрая съм там и осъзнавам, че той има 50 000 последователи...
50 000 зрители.
Бях шокирана.
Нито един близък човек на Гари не знаеше за неговия блог,
което беше наистина шокиращо,
предвид факта, че той имаше 50 000 последователи.
Ако се замислим, това наистина означаваше нещо.
Разбира се, веднага скочих на моя компютър
и посетих блога му. Никога няма да забравя заглавието,
защото наистина смятах, че беше умно измислено.
Казваше се: „Не се разхождай със слушалки".
Хей, хора, вече съм на върха на планината,
както може да видите, има страхотна гледка зад мен.
Един от въпросите, които ми зададохте в блога беше
какви опасности...
има ли опасни животни, като гърмящи змии и диви котки?
И да, има гърмящи змии на по-ниска надморска височина,
може би сте забелязали, че не съм сложил слушалки,
за да мога да ги чувам.
Това са основните неща в подобен блог за оцеляване,
да знаете как да запалите огън, как да филтрирате вода...
И започвам да превъртам, превъртам и превъртам чак до
най-новите видеа, които е публикувал.
Опитвам се да се ориентирам и да разбера, откъде идват тези известия,
защото той получава известие след известие.
Искам да кажа "звън, звън, звън, звън."
Шофирах, когато разбрах, че Гари има блог.
Отбих и го потърсих на моя телефон.
Първото нещо, което забелязах
беше, че той не използваше истинското си име.
Представяше се като скорпиона Сам.
Най-опасното нещо, с което съм се сблъсквал
беше, когато бях ужилен от скорпион, ритайки един камък.
Трябваше да отида до болницата, веднага щом се върнах в пикапа си.
Това беше денят, в който се разхождах с подута ръка.
Най-накрая успях да намеря известията
и това известие изскочи.
В него се казваше "обзалагам се, че са го намерили",
и че нещо лошо се е случило.
И си мисля казват "намерили са го"?
И нещо лошо се е случило? Намерихме какво?
Тогава намерих този отвратителен видеозапис на Гари.
Работил съм по много странни случаи в моята кариера.
Този на Гари беше най-необичайният,
заради начина, по който той описа какво виждаше,
какво е видял и колко беше ужасен.
Това наистина ме изплаши.
Започнах да гледам предпоследното видео в блога на Гари.
Той седеше в своя дом, разказвайки на последователите си
на какво се е натъкнал в последната си експедиция.
Видях последните му три видеа и...
Това, което видях, промени всичко.
Беше доста напрегнат в това видео,
можем да кажем нервен, дори уплашен.
Малко след като започна видеото...
Можех да кажа, че е обезпокоен от нещо,
което доста го изнервяше.
Беше в третия ден от експедицията си.
Започна да надушва дим,
а беше по средата на нищото.
Стана неспокоен и започна да се оглежда.
Натъкнал се на тази хижа, която не изглеждала много уютно,
а по-скоро импровизирана,
почти като място за бездомници.
С пръчки и клони, с излизащ дим от комина.
Гари не е човек, който лесно се плаши,
дори в пущинака, но е стоял като замръзнал.
Имал е шесто чувство за предстоящата си гибел.
Изражението на неговото лице, наистина ме разстрои,
когато описваше тази хижа в Невада.
Той каза, че колкото по-дълго стои и гледа,
толкова по-уплашен се чувства
и шестото чувство му подсказва, че е необходимо да се измъкне от там.
Не искаше да има нищо общо с това място.
Той се измъкна оттам и отиде да спи в палатката си.
Помня това, защото говореше колко много е уплашен,
спал е цяла нощ с обувките.
Той не носеше огнестрелно оръжие, беше напълно уязвим и ужасен.
Когато се събужда на следващата сутрин, намира отпечатъци.
Отпечатъци от боси крака.
Тези две неща вече бяха свързани и имахме за какво да се хванем.
Той се върна обратно към маршрута си, който му отне три дни,
имаше чувство, че някой го следи.
Това беше тъжна история за мен,
да видя последователите на Гари да се обръщат срещу него.
Този блог беше всичко за него.
Той наистина се възхищаваше от тях и техните коментари
това беше нещо наистина специално за него.
И да види, че от обичащи го, започват да му се подиграват
и да го наричат загубеняк и лъжец.
Това много го разочарова и бе тъжен да го види.
Коментарите бяха в духа на...
"Хайде, върни се обратно,
направи видео, покажи ни това място,
дали това място изобщо съществува, реално ли е всичко това?"
Той остана изненадан от своите последователи, буквално го тормозеха.
Не му вярваха на това, на което се е натъкнал.
Отиваха с причина в неговия блог
и сега се чувстваха така, сякаш просто той им предлагаше истории с духове.
Наистина имах чувството, че го поставяха в ситуация на кибер тормоз
и фактът, че нямаше вече да бъдат
неговите верни последователи,
освен ако не се върне и докаже, че е видял и преживял това.
Беше ми много тежко да чета коментарите,
в които казваха, че той не е нищо друго, освен самотен неудачник
и прави всичко това,
за да привлече внимание, чрез измислици.
Те не му вярваха.
Всъщност не знаех за блога,
но знаех, че прави нещо,
защото винаги, когато беше в задния двор, записваше видеоклипове,
казвайки пред камерата как да запалите лагерен огън.
Или винаги съм го чувал в стаята му, давайки съвети за оцеляване и т.н.
Хей, хора, разхождам се в гората.
Денят е прекрасен в горските пущинаци на Невада.
Много хора ме питат, какво ще правя, ако се изгубя.
Трябва да прекарам няколко дни повече, отколкото съм планирал.
Предполагам, че първото нещо, което бих направил,
е да намеря хубави кравешки изпражнения,
защото са много вкусни.
Шегувам се, не искам да ям кравешки изпражнения.
Това ще бъде гадно.
Но има начини да намериш храна тук.
Бях много разстроена от всичко
и исках да сваля това видео,
да направя каквото мога и да го занеса на ченгетата,
но след цялото това чувство на безсилие, тревожност и всичко,
без да искам го изтрих.
Бевърли обвиняваше себе си, заради изтриването на видеоклипа,
и й съчувствах за това.
Не исках да я притискам, защото знаех, че се чувства ужасно,
заради липсата на брат й.
Но беше пропусната голяма възможност, определено
и това наистина беше разочароващо.
Последното видео на Гари в този блог,
е, в което казва на своите последователи
"Добре, тръгвам отново, ще се върна там."
Не изглеждаше въодушевен от това.
Последното видео на Гари беше наистина призрачно.
И началото на една по-голяма мистерия.
В последното видео, което Гари публикува в своя блог
казва, че ще се върне отново там,
ще запише всичко и ще докаже на всички,
че всичко е било истина и онази хижа съществува.
Това е последният път, когато е публикувал нещо
и някой е чул нещо от него.
"Последното видео на Гари"
Хей, хора, върнах се.
Исках да направя видео заради различните коментари,
които ми оставихте на последното ми видео.
Много от вас идваха с някои налудничави теории
за това, което видях в гората.
Някои от вас не вярват, някои питаха за местоположението,
за да го намерят сами.
Аз съм против хората да излизат
в горските пущинаци на Невада без опит.
Има много опасности там.
От стари мини до случайни хора
и можете лесно да се изгубите.
Пейзажът изглежда един и същ и ако няма пътеки,
можете да се изгубите, да се объркате и да бъдете там с дни.
И ако не си носите достатъчно храна и вода,
вие сте в реална опасност.
Затова не искам да издавам местоположението
за да не съм този, който изпраща куп хора
в горските пущинаци на Невада.
Ще отида там и ще намеря хижата отново.
Този път ще взема камерата, както и огнестрелно оръжие.
Първо трябва да свърша малко работа,
но смятам да тръгна на 22-ри.
Ще ми трябват около шест дни за цялата експедиция.
Три дни, за да отида и три, за да се върна.
Но ще разберем какво беше това.
Очаквайте с нетърпение следващото видео.
Когато вече съм стигнал до мястото, ще публикувам нещо за вас.
Той отиде и това беше. Това беше последното видео на Гари.
Никой не знаеше къде отива.
Търсенето беше в широк периметър, а пустинята Невада е огромна,
можеше да бъде навсякъде.
Това място, за което той говори, можеше да бъде навсякъде.
Това се превърна в много лоша ситуация, защото сега знаехме какво прави Гари,
но нямахме представа къде е.
Нямах представа, че той има този друг живот,
този блог и всички тези последователи.
Ако знаех това,
никога, ама никога нямаше да го пусна да се върне там.
Целият този случай претърпя обрат от издирване на изчезнало лице,
до огромна мистерия.
Чия беше тази хижа? Кой живее там?
Къде се намира тази хижа? Ако се намира в средата на нищото,
що за човек би живял там?
И ако успеете да намерите този човек,
не знам дали той ще бъде много щастлив от този факт.
Искам да кажа, че ако живее на толкова отдалечено място,
може би живее там с причина.
Веднъж заговорили за този случай в предаването по радиостанцията
за неговия блог и всичко около него, всички просто полудяха,
преди ченгетата да успеят да го свалят.
Конспиративните теории бяха навсякъде около нас,
от вещици до извънземни, Зона 51 и каквото се сетите.
Започнаха да идват всякакви хора и всеки имаше теория,
за това на кого принадлежи хижата и какво има вътре.
Имаше някои коментари, че Гари беше открил вещица,
която е забърквала магически отвари
и по някакъв начин той се е забъркал в тях.
Това беше лудост.
Други хора мислеха, че е просто отшелник, който е искал да е сам.
Хората смятаха, че може би това е работа на правителството.
Тайна правителствена операция, извънземни.
Мога да продължа още с многото теории, които хората изказаха.
Единственото приемливо обяснение, което мога да измисля
беше, че Гари се е натъкнал
на незаконно отглеждана марихуана
по средата на нищото в Невада
и затова са го убили, случвало се е и преди.
Но... сгреших.
Просто не можех да се отърся от това отвратително чувство.
Преди да се усетя, ченгетата се появиха
и знаеха всичко за неговия блог.
Всъщност бях на компютъра, когато пристигнаха.
Взеха всичко, буквално всичко,
включително и хард диска.
Хора, имам още един модел на влак тук.
Току-що се върнах от битпазара. Вижте какво си взех от там.
Малък дизелов локомотив,
надписан с една от любимите ми железопътни линии,
наречена Западна калифорнийска железница.
Изваждам го.
Взимам този чисто нов парен двигател Санта Фе.
Частният детектив ми се обади и каза,
че детективите по случая искат да се срещнат с мен.
В крайна сметка отидох до участъка,
а те постоянно ме питаха, дали имам нужда от нещо.
Ядохте ли днес?
Реших да говоря направо
и ги попитах какво става?
Връщаме се с ексклузивна новина по случая с изчезналия турист, Гари Хиндж.
Откритието беше направено вчера, когато раницата му
е открита от къмпингуваща двойка в окръг Уайт Пайн.
Когато се събуждат сутринта, те намират раницата
която е била умишлено поставена в техния къмпинг.
Това, което са намерили вътре, разтърси целия щат Невада.
Пикапът на Хиндж е намерен паркиран в Юрика по-рано този месец.
Сега полицията съобщава за събрани доказателства, че е паркиран там,
за да заблуди разследващите органи.
Те са се събудили и намерили раницата на Гари,
сложена върху лопата, която са носели с тях.
Когато я отворили, вещите на Гари били там,
както и отрязана ръка.
Ръката на Гари.
Начинът, по който му беше отрязана ръката,
беше невероятно жесток.
Начинът, по който е отрязана, беше просто ужасен.
Умишлено е поставена там, защото някой е искал да бъде намерена.
Криминалистите доказаха, че ръката му е била отрязана,
преди повече от пет седмици.
И е отрязана, докато все още държи видеокамерата.
И още по-голямата лудост беше,
че ръката не беше като откъсната от тялото,
беше чист разрез.
Бях разстроена от това,
колко много е страдал.
След като камерата беше открита,
всички искаха да знаят имаше ли запис?
Дали записа е запазен? Какво има на него?
Бяхме много нетърпеливи
криминалната лаборатория да обработи доказателствата.
Когато приключиха, чипът с паметта все още беше в камерата.
Беше наистина ужасяващо за гледане.
Дори не мога да си представя ужасът,
пред който се е изправил там.
Бил ми се обади и каза, че криминалистите
разполагат с видеото с последните мигове на Гари.
Отведоха ни в една стая.
Екипът смяташе, че ще бъде най-добре,
ако седна с Бевърли и заедно изгледаме видеоклиповете,
защото имах връзка с нея, нещо като специална връзка.
Те смятаха, че ще бъде най-добре, ако аз първи седна с нея.
Бил пусна първото видео, на което беше Гари,
осветявайки със своята светлина наоколо и казвайки здравейте.
Невинността в гласа му...
Аз просто...
Не можех да го направя.
Трябваше да спра.
Бил догледа сам видеото.
Частични кадри от последната експедиция на Гари, бяха пуснати от Бевърли
пред широката общественост, с надеждата да открие потенциални свидетели.
Клиповете започваха както всички други клипове.
Гари дори се усмихваше, но нямаше представа какво ще му се случи.
Хей, хора, малко видео актуализация. Аз съм...
Има гръмотевици.
Бурята приближава и трябва да го направя бързо.
Имам цял хребет да изкачвам,
преди да стигна до мястото, където видях хижата.
Вече съм на половината път и ми остава още ден и половина.
Ще видим какво ще намерим.
Вече изкачих един хребет, остава още един.
По-добре да го направя бързо, защото бурята приближава.
Ще видим какво има от другата страна.
Имам още малко път дотам, но странното е,
че вече ясно усещам миризмата на дим, която подушвах и последния път.
Няма нищо запалено наоколо, така че не би трябвало да има никой тук,
но има слаба и много отчетлива миризма на дим.
Започвам да се плаша,
но все още не дотолкова, колкото последния път.
Ще видим какво ще се случи.
Очаквайте нова актуализация скоро.
Последната нощ на Гари
В опит да остане незабелязан, Гари изключва всички светлини,
разчитайки само на своята инфрачервена видеокамера,
която излъчва светлина, невидима за човешкото око.
Здравейте, приятели... приближавам се. Има маркировка, която съм оставил,
в случай, че се върна през деня.
По този начин мога да се ориентирам в тъмното.
Ето го маркираното място.
Еха.
Добре, хора. Тук съм.
Може да видите комина,
хижата и всичко останало, което съм описал в предишните видеа.
От това, което видях като човек във видеото
мога да кажа, че той имаше много физически деформации.
И това вероятно е една от основните причини
защо са избрали да живеят там.
Защото са се чувствали неприети от обществото.
Когато открихме, какво всъщност се е случило,
беше като свален товар от нашите плещи, на Бевърли и на мен.
И в момента сме много близки.
Сега я приемам като по-голяма сестра.
Бевърли стана твърде емоционална, за да завърши интервюто си.
Тя ни помоли да благодарим на всички, които помогнаха в издирването на Гари.
Просто се разхождам, почти до върха.
Отвъд този склон.
Все още се чуват гръмотевици в далечината.
Удивително е колко далеч можеш да се изкачиш, виждайки само няколко елена.
Колко диви животни съм виждал.
Сигурен съм, че и те ме виждат, останали скрити.
Има много храсталаци, дървета и тиха пустош...
за обхождане.
Най-хубавото нещо на Невада, са широките открити пространства.
Всички искаха веднага да тръгнат и да търсят
единственото нещо, което им е казано да не търсят.
Сега има цяла група инфлуенсъри,
които искат да намерят този човек
да публикуват постове, да правят блогове за него.
Да правят видеоклипове. За мен това е...
Плашещо.
Въпреки предупрежденията от правоприлагащите органи,
седемнадесет акаунта и канали в социалните медии
активно търсеха постройката и лицето, видяно във
видеоклиповете на Гари, включващо и този филм.
Конкретна група твърди, че е на път да локализира
постройката и да разкрие човека, видян във видеото.
Те обещаха да представят своите открития до 2022 г.
Гари Хиндж - 10/11/1985-7/24/2017