The New Legends of Monkey - Season 1 (2018) (The New Legends of Monkey S01E07 Until I Met You 2160p Netflix WEBRip DD5.1 x264-TrollUHD.srt) Свали субтитрите
Защото ни забавяш.
Отпред има укритие!
Стойте!
Това, което си мисля ли е?
Странно време за среща.
Защо спряха?
Изглеждат уплашени.
- От какво?
О, Кин няма да им позволи да си идат.
Ще бъдат мъртви до нощта.
И когато разкрие, че загубихме единствения човек
който знае древния език, ние ще бъдем следващите.
Ако се върнем - се проваляме, ако продължим - умираме.
Някакви други варианти?
- Ще говориш с Кин. Сам.
Ще ме убият още щом ме зърнат.
Успокой се, Раксион.
Вече са ни видели.
Хайде, да вървим.
КРАЛЯТ НА МАЙМУНИТЕ Нови легенди 07
Какво искаш?
Дойдох да направя предложение.
Не гледай.
Трима наши затворници избягаха.
Трябва...
Моят работодател държи да ги хванем.
Залавянето на богове е скъпо.
Предлагам обичайния процент.
Ако са в нашия дом, те вече са мъртви.
Може да убиеш боговете, но искам монаха.
Ако вземеш човека, какво ще ядем?
Тук има достатъчно, за да купиш храна, нали?
Още едно нещо. Аз идвам с вас.
Не ни ли вярваш?
Не.
Нека да се изясним.
Искаше корона,
и това доведе до това, че светът потъна в мрак?
Бях предаден.
- Наистина ли, Маймуна?
Това ли е оправданието ти? Предателство?
Повече или по-малко.
- А мислех, че ми липсва перспектива.
Който е причинил проблема, сега е длъжен да го поправи.
Много подходящо.
Любимата ми част е същата корона, която се опита
да откраднеш вече е на главата ти завинаги.
Още нещо ще изяснявате ли?
Или ще продължим да търсим преди да ни убият?
Къде е Трипитака?
Може би се облекчава зад дърветата.
Много срамежлив монах.
Той пропадна тук.
- Вероятно е капан.
Как ще го намерим?
Кой си ти? Какво искаш?
Търсиш манастира?
Беше разрушен преди два века. Монасите бяха изядени.
Как ти е името?
- Трипитака!
Познавам те.
Маймуна.
Чаках те толкова дълго.
Чудех се дали разумът ми не си прави шеги с мен.
Коя е тази дама?
- Не знам, но ми спаси живота.
А ти трябва да си Трипитака.
Чакай малко. Виждал съм те. На процеса на Маймуна.
Тя е от боговете, които ме наказаха.
Сгреших. Всички сгрешихме.
И прекарах 500 години опитвайки да се поправя.
Трябваше да ти повярвам. Ще ми простиш ли?
Предполагам, че в сравнение с останалите те мразя по-малко.
Какво е това?
Трябва да бързаме. Ще ви изведа от гората.
Чакай, чакай. Защо да ти се доверяваме?
Аз и вярвам. Води ни.
Е, знаем къде са. Какво чакаме?
Загубихме един от нашите.
Като заловим монаха,
можете да намерите нов приятел за племето си.
Какво?
Внимавай! Не обичаме управление от средно звено.
Хей, къде отиваш?
Припаси. Хубава мисъл.
Можем да започнем контраатака.
Не мисля, че това й принадлежи.
Какво е това място?
- Където сте стигнали.
Демоните, които ви следват са Горския Кин,
бивши бодигардове на Кралицата на Демоните - Бяла кост.
Кин открадна свещено съкровище от бившата си господарка
и в замяна, тя с магия открадна лицата им.
Звучи справедливо.
- Това не е най-лошата част.
Тя им даде нови.
Някои казват, че имат лица на животни,
други - на насекоми или гризачи.
Истината е, никой не е оцелял, за да разкаже.
Те се откъснаха от света и оттогава живеят в тази гора.
Достатъчно дълго, за да развият вкус
за неща, различни от плодове.
Кора? Лози?
Хора.
Ами ако се върнат? Те ще се върнат, нали?
Трябва да се махнем.
- Прав е. Трябва да се движим.
Кин получава сила от гората, но извън нея,
се изчерпват силите му и няма да ни последват.
Предстои ни дълъг път. Да вървим.
Защо му е на този демон Трипитака?
Нас дори не ни погледна.
- Старо правило на хищника.
Първо избира ранените и слабите.
Може би щяха да използват Трипитака, за да ме примамят.
Не всичко се върти около теб, Маймуна.
Интересно.
Внимавай, монах. Може да не те спася следващия път.
Кой е казал, че трябва да ме спасяваш?
Идват повече.
Те са по дърветата.
Покажете се!
Това някога вършеше работа.
Бих казал, че е много ефективно.
Какво правят те?
Внимавай! Разделят ни. Дръжте се заедно!
Малко помощ моля!
Защо изчезнаха? Бяхме им ръцете.
Не е случайно. Имаха план. Да побързаме.
Това ли е планът ти?
Казах, без отрови!
Изглежда, че монахът пострада,
но той може да бъде излекуван за двойна цена.
Знаеш ли за чие сребро се лакомите?
Гледай ме, когато говоря!
А, исках да кажа, разбира се той...
знае къде да ви намери, ако желае да се оплаче.
Трипитака!
Отровили са го.
Не. Моля те, просто се нуждая от почивка.
Стойте назад! Пръснете се и охранявайте.
Добре ли е?
- Трябва да си почине.
Ще останем тук да нощуваме.
Живея в тази гора отдавна, и очаквам Краля на маймуните
който трябваше да пътешества с войн-монах.
Ти не си войн. Съмнявам се и да си монах.
Така че, кой си ти?
- Аз съм Трипитака.
Това име носи надежда на боговете и бъдещето на нашия свят.
Възприемай го сериозно.
Кой си ти?
Той трепереше сякаш е зима.
Всичко ще се оправи. Утре ще излезем от гората
и ще продължим да търсим свитъците.
Мислите, че съпротивата ще ни се радва
когато разберат, че Маймуна е отговорен за всичко това?
Какво те кара да мислиш че те вече не знаят?
Няма значение как попаднахме тук. Важно е как ще се измъкнем.
Съпротивата знае това по-добре от всекиго.
Точно както знаят че се нуждаем от Маймуна.
Как е Трипитака? Ще оживее ли?
Добри ли са новините или лоши?
Какво ти разказа Ученият за Трипитака?
Не го познавах.
Когато се свестих, там беше само монахът.
Без коса... Тъжно лице... Много въпроси...
...Западни планини... това и онова.
Този монах ли те освободи?
Той е упорит като гигант, но знае някои неща.
Достатъчно, за да ни измъкне от този кошмар.
Той ли те спаси от Шамана?
Да.
Дете, откъде се взе?
Отгледа ме Ученият.
Той пазеше короната.
Познавах го.
Когато умря...
... сякаш настъпи краят на света.
Трябваше да стана Трипитака.
Трябваше да освободя Маймуна.
Не исках да лъжа.
Просто не можах да измисля нищо друго.
Шшт, тихо. Направи повече, отколкото мислиш.
И ние никога няма да го забравим.
Дишай.
Трябва да почива, но на сутринта
ще бъде упорит, както обикновено.
Изглежда, че той не е единственият.
Ти заспиваш. Мога да остана и да пазя.
Когато излязох от скалата, не знаех какво да очаквам.
Очаквах може би повече фенове. Но нямаше нищо.
Никакви богове, никакви приветствени церемонии... нищо.
Само ти.
Невзрачен човек.
Не, това... исках да кажа, нали?
Не мога да подбера правилните думи.
Когато Учителят ми умря,
мислех, че никога повече няма да има шанс
да бъде част от нещо, което има значение.
Докато не те срещнах.
Не умирай.
Маймуна.
- Да?
Реши да се присъединиш отново към нас?
Не прави вече така. Никога!
- Ще опитам.
Много се радвам, че се чувстваш по-добре, Трипитака.
Наспа ли се?
- Да.
Да, чух, че треската причинявала
странни сънища и гласове, ...такива неща.
Спомням си, че се почувствах замаяна,
тогава Гуен се грижеше за мен.
След това... нищо.
- Добре.
Добре тогава! Не изоставай, малък монах.
Демоните не са забравили, че сме тук.
Яж, Трипитака. Трябва да си възстановиш силите.
Благодаря.
Не знам как успя досега, но знам едно...
Който тръгва на запад не може да е момиче с писмо,
или излага живота си на риск.
Наближаваме края на гората.
Тогава защо спираме?
Трипитака, ела с мен.
Здравей.
Какво не е наред?
Отровата. Прие я от мен.
Сега вече няма какво да се прави.
Но защо? Защо се пожертва?
Вина.
- Какво?
Легни долу!
Маймуна!
Просто ни улесни задачата!
Гуен!
Маймуна, опази Трипитака на всяка цена.
Моля ви. Не можем да я оставим тук.
О, няма да съм тук задълго.
Пътуването ми приключи.
Вашето все още предстои.
Не бива да се срамуваш.
Не отричай истинското си Аз.
Гуен!
Нейният дух си отиде, Трипитака.
Тя умря за мен.
"Дойдох от Северните води..."
Следва продължение...
Превод: puzek