The New Legends of Monkey - Season 1 (2018) (The New Legends of Monkey S01E04 The Monkey King Returns 2160p Netflix WEBRip DD5.1 x264-TrollUHD.srt) Свали субтитрите
О! Вижте! Това е Кралят на маймуните!
Да се пази с цената на живота!
КРАЛЯТ НА МАЙМУНИТЕ Нови легенди 04
Маймуна беше разпръснал Седемте свитъка
на всеки известен ъгъл по света,
и нашата мисия беше да ги върнем обратно.
Пътувахме към Планината на плодовете и цветята,
където бе скрит първият от Свещените свитъци.
Аз съм Трипитака.
Поне така, смятат моите приятели.
Когато се представяш за друг
никога не бива да се отпускаш.
Колко има още до тая Планина от плодове и цветя?
Беше много по-близо когато пътувах с облак.
Дори да е далеч, си струва да намерим един от свитъците.
Ако успеем да стигнем до там. Някой има ли вода?
Носиш половин село на гърба си, и не взе вода?
Можем да пием от този кактус.
Така ли трябва да мирише?
Наричат го гнил кактусов труп, но не е отровно.
По-добре е, отколкото да умрем от жажда.
Така ли? Наистина ли?
Санди, не си ли жадна.
Силно съм обезводнена, но ще изчакам до езерото.
Какво езеро?
- Онова зад този хълм.
Защо не каза нищо?
Ето че го казах.
Няма ли да се изкъпеш? От доста дни вървим.
Не е там проблема. Аз... не мога.
Не мога да се къпя с други.
Това е монашеско правило.
Никой няма да те види. Няма да кажем на никого.
Не става въпрос за това кой го вижда.
Трябва да постъпва правилно.
Ще се къпя, когато приключите.
Добър ден, пътешественици. Аз съм Кралят на маймуните.
Ще вземем оръжията ви. Ще запазим и обувките.
И може да продължите по пътя си.
А ако не сме съгласни?
- Ще ви унищожим.
Прощавай, не чух добре името ти.
Аз съм Афе.
Бях избран от великия дух на Краля на маймуните.
Аз съм пазителят на наследството му.
Силата му живее в мен.
Знаеш ли с кого говориш...
- Млъквай, малък монах.
И какво наследство пазиш? Мръсотия от боеве?
Ние защитаваме от демони свещената му реликва.
Демони като теб.
Разкажи ми за твоя маймунски крал.
Той е смел и опитен в битка.
Той е символ на надеждата в битката срещу демоничното иго.
Той също е и много красив.
- Това е той!
Нещо не схващам какво става в момента.
Аз съм Кралят на маймуните.
И имам удоволствието да се запозная с вас.
Ами... най-великата мечта на маймунския клан се сбъдна.
Ние сме твои покорни слуги.
Да живее Кралят на маймуните!
Да живее Кралят на маймуните! Да живее Кралят на маймуните!
Да живее Кралят на маймуните! Да живее Кралят на маймуните!
А може ли... обувките ми, моля!?
Семейство мое, той дойде.
Преди 500 г. предците ни дадоха обет с цената
на живота си да защитаваме поверения ни Свещеният свитък.
И чакахме деня с надеждата, че един ден Кралят ще се върне.
И сега, този ден най-накрая настъпи!
Каквото и да пожелаеш, милостиви, всичко е твое.
Бих изтръгнал сърцето от гърдите си, ако пожелаеш.
Изглежда малко...
- Странен?
...Смахнат.
За Краля на маймуните!
- За Краля на маймуните!
Най - сетне можем да видим с очите си, братя и сестри
кралят, който може да овладее гръм и да лети на облак.
Владетелят на магическия жезъл
който може да се смали до размер на пчела и ужили целия свят.
Да ужиля света?
Нашият Крал на маймуните!
Благодаря.
Приятно е да се върна.
Маймуни, разцепи се на свои 100 точни и съвършени копия.
Да!
- Призови облака си!
Нека видим, как пориш небето с облака!
Да! Да!
Боя се, че, поради моето многовековно лишаване от свобода,
някои мои способности са отслабени.
Временно.
Някои. Някои, но не всички.
Кой иска да строши няколко демонски глави?
Кой иска да се присъедини към мен и да създадем маймунска армия?!
Да пробием собствен път през това Демонично царство.
Да го направим!
Кой е с мен?
- Аз.
Време е да поведем битка с нашия враг!
Маймуни! Маймуна! Маймуна! Маймуна!
Знаеш, преди си хапвах така.
Пир при всяко хранене.
Възглавници смекчаващи пира.
Но всичко си имаше цена.
О, знам този поглед.
О, не, ние сме просто приятели. Работим заедно.
Имаш нужда от съвет?
- Да. Всякакъв.
Умееш ли да танцуваш?
- Не.
Тогава не танцувай!
Какъв съвет е това?
Работи над силните си страни. Ще се справиш.
Тези получих в Нефритовия Дворец.
А това?
Сражавах се с 12 демони. Не беше лесно.
А това, не си спомням откъде го получих.
Можем ли да поговорим?
- Вървете.
На хората няма да им хареса когато осъзнаят, че ги лъжеш.
Армия?
- Кой казва, че лъжа?
Това са добри хора. Борят се за право дело.
Дойдохме тук, за първия свитък. Това е всичко.
И защо, обучението на армия не е по-добър план?
Защото не е така.
- Кой те назначи за съдия?
Ще изоставиш всичко, над което работеше ученият?
От цялата съпротива?
Наистина ли си толкова повърхностен?
Знаеш ли аз какво мисля? Ти и твоят учен, сте прекалили
и сте загубили доста време над книжките, а не в реалния свят.
Може би той не е бил толкова умен колкото си смятал.
Минавало ли ти е през ума? И освен това той е мъртъв,
така че кой го интересува какво мисли той?
Радвам се, че не е тук.
Ще бъде толкова разочарован от теб.
500 години пазихме свитъка.
Създавахме и поддържахме система от капани,
така че никой да не може да го намери пеша.
Но след като облакът не е достъпен за момента
това е единственият начин за нас да го достигнем.
Ето защо ви представям двама от нашите най-добри воини,
опитни в капаните и в обезвредяването им.
Представям ви Джиро и Боббо.
Аз съм Джиро.
Моите... пра-пра... родители
помогнали при проектирането и изграждането на хитринки,
които да защитават свитъците.
А аз съм Боббо. И съм най-умният от маймунския клан, за всички времена.
Изучих древните карти и разработих
някои по-съвременни способи за разоръжаване
на опасностите, които ще срещнем.
Добре. Води ни!
Маймуна.
Ще ти доставя свитъка, монах.
Но това не означава че съм ти простил.
Наляво. Не, надясно.
Чакайте.
Чувате ли това?
Открихме древните огнени оси.
Страхотно.
Твърде много ужилвания и ще се почесвате докато...
... докато не остане нищо за почесване.
Обезвреди капана. Можеш го, Боббо.
Спомни си обучението. Чакахме този момент.
Направи го! Да живее Кралят маймуна!
Да живее Кралят маймуна...
Боббо...
Не мърдайте, за да не ви ударя и вас!
Бързо, монах, бързо!
Побързай, насам.
Чакай, ами останалите?
Ще се срещнем с тях в храма на Свитъка. Не се безпокой!
Познавам тази гора добре.
Трипитака!
Трипитака!
Къде е този монах?
Не се притеснявай, Афе ще го защити.
Какво ви е на вас двамата? От сутрин се карате.
Нали няма нищо общо с речта, която изнесе на банкета?
За какво говориш? Какво и беше на речта ми?
Имах няколко забележки.
На първо място, ти даде обещание да вземеш
цял клан престъпни пирати на тайна мисия.
Всички си имаме наше пътешествие.
Преди срещата с твоя малък фен клуб, то беше само наше.
Дори ако бе в позиция да напътстваш, в която не си,
ти си най-малко квалифицираният да го правиш.
Казвам, каквото виждам.
Трябва да се безпокоим за по-важни неща. Да тръгваме.
Да вървим.
Моля.
Благодаря. Много си любезен.
Смесвам го с горски билки. Стара семейна рецепта.
Утолява жаждата за дълго.
Не, моля те. Пий още.
Ето го.
Свещеният свитък е в тая светиня.
Това ли е всичко?
Какво чакаме тогава?
Не се притеснявай, кралю. Ще се справим с това.
Капанът се свежда до последователност
която Джиро и аз изучаваме от раждането си.
"Направи стъпка наляво, приятел!"
"После две назад, една напред!"
Пет крачки до средата! След това изчакай миг!
"Камъкът ще падне И е време да тичаме!"
"Седем крачки към...
- Девет крачки към... "
Ти девет ли каза?
Да. Какво каза ти?
- Седем.
И искаше да създадеш армия с тези хора.
Харесваше ми да съм лидер. Всеки прави, което му кажеш.
Понякога става досадно. Всеки, чака от теб отговори.
Афе! Афе! Покажи ни пътя!
Но ми харесваше. Дори много.
Всъщност, бих направил всичко, така да си остане.
Дано намерим останалите. Не ми харесва да съм сам с теб.
Отлично. Как се чувстваш?
Уплашен съм. Не знам накъде да продължа.
И се страхувам, да не разберат всички, че не знам.
Моята специална рецепта. Добре утолява жаждата.
Също така заставя хората да казват само истината.
Сега не можеш да лъжеш, монах. Нито пък аз. Весело, нали?
Наистина не те харесвам.
- Ще ми се и аз да не те харесвам,
но чувствам как нещо странно ме привлича към теб.
Какво е то? Хей, успокой се.
Успокой се, монах. Наистина изпи много вода.
Ако не си свикнал, може да те замая малко.
Не искам да те връзвам.
Което е истина.
Изглежда, че няма някаква последователност,
поне не мога да я видя.
Може да изпратим доброволец?
Може би двама.
Достатъчно. Ние сме богове.
Ако обединим нашите сили, сигурно ще преодолеем това.
Нали затова сме избрани?
Кажи ми тайните си, Трипитака.
Моето име не е Трипитака и не съм монах.
Какво си тогава?
Просто момиче, преструващо се на монах Трипитака.
Момиче?
Толкова зашеметяващо!
Наистина си нещо друго.
Трябва да те направя своя жена.
- Едва ли ще се получи.
Така или иначе, трябва да те убия скоро.
Не може и двамата да знаем как да контролираме Краля.
А още по-добре, ще заставя маймуната
да го направи пред всички.
Ммм, днес ще бъде хубав ден.
Няма начин. Маймуната не би ме наранил.
Наистина ли?
Искам да ми кажеш заклинанието.
Кажи ми го сега.
Това ли е голямото обединение на нашите сили?
Не помня вие да имахте други идеи.
Изглежда, че се повреди.
- Повредено?
То е на 500 години.
Къде е?
- Това не е възможно.
Народът ми го пази стотици години.
Може би трябва да е празно.
Може би всичко е заради пътешествието, а не целта.
Да, ама не, някой е счупил печата.
Няма го от много години.
Моето семейство го е продало преди поколения,
на демон, който е заплатил много пари.
Какво си направил с Трипитака?
Нищо. Само пи малко от серума на истината.
Аз също пих от него.
Той не е просто странен, той е лъжец и много лош лидер.
Прасчо, наистина трябва да переш дрехите си по-често.
Мислех, че копията ще ви убият.
Но тъй като сте стигнали до светилището,
ще трябва да взема нещата в свои ръце.
Предизвикай Краля на маймуните и ще бъдеш наказан.
Ами ако, аз съм маймунският крал!
Вижте! Това не е Бог.
Това е марионетка. Нищо.
Ще бъде весело.
- Маймуна, съжалявам.
Аз... Опитах се да не издам тази тайна, но не устоях.
Да. Отстъпи назад, Крал - марионетка.
Искам да покажеш вярност към мен истинския маймунски крал
като убиеш този монах.
Не.
Защо не сработи?
Истината е, че коронната сутра действа само
ако човек е праведен и с чисто сърце.
Праведно и чисто сърце?
Този тук е по-коварен и от мен.
Вашият скъп малък монах е нищо повече от...
А, не смятам, че той схвана смисъла.
Твърде рано, нали?
- Да.
Следвайте този път. Ще ви отведе на запад.
Благодаря. Успех. Ще бъдете велики лидери.
Надявам се, да почетем твоето наследство.
Ако ви потрябва армия, я имаме!
Знаеш къде да ни намериш.
Надявам се, един ден да се сражаваме рамо до рамо.
Благодаря.
Това истинската сутра ли беше?
Отровата я извлече от мен. Не можех да лъжа.
Ах, праведен и чист. Позор.
Надявах се да я пробвам сам един ден.
Трипитака.
А, серумът на истината. Все още ли ти действа?
Защо? Искаш да ме попиташ нещо ли?
- Не... да.
Не, не изглеждаш на човек който може да излъже.
Искаш ли да знаеш какво мисля?
Мисля, че ако демоните са открили един от свитъците,
биха могли да намерят и останалите.
Направо ми четеш мислите.
И ако е така? Какво ще правим?
Какво би казал ученият?
Би казал, да вървим по пътя,
колкото и тесен и крив да е той.
Тогава, след теб.
Три божества се насочват към вас.
Мислеха, че ще намерят моя свитък.
Сега ще ми помогнат да го преведа.
Раксион, намери ги и ги отведи до шамана.
Разбира се.
Сега още три бога са в играта.
Следва продължение...
Превод: puzek