The New Legends of Monkey - Season 1 (2018) (The New Legends of Monkey S01E03 The Journey Begins 2160p Netflix WEBRip DD5.1 x264-TrollUHD.srt) Свали субтитрите
Той истински ли е?
- Така изглежда.
Петстотин години в скала.
Мислех, че това е само приказка.
Знаеш ли кой съм..?
- Изглежда, че ще ми кажеш.
Аз съм Кралят на маймуните, и бях освободен
от скалния затвор от този малък монах и...
Както и да е! Здравей красавецо.
Получих сума за заловени богове.
Кажи на шефа си да удвои и ще поговорим.
Не. Ето половината от парите.
Останалите след доставка.
Хората ми ще бъдат тук до залез слънце, за да направят обмена.
Бум!
- Ти мръсен демонски глупак!
Ще ти пусна цунами и огън толкова яростни,
че освен димящите ти обувки няма да остане друго
в безплодната равнина на изгубените ти мечти.
О, смел Бог! Харесва ми.
Имам планове за теб, о, маймунски кралю.
Така че седни, отпусни се, млъкни и
се наслаждавай на гостоприемството ми.
Ами Монахът?
Убий го.
КРАЛЯТ НА МАЙМУНИТЕ Нови легенди 03
Има поточе зад този хребет. Последвай го.
И никога не се връщай в този град.
Лок ти нареди да ме убиеш.
Ами, провървя ти, в добро настроение съм.
Не разбирам.
- Върви, преди да размисля.
Какво умуваш?
Аз съм Трипитака.
Ясно, но сега по-добре се спасявай с бягство.
Какво те спира да ме убиеш?
Добре, ще броя до три.
- Какво е истинското ти име?
Едно...
- Не мисля, че си демон.
Две...
- Но не си и човек.
Три...
- Така че, кой си ти?
Сериозно, три.
И повече да не те виждам.
Къде е моят жезъл?
Прибраха оръжията, и отведоха Трипитака.
Позволила си им?
- Бяхме заспали.
Имаше кошмар.
Ужасен, с викове и стенене.
Защо са отвели монаха?
Не знам. Откъде да знам?
На гатанки ли си играем?
Мога ли да заема това?
Разбира се. Може да го задържиш.
Символ на приятелство.
- Ще спреш ли да дрънкаш?
Не мога да се съсредоточа.
Нали знаеш, няма да сработи.
Извинявай.
Не го приемай лично.
Този затвор е построен, за да задържа богове.
Само Бог може да построи затвор, за да задържи друг Бог.
Именно.
Трябва да се срамуваш от себе си.
Благодаря. Правя го през повечето дни.
Как заспиваш всеки ден и чувстваш ли друго
освен дълбока ненавист към себе си?
Как се събуждаш всяка сутрин и не искаш да идеш на плажа,
да си изкопаеш дупка до брадичката си
и да чакаш приливът да дойде и да те измие...
Ако не бях аз,
някой друг щеше да заеме мястото ми.
Това беше монах.
- Трябва да се оцелява.
Убийството на монаси е ниво ниско дори за теб, слънчице.
Не убих монаха.
Не убивам хора.
Тогава... къде е тя... той?
Далеч от тук, надявам се.
Маймуна, гледай!
Ето там.
И какво гледаме?
Виждаш ли пукнатината?
Какво?
- Пукнатина, в стената.
Ето какво ще направим. Имаш ли молив?
Прощавай... разбира се.
Добре, зад двореца на Лок има водопад.
Така контролира водоснабдяването на града.
Прескочи до края!
Надарена съм със сила да контролирам водата.
Не можем да се измъкнем отвътре,
но мога да направлявам налягането на водопада
чрез тази пукнатина... отвън...
А аз вече бях те отписал. Хайде да го направим.
Каза водопад!?
Да, мирише повече като канализационна тръба, нали?
Трябва да е шега.
По дяволите!
Благодаря.
Бих те пуснал да полетиш над градската стена.
Причиняваш ми проблеми, повече отколкото предполагаш
и не ми позволяваш да обядвам.
Съжалявам.
Не бива да те виждат тук. Разбираш ли това?
Наистина ли? Това върши ли работа?
Трябва да има някакъв изход оттук.
Наистина не ти харесва да си тук, нали?
Бях затворен в скала петстотин години.
Можеш да се досетиш, че е малко депресиращо.
Да, виждам го.
Знам. Хайде да играем игра.
Питай ме за всичко. За мен. Каквото искаш.
Защо не напусна града?
Ти си Богиня.
Можело е да си тръгнеш по всяко време.
Добре де. Не мислех, че ще е толкова лично.
Каза каквото си поискам.
Родих се в един свят, където нямаше богове.
Само това можех да правя. Да се крия.
Свикнах да се крия. Чувствах се в безопасност.
Правих го толкова дълго че не виждах вече друг начин.
Мой ред е.
Обичал ли си някога?
- Не искам да говоря повече.
Това означава да.
- Не, не значи.
Означава, че съм по-фокусиран върху настоящата ни ситуация.
Как да се измъкнем оттук!?
Сигурна съм, че Трипитака ще измисли за нещо.
Не желая да те разочаровам, но монахът е мъртъв.
Не съм толкова уверена в това.
Благодаря, че ме спаси, но няма да си тръгна.
Какво?
- Връщам се, да спася приятелите си.
Не, не. Ще се върнеш там откъдето си дошъл.
Връщаш се в манастира си.
- Не, няма.
Трябва да съм тук.
Слушай Прасчо, знам, че си Бог.
Затова не ме уби и ме спаси от онзи демон.
Не можеш да се бориш с истинската си природа.
Обикновено, доста добре се справям.
Продавам богове на демони, изселвам семейства от домовете им.
Правя каквото ми нарежда Демон.
- За да оцелееш.
Но не убиваш хора и мен няма да убиеш.
Ами, значи сме загазили, защото казах на Лок, че си мъртъв
И ако тя те види, ще изляза лъжец
а животът ми няма да струва нищо.
Има решение и за двама ни.
- Да!
Ти си тръгваш, а аз се връщам при ребърцата си.
Знаеш, че и на себе си ще помогнеш.
Можем да победим Лок заедно.
Лок е по-силна отколкото си мислиш.
Тя има армия от стражи и след залез-слънце,
демоничните стражи се спускат над този град
Съжалявам, Прасчо. За мен няма друг път.
Трипитака.
- Ще обясня по-късно.
Кой е това?
- Това е Прасчо.
Той ще ни помогне да се измъкнем оттук.
Искам да го чуя от него.
- Знам, че не е за вярване.
Сам не си вярвам, но ще помогна...
Очевидно...
Всички сте безполезни!
Насам.
Хайде.
Чакай, какво правиш? Мислех, че ни спасяваш.
От тук.
- Всичко ли да правя сама?!
Направо!
Побързайте!
Отвори!
Никой от вас ли няма ключ?
Намерете ми ключ!
Чакай... Ами ти?
Ще се видим при градската порта.
Имам недовършена работа.
Намерете ги и по-бързо!
Това е всичко.
Всичко, което си ми дала. Аз си тръгвам.
Някой има лош момент.
Какво ще кажеш да забравим за това, а?
Вземи си бижутата. Хвани боговете.
Ще приберем останалата част от парите,
ще си вземем къри и аз ще ти разтрия краката.
Не! Не! Вече никакви къри нощи!
Днес няма да има доставка на богове.
Какво мислиш, че ще се случи
когато пристигнат а боговете не са тук?
Ще унищожат всичко. Ще загине цялото село
и ще ми отнемат всичко.
- Не. Те искат боговете.
Ами аз, а? Кой ще се грижи за мен?
Можеш да го сториш и сама.
- Но аз не искам.
Защо да захвърляме всичко?
Не ставаш за нищо друго.
- Съмнявам се.
Ти успя, Трипитака. Намери начин да ни спасиш.
Все пак малко ми помогнаха.
Но именно ти го убеди да се промени.
Може ли да отложим хвалебствията до безопасно място?
Това ще отнеме известно време.
Ще ги победим тия слабаци. Те са само трима.
Трипитака, да знаеш и още някой
който да се присъедини към нас?!
Добре ли си?
- Добре съм.
Не за първи път, жена ме изхвърля от четвъртия етаж.
Някой ще ми каже ли какъв е планът?
Мисля, че имам леко сътресение.
- Поеми бившата си приятелка.
За нас... останалото.
Вие, богове се смятате, за най-умните...
При нас всичко си беше добре. Прекрати веднага.
Не мога! Живея в лъжа.
- О, наистина ли?
Мислиш си, че ръцете ти не са изцапани?
Крачиш из мръсотия, тлъст идиот.
Тлъст е просто учтива дума за мазнини!
Ще ме убиеш и още пет ще заемат мястото ми.
Очаквам ги с нетърпение.
Стража!
Казах, стражи!
Добри хора от Палава. Изслушайте ме.
От години страдате под сприхавия гнет
на тази принцеса демон.
Но днес, моите приятели и аз
сме готови да ви предложим свободата.
Днес ще освободим града от тази парфюмирана чума.
Ако някой има проблем с това...
... не се стеснявайте да говорите.
Това все още не е краят.
Демонските сили са по-силни от всякога.
Нямаш и представа в какво се впускаш.
Всичко, което той вижда, се сбъдва.
Той знае всичко, и идва!
Купих това преди много години.
Благославя пътя на боговете.
Осигурява им бодрост, смелост, късмет и твърдост.
Поне това пише на етикета.
Благодаря за всичко, Моника.
Ти си добро момиче. Пази се.
Наистина ли не забрави нещо?
Ами, ако съм забравил мога да го купя по пътя.
Сега е твърде късно.
И така нашите герои тръгнаха по пътя си на запад,
обединени не само от стремеж да победят демоните
и да открият Свещените свитъци,
но и чрез връзките на приятелството
и неизказаното желание да станат семейство
което никога не са имали.
Не е ли твърде възвишено?
Чувствам усмивката на моя Учител,
и може би ще се успокои, знаейки, че ние четиримата,
макар и не тези, които си е представял,
правим първи стъпки към изпълняване на надеждите му.
Той вярваше в Краля на маймуните и в Трипитака.
Аз също вярвам в нас.
Какво ще правим с тези новоизпечени приятели?
Не може да вярвате на никого, освен на себе си.
Ето защо единствените приятели са тези,
които създавам със собствената си ръка.
Невероятно е какво може да се създаде от косите на Бог.
Следва продължение...
Превод: puzek