Horror in the High Desert 2: Minerva (2023) Свали субтитрите
когато разказахме историята му.
Той завладя сърцата и страховете на милиони
и накарахме всички - от паркови рейнджъри
до парашутисти да помогнат в търсенето на останките му.
И да, може да сте сигурни, че все още следим тази история.
Благодарение на съветите на зрителите, които живеят в същия район,
направихме още едно зашеметяващо откритие.
Малко повече от година, след изчезването на Гари,
в късните часове на 28 септември 2018 г.,
млада жена е намерена мъртва в заключената си къща край магистрала 50.
Часове по-късно, друга жена ще изчезне
в същия участък на отдалечената пустинна магистрала.
След като започнах да проучвам това, осъзнах,
че всичко това е част от по-голяма мистерия,
отколкото можех да си представя.
И тя се разгръщаше точно пред нас.
911, какъв е вашият адрес?
Ало?
Ало?
Второ обаждане.
911, какъв е вашият адрес?
Ало?
911, чува ли ме някой?
Ако не можете да говорите, натиснете копче на вашия телефон.
Диспечер до 6-ти екип.
6-ти екип слуша.
Току-що получих спешно повикване от...
Моля за проверка на адреса.
Прието, току-що излизам от каньона.
На около 7 минути от мястото съм. Пътувам натам.
Минути по-късно.
6-ти екип до диспечер.
Намирам се пред къщата, но никой не отваря.
Но лампите в спалнята в задната част на къщата примигват.
Сега и светлините на верандата започнаха да мигат.
Обажда се 6-ти екип. Ще поискам подкрепление.
Не знам дали това е опит за SOS, но ще пробвам да вляза в къщата.
Външната врата е заключена.
6-ти екип до диспечер: Пратете линейка. Повтарям: Имам нужда от линейка.
Прието. Изпращам линейка
МИНЕРВА
За първи път чух за това, когато работех в Северна Невада,
по друга история в хотел Невада.
Чаках асансьора във фоайето, а това е стар хотел,
асансьорът се движи бавно.
Забелязах една жена, която се взираше в мен
и точно, когато вратите се отвориха, тя се втурна към мен
и ми каза, знам коя си,
трябва да напишеш история
за случилото се с онова момиче Минерва.
Минерва Саунд
Отстъпихме встрани и оставих вратите на асансьора да се затворят
и изслушах какво има да ми каже.
Оказа се, че е бивш диспечер на 911 от съседния град Сайпръс, Невада.
Където се е случило това събитие.
Тя говори доста,
но това, което наистина привлече вниманието ми беше, когато каза:
„Когато нейният приятел дойде да вземе вещите й,
случайно са му дали всички нейни картини и записи.
Нощта, в която се случи всичко това, беше през втората ми седмица в Сайпръс.
Бях се преместил там заради свободна позиция за парамедик.
Старата ми работа, за частна компания,
не носеше същото удовлетворение,
като това да учиш за парамедик и да работиш в линейка.
На хартия Сайпръс е идеалното място за човек като мен.
Обичам планинското колоездене, обичам катеренето,
обичам къмпинга, обичам пешеходния туризъм.
Но когато слънцето изгря на следващия ден,
си потърсих друга работа, в друг град.
След случилото се с този изчезнал турист,
гледахме го по телевизията. Знаете, имаше запис.
Веднага щом съпругът ми го видя,
той ми каза: "О, Боже, върнаха се."
В линейката по пътя си говорехме колко странно е да живееш на такова място.
Толкова зловещо и обезпокоително.
Когато спряхме, гледката беше необичайна.
Това, което си спомням най-вече, е позицията, в която беше тялото й.
Колегата ми обработва пациентката, а аз влизам във фургона,
за да потърся някакви лекарства и да снемем
анамнеза, за да можем да й помогнем по-добре.
Единственият начин, по който мога да опиша чувството е,
че се чувствах така, както когато все още се обучавах и се отзовахме
на повикване в склад, жертвата беше намушкана,
а ченгетата ни казаха: "Погрижете се за нея,
но заподозреният все още е на свобода.
В момента претърсваме склада."
Постоянно бях нащрек и си пазех гърба.
Това е единственият начин, по който можех да опиша това чувство.
Влязах и започнах да търся.
Беше странно, беше някак празно.
Намерих някакви лекарства,
но постоянно си мислех коя е тази жена?
Всички продължават да говорят за тази жена, която е била студентка.
Предполагах, че е била ученичка,
но се оказа, че е на тридесет години
и е учила в колеж.
Трябваше да издиря този приятел, на когото полицията дава доказателства.
И докато правех това, разбрах, че Минерва се нарича Мини.
Всичко започна, когато бяхме на къмпинг в северната част на щата Ню Йорк.
Жената, която управляваше къмпингите, в крайна сметка се оказа геолог
и колкото повече говореше за работата си
можехте да видите как очите на Мини светват.
Тя остана очарована от всичко, което тази жена казваше.
Жената видя това и каза: "Страхотно, трябва да отидеш на курс".
След къмпинга и срещата с тази жена, която наистина я вдъхновява,
тя започва да взема уроци в колежа Бруклин.
Там се запознава с бивш студент,
който й разказва за семестъра в Сайпръс, Невада.
Семестърът в Невада е буквално програма,
работеща с различни колежи и университети,
водеща студентите до град, наречен Сайпръс, Невада, където има
реално работеща мина и студентите могат да работят
на терен с истински геолози.
По това време Кати работи като медицинска сестра
в болница Бет Израел, в Ню Йорк.
Тя дава 12-часови нощни смени в спешното отделение.
Така през деня тя спеше,
но искаше Минерва да знае, че е до нея
и подкрепя нейното решение да отиде в Сайпръс.
Те са си изпращали видеосъобщения една на друга.
Както и да е, липсваш на Ню Йорк. Ето, ще ти покажа къде съм.
Чрез тези видеоклипове можем да надникнем
в последните дни от живота на Мини.
Тя отива в Сайпръс, но там няма място за нея.
Някъде по веригата някой е допуснал грешка и не са я записали.
Буквално не е имало място за нея в общежитията, всичко е било заето.
Тяхното решение било да я настанят в някакъв фургон,
който училището планирало да преобразува в офиси,
но за момента й го дали за жилище.
Фургонът се намираше върху тази циментова плоча.
Под нея имаше мазе за фургона.
Когато мината се появи, го запълнихме и
върху основата планирахме да направим офис.
Разследващите преместиха ли нещо от мазето, преди да го запълните?
Не ми е известно.
Малко след като съпругът ми и аз поехме ранчото,
баща ми позволяваше на едни ловци
да ловуват на нашата земя, с години наред.
Очевидно имаше един ловец,
който не умееше да ловува и да борави с оръжия и съпругът ми бе прострелян.
За щастие не го уби, но вече не бяха добре дошли при нас.
Трябваше да отида при ловците
и да им кажа, че повече не могат да ловуват на нашата земя.
И те бяха много ядосани от това.
Отидоха и срязаха една от оградите,
в която имаше кошара за овце.
Вратичката й бе унищожена.
Затова се обадих в полицията, но те ми казаха,
че не могат да направят нищо, докато не намеря доказателство.
Една вечер, в която аз и съпругът ми, си бяхме легнали по-рано,
чухме шумове, идващи от плевнята.
Съпругът ми взе камерата и каза:
"Ще се сдобия с доказателство".
Той отиде там, но те не бяха там.
Изведнъж той погледна нагоре и ги видя да бягат.
Вярвайки, че следва ловците, съпругът на Доли заснел следващата снимка.
Възможно ли е да надникнем във фургона?
- Не.
Стои отстрани, защото се готвят да го разрушат
и компанията не иска никой в близост до него.
По времето, когато е живяла тук, в жълтата къща е живял джентълмен,
но след случая се е преместил и къщата в момента е изоставена.
Когато за първи път се преместих в този район имаше недостиг на жилища
и останах в колата си за известно време.
Един следобед, докато се прибирах от работа, случайно намерих тази къща.
Малка жълта къща, на около 8 км извън града.
Установих, че е празна, но годна за обитаване
и успях да се свържа със собствениците, като успях да наема къщата от тях.
Те ми помогнаха да разтоваря нещата си от ремаркето
и прекарахме по-голямата част от деня във внасянето и подреждането им.
Докато приключим, навън бе се стъмнило, а те си тръгнаха.
Когато започнах да се настанявам в къщата и вече се бях отпуснал малко,
започнах да изпитвам наистина странно чувство, сякаш нещо не беше на мястото си
и не можех да разбера какво беше.
Една вечер бях легнал и заспивах,
когато изведнъж кучето ми ме събуди.
Просто ръмжеше към входната врата.
Станах и отидох до вратата с мисълта, че някой май е закъсал на магистралата.
Отворих вратата, а кучето лаеше и ръмжеше,
гледайки нагоре, сякаш виждаше някого.
Нямаше никого.
Бавно прекоси верандата и излезе на двора.
Сякаш ги гонеше и гледаше нагоре, но там нямаше никого.
Хей, момиче!
Добре дошла в Невада
и моят полуобзаведен
единичен фургон.
Определено се вълнувам, че нямам съквартирант.
Спуснала съм завесите, защото съседите са странни.
Нека ти покажа спалнята.
Гледайки първото видео, което тя изпрати на Кати,
замислих се, защо тя изобщо живее във фургон?
Не бе пригоден за живеене. Все още се изграждаше.
В дневната имаше ламарина.
Добре, момиче, кажи ми какво мислиш. Липсваш ми, обичам те.
Трябва да ме посетиш скоро. Ще се чуем скоро. Чао.
Когато насочи камерата към себе си, може ясно да видите, че тя сияе.
Успях да се отпусна.
Разбрах, че тя е добре и ще се справи там.
Когато той ни каза причината,
поради която Мини го смяташе за толкова странен...
"Спуснала съм завесите, защото съседите са странни."
...бе доста смразяващо.
Току-що си бях легнал, когато започнах да чувам звуци отвън.
Ослушах се за момент и разбрах, че идват от бухал, кацнал на дървото.
Излязох и взех няколко камъка, отивайки отстрани на къщата, където бе дървото
и започнах да хвърлям камъните натам, ругаейки го.
Започнах да чувам някакъв шум, идващ от планината.
В известен смисъл звучеше като женско пеене, но не беше съвсем като пеене,
това беше наистина странен звук.
Първо пронизително, после приглушено, а след това просто различни звуци,
които заглъхваха и ечаха.
Не можех да кажа откъде точно идваше, защото сякаш беше от различни места.
Получих обаждане от моя хазяин, в което ми каза, че ще дойде дама,
която ще се премести във фургона до мен и на
следващия ден тази дама се нанесе, беше геолог.
Отидох и я приветствах за добре дошла, и докато си седяхме там и си говорехме,
започнах да й разказвам за този странен звук от върха на хълма.
Тя просто седеше там и ме гледаше, аз просто се бях разгневил.
Тя си помисли, че съм си такъв и ме гледаше така, сякаш бях напълно луд.
Всеки път, когато започвах да изпитвам чувството, че ме наблюдават,
започвах да се разболявам физически.
Наистина ми се гадеше. Ставаше все по-зле,
и по-зле, и по-зле с течение на времето.
Почти веднага тя започва да получава наистина странни физически симптоми.
Вижте, не използвам ръцете си! Купих статив от магазин за долар,
който държи моят бляскав телефон, за да мога да правя забавни неща,
като например да отворя това вино и да говоря с вас.
Очите ми започват да ме дразнят. Не мога да дишам през нощта.
Продължавам да се будя и да се чувствам сякаш съм замаяна.
Не мога да заспя, не мога да се събудя.
Когато легна и заспя, мога да чуя как сърцето ми бие.
Когато се прибрах по-рано, имаше неща, които не бяха там, където ги оставих.
Както и няколко неща, които не можех да намеря.
Каквото и да ставаше, физическото й състояние започна да се влошава.
Утре ще ходя на лекар в съседния град.
Той й препоръчва да се върне там, където е отседнала и да потърси плесен във фургона.
Дори не ми хрумна, но това е перфектното обяснение
за всички нейни симптоми и всичко останало.
Аз й казах "Наистина трябва да отидеш и да потърсиш това".
Да прегледаш фургона си веднага.
Тя се върна във фургона и докато търсеше плесента,
намери платнена чанта.
По онова време това не беше голяма работа, защото бяхме много по-фокусирани
върху нейното здраве в този момент. Казах й, "Изпрати ми няколко снимки
по-късно, но продължи да претърсваш фургона".
Тя прерови цялото място, но нямаше плесен.
Това е чантата, която полицията в крайна сметка ще даде на Кати,
мислейки, че е част от вещите на Мини, а съдържанието в тази чанта...
Кати е съсипана от загубата на най-добрата си приятелка,
която всъщност й е повече като сестра.
Знаеше, че трябва да направи нещо.
Тогава реши да вземе вещите на Мини.
Прегледах ги само, за да видя дали има нещо, което може да ни помогне.
Така намира платнената чанта, а вътре открива стар запис
и наистина смущаващи картини.
Също намира и телефонът й.
Кати и Мини бяха запалени слушателки на подкасти.
Особено харесваха тези, в които водещият винаги казва на своите слушатели
да си направят папка "В случай, че изчезна".
Тази папка трябва да съдържа основните неща: пароли, номер на социална осигуровка
и всичко, нужно, за да може да "хакнат" живота ти.
Като я доверяваш само на един човек.
И поради това, Кати имаше паролата за телефона на Мини.
Така тя успя да го отвори.
Процес на проверка на сигурността.
Има три нива на контрол и всяко изисква проверка,
която трябва да бъде извършена от инструктор, надзорник или мениджър.
Области на безопасност за текущи подобрения.
Има специални инструменти за...
И тогава бавно започва да се чува дишането на Мини.
Все още не хъркаше, но сякаш спеше дълбоко.
На заден план се чуваше нещо.
Мислех си, че може би ходи на сън? Това ли се случва тук?
Някой говори, мъжки глас e.
Не мога да разбера какво казва, но определено говори мъж,
а тя спи през всичкото това време.
След като изслушах всички тези записи,
наистина ми влязоха под кожата и в главата ми.
Тази нощ не можах да заспя, защото си го представях в главата ми.
На следващия ден не отидох на работа.
Тогава Роби се прибра вкъщи с презаписания запис.
Той е навън.
Искам да видя моят приятел.
Ето го.
Не харесва светлината.
Идва. Идва.
Имам нещо за теб.
Още от самото начало бе ясно, че това нещо бе зловещо.
Гласът на човека е... налудничав.
В момента, в който разбрах, че е заснето във фургона,
започна да ми се гади.
Умора, умора се спуска над Африка.
Крак, крак, крак, крак. Спуска се над Африка.
Ботуши, ботуши, ботуши, ботуши, нагоре-надолу.
Във войната няма освобождаване от отговорност.
Седем, шест, единадесет, пет, девет и тридесет км днес.
Четири, единадесет, седемнадесет, тридесет и два предния ден.
Ботуши, ботуши, ботуши, ботуши, нагоре-надолу.
Във войната няма освобождаване от отговорност.
Недей, недей. Погледни какво има пред теб.
Ботуши, ботуши, ботуши, ботуши, нагоре-надолу.
Мъже, мъже, мъже, мъже. Мъжете полудяват като ги гледат.
Мъжете полудяват като ги гледат. Брой, брой, брой, брой,
куршумите и бандолиерите.
Ако очите ви паднат, те ще ви грабнат.
Ботуши, ботуши, ботуши, ботуши, нагоре-надолу.
Мъжете полудяват като ги гледат.
Можем да издържим глад, жажда и умора.
Но не, не, не. Не и хроничната им гледка.
Ботуши, ботуши, ботуши, ботуши, нагоре-надолу.
Във войната няма освобождаване от отговорност.
Покварата е толкова лоша през деня заради компанията.
Но нощта носи дълги струни от четиридесет хиляди милиона.
Ботуши, ботуши, ботуши, ботуши, нагоре-надолу.
Във войната няма освобождаване от отговорност.
Марширувах шест седмици в ада, за да удостоверя,
че не е огън, дяволски мрак или нещо друго.
Ботуши, ботуши, ботуши, ботуши, нагоре-надолу.
Във войната няма освобождаване от отговорност.
Опитай, опитай, опитай, опитай, да мислиш за нещо друго.
Боже мой. Опази ме от това да не полудея.
Ботуши, ботуши, ботуши, ботуши. Ботуши, ботуши, ботуши, ботуши.
Във войната няма освобождаване от отговорност.
Събориха верандата и премахнаха фургона от фундамента, където се намираше мазето.
Веднага след смъртта на Мини
и точно преди Кати да разбере какво има на този запис.
Тъкмо се връщам, но съм напълно сигурна,
че може да съм първата корейка, която някога ще се премести,
живее или посети Сайпръс, Невада.
Човекът от бензиностанцията ме попита дали съм от ориенталски произход.
После едно мило момче от моя клас, поне се опитваше да бъде мил.
Каза, че приличам на китайска порцеланова кукла.
Всички са много мили.
Не че проявяват расизъм, просто се взират продължително.
Добре, ще говорим по-късно. Обичам те. Чао.
От 1993 г. до придобиването му от мината,
е отдаван под наем на различни хора и документите не съществуват,
защото всичко е правено под масата.
В общи линии фургонът бе просто една "въртяща се врата".
Тук някъде е.
Виждал съм го тук.
Повечето от това, което виждаме във видеото няма контекст,
защото самата лента е толкова силно повредена и смачкана, че дори
да чуваме снимащия видеото,
не можем да чуем интонацията на гласовете и тяхното звучене.
Жената с розовия суичър е идентифицирана като Чарити Хендерсън.
Тя изчезва в края на 90-те.
Добре, спри с това нещо.
Много си странен.
Здрасти?
Държиш се странно, не говориш.
Здрасти?
Има и други жертви на този запис, но никога не видяхме ясно лицата им.
Тогава бях още малка, спях и бе късно през нощта,
когато чух родителите ми да викат.
Открехнах вратата
и видях тате с пушка, заедно с мама.
Те гледаха през прозореца и крещяха:
"Що за хора биха дошли толкова надалеч?"
Баща ми каза:
Не мисля, че това са хора.
Преглеждах записите от охранителната система
и видях един тип да върви откъм задната част
на къщата ми, надолу към къщата на тази дама.
Това е точно по времето, когато тя е починала и реших, че това може би
има нещо общо с нейната смърт.
28-ми септември. Денят на смъртта на Минерва.
Седем минути по-късно.
За това говоря. Чуваш ли това?
На всичко отгоре в стените
ми има някаква твар,
която чувам да драска, когато си лягам.
От месеци се опитвам да заспя. Сега и това животно.
Защо не сте показвал това на полицията?
- Показах им.
Веднага им се обадих. Дойдоха и им го показах.
Единствената причина за смъртта, която измъдриха бе топлинен удар.
Пристигналият полицай каза, че във фургона е горещо
като в пещ. Беше нетърпимо.
Трябваше да я изнесе навън и да чака пристигането на медицинския екип,
защото не издържаше жегата вътре. Беше непоносимо.
Жалко, че не се случи в съседния окръг,
защото шерифите на Уайт Пайн щяха да действат като хората.
Тази магистрала е известна като "Най-самотния път в Америка".
В продължение на 300 км няма да видите никаква кола.
На 8 км нагоре по този каньон е входът на Сайпръс. Градът е точно под мината.
Главната магистрала се разклонява на 8 км надолу по пътя.
Вляво е пътят за град Купър Флат, на около 30 км.
Можете да поемете надясно и за около два часа ще стигнете до Калиенте.
Ако подминете Калиенте, ще поемете по живописния маршрут до Вегас.
Момичето на Брашър идваше от Вегас
Нашето ранчо е точно до магистралата. Намира се на около 30 минути от Сайпръс.
През онази вечер съпругът ми и аз бяхме у дома, чакайки дъщеря ни
да се прибере от Лас Вегас.
Гледахме нашият внук, Мейсън.
Да, ти...
От Лас Вегас до ранчото ни е около четири часа път с кола.
До половината път има покритие на мобилната мрежа.
Но веднъж преминете ли Блектоп, няма нищо.
Имаме семейна политика, спираш колата и се обаждаш у дома, в Блектоп.
По този начин знаем, че ако не си вкъщи
до два часа, трябва да излезем и да те потърсим.
Когато майката на Амелиана била по-млада, колата й се повредила на подобно място.
Докато били в колата и чакали дядо й да се появи,
до колата се появил страховит старец и започнал да ги притеснява.
Не си тръгнал, докато дядо й не дошъл.
Просто нещо не беше наред с него.
Само ни погледна с тази самодоволна усмивка и си тръгна!
Майката на Амелиана имала нещо като правило,
че ако някога закъсаш в тази част на магистралата, не трябва да оставаш в колата.
Излизаш в тъмното, криеш се, наблюдаваш колата,
а когато видиш, че се появява човек, когото познаваш до колата
и е дошъл да ти помогне, тогава можеш да излезеш
и да отидеш при него, но не и преди това.
Тази нощ тя стигна до Блектоп и ни се обади точно в полунощ.
Малко повече от час по-късно ни се обади и каза, че колата й се е повредила.
Беше се повредила край района на гората Лемън.
Тя много добре познаваше района, защото точно тук,
като бе малка, водехме децата в миньорския лагер там.
Миньорски лагер Райнхолд. Основан 1868 г.
Тя знаеше, че ако се изкачи в планината, може да улови сигнал и да ни се обади.
Казах й ще разбереш, че е баща ти, защото той ще премигне с фаровете
и тогава можеш да излезеш от дърветата.
Веднага след като съпругът ми излезе, се обадих в полицията, за да знаят,
че тя е там и той я търси.
В ранчото имаме полицейска радиостанция.
Седях до това нещо в следващия близо час.
Разбира се бях малко разтревожена, но не бях много притеснена,
докато не намериха колата й, но не и нея.
И тогава започнаха да я търсят.
На разсъмване видях патрулната кола да се задава по черния път
и полицаят ме попита дали знам
как да вляза в мобилния телефон на Ем, ако ме закара до участъка.
В крайна сметка откриха,
че видеорегистраторът й е записвал през цялото време.
Кадрите не са подходящи за деца и хора със слаби нерви!
И това...не е баща ми.
Тази кола се връща за трети път, за да огледа колата ми.
Спрете!
О, Боже мой, не, не.
Не! Аз съм майка! Не! Имам син! Не! Не!
Господи!
Не! Аз съм майка! Имам бебе!
Не, не.
Къде отиваш?
По-късно тази вечер, след като смяната ми приключи,
изпратих съобщение на приятелката си по това време,
за да видя дали е свободна, защото беше късно.
Така се заговорихме и не сме говорили повече от пет минути,
когато шефът ми се обади и каза, че трябва да се върна веднага.
Открит бе автомобил, а шофьорката му липсваше,
затова всички се включиха в издирването.
Колегата ми Рон каза: "Сигурно е завлечена от планински лъв и търсим тялото й".
Бяхме само четирима, но не можехме да чакаме повече да започнем търсенето.
Започнахме от нейната кола и се разделихме.
Полицията ни съобщи, че майка й им е казала, че може да се крие.
Открих една малка горичка и се насочихме в онази посока,
защото изглеждаше като добро скривалище по мое мнение.
Ехо! Амелиана!
Ако си тук, търсим те. Аз съм от доброволческия пожарникарски отряд.
Амелиана!
Аз съм от доброволческия пожарникарски отряд.
Амелиана!
Рон?
Има ли някой?
Хей, Рон. Къде сте момчета?
Какво, по дяволите?
Къде си?
Докато се измъкна оттам, опипвайки в тъмното, проправяйки си път към вратата,
те тъкмо пристигаха.
Претърсихме навсякъде за онази бедна жена, но не я намерихме.
Това се запечатва до живот,
а въпросите остават.
Никога няма да спра да се опитвам да разбера какво е станало с нея.
Всяка седмица ни питат за инфлуенсърите,
които уж открили хижата, в която Гари изчезна.
Историята все още не е приключила
и ние обещаваме, че ще ви я разкажем, когато е готова.
Здравей, интернет. Казвам се Оскар.
Това е моят първи блог. Започнах го, защото ми
предстои най-голямото приключение в моя живот.
Заминавам за Невада, САЩ. Събрах пари, за да прекарам 30 дни там.
Ще проследя последното известно местонахождение на Гари Хиндж.
Между другото...Познавам доста хора, които търсят тази хижа...
Но... Аз зная нещо, което те не знаят.
В памет на Мери Сьоренсен.