Monsters: 103 Mercies Dragon Damnation (2024) Свали субтитрите
Говорило се, че реликвата притежавала тайнствени сили
и била съкровище сама по себе си.
Притежавала сила, каквато светът никога не бил виждал.
Всички пазачи на реликвата били избити
и с течение на времето трагедията била забравена.
В тази епоха
мирът бил нарушен от ужаса, който слязъл от небето.
Ужас, заплашващ цялата Земя от унищожение.
Появата на дракона.
ЧУДОВИЩА: ПРОКЛЯТИЕТО НА ДРАКОНА
Хей, чух, че Ширано е в града.
- Ширано? Онзи Ширано?
Това на бюфет ли ти прилича бе, крадец такъв?
Този град е безмилостен.
Не смятам да умра като куче, при това тук!
Това е г-н Ширано.
Фехтовачът, който е равен на умения с Кинг?
Отдавна не сме се виждали, г-н Ширано!
Колко е малък светът! Не съм очаквал да те срещна тук.
Мислех си, че няма да ви видя повече.
Да, все пак минаха седем години. Едва те познах.
Радвам се, че си добре.
Пръснах се!
Първата храна от дни насам е най-вкусна!
Много благодаря за храната!
Ще върна добротата, дори с цената на живота ми.
Моля те, не се тревожи.
Не! Няма да е достойно от моя страна, ако не върна жеста.
Срам за един мечоносец... Даже срам чисто като човек!
Благодарността е на първо място.
Мечоносецът трябва да бъде готов да рискува живота си...
Г-н Ширано, тръгвате ли си вече?
- Игнорира ли ме?
Да, трябва да продължа по пътя си.
Ще се срещнем отново. Довиждане.
Пази се.
Почакай малко, Мустакатко!
Стига...
- Ножницата ти се удари в моята.
Значи спазваш етикета на самураите? Съжалявам.
Не беше нарочно. Не се обиждай.
Мечът е животът на самурая!
Би трябвало да си наясно, че няма да минеш с едно извинение.
Дано си готов за последствията.
Да удариш чужда ножница е равно на това да искаш дуел!
Извади меча си! Да се бием!
Добре владееш меча.
Май ти губиш.
- Моля? Не ме разсмивай!
Дуелът е до смърт! Не е приключил, докато единият от нас не умре!
Ах, ти...
- Спри!
Щом така желае спасителката ми.
И се дръж прилично с г-н Ширано.
Тази статуя не беше ли...
- Да, бронзова е.
Нямах представа, че може да се среже с меч.
Ширано? Не съм го чувал.
Но си чувал за Изненадващата атака преди седем години, нали?
Може и да съм, поне така мисля.
Малко градче, обградено от планини, било нападнато от дракон
и било унищожено за една нощ.
Атаката била неочаквана. Неподходящо място в лош момент.
Дори хората от съседните градове не могли да помогнат.
Инцидентът разтърсил света, напомняйки му за ужаса от драконите.
Всички смятали, че нямало оцелели.
Но от пепелта на разрушения град
се появил фехтовач, носещ дете в ръцете си.
Единственото, което успях да сторя, бе да спася това дете.
Това е бил Ширано, вече прочут майстор на меча.
Стъпил сам в бушуващия огън, който никой друг не би доближил,
и се бил с дракона, опитвайки се да спаси жителите на града.
Но градът бил обграден от горящи планини.
Цяло чудо е, че са оцелели.
И единственият оцелял от пожара тогава е тя.
Тя ли?
Г-н Ширано е фехтовач за пример.
Уменията му са равни на тези на Кинг.
Равни на Кинг?
Кинг, викаш? Той е известен с това, че е най-добрият фехтовач в света.
Навярно има сърце на велик воин.
Да си остане между нас, някой ден искам да се бия с него.
Но ти дори не знаеш как изглежда, нали?
Рядко се показва публично.
Какво имаше предвид със "сърце на воин"?
Сит съм и отново на крака! Гладуването ми беше като кошмар.
Момичето е достойно за възхищение.
Никой не би предположил, че е имала такова минало.
Навярно Ширано й е дал смисъл да живее.
Ало, почакай!
- Кой пък си ти?
Пусни ме! Какво съм ти направил, по дяволите?
Удари моята...
Защо ми се случва това?
Хей, почакай, нищо не съм ти...
По дяволите! Защо трябваше да бъда намушкан?
Дявол го взел! Това значи само едно... Знаел си?
Това е била целта ти!
Мръсник! И посмя да ме намушкаш?
Но няма да ти го дам!
Мислеше, че ще го вземеш, като ме убиеш?
Не си вярвай! Няма да умра сам! Ще те взема с мен в гроба! Не.
Ще взема целия град с мен в гроба!
- Престани вече! Какво изобщо ти...
Няма да дам драконовия рог за нищо на света!
Той да не каза драконов рог?
- Спомена го, нали?
Онзи, който беше откраднат?
- Рогът, управляващ драконите?
Този рог?
- Хей, хей, почакай малко!
Той го наду! Наду драконовия рог!
- Сигурно е фалшив.
Истински е.
Вие си решавате какъв да е, но това нещо...
Той призова дракон!
- Спасявайте се!
Идва дракон насам! Край!
- Градът е обречен!
Към хълмовете! Бързо!
Как така обречен? Какво се случи? Това шега ли трябва да е?
Виж какво направи!
- Какво си мислеше, тъпако?
Кой си ти, бе?
- Защо наръга пазача на рога?
Почакайте! Нищо не съм...
Хей, помогни ми! На тези им хлопат дъските.
Какво, по дяволите...
Бил си ти?
Както казах, нищо не съм...
Флеър...
- Това заболя! Какво ти става?
Ако знаех, че си такъв, въобще нямаше да ти помагам.
Трябваше да те оставя да умреш от глад, убиец такъв!
Убиец ли? Как смееш?
Да, спаси ме, но това е грубо! Направи си сеппуку!
Млъквай!
Всеки, виждал дракон с очите си, не би направил такава глупост.
Нямаш си бегла представа колко ужасни са драконите!
Не знам какво става,
но говориш врели-некипели.
Отказвам да поема отговорност.
Отговорност ли? Не се шегувай! Как би я поел, бе?
Драконът така или иначе ще дойде, освен ако рогът не се окаже фалшив.
Казах, че няма да поема отговорност, ясно ли е?
За жалост този рог е истински.
Това е рогът, който беше откраднат преди десет години.
Мустакатко...
Убитите войници, които пазеха рога,
бяха мои подчинени.
Всеки път, когато се замисля за онази нощ, ме обзема тъга.
Г-н Ширано...
Дори да го вините, драконът пак ще дойде.
Ще ми позволите ли да се бия с него?
С дракона?
- Сигурен ли сте, г-н Ширано?
Г-н Ширано ще победи дракона и ще ни спаси!
Почакайте, хора! Това е лудост!
Не съм чувала някой да е побеждавал дракон!
Това не е въпрос на победа или загуба.
Категориите са различни!
Вие би трябвало да го знаете по-добре от всеки друг.
Знаех, че това все някога щеше да се случи.
Пътувах в търсене на рога
и да предотвратя следващото нападение...
Но се провалих.
Сега имам само безсмислени постижения и титлата "майстор на меча".
Но...
Искам поне да сложа край на това като скромен майстор на меча.
Впечатляващо, евала.
Но за разлика от Изненадващата атака преди седем години,
жителите могат да напуснат града.
Смяташ да жертваш живота си за сградите ли?
Стига дава акъл, бе! Ти си виновен за всичко!
Направи си сеппуку и да се свършва!
- Я да си гледате работата!
Недей. Това с нищо няма да помогне.
- Не съм тръгнал да го правя, бе!
Драконът скоро ще се появи. Всички да напуснат града.
Ще дам сърце и душа, но не гарантирам безопасността на града.
Г-н Ширано...
- Ако се случи да загубя...
Тогава...
Моля да ми простите.
ЧУДОВИЩА: ПРОКЛЯТИЕТО НА ДРАКОНА
Хей. Всички си тръгнаха.
Млъквай.
Подочух, че си единствената оцеляла от Изненадващата атака.
Наистина ли е бил толкова страшен? Драконът?
Така де, Мустакаткото е известен фехтовач, нали?
Хей, къде хукна?
Безразсъдно е някой да предизвиква дракон.
Искам поне да сложа край на това като скромен майстор на меча.
Няма да оцелее.
Отиваш да спреш Мустакаткото, нали?
Ще си загубиш времето.
Г-н Ширано смята да се жертва за нас.
Поел е цялото бреме, за да защитава негодници като теб.
Хей. Не се обръщай и напусни града.
Не гледай!
Г-н Ширано? И човекът с рога?
Ще дам сърце и душа, но не гарантирам безопасността на града.
Ако се случи да загубя...
Моля да ми простите.
- Не...
Не стой като истукана. Ако те видят, ще те убият.
Най-долната измет бандити, а?
Жал ми е за нея, дори не знам какво да й кажа.
Откажи се.
Онзи самурай е пълен смешко!
Прав беше, ударих му ножницата и веднага почна да се пени!
Благодарение на него можем да плячкосваме както преди!
А после драконът ще изравни града из основи.
Ще живеем десет... Не, 25 години ще живеем с тази плячка.
Това ми напомня, че момичето отпреди седем години е в този град.
Толкова се радваше да ме види.
- Наистина ли?
На малцина дракон унищожава града им два пъти.
Горкичката.
Благодарение на нея, в момента съм уважаван фехтовач.
Този път даже не трябва да подготвяме атака и да убиваме.
Тогава нямаше да се вържат на актьорските ни умения.
Дракон!
- Хора, ставайте и бягайте!
Изгори всичко! Всичко до основи!
Градът е заобиколен от планини.
- Няма къде да бягаме!
Не ви трябва да бягате.
Тази изненадваща атака
завинаги ще бъде забулена в мистерия.
Някой...
Помогнете ми.
Татко и мама... В капан са под развалините.
Моля те... Спаси ги.
Флеър, успя да доведеш помощ ли?
Съжалявам. Господине, ще ми помогнете ли?
Д. Р., вземи плячката и тръгвай.
Унищожихме града
и в същото време забогатяхме.
Защо да не се сдобием и със слава?
Ако момичето разбере истината, ще изпадне в паника.
Представи си да разбереш, че спасителят ти е унищожил града
и е убил родителите ти.
Събуди ли се?
- А татко и мама?
Съжалявам, не успях да ги спася.
Прости ми.
Това е станало, значи?
Не беше мило да те наричам убиец.
Не изглеждаш тъжна.
Само ще им направя услуга, ако потъна в депресия.
Ядосана съм му. А и по-скоро
бих посегнала на живота си, отколкото да седя тук и да се тръшкам.
И ти трябва да тръгваш.
Драконът ще е тук всеки момент.
Забрави за този град. Желая ти лек път.
Драконът май вече е тук.
Все още не сме плячкосали всичко в града.
Пристигна.
- Г-н Ширано е нашата надежда.
Защо трябваше да е нашият град?
- Онзи самурай е виновен!
Всичко е заради него! Откъде се пръкна?
Трябва да вярваме у г-н Ширано.
Щом не ти пука за етикета на самураите,
това е доказателство, че нямаш
сърцето на истински воин.
Май бяхме разкрити.
Не очаквах да има останал човек в града.
Да, много си прав. Всъщност аз съм лош човек.
Геройските битки не ме блазнят.
Ние организирахме Изненадващата атака преди седем години.
Г-н Ширано е фехтовач за пример.
Ние убихме подчинените ми и откраднахме драконовия рог.
Г-н Ширано ще победи дракона!
Изкарвам си хляба с кръв, не мога да се откажа от това да бъда злодей!
Ще трябва да поемеш вината и да умреш!
Г-н Ширано смята да се жертва за нас.
Боклук такъв!
Невъзможно! Как Ширано загуби?
Той беше Ширано! Да, малко покварен, но пак майстор на меча!
Как можа да загуби? Какво направи, нещастнико?
Почакай малко! Не се приближавай!
Рогът, който унищожих по-рано, беше фалшив.
Това е истинският. Не е късно да го използвам.
Но не всеки може да контролира дракона с него.
Отне ми три години да го овладея.
Схващаш ли? Само аз мога да спра дракона!
Ако ме убиеш, този град...
- Аз...
Не съм тукашен.
Огромен е!
Градът ни...
Обречени сме. Дори г-н Ширано не би могъл...
Ще умра...
Заедно с града.
Това е той!
Прехвален гущер с крила.
Защо си още тук? Мислех, че си избягала.
Не. Скрих се.
Ами ти...
- Недей.
Не мисли за самоубийство.
Чувал съм, че не е забавно да си мъртъв.
Толкова си силен, а никога не бях чувала за теб, Рюма.
Защо рискува живота си да спасиш град,
в който дори не живееш?
Не ти ли казах?
Ще върна добротата, дори с цената на живота ми.
Но...
Бих се два пъти, сега ти ми дължиш услуга.
Някой път пак ще се отбия да хапна. Не забравяй за услугата.
Не мога да повярвам, че Ширано и онзи особняк са били комбина.
Пуснал ни е по пързалката, негодникът му!
Наистина ли самураят го е победил?
Сега си спомних. Рюма де Кинг.
Спасените от него му дадоха това име,
надали той самият го знае.
Кинг?
- Да.
Фехтовач, носещ сърцето на най-великия воин в света.
Щом изпитваш срам, това ми е достатъчно.
Ти си истински фехтовач, тялом и духом.
Де да те бях срещнал приживе.
Ще взема катаната,
но да се престорим, че битката не се е състояла,
самурай от страната Уано.
ЧУДОВИЩА: ПРОКЛЯТИЕТО НА ДРАКОНА
Подкрепи превода в Revolut: revolut.me/nightwing
Превод: ИВАН ДИМОВ и ГЕОРГИ ГИНЕВ