Obitaemyy ostrov a.k.a. The Inhabited Island (2008) Свали субтитрите
Въоръжени с великата теория на възпитанието
хората забравили за войните, глада и тероризма.
Природата се възродила. Пробив в медицината избавил хората от болести.
Позволил им да използват скритите ресурси на човешкото тяло.
Жителите на Земята овладяват далечни планети.
Израснало поколение, за което свободното търсене в дълбокия космос
е нещо обикновено. Младите земляни са смели, силни и наивни.
Струва им се, че могат всичко.
Максим, къде си?
Максим?
Привет, бабче.
Искам да те попитам, отказа ли се да завършиш университета?
Четири учебни години на вятъра.
Защо да съм се отказал, ще се върна след няколко дни.
Все това повтаряш. Според мен си се поувлякъл.
На 20 години ли си или на 12?
Дванайсетгодишните не се занимават със Свободно търсене.
Двайсетгодишните също не се занимават.
Това не е занимание за сериозен човек. Предстои ти сесия,
ще провалиш всичко. Майка ти и баща ти се притесняват.
Обади ли се на баща си?
Ще му се обадя.
- Обади му се.
Между другото, три пъти те търси Лий от Шанхай.
Завъртя главата на момичето и офейка.
- Бабче, защо започваш пак?
Значи така. На първо място те моля да се обадиш на баща си.
Изнервен е, че не се готвиш за изпитите.
Второ, колко пъти дядо ти те моли да не пипаш вещите му без да питаш?
Да си взимал часовника му?
- Не съм го взимал.
Не бил го взел!
И на трето и последно място...
Отсекът е отворен!
Ама че досадник!
Отсекът е отворен!
ОБИТАЕМИЯТ ОСТРОВ
Мак-сим.
Чакай, чакай...
Почакай!
Ей сега ще те разбера.
Спокойно, спокойно. Чакай.
Не мърдай!
Спокойно...
- Ръцете на тила!
Ръцете на тила!
- Спокойно!
Покажи си ухото!
Обърни се!
Обърни се!
Тръгвай!
Трябва да установя контакт. Някаква свръзка, имате ли?
Тръгвай! Ей сега ще получиш една свръзка!
Дай му от печеното месо.
Името ви?
Максим Камерер. От Земята.
Задача?
- Няма задача.
Нещастен случай.
- Припомни си нещо.
Припомни си само едно нещо. Разбираш ли или не?
Массаракш!
Какво е това Массаракш?
- Концентрирай се!
Мисли за едно нещо.
Трябва да се видя с вашите учени.
Контакт. Разбирате ли?
- Разбирам.
Учени... задължително.
Задължително.
Как да те запиша? Гал?
- Съвсем не. Фамилията ми е Гаал.
Жалко. Ако беше Гал, точно щеше да се побере в реда.
Капрал Варибобу, документите на капрал Гаал готови ли са?
Тъй вярно!
- Впишете в тях подконвойния Максим.
Слушам!
Капрал Гаал!
- Слушам, господин ротмистър!
Преди да се явите на нова служба в столицата,
предайте задържания на адреса, написан тук.
Тъй вярно!
С тежки стъпки идва Бойната Гвардия, помитайки крепости.
С огън в очите, с блестящи бойни ордени,
като капки кръв по мечовете...
Гай, какво е това?
- Какво?
Какво е това?
Кула за противобалистична защита.
Гледай.
Кулата.
Това е врагът. Взрив.
Кулата защитава хората от враговете, от смърт.
Разбра ли, дивако?
Разбрах.
Схватлив си.
Тази светлина на небето, обичам я повече от всичко.
Това са дегенерати!
Внимавай!
Ей сега! Ей сега!
Помощ! Имаме нужда от помощ.
- Тук има ранени.
Ще изгубим хората.
Това са дегенерати.
Массаракш. Това са дегенерати.
- Дегенерати.
Негодници! Массаракш!
Внимание! От Департамента по информация.
Планирано е спиране на 4-ти генератор.
Вместо него ще бъде пуснат 15-ти - резервен.
Внимание, Генераторната! Превключване след 30,5 часови единици.
Внимание, информационни линии 35 и 36 работят нестабилно.
Инженерът на 63-ти блок да се яви при диспечера.
Да.
Странник?
Пристигнах.
Мутант?!
Добре.
Отидете и го доведете. Веднага. Ще успеете ли?
Да, Странник, ще успея.
- Вземете моя жетон за всеки случай.
Внимание, до сътрудниците от 4-ти енергиен сектор.
Заради повредата, външните предаватели са в икономичен режим.
Активирани са разпределителните модули 12, 12', 14.
Массаракш! Не това! Това не ми трябва.
Дай предишното!
Добре, добре! Давай!
Добре, добре.
Браво!
Давай, давай още. Давай!
Какво има?
Департаментът за специални изследвания? С какво право?
Няма да го дам!
Добро утро, Ваше превъзходителство!
Има нови сведения за Странник.
Массаракш, от сутринта...
Нищо особено, Ваше превъзходителство.
Странник е взел информация от Департамента за дивака,
който неотдавна хванаха на южната граница.
Дивака?
Защо му е този дивак?
- Това е очевидно.
Виж какво, събери информация за него - кой е, откъде се взе.
Да, слушам ви.
Здравей, Татко.
Да. Разбира се, Татко.
Вие за контакта ли?
- А? А, да, контакта.
Аз си помислих, че сте ме забравили. Много ли чужденци имате тук?
Пришълци отгоре. Няма как да се разберете с тях, нали?
Не бива, моля ви.
Массаракш!
Массаракш!
Стоп, стоп!
Хайде, обръщай!
Департамент за специални изследвания.
Невъзможно, връщайте се. В тунела има авария.
Массаракш!
Колата! След мен!
Това е дегенерат, погледни!
Всички насам!
На човека му е лошо!
Дегенерат! Да го извадим!
Да живее Бойната Гвардия!
Обърни се!
На човека му е лошо!
Дегенерат, дегенерат!
Вие го изтървахте.
Аз... не успях. Изпречиха ми се на пътя.
Нищо не можех да направя. Знаете как стават тези неща.
От вас не се и искаше да правите каквото и да било.
Достатъчно беше да вземете шофьор.
Виновен съм.
Ще го заловя. Не може да е стигнал далеч. Прекалено се набива на очи.
Това е... това е работа за два-три дни.
Ако го изпуснете втори път...
ще ви... уволня.
Вода от долното ниво!
Пресни билки и подправки!
Искаш ли ме?
Погледни.
Изглеждам нещастен и унижен, загубил свободата си.
Нима очите ми не се затвориха от скръб и ужас?
Какво ще кажеш?
Но ще дойде човек от външния свят и ще върне свободата на низшите.
Някак си гадно вони тук.
Наистина ли? Не усещам.
Вони, вони на нещо развалено, като на помийна яма.
Сигурно са изгнили стените.
- Всичко е изгнило.
Странник, къде беше миналата седмица?
Научна командировка. Събиране на материали.
Командировка?
Ти разбира се си полезен човек, но не прекалявай.
Добре.
Имаме една задача, неприятна, но бърза.
Мазол.
Ех, Мазол!
Началник на Департамента на общественото здраве.
Очи и уши на Неизвестните Бащи, броня и секира на нацията.
Толкова хора погуби, за да научиш една малка тайна.
И я научи...
И срамно, Мазол, издаде се.
Дрънкало и пияница.
Ах, деца, деца. Лекомислени чада.
Ако чадото твое не те послуша, изтрий го от лицето на Земята.
Така ли е, Мазол?
- Татко!
Изтрий го от лицето на Земята!
Здравейте.
Какво ще желаете?
Максим.
Рада.
- Рада.
Искам да се нахраня.
Да!
Държиш се като нагло и тъпо животно.
Не бива.
- Какво?
Това е Пандея.
Пандея?
Не.
Това е Земята.
Там.
Ти от къде си?
- От Земята.
Там?
Максим?
Да.
Мак Сим?
- Максим.
Рада Гаал.
Гаал?
- Да.
Рада Гаал?
- Да.
Гай Гаал.
- Познаваш Гай?
Гай е достоен мъж. Съпруг ли ти е?
Брат.
Какво странно небе!
Там трябваше да има...
едни такива точки в небето, които светят и горят. Как ги наричате?
Фенери.
- Не.
Отдръпни се! Моля!
Бум!
Е?
Край, върнах се. Този път за по-дълго. Сега ще съм в града.
Колко си отслабнала!
Мак, това е брат ми Гай.
Гвардеец. Виждаш ли, прехвърлиха го при нас.
Гай, това е Мак. Той...
Вие нали се познавате?
Какво става?
Гадни материали.
За нищо не стават.
Странник.
- Фанк?
Нали казахте, че е работа за два-три дни, къде е той?
Вдигнах хората си в полицията. Без документи е.
Наредих да ми съобщават за задържани без документи. Няма шанс да се укрие.
Какво е това?
Психо-панорама.
Развлекателна програма.
Записват бълнуванията на всякакви психопати и ги показват.
Къде правят това?
- В телевизионния център...
...вероятно.
Пак изключиха осветлението.
Провокация на пандейската граница.
Днес в пет сутринта е нападнат отряд граничари,
патрулиращи в най-северните части на страната ни.
Четирима граничари са ранени. Единият от тях капрал Раше Мусаи
е ранен тежко. На мястото на инцидента е отишъл мобилен отряд,
под ръководството на бригадир...
В строго съответствие със законите за допустимо възмездие в мирно време,
бе осъществен профилактичен рейд на приграничната територия на Хонти.
Унищожени са 20 неприятелски войника и огневата им сила.
Агресорите получиха суров урок, а нашите граничари...
Мак!
Мак, какво има?
Седни.
Това Световната Сфера ли е?
Да.
И е твърда?
- Да.
А това е Световното Светило и е единствено във цялата Вселена?
Да.
И вие живеете във вътрешността? С глави към центъра?
Ами, да.
Рада.
Не е така, всичко е на обратно.
Погледни. Ето я планетата.
Ето я звездата, около която тя се върти.
Във Вселената има много такива звезди.
Вие не живеете от вътрешната страна на сферата, а на външната.
Може да долетиш дотук, и може да отлетиш оттук.
Вероятно.
Разбираш ли ме?
Не.
Мак, огледай се наоколо.
Хоризонтът се издига нагоре.
- Това е оптична измама.
И ти ли ме мислиш за луд?
- Не.
Да.
- Не.
Мак.
Моля те, кажи ми, какво става с теб? Ще те разбера. Наистина.
Ами нищо.
Просто това не беше контакт.
Те ме помислиха за забавен психопат.
Изпитваха ме.
Загубих си кораба.
Без него няма да ме открият. Значи и оттук няма да се измъкна.
Загубих всичко.
Разбираш ли, не може така да загубиш всичко.
Знам това.
Когато мама...
Нашият баща беше лекар.
Веднъж се оказал в район, където върлувала чума. Чумав район.
Евакуирали всички, а той останал.
Казал, че няма да си тръгне, защото е доктор. Разбираш ли?
Нямало време да лекуват чумата и в района просто хвърлили бомба.
Кой?
- Не зная.
Но ние не се предадохме, Мак. Оцеляхме.
Винаги съм знаела, че всичко ще се оправи.
Наистина.
След това се появи ти.
Ваше превъзходителство, съобщение за дивака, който Странник изпусна.
Да.
- Усилията по издирването не дадоха
никакви резултати. Изглежда дивака е загинал в града.
Жалко.
Жалко, не видях лицето на Странник, когато са му докладвали. Благодаря.
Затворете делото.
Служил съм три години на южната граница.
Джунглите са радиоактивни, и те не са вече хора, а мутанти.
Просто движещо се парче месо. Могат само да плюскат и стрелят.
Нашата страна е в обръч, Мак.
Отвъд морето е архипелага на Островната империя.
Казват, че са по-лоши и от дегенератите.
Въпреки че няма по-лоши от дегенератите.
Защо?
Нали видя? Тази система на кулата... Още бях дете,
и се сдухах на този строеж, всички се сдухахме!
И кулите спряха войната, Мак.
Тоест, Неизвестните Бащи спряха войната, с помощта на кулите.
Ако ги няма, Хонти и Пандея ще ни разбият за две минути.
Мутантите ще дойдат и ще излапат останало.
А дегенератите взривяват тези кули за пари.
За гнусните хонтийски хартийки. Продажни нищожества!
Неизвестните Бащи кои са?
- Те ли?
Точно те ни извадиха от ямата.
Те имаха воля да озаптят тези самозабравили се мръсници,
които след разпадането на Империята присвоиха всичко и решиха,
че цялата страна е тяхна собственост.
- А защо са анонимни?
Защото са чиновници в служба на народа, не са господари, Мак.
Те работят. Знаеш ли колко им е трудно?
Постоянна заплаха от война, постоянно хвърлят бомби по къщите,
по детските градини, по кулите, ако щеш.
Гай!
Затова отидох в Гвардията. Не в завод, не на полето, а в Бойната Гвардия,
която носи отговорност за всичко, за всички, за тях.
Не обичам бърборенето и драсканиците, капрал!
Или препоръчваш Мак Сим, или не го препоръчваш.
Тъй вярно, препоръчвам го.
Тогава как да разбирам тези две хартийки?
Ето тук: "Препоръчвам Мак Сим за утвърждаването му
в звание кандидат-редник на Бойната Гвардия."
А тук: "Необходима е щателна проверка на миналия живот на Мак Сим."
Массаракш! Какво в края на краищата искаш, капрал?
Господин ротмистър! Считам, че мястото му е в Гвардията.
Той ми е като брат. Наистина не зная нищо за миналото му. Няма документи,
не помни нищо за себе си. Нямам право да скрия това.
Две трети от територията на страната ни са потънали в анархия.
Там има глад, епидемии, народът бяга от там, и всички са без документи.
Департаментът на общественото здраве пусна ли го?
Да, но...
- Без но! Ние сме в Гвардията,
а не във философски факултет, капрал!
Или го препоръчваш, или не го препоръчваш, избирай!
Браво! Гвардеецът напълно се доверява на другаря си.
Не се притеснявай, аз лично ще го наблюдавам.
С тежки стъпки идва Бойната Гвардия.
Настъпва, помитайки крепости.
С огън в очите, с блестящи бойни ордени,
като капки кръв по мечовете...
След мен!
Иван! Иван!
Тръгни след мен.
Мирно!
Секция, прицели се!
Упражнение "две мишени"!
Секция, огън!
Упражнение "три мишени"!
Секция, упражнение "три мишени"! Огън!
Повече никога не прави така.
- Всеки може да сбърка.
Аз съм ти началник, изпълняваш и не ме поправяш.
А ако грешиш?
В интерес на дисциплината никога не показвай, че знаеш повече от мен.
Какво е "демографско налягане"?
- Мярка за агресивност.
Какво е средното демографско налягане на границата на страната с Хонти?
116 стандартни единици.
Това означава постоянна готовност за война.
А в устието на Синята Змия?
115, допустима грешка 0.4.
Гай ти загуби. Той запомни книгата за половин час.
Почакай малко.
Само не разбрах защо.
- Кое?
Защо Хонти и Пандея така ви ненавиждат?
Защото преди войната бяхме една страна.
Те са наши бивши провинции и ни ненавиждат, защото имаме общо минало.
Искат тук да бъде пустиня като на юг.
- Гай ти загуби. Облечи се, моля те.
Каква е реколтата на жито в северозападните райони?
В северозападните райони никога не се е добивало жито!
Стига, Гай. Влизай под масата и пей.
Престани, Гай. Влизай под масата и пей.
Какъв странен човек си!
- Гай.
Виж какъв улов.
Можеш с голи ръце да храниш семейство.
Не бива да се яде, много е мръсна.
При нас изобщо не бива да се лови риба.
С баща ми ловихме, преди време.
Вземи.
Преди всичко беше различно.
Светът беше по-добър.
Хората се усмихваха като теб.
При нас реките са чисти. Имаме морета и езера.
А тази светлина ми харесва най-много.
Мама ми е разказвала за вълшебната планинска страна Зартак.
Всички хора там били щастливи, добри.
Може би си от тази вълшебна страна?
- Не, аз съм от Москва.
Но тук никой не ми вярва.
Тъгуваш ли за дома си?
- Тъгувам.
Жал ми е за родителите ми. Сигурно са им казали, че съм загинал.
Почакай...
Може би ще сглобиш този твой нулев предавател с...
със спирал... с този механизъм.
Защото ние...
Пригответе се за слизане!
Първа секция, остани на място!
Бойната Гвардия! Господа!
Внимание! Първа секция, след мен!
Първа тройка и кандидат Сим, след мен! Другите остават тук.
Да не се пропуска никой, пленниците да се залавят живи!
При мен, насам!
Напред!
Да живее Бойната Гвардия!
Претърсете мазето!
Прибирайте се!
Вземете го!
Ключалката!
След мен! Напред!
Не стреляй! Задръж ги живи!
Къде е другият?
Не, не... Гаал, като свършиш там, ела при мен!
Хилав мерзавец, боклук!
Да се обискират! Сложете ги в редица. Тук, на пода. И тая жена също!
Тоя също го вземете!
Проверете етажа!
Кандидат Сим!
- Аз.
Защо хвърли оръжието?
Вие заповядахте да не стреляме.
Господин ротмистър.
- Тъй вярно.
Вие заповядахте да не стреляме, господин ротмистър.
Значи, ако бях заповядал да не говориш, ти щеше да си отхапеш езика?
Тъй вярно, господин ротмистър.
Разрешете да доложа! Операцията върви успешно.
Живущите ни съдействат, както винаги.
Добре. Заемете се с тези полутрупове!
- Слушам!
А те също са хора. Имат жени, деца.
Обичали са някого, някой ги е обичал…
Да, господин ротмистър.
Оказа се, че те също са хора.
Не очакваше ли?
Да, господин ротмистър. Не очаквах.
Смятах, че наистина са изроди. Нещо като голи петнисти маймуни.
Ти си гол петнист глупак. Те са като хора.
Добри, мили хора, които при силно вълнение ужасно ги боли глава.
А теб главичката не те ли боли при вълнение?
Съвсем не! Мен никога нищо не ме боли.
А вас?
- Какво?
Тонът ви е раздразнен, че помислих…
- Господин ротмистър!
Разрешете да доложа. Арестуваните дойдоха в съзнание.
Не се вълнувай, капрал. Приятелят ти се представи като истински гвардеец.
Ако не беше той, ротмистър Чачу щеше да се търкаля с куршум в тиквата.
Внимание! Кандидат Сим, вдигнете си оръжието.
Слушам!
Ноле Ренаду, 56-годишен, домовладелец, член на магистратурата.
Проверихте ли документите?
- Тъй вярно! Всичко е наред.
Кажете, г-н Ренаду, познавате ли някой от арестуваните?
Не, не... не.
Фамилията на един от тях... Кетшеф.
В къщата ми живее някакъв... Кетшеф.
А вие обърнахте ли внимание за какво си говорят останалите арестанти?
Моля да ме извините... Ние... вие...
Там има насекоми.
Та ние предимно за тях...
Е, ние не се извиняваме, г-н Ренаду!
- Не, не, не.
За никакви извинения не може да става дума. Виновен съм само аз,
никой друг... Дори не аз самият, а проклетата ми наследственост.
Върнете на г-н Ренаду документите и иззетото имущество!
Казвате се Гел Кетшеф?
- Да.
В какви отношения сте с Орди Тадер?
- Тя е моя жена.
Защо решихте да се заемете с противодържавна дейност?
Защото в световната история не е имало по-отвратителна държава.
Защото обичах съпругата и децата си.
Защото убихте приятелите ми и развратихте моя народ.
Защото винаги съм ви мразел. Това достатъчно ли е?
Повече от достатъчно. Кого можете да назовете от организацията?
Никого.
- Сигурен ли сте?
Гел Кетшеф, 50- годишен, зъболекар, се осъжда на унищожаване.
Срок на изпълнение на присъдата - аса.
Мразя ви!
Мразя ви!
Как стоиш, кандидат? Къде гледаш? Мирно!
Не върти очи! Погледа напред!
Номер 73-13. Името ви?
Кое точно?
- Много ли имате?
Тогава кажете истинското си.
Номер 73-13.
- Какво правехте в дома на Кетшеф?
Лежах в безсъзнание.
За ваше сведение, това ми се удава много добре.
Искате ли да ви покажа?
- Не си правете труда.
Това умение ще ви потрябва после, г-н Тик Феску, по прякор Вепър.
Массаракш! Ама че заплаха!
Погледнете лявата ми ръка.
Отрязаха ми я. От добрата стара тайна полиция.
Отрязаха ми я за три сеанса. Палачите идваха на работа сутрин и режеха.
Отиваха на обяд, връщаха се и пак режеха.
Режеха ли режеха любимата ми лява ръка и им беше скучно.
Говореха за мизерните си заплати, за семейните си проблеми,
а от това на мен ми стана страшно.
А сега не се страхувам. Не се страхувам!
Как издребняхме!
Стига!
Не се страхувам! Не се страхувам!
Не се страхувам!
Достатъчно!
Обвиняем 73-13, Тик Веску, по прякор Вепър,
се осъжда на превъзпитание чрез доживотен труд.
Казвате се Орди Тадер?
Вашият съпруг е Гел Кетшеф?
Имате дете и живеете в къща
на улица "Тръбачи" номер 8.
Може би все пак ще искате да отговорите на въпросите?
Тогава може да издирим вашето дете.
Тъпаци.
- Какво?
Глупакът си е глупак. Чу ли ме?
Чуваш ли ме, сив мишок? Така чува ли се?
Всички тук ще умрете,
преди да взривим гнусните ви кули!
Орди Тадер, осъжда се на унищожаване, в срок от 48 часа.
Разбираш ли, те изперкват!
От злоба и ненавист, от нервно напрежение. Изродени са, ненормални.
А защо пуснаха този Ренаду? Домовладелеца...
Той не е ли дегенерат?
- Дегенерат е.
И такива страхливци има много. Той ни мрази, но се страхува.
Не можеш да го подкупиш - той е богат човек.
Знаеш ли, струва ми се, че те не го правят за пари.
За пари не можеш да се мрази така.
Та те са дегенерати!
- Какви ми ги приказваш?
Нали ги видях?
Например, този, зъболекарят е добър и смел човек.
Дегенерат!
- Добре.
Много смел и добър дегенерат. Аз съм образован човек.
Видях библиотеката му, а жена му...
- Терористи и убийци!
Да бе видял какво правят с момчетата, да бе видял което съм видял аз...
Не викайте, всички вас гледат.
- Всичко е наред.
Винаги така правиш. Какво сме се размекнали?
Слушай, Гай, всичко е възможно.
Дори вероятно може да се изтезава! Вие по-добре знаете.
Но да се измъчват жени? Не знам...
Не знам, Гай.
Не знам.
Странник, открих го. Няма да повярвате къде е.
Ще повярвам. Къде е той?
- В Гвардията.
Това създава известни затруднения.
- Никакви затруднения.
Кога ще го доведете?
Кола!
Г-н капрал, разрешете да доложа!
- Разрешавам.
Г-н ротмистър Чачу заповяда вие и кандидат Сим да се явите в ротата.
Изчакай, слизаме веднага.
Массаракш!
Кандидат Сим, ти се прояви като добър боец и верен боен другар.
Аз се застъпих пред Командването за предсрочното ти
повишаване в чин - действителен редник в Бойната Гвардия.
Ти издържа изпитанието с огън. Остана последното изпитание - с кръв.
Капрал Гаал, вървете в караулното и доведете осъдените.
Слушам!
Няма нищо, кандидат, не се страхувай. Страшно е само първия път.
Води ги по пътеката. Сам ще видиш къде да ги оставиш.
Действай, кандидат! Ще се върнеш вече действителен редник. Гвардеец.
Ако между вас има поне един човек... съобщете на майка ми.
Живее в село Патици, № 2. Казва се...
- Не се унижавай!
Действай, кандидат!
- Моля ви!
Казва се Илли Тадер. Село Патици, намира се наблизо.
Моля ви! Запомнихте ли?
Ще изчакаме, ще видим.
- Тъй вярно, г-н ротмистър!
Не се ли боиш, че ще се разочароваш от него?
Съвсем не!
Макар че, с ваше позволение, много съжалявам, че му се падна жената.
Той е планинец, а при тях...
- Той е планинец, колкото и ние с теб.
И не е работата в жените...
Впрочем, ще видим.
Това е всичко, капрал Гаал.
Боя се, че няма да дочакаме твоето приятелче.
И се боя, че за последен път те наричам капрал.
Массаракш!
Ето ви оръжието, г-н ротмистър.
Пуснах ги, сега и аз си тръгвам.
Излъгали са те, Гай. Излъгали са всички вас.
Не живеете във сферата, а отвън. Във Вселената има милиарди такива сфери.
Кандидат Сим, вие сте арестуван! В колата!
Аз си тръгвам и Гай също.
- Полудял е! Недейте, г-н ротмистър!
Да вървим, Гай.
Не!
Мак!
Мак!
Добре, ще си останеш капрал. Но в Гвардията повече нямаш работа.
Ще напишеш рапорт за прехвърляне в Армията.
Ето това е. Термична бариера до 1000 градуса.
Кога ще бъде на конвейера?
- Вече правим по 10 на денонощие.
Без гащи ще останем с вашите машини.
- По-добре без гащи, но с танкове.
Полковник беше, полковник си остана.
С танкове ви дай да си играете.
А мен нещо ме боли зъб.
Странник, толкова ли е трудно
да се намери безболезнен начин за лечение на зъби?
Може да се помисли по въпроса.
Виж за какво трябва да помислиш, Tатко.
Пандейците прехвърлиха през хонтийската граница още една дивизия.
Аз обмислих този вариант. Ако те се намесят в хонтийската каша
и бързо поставят свой човек, ще се получи обединен фронт
от 50 млн. души срещу нашите 40.
- Аз бих дал много пари,
за да се намесят в хонтийската каша. Който се е заял с хонтийците...
...е загубил.
- Зависи как го прави.
Ако се отведат деликатно, неголеми сили...
Ще ги пипнат.
- Не, ще довърша.
Тогава ще престанат да се карат.
А ти защо мълчиш, Умник?
Когато говорят Бащите, благоразумните деца е по-добре да мълчат.
Говори, говори, не се подценявай.
Вие знаете, аз не съм политик.
Не, наистина, господа, няма нищо смешно.
Аз съм много тесен специалист.
И като такъв мога да заявя,
че момента е много подходящ за нахлуване.
Превъоръжаването на армията приключва.
Да воювате ли искате?
И колко ще издържим?
Колко ще издържим, Странник?
10 дни.
- Планът за дълбоко нахлуване
предвижда разгром на хонтийците за 8 денонощия.
Хубав план.
Така и ще направим.
Странник, струва ми се, че ти си против?
Мен това не ме засяга.
- Добре, остани си против.
Е, Девер, ще се присъединим ли към мнозинството?
Както кажете.
Татко, знаех че ще бъдеш с нас.
Къде без вас?
Умник, ти трябва да подготвиш общественото мнение.
Надявам се, че вече си измислил нещо.
- Покушение или нападение над кула?
Разбира се.
Всичко е готово.
Доктор, не се бавете - скоро е сеанса.
Красиво момче.
Синът ми беше... също...
Никой ли не иска да си пийне?
- Почакайте, Горски.
Е, какво ще кажете, Доктор?
- Залагам си главата, че в този юнак
наистина са стреляли с армейски пистолет.
Само че много отдавна. Най-малко преди половин година.
Къде са куршумите?
- Те излязоха и аз ги изхвърлих.
Излезли значи... Слушайте, вие лъжете.
Признайте си как е станало?
- Не лъжа.
У нас раните зарастват бързо.
Порежете ми ръката. Ако раната не е дълбока, ще зарасне много бързо.
Мъжът ми разказваше за древната планинска медицина.
Те могат да лекуват рани.
- А, планинската медицина... Седнете.
В младежа има седем дупки. И ако тези дупки наистина са
от пистолетни куршуми, поне четири от тях са смъртоносни.
Какво ще кажете за това?
- За нас тези рани не са смъртоносни.
Виж, ако ротмистърът ме беше улучил в главата...
...но той не улучи.
- Е, да.
До сеанса остана съвсем малко време. Сега ще започнат да ни мъчат.
А този ще докара тук гвардейците. Решавайте бързо!
Както искате, но преди сеанса ще го застрелям в главата.
А аз му вярвам.
Обясненията му не съвпадат, но това е защото е различен.
Той просто е съвършено друг, но не е провокатор.
Генерал, аз съм за него.
Защо дойдохте при нас?
Кои са Неизвестните Бащи?
Неизвестните Бащи...
са анонимна група интриганти, завзели властта.
Някои от тях искрено се смятат за благодетели на отечеството.
Но основно са обирджии, лентяи и садисти.
Удовлетворен ли сте?
- Не.
Вие искате от нас прекалено много.
Ние не сме теоретици, а практици. Борим се за живота си.
Към какво се стремите, освен запазването на живота ви?
Ние нямаме единна политическа програма.
Убиваме, защото и нас ни убиват.
- Защо ви убиват?
Смятат ни за дегенерати.
Но на Неизвестните Бащи им е изгодно да ни преследват.
Това отвлича народа от вътрешните проблеми,
от корупцията на финансистите, грабещи пари за военни поръчки
и за строежа на кули.
- Какво общо имат тук кулите за ПБЗ?
Това не са кули за ПБЗ.
Това е източник на специално излъчване.
Повечето хора, като вас например, не го забелязват.
А нещастното малцинство, поради някакви особености на организма,
изпитва адски болки при облъчването.
Тях ги наричат дегенерати.
Излъчвателите се включват два пъти за 24 часа, в цялата страна.
В 10 часа сутринта, в 10 часа вечерта, всеки ден.
Има и установки с локално действие в патрулни коли.
Ние нямаме къде да се укрием,
полудяваме, самоубиваме се,
измираме.
Безсмислено е да му го разказваме! Той не знае какво е това.
Как би могъл да си представи какво значи всеки ден,
от година на година да чакаш поредния сеанс?
Решавайте, нямаме време.
- Няма смисъл да говорим.
Знаем, че Орди е "за". Доктор?
Не знам.
- Мемо?
Горски?
Почакайте! Той умее да премахва болката.
Вие умеете да премахвате болката?
Да.
Този човек няма цена.
Значи и ти, Горски, си "за"?
Ако някой го докосне, със собствените си ръце ще го разкъсам.
Много добре.
Вие сте симпатично момче, Мак,
и щеше много да ми е жал да ви убия.
А сега Мак ще ни покаже своето изкуство.
Държавният прокурор.
- Ваше превъзходителство,
Агент 77-1 съобщи, че операцията е планирана за днес.
Превъзходно, Полковник. Превъзходно.
Само не им казвайте по-рано.
Не се ли страхуваш?
- Не.
За какво ми е?
- Може да ти потрябва.
Вземете.
Вземете.
Тръгваме!
Това са дегенерати!
Огън!
При входа!
Не стреляйте!
Трета група към левият фланг.
Имаме нужда от подкрепление.
Бригада, по колите!
Остави ме...
Прости ми, Генерал, аз ви предадох.
Сътрудник 77-1... агент Ротмистър.
Да.
Доволен съм от теб, Умник.
Благодаря, Татко. Можеш да разчиташ на мен.
Обектът се прибра. Добре.
Много хитро са те измамили.
Не знам... Може наистина да е имало една такава кула...
Негодници се срещат дори в управата.
Но разбираш ли, Мак, просто е невъзможно това, което разправяш...
Ти си идиот!
Имаш ли представа колко кули има, колко се строят ежегодно, ежедневно?
Милиарди се харчат за това.
И тези уроди, жалки дегенерати...
- Не знам...
Ти нищо не знаеш... и вярваш на всеки!
Прощавай, Мак, но ако това не беше ти...
Всички сме прекалено доверчиви.
Чуй ме.
Остави тия глупости, не е твоя работа.
Не е за теб, Мак!
Върви обратно в планините, намери своите,
ако с главата не си спомниш, сърцето ще ти подскаже къде ти е родината...
Къде ми е родината ли?
- Мак!
Ще се устроиш там, тогава ела и вземи Рада.
Там ще бъдете добре. А може би ние дотогава и с хонтийците ще свършим
и ще настъпи най-после мир!
Никой да не мърда!
- Мак!
Не мърдай!
Не стреляйте! Да се залови жив!
Стой!
Ако мръднеш - стрелям!
Белезниците. По-живо!
Извинете ни за безпокойството, госпожице Гаал.
Дегенерати!
Тръгваме!
Виж ти... и край.
Този го залових в гората.
- И аз съм го виждал.
Но на моя разпит беше в гвардейска униформа.
Зеф, това е провокатор.
Массаракш, няма да доживее до сутринта.
Не бързай.
Хей, каторжник!
В тази операция загина Орди. Само Доктор и Генерал останаха живи.
След това...
- "След това" не е интересно.
Казвам се Зеф.
Максим.
Не ми вярвате, нали?
Добър въпрос.
Ние вярваме само в консервите с месо.
Отбой за смъртниците.
Ваше превъзходителство, тук е Странник.
Да, разбира се, поканете го.
Здравей, Странник!
Къде се губиш толкова време, сякаш в земята потъна, никакъв те няма.
В планините ли?
На курорт, лекувам се. Здравей.
Массаракш! Всеки път забравям за това дяволско устройство.
Кога ще престанеш да издевателствуваш над посетителите?
На посетителя трябва да му е неудобно.
Посетителят трябва да бъде смешен, иначе какво ще е моето удоволствието?
Знам, ти си весел човек.
- Така е.
Между другото ти също можеш да седнеш.
И тъй?
- По въпроса за взривената кула.
При теб на превъзпитателно заточение е някой си Мак Сим.
Знаеш ли?
- Не.
Той ми трябва.
- Не аз водих процеса.
Не мога да помня всеки осъден.
Мислех, че всички са били твои хора.
- Там имаше само един мой човек.
Останалите бяха истински... Как каза, че му е името?
Мак Сим.
А, да, да, да...
Спомням си. Това е планинския шпионин.
А за какво ти е притрябвал?
- Мутант, нужен ми е за работата.
Ще го препарираш ли?
- Задължително.
Кожодер!
А твоите работи как са?
- Кога ще го получа?
А ти какво можеш да ми предложиш в замяна?
Първият защитен шлем.
И Световното Светило с него.
Вярно ли е, че са ти възложили разработката на насочен излъчвател?
Не.
А... не би ли могъл да прекратиш тази работа?
Боиш ли се?
- Боя се.
А ти не се ли боиш? Или си въобразяваш,
че твоята любов с Татко е за вечни времена?
Та той с твоя собствен излъчвател ще те... Ти си умен човек.
Договорихме ли се?
- От 5 до 7 дни ще е при теб.
Нека са пет.
Само скапано желязо остана след войната тук.
Всичко се разхожда, стреля...
Мислиш, че ако си смъртник, и ти дадат пушка, значи си свободен.
Не си! Извън Периметъра не можеш да избягаш!
Някои се опитаха.
Ако искаме да плюскаме, трябва да разчистим всичко от този боклук.
Такава ни е работата. Да катурнем железариите, за да не ни повалят те.
Тихо!
Залегнете!
Массаракш!
Ето такава е нашата работа. Свиквай.
За цял живот.
- На никой не предлагам...
Аз съм свършен човек, а пред вас е светлото бъдеще.
Май притихна.
- Май да.
Е, ставаме ли, братя смъртници?
На работа, ако искаме да плюскаме днес.
Мак Сим, и какво?
Массаракш, имало е нещо.
Какво съм пропуснал?
"Вижда в тъмнината. Южна граница. Реакция към А-излъчване..."
Стоп!
Реакция към А-излъчване - нулева и в двата смисъла.
Господин референт, елате веднага при мен!
Преди войната тук са живеели умни животни.
Умни като теб.
Удоволствие било да ги дресираш.
Хората започнали да ги учат на разни гнусотии.
Да слагат мини под танковете.
Или някаква зараза да занесат в лагера на противника.
И всякакви такива щуротии.
После започнала войната, на никой не му било до тях,
пък и до нищо друго.
И на ти сега едни главанаци.
И те ли са мутанти?
Да. Само че има човешки мутанти, а тези са животински.
Ние сме кльопачка за тях.
Ето, седят си по дупките и не се показват.
Но защо?
Защото имаме пушки...
Зеф!
- Зеф!
Зеф, жив ли си?
- Идвам при теб.
Полудяхте ли?
Чакай ни тук!
Задължително ли е да продължим?
Трябва да поогледаме. Може това да е Крепостта.
Веднага подгответе специален куриер с охрана. Отделен вагон за юг...
Не! Моят автовлак.
И напишете две телеграми.
Първата: До генерал-коменданта на Специалния Южен Окръг.
Незабавно да се предаде под опеката
на приносителя на настоящото възпитуемия Мак Сим.
От този момент нататък,
осъденият Мак Сим да се счита за безследно изчезнал,
за което да се подготвят съответните документи.
Държавен прокурор.
Втората:
Скъпи Странник!
Получи се глупава история.
За съжаление интересуващият те материал е изчезнал безследно,
както доста често се случва на южната граница.
Твой Умник!
Това е всичко.
Зеф, там има някой.
Да, може да е Крепостта. Казват, че именно тук е гнездото на главанаците.
Но какво ще ни направят тези главанаци, щом имаме това!
Цялата техника в гората се управлявала оттук, от крепостта.
Тук е пултът за управление.
Видя ли?
- Да, прилича на куче.
Това със сигурност е Крепостта.
А това пултът за управление ли е?
- Пултът...
Ако се оправим с него, целият край е наш!
Едва ли оттук може да се управлява нещо.
Я виж!
Пустиня, вятър играе в пясъка.
- Отдръпни се.
Да се омитаме оттук, докато сме живи.
Не стреляй!
Хайде! Размърдай се!
Аз...
...съм Максим.
Ти да не си идиот?!
Това е за консерва с месо. Да го откараме в комендатурата?
Не трябва да ходи в комендатурата. Той не е животно.
Не е животно, массаракш!
Ти си животно.
Не ви влияе радиацията, не се боите от излъчвателите.
Значи може да сте свързочник. И когато ви заповядам...
Няма да бъда свързочник и няма да ви се подчинявам.
Заповядаха ми да взривя кулата, но не ми обясниха защо.
Виждах, че е глупаво и ще загинем, но изпълних заповедта.
След това се оказа, че е било капан. И ви заявявам: стига!
Повече няма да изпълнявам идиотски заповеди.
Сополанко!
- Разберете!
Кулите са ретранслационни, значи имат Център и трябва да се удари Центъра,
а не да се взривяват една по една.
- Чакайте, откъде знаете за Центъра?
Че трябва да има Център, е ясно за всеки поне малко грамотен инженер.
А как да го намерим - с това трябва да се заемем.
Не да се бием с картечниците, не да губим хора, а да търсим Центъра!
Разберете го!
Массаракш! На всеки поне малко грамотен инженер,
сополанко сополив, трябва да му е ясно,
че с унищожаването на няколко кули нарушаваме ретранслация в цял район!
И ако още веднъж, массаракш, кажеш, че изпълняваме идиотски заповеди
и нашите момчета гинат напразно...
Махнете си ръката.
- Зеф!
Седни!
Зеф!
- Ще му разкажа.
Разбери, Мак,
тези кули не са предназначени за дегенератите.
Излъчването действува върху нервната система на всеки човек.
Кулите не се включват два пъти в денонощието, те излъчват постоянно.
Заради това излъчване
човешкият мозък загубва способността си да анализира и мисли.
Затова пък, започва да вярва, да вярва на всичко -
на вестниците, радиото, телевизията,
на учителите в училище, на офицерите в казармата, на реклами и пропаганда,
на проповедници.
Информационната система е неразривно свързана със системата за излъчване.
На хората всичко може да се внуши. И ще го приемат за единствена истина.
Тогава с човек може да правиш каквото искаш.
Възторг - ще има възторг.
Ярост, и ще има ярост.
Депресия, и всички ще паднат и ще умират бавно.
Ужасът ще те застави да се самоубиеш.
Може да те застави да убиеш децата си. Може...
Може всичко.
Единствените които осъзнават нещо са дегенератите.
Излъчването не им действа, а лъчевите удари им причиняват болки.
И целият управляваш елит са дегенерати.
Всички които не влязоха в елита, са врагове на човечеството.
Има ли някъде народ,
в който да се намерят поне няколко хиляди души като мен?
Едва ли.
Освен може би... сред мутантите.
Сега не се обиждайте, Мак, но вие сте явен мутант.
Мутанти?! Там някъде в пустинята?
Да.
- Някога да сте ги виждали?
Аз съм ги виждал. Наистина само мъртви - главорези, полузверове.
Понякога ги ловят и ги бесят пред бараките за повдигане на духа.
За какво?
- За шията!
Пустинята далеч ли е оттук?
Танк.
Танк. Това е горния квадрат.
Тихо!
Залегнете!
Отляво... хайде!
Мак...
Къде?
Върни се!
Аз ще тръгна на юг.
Това не е лесно, Мак.
Натам е 18-ти квадрат.
Безкрайни мини полета, дори животни не са останали.
Желая ви успех!
Почакайте, Мак! Но това е...
сигурна смърт.
Защо истинската роля на кулите е скрита от редовите членовете?
В щаба се надяват да вземат властта и и да използуват отново кулите, но
с други цели.
- Какви други?
Пожелавам ви да оцелеете.
Как така се взриви? Массаракш!
Свършено е с теб!
Спри!
Спри!
Продължавай!
Спри!
Кой си ти?
Има ли някой?
Мак, ти ли си?
- Да, аз съм.
Аз съм. Успокой се и седни.
Заминаваме, Гай.
- Къде?
На юг.
- Ти си полудял!
На теб ти подариха живота!
- Кой ми го е подарил?
Животът си е мой и принадлежи на мен!
Аз съм длъжен да те върна.
А аз съм длъжен да те измъкна оттук.
- Ти си полудял.
На юг ще ни изядат. А теб ще те разстрелят, ако се върнеш.
Върви по дяволите!
Почакай, почакай!
Той беше чужденец, гвардеец, терорист, каторжник.
Първият кръг се затвори. Очакват го мутантите,
бялата подводница и атомната война. Той иска да обърне света наопаки.
Следва продължение...
Превод: Megi 53 § gabys.