Father of the Bride Part II (1995) Свали субтитрите
БАЩАТА НА БУЛКАТА 2
Участват още: ДАЯН КИЙТЪН
МАРТИН ШОРТ
КИМБЪРЛИ УИЛЯМС
ДЖОРДЖ НЮБЪРН
КИЪРЪН КЪЛКИН
Б. Д. УОНГ
ДЖЕЙН АДАМС
ПИТЪР МАЙКЪЛ ГЬОЦ КЕЙТ МАКГРЕГЪР СТЮЪРТ
ЮДЖИЙН ЛИВАЙ и др.
Музика АЛЪН СИЛВЕСТРИ
Най-добрият татко на света
Оператор УИЛЯМ ФРЕЙКЪР
Сценаристи: НАНСИ МАЙЪРС ЧАРЛС ШАЙЪР
Режисьор ЧАРЛС ШАЙЪР
Нина, всеки момент ще са тук!
- Ей сега слизам.
Бащата на булката. Онова беше нищо работа
в сравнение с емоциите ми през изминалата година.
Да, трябваше ми време да се възстановя след сватбата,
но скоро животът се върна в нормалното си русло.
След като всичко отмина, си дадох сметка какъв късметлия съм.
Имах прекрасен дом, пълен със спомени и напълно изплатен,
съпруга, която обичах точно както когато се оженихме,
независима, самостоятелна, омъжена, работеща и щастлива дъщеря,
син, изкласил до прогимназията
и добре платен зет, който често ходи в командировки.
Животът беше прекрасен.
За пръв път се почувствах галеник на съдбата.
И тогава ме осени.
Само някакви си пет години ме деляха от свободата.
Скоро щях да съм баща на омъжена дъщеря и син колежанин.
И тогава се замислих.
Какво щях да правя с всичкото това време?
Каквото си исках.
Можех да се запаля по риболов на муха,
да пътувам по екзотични места, да изкача Еверест.
Чувствах се господар на света.
И точно тогава ме зашлевиха.
Като в онзи виц: "Който се смята за успял, една крачка пред строя.
Ти къде, Джордж Банкс?".
Всичко започна преди около година.
Преди девет месеца, за да съм точен.
Един прекрасен есенен ден се връщах от работа.
Радвах се на златистите листа и на свежия повей
и си мислех колко е прекрасен животът.
Да, аз бях щастлив човек.
Тате, чу ли новината?
- Каква новина?
Не знам, тя не иска да ми каже.
- Мати, на телефона!
Кой не иска да ти каже?
Здравей, Джордж. Дали е това, което си мислим?
Какво е станало?
Брайън каза да сме тук в 18 ч. С Ани имали важна новина.
Задава се съдбовен миг. Предчувствам го.
Здравей, скъпи. Не се тревожи, едва ли е нещо лошо.
Откъде знаеш?
- Просто знам.
Знаеш?!
- Не, знам, че всичко е наред.
Заповядайте.
Да ти налея питие?
- Не, благодаря.
Да не местят Ани на изток?
- Не, скъпи.
Нещо ми подсказва, че не е свързано с работата.
Сигурен ли си, че не искаш вино?
- Тя спомена, че е възможно,
а аз не искам да заминават.
- Наистина ли, Джордж? Ти?
И без това живеят далеч.
- Само на няма и два км оттук.
При тези задръствания… А, ето ги.
Само да не чувам думата "Бостън"!
Първо ще обещаят да си идват всеки уикенд,
след това - за седмица през едно лято,
а накрая ще се отчуждим и ще сме имена от коледния списък.
Ще станем "онези роднини в Калифорния".
Оптимизмът в действие.
Тук сме!
Радвам се да ви видя.
Ето я и нея - моята Ани.
При всяка наша среща трябваше да си напомням, че е омъжена жена.
За мен тя беше малко момиченце, което си играе с кукли.
Здравей, мамо.
- Как си?
Добре.
- Добре ли се чувстваш?
Разбира се, че се чувства добре. Виж я как сияе.
Здравей, татко.
Нещо ново в работата?
- Не, всичко е наред. Много работа.
Видя ли?
- Здравей, татко. Така де, Джордж.
Щом дъщеря ми нямаше да се мести на 5000 км,
мъжът й можеше да ми вика както си поиска.
Въпреки всичко, бях започнал да се привързвам към Брайън Маккензи.
Ордьоврите изглеждат страхотно. Умирам от глад.
Е, каква е новината, Ани?
- Няма ли първо да хапнем?
Хайде, кажи ни.
- Сетих се.
Купили сте си къща наблизо, нали?
- Къща? Това ли е?
Къщата е нещо чудесно.
- Така си е.
Да ви имам новината! А аз си помислих, че ще имате бебе.
Я стига!
- И ние така решихме.
И аз си го помислих.
- Поне така се надявахме.
Е?
- Кажи им.
Желанието ви се сбъдна - ще имаме бебе.
Бременни сме!
Никога не съм харесвал Брайън Маккензи!
Още откакто го зърнах.
Момиченцето ми още си играе с кукли, а той има наглостта…
Джордж!
- Какво ще кажеш, татко?
Честито.
И на теб.
Честито…
дядо.
Дядо?!
Не стига, че ми отмъкна дъщерята, ами сега и дядо ще ме прави!
Бебето трябва да се роди на 26 юли.
Чудесно число, защото е четно.
Ще е доста горещо, но съм сигурна, че тя ще се справи.
О, боже! О, Джордж!
Лекарят, който изроди Ани, ще изроди и нейното бебе.
Скъпи, невероятно е.
- Да…
Хрумна ми страхотна идея.
Да наемем Франк за бебешкото парти.
Франк?!
- Като жест… Джордж.
Какво? Мислех, че вече го харесваш.
- Напротив.
На онова парти сипеше суперлативи по негов адрес.
Стана неволно! Нина, стегни се! Повече няма да затъвам в дългове.
Тъкмо изплатих сватбата.
Ето, пак ме сви стомахът. Къде са ми хапчетата?
Добре, скъпи, беше само идея.
Успокой се. Какво ти става? Държиш се така, сякаш не се радваш.
А как да се държа?
- Значи не се радваш,
че дъщеря ти ще си има бебе?
Точно така, бабо!
- Защо?
Първо, не могат да си го позволят.
Децата струват пари. И с възрастта става все по-трудно.
Нямат нито спестявания, нито нормален дом.
Къде ще сложат бебето в оная кутийка?
На тяхната възраст ние и толкова нямахме.
Какво разбират те от деца? Самата Ани още е дете.
Едва завършила колежа се омъжи за първия срещнат,
а сега вместо да прави кариера, ще й висне това дете.
Аз ли съм единственият феминист тук?
Току-що осъзнах нещо. Висок съм 135 см, не се бръсна,
не ходя на работа, а ще ставам вуйчо.
Не е ли малко странно?
Най-сетне един съмишленик!
- О, да, на 12 г.
Ало? Сали! Имам страхотна новина.
Няма да познаеш, така се развълнувам.
Ще ставам баба.
Горката Нина. Очевидно се самозаблуждаваше.
Аз не бях готов да ставам дядо. Че какво му е хубавото?
Джордж ли? Той е във възторг.
Дядовците носят жилетки и слухови апаратчета,
а аз - бейзболни шапки и маратонки.
Може да съм позагубил форма, но още съм си млад.
И ще го докажа.
Не прекалявай, татенце.
Приготви ли списъка?
- Да. Добре ли си?
Естествено. Чети.
Следните мъже са по-възрастни от теб: Пол Макартни, Род Стюърт,
Джак Никълсън… С цели осем години. Ти си много по-млад.
Джак Никълсън е страхотен. Продължавай.
Мик Джагър, Робърт Редфорд, Боб Дилън, Уорън Бийти и Клинтън.
Сериозно?
- Но само с 31 дни.
Младото си е младо.
Искам да изглеждам по-млад.
Може малко да ме подкъсите оттук, защото така съм доста демоде.
Ако може отгоре да е по-бухнало.
- Няма проблем.
Младея, нали?
- Абсолютно.
Направо трепач.
Трепач, а?
Здрасти.
Здрасти, ама…
Джордж, какво правиш?
Какво ще кажеш?
- Боядисал си си косата?!
Представям ти новия, подмладен и заякнал Джордж Банкс.
Изглеждам като на сватбата ни, нали?
- Горе-долу.
Недей така, и ти се боядисваш.
Къде е Мати?
- Ще вечеря у Камерън.
Значи сме сами.
Само ти и аз в старата къща.
Защо реши да се боядисаш?
За да изглеждам както се чувствам.
На Ейва й хареса.
- Коя е Ейва?
Фризьорката. Каза, че съм като момченце.
Знаеш ли, Нина, много си красива. Толкова си хубава!
Наистина ли? Благодаря ти, скъпи.
Какво има там?
Купих ти нещо страхотно от "Викторияс Сикрет".
Господи! Джордж!
- Даже ти открих сметка там.
Да не си се побъркал? Не, няма да облека това!
Та аз вече съм баба!
- Но не си моята баба, нали?
Джордж, какво те прихваща?
Какво му е странното на това да искам да се любя с жена си?
Какви ги говориш?
А ти как мислиш?
Майко мила! Виж го ти новия Джордж Банкс!
Не платихме ли 900 долара за ремонт на покрива?
Тази къща направо се разпада.
Първо парното, после газта, после замръзнаха тръбите…
Понякога ми се иска да вдигна ръце от тая съборетина.
Какво има? За какво мислиш?
- Имам гениална идея.
Така ли?
- Да продадем тази дупка.
Сериозно говоря.
- Полудя ли?
Нали искаше да те погребем в задния двор?
Мати е на училище до 18 ч., ние с теб сме на работа.
Да не бъдем толкова задръстени, да проявим малко авантюризъм!
Но ако я продадем, няма да имаме стая за бебето.
Това бебе не е наше, не сме длъжни да му осигуряваме стая.
Ами Мати?
- Ще му хареса да живее на плажа.
На плажа - ти, любителят на сянката? Там ли искаш да живеем?
Нали все казваше, че искаш да живеем край океана?
Течащият покрив е поличба.
Можем да продадем тази съборетина за нула време. Кандидати да искаш.
Можем да си купим апартамент, да наемем яхта и да пътешестваме.
А аз ще си купя мечтания "Харли".
Доста емоции ти се събраха днес. Първо косата, а после и…
това, което се случи. Предлагам да го обмислим.
Обещаваш ли?
А ти ще измиеш ли тая гадост от главата си?
Добре.
- Ето какво ти предлагам.
Още един проблем, и я обявяваме за продан.
Имаш думата ми.
За наш късмет, след две седмици ни нападнаха термити.
Продава се
Затова решихме първо да видим дали някой ще клъвне.
Минаха четири седмици, и нищо.
И ето че една съботна сутрин имаше кълване.
Закачи се доста едра риба.
Запознайте се с г-н и г-жа Хабиб.
Приятно ми е. Синът ми Мати и приятелят му Джъстин.
Нас къща много ни харесва. Кога може да се изнася?
Моля?
- Те искат да купят къщата.
Къща ни трябва друга сряда и жена иска чинии на цветя за кухня.
Ние плати много пари.
- За къщата?
За чинии. А за къща - колкото цена, не повече.
Но я иска за друга сряда, иначе не става.
Но дотогава има само десет дни. Толкова набързо…
Живели сме тук 18 години, не знам дали…
Извинете, моля.
Вие обясни, че аз плаща много за къща, ако продаде веднага.
Голям бонус.
Г-н Хабиб е готов щедро да ви компенсира
за евентуалните притеснения по бързото изнасяне.
Татко, най-добре говори с мама.
Колко щедро?
- 15 000 долара дали ще ви устроят?
Ще влезеш в историята, Джордж.
- О, да.
1000, 2000,
3000, 4000, 5000,
6000, 7000…
Стиснахме си ръцете и му обещах да се изнесем до десет дни.
Пазете чиниите.
Проблемът беше, че нямах куража да кажа на Нина.
Прекрасно шампанско, Джордж. "Дом Периньон".
Какво празнуваме?
- И аз това щях да попитам.
За пръв път се събираме след новината за бебето.
О, скъпи!
- Много мило, татко.
Спряхте ли се на някакво име?
Ако е момче, ще е Коуди, Купър, Райли или Уайът.
Уайът? Като Уайът Ърп?
- Не ти ли харесва, татко?
По-добре е от Купър.
- Или Райли.
А ако е момиче?
- Любимото ни име е Клоуи.
Клоуи? Дори не е американско.
- Благодаря, Матю, наясно сме.
Освен него харесваме Фийби и Софи и още обсъждаме Луси или Фани.
А някое от имената в рода ни?
Първият внук не се ли кръщава на дядото по бащина линия?
Не е задължително да е Джон. В рода ни има много хубави имена.
Имаме един Андрю, Мелвил, Джейкъб…
Джейк е чудесно име.
Да не им се бъркаме, нека сами си решат.
Прав си, Джордж, стига да подхожда на Маккензи.
Мислех, че фамилията на детето ще е Банкс-Маккензи.
Харесва ли ти Купър Банкс-Маккензи? Звучи като адвокатска фирма.
Адски дълго се получава.
Значи няма да е с тире?
- Още нищо не е решено.
Просто намираме варианта с двойната фамилия за неприемлив.
И понеже никой не иска да отстъпи, обмисляме алтернативи.
Бебето ще има алтернативна фамилия? Като Смит или Джоунс?
Не, защото не са комбинация от фамилиите ни.
Каква комбинация?
- Най-подходящи са Зинман,
Зенкман и Манис.
Значи внучката ми ще се казва Софи Зенкман?
Предлагам простичко решение.
Джордж, Нина, Мати ще продължи фамилното ви име.
Затова да забравим за Банкс-Маккензи и да се спрем на Маккензи.
Или да махнем Маккензи.
- Стига, би било глупаво.
Не по-глупаво от това да махнем Банкс.
Маккензи е солидно фамилно име.
Но бебето е колкото Маккензи, толкова и Банкс, нали?
Кажи нещо. Смени темата!
Днес продадох къщата.
Какво каза, скъпи?
- Нина, забравих да ти кажа.
Продадох къщата.
- Поздравления! И къде ще живеете?
Още не знаем, но мислехме да е някъде по плажа.
Още не знаем ли? Дори не сме започнали да търсим!
Продал си къщата?!
Тя защо плаче?
- Не мислех, че говорите сериозно.
Смятах, че е поредната ти откачена идея като с косата.
Не вярвах, че ще го направиш! Обичам тази къща!
Ами хубаво.
Вярно, че ни дойде малко изневиделица,
но имаме поне 90 дни да се изнесем, нали, Джордж?
Можете да си издействате и шест месеца, ако искате.
Мати, какво става?
- Може ли да изляза?
Не, господинчо, не може да излезеш.
Човекът ми плати 15 000 отгоре, за да се изнесем до десет дни.
Десет дни?!
- Надявам се, че си приел.
И още как. Спазари и любимите чинии на мама.
Джордж!
Нина не беше във възторг от скорошното изнасяне,
но понеже си беше страхотна жена, се примири
и дори ме пусна в спалнята ни за последната ни нощ в къщата.
И понеже нямаше къде да живеем, уреди да отседнем у Маккензи,
докато те са на круиз из Карибите.
Наистина ли не искаш снимка на любимото ти място до оградата?
Не, не държа.
Какво ти е? Не изглеждаш добре.
- Нещо ми прилоша.
Не вярвах, че толкова ще се притесня от всичко това. Зави ми се свят.
Вижте! Листа от дървото, на което бяхме издълбали инициалите си.
Ето.
Мамо, снима ли дървото?
- Изщраках само едно филмче.
Мати, какво е това?
- Дръжката от вратата на стаята ми.
Какви са тия лигавщини?
Повече да не виждам сълзи! Очаква ни светло бъдеще!
На кого му е притрябвала тая съборетина? Вижте я само!
Само още нещо, преди да тръгнем.
Няма да изровя папагала от двора.
- Нямах това предвид.
Колко пъти сме играли тук?
- Хиляда.
Спомням си първия път.
- И аз.
Тогава ти беше на четири годинки.
С червена панделка в косата.
Татко!
Тате, виж, аз дриблирам.
- Браво, моето момиче.
Извинете, че ви прекъсвам.
Здравейте.
Ключ у вас, Джордж?
- Да, тук е.
Знам, че е някъде тук.
Г-н Хабиб, това е дъщеря ми Ани. Тя се омъжи в тази къща.
А, да. Ключът?
- Тук трябва да е.
Къде съм го… Дали не съм го дал на…
Извинете.
Заповядайте.
Къщата е ваша.
- Успех, Банкс.
И на вас.
Точно навреме. Тъкмо щяхме да тръгваме.
Бързате ли?
- Не, имаме време.
Добре дошли, чувствайте се като у дома си.
Храната на кучетата е в хладилника, надписана.
Помните кучетата, нали?
- Да, да.
За щастие, те са те забравили.
Елате тук, ангелчета мои!
Много ще ми липсвате!
- Ето, съвсем безобидни са.
Не плачи. Да слушате чичо Джордж и леля Нина.
Довиждане, момчета.
Добре, още една целувка, душевадецо!
Е, потегляме.
Лимузината била за тях.
- Разполагайте се като у дома си.
И се забавлявайте с кученцата.
- Много ви благодарим.
После ни пратете лимузината.
О, Джордж! Направи нещо. Виж колко са тъжни.
Не се тревожете, момчета. Чичо Джордж е тук.
Стига де, по-спокойно, той нищо няма да ви стори.
Оказа се, че кучетата все пак ме помнеха.
Очертаваше се тежка нощ - четиримата в палата на Маккензи.
Чуй това: "Луксозен апартамент с изглед към морето,
потънал в тучна зеленина и лъкатушещи поточета".
Хапчетата против гадене дали не са у теб?
Още ли ти е лошо?
Не ми минава, и това си е.
Просто трябва хубаво да се наспиш, а утре…
Разкарай ги.
- Хайде, момчета, бягайте оттам.
Слизайте от леглото. Хайде, долу.
Няма да стане. Трябва да легна.
Я се премести малко да легна. Добро куче.
А аз прав ли да спя?
- Ами избутай ги оттам.
Момчета, махайте се от леглото. По-живо, купонът свърши.
Не искам да ставам лош! Затова се махайте!
Хайде, чупката! Марш от леглото!
Разкарай си мръсната лапа от жена ми!
Добре, къщата си е тяхна. Ще спя в някоя от другите седем спални.
Но, скъпи, не искам да оставам сама в тази голяма стая. Зле ми е.
Добре, ще спя на пода.
- Благодаря ти.
Хрумна ми нещо. Като заспят, просто ще ги изнесем оттук.
Да бе! Просто ей така. Да не си се побъркала?
Дай една възглавница.
"Промяната Жените в менопаузата"
"Тихият преход"
Колко съм глупава.
Знам какво ми е.
- Какво ти е?
Съвсем очевидно е. Как не се сетих досега?
Скъпи… Навлизам в менопаузата!
Нина, не е възможно. Майка ми беше в менопауза.
Именно. На моята възраст е нормално. Всички симптоми са налице.
Закъснява ми, все ми се плаче, имам горещи вълни и ми се гади.
Глупости, още сме толкова…
- Вече не сме толкова млади.
Но това, че остаряваме, не означава, че сме стари.
Все пак живеем в 90-те!
Така е. Жените на моята възраст пият хормонални
и тонизиращи препарати.
- Нина!
Познай кого видях на корицата на списание "Дълголетие".
Познай.
- Барбара Буш.
Пеги Липтън.
От "Невероятен отряд" ли?
Това е действителността, Джордж. Ще направиш ли нещо за мен?
Не си затваряй очите пред нея.
Налага ли се?
- Да!
Джордж, не си на себе си, откакто разбра, че Ани е бременна.
Познавам те и знам, че ти трябва повече време, за да осмислиш нещата,
но ми липсва старият Джордж.
- Трябва ли да използваш тази дума?
Добре. Липсва ми очарователният Джордж Банкс, за когото се омъжих.
Плашиш ме, скъпи. Боядиса си косата, продаде къщата…
Само остава да си хванеш 19-годишно гадже.
Мъжете правят такива неща.
Не искат да остареят с жените си и ги сменят с нови, по-млади.
Нина.
- Какво, скъпи?
Какво?
- Може да съм си боядисал косата,
да искам да живея на плажа и да не искам да ставам дядо,
но дори за секунда не съм мечтал за друго, освен да остарея с теб.
Наистина ли?
- Да.
Съжалявам, че се държах като кретен.
- Няма нищо.
Свикнала съм.
Лека нощ.
- Лека.
Докторът не ти ли каза защо иска да дойда и аз?
Не.
- Но няма нищо тревожно, нали?
Вероятно такава е практиката. Досега не съм била в менопауза.
Сигурно иска да ни подготви за някои неща, освен ако…
Освен ако кръвното изследване е толкова страшно, че не е за телефон
и иска да си до мен за морална подкрепа.
Нина, какво точно ти каза?
Просто, че трябва да дойдем двамата колкото може по-скоро.
Тук е, скъпи. Сигурна съм, че всичко ще е наред. Поне се надявам.
Не бях виждал Нина толкова притеснена.
Не бях свикнал да съм в ролята на спокойния.
Не знаех какво ще каже докторът, но абсолютно нищо
не би могло да ме подготви за това, което щях да чуя.
Всичко ще е наред.
- Знам.
Нина. Джордж.
Направихме пълна кръвна картина на Нина.
Знаеш, че съм насреща и можеш да разчиташ на мен.
Ще се справим. Нали?
Кажете ни, какво има? Ще го понесем.
Какво й е?
Нищо.
Нищо, което ще мине за девет месеца. Деца, ще си имате бебе.
Моля?
- Нина е бременна.
Бременна ли?
И кой е бащата, ако смея да попитам?
Не ме джорджосвай, Мата Хари!
Не сме го правили от месец и половина!
Как е станало, Нина Дикърсън?
Защо ме наричаш с моминското ми име, глупак такъв?
Как да не сме го правили? Ами онзи път в кухнята?
Това не беше нищо, просто моментна лудост.
Знаете ли колко такива моменти съм изродил за 20 години?
Фил, погледни ме. Ще ставам дядо.
Такива неща не се случват на мъже на моята възраст.
Пикасо е правил деца и след 70-те.
Пикасо е единственият в историята, който е имал деца на стари години.
Художник е, може да прави каквото си иска, а аз съм най-обикновен човек.
Обикновените хора нямат деца на моята възраст.
Тъкмо свиквам с мисълта, че ще ставам дядо…
Мили боже!
Готово, г-н Банкс.
- Дай да ти помогна.
Ето че се посъвзехте.
- От шока е.
Благодаря ви.
- Довиждане.
Разбирам те, и аз се уплаших. Боже, не мога да повярвам!
А не мислиш ли, че е възможно докторът да е сбъркал?
Едва ли е използвал домашен тест. Не!
Скъпи, това е съвсем сигурно и… Приеми фактите, Джордж.
Знам, че ти е трудно да го приемеш, но с времето ще свикнем, нали така?
Вероятно.
- Пак ще ставам майка.
"Майка" ли каза? Изобщо не бях подготвен за подобен житейски обрат.
"Баба ражда бебе" - звучеше като заглавие от черната хроника.
Мислех си, че от това по-зле няма накъде.
Но много грешах.
Гусин и гужа Банкс! Моят любим баща на буклата!
Здрасти.
- Здравейте!
Изглеждате великолепно!
- Божке, каква чудна прическа!
Ама как се срещнахме точно тук, а? Това е нашият втори дом.
Все си пооправям туй-онуй. Кръц оттук, кръц оттам.
Като стане тъжен, тича право тук и хопала, става като Шер.
А вие как сте? Здрави ли сте?
- Да, съвсем здрави сме.
Няма нищо ново. Съвсем нищо.
Г-жо Банкс! Забравихте си витамините и брошурите за бременни.
Ето ви и снимката от ултразвука - първата снимка на вашето бебче.
Първа снимка на бибето?!
Да не сте временна?
- Да.
Божичко!
- И аз току-що разбрах.
Колко фамозно! Майката на буклата ще има бибе!
Страхотен новина!
- Честито, г-жо Банкс!
Ани също е бременна.
- Нафраво ще умра!
Майка и дъщеря - бременни едновременно!
Направо фамозно! Много шик!
Мисля, че ще припадна.
- Той вече го направи.
Ще организирам бибешкото парти. Хауърд, дай да си видя програмата.
Не, Франк, този път не. Никакви партита.
Все не иска се весели Джордж, няма ли да се промениш?
"Вечно начумерен и крив, той партито ни разваля.
Сърдитко! Сърдитко!
Вечно начумерен и крив, той партито ни разваля.
Джордж Банкс, това си ти!"
На втория припев пак ми прилоша.
Дойдох на себе си чак в колата.
Нина направо сияеше.
От нея лъхаше спокойствие.
Не можеш да ме хванеш!
- Почакай, по-бавно!
Джордж? Искам да знам какво мислиш за това.
Тате, искам хотдог!
Тук не продават, Джош.
Мисля, че е супер. Направо съм във възторг.
Наистина ли?
- Абсолютно.
Ще ни стигнат ли силите за бебе?
- За бременността ли?
Все някак ще я изтърпя.
- Какво облекчение.
Говоря за следващите 18 години.
- Нали повтаряше, че сме млади?
А ти твърдеше, че сме стари.
- Очевидно не сме.
Това, че ходя с маратонки, не ме прави тийнейджър.
Във фитнеса имаше 60-годишни бабанки, които младеят пред мен.
Значи сме твърде стари, така ли?
Не, просто мислех, че скоро ще дойде краят на родителските ни задължения,
а се оказа, че отново сме на старта.
Ще сме най-старите родители в историята.
Общата ни възраст е почти 100 г. Но иначе съм "за".
Среднощно хранене, памперси, детски седалки и повръщане.
Здравей.
- Здравейте.
Здравей, миличка.
Здравейте. Всичко наред ли е?
Какво каза докторът?
- Мога да ви оправя телевизора,
защото сега имам време.
- Татко!
Хайде, мамо, казвай.
Оказа се, че кръвните ми изследвания са добри.
Дори не влизам в менопаузата.
- Знаех си, че си още млада.
Очевидно.
- И какво? Открил ли е нещо?
Всъщност да. Открил е нещо мъничко.
Какво?
Колкото и да не ти се вярва, ние с баща ти…
ще си имаме бебе.
- Бременни сме!
Стига глупости! Никак не е смешно!
Представяте ли си, ако беше вярно?
Не е възможно.
Наистина ли си бременна?
Терминът ми е на 4 септември.
- Чудесна дата. Е, да тръгваме.
Ти си бременна?!
- Не сме го планирали, миличка.
Тези неща понякога стават случайно.
- Кой да очаква?
Беше дъждовен следобед, бяхме сами в къщата…
И докато се усетим, работата стана.
- Тате!
В този момент ми идеше да умра от срам.
Виж го ти, старата пушка!
"Старата пушка"! Де да имах една пушка…
Всичко стана заради него.
Не знам какво да кажа.
Не съм вярвала, че ще сме бременни едновременно.
Не плача от мъка, нищо подобно.
Отивам да си взема кърпичка.
- Ани, недей да плачеш.
Напоследък е много емоционална.
И какви ще бъдат децата ни? Брат и сестра? Не.
Тяхното ще е твой брат или сестра, а нашето ще е братовчед?
Не, ще му е вуйчо или вуйна.
Но сигурно ще ни вика баба и дядо, поне пред приятелите си.
Ще сме на 50 г., когато е в градината
и към 70 г., когато завърши колеж.
Но ще е чудесно да видим още един абитуриент вкъщи.
Ако дотогава не сме ослепели.
Поне на кино ще ходим с отстъпка: "Един детски и два пенсионерски".
С радост ще расте в старческия дом и ще закъснява колкото си иска.
Защото вече ще сме оглушали?
- Точно така.
Толкова си забавен и чувствителен, Джордж!
Благодаря ти, че ме попита как се чувствам.
Особено при положение, че все пак аз ще раждам!
Права си.
Как се чувстваш?
- Знам на колко години съм.
Вече имам омъжена дъщеря.
И въпреки възрастта си, аз съм бременна!
И не смятам, че с това ще вляза в книгата на Гинес, Джордж!
А за да отговоря на въпроса ти, чувствам се много щастлива.
Щастлива, доста притеснена…
и ужасно самотна!
Както и да е. Довиждане, миличка. Тръгвам си.
Много ти благодаря, Брайън.
Направи ми една услуга. Не се влачи след мен, Банкс!
Не!
Последвах я, но нямаше полза.
Звънях й, но тя не вдигаше телефона.
Това, че ме нарече "Банкс", беше лош знак.
За мой късмет дъщеря ми ме приюти за през нощта.
Но сън не ме ловеше.
Тревожех се, че този път няма да се справя.
Чао, тати, обичам те.
- Тичай при мама.
Моята къща!
- Чао, къщо.
Спрете!
Спрете!
Спрете!
Проблем ли има, Джордж?
- Не ми казахте, че ще я събаряте.
Не си ме питал.
- И през ум не ми е минавало.
Но щом очевидно не я искате, продайте ми я обратно.
Чекът ви все още е у мен.
- Не става, Джордж.
Аз бута къща и построи две. Хубаво парче земя.
Г-н Хабиб, това не е просто… парче земя.
Това е моят дом.
Пак ще ставам баща и не искам да отведа детето си от болницата
в някакъв апартамент край брега. Искам да шофирам по тази улица.
Искам вечер да спирам ей тук, на тази алея, и да надувам клаксона.
Добре де, знам.
Г-н Хабиб, моля ви.
Виждате ли тази пътечка?
Редил съм я тухла по тухла с тези две ръце.
Аз посях тази трева.
Аз направих тази оградка.
Аз счупих онзи прозорец с фризби!
Аз боядисах тези капаци.
Не унищожавайте спомените ми.
Умолявам ви, продайте ми обратно дома ми.
За колко?
- За един ден и печалба ли търсите?
Да.
Добре.
5000 долара отгоре стигат ли?
Джордж, само преди ден отказал оферта
за 50 000 отгоре.
Дай двойно, и може да ти я продам.
Искате да взема кредит за нещо, което допреди 24 ч. беше мое?
Ти си решаваш, Джордж. Твоята пътека,
твоята ограда, твоите спомени.
Не знаете какво искате. Аз съм най-пестеливият човек на света.
Тогава се дръпни, защото ще сравня къщата със земята.
На работа! Хайде, по-живо!
Готови за рутене!
Добре!
- Стой!
Печелиш! 100 000 долара.
На косъм беше, Джордж.
Пиши чека на името на "Хабиб Груп ООД". Чудесно.
Добре си си дошъл.
- Умирам от щастие.
Радвам се, че можах да помогна.
- Г-н Хабиб, само една молба.
Бихте ли разкарали крана си от моравата ми?
Разбира се. Няма проблем, Джордж. Ти си шефът.
Тръгвайте!
- Точно така, аз съм шефът!
Махайте се! Разкарайте това ремарке!
Не стъпвай върху капаците ми! Събирайте си боклуците и да ви няма!
И не ми тъпчете теменужките!
У дома съм си!
Пак съм си у дома!
Първо се извиних на Нина.
- Изобщо не ми е смешно, Джордж!
После й казах, че съм купил подарък за бебето.
Това подейства. След 24 ч. пак си бяхме у дома.
И докато да се усетим, дойде пролетта.
Всичко цъфтеше, включително и жените в моя живот.
Ало? Здравей, миличка.
Ани и Нина бяха във второто си тримесечие.
Вече нямаше съмнение - щъркелът не само щеше да ни навести,
но и кръжеше над квартала.
В стремежа си да ги омилостивя, направих немислимото.
Наех Франк да изненада момичетата с двойно бебешко парти.
Всичко мина прекрасно,
като за случая имахме двама специални гости чак от Виена.
Та това са щъркели!
После Нина показа на приятелките си новата детска стая,
а Франк сипеше интериорни съвети.
- Ето какво фредлагам.
На ваше място бих разширил тез врати,
за да влезе туй сладко санмаринско слънчице в стаята.
Третото тримесечие на сем. Банкс
започна с изграждането на нещо, което нарекохме "Бебешките покои".
Признавам, че малко се поувлякохме, и вината не беше само на Франк,
макар че положих усилия да обвиня него.
Нина и Ани се чувстваха чудесно
и вече тежаха съответно 58 и 60 кг.
Преживяхме обичайните несгоди:
крампи в краката, болки в гърба и вълчи глад.
А на жените им беше още по-тежко.
Но не щеш ли, една нощ ни посети нечакан гост.
Здравей, татко.
- Добре ли си?
Нищо ми няма.
С Брайън се скарахме.
Ядосах се, скочих в колата и не знаех къде другаде да отида.
Събудих ли мама?
- Не, тя спи.
Искаш ли да…
- Нямам нищо против да поговорим.
Ако не, да ти оправя дивана.
- Няма нужда, благодаря.
Геврече?
- Не, благодаря.
Ето какво стана.
Като си тръгвах днес от работа, ме повика шефката
и ми каза, че съм страшно талантлива и не е имала по-способен служител.
Сега идва главното. Помолили я да избере човек
за проекта за нов музей на съвременното изкуство в Бостън
и тя се спряла на мен.
- Фантастично.
Така се зарадвах!
А и да живея в Бостън… Обожавам Бостън.
Трябва да…
- Да се преместя в Бостън.
Трябва да бъда там през октомври, веднага след като се роди бебето.
Още отначало знаех за тази възможност. И Брайън го знаеше,
но когато се прибрах и казах "Бостън", той веднага се вкисна.
Всеки мечтае за такава възможност.
И става дума за Масачузетс, не за Марс.
Брайън не иска да те последва, така ли?
Било добре за кариерата ми, но в случая очаквал да откажа.
Което е…
- Нелепо!
Сякаш под спортно-елегантната му външност
бие сърце на съпруг от петдесетте, който не признава моята кариера.
Каза ли му го?
- Естествено.
Той отвърна, че не съм добре, защото имал предвид,
че ще е неразумно да влачим новородено бебе в чужд град
при минусови температури и че трябва да помисля за вас
и за родителите му, които толкова ще страдате от тази раздяла.
Знаех, че само ти би ме разбрал.
Винаги си ме учил да преследвам мечтите си докрай.
Неразумно ли е, че искам да замина? Ако и ти смяташ така, ще остана.
Трябва да заминеш.
Не живеем в Средновековието, пак ще се виждаме.
Хващаш самолета, и си тук.
- И аз така му казах.
Нали именно Брайън твърдеше, че би те последвал навсякъде?
А ако той беше на твое място?
- Щях да го последвам на мига.
Това сигурно е той.
Здравей, татко.
Ани, дадох си сметка, че…
Каза ли на баща си?
Извинявай, че те занимаваме.
- Решението си е ваше.
Ани, дадох си сметка, че ако бях на твое място,
ти би ме последвала навсякъде.
- Така е.
И аз ще го направя за теб.
Много съжалявам, скъпа.
Само не искам да ми се сърдиш.
- Мога да работя и оттам.
Не искам и ти да ми се сърдиш. Никога.
Е, добре. Значи заминаваме.
- Да.
Бебето хълца. Усещаш ли?
- Да.
Бостън.
Докато гледах как потеглят, усетих познатата топка в стомаха,
която се появяваше, когато направех нещо "за доброто на децата".
После се замислих за третото дете и за следващите 25 години.
И изведнъж се почувствах уморен.
Ще се справя и този път. Сигурен съм.
Ако вкарам, без да докосна коша, ще стана Баща на годината.
Ще влезе, без да докосне!
Е, оцеляхме до юли.
Това бе най-горещият юли от половин век насам.
На Нина й оставаше един месец, а Ани бе минала термина с два дена.
Франк и екипът му работеха денонощно по детската стая.
Животът течеше трескаво, особено след като Ани се пренесе у нас.
Брайън замина спешно за Япония и след като докторът ни увери,
че бебето ще се позабави поне още седмица,
Брайън остави Ани на нашите грижи.
Ето как се озовах с две изключително бременни жени
в най-адската жега на века.
Ани и Нина се бореха с горещината, като наблъскаха къщата с климатици
и я превърнаха в иглу.
Как сме, момичета?
- Би ли ми оправил възглавничката?
Джордж! Подложи ми тази под краката.
Веднага. Лимонада?
- Да, благодаря.
Джордж, моля те, почеши ми левия глезен.
Тяхното удобство и покой бяха моя задача.
Връзвах им обувките, масажирах ги, лакирах им ноктите
и вземах храна от всички възможни ресторанти в града.
Вечерята ме зове!
Мати, дръж фронта, докато се върна!
- Добре, татко.
Увеличи климатика, моля те. Ще се задушим!
Имате номера на пейджъра ми. За всеки случай го казвам.
Затвори вратата!
Вечерята дойде!
Пиле по тайландски с бяло месо.
- За мен.
Да, за Ани.
Голямо тако с двоен ориз и без боб.
Пушена сьомга с крема сирене.
- Благодаря, татко.
А къде е вечеря на татко? Къде ли се е скрила?
Понеже дните минаваха, а нищо не се случваше,
напрежението растеше.
Започнах да гледам на Ани като на бомба със закъснител.
Олеле!
- Какво?
"Олеле" е думата.
- Браво на теб.
Печеля 20 точки.
Всяка вечер си слагахме дрехите така, че да са ни под ръка.
Бяхме заприличали на пожарникари.
Горещо ми е.
Лека нощ.
- Лека.
Време е.
Джордж.
- Само без паника!
Начертал съм всички маршрути до болницата. Колко е часът?
23,36 ч.
Това означава, че в 23,36 ч. е план Ф, маршрут Б.
Ще стигнем за 17 минути. Ани, спокойно, всичко е под контрол.
Какво съм облякъл?
Моята блуза.
Какво стана?
- Съжалявам, фалшива тревога.
Няма нищо, не се тревожи.
- Случва се постоянно.
Прибрахме се вкъщи призори.
Момичетата решиха да поспят,
а аз тръгнах към офиса.
Ехо! Днес ден за фердета!
Здравей, Джордж. Много ми драго да те види.
Колкото и да беше странно, знаейки, че Франк е вкъщи, бях по-спокоен.
Какво ли правеха по цял ден?
Бебешка гимнастика носи радост на бибешоци.
Много добре. Прекрасно.
Малкото оловно войниче, весело войниче.
Надясно! А сега с повече чувство!
Я си глей работата! Стига глуфости! Вдигни коляното!
Мамо, татко!
- Какъв сладолед искаш?
Никакъв. Започна се.
- Добре че не се съблякох.
Къде ми е картата?
Джордж, да не забравиш куфара!
- Няма!
Татко, ключовете!
Мислех, че мога да различа контракции от колики.
Много съжалявам, мамо.
"Мамо"?
- Няма нищо, миличка. Знаеш ли…
Мисля малко да си полегна.
- И аз.
Отивам да подремна, преди да…
Татко, къде беше? Закъснявам за лагера! Хайде!
Събираха ми се 48 часа без сън.
Приятна работа, Джордж.
- Лека нощ, татко.
Ехо! Татенцето си дойде! Имаме изненада за теб, Джордж!
Съжалявам, че не мога да остана, но…
Настинах у вас.
Хайде, Джордж, бързичко!
- Не мога "бързичко".
И така, бебешките фокои са готови. Утре ти се махам от главата.
Вместихме ли се в бюджета?
- Почти.
А сега затвори очи.
Стига вече. Все разваляш купона. Затвори тез очи.
Фанфари, моля.
Вече може да отвориш.
Добре дошъл в Бейбиленд.
Прекрасно е!
- Благодаря.
Наистина е съвършено.
От твоите уста, Джордж Банкс, това значи много.
Много.
Страшно много.
Ето ти сметката. Само не полудявай.
Просто си спомни какво чувстваш в този миг.
Или пък най-добре го отвори, след като си тръгна.
Джордж!
- Тук е и много му харесва.
Чудесно. Вечерята е готова, скъпи.
- Тя е готвила?
Не се е спряла. Цял ден е като фурия в ледената куфня.
Какво ти е? Изглеждаш скапан.
- От три дни не съм спал.
Като си помисля, че някоя от двете може да започне да ражда…
И нафраво откачаш. Познато ми е.
Знаеш ли какво сфасението? В-А-Ц-Н-И-К.
Вацник - най-доброто фрисфивателно в целия свят.
Не вземам приспивателни.
- Ама трябва да ти фочивка.
Как фомогнеш, ако влачиш се като дроб?
И аз не пия лекарства, но фонякога се налага.
Тогаз пие половин вацник и се буди нов човек.
Свеж, бодър и готов за фодвизи.
Вземи ги, съвсем леки са.
- Леки?
Ще ми благодариш, ще видиш.
Джордж, Франк, вечерята!
- Бързичко иде!
Толкова щастлив, че ти хареса стая.
Седни до мен на вечеря.
Как мина лагерът, Мати?
- Добре.
Как си, Ан?
- Кипя от енергия.
Брайън си идва утре.
- Тази нощ ще има ли екшън?
Едва ли.
А ти как си, скъпа?
- Чудесно. Днес бях на лекар.
Всичко върви по план. Още три седмици.
Какво пък…
Татко, какво пиеш?
- Напоследък не мога да спя
и реших да взема леки приспивателни хапченца.
Моля те, подай ми хлебчетата. Благодаря.
Татко?
Какво му е?
За пръв път виждам такова нещо. Поиска хлебчетата и припадна.
Джордж! Божичко, Джордж!
Не е мъртъв, мамо. Просто взе две приспивателни.
И двете ли глътна?
- Дал си му приспивателни?
Исках да му помогна, но с две хапчета вацник
ще се събуди другия четвъртък. Не е трябвало да пие и двете.
Аз пия само половинка и падам като отсечен.
И двете ли глътна?
- Май да.
Поне ще си отспи. Матю, помогни ми да го преместим.
Мога ли да помогна?
- Не, остави на нас. На "три".
Едно, две - и готово!
Качи го на гърба ми. Движа ли се?
О, боже! Франк! Божичко!
Смалявам ли се? Пускам втората сила.
Франк? Диша ли?
- Да. Диша и точи лиги.
Готово.
- Мамо?
Какво е това лекарство вацник? С рецепта ли е?
Не, от моята страна е. Тук не е съвсем законно.
Но няма гадни странични ефекти. Аз го пия от години.
Ще му мине, не се тревожи.
- Мамо…
Тогава защо му мериш пулса?
- Мамо!
Отличен е. Спинка като агънце.
- О, Джордж.
Нина!
- Какво?
Започна се. Този път няма грешка.
- Сигурна ли си?
Да. Тази нощ ще родя.
Трябва да ни закараш до болницата.
Аз не се побирам зад волана.
Франк! Имаме нужда от теб. Ще ни закараш ли до болницата?
Разбира се. Ще ви закарам до болницата.
Аз ще взема куфара.
- Сегичка ида и аз.
Дами, няма страшно. Няма проблем.
- Побързай тогава.
Може ли аз да карам?
- Не.
Джордж, събуди се бързичко! Ще ставаш деденце!
Недей така! Не съм нито съпруг, нито баща, нито линейка!
Ставай, беловласи мъжо!
Идем!
Това се казва скорост! Леви, десни…
Почти стигнахме!
А сега напред!
"Лети влакът в нощния мрак…"
Ето, движим се, Джордж.
Тая стая плаче за ремонт. Не е сега моментът.
Ще го дърпам за главата.
Идем! До утре ще сме там!
Я вижте кой се събуди! Не ще да тръгваме без него.
Франк! В другата посока!
Тук завий надясно.
Как е родилното отделение?
- Държа се, но побързай.
Джордж, дръж се фрилично!
Тук наляво!
- Къде?
Какво ти е на муцуната, бе? Да не ме пунтираш нещо?
Какъв ти е проблемът бе, нещастник?
Нямаме проблем! Дърпайте си по пътя!
Да си дърпаме по пътя? Да не пушим трева?
Много смешно, няма що. Ставаш за комодиант.
Никой да не ги гледа!
Готин акцент, брато. От коя планета си?
От тая, дето не ни е зор да мрем на улицата!
Заключете вратите! Бързичко!
Ей, къде тръгна? Почакай!
Добре ли си? Вдишвай и издишвай.
Дишай бавно.
Благодаря ти. Не съм свикнал на такива грубости.
Тя говореше на сестра ми.
Вижте кой ходи съвсем самичък!
Джордж, този път е наистина.
Отивам горе с Ани. Вие с Мати вземете кафе на Джордж
и ще се видим в чакалнята.
- Няма проблем.
Докарах количка за пациента с простатата. Г-н Лемиш.
Ей сега ще дойде, в тоалетната е.
Спешно отделение. Говорете по-бавно.
О, г-н Лемиш!
Готов ли сте?
- О, да.
Водим тук една бременна жена. Може ли по-бързичко?
Веднага. Добре ли сте?
- Да. Контракциите са на пет минути.
Дръжте се, потегляме.
На вас трябва ли ви количка?
- Не.
Ани? Ще се видим ли после?
- Разбира се.
Къде изчезна баща ти?
- Не знам, беше тук.
Вкарайте го. Аз съм готов.
Изследвания на простатата
Ама моля ви! Познаваме ли се?
Хайде, Ани, дишай дълбоко.
Почти свърши.
Най-страшното мина. Свърши, скъпа.
Справи се.
Чудесно се справяш.
- Благодаря.
Вижте кой се върна от оня свят.
Татко, ти си се събудил!
Ние с Матю отиваме до кафенето за кока-кола.
Как си?
- Засега добре.
Звъняхме на Брайън, но беше напуснал хотела, а д-р Брукс…
Момент.
- Дръж се.
Синът на д-р Брукс си счупил ръката и той заминал за Мейн.
Д-р Брукс е в Мейн?!
- Да.
Здравей, Ани. Аз съм д-р Айзенбърг. Да видим какво е положението.
Днес аз замествам д-р Брукс.
А вие сте…
- Родителите й.
Вие ли ще…
- Да, аз.
Всичко изглежда нормално. Трябва да проверя разкритието.
Ние ще чакаме отвън.
Трябва да намерим друг лекар. Тази е по-млада и от Ани.
Имаш ли монети?
- Не.
Д-р Брукс каза, че е много добра.
- Ами ако нещо се обърка?
Едва ли има много опит.
Видя ли я как се казва? Мегън! Няма истински лекари с това име!
Колко бебета е изродила? Две?
- Всъщност 341.
И днес още две.
Вече може да влезете.
- Много благодарим.
Контракциите са още неравномерни, но стават все по-силни.
Може да отнеме още няколко часа. Затова…
Нека си почива между контракциите.
- Тръгвате ли си?
Ще бъда отсреща. Носите "Сайдкик"! Това са любимите ми маратонки.
И на мен.
- Няма по-добри.
А вашият термин кога е, г-жо Банкс?
Добре ли сте?
- Да, но нещо ме заболя…
Направо ме сряза.
- В деветия месец ли сте?
Ето пак.
- Елате да ви прегледам.
Не, няма нужда, добре съм.
Все пак по-добре да ви прегледам. Г-н Банкс ще остане при Ани.
Веднага се връщам. Не се тревожи. Спокойно, скъпи.
Докторката си я бива.
- Много е млада.
И ти си млада, но можеш да проектираш небостъргач.
Само ми кажи, когато свърши.
- Вдишай дълбоко. Сега издишай.
Не мога.
- Най-страшното мина.
Сигурен ли си?
- Напълно. Вече отслабва. Още малко.
Ето, край.
Готово, вече съм добре. Беше кратка, но ужасна.
Ани, може ли да поговоря с баща ти за момент?
Държиш ли се?
Пази ми мястото.
- Добре. Не се бави.
Г-н Банкс, съпругата ви ражда.
- Много смешно. Къде е тя?
Включват я на монитор.
Не, дъщеря ми ражда.
Зет ми го няма, а жена ми е държеливата…
Да не е фалшива тревога?
- Разкритието й е пет сантиметра.
Както върви, вашето дете може да изпревари внучето ви.
Аз ще се справя. А вие?
Идете да видите г-жа Банкс, а аз ще видя как е Ани.
Ако и двете родят преди полунощ, децата ще празнуват общ рожден ден.
Д-р Айзенбърг…
Тези жени са моят живот.
Знам.
Лош момент, знам.
Как е Ан?
- Добре, а ти?
Нито си бях приготвила багажа,
нито се бяхме упражнявали по метода "Ламаз"…
Имаш контракция.
- Знам.
Добре ли си?
Обещай ми, че ще стоиш при Ани. Тя има нужда от теб.
Разбира се.
- Добре.
Нина…
- Какво?
Тази нощ ще си имаме бебе.
- Знам.
Не е ли невероятно?
Не успяхме и име да му изберем.
Мислех си за Мегън, ако е момиче,
и Франк, ако е момче.
Франк Банкс! Звучи някак по европейски, нали?
Представям си го как се разхожда с фишу на врата.
Върви при Ани. Кажи й, че съм добре.
О, боже! Тези контракции много зачестиха.
Но ти върви, аз съм добре. И виж къде е Мати.
И, Джордж…
Забравих какво щях да ти кажа.
Така, дръж се! Още мъничко!
Тая беше гадна, а?
Още малко остана.
- Добре ли си?
Да, благодаря. Как е мама?
- Направо няма да повярваш.
Да не би да ражда?
- Всъщност да.
Боже!
- Ама че нощ!
Още лед!
- Не, аз ще донеса. Ти стой тук.
Татко, върви при…
- Спокойно.
Върви при мама, аз ще се оправя.
- Човекът с леда иде.
Още малко.
- Ето ти лед.
Върви, татко, аз ще се справя. Остани при мама.
Тя каза, че иска лед. Ще й го занеса и веднага се връщам.
Ще ида при дофторката да питам какво става.
А ти…
- Спокойно, няма да мърдам оттук.
Много добре.
Франк, нужен си ми, приятел.
- Нали съм тук? Какво има?
Ще останеш ли с мен?
- Да, докато чуя бибешки плач!
И аз не знам какво точно правя, но ще продължа да го правя.
Остани при Ани, докато аз съм при Нина,
а после ще се разменим.
Така се създава дружба, нали?
- Да, Франк.
Някой звъни на пожар.
Върви и не се бой, аз съм насреща.
Джордж, мисля, че е време.
- Не се отдалечавайте, татенце.
Татко!
Местим я в родилна зала.
- Готова съм.
Татко.
- Миличка.
Докторе.
Какво става?
Контракциите ви са много начесто и бебето не го понася.
Сърдечните му тонове отслабват и ако не настъпи бързо подобрение,
ще ви направя секцио, за да го извадя.
Съпругата ви скоро ще роди,
а аз не мога да бъда едновременно на две места.
При Ани всичко върви чудесно,
затова предлагам да я поверим на началника на отделението.
Просто се налага да остана при съпругата ви. Съгласен ли сте?
Добре. Ако пулсът не се оправи, колко ще отнеме…
Влезем ли в операционната, мога да извадя бебето и за 00 секунди.
Но за момента няма опасност.
Пациентката от четвърта стая ражда. Извикайте д-р Уагнър.
Татко! Мама добре ли е?
- Да, не се тревожи.
Здравей, Ани, аз съм д-р Уагнър. Дръж се, още малко.
Брайън!
- Ани!
Дано това да е съпругът.
- Той е.
Как разбра, че сме тук?
- Видях недоядената лазаня у вас.
Толкова се радвам, че успях.
- И аз.
Пристигнахме, това е нашата спирка.
Татко, ако…
Върви, върви.
Няма подобрение, Нина. Да вървим в операционната.
Пат, докарай я.
А ако не извади бебето навреме?
- Ще го извади.
Извинете.
Знаеш ли за какво си мислех?
За първата ни среща.
- За която закъсня с цял час ли?
Не закъснях.
- Напротив.
Пристигна, когато си тръгвах от ресторанта.
Не беше точно така. Всъщност пристигнах навреме.
Казвал съм ти го.
- Не си.
Така ли?
Помниш ли, че ми беше казала, че ще те позная по червеното поло?
Гледах през витрината как отиваш до телефонната кабина.
Беше толкова невероятно красива, че ме достраша да вляза.
Стоях и те гледах как си пиеш водата и говориш със сервитьора
и се влюбих в теб.
После видях как се качваш във фолксвагена си "костенурка",
а косата ти се вееше от прозореца.
Ти щеше потеглиш, а аз се уплаших, че повече няма да те видя.
И замалко да те прегазя.
Благодаря ти, че ми го каза, Джордж.
Благодаря ти, че се омъжи за мен, Нина.
Готови сме.
Татко, момче е. Имаме син!
Как е Ани?
- Добре. Направо чудесно.
Такъв сладур е. 3,460 кг.
Как е Нина?
- Все още чакам.
Трябва да се връщам.
- Върви.
Много се радвам. Целуни Ани от мен.
Станах дядо.
Г-н Банкс?
Искам да ви запозная с някого.
Момиченце е.
- Обичам момиченцата.
Как е Нина?
- Отлично. Справи се чудесно.
Луд ли съм, или това е най-красивото бебе на света?
Съвършена е.
Бихте ли казали на Нина, че има внук?
Разбира се. Честито.
И… благодаря.
Няма защо.
Здравей, хубавице.
Татко, ела да го видиш.
Ани казва, че ти е одрал кожата.
Твоето ли е?
- Това е дъщеря ми.
Много е хубава.
И в този миг, с дъщеря ми в едната ръка и внука ми в другата,
осъзнах, че по-голямо щастие от това няма накъде.
Преди да се усетим, двата месеца се изтърколиха
и дойде време да се разделим.
Това е.
Довиждане, мамо.
О, миличка. Разбий ги.
- Ще се постарая.
Дай да гушна Джордж за довиждане.
Здравей. Ти ли си Джордж? Ела да те гушна.
Може ли да го подържа?
- Разбира се.
Ето.
- С две ръце!
Е, довиждане.
Довиждане.
- Ще се чуваме.
Довиждане, Джордж. Ще ви се обаждаме.
Довиждане, Мегън. И да се обаждаш.
Може да съм майка на племенника ти, но съм ти и сестра.
Купих й подарък за довиждане.
- Много мило.
Благодаря. Тръгвайте, за да стигнете във Финикс по светло.
Добре.
Ако я храниш в 3 ч. през нощта, в Бостън ще е 6 ч.,
така че можеш да звъниш.
Чакайте, още не съм целунал внука си за довиждане.
Здравей, приятелче.
Не бой се, държа те.
Хубаво име си имаме с теб, Джордж. Благозвучно и солидно.
Фамилията му не е Зенкман, нали?
- Не.
Слава богу!
Как ме фрасна!
Дай пак. Давай.
Дядо е тук.
Вече трябва да тръгваме.
Чао.
- Аз ще го взема, Джордж.
Довиждане, Мати. Да слушаш.
- Чао.
Довиждане, мамо.
- Довиждане.
Сложи си колана. Ти също, Брайън.
Добре, татко. Ще се чуем довечера.
Понеже нямаш добра видимост, карай по-бавно.
Добре, татко.
Всичко хубаво!
Е, добре…
- Какво "добре"?
Да довършим темата ти по природни науки.
Ама тя е чак за четвъртък.
- Тъкмо ще имаме достатъчно време.
Нали не съм твърде стар, за да ти бъда баща?
Вече ми се смееш. Защо чак сега?
Обзалагам се, че това не го можеш.
Ще те науча на това и на разни други номера.
Как да подаваш изотзад, как да вкарваш кош отдалеч.
Научих кака ти, ще науча и теб. Мегън, искаш ли да видиш игрището?
Имаме си лампи, можем да играем и вечер. Само двамата - ти и аз.
Превод и субтитри ЕЛЕНА ЖЕЛЕВА
Филмът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО