Father of the Bride (1991) Свали субтитрите
БАЩАТА НА БУЛКАТА
Участват още: ДАЯН КИЙТЪН
КИМБЪРЛИ УИЛЯМС
ДЖОРДЖ НЮБЪРН
КИЪРЪН КЪЛКИН
Б. Д. УОНГ
ПИТЪР МАЙКЪЛ ГЬОЦ КЕЙТ МАКГРЕГЪР СТЮЪРТ
МАРТИН ШОРТ и др.
Музика АЛЪН СИЛВЕСТРИ
Оператор ДЖОН ЛИНДЛИ
Сценаристи: ФРАНСИС ГУДРИЧ АЛБЪРТ ХАКЕТ
НАНСИ МАЙЪРС ЧАРЛС ШАЙЪР
Режисьор ЧАРЛС ШАЙЪР
Преди си мислех, че сватбата е проста работа.
Момче и момиче се срещат, влюбват се,
той купува пръстен, тя си купува рокля и казват "да".
Оказа се, че съм грешал. Това е да се ожениш.
А сватбата е съвсем друга работа.
Знам го от опит. Току-що вдигах сватба.
Не моята - на дъщеря ми. Ани Банкс-Маккензи.
Това е фамилията на мъжа й. Маккензи.
Честно да ви кажа,
когато купих тази къща преди 17 години, минах по-евтино,
отколкото сега, когато Ани Банкс стана Ани Банкс-Маккензи.
Казват ми, че един ден ще си спомням това събитие с трепет и носталгия.
Дано!
Всеки от вас, който е баща, ще ме разбере.
Имате си малко момиченце - една чаровна душичка,
която ви се възхищава и боготвори по начин,
който направо ви пръска сърцето.
Спомням си как пъхаше малката си ръчичка в юмрука ми…
Обичаше да сяда в скута ми и да скланя главица на гърдите ми.
Казваше, че съм нейният герой.
В следващия момент иска да си пробие ушите
и те кара да я оставиш на цяла пряка от киното.
После се появява със сенки за очи и високи токчета.
От този момент си в постоянна паника.
Страх те е, че ще тръгне с първия срещнат.
Тези, които искат само едно. И ти знаеш точно какво е то,
защото на тяхната възраст и ти си искал същото.
После тя малко посъзрява
и преставаш да се притесняваш, че ще тръгне с първия срещнат.
Боиш се, че ще срещне точния за нея.
И това е най-големият ти кошмар…
защото тогава я губиш.
И преди да се усетиш, седиш сам в голямата празна къща
с ориз по смокинга и се чудиш какво е станало с живота ти.
Точно това се случи тук преди шест месеца.
Само преди шест месеца…
бурята връхлетя.
Ани следваше архитектура и изкара последния семестър в Рим.
Помня, че бях на работа във фабриката.
Имам компания за производство на спортни обувки.
Спомням си, че този ден бях напрегнат.
Простете, г-н Банкс!
- Вината е моя, Грейс.
Ани не беше отсъствала толкова дълго
и трябваше да си дойде всеки момент. Нямах търпение да я видя.
Джордж, кацнала е.
Дъщеря ми. Учи в чужбина. 11 часа полет.
Мразя самолети. Нали ме разбираш,
друго си е, когато детето ти е на земята.
Винаги съм бил грижовен баща.
Фен съм на предпазните колани, ранното лягане, вечерния час,
обажданията при закъснение и избягването на остри предмети.
Какво да ви кажа? Баща съм и тревогите са си нещо нормално.
Нина ли ще я вземе? И ще се видите у вас?
Да, ей сега тръгвам. Къде са ми ключовете?
Ето ги. Подпиши тук.
Шапката.
- Благодаря.
И да я доведеш.
Тръгнах си по-рано, защото трябваше да взема нещо специално.
Живеем в Сан Марино - малко градче в Южна Калифорния.
Много си го обичам, не само защото хората тук са дружелюбни,
а защото почти не се е променило от 25 години насам.
И понеже не си падам по промените, градчето ми приляга като ръкавица.
Стегнах и лъснах велосипеда на Ани - нова седалка, нови гуми.
Нямах търпение да й го покажа.
Това е нашата къща - Мейпъл Драйв 24.
Ани беше в първи клас, когато я купихме.
Няколко години по-късно, за наша изненада, се роди синът ни Мат.
Обичам дома си. Учех децата си да карат колело по алеята отпред,
правехме палатки в задния двор
и издялахме инициалите си на дървото отпред.
Къщата е топла през зимата, прохладна през лятото
и е страхотна с коледна украса. Никога не бих я сменил с друга.
Но най-много обичам в тази къща гласовете, които ме посрещат.
Здравей, рано си идваш.
- Къде е тя?
Оправя си багажа.
Изглежда просто невероятно, много е променена.
Няма търпение да те види.
- Променена ли?
Чао, тате.
Ани ми донесе това шоколадче чак от Рим.
Само пази американските ни мебели.
- Мати.
Високи маратонки.
Ей, грацие.
- Ей, моля.
В какъв смисъл е променена?
- Ами…
Ани!
- Здравей, татко.
Боже, колко ми липсваше!
- Цялата сияеш!
Защото съм много щастлива.
- Да отскочим и ние до Рим, а?
Страшно ще ви хареса. Няма по-романтично място на света.
И миришеш хубаво.
- Харесва ли ти? Подарък е.
Изглежда невероятно, нали? Едва я познах.
Хайде, вечерята е готова. Идваш ли, скъпи?
Е, след като вече се събрахме, трябва да обсъдим някои важни неща.
Първо: кой иска да ходи на мача на "Лейкърс" в четвъртък?
Аз. Твърдо "да".
- При твоята заетост?
Аз няма да мога, имам инвентаризация.
В четвъртък ли? Добре, става.
- Чудесно.
Мати, яж с вилица.
- Номер две.
Пол Саймън ще пее във "Форум" и мисля да взема билети.
Ами, добре.
Това "Ами, добре" за Пол Саймън мисля да го приемем за "да".
Ще звънна на моя човек.
- Скъпи?
Би ли донесъл виното от хладилника?
- Татко, чакай. Всъщност не знам.
Дали ти се слуша Пол Саймън ли?
- Слуша ми се, но…
Какво има? Случило ли се е нещо?
- Да. Да, случи се.
Такова нещо трудно се казва на родители,
особено на такива като моите. О, боже!
Кажи го направо. Какво става?
- Да.
Добре.
В Рим срещнах един човек. Той е американец.
Всъщност е от Ел Ей и се казва Брайън Маккензи и…
Той е най-невероятният и прекрасен мъж на света и…
Започнахме да се срещаме доста често и…
И се влюбихме. Да, така се получи
и решихме да се оженим. Което означава, че съм сгодена.
Сгодена съм! Омъжвам се!
Честито.
- Благодаря.
Майко мила! О, боже!
Значи това е годежният пръстен?
- Да!
Купихме го от един битак край Рим.
Продавачът ни каза, че е поне на сто години.
Татко, стига. Кажи нещо.
Прощавай, какво каза?
- Тате, в Рим срещнах един мъж.
Той е невероятен, прекрасен и ще се женим.
Мамо, какво му е?
- Джордж?
Джордж, какво има?
Ами това…
Това е абсурдно!
Много си малка, за да се омъжваш!
- Малка?! На 22 г. съм.
Мама е била едва на 21 г., когато се е омъжила за теб.
Това изобщо не е вярно!
- Да имаш да вземаш!
Колкото нея ли беше?
- Не, по-млада бях.
Бях колкото нея, когато я родих.
Това… няма значение. Сега е различно. Майка ти беше зряла.
Сега 22 г. не са това, което бяха. Мати, пусни климатика, горещо ми е.
Нали уж не вярваше в брака?
Казваше, че в него жената губи своята идентичност.
Нали искаше да си намериш работа, да печелиш пари,
да бъдеш самостоятелна.
- Почакай.
Не вярвах в брака, докато не срещнах Брайън.
Той не прилича на другите мъже. Искам да бъда негова жена.
И няма да изгубя идентичността си с него,
защото той не е тираничен мъжкар.
Прилича на теб, татко. Но е страшно умен.
Той много се радва, че ще стана архитект
и иска да проектирам нашия бъдещ дом.
Каза, че е готов да ме последва навсякъде.
Довери ми се, Джордж.
Няма да се омъжа за някой маймун, който ще ме залости в кухнята.
Повярвай ми, ще ти хареса. Той е гений.
И е много сладък.
И аз го обичам повече от всичко на света.
С какво се занимава Брайън?
- Кой е Брайън?
Забравих му името!
Той е независим експерт по комуникации.
"Независим"?
- Да.
Значи безработен. Браво!
Искаш да кажеш безработен човекоподобен гений,
когото ще трябва да издържам. Трябва да уволня някой трудолюбив баща
на три деца, защото зет ми -
независимият експерт по комуникации, не може да си намери работа другаде!
Нищо чудно, че е готов да те последва навсякъде.
Няма да се омъжваш! Край! Точка по въпроса!
И няма да ми викаш "Джордж"! На какво прилича това?
Тате, какво ти става?
Да не би да си доволна от това?
- Престани да се държиш като перко,
а поговори с нея, защото ще си тръгне,
ще се омъжи за момчето и няма да я видим повече.
Добре.
"Момче"! Откъде знаеш, че е момче? Може да е на 45 г.
Независим експерт по комуникации
не означава безработен човекоподобен!
Брайън е компютърен гений.
Поддържа сложни компютърни системи на големи банки и корпорации.
Пътува по цял свят - Токио, Бразилия, Женева.
Той е гений.
- Вече го спомена.
И на колко години е този гений?
На 26 г., а не на 45 г.
Все още мислите, че не ви чувам, когато сте в другата стая.
Щом го обичаш толкова, сигурно и аз ще го обикна.
Брайън?
- Маккензи.
Брайън Маккензи.
- Да.
Нямам търпение да се запознаем.
- Чудесно. След час ще е тук.
Да направим една игричка?
- На токчета съм.
Знаеш какво продаваме.
Нали няма да се омъжиш?
- Татко, престани!
Видя ли го? Как изглежда?
- Току-що пристигна.
И?
Кара прекалено бързо.
Момент. Джордж, искаш ли да го посрещнем?
Дали искам?
Здравейте!
- Здравейте, аз съм Брайън Маккензи.
Чудесно! Аз съм Нина Банкс.
- Да, познах ви от снимката.
Ани ми я показа в Рим.
- Заповядайте, влезте.
Здравейте, г-н Банкс.
Тогава за първи път намразих собственото си име.
Толкова много съм слушал за вас. Изключително ми е приятно, сър.
"Сър"! Веднага се сетих за две думи -
"гъзолизец" и "натегач".
Ани толкова ми е говорила за вас, че сякаш вече ви познавам.
Брайън!
- Ани!
Е, това е той.
- О, той е просто…
Малко притеснен от запознанството с бъдещите тъстове.
Но вие сте чудесни. Убеден съм, че няма от какво да се притеснявам.
Но въпреки това…
Хайде да отидем във…
- Чудесно.
Той е очарователен.
- Не ми харесва.
И носи "Найки"!
Мамо, къде е Мати?
- Заспа пред телевизора.
Утре ще се запознаеш с него.
Сядайте.
- Е?
Как точно се запознахте?
Бяхме единствените зрители в едно филмотечно кино
на късна прожекция на "Да отгледаш Бейби".
Непрекъснато се смеехме.
- На едни и същи неща.
Когато филмът свърши, го свалих.
- Не, аз ти поисках телефона
и после стана каквото стана.
Така е. През следващите три месеца бяхме неразделни.
Обикаляхме музеите, ходехме по концерти, на опера.
Пътувахме в провинцията. Помниш ли онова хотелче в Тоскана?
Онова ли?
Меко казано, не беше четиризвезден хотел.
Имате много смела дъщеря.
Брайън, с какво точно се занимавате? Ани спомена нещо за компютри.
Аз съм независим експерт по комуникации.
Това вече го чух.
Не звучи като сериозна професия ли?
- Не, нищо подобно.
Защото това каза баща ми, когато чу какво работя.
Всъщност "Пасифик Интернешънъл Банк" ме прати в Рим,
за да свържа местния им клон в тяхната мрежа Х-25.
Всички компютри в Европа използват мрежи Х-25.
И понеже централата на банката е в Ел Ей,
искаха да комуникират по европейския протокол.
И аз ги свързах.
А защо сте… независим?
Защото никой не може да си позволи да му плаща толкова висока заплата.
Да, така е.
Когато идвах насам, се опитах да се поставя на ваше място.
Дъщеря ви се връща от Рим след четиримесечно отсъствие
и ви сервира новината, че ще се омъжва.
И то за някакъв непознат. Сигурно за вас е било голям…
удар. Както казва вашето поколение.
Искам да ви кажа, че съм порядъчен човек,
досега не съм се сгодявал. Май не съм се и влюбвал.
Ани е най-невероятната жена, която съм срещал.
Нямам търпение да се оженим
и един ден да имаме деца…
и внуци.
Готов съм подкрепя мечтите й. Тя е много талантлив архитект.
Страшно се радвам, че я срещнах.
Обичам дъщеря ви.
И чувствата ми към нея никога няма да се променят.
Искам я завинаги.
Няма проблем, не е нужно да се прегръщаме.
Може би друг път.
- Това беше най-красивото обяснение,
което някога съм чувала.
Бях искрен.
- Чудесно.
Ще разведа Брайън из Сан Марино.
- Добре, миличка.
Навън захладня, вземи си пуловер.
- Няма проблем, топло ми е.
Подухва студен ветрец.
- Нищо ми няма.
Наистина е доста хладно.
- Така ли?
Добре, ще си взема сакото.
В този миг разбрах, че вече не аз командвам парада.
Тя пак щеше да ме обича, но по друг начин.
Вече не бях мъжът в живота на малкото ми момиченце.
Бях като стара обувка, която е много удобна,
но след няколко години вече е стар модел и пада от производство.
Така се чувствах сега - стар модел.
Мамо, не ни чакайте. Ще пием някъде капучино.
Добре. Лека нощ, Брайън.
- Лека нощ.
Довиждане, г-н Банкс.
- Викай му "Джордж". Или "татко"!
По-добре "Джордж".
- Добре.
Другия път ще ви наричам така.
- Карайте внимателно.
И си закопчайте презерватива.
- Татко!
Предпазния колан! Имах предвид колана!
Ще сложа баща ти да си легне. Днес му се събраха много вълнения.
До скоро.
- Лека нощ, приятно прекарване.
Лека нощ.
- Чао.
Весело прекарване.
Момчето е страхотно.
Няма да го бъде.
- Да се обзаложим ли?
Ани е прекалено духовна за него. Той изобщо не е за нея.
Давам им най-много един-два месеца.
- Момчето е точно за нея.
Усещам го. Извадихме късмет.
- Късмет?!
Не чу ли фалшивия му смях?
Мисля, че беше напълно искрен.
- О, моля те!
А речта му беше като извадена
от наръчник "Как да успиш бъдещата тъща".
Много грешиш, Джордж. Според мен беше съвсем искрен.
Защо, мислиш, се разплаках?
- Не знам защо и двете ревахте.
Я виж, жлезите ми подути ли са?
- Дай да видя. Не, скъпи, не.
А видя ли го как я опипва?
- В какъв смисъл?
Как в какъв? Непрекъснато я попипваше.
О, да, точно както ти мен, когато бяхме сгодени,
само че ти ми правеше и други неща. Беше различно.
Никога не сме ги правили в дома на родителите ти.
Да изброя ли всички стаи, където сме го правили?
Различно е, ние бяхме като разгонени кучета, а тя е наше дете.
Дете? За теб Ани все още е седемгодишно хлапе с плитки.
Това показва колко ме познаваш. Изобщо не е така.
Седемгодишно хлапе с плитки.
Работата е там, че изобщо не познаваме този Брайън.
Дори не знаем дали това е истинското му име.
Може да си има жена. Всеки ден пишат за такива,
дето имат по няколко съпруги и деца из цялата страна.
Може да е изпечен мошеник, който подмамва невинни девойки в чужбина,
представя се за независим не-знам-си-какъв,
а после духва, след като ги ограби.
Какво правиш?
- Приготвям леглото.
И сигурно не те интересува, че видях един досущ като Брайън
в "Най-издирваните престъпници"?
- Точно така, не ме интересува.
Джордж!
Той се държа чудесно. Много ми хареса.
И престани да се цупиш.
Много се радвам за Ани. Щастлива съм за нея.
Това е много важно събитие. Нека поне се прегърнем.
Това е страхотна новина. Сватба.
Бащата на булката. Можеш ли да повярваш?
48 часа по-късно сватбата още е на дневен ред и отиваме в "Бел Еър",
за да се запознаем с родителите на Брайън.
Защо трябва да обядваме с непознати?
- Синът им ще се жени за дъщеря ни
и е редно да се запознаем с бъдещите сватове.
Адски мразя думата "сватове".
И какво означава? Че вече сме законно свързани?
Не искам да ме сватосват. Особено с хора, живеещи в "Бел Еър".
И що за хора живеят в "Бел Еър"?
Богати хора.
Сигурно живеят в някоя слугинска колиба сред тези палати.
В чудесно настроение си.
- Настроението ми си е добро.
Мисля, че е тук.
Хубава колиба.
- По-лошо. Ужасно е голяма.
Значи ще се сродим с нафукани сноби. Само това ни липсваше.
Изглеждаш чудесно и много младееш.
Много важно. Не сме дошли тук, за да им се харесваме.
Нищо че ти се преоблече пет пъти.
- А ти смени девет ризи.
Две! Две с дълги ръкави и две с къси.
Здравейте!
- Джордж, Нина, добре дошли.
Аз съм Джон.
- Аз съм Джоана.
Добре дошли в дома ни.
- Моля, заповядайте.
Големината на този дом ме потискаше.
Цялата ни къща можеше да се побере във фоайето.
Колко притеснително нещо е срещата с бъдещите сватове.
Слава богу, че сте съвсем нормални хора.
Аз - определено.
Да ви призная, така се бяхме притеснили
от предстоящата среща с вас, че смених поне три тоалета.
А аз - четири ризи.
Представяте ли си човек да се шашне така?
Заповядайте, ще обядваме тук.
Марта, това са бъдещите ни сватове - Джордж и Нина Банкс.
Много ми е приятно.
Заповядайте.
- А това са другите ни деца.
Не се притеснявайте. Изглеждат страшни, но са много дружелюбни.
Ако сте спокойни, нищо няма да ви сторят.
Ей, кученце, здравей.
Стига, момчета. Марш! Добри момчета.
Елате да седнем.
- Моля.
Благодаря.
- Заповядайте. Джордж, скъпа.
Не знам дали децата са ви казали, но бяхме в Европа по работа
и минахме през Рим да видим Брайън. Така че бяхме няколко дни с Ани.
О, боже, направо се влюбихме в нея от пръв поглед.
Страхотна е, нали?
- Да, много се радваме за тях.
Ти как прие новината, Джордж?
- Аз ли?
Ами честно казано, бях малко изненадан.
А аз изпаднах в шок.
- Аз също.
Та те се познават едва от няколко месеца.
Именно. А Ани още не е завършила.
Повярвай, и мен сън не ме ловеше,
но все пак те се обичат, а и вече са пълнолетни.
Дали действат прибързано, или не, може би не е наша работа.
Да бе. Не било наша работа. Ние сме само родители.
И тъкмо щях да го кажа на глас, когато той ме зашлеви със…
Рано или късно, децата отлитат от гнездото,
а на нас ни остава само да им стискаме палци.
Джордж. Нина. Скъпа.
Този сипеше повечко мъдрости.
Изведнъж усетих как яката на ризата започва да ме души.
За Джордж и Нина. И за нашето великолепно бъдеще.
Първо - сватбата на децата ни
и радостта да ги гледаме как живеят щастливо.
След това ще споделим блаженството да се радваме на внуци.
Рождени дни, дипломиране…
Сега вече разбрах смисъла на израза: "Какъвто бащата, такъв и синът".
Изпитах остра нужда от въздух.
Къде е тоалетната?
- За съжаление, долната е в ремонт.
Може да ползвате тази на горния етаж - седмата врата отляво.
Втората ли?
- Седмата.
Седмата.
"Фърст Секюрити Банк"
Тръгвам си. Спокоен съм и си тръгвам.
Къш!
Чиба! Чупка!
Дано Джордж не се е изгубил горе.
- Ще се оправи.
Каква красива скулптура!
- Като жива е, нали?
Купихме я от Дания. Семейството ми е от Копенхаген.
Наистина ли?
Излъчва равновесие.
- Просто удивително.
Може да я сложа в градината.
Всъщност Брайън прекара доста лета в Дания
и вече говори датски по-добре от Джоана.
Наистина ли?
Смятаме и това лято да ходим там.
Разядките изглеждат вълшебно.
- Благодаря.
Няма ли да изчакаме Джордж?
Май не е зле да потърся Джордж.
- Не!
Марш!
Сериозно?
Значи мина добре?
- Повече от добре.
Просто нямаше накъде по-добре.
- Толкова се радвам.
При такива срещи всичко би могло да стане.
Сватбата вече официално е в ход. Рибата изглежда направо страхотно.
Майката на Брайън ми издиктува списъка на роднините си.
Това някаква шега ли е?
- Не само не е шега,
но и осем са от Копенхаген, а семейството на булката…
Знаеш ли колко струва двупосочен билет от Дания?
Осем билета, тате.
- Всъщност са девет.
Братовчедката на Джоана - Гите, била доста пълна жена
и се нуждае от две места.
И пътеката да задръсти, аз няма да й плащам…
Съжалявам, че закъснях.
- Здравей.
Здрасти, пич.
- Заповядайте.
Благодаря.
- Слев так.
Това е "моля" на датски.
- Благодаря.
Всичко изглежда супер. Личи си, че си царят на скарата, татко.
Е, решихте ли вече каква сватба искате?
Обсъждахме го.
- И какво решихте?
Голяма, малка?
- Не много голяма.
Нямаме чак толкова приятели.
- Значи говорим за малка сватба?
Тя не каза "малка", а "не много голяма".
Но не и нещо тежкарско, нали?
- Да.
Значи по-малкото е повече, а?
- В общи линии.
Питам не за друго, а защото имам страхотна идея
за мястото на тази чудесна, не малка,
но не и много голяма сватба.
- Така ли? Къде?
В любимия ни ресторант, където се храним вече 15 години.
Най-добрият! "Веселият бифтек".
Татко, не се шегувай.
- Думата "бифтек" няма да стои добре
върху сватбена покана, Джордж.
- Татко, не искам сватбата ми
да се празнува в заведение за ребърца с талаш по пода.
Не се сърди.
- Хотел "Бевърли Хилс" ли искаш?
Не. Всъщност искам венчавка в църквата и след това прием тук.
Такова е желанието ми.
- Тук ли?
Ето ги бургерите на булката и младоженеца. Да ви е сладко.
Тичайте да видите жонгльорите.
Мечтата на живота ми - сватба с барбекю.
Тази идея е по-добра от "Веселия бифтек".
Ще наредим маси за пикник, ще окачим гирлянди и балони,
ще поканим всичките си приятели, а аз ще приготвя гуакамоле.
Домашна сватба. Гениална идея.
Гениална идея - маси за пикник, гирлянди, балони, а ти - на скарата!
О, Джордж!
- Какво не ти харесва?
От мига, в който Ани ти каза, че ще се омъжва, ти откачи.
Не съм откачил. Държа се като всеки нормален любящ баща.
Нормален, значи? Добре. Падна в басейна на Маккензи,
предложи тържеството да е във "Веселия бифтек".
Следиш "Най-издирваните", за да видиш дали Брайън не е престъпник,
а сега и тази идея за пикник?! Сватбата е важно събитие.
Всеки го разбира, с изключение на теб.
Освен това, само не се ядосвай,
майката на Брайън ми и предложи да си поделим разходите по сватбата.
Може да нямаме къща с размерите на Роуд Айлънд, но не сме просяци
и можем да вдигнем прилична сватба на дъщеря си.
Прилична. И няма да си с готварска шапка, нали?
Кой говори за готварска шапка?
- Просто отлично те познавам.
Представях си нещата по съвсем друг начин.
Аз искам организатор на сватби, за да бъде всичко изпипано,
а ти - Гейб от "Веселият бифтек"!
- Чакай малко.
Какво е "организатор на сватби"?
- Човек, който организира сватби.
Че какво има да организира?
- Поканите, цветята, храната,
оркестъра, фотографа… Защо ме гледаш така?
Много хора ползват организатори.
- И двамата ни бива в ръководенето.
Можем да спретнем една сватба и без префърцунен организатор.
Добре, да сменим темата. Подобни спорове не са ми приятни.
И на мен.
- Моля те,
бъди така добър да се качиш горе, а аз ще довърша чиниите.
Само искам да ти припомня какво се случи със съседа отсреща.
Сватбата на дъщеря му замалко не го разори. Помниш ли?
Да не се озовем някой ден на улицата голи, само по халати.
Това беше шега.
- Ще падна от смях.
Добре де, ще ида. Ще се срещна с организатора на сватби.
Не искам, но ще отида. Ако все още държиш.
Доволна ли си?
- Да.
Ще ме оставите аз да говоря.
Пазаря се по-добре от вас. Как се казва агентът?
Франк.
- Френк?
Франк.
- Фронк?
Франк. Ето тук е.
Да влизаме.
О, мамо!
Боже мой, Ани, виж! Погледни дантелата.
Прекрасна е. И е с перли.
Тази много ми харесва.
- Ани, този сервиз харесва ли ти?
Този великолепен сервиз го имаме и в цвят слонова кост.
Здравейте. Вие сигурно сте Франк.
Уви, не. Аз съм неговият помощник Хауърд Уайнстайн.
Аз съм Нина Банкс, а това е Ани - булката.
Здравейте.
- И Джордж - моят съпруг.
Приятно ми е.
- Нещо за пиене?
Минерална вода, еспресо, шампанско?
- Не.
Ще уведомя шефа, че сте тук. Разгледайте, забавлявайте се.
Тук е страхотно.
Ани? Виж колко е сладко това.
- Изумително е.
И много си отива с кристала.
Гусин и гужа Банкс и тяхната фрелестна букла!
Здравейте!
Фростете, че се забавих, аз съм Франк. Фриятно ми е.
Хауърд предложи ли ви нещо?
- О, да.
Още в този миг разбрах, че правя огромна грешка.
Този тип щеше да организира сватбата ни? Как? Със субтитри?
Знаех си.
А сега елате да овсъдим големия ден за буклата.
Бащинко, насам.
Поседнете на мой дизайн диван. Фрелест, нали?
Така. Значи още нямате спусък на гостите,
но искате швабата да се състои у вас на шести юнуари, нали?
Да.
- Моля?
Да, искаме да направим сватбата у дома на шести януари.
Обожавам домашните шваби.
Те много врели и уютно. Просто фрелест.
Шести юнуари. Значи има седем месец.
Опа! Ехо! Фет месец.
Фет месеца не много, но не ме фритеснява толкоз.
Шъ видим зор, но па шъ стани фрекрасно.
Виждам, че фритеснени, ама няма страх.
Да видим сега. Ето какво фредлагам.
Фредлагам фърво да изберем туртата, защото тя много често офределя
каква точно шваба ще се фолучи. Избираме турта. Да?
Добре.
Кое избираме?
- Тортата, татко.
Благодаря, фомощнико. Много весело.
Това е една много нашумяла турта,
която много харесват за модните шваби.
А тази… вече не я фравя.
А тази е фамозна!
Невероятна е.
Същата е като онази в списанието.
- Харесва ли ти, татко?
Какво е това тук? Долари ли? Хиляда и двеста долара?
Гусин Банкс, цената е съвсем разумна за турта от такъв величина.
Тортата се прави от брашно и вода.
Дори първата ми кола не струваше 1200 долара.
Добре дошъл в 90-те, гусин Банкс.
Не само че не разбирах и думичка на тоя тип,
но и имах усещането, че ме взема на подбив.
Извинете, Франк. Може ли за секунда?
Разбира се, може и две секунди.
Хауърд, да върнем обаждания. Бързо.
Какво има, Джордж? Искаш да си тръгнем ли?
И ти ли?
- Не, аз го харесвам.
Мисля, че ще организира чудесна сватба.
Не гледай мен, вие решавате.
- Дай му шанс, Джордж, моля те.
Ани, тортата харесва ли ти?
- Невероятна е, татко.
Добре де, но нека…
- Няма да се изхвърляме.
Няма да харчим много.
- Благодаря.
Франк?
- Ида.
Ще вземем тортата.
- Чудесно.
Не се тревожете, гусин Банкс, ще доведа екипа си у вас.
С лек козметичен ремонт няма да фознаете къщата си.
От вас иска само усмихва се. Така. Имам интересна идея.
Предвид тематиката и колорита на швабата,
ще внесем елегантност…
С един замах бях изключен от играта.
Сега Ани, Нина и Франк движеха нещата.
Само най-фин китайски порцелан и убийствено красив кристал.
Бащинко отиде в историята.
Няколко дни по-късно бях на работа, доволен, че не говоря за сватбата.
През уикенда пробвах маратонките. Имат нужда от по-мека стелка.
Току-що пристигам от Ориента и нося прекрасна нова стока -
"Гучи", "Картие", "Луи Вюитон".
- Този Вюитон не съм го чувала.
Страхотен е, повярвайте, иначе нямаше да го копират.
Спокойно, г-н Банкс, в почивка са.
- Джордж, търси те Франк.
До петък очаквам моделите.
От това обаждане се боях от мига, в който чух "организатор на сватби".
Обажда се Хауърд Уайнстайн, асистентът на Франк.
Имам тук… за вас.
- Едва ви чувам.
Минавам с колата през някакъв… каньон.
Да ви набера ли пак?
- Не, кажете ми цената.
Колко ще се изръся?
- Общо всичко с цветята
и лимузината за медения месец…
- Добре де, колко?
И 50 на човек.
Прекъсва. Чух нещо като 150 на човек.
Не, не!
- Браво, щях да се самоубия.
По 250 долара на човек.
Веднага ме свържи с Нина.
- Тя тъкмо звънна.
Трябва ми бройката на гостите.
- Току-що ми я даде.
Колко са? Сто и петдесет?
Петстотин седемдесет и двама.
По 250 на калпак, означава, че само ние четиримата
трябва да платим 1000 долара, за да празнуваме в дома си!
Няма да мръднем от тази маса, докато не съкратим списъка.
Ако щете, поканете в църквата целия град или цялата околия,
но в деня на сватбата в тази къща няма да стъпят повече от 150 души.
Започваме да зачеркваме.
- Добре. Джим Пепър и съпруга.
Разбира се, нали са от моите.
- Тогава да почнем с моите.
Сем. Тирел. Клиенти са ми, но…
- Край. Махам ги.
Добре. Пепър и съпруга.
- Познаваме се от 20 години.
И не си ги виждал от 15.
- Ще кажа, че съм изгубил адреса.
Братовчедка ти Бетси - поетесата-келнерка-дизайнерка.
Няма да пипаме роднините. Всички знаят за сватбата.
Аз поканих един приятел - Камерън. Мама ми разреши да го поканя.
Ще си поиграеш с Камерън след сватбата.
Браво, отрязахме петима. Страхотни сме.
А Хари Кърби? Не сме го виждали от сто години.
Знам ли…
- Той не умря ли миналата година?
Да! Чудесно!
Извинете.
Кой е Франк Егелхофер?
- Моля?!
Да не поканим на сватбата нейния организатор?
Естествено! Мислиш, че ще му плащам 15 процента,
плюс хонорар, плюс още 500 долара, за да хрантутя него и асистента му?
Полудя ли?
- А може ли да поканя Камерън,
ако обещае да не яде?
- Гениално.
Кого другиго можем да откажем от яденето?
Моите родители и майка ти.
А защо не обявим цена за куверт? Така ще спечелим от сватбата.
Ани…
Пошегувах се.
Булки
"Как да организираме хубава сватба със скромен бюджет.
Пригответе сами сватбената си торта.
Намерете добър шивач да ви ушие копие на дизайнерска рокля.
Помолете някой приятел да ви снима."
В този миг реших да си трая и да приема съдбата си.
Първата стъпка бе да изтупам стария си смокинг от нафталина.
Страхотно изглеждаш, мой човек.
Разбий дансинга.
Джордж!
Ани, тук горе е.
Какво ще кажете? Купих го през 1975 г. и още ми става.
Супер си.
- Не е зле.
Може би…
Най-добре си купи нов. Всички ще сме с нови дрехи.
Защо, не съм ли готин? Там ще е пълно с млади госпожици.
Ще отворя.
Между другото, една добра новина. Църквата е на наше разположение.
Най-сетне нещо безплатно.
- Имах предвид, че е свободна.
Колко е хубаво. Каква фрелест.
Какви кепенци, също като в ретро филм.
Много ми харесва, но ще променим всичко.
Франк пристигна за уточняване на последните детайли по сватбата.
Първо прослушваха някакъв певец.
Как сърцето на Ани тупти в този ден,
от любовта на Брайън озарен.
Тъкмо се канех да кажа: "Ще ви се обадим", когато чух…
Хауърд, трябва да изнесем всички мебели, ако искаме да има фростор.
Колко сте шик. Много изискано. Гужа Банкс, един въфрос.
Хауърд, какво каза той за мебелите?
Трябва да ги изнесем, за да освободим място за 200 души.
А ако някой поиска да седне?
- Ще донесем столове.
Щом ще носите столове, тогава защо ще махате мебелите?
Гусин Банкс, с това си изкарвам хляба. Вервайте ми.
Всичко ще се изнесе с камион.
Това, разбира се, е дофълнителен разход, но се налага.
Ани, гужа Банкс! Елате насам.
Певецът хареса ли ви? Имаме и други.
Искам да ги видя.
- Добре, няма проблем.
Това е доставчикът на храната - моят добър фриятел Ханк Кучинецки.
Здравейте.
- Здравейте.
А сега бързичко да уфсъдим минюту.
Какво беше това? Припомни ми.
- Менюто.
За жалко, Ханк не говори английски, затова аз ще превежда.
Колко любезно от ваша страна.
За основно ястие Ханк фредлага тулешко.
Така ли? Аз не съм съгласна.
С кое?
- С телешкото.
Чела съм колко нехуманно се държат с телетата във фермите.
И аз го чел. Много шик. Никакво тулешко.
Значи остават ни морски дарове, което също шик,
и пуле, което не шик, но евтино.
- "Евтино". Най-сетне разбрах нещо.
Единствената добра новина.
Г-жо Банкс? Още нещо.
Какво прави тоя?
- Трябва ни по-висок волтаж.
Ще е по-евтино от нова инсталация.
Флоралните елементи отпред трябва да съответстват цветово на лебедите.
Лебеди ли?
- Ще е прекрасно.
Какви лебеди?
- Франк реши, че ще е много красиво,
ако край бордюрите с лалета щъкат лебеди.
Но ние нямаме лалета.
- Ще имате.
Гусин Банкс, имаме фроблем.
Ханс категорически отказва да приготви пуле.
Може ли да мина оттук?
Все се каня да я оправя. Първо бутнете и после дърпайте.
Да не се фаникьосваме. Я да видим.
Шъ гу закърфим.
Гусин Банкс, за морските дарове. Ханк пита дали окей или не окей.
Не, Франк. Кажи на Ханк, че не е окей.
Щом се налага да изнасям мебелите, да подсилвам инсталацията,
да пребоядисвам къщата, да си купувам нов смокинг
и да плащам за лебеди, искам "евтиното" пиле.
Ясно ли е?
- Разбрах за "евтиното".
Сега я втасали! Ханк каза, че шъ си фомисли.
Не можем го изгубим. Той гений и се нуждаем от негов талант. Окей?
Шъ видя какво мога да нафравя. Ханк! Ханк!
Виждам, че се изнервихте, но имам един бързичък въпрос.
За хората на паркинга. Четирима са добре, трима - поносимо,
но по-малко - истински кошмар.
- Двама.
Джордж?
- Двама.
Ханк рече, че ако искате фтица, той отказва се.
Отказва ли се?
- Как си, татко?
Снощи си забравих маратонките в стаята на Ани.
Имах непреодолимото усещане, че духът ми напуска тялото.
Трябваше да изляза от къщата, и то бързо.
Нина каза, че щом се спасявам, поне да напазарувам за вечеря.
Да бе, само това ми липсваше. Навалицата в супермаркета.
Имах нужда да покарам, да се успокоя и да не мисля за сватбата.
Но душевен покой не ми бе писан.
Извинете, господине, какво правите?
- Ще ти кажа какво правя.
Искам да купя осем кренвирша и осем хлебчета за хотдог.
Но никой не продава по осем, а само по 12.
И така аз плащам за хлебчета, които не ми трябват.
Затова вадя излишните хлебчета.
Съжалявам, но ще трябва да платите всичките.
Не са маркирани поотделно.
- Да бе. А знаеш ли защо?
Защото някой баровец, производител на кренвирши,
се е сдушил с друг баровец, който произвежда хлебчета,
и са решили да дерат народа!
Защото смятат, че народът е сбирщина от наивни кретени…
Охрана!
- И си плаща безропотно!
Е, повече няма да ме дерат,
защото няма да плащам за нещо, което не ми трябва!
Джордж Банкс казва "не"!
Кой е Джордж Банкс?
Аз!
Защо не се успокоим, господине?
"Ние" няма какво да се успокояваме, защото вие не сте ядосан.
За "ние" са нужни двама души, нали така?
Не знам, аз съм само зам.-управител на супермаркет.
Но ако не укротите топката и не си платите хлебчетата,
ще повикам полицията.
Да бе! Как пък не!
- Да, така.
Ей, върнете се! Веднага!
Направо ударих дъното. Да откача заради четири хлебчета.
Не можех да проумея защо тази сватба така ме побъркваше.
Банкс, жена ви е тук.
Няма ли да ме пуснете?
- Първо иска да си поговорите.
Първо иска да си поговорим?
- Благодаря.
Здравей, Джордж.
Защо си доволна, че ме виждаш тук?
- Не, не съм доволна, Джордж.
Мислиш ли, че ми е приятно да обяснявам,
че си арестуван за кражба на хлебчета?
Не съм ги крал. Исках да…
Ще те помоля да замълчиш, иначе ще повикам онзи полицай.
Ти страшно ме изтормози, Джордж.
Сватбата на Ани не е заговор срещу теб, а обикновена сватба.
Хората се женят ежедневно по целия свят.
Знам, че ще е скъпа, но ние не ходим в Европа,
не си купуваме скъпи коли, аз нямам ценни бижута.
Значи можем да си позволим една хубава сватба.
Ще те измъкна оттук при условие, че се съгласиш на следното.
Повтаряй след мен: Аз - Джордж Стенли Банкс…
Аз - Джордж Стенли Банкс…
обещавам да се държа подобаващо за възрастта си…
Обещавам да се държа подобаващо за възрастта си.
Да не пухтя, да не блещя очи, да не си разкопчавам яката…
Не си разкопчавам яката.
- Значи не правиш така, а?
Обещавам да не пухтя, да не блещя очи
и да не си разкопчавам яката.
Ще спра да гримаснича и няма да разправям на всеки
колко скъпо ми струва тази сватба.
- Не разправям на всеки!
Казал ви е, нали?
- По 250 на калпак.
Много благодаря!
Ще се постарая да мисля за чувствата на дъщеря си
и за това как всяка моя гримаса отнема частица от нейното щастие.
Обичам те, Нина.
Повтори го заради мен.
Ще се постарая да мисля за чувствата на дъщеря си
и за това как всяка моя гримаса отнема частица от нейното щастие.
И аз те обичам. Да си вървим.
Хайде, Мати! План Б!
Да ги разбием! Сега ще те вдигна!
Забий кош!
Ани! Брайън! Вижте, получихте подарък.
Първият ни подарък.
Всеки момент и вторият ще е тук.
- Откъде знаеш?
Нашите ще го донесат.
Сега ли ще връчваме подаръците? Добре, ей сега се връщам.
Къде отива?
- Може би има подарък за вас.
Знаеш ли какъв е?
- Нямам представа.
Вижте това.
- За нас ли е?
Да му се не види. Цяла кола.
- Само да я види татко!
Татко?
Видя ли какво ни подариха сем. Маккензи?
А ти не вярваше, че някога ще имаш нова кола.
Така е. Какво е това?
Ами… нищо. Просто дреболия, която мислех да ви подаря.
Нещо, което беше казала, че искаш.
Може ли да го видя?
- Да, но…
Не е нещо голямо.
Машина за капучино!
В магазина казаха, че била добра. Върхов модел.
Правела страхотна пяна.
Това беше моята мечта.
Просълзих се от умиление.
Отказали Приели
Не.
Ето, господин Банкс, точно вашият размер.
Чудесен е дори на закачалката.
Истински "Джорджо Армани". Оригинален модел.
Не питайте как го намерих, но ето го.
Имаме страхотни приятели, знаеш ли?
Сервизите са първокласни, не са проста стъклария.
Ужасно се радвам, че решихме да поднесем скъпите,
но шикозни морски дарове на нашата фамозна шваба.
А, прекрасната булка!
Току-що пристигна поредният чаен сервиз.
Какво има?
- Върни го обратно.
Я стига! Какво искаш да кажеш?
- Тате, не се шегувам.
Върнете всичко обратно. Сватба няма да има!
Съжалявам, татко, но няма да се омъжа за Брайън.
Добре, каквото и да решиш, ние сме с теб.
Чувствам се ужасно след всичко, което направихте.
А сега аз трябва да го разваля.
Не се тревожи. Сватби се развалят непрекъснато.
С майка ти ще се погрижим за всичко.
Какво стана?
Друго момиче ли?
- Не.
Виж си ризата.
- Нищо й няма.
Не, не е заради момиче.
Всичко започна от една дреболия. Той ми направи подарък.
Днес стават осем месеца от запознанството ни.
И ми подари… Само погледни.
Каза, че било за мен, за апартамента ни.
Виж само.
Това е блендер.
- Да. Точно така.
Не исках да ми проличи колко съм разочарована,
но вътрешно побеснях. Като каза, че е нещо за дома ни,
реших, че ще е нов часовник, модерен телефон
или някакъв красив албум, но блендер?!
Да не живеем в петдесетте години, та да ми подарява блендер?
Уплаших се. Направо се стреснах от очакванията му.
Започнах да нервнича, той ме попита какво ми е,
а аз го попитах какво трябва да означава подобен подарък.
Той каза: "Нищо", но аз не му повярвах и ужасно се скарахме.
Той каза, че реагирам истерично, а аз отвърнах: "От къде на къде?
В моето семейство няма истерици".
И тогава той изтърси нещо абсурдно, една безобразна гадна лъжа.
Погледнах го и си казах: "Този човек е лъжец!".
За какво те излъга?
Всъщност нещо за теб.
- За мен ли?
Когато сте били на гости у тях…
Това е толкова нелепо!
Каза, че си тършувал по бюрото на баща му,
намерил си чековата му книжка…
Първо си бил счупил огледалото в банята,
а после си открил чековата книжка и си я хвърлил в басейна им.
Ама че идиотщина! Какъв лъжец!
Влез.
Брайън е долу.
- Не искам да го виждам.
Изглежда ужасно.
- Чудесно.
Извини ме.
Реших, че е редно да изгладя нещата и поканих Брайън да пийнем по чашка.
Да си поговорим по мъжки.
Но докато слушах неговата версия по случая,
осъзнах, че това е златна възможност.
Моят шанс да се отърва от Брайън Маккензи.
Нали знаеш колко обича да прави бананов шейк?
Затова реших, че ще се зарадва на блендера.
Сега разбирам, че блендерът й навява някои мисли
за сексуалното неравенство през 50-те години,
но се кълна, че изобщо нямах предвид подобно нещо.
Вярвам ти.
- Така ли?
Ще го кажеш ли на Ани, татко?
Тъкмо бях решил да го нокаутирам,
когато погледнах разплаканите му очи и се чух да казвам…
Разбира се, че ще й кажа.
- Благодаря ти!
Тя ще повярва на всяка твоя дума.
Не само че не прогоних момчето,
а взех да го увещавам да не се предава.
Виж, Брайън, Ани е много емоционална,
а емоционалните хора понякога реагират истерично.
Ани е потомка на няколко поколения патологични истерици.
Самият аз съм доста импулсивен.
Майка ми е пълна откачалка.
Дядо ми - за него се разправяха легенди.
Хубавото е, че с всяко следващо поколение
тази склонност към истерии постепенно отслабва.
Така че вашите деца може да са нормални.
И сякаш това не стигаше, ами продължих.
Хубавото на емоционалността е,
че носи със себе си невероятен чар и обаяние,
заради което вероятно обичаш Ани.
Точно това харесвам най-много в нея.
И тогава ме цапардоса като тухла мисълта:
Ани беше точно като мен, а Брайън - също като Нина.
Бяха идеалната двойка.
Не мога да повярвам, че излезе с него. Какво ти каза?
Скъпа, прекарах с него цял час и можеш напълно да ми вярваш,
че този подарък по никакъв начин не е израз на чувствата му към теб.
Просто един кухненски уред.
Решил, че някой ден ще искаш да си направиш шейк.
Ти вярваш ли му?
- Напълно.
Той е долу и не е на себе си. Моля те, иди при него.
Онова, което ти е разказал за мен, за чековата книжка и басейна…
Да?
Какво?!
- Вярно е.
О, Брайън.
- Ани.
Съжалявам за блендера.
Права си. Проявих изключителна нетактичност.
Няма нищо, искам го.
Той е първият ми подарък от теб. Извинявай, че те нарекох "гадняр".
Татко ми разказа всичко.
- Боях се, че вече няма да те видя.
Ако не беше баща ти…
- Знам, знам.
Обичам те.
- И аз теб.
Всичко вече наред ли е?
Аз тогава ще…
Ани!
- Здрасти, Брайън. Какво става?
Доживяхме до януари.
Бяхме в навечерието на голямото събитие.
Прогнозата вещаеше, че ще е най-студената седмица в Ел Ей
от 50 години насам.
Но ние имахме толкова работа, че изобщо не усещахме студа.
Франк!
Десен - заедно, ляв - заедно…
Мати, още ли не си легнал?
- Упражнявам се.
Нали ще кавалерствам на мама в църквата.
Няма страшно, ще се справиш.
Как е по-правилно: десен - ляв, или първо ляв и после десен?
Ето така: първо десен - заедно, ляв - заедно.
Десен - заедно, ляв - заедно.
Чудесно.
Мати, съжалявам, че бях толкова погълнат от тази сватба.
Няма проблем.
- Малко те позабравих.
Нищо, разбирам те.
- Да, но…
Така беше. Но аз не се чувствам пренебрегнат.
Не се тревожи. Това няма да увреди трайно психиката ми.
Хубаво.
- Ще видиш.
Ужасно се вълнувам.
Трябва да си опаковам багажа, а стаята сякаш не е моята.
Ще бъде странно, нали?
Да останем тук само аз, ти и мама.
Да. Хайде, ела.
И хубаво да се наспиш.
Успех утре, татко.
- И на теб.
Ани?
- Да?
Лека нощ.
- Лека нощ, Мати. Обичам те.
И аз теб.
Аз ли те събудих?
- Не, бях буден.
Какво правиш?
- Не можах да заспя.
Непрекъснато си мислех, че това е последната ми нощ в моето легло,
в моя дом. Последната нощ от детството ми.
Живея тук от петгодишна, а се чувствам така,
сякаш утре трябва да върна ключа.
Толкова странно се чувствах, докато си събирах нещата.
Нали ти си ме учил да не изхвърлям нищо.
Та сега открих куп неща - стари плюшени играчки,
училищни албуми, старата ми шина,
кутията ми за фокуси…
Всичко си взех.
Не исках да ги изхвърля.
Знам, че не мога да остана,
но не ми се тръгва оттук.
Виж, най-хубавото на живота…
са изненадите. Малките неща, които се появяват изневиделица
и те разтърсват из основи.
На мен все още ми се случва.
- Виж ти.
Какво е това?
- Не мога да повярвам.
Тъкмо говореше за изненади.
От деветгодишен не помня тук да е валял сняг.
Мама направо ще умре.
Какво, защо ме гледаш така?
Нищо, просто се замислих.
За това, че ще похарчиш още пари ли?
Не.
За това, че ще помня този миг до края на живота си.
Тъй като градът не беше виждал сняг от 36 години,
това създаде някои проблеми.
Първо, изпаднахме в паника и докарахме отоплителни уреди,
но те разтопиха ледените статуи и трябваше да ги махнем.
Наложи се цветарката да размразява лалетата със сешоар.
Франк и Хауърд лично изринаха снега от алеята безплатно.
Фо-живо, всеки момент ще дойдат.
- Старая се.
А лебедите прекараха сутринта във ваната.
Иначе всичко вървеше по план.
Нина, минава три часът!
- Слава богу, че снегът е бял.
Направо като по поръчка.
Франк, имаш ли игла и конец?
- Ей сегичка штъ офравя.
Хауърд, нафраво в църквата!
- Тръгвам.
Донесъл съм друг конец. Мислех, че ще си с черен смукинг.
Това е черен смукинг.
- Не, скъпи.
Тоз смукинг е тъмносин. Определено.
Армани не прави сини смокинги.
Армани не ги прави и от полиестер.
Франк, къде са колите? Вече трябваше да са тук.
Де са тия гули?
Успокой се, скъпи, всичко ще бъде наред.
Не могат да започнат без нас.
Знаех, че няма да мога да запомня с какъв тоалет беше Нина в този ден.
Но знаех и че никога няма да забравя как изглеждаше тя.
Нина.
- Благодаря ти, Джордж.
Толкова си хубава, че направо ще засенчиш булката.
Гулите са тук! Матю, строй се, преброй се!
Майтапче.
Какво си направил с косата си, скъпи?
Сложих й гел. Не ти ли харесва?
- Напротив, страхотна е.
Много е шик, момчето ми.
- Благодаря.
Ние сме в първата кола, а вие с Ани - след нас.
Джордж!
- Да, след вас. Ани!
Ани?
Готова съм, влез.
Изглеждаш прекрасно.
- Благодаря.
Ами тогава да тръгваме.
Ето ни!
Майката на булката! Къде е шаферът?
- Джордж!
Ляв - заедно, десен - заедно.
- Записал съм си. Виждаш ли?
Дай да те оправя.
Майката на булката. Започваме.
Джордж.
- Всички да се подредят, време е.
Майката на булката. Започваме. Сега ще отворя вратите.
Наташа, стига си надзъртала. Хайде, готови.
И ляв, и десен… Много добре, усмихнете се.
Десен, ляв. И десен… Много добре.
Усмихнете се.
Това беше моментът, от който се ужасявах от половин година.
Всъщност от 22 години.
Чакай, татко.
- Ани направо ме смая.
Никога не я бях виждал толкова спокойна.
Сякаш не беше от нашия род.
Сега.
Скъпи влюбени, днес сме се събрали
в присъствието на вашите родители, приятели и близки,
за да скрепим в свещен брачен съюз…
Мислех единствено и само за репликата си.
И изведнъж - пълен мрак.
Имах само една дума, а не можех да си я спомня.
Когато свещеникът кажеше: "Кой дава тази жена?",
трябваше да отговоря "Аз", или пък беше "Аз я давам"?
Бях блокирал. Имах чувството, че всички очи са втренчени в тила ми
и само чакат да се издъня, когато удари часът на истината.
Кой дава тази жена
в лоното на брачния съюз?
- Аз.
Ани и Брайън, днес сте дошли тук…
Кой дава тази жена ли?
Тази жена?!
Та тя не е жена, а е още дете. И ни напуска.
С пълното съзнание за вашите задължения и отговорности.
В този момент си дадох сметка, че вече никога, когато се прибирам,
нямаше да видя Ани на стълбите.
Вече нямаше да я видя по нощница и къси чорапи на масата за закуска.
И внезапно осъзнах какво всъщност ставаше.
Ани вече беше пораснала и ни напускаше.
И изведнъж изпитах ужасна болка.
Аз - Брайън Маккензи…
- Аз - Брайън Маккензи…
вземам теб - Ани Банкс…
- Вземам теб - Ани Банкс…
за моя законна съпруга…
- За моя законна съпруга…
за да ти бъда обич и опора до края на дните си.
Аз - Ани Банкс…
- Аз - Ани Банкс…
вземам теб - Брайън Маккензи…
- Вземам теб - Брайън Маккензи…
за мой законен съпруг…
- За мой законен съпруг…
за да ти бъда обич и опора до края на дните си.
Пръстена, моля.
С този пръстен, символ на моята любов и нежност,
вземам теб за съпруга.
С този пръстен, символ на моята любов и нежност,
вземам теб за съпруга.
Скъпи.
С този пръстен, символ на моята любов и нежност,
вземам теб за съпруг.
С този пръстен, символ на моята любов и нежност,
вземам теб за съпруг.
По силата на пълномощията, които са ми отредени,
ви обявявам за съпруг и съпруга. Може да целунете булката.
Е, свърши се.
А сега, както казва синът ми, беше време за купон.
Къщата се пръскаше по шевовете. Накъдето и да погледнех,
виждах физиономии, повечето от които не познавах.
Джордж, ела да те запозная с датските ни роднини.
Датските роднини се скъсаха да ми благодарят
за самолетните билети.
Всички хвалеха сватбата,
възхищаваха се от къщата, от цветята, ордьоврите, лебедите.
Дори минахме само с двама обслужващи паркинга.
Всичко вървеше по вода, но имаше една дребна подробност.
Още не бях целунал булката.
- Къде е Ани?
Правят си снимки.
- Здрасти, Бен.
Погледнете се в очите. Чудесно.
Съжалявам, трябва да минете през предната врата.
Може ли една хапка?
- Съжалявам, всичко свърши.
Я, копче! Тъмносиньо! Трябва да е ваше.
Заповядайте при тентата. Вечерята е сервирана.
Тентата е насам.
Ани!
Невероятно. За пръв път виждах опашка да се образува толкова бързо.
Сякаш всички знаеха колко ми струва черпнята.
Най-сетне успях да стигна до тентата.
Тъкмо предвкусвах деликатесите, за които слушах от пет месеца…
Тате, тате! Едни ченгета отвън те търсят.
Ченгета ли?
- Чух, ще уредим въпроса.
Тръгвам с Джордж. Хайде, Джордж, бързичко.
Остави на мен. Дай си фортфейла.
- Престани!
Какво става?
Нали ти казах, Камерън?
Къщата ваша ли е?
- Мен ли питате?
Да, вас, със синия смокинг.
Да, моя е.
Имате ли разрешение за паркиране на 200 коли?
Фроблемата, гусин полицай, е, че трябваше да има четирима,
които да фаркират гулите, но двама ги тръшна гриф.
Разчистете улицата, преди да е дошла пожарната.
Добре. А как да го направим?
Както щете, но искам до половин час улицата да е разчистена.
Готово, шъ гу направим, нямате грижа.
Джордж, викат ме вътре.
Дойде тържественият момент - рязането на туртата.
Идвам.
Откъде да намеря още двама шофьори?
Страхотна сватба, г-н Банкс.
И не се тревожете. Нищо не съм ял.
Значи ставаме двама.
Къде е той?
- Не знам.
Трябва да призная, че сватбата направи пълен фурор.
За да бъда напълно щастлив, ми липсваше само танц с булката.
Дами и господа, след малко г-жа Ани Банкс-Маккензи
ще хвърли букета си във фоайето, след което заминава за Хаваите.
Това нямаше да го пропусна.
Тълпата се юрна през дневната, затова реших да мина напряко.
Къде е татко?
- Не знам. Не го виждам.
Да го хвърлям ли?
Пропусна момента.
Довиждане.
Нея вече я нямаше. Моята Ани замина,
а аз така и не успях да се сбогувам с нея.
Когато и последният гост си тръгна, последната чаша шампанско бе изпита,
направихме оглед на щетите.
Странно, колко празна може да стане внезапно една къща.
Съжалявам, че не успя да се сбогуваш с нея.
Няма нищо.
Мисля, че ще бъде много щастлива.
- Да.
То се знае.
Ало?
- Татко?
Здравей. Къде си?
На летището. Не можех да тръгна, без да сме си казали довиждане.
Благодари на мама от мое име.
Татко…
Обичам те. Много те обичам.
И аз те обичам, миличка.
Благодаря, че се обади. И да си прекарате страхотно.
Благодаря, непременно. Чао.
Беше Ани.
Край
Превод и субтитри ЕЛЕНА ЖЕЛЕВА
Филмът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО