Columbo - 07x02 (1977) Свали субтитрите
и отново ви казвам: "Светът е моята кухня."
Свят на изискана храна в ресторанта и във вашия дом.
В Япония казват, че храната се приготвя за очите,
както и за небцето. Но това не важи за хранителния ритуал,
познат като "одори" - танц на плътта.
В страна, в която мнозина обичат морската храна прясна и сурова,
има такива, които я предпочитат жива. Скаридата още се гърчи,
докато е потопена в соса и изядена с удоволствие.
Не позволява добрият вкус да го заслепи.
За разлика от парите.
- И все пак, добре работеше за нас.
Не и за мен, вече не.
В случая с фугу - японската риба-балон,
това буквално е истина. Тигровото фугу,
считано за най-вкусния вид,
е и най-смъртоносно с учудващо силната си отрова.
Освен ако токсичният дроб и други органи
не бъдат отстранени с голяма прецизност.
Отказвам се.
- Кога?
Тази вечер.
- Тази вечер?
С него е свършено.
- Или миниатюрна частица от отровата.
Вкусът на вечността.
Очарователно.
- Пол, още няколко снимки с кутията.
Животът ми би бил непоносим без дневната ми порция "Бон Снакс".
Чудесно.
- Да. Аншоата ми ще ридае,
моето пате ще бъде самотно,
а камамберът ми - неутешим.
Късам ли сърцето ти, Чарли?
- Продължавай, справяш се.
Колко още, момчета?
- Само една.
Винаги е само една. Ако накажеш фотограф с 20 камшика,
той ще иска още един.
Страхотно.
- Стига. Бонжур и "Бон Снакс".
Благодаря, Пол.
- Оттук, господа.
Ще направим коректура и ще се върнем.
- По-добре чек.
Бележките ми за обяда на кулинарните критици.
Бележки.
Обади ли се на летището?
- Полетът на г-н Озу е навреме.
Безупречна си. Бижу.
Какво бижу?
- Сапфир.
Твърде студено е. Предпочитам да съм смарагд.
Готово.
Пол, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
Имаме ли любовна връзка?
Бих казал прелюдия към връзката.
Това е чудесно, Пол.
Защо се занимавам с банковите въпроси?
- Защото се налага.
Мразя това.
- Банкерството е част от работата ти.
Непочтено е.
- Счетоводител ли си, Ив?
Не съм. Нито съм Айрин Демайло.
Защо трябва да се преструвам на Айрин Демайло?
Защото имаме връзка.
Мислех, че са само прелюдия.
Прелюдията почти приключват.
Връзката ни тепърва започва.
Виторио.
Ласкаеш бедния ми ресторант, г-н Жерар.
И двамата знаем, че ресторантът ти е великолепен.
Да вечеряме заедно и пак ще бъдем приятели.
Ще вечеряме. Щом се самопокани, ще вечеряме.
Алберт. Любимият ми шеф италиано.
Какво ни готвиш тук?
Моята антипаста.
Розмарин, шалот,
малко хвойна. Отлично.
Нещо друго, Виторио?
- Не, Алберто. Справи се чудесно.
И така.
- Така.
Явно не приемаш сериозно думите ми по телефона.
Вече не се нуждая от твоите похвали.
Нито по радиото и телевизията,
нито по вестниците и списанията.
Както искаш, ресторантът е твой.
- Приключих с малките ни сделки.
Нито пени повече. Разбра ли?
Това е много вкусно.
- Вече няма 25 процента за теб,
г-н Пол Жерар.
Прочутият г-н Пол Жерар.
Ще кажа на света какъв си.
Не забравяш ли нещо?
- Доказателство ли? Имам такова.
Забрави виното. Може ли да предложа каберне?
А аз да предложа "Марго", маестро?
- Добре.
Щом приключа с теб, ще гладуваш като уличен просяк.
"Марго".
Жалко, че всичко трябва да свърши така.
Какво ще напишеш? "Ресторантът на Виторио е гаден"?
Колко жалко.
Чао.
Стари приятелю.
Почакай. Тази вечер ще ти дам урок.
Пол Жерар?
- Да.
Повикаха ме.
- Аз съм сержант Бърк.
Бихте ли изчакали тук, моля?
От полицията поискаха да се свържа с Пол Жерар. Той е тук.
Г-н Жерар?
Г-н Пол Жерар?
- Да.
Простете, че се храня тук, но нямах възможност да се прибера.
Шеф Алберт бе любезен да ми приготви чопино.
Чудесно е.
Използва прясно настъргана лимонова кора, за да придаде изтънчен вкус.
Е, не е нужно да ви го казвам. Г-н Жерар, за мен е удоволствие
Не пропускам статиите ви.
Казвам се лейтенант Коломбо от "Убийства".
Лейтенант, дойдох веднага, щом от полицията ми се обадиха.
Не мога да повярвам, че Виторио е мъртъв.
Отрова?
- Такова е заключението на патолога.
Моля, седнете, сър.
- Благодаря.
Боже мой, отрова.
Ядох от същото ястие. Алберт го приготви.
Точно това каза и той. Може ли да попитам как се чувствате?
Не знам, не съм сигурен.
Бях на летището, после вкъщи.
Нямам симптоми.
- А после сте дошли тук?
Да.
Казахте, че Алберт е сготвил това.
Вкусно е, а тайната е в босилека и чесъна.
Разбирам какво имате предвид, сър. Алберт и отровата.
Много се съмнявам в това.
Щом го доведохме за разпит, той силно се възмути.
Взе нож и вилица и започна да яде всичко пред очите си.
В отлично здраве е.
А момчето - Марио.
- Доколкото разбрах, не е ял.
Чудя се защо мидите, които купувате от магазина,
никога не стават по този начин.
Сготвям ги, нищо изискано. Колкото до г-жа Коломбо,
тя е забележителна жена с много интереси.
Но готвенето не е сред тях. Тя доста ме насърчава.
По-добре ли се чувствате?
- Да, благодаря.
Канех се да ви питам нещо.
Дали...
Ходили сте до летището тази вечер?
- Да, да посрещна приятел.
И сте дошли право тук?
- Не, лейтенант.
Когато се прибрах вкъщи, тогава полицията ми се обади.
Колко време ви отне от вкъщи до тук?
Дойдох незабавно. От обаждането до пристигането ми
около осем минути. Това важно ли е, лейтенант?
Не, сър. Само за доклада ми.
Исках да ви питам
дали жертвата показа признаци на тревожност.
Не, определено нищо такова.
- Сигурен ли сте, сър?
Нещо, което да сте забравили? Разбираемо е нещо да ви се изплъзне.
Целият този стрес и отровата, която лети наоколо.
Кое ви кара да мислите, че Виторио е изпитвал тревожност?
Най-вече, защото е убит.
Тревожността и убийството са неразделни. Съдя от опит.
Лейтенант.
Алберт, възможно ли е всичко това да е вярно?
Г-н Жерар, Виторио беше почтен човек.
Вие сте кулинарен критик, при това отличен.
Аз съм обикновен шеф-готвач,
но знам, че говоря от името на всички шеф-готвачи.
Иска ми се вие да бяхте умрял.
- О, Алберт.
Лейтенант, момчето Марио, вече можете да говорите с него.
Отивам си вкъщи да се напия.
Благодаря, Алберт. Пак ще се видим.
Горкият. Дойде му в повече.
Предполагам, на всички ни дойде в повече.
Може ли да помогна с Марио?
- Разбира се.
Да ви кажа ли какво е съвпадение?
Миналата седмица слушах предаването ви по радиото в колата,
когато влязох в тунел. Пропуснах края
на чудесна рецепта за сос.
Помните ли името на соса?
- Възможно ли е да е "Бешамел"?
Не. Искам да изненадам г-жа Коломбо.
"Ремулад"? Холандес"?
Ще се сетя след минута. Беше някакво френско име.
Може ли да попитам кой се е обадил на полицията?
Марио, сър.
Той не говори и дума английски.
- Но е доста умен.
Според сержант Бърк, обадил се е на майка си в Генуа,
а тя се е обадила на тукашната полиция от толкова далече.
Генуа...
- Забележителен е.
Разбрах, че сте си тръгнали, без да довършите вечерята.
Да, за щастие.
И преди жертвата да покаже признаци на отравяне?
Да.
Ще разпитам свидетеля.
Успокой се, успокой се...
Казва, че е обичал вуйчо си. Вярвам му.
Защо би го убил?
Какво още каза?
Чичо му бил много ядосан, блъскал чекмеджетата.
Защо е блъскал чекмеджета? Защо изобщо ги е отварял?
Оставил е подноса там.
Нищо не е прибрано.
Защо е отварял чекмеджетата?
Трябва да помисля над това. Вижте тези красиви тенджери.
Момчето спомена за спор и викове.
За какво се карахте, сър?
- За дреболии.
Повечето спорове започват с дреболии.
Всяка година кулинарните критици организират вечеря с награди.
Последните три години я организирахме "При Виторио".
Тази година комисията реши да я направи при "Шез Дювал".
Виторио прие това като обида. Понеже съм в комисията, той ме обвини,
че съм предложил смяната и че съм повлиял на избора им.
Направихте ли го, сър?
- Да.
С цялата си честност, трябва да призная, че го направих.
Г-н Жерар, благодаря ви за помощта.
Удоволствие е да помогна с каквото мога.
Още нещо. Книгата за резервации.
Виторио ви е записал за вечеря в 20:00.
А преди това е записал
в 16:00
среща с М. Чой и М. Дювал. Тези имена говорят ли ви нещо?
М. Чой е Мери Чой. Тя притежава "Домът на Чой".
А кой е М. Дювал?
- Макс Дювал, държи "Шез Дювал".
Виторио познаваше и двамата. Не разбирам защо срещата да е важна.
Вероятно не е, но за Виторио е била. Дори я е отбелязал
с четири удивителни знака.
Странно.
- И което е по-странно,
направил ли е същото с вашето име?
Нарисувал е окръжност и стрелка.
- Странно.
Свързал е вашето име с техните.
- Много странно.
Знаете ли причина, поради която е белязал резервациите по този начин?
Не. Трябва да кажа, че е много странно.
Лейтенант, много е късно. Денят бе мъчителен.
Приятна вечер.
Съжалявам, но не мога да позволя да ви се размине.
Какво?
- Рецептата ви.
Не мислехте, че ще се сетя, нали? Сосът е с лук.
Значи е сос "Субиз".
Рецептата е проста, ще ви я дам.
- Много съм ви благодарен, сър.
Приятна вечер.
Приятна вечер.
"Шез Дювал"
Нищо не е вечно, освен отровата. Кой би се сетил за отрова?
Кой би си представил такова нещо? Виторио Роси.
Учихме заедно в хотелиерското училище в Швейцария.
Вчера сте имали среща с него, затова се чудех...
Това каквото си мисля ли е? Патица галантин?
Да, това е моят галантин.
- Четох за това в готварска книга,
но никога не съм го виждал.
Тези черни копченца истински трюфели ли са?
Разбира се. А зелената мозайка е пистачо.
Отвътре има друг вид месо.
- Шунка.
Истинско произведение на изкуството.
Ето какво исках да ви попитам. Вчера сте имали среща с г-н Роси.
По какъв повод?
- Коктейли, пазаруване,
клюки между стари приятели.
Тъй като сте от последните, които са го видели жив, бихте ли...
Мислите ли...
Може ли да опитам да направя това?
Това ли?
Яйца в желе. Много искам да изпитам чувството.
Начинът, по който гарнирате ястието.
- Да, пробвайте се.
Много благодаря.
Исках да ви попитам за умственото състояние на жертвата.
Лейтенант Коломбо? Аз съм Луи, шеф-готвачът.
За мен е огромно удоволствие.
- Виторио ми бе приятел. Успех.
Приготвих ви нещо дребно.
Пълнени гъби.
- Пълнени гъби с раци.
Със сос "Бешамел" ли се приготвят?
- Именно.
Искрено ще им се насладя.
Мерси, мосю.
- Благодаря, сър.
Всички обичахме Виторио. Ще ни липсва, лейтенант.
Кажете ми, при последната ви среща с Виторио,
показвал ли е някакъв страх? Да е споменавал за смъртна заплаха?
Не. Всъщност,
беше доста зает и необщителен.
Изглеждаше странно мълчалив.
Бил е погълнат от мисли.
- Потискаше всичко, готов да гръмне.
Нищо не подсказваше, че е потенциална жертва.
Напротив, изглеждаше като човек, готов да извърши убийство.
И разбрахте това от мълчанието му?
Много проницателен сте, г-н Дювал.
Желаете ли ликьор, г-н Жерар?
- Благодаря. Днес съм на лек обяд.
Ама че съвпадение. Нямах представа, че сте тук.
Ще обядвате ли с мен?
- Не съм гладен.
Ометох три пълнени гъби с рачешко месо.
Но ще седна при вас.
Ако сте като мен, значи не сте луд да ядете сам.
Започвам да гледам на вас като стар познат, лейтенант.
Благодаря ви, сър. И аз започвам да ви опознавам.
Желаете ли шампанско?
- Не, благодаря.
Ще се зарадвате да чуете нещо.
При мен е лабораторният доклад за отровата.
Още не знаят каква отрова е убила приятелят ви Виторио.
Но са установили, че не е била в храната.
Била е във виното.
Във виното?
Невероятно.
Защо трябва да се радвам да чуя, че отровата е била във виното?
Не разбирате ли? Това ви маха от списъка ми със заподозрени?
Според момчето, Виторио е отворил бутилката след вашето тръгване.
Не знаех, че съм в списъка ви със заподозрени.
Признавам, че намирам всичко това за озадачаващо.
Такова е.
Онова момче Марио
е изпратено в избата за бутилка "Марго".
Избира бутилката произволно, а в нея има отрова.
Как ще обясните това?
Лейтенант Коломбо, бях приятел на Виторио.
С моите комплименти.
Хайвер? Пушена сьомга?
И гъши дроб.
Благодаря много.
Удивително оформление.
Успех, сър.
Боже, това ме подсеща нещо.
Г-жа Коломбо каза да купя нещо за вечеря.
Знам, че не съм специалист в сферата, но имам теория.
Моля ви, не се смейте.
Не си и помислям.
- Възможно е да е нещастен случай.
Нещастен случай? Отровата да е попаднала в бутилката случайно?
Може да се е случило в шатото, където бутилират виното.
Вероятно разлят инсектицид, който не е бил забелязан.
Виното е било затапено и натоварено.
- Много интересна идея, сър.
Но СЗО няма данни за отравяния из френските лозя.
Разбирам.
- Това узряло ли е?
Не мисля, че е достатъчно меко.
Узряло е.
- Съжалявам за теорията ви.
Но има друга вероятност.
Може би Виторио е възнамерявал сам да убие някого.
И е вечерял с вас.
Имате предвид, че е възнамерявал да убие мен?
Да помислим.
Да предположим, че Виторио е сложил отрова в бутилката,
като е мислел, че вие ще пиете. А когато сте си тръгнали,
е направил фаталната грешка да пие.
Да.
Разбирам, че може би е възможно.
Разбирате?
Тогава обяснете на мен.
Как човек може да направи такава грешка?
Дори не разбирам защо Виторио ще иска да ви убие.
Сещате ли се за причина?
- Не, разбира се. Имате право.
Идеята е нелепа.
Аз я предложих, но ще измисля по-добри.
Как отровата е попаднала във виното? Това е въпросът.
Не се тревожете. Ще си го запиша на картичка,
ще го поставя на огледалото си
и само за това ще мисля.
Ив.
Аз съм глупак.
Интересно. Откога си глупак?
Откакто те въвлякох в проклетия бизнес със сметката на Айрин Демайло.
Не беше честно.
- "Връзка" ли каза?
Ив, отиди в банката за последен път.
- О, не.
Закрий сметката, прибери се и си стягай багажа.
Тук ли се нанасям?
- Ще ти трябва паспорт.
Паспорт ли?
- За следващата ти задача.
Отиваш в Париж заради нова книга. Време е великите европейски ресторанти
да бъдат отново посетени. Аз съм зает, ти ще ядеш от храната на боговете.
Ще се срещнем след месец. После ще обикаляме Средиземноморието,
Испания...
- И гръцките острови?
Какъв егоист съм. Чака те работа, а аз те задържам.
Всичко е наред.
- Да обобщим, първо банката.
Закриваш сметката на Демайло. После Франция, Италия, Испания.
И Монте Карло.
- Никога няма да забравиш Монте Карло?
Имаш ли чекова книжка?
- Да, в чантата ми е.
Добре. Бързо се върни. Ще ти дам маршрут. Заминаваш утре.
Пол, трябват ми поне 3 дни. Почакай! Ами вечерята?
Европа зове! Тръгвай!
Марио, ела.
Жерар все още седи тук.
Виторио оставя чинията си до мивката.
Крещи, не спира.
Жерар става и си тръгва. Бутилката още не е отворена.
Марио тръгва след него. Марио.
Тук Виторио е отворил бутилката.
Пие.
Марио се връща. Марио!
Това е много мъчително.
Виторио взема подноса и го отнася до мивката.
Блъска няколко чекмеджета.
Обръща се.
"Какво става?", се запитва.
Стига.
Защо е блъскал чекмеджетата?
Сякаш е искал да го разбие?
Анулирани чекове от банката на Виторио.
5 000, 8 000,
4 000, 6 000.
Сигурно са на стойност 100 000 долара.
Асоциация на ресторантьорските предприемачи.
Всички са издадени от там. На гърба имат печат.
Каква е тази асоциация?
- Не съм я чувал.
Въпреки това,
ще ги взема в полицията.
Нима ще ви покажат как отровата е попаднала във виното?
И така, да повторим.
Без мен. Прекалено травмиращо е.
Почакай, Алберт.
Как действа отварачката?
Знам, че вътре има пълнител.
Това още една следа ли е?
Ако в пълнителя има отрова, значи е следа.
Искам да го занеса в полицейската лаборатория.
Да видим дали ще открият отрова.
- Добре.
Вие сте отличен детектив.
Не оставяте необърнат камък.
Да ви приготвя ли нещо за ядене?
- Не, благодаря, Алберт.
Варените миди ще ме държат сит.
- Пак ще се видим, хлапе.
Виторио бе упорит, когато се налагаше,
щедър, когато трябваше.
Нека ви кажа нещо, което не мисля, че знаете.
Бе щедър към мен и към племенника си Марио.
В завещанието си Виторио ни остави ресторанта си.
На двама ни. При едно условие.
Да обуча Марио, както Виторио би го обучил.
За мен това означава само едно.
Ще обуча Марио да бъде велик мъж като вуйчо си.
Велик шеф-готвач и управител.
Непреклонен и великодушен.
Виторио, обещавам ти.
Приятели, преди да си тръгнете,
знам, че много бързате. Вие сте заети хора.
Но знайте, че главният разследващ убийството на Виторио днес е тук.
Човекът, който ще залови убиеца.
Детектив-лейтенант Коломбо.
Лейтенант, всички ние ви подкрепяме.
Искам да знаете и това. Докато се занимавате със случая,
няма да останете гладен.
Лейтенант, отварачката, пълнителят.
Какво казаха от лабораторията?
- Просто пълнител.
Още не сме установили отровата.
Сър, ако това ще улесни вечния ви покой,
мисля, че чековете ще са от голяма полза.
Този дим сум ми напомня за онзи, който някога имахме у дома.
У дома, лейтенант?
- Близо до китайския квартал
се намираше и италианският. Като дете
се обзалагах, че мога да изям повече яйчени рулца, отколкото канелони.
Разпознавате ли това?
Анулиран чек. Забелязах, че го скъсахте на гроба на г-н Роси.
Но всичко е наред. Имам много такива.
На стойност 100 000 долара.
Пуснах чека, за да видя кой ще реагира.
Само двама души го направиха.
Вие и г-н Дювал.
Много сте умен, лейтенант.
- Свързах се с отдел "Корпорации".
Знам, че г-н Роси е бил касиер
на Асоциацията на ресторантьорските предприемачи.
Г-н Дювал е бил вицепрезидент.
- Сега аз съм президент.
Именно, г-жо.
Защо е създадена асоциацията?
За да помогне на обещаващи ресторанти да постигнат търговски успех.
И претърпя провал.
Знаете ли защо г-н Роси е взел тези чекове?
Нямам никаква представа. Така и не получихме средства,
а в търговската ни сметка има 175 долара.
Голямо разхищение - от 175 до 100 000 долара.
Какво стана с другите пари?
Нали не мислите, че бедният Виторио е замислял нещо лошо?
Госпожо?
- Не вярвам, че се е самоубил.
Не, г-жо, далече съм от тази мисъл. Дори не съм си го помислял.
Искам да ви благодаря за чаения обяд.
Безкрайно ми хареса.
Ще изпратя човек да вземе счетоводните книги на асоциацията.
Да, разбира се. Лейтенант.
Забравихте късметлийската си курабийка.
В интерес на истината, бих се зарадвал на добра новина.
"Не унивай. В морето има повече от една риба."
Все такова ми се пада.
Ще ми се да пише, че ще забогатея и ще замина на пътешествие.
Поне веднъж да пишеше така.
Довиждане, лейтенант.
Очарователно. Останете с нас, моля.
Вие сте най-приятната част от изненадата.
Исках за последен път да вкусите от Токио,
преди обиколката ви из американските ресторанти.
Няма да повярват, когато им изпратя разказа.
Мислят, че ям хотдози и овес.
- Някога опитвали ли сте овес?
Още не.
- Недейте.
А сега...
Фугу сашими! Невероятно.
Това не може да бъде фугу.
- Сам го приготвих, както ме учехте.
Истинско ли е?
Не мога да повярвам. Фугу сашими в Лос Анджелис.
Аз ще отворя.
- Няма ме за никого.
Добър вечер, г-жо. Лейтенант Коломбо от "Убийства".
Бих искал да говоря с г-н Жерар. Вкъщи ли е?
Не съм сигурна.
- Голяма ли е къщата?
Или е отишъл до полицията.
Пол, лейтенант Коломбо е тук.
Добър вечер, лейтенант.
- Моля за извинение.
Младата дама не каза, че се храните.
- Всичко е наред.
С какво мога да ви помогна?
- Очаквах да...
Извинете. Очаквах да ви видя на погребението на г-н Роси.
Предполагам, че не сте успели.
- Не ходя на погребения.
Предпочитам да помня приятелите си, както съм ги видял последния път.
Смятам, че г-н Роси е крещял на вас, когато сте го видели последния път.
Нали?
- Не трябва да ме приемате буквално.
Яли ли сте?
- Да, сър.
Напоследък ям много.
Страхотно е.
- Жалко. Можеше да седнете при нас.
Много мило от ваша страна. Може и да хапна малко.
За мен е удоволствие.
Нови прибори за късния ни гост.
Седнете. Аз съм Ив Плъмър, асистент на г-н Жерар.
Радвам се да се запознаем, г-жо.
Моят изтъкнат колега от Япония Кенджи Озу.
Двете скромни девойки са професионални домакини.
Гейши.
Лейтенант от армията на САЩ ли сте?
Не, сър, от лосанджелиската полиция.
Отдел "Убийства", нали, лейтенант?
- Точно така, г-це.
В самолета даваха филм за убийство. Беше възхитителен.
Боя се, че отегчих Пол с подробности през целия път от летището.
Сигурно е било вечерта, когато Виторио е убит.
Същата вечер.
- Имате ли заподозрян?
Хвърлил съм око на един.
Г-н Жерар, имате прекрасна къща.
Благодаря.
Сериозно ястие. Никога досега не съм виждал такова.
Как се нарича?
- Сурова риба.
На японски се казва: "фугу сашими". Деликатес е.
Защо не го опитате?
- Трябва да придобие вкус.
Мисля, че лейтенантът ще предпочете едно от готвените ястия.
Убеден съм, че вкусът му е наред.
Позволете.
Фугу за лейтенанта.
Странно.
Мислех, че фугу има вкус на риба тон.
Нещо лошо ли казах?
Не точно. Да му кажем ли?
Не мисля, че гостът ни се интересува от истории за риби.
Ив заминава утре вечер на пътешествие в Европа.
Ще посети всеки важен ресторант на континента.
Лейтенант, те се шегуват за ваша сметка.
Рибата, от която хапнахте, се нарича риба балон или риба таралеж.
Притежава смъртоносна отрова.
Нима?
Освен когато е приготвена от шеф-готвач.
Тогава е божествена.
В Япония готвачът трябва да има свидетелство от Здравно министерство.
Всяка година стотици хора умират, в опит сами да приготвят фугу.
Брей!
Моля?
Сетих се за късмета от курабийката, който прочетох днес.
Г-н Жерар, беше доста образователно,
но трябва да тръгвам. Г-це, приятно пътуване.
Г-н Озу.
Сайонара.
Сайонара.
Още нещо.
Боже, почти забравих какво дойдох да ви питам.
За щастие, спомнихте си.
Като специалист ресторантьор, исках да ви попитам
знаете ли нещо за Асоциацията на ресторантьорските предприемачи?
Не знам нищо, лейтенант.
Не съм чувал за нея. А ти?
Не.
Не, лейтенант, съжалявам.
- Всичко е наред, г-це.
Както казват китайците, в морето има повече от една риба.
С Виторио имахме споразумение.
Той не даваше пари назаем, а ние не приготвяхме лазаня.
Това бе любимият му сладкиш с кафе. Винаги, щом дойдеше, му го сервирах.
Майчице!
Разкошен е.
И ние сме на това мнение.
Търговската сметка на ресторантьорските предприемачи.
Благодаря.
Вкусно е.
- Нека ви почерпя, г-це.
Това е най-вкусният сладкиш, който някога съм ял.
Както виждате, г-н Крофърд, балансът по сметката е 175 долара.
Казах ви, лейтенант.
Имаме и спестовна сметка.
- Каква сметка имате?
Асоциацията има и спестовна сметка.
Знаете ли какво каза г-жа Коломбо?
Че вероятно има две сметки
и по някакъв начин са смесени.
- Извинете, лейтенант,
сметките не са смесени. Но обща спестовна сметка е необичайно.
В тази спестовна сметка
са депозирани чековете на г-н Виторио. Както и чекове от "Шез Дювал"
и "Шанхайски дом".
Кой има достъп до тази сметка?
Само един човек - г-жа Айрин Демайло.
Бих искал да разговарям с г-жа Демайло.
Клеър.
- Адресът й е само пощенска кутия.
Преди два дни тя закри сметката.
Поиска да й издам чек за цялата сума.
С изключение на 3 000 долара.
Взела е 3 000 долара в брой.
В пътнически чекове.
- В пътнически чекове!
Това е най-вкусният сладкиш, който някога съм ял.
Бихте ли казали, че прилича на мен?
На живо сте по-хубава, г-жо Плъмър.
- Вие сте ангел.
Съжалявам за г-н Жерар.
- Знам, зает е в "Шез Дювал".
Приготвя вечеря за критиците.
- Ще си мисля за вас в самолета.
Ще присъствате на вечерята, нали?
- Разбира се, г-жо.
С г-жа Коломбо благодарим за поканата. Не бихме я изпуснали за нищо на света.
Да бяхте там миналата година. Беше чудесно.
Г-жо Демайло?
- Да, лейтенант.
Банката.
Банката, г-жо Плъмър.
Само в този случай това е измама.
Чувствам, че пътешествието ми до Европа се провали.
Предполагам, че ще ме разпитват.
Да започнем с това откъде г-н Жерар купува рибата си?
Рибата си?
- Рибата си, г-жо.
Как отровата е влязла в бутилката?
Банкетът, знам.
Как отровата е влязла в...
Кой е идвал тук?
Никой не е идвал.
Отиваме на банкета.
Ще хапнем изискана храна.
Вечеря на кулинарните критици
Г-жа Коломбо няма ли да присъства?
Има последен изпит във вечерното училище.
Искаше да дойде, но в последния миг реши, че трябва да вземе изпита.
Скъпи приятели, още веднъж се храним с изискана храна,
пием най-хубавите вина.
Още веднъж, ние, кулинарните критици,
ще връчим нашата награда за заслуги.
Но това не е щастливият повод, който нетърпеливо очаквахме.
Много скъп за нас човек вече не е сред нас.
Три поредни години годишната вечеря се провеждаше при Виторио.
Тази година комисията по награждаването реши,
че би било по-подходящо да се срещнем другаде.
Лейтенант Коломбо, може би по-рано трябваше да ви кажа причината,
но това бе строго пазена тайна, която не можех да кажа и на Виторио.
Дами и господа, връчвам нашата награда
посмъртно на великия Виторио Роси.
Ще извикам племенника му Марио Де Лука да я приеме. Марио!
Много благодаря.
Лейтенант Коломбо...
Здравей, любовнико.
- Какво правиш тук?
Трябваше да си в самолета за Париж.
- Айрин Демайло трябваше да е.
Ив Плъмър бе свалена.
Аз съм лейтенант Коломбо, а това е моят приятел Марио.
Той не говори английски. Все още.
Затова ще кажа следното.
Знам две неща, които той желае най-много на света.
Първото е да бъде успешен в Америка.
Вие сте му дали старт.
Второто е убиецът на вуйчо му да бъде наказан.
Мисля, че по този въпрос мога да му помогна.
По същото време...
... утре...
... човекът, който уби Виторио Роси, ще бъде арестуван.
И това е обещание.
Прекрасна реч. Искаш ли да чуеш моята?
Напускам.
Чао.
Г-н Жерар.
Да, лейтенант.
- Тъй като почти приключвам случая,
това може да е последен шанс да сготвим нещо заедно.
Кой знае кога пътищата ни ще се пресекат отново?
Утре ресторантът на Виторио ще е затворен.
Може да използваме хубавите му прибори и онази красива печка.
Какво ще кажете да го направим по обяд?
Лейтенант, ако не бяхте повдигнали темата,
аз сам щях да го предложа.
Лейтенант, закъснях. Съжалявам.
Тъкмо режа малко шалот.
Две главички ще стигнат.
- За какво?
За една рецепта от баща ми. Като бяхме деца, той готвеше,
докато майка ми раждаше в болницата. Случваше се веднъж в годината.
Телешки ескалоп.
Леко овкусен със сол и бял пипер.
Така е по-вкусен, отколкото с черен пипер.
Сушените гъби са нарязани и се изкисват в чиния на тезгяха.
Възможно ли е това ваше ястие да е
"ескалоп дьо во о сеп"?
- Татко го наричаше "скалопини".
Да видим ще намерим ли голям тиган.
Този върши работа. Ще загрея обезсолено масло.
Една супена лъжица. И капка зехтин.
Първо се сипва зехтин, за да не загори маслото.
Така са го правили там, откъдето е дошъл баща ми.
Той беше от древна страна, какъвто бе и Виторио.
Ще приготвя дресинга за салатата.
Мислех си за убийството. Всички грешахме за отровата.
В никоя от бутилките в избата не е имало отрова.
Затова единствената вероятност е
убиецът да я е донесъл със себе си.
- Но защо?
Започвам да запържвам месото, ще слагам по две.
Мисля, че ще ви е интересно да научите мотива на убиеца.
Несъмнено.
Бил е неактивен партньор в асоциацията.
Помните, че ви споменах за това.
- Да, споменахте.
През годините Виторио и другите са плащали много пари на убиеца.
Бил е в позиция да рекламира ресторантите им
и да ги прави успешни.
Или да им напише лоши отзиви и да ги съсипе.
Било е форма на изнудване.
Желаете ли вино, сър? На масата има отворена бутилка.
Благодаря.
Искате ли чаша, лейтенант?
- Да, сър.
Идва.
Бих искал и...
... около половин купа за моите скалопини.
Моля, продължете с обяснението.
Очарован съм.
- Доста време е продължило
изнудването на Виторио и другите.
Но след известно време вече не е искал да плаща.
Може дори да е отправял заплахи.
И точно това е бил мотивът за убийството.
Имате право. Много интересно.
Но...
Но това е само предположение.
- О, да.
Няма как да знаем със сигурност.
Не, освен ако не получим съдействие от другите хора в асоциацията.
Така е.
Забравих да ви налея вино. Ще отворя друга бутилка.
Вадя месото, сър.
Сега ще добавя шалота и гъбите
и ще ги запържа за около минута.
В кухнята изглеждате като у дома си. Невероятно.
Докато растях, в кухнята прекарвахме повечето време.
Използвахме всекидневната най-вече за посещение от учителя
и за погребения.
Добавям виното, сър.
Виното ви.
Оставете го за малко. Искам да разбъркам ястието.
Впрочем, вечерта, когато Виторио е умрял,
не сте възнамерявали да изядете цялото ястие, нали?
Кое ви кара да го кажете?
- Книгата с резервации.
Г-н Роси вие записал за 20:00.
- Пристигнах в 20:00.
По-късно сте отишли на летището.
- Да взема г-н Озу.
Г-н Озу каза, че е дошъл със самолет, в който са давали филм.
Според графика на авиокомпанията, полетът с филм пристига в 20:55.
Тъй като сте планирали да посрещнете този самолет,
няма как да изядете всичкото ястие
и да стигнете до летището за 55 минути.
Знаели сте, че ще си тръгнете по-рано.
Изобщо не сте смятали да изядете вечерята на Виторио.
Браво. Лейтенант,
виновен съм. Щях да се извиня на Виторио.
Както се оказа, нямаше нужда.
Справяте се отлично.
Какво друго сте научили?
Добавям месото в тигана.
Лаборантите най-после разбраха каква е отровата.
От японската риба балон.
Фугу?
Не говорите сериозно. Фугу?
- Удивителна отрова.
Убиецът е знаел, че не можем да я проследим.
И между нас да си остане, имал е достъп до тази риба.
В Малко Токио има рибарски магазин,
който ги купува от двама рибари.
Но как убиецът е вкарал отровата от фугу в бутилката?
Извинете изблика ми, лейтенант.
Лейтенант, Виторио е бил сам, когато е отворил бутилката.
Така е, сър.
Така е.
Виторио наистина е бил сам.
И това е същността.
Онзи ден се случи нещо странно, докато пресъздавах престъплението.
Преди да дойдете в кухнята на Виторио,
Алберт разглоби отварачката, защото исках да занеса пълнителя
в лабораторията за анализ.
И какво откриха?
Нищичко. И това е странното.
Алберт зареди чисто нов пълнител в отварачката.
Никой не я беше ползвал до снощи, когато малко преди банкета,
аз седях тук и се опитвах да отворя бутилка вино.
Отварачката бе празна.
От което заключихте?
- Запитах се.
Запитах се
как се изпразва пълен пълнител, без да е отворил никаква бутилка?
Отговорът е,
че някой е подменил отварачките.
Подменил?
- Да, при това повече от веднъж.
Това е мнението ми.
Има и друго.
Виждате ли това?
- Да.
Тази куха игла също би могла да съдържа частица от отровата,
вероятно инжектирана с подкожна спринцовка.
Точно това е приготвил убиецът.
Намерил е отварачка, подобна на тази на Виторио,
и е вкарал отрова в иглата.
Взел е отварачката със себе си на вечерята.
В подходящия момент я е подменил с другата.
Когато Виторио е бил сам в кухнята,
а момчето ви е изпращало до вратата,
Виторио е използвал подменената отварачка
да отрови собственото си вино.
Разбирате ли, сър?
Лейтенант, със съжаление ви казвам,
че твърде добре разбирам всичко.
Страхотен план.
Грешката ви е, че на следващата вечер сте се върнали
да подмените отварачките,
за да не открием следи от отровата.
А това е станало, след като Алберт е сложил нов пълнител.
Гениално заключение.
Ще пием ли за успешното разкриване на случая?
Нямаше да се справя без вашата помощ.
От друга страна,
остава въпросът с доказателството.
Не мога да докажа нищо, сър.
Но мисълта,
че тук има отровна отварачка, подобна на тази, не ми даваше мира.
Затова, когато днес дойдох тук, си направих труда да я бележа.
В горната част.
Но ще забележите, че тук няма рязка.
Виждате ли?
- Да.
Тази трябва да е различна отварачка.
Няма съмнение.
Аз не бих пил. Недейте.
Вие отново подменихте отварачките,
но аз подмених чашите. В тази има отрова, сър.
Чашата, от която аз трябваше да пия.
Ще я задържа за лабораторията.
Ето това се нарича доказателство.
Трябва да опитате ястието. Силно ме интересува мнението ви.
Вие сте способен човек, лейтенант.
Уважавам това.
Но не ми пука за вас.
Мислех същото и за вас.
Уважавам таланта ви.
Но друго у вас не ми харесва.
Дресингът е съвършен.
Благодаря.
Кога ме заподозряхте?
- Както се случва, сър,
две минути след като се запознахме.
- Не е възможно.
Дадохте много ясно да се разбере.
Първата нощ,
когато решихте да дойдете в ресторанта,
веднага след като сте били информиран, че Виторио е отровен.
Полицията ми нареди да дойда.
- И вие дойдохте.
След като сте вечеряли с човек, който е бил отровен.
Не сте отишли на лекар. Дойдохте тук,
защото полицията ви е наредила. Не сте отишли в болница.
Дори не сте поискали да ви направят стомашна промивка.
Г-н Жерар, това е най-лошият пример
за примерен гражданин, който съм виждал.
Разбирам.
Разбирам.
Какво мислите?
Лейтенант...
Иска ми се да бяхте станали шеф-готвач.
Разбирам, сър.
Гледахте КОЛОМБО Кулинарно убийство
Участваха ПИТЪР ФОЛК
ЛУИ ЖУРДАН
МАКО
ШИРА ДЕЙНС
РИЧАРД ДАЙСАРТ
МАЙКЪЛ ГАЦО и др.
Преводач fakelini / 2024