Berserk: The Golden Age Arc - Memorial Edition (2022) (Berserk - Golden Age Arc - Memorial Edition/[LostYears] Berserk - The Golden Age Arc - Memorial Edition - S01E09 (WEB 1080p x264 10-bit AAC) [C62E9EAD].srt) Свали субтитрите

Berserk: The Golden Age Arc - Memorial Edition (2022) (Berserk - Golden Age Arc - Memorial Edition/[LostYears] Berserk - The Golden Age Arc - Memorial Edition - S01E09 (WEB 1080p x264 10-bit AAC) [C62E9EAD].srt)
превод и субтитри: shigeo
Гътс!
Нашият принц!
Принцът на грешните.
Точно твоето внимание желаем!
Нека се срещнем на равнината.
Ние сме еднакви, царю на копнежа.
Златната Епоха - Заветен час
Забелязано е в Шет.
- Господи.
Що за зло доведе тези привидения из нашите земи?
Ватикана изпрати хора да проучат.
Дори и те не могат да се справят с проблема.
Рани
Не се впрягай допълнително.
Не бива и ти да рухваш.
- Зная.
Рикърт се върна. Вече знаем къде е Грифит.
Кажи ми!
Успокой се.
- Не мога.
Всички сме на предела си. Вече бягаме цяла година.
Хората ни са изморени.
Точно заради това не бива да бързаме с решенията си сега.
Почини си.
Благодаря ти.
Атакуват ни!
По дяволите, Рикърт. Проследили са те.
Добри движения.
Очаквано от девойката командир на Бандата на ястреба.
Не забравяй, че битката приключва, когато се строполиш на земята.
Какво?
Кой е този?
Това не е обикновен воин!
Каска!
Аз печеля.
Пусни оръжието и предай на своите, че се отказваш.
Иначе ще останеш без глава. Ще броя до три.
Решавай. Едно.
Две.
Три.
Четири. Не се давай на тази смешка.
Ставай на крака. Хиляди войници те чакат.
Гътс!
- Какво?
Командире, ти се върна!
Хайде, не бива да губиш концентрация.
Остави този на мен. Ти свърши твоята работа.
Върви.
Стойте назад и не се месете.
Сам ще се погрижа за този.
Поеми светкавичните ми остриета!
Проклетник.
- Лорд Силат!
Огън!
- Нека отстъпим.
Каска!
Как така са го затворили?
Случи се след деня, в който ти си тръгна.
Един ден бяхме герои, а на другия - издирвани престъпници.
Не ни е писано да бъдем благородници.
Теб не те интересува, но аз няма да допусна подобно нещо.
Когато имахме нужда, теб те нямаше.
Бием се.
Стой малко. Не искам да проливам кръв.
Спри се, Каска!
Не си прави шегички! Веднага извади меча си!
Все така шантава.
Какви ги вършиш?
- Ти си виновен.
Ти провали всичко.
Вината е твоя!
Провали бандата и Грифит!
- Аз ли? И как така?
За глупава ли ме вземаш?
Грифит искаше само теб.
Само ти му беше близък!
Ти го отслаби!
Грифит...
Грифит...
... се нуждае от теб!
Не може да бъде. Та това е Грифит.
Грифит, когото познавам...
- Пусни вече. Тече кръв.
Просто бях верен на себе си.
Сторих същото като него.
- Хубаво! Пускай вече, глупак!
Не можах да бъда негово острие или дама.
Но аз вече знаех това.
Моето присъствие никога не му е било достатъчно.
Само това исках, защото чувствах, че животът ми няма никакъв смисъл.
Каска.
- Всичко е наред вече.
Изморена съм. Оставям другото на теб.
Тогава научих и още нещо.
Да не си полудяла? Слушай ме!
Да не съм те видял до скали повече.
Няма да скачам пак, за да те спасявам.
Ти ми отне всичко ценно.
Искам да те убия.
Глупак такъв.
Винаги се раняваш заради мен.
Винаги проливаш кръв.
Голям си глупак.
Защо, Гътс?
Не исках да го сторя.
Не исках, не.
Не съм искал да те убивам, Гамбино.
Да убиеш ли?
- Тази сянка, бродеща подир мен...
Беше ме хванал за ръцете и краката.
Не можах да се преборя. Бях едно дете, нямах силата!
Затова го убих.
Застрелях го със стрела в гърба. Изглеждаше, че е умрял в битка.
Шибаната свиня.
Гамбино те е нападнал и затова си го убил ли?
Не, той беше различен.
Не съм искал да го убивам.
Той ме спаси от смъртта, когато бях още бебе.
Научи ме да боравя с меч. Но не разбирам защо.
Защо ме продаде на онази свиня?
Винаги се напиваше. Особено след като загуби крака си.
Говореше само с кучето си. Никога не ме е наричал по име.
Беше пиян и внезапно ме нападна с меча си.
Опитвах се да го избегна и без да разбера го намушках в гърлото.
С моя меч. Каза ми, че е трябвало да умра,
още когато ме е намерил под трупа на майка ми.
Съжалявам, Гамбино.
Татко.
Съжалявам. Сторих нещо ужасно.
Наистина съжалявам.
Това беше и твоят пръв път.
А аз се побърках.
- Гътс.
Не мога да ти кажа да го забравиш.
Ще разбера, ако искаш да си тръгна.
Ще се отплатя по време на битка.
Гътс, ти...
- Да.
Аз убих собствения си баща.
Смятах, че съм го преодолял.
През последната година изобщо не се сещах за това.
Защо точно сега? Не мога да проумея.
Убивал съм безкрайно много души.
Но защо точно това?
Единствено заради Гамбино...
Не се опитвай. Само ще си ближем раните.
Не бих имала против.
Вече съм ти показала всичко свое.
Разкрих ти всичките си слабости.
Може да се каже, че вече сме квит.
Кървя толкова пъти за мен.
Все още си личат белезите от всички тези битки, а?
Вероятно ще ти остане белег и от мен.
Нямам против да си ближем раните.
И аз искам рана. Искам я от теб.
Ще се променя.
Може би ще намеря своето място при този мъж.
Вярвам, че мога да ти дам много.
Пак ли ще си тръгнеш, когато спасим Грифит?
Да, просто дойдох да оправя нещата.
Ела с мен.
Ела, след като освободим Грифит.
Не знам за случилото се по-рано.
Единствено съм наясно, че те искам постоянно в обятията си.
Глупак такъв.
Искам да те прегърна хиляди пъти.
Такъв си глупак.
- Бъди сериозна. Защото аз съм.