Berserk: The Golden Age Arc - Memorial Edition (2022) (Berserk - Golden Age Arc - Memorial Edition/[LostYears] Berserk - The Golden Age Arc - Memorial Edition - S01E05 (WEB 1080p x264 10-bit AAC) [22F76AE9].srt) Свали субтитрите

Berserk: The Golden Age Arc - Memorial Edition (2022) (Berserk - Golden Age Arc - Memorial Edition/[LostYears] Berserk - The Golden Age Arc - Memorial Edition - S01E05 (WEB 1080p x264 10-bit AAC) [22F76AE9].srt)
Какво правя?
Насред нищото...
Изглежда...
- Това е то, хванете го!
Изглежда захвърлям живота си.
Мечта, която целиш да изпълниш за самия себе си.
Другите живеят слаби и едва бродещи из този свят.
Аз не мога да понеса такъв живот.
Смятам, че приятелите трябва да са равни помежду си.
Страхливци! Империята Тудор...
Нямам време да си задавам въпроси.
Сега е моментът да ги довърша.
Само това е от значение.
Дано е жив! Ето тук.
Господи.
Избил е всичките.
- Невъзможно...
Сигурно има поне стотина трупове.
Гътс, чуваш ли ме?
Отговори, Гътс!
Гътс!
Командире!
- Гътс!
Дали е жив?
- Хей, Гътс!
Казах ти да живееш! Нима ще си нарушиш обещанието си?!
Гътс!
- По-тихо...
Не ме бутай така. Пак ще започна да кървя.
Гътс...
Късметлия такъв.
- Командирът е истински звяр.
Не се съмнявайте в него!
- Това боли!
Ти си Убиецът на сто мъже, Гътс!
Гътс, Убиецът на сто мъже!
Лагерен огън от мечти
Повалил е към стотина мъже? Впечатляващо.
Направо неописуемо.
Сигурно съм ви разтревожила.
Наистина трябва да благодарим на Гътс този път.
Но Грифит можеше да се задържи тук малко повечко.
Раздели ни заради онзи съветник.
Каска има нужда от него в такива моменти.
Сега върви. Мечът трябва да е при собственика си.
Прекаляваш!
Каска, може ли за малко?
Какво има?
- Исках да ти кажа нещо.
Когато Грифит трябваше да решава кои хора да прати да търсят вас двамата,
благородниците оспорваха по всякакви начини.
Но Грифит не се пречупи.
Тези двамата са от огромна важност за нас.
Не мога да ги загубя.
Наистина ли?
- Да.
Голямо чудо е, че се реши на такова нещо.
Даже леко завидях.
Ето ти и това.
Нанеси го върху Гътс.
Прах? Някакво лекарство ли е?
Имаше един елф, в трупата, в която работех преди.
Беше горе-долу добра душа.
Веднъж пострадах сериозно и ми подари това.
Прах от елф е.
- Елф ли?
Не може да бъде.
- Казвам истината!
Не много вярват в тях вече, но те все още си съществуват.
Не това е от значение.
Просто ти обещавам, че ще помогне.
Много пъти ме е спасявал. Това е последният такъв, нямам повече.
И ми го даваш ей така?
- Не се тревожи.
Торба прах за стотина воина е добра размяна.
Благодаря ти, Джудо!
Изведнъж стана много нежна.
Не трябва ли да спиш?
Тялото ми гори твърде много, за да спя.
Тук е приятно и хладно, харесва ми.
Хей.
- Не мърдай.
Болката изчезва.
Какво е това нещо?
- Джудо ми го даде.
Каза, че е таен мехлем. Нека ти видя гърба.
Не те засяга.
Сам съм си виновен за това.
Не го направих за теб.
Просто предпочитам да се бия, вместо да бягам.
Казваш, че си се бил със стотина воини, само защото така ти допада повече ли?
Да. Ако трябва да бъда честен, някъде тогава си мислех...
Мислех си, че това, което правя, не може да се сравни с твоите действия.
И не само твоите, а и тези на Грифит.
Има цел, за която би жертвал живота си.
Смятам, че е това е невероятно нещо.
Дали аз ще се бия със сто воина или няма да се бия,
няма да има голяма разлика.
Това си мислех.
- Гътс...
Това е хубава гледка.
Познаваш ли Гастон?
Той е вторият ми командир.
Казва, че когато войната приключи,
ще си отвори собствен магазин за дрехи във Виндам.
Изглежда доста умел в това.
Никол помоли една дама да се омъжи за него, но тя му отказа.
Иска да се издигне в редиците, за да предложи отново.
Всички смятаме, че пак ще се провали.
Когато погледнем отгоре,
изглежда сякаш всяка една от техните мечти се намира из тези светлини.
Много е красиво.
- Като лагерен огън от мечти.
Май много те разнежих. Ще те сбъркам за принцеса.
Недей така! Но смятам, че си прав.
Сякаш всеки един от нас е дошъл тук,
носейки малка искрица светлина със себе си.
Толкова малка искрица, че сама не може да пребъде.
За да не угасне, събираме всички искри в едно.
Това едно е Грифит.
Но знаеш ли...
Моята искра не е тук.
Може би аз само наминах през
това огнище, за да се постопля малко.
Гътс...
Стига да нося това със себе си, съм убеден, че ще оцелея всяка битка.
Винаги е било така за мен.
Дори преди Бандата на ястреба.
Колкото и зле да съм губел, винаги съм оцелявал.
Това си остава непроменено. Тепърва имам да живея.
Цял живот съм на бойното поле.
Единствено знам как да развявам този меч.
Само това съм имал. Не искам да умра.
Точно, защото искам да живея,
може би и защото само това познавам,
пътят ми ме доведе дотук.
А защо се бия ли?
Май винаги съм давал честта на други хора да решават защо.
Ама Гътс...
На кого му пука? Само си мърморя под носа.
Защо ми беше да ти казвам тези неща?
Жалък съм.
- Такъв си си.
Не ми казвай, че...
Ето го и него! Гътс!
- Командире, нека пийнем!
А раните?
- Вече съм по-добре.
Истинско чудовище!
- Това е нашият командир!
Огън!
Немислимо.
Никой не стигна укрепленията. Отбраната на Долдри е великолепна.
Светите пурпурни рицари! Боскон идва!
Укреплението им е солидно.
A и най-добрият воин на Тудор също е там.
Като изключим смелата ни стратегия,
трябва да отбележим, че сме изгубили почти половината си хора.
Нещата са обезпокояващи.
- Знаем това!
Долдри е била крепост на Средната земя в древни времена.
Няма да падне лесно.
Тудор в момента страдат от вътрешни конфликти, свързани с престола.
В един момент това ще окаже влияние.
Трябва ни търпение за победата!
- Стига с тези небивалици!
Долдри е последното укрепление на Тудор.
Почти с всеки наш ход има вероятност да ги надвием и приключим вековната война.
Така си е. Това е рядка възможност.
Обаче...
Друго ми се върти в главата.
Какво бихте казали за тотална война?
- Не може да бъде оправдана.
Постоянно ще има дезертьори, а духът в редиците ще пада.
А това дори не включва загубата на Белите рицари.
Все още не сме се погрижили за пострадалите на наша територия.
Ако врагът атакува в гръб, макар и малко вероятно, с нас е свършено!
Ако се забавим още, ще ни трябват и още ресурси!
Обикновените хора са достатъчно натоварени с високите данъци.
{\an8}Дори лидерът на Ястребите е в задънена улица.
Зависи от заповедите. Не бива да се изненадваме.
Дори считаният за пратен от небесата...
Ще действам според заповедите.
Не ми трябва огромна войска. Нека атакувам със своите хора.
Какви ги дрънкаш?!
- Пълни глупости!
Как се очаква да превземеш Долдри само с твоите хора?
Дори Белите рицари бяха избити до един!
Акъла ли си загуби?
Ще нападнеш крепост с 30 000 воини със своите 5 000 другарчета?!
Не ставай смешен! Това е пълно безумие!
Безброй прочути командири са се опитвали да завземат Долдри.
Няма начин Бандата на ястреба да успее!
Лорд Грифит, мога ли да се доверя?
Нареждам на Бандата на ястреба да превземе Долдри.
Бандата на ястреба ли?
- Да.
Близо 5 000 души са отправени към нас.
Нима ни изпращат едва 5 000 души? Що за план е това?
Генерал Боскон.
- Да!
Белият ястреб, Грифит, не бива да умира.
Доведи ми го жив.
Разбрахме ли се?
- Обаче...
Ако той е жив, няма как да спрем хората му.
Разбрахме ли се, Генерал Боскон?
- Тъй вярно.
Проклятие! Как да атакуваме?
Зад крепостта има отвесни скали. Разполагат с около 20 оръдия.
Постоянно обстрелват със стрели, скали и огън.
Единствено челна атака може да сработи.
На тяхна страна е и прословутият Пурпурен рицар.
Ще можем да ги надвием, нали?
Гътс?
- Разбира се, просто е голяма крепост.
Само трябва да слушаме Грифит и ще се поздравим с успеха. Прав ли съм?
Какво ще рече това?
Зад гърба им е реката. Що за тактика е това?
Каквито и номера да въртят, изходът от битката е отдавна ясен.
Ще проведем фронтална атака.
Чаках те, Грифит.
Генерал Адон, радваме се, че отново сте на крак.
Изпуснах ли нещо?
Да потегляме ли?
Първа вълна, напред! На оръжие!
Първа вълна, атака!
Врагът атакува!
Първата вълна се състои от близо 2 000 души.
Пак ли цепи войската си на части?
Колко често командирът води авангарда?
Доста интересно. Нека се бием.
Авангард, атака! Избийте ги до един!
Съберете се с командира!
Не можем да ги спрем, да отстъпим!
- Нима искаш да се предадем?
Врагът е твърде бърз!
Генерале, врагът ни доближава.
- Бъди спокоен.
Искат да атакуват една точка и да се възползват от скоростта на артилерията.
Мечоносците да стоят в центъра! Стрелците да отидат по фланговете!
Нека ви видим сега, ястребчета.
превод и субтитри: shigeo
Бяхме поели по пътя, който смятах за дълъг
Очакваше се да вървим рамо до рамо
Ала внезапно те изпуснах от погледа си
И все още те търся
Остави всичко зад себе си
Не разбирам къде отиде
Искам да те видя
Не мога без теб
Безпомощността ме обхвана
Все още не мога да повярвам
Не откривам смисъл в нищо
Не и в свят, в който теб те няма