The Painter (2024) Свали субтитрите
Закусвалня "При Роко". Отворено 24 часа.
Чарли Уебър
Джон Войт
Мари Авгерополус
Макс Монтези, Рила Макинтош
Лиза Д'Оливейра, Лиа Гибсън, Джейсън Грей-Станфорд
Мадисън Бейли
Здравей, скъпа, как си?
- Добре съм, любими.
Малката нинджа ме кара да дежуря в тоалетната.
Досега са 17 пъти и продължавам.
Може би трябва да си в къщи, а не на активна задача в...
Неупоменато място. Занитена съм за бюрото, повярвай.
Още седмица наблюдение и ще пипнем този задник,
после се прибирам у дома и ще почивам както се полага.
Нямам търпение. Радвам се, че звънна.
Исках да чуя гласа ти, преди да се покрия.
И къде си сега?
- В "неупоменато място".
Туш.
Питър? Много те обичам.
Сега и завинаги.
И аз, Ел. Сега и завинаги.
ХУДОЖНИКЪТ
Здрасти, тате.
- По дяволите.
Страхотен костюм. Мустаците ти отиват.
Тия дни ще те изненадам.
- Не тръпни в очакване.
Харесва ли ти усмивката ми Колгейт?
Ето.
Сувенир.
- Не, мерси.
Както искаш. Как е Елена?
Огромна като къща. Праща ти поздрави.
Обзалагам се, че е готова за предстоящото.
Ще си взимаш ли отпуск?
- Да, трябва да питам шефа.
Е, познаваш ме. Винаги при мен "мисията е на първо място".
По-големият въпрос е: Готов ли си да бъдеш баща?
Ти беше ли готов?
- Не.
Кой би могъл да бъде?
Никой не вярваше, че ще се възстановиш, Питър,
но като те видях в онова легло някак знаех, че ще се оправиш.
Обичах родителите ти и се почувствах задължен към теб,
когато те загинаха в терористичната атака.
Вярвах, че ще си върнеш слуха.
Настоявах.
- Това е изключително рядко.
Раните са направили слуха му до болка хиперчувствителен.
Значи може да чува?
- Всичко може да чуе.
С времето ще се научи да филтрира звуците.
Ако не може да ги контролира, би било голяма слабост,
А, ако може ще е сила.
Отказах да вярвам на скептиците и виж какво стана.
Ти си възвърна слуха и го превърна в преимущество.
Боли! Спри това!
- Аз съм. Всичко е наред.
Ти се превърна в чудо за работата ни.
В безопасност си. Всичко е наред.
Не мога да заема мястото на баща ти,
но ако ми позволиш можем да си направим наше семейство.
Ако имах шанс бих направил много неща отново,
но да те осиновя и помогна да станеш мъжа, който си...
Ти си най-доброто ми дело.
Ти ще бъдеш мое наследство.
Той е лош, както и всички други. Правителствена информация,
оръжия, наркотици, корпоративен шпионаж и всичко останало.
Златно момче за враговете ни.
Охраняван е изключително добре, Питър.
Биометричен часовник?
- Съдържа диск с едноличен достъп
до всичките му контакти, крадени данни и номера на сметки
за стотиците милиони, които е направил продавайки страната ни.
Искаме всичко обратно. Трябва да копираш информацията
докато диша, защото пулсът му е свързан с часовника.
Спре ли сърцето, данните умират с него.
Доста подло.
- Затова имам теб, Питър.
Моят вечно успяващ и най-близък човек.
Със сигурност имаш много хора като мен.
Питър...
никой не е като теб.
Тази вечер той има среща с руската ФСБ,
а тази среща не трябва да се състои.
Тази вечер?
- Да. Времето ни притиска.
Няма значение какви са последиците, нямат значение и косвените щети...
Ние завършваме мисиите си.
Внимавай, синко.
- Винаги, татенце.
Данните са копирани
Елена?
Питър?
Всичко е наред. Приятел е.
Питър, трябва да го пуснеш.
Имам заповеди.
- Аз също.
От 8 месеца градим този случай. Трябва да го изправим пред съда.
Не.
Елена?
Питър!
Питър!
Питър...
Питър! Питър... Питър!
Седемнадесет години по-късно
Не!
Това е бебето ми!
Това е... Не! Махни се от мен!
Животът ми е съсипан заради теб, заради всяка лъжа, която си ми казал.
Питър! Чуй ме. Тя не трябваше да е там.
Мислех, че води наблюдението зад някое бюро!
Седна срещу мен в закусвалнята
и ме излъга!
- Не, не съм.
Не допускай това да ни раздели.
Аз бях дотук.
Питър...
Питър!
- Не, не можем.
Вече не мога да имам деца.
А всеки път, когато те погледна...
Просто не мога.
Елена. Елена!
Лангли, Вирджиния. В наши дни.
Денис.
- Един момент, Елена!
Трябва да се обадя. Веднага се връщам, чу ли?
Всичко ще бъде наред.
Елена?
- Получих флашката, която прати.
Не е за вярване.
Има 30 деца в тази програма. Трябва да се покриеш.
Не вярвам агенцията да е способна на такова нещо.
Идея нямаш на какво е способна нашата агенция.
Горките деца. Как е момчето?
- То... добре е.
Знае, че ще го защитя, но Марлийн вече я няма.
Съжалявам, Денис.
Мисля, че те знаят къде сме. Трябва ми мястото за изтегляне.
Сега работя по координатите. Просто се махни от града.
Добре. Побързай!
Приятел, ти ли заключи?
Искам да отключиш вратата.
Не можем да стоим тук. Трябва да тръгваме.
Отвори вратата. Хайде! Отвори! Трябва да тръгваме!
Трябва да тръгваме! Отвори вратата! Сега!
Отвори вратата!
Поверително. Тест за ДНК.
Намери ли флашката?
Чух го да говори по телефона.
Изпратил я е на някого.
На кого?
- Чух само първото име.
Елена.
Чуй това. Ритъмът е убийствен.
Каскейд, Орегон.
Люси?
- Марк. Знаеш ли какво стана?
Продадох една от картините ти.
- Наистина ли?
Аз... парите са при мен.
Отбий се довечера. Ще се погрижа да си заслужава.
Хайде, де, живей малко.
- Аз живея.
Да. Тихо и скромно.
- Казваш го все едно е нещо лошо.
Нищо лошо няма в спокойствието, Марк,
но понякога е добре да се покажеш на останалия свят,
вместо да се криеш в дома си.
Е... какво ще кажеш?
Да, добре.
Супер. Тогава до по-късно.
Питър Барет.
Уилям Джексън Окото на художника.
За малко да забравя.
Честит рожден ден, Питър!
Трябва да престанеш с тези неща.
Винаги плащаш двойно за всичко.
Ти си този, който винаги има боя по всичките си неща.
Достатъчно дълго сме заедно, за да оценя стойността на...
важния излишък.
Едно от нещата, които научих от шефа си е
винаги имай резервно копие.
Но... ти си само една.
Скъпи Питър, най-трудно е да видиш нещо, което е пред очите ти.
Ел.
Здрасти, Марк.
- Найлс.
Клошар.
- Здрасти, Марк.
Пазя ти гърба, човече. Пазя ти гърба.
Назад! Махни се!
- Какво те води в града?
Обичайното! Подготвям се за апокалипсиса.
Взех си пейсмейкъра. Всичко е настроено. Всичко.
А иначе се грижа за работата си. Ами ти?
Аз също. Гледам си моята работа.
- Умно.
Пазя ти гърба, човече!
- До край, войнико.
Добре. До края! Добре!
"Таверната на Люси" Открита 1996 година.
Коя?
- Трите кучета.
"Вълци".
- Както и да е. 100 кинта.
Какво ще бъде тази вечер?
Една бира и се прибирам.
Боже, Марк, какъв вълнуващ живот водиш.
Просто не знам как издържаш.
Хайде, разпусни малко. Изпий две бири.
За моя сметка и знаеш ли какво?
Може и да ти хареса.
Трудно може да ти откаже човек, Люси.
Помотай се, докато затворим...
и може да разбереш дали това е истина.
Ей, Люси! Няма ли да ми дадеш бирата?
Задръж малко, Ал, идвам.
А ти си помисли.
Скоро може да купя някоя от картините ти, Марк.
Само почакай.
- Пак ли на работа?
Да. Компютрите няма да се оправят сами.
Лека, приятелю. Чао, момчета.
Питър Барет?
Моля?
- Казвам се София...
а майка ми те нарича Питър.
Коя е майка ти?
Елена Марен.
Съжалявам. Не я познавам.
- Виж, мама каза, ако нещо стане с нея
да зарежа всичко друго и да те намеря.
Каза ми "Намери Питър."
Тогава предлагам да продължиш с търсенето, докато го намериш.
Купих картината ти. Тя каза, че си художник.
София, нали?
Съжалявам, че майка ти си е тръгнала...
Не си е тръгнала. Нещо се е случило с нея.
Мама никога не би ме напуснала.
Виж, опитай в полицията.
- Тя искаше да те намеря.
Не, искала е да намериш някой на име Питър.
Моето е Марк. Бих искал да мога да ти помогна,
но ти желая успех.
Наред ли е всичко?
- Да. Малко недоразумение.
Благодаря, Люси.
- Какво? Тръгваш ли?
Да. Лека нощ.
Лека нощ, Марк.
По дяволите.
- Добре ли си, скъпа?
Да.
Май трябва да си повикам такси.
Какво? Майтапиш ли се?
Няма батерия.
Ще ти повикам такси.
Преследваш ли ме?
- Майко мила!
Често ли се промъкваш зад хората?
Как ме откри?
Видях номера на колата ти.
Мама е в ЦРУ. Научи ме как да се правя на ченге.
Просто се обадих в КАТ и поисках данните ти.
Наистина ли?
Не. Люси ми каза къде живееш,
но мама ме е учила, ако ми се наложи,
но не ми се наложи, защото... ами Люси ми каза.
Между другото тя е наистина готина. Вие двамата...
заедно ли сте?
Вече казах, че не мога да ти помогна, затова, ако обичаш...
Бил си в ЦРУ, както и майка ми, нали?
Искрено съжалявам за момента, който изживяваш,
но не съм човекът, който търсиш.
Със сигурно ме е пратила тук с някаква цел.
Сгрешила е. Казвам се Марк Никълсън.
Обади се на ченгетата, на ЦРУ, на който се сетиш.
Все някой ще ти помогне.
- Да...
Може ли поне да си заредя телефона?
Ти ли нарисува всичко това?
Много са яки. Тип... Ван Гог.
Тук някъде е зарядното.
Наистина си добър художник.
Спри, хлапе. Тези са лични.
Това е тя. Това е майка ми.
Значи я познаваш.
Защо лъжеш тогава?
Това е майка ми,
а ти си мой баща.
Какво?
- Чу ме добре.
Качи се горе. Последната врата в ляво е банята.
Заключи вратата и влез във ваната.
Не, не, няма начин...
- Веднага!
Какво? Какво значи "веднага"? Какво става?
Бързо, бързо!
Горе. Веднага.
- Какво става?
Бързо, бързо!
Назад!
Хайде, бързо, бързо!
Прикрийте се, прикрийте се!
Тръгвай, тръгвай!
Тръгвай, тръгвай!
Наблюдавай стълбите!
- Тръгвай, тръгвай!
Давай, давай!
Всичко е наред. Всичко е наред.
Не, не, не, не, не. Аз... аз...
Постъпи правилно. Бяха дошли да ме убият.
Ами, ако са дошли за мен? Сигурно идват и други!
Отвън няма никого! София! Повярвай ми.
Отвън няма никого.
ЦРУ
Ти си Питър Барет.
Няма значение. Трябва да те отведа в безопасност.
Май знам човек, който може да ни помогне.
Да. Съвсем не е ЦРУ.
Да тръгваме.
Шеф на секция
Шефе? Искала си да ме видиш?
- Влез.
Какво знаеш за Питър Барет?
- Питър Барет?
Художникът?
- Именно.
Току-що освирепя.
Ето, сега и... бум.
Господи.
Мислех, че от години се е махнал, че се е пенсионирал.
Осемте мъртви федерални агенти биха казали противното.
Защо сега след толкова години?
- Заподозрян е
в притежание на секретни материали, с което става заплаха
за националната сигурност. Прати екип в Каскейд да го задържи.
Сега Художникът е приоритет номер 1.
Разбрано, г-жо. Шефе... старецът знае ли?
Ще научи и ние ще имаме честта да му кажем.
Свободна си.
Време беше.
Винаги е приятно да прекараме малко време заедно.
Не получихме ресурсите, нали?
- Винаги има налични средства.
Зависи къде ги търсим.
- Да, с теб сме наясно с тези неща.
Да, сър.
- По-късно ще продължим.
Дадено.
Наоми.
- Добър ден. Това е агент Ким.
Влезте. Приятно ми е.
- За мен е чест, сър.
Това е сенатор Рийвс.
- Дами.
Бъдете внимателни с него. Трябва ми жив.
Особено за вота идната седмица.
Добре. Благодаря за подкрепата.
- Да. Пази се.
До скоро.
Да разбирам ли, че това не е визита от учтивост?
Опасявам се, че не е.
Има обезмаслено мляко за кафето.
Не съм гледал, но мисля, че още става.
Кога за последен път имаше контакт с Питър Барет?
Питър Барет?
- Художникът, сър.
Добре знам кой е, агент Ким.
Той ми е син.
Искам да знам кога за последно сте говорили.
Беше преди години и ти го знаеш. Какво става?
Момчето ти хладнокръвно е убило 8 федерални агенти.
Какво? Федерални агенти ли?
- Пратих ги да го разпитат.
Добре знаеш, че при човек като Питър не се праща екип за мокри поръчки
Защо не ми се обади?
- Имаме данни,
че притежава секретни материали.
Той е заплаха за националната сигурност.
Как го открихте?
- Правилният въпрос е:
защо синът ти би откраднал секретни документи
от правителството на САЩ? Какъв мотив има?
Постановка ли му направихте? ЦРУ си прикрива следите
и използва теб за това?
- Не, сър.
Просто се опитваме да разрешим проблема.
Знаете ли къде би отишъл Питър и какво ще прави с информацията?
Не знам нищо, агент Ким, но ще разнищя докрай проблема.
Аз ще го разнищя.
Време е да си тръгвате.
Той крие нещо.
- Ще го подслушвате и следите.
Искам да знам къде ходи и с кого говори.
Да, г-жо.
Ще се крием в магазин за компютри?
Да вървим.
Найлс? Найлс!
Марк, приятелю.
- Имам нужда от помощта ти.
Да, да, естествено. Какво ти трябва?
Бива те с компютрите нали?
Можеш да хакерстваш, нали?
- Аз... не знам за какво говориш,
защото това е незаконно. Моят бизнес е законен.
Нетърпелив съм, Найлс. Току-що се опитаха да ни убият
и искам да знам какво става. Затова искам
да хакнеш мрежата на ЦРУ. Веднага.
Как... какво? Да хакна ЦРУ?
Защо си мислиш, че мога?
- Наречи го предчувствие.
Добре. Последвайте ме.
Идвайте.
Прегледах в системата им. Обикновено има нещо като чат,
но никой в системата не споменава за заповед за залавяне или убийство.
Ами за майка ми?
Нищо. Изпълнява задача и се е покрила.
Ако нещо се е случило с нея, е високо по веригата, но нямам достъп.
Нещо друго?
- Да.
Името, което ми даде - "Питър Барет", е засекретено,
но има име на неговия наставник. Казва се Хенри Бърн.
Бърн.
Аз съм.
Питър?
Екип на ЦРУ за мокри поръчки се опита да ме очисти.
Къде си?
Мога ли да ти се доверя?
- Слушай ме внимателно, Питър.
Днес двама агенти цъфнаха на прага ми
и питаха за теб.
Единствено аз мога да те защитя.
На 8 километра северно от Каскейд. Индустриалния парк.
Ела сам. Напиши ми този номер. Аз ще дойда при теб.
Аз съм.
Какво?
Просто...
Нищо.
- Защо не ми кажеш истината?
Сложно е.
Шефе?
- Какво имаш?
Нелицензиран терминал на ЦРУ току-що оживя в Каскейд, Орегон.
Претърсваше мрежата за ключови думи "Питър Барет",
"Елена" и "София Марен".
Още е там. Добре работа, агент Ким.
Хващай всички на работа. Всичко е поверително.
Родени сме в 90-те. Никой не трябва да разбере кого търси Питър.
Ясна ли съм?
- Да, г-жо.
Вземи това. Ако ни разделят с нещо ще мога да те намеря.
Какво разбра?
- Още нищо. Той идва насам.
Защо? Трябва да намерим мама.
Най-добрият ни шанс за това, е Бърн.
Никога и нищо не съм знаела за баща си.
Така беше до преди седмица, когато тя ми каза да те намеря,
ако някога изпадна в беда.
Не може да съм ти баща.
Така те открих.
Какво рисуваш?
Нещо красиво.
Наистина ли изглеждам така?
Това е, което виждам аз всеки път, когато те погледна.
Познаваш ли почерка й?
Питър Барет. Каскейд, Орегон.
Не знам защо, но тя искаше да съм тук, при теб.
Не се засягай, но къде ти е акълът?
Да пратиш банда тъпаци да очистят Художника?
Станала е голяма бъркотия тук.
Изпрати чистачите. Може да открият нещо.
Аз не можах.
А знаеш ли, че всъщност той е художник?
Има си страхотни бои и всичко необходимо.
Картините са с добри цветове и щрихи.
Не са по мой вкус, но... винаги съм мислил,
че името му е някаква метафора. Като артистичен аспект.
Толкова е добър в убиването на хора, че го превръща в изкуството.
Ало? Ало? Май...
Май ме отсвири.
"При Люси"
Питър.
Защо агенцията опитва да ме убие?
- Защо не започнем с "как си"?
Не съм те виждал 17 години.
- Стига глупости.
Познавам те. Държиш под око всеки и всичко.
Включително и мен.
Какво?
- Твърдиш, че Найлс не е твой човек?
Тук ме хвана. Като тръгна беше на лошо място.
Естествено, че ще използвам наши ресурси да те наглеждам.
Кой баща не би го направил? Никога не съм искал да стане така.
Ако можех...
- Кажи кой иска да ме убие.
Има агент на име Наоми Пайсеки.
Тя движи нещата. Не съм работил с нея,
но има репутация на доста безмилостен човек.
Какво иска от мен?
- От казаното разбрах,
тя смята, че притежаваш нещо, което е огромна заплаха
за националната ни сигурност. Вярно ли е? Имаш ли нещо такова?
Не.
Щом Пайсеки е хвърлила срещу теб толкова огнева мощ,
трябва да е нещо сериозно.
Имам и друг въпрос.
Питай. Просто се радвам да съм с теб.
Коя е София и защо казва, че е дъщеря на Елена?
Дъщеря на Елена? Питър...
след инцидента Елена не можеше да има деца.
Добре, но тя прилича на нея
и мисли, че съм й баща.
Изиграли са те, синко.
Изиграли са те.
Какво правиш в бара ми, по дяволите?
Стани!
Покажи ми скапаните си ръце!
На тъмно ли искаш да правиш това, или ще светнеш някоя лампа?
Нямам нужда от светлина, за да те гръмна!
Да, но...
за целта ти трябват патрони, а твоите са в мен.
Има вид на счупено.
Какво искаш?
- Търся някого.
Артистичен тип.
- Нямам представа, човече.
Мисля, че имаш.
Виж сега. Качих се горе в къщата му, за да го посетя,
но го нямаше и реших да проверя в местната кръчма
дали няма да науча нещо.
Майната ти, задник!
Трябва да внимаваш за следващото нещо, което ще изречеш.
Здравей. Би трябвало аз да съм ти дядо.
Да. После ще уточняваме роднински връзки.
Къде е майка ми?
- Ти коя си всъщност, г-це?
За кого работиш?
- Свали пистолета.
Свали пистолета.
- Просто искам да намеря майка си.
Елена ти е майка? Добре! Кога е родена, какъв цвят са очите й?
Средно име? Къде живееше с нея?
Какво искаш, София? Ако изобщо това е името ти.
И какво искаш от сина ми?
- Казвам се София Ел Марен.
Родена съм на 23-ти октомври 2006.
Майка ми е Елена Татяна Марен, но всички я наричат Ел.
Родена е на 30.09.1980, а очите й са кафяви.
Живеем в Сиатъл на Кресчент лейн 5470,
в скапан апартамент с две спални.
Тя работи в ЦРУ. В наблюдението и повече от детството ми беше там.
Аз стоях в къщата на съседката, нейната приятелка Джанин Уитър
и синът й Стивън. С него беше първата ми целувка.
От вътре на китката си майка ми има татуировка,
на която пише "Чудо". На бас, че не знаеш за това.
Ако си свършил с тъпите въпроси
защо не млъкнеш и не опиташ да помогнеш?
Какво искаш от мен?
- Обади се. Виж какво ще научиш.
Аз съм на косъм от пенсионирането, Питър.
Работя в къщи, чета файлове със случаи
и давам съвети на политици.
Ще видя какво мога да направя.
Тук оператор Г... 2418.
Код за достъп "Тайфун".
Искам статус за активен агент Елена Марен.
Марен.
Специални задачи. Точно така.
Разбирам.
Кой е най-близкият роднина?
Какво? Какво е станало?
Съжалявам, скъпа. Отишла си е.
Как?
- Какво значи "отишла си е"?
В служба за страната ни. Само това казаха.
Съжалявам.
Не.
Не! Майната ти!
На теб - също!
Трябва да има някаква причина.
Обадила ти е се...
Нали? Обадила се е и ти е казала нещо,
заради, което за я убили. Престани да лъжеш!
Казала ти е нещо!
- Не. Кълна се.
Питър, изобщо ли не е комуникирала с теб?
Ще наглеждаш ли София? Трябва да проверя нещо.
Разбира се.
- Не ми трябва бавачка.
Може аз да имам нужда. Някой да прави компания на стареца.
Дори не можах да се сбогувам.
Ще открия този, който те лиши от майка ти.
И после?
- После...
ще стори необходимото.
Скъпи Питър, най-трудно е да видиш нещо, което е пред очите ти.
Ел.
Уведоми екипа, че кацнахме и вече пътуваме.
Искам мобилен екип и всичко готово в момента, в който пристигна.
Как е отново да си на терен, шефе?
Ако не бях сред пълна некомпетентност,
нямаше да ми се налага.
Получихме информация, че Бърн не си е в къщи
и не могат да го открият.
- Сигурно Питър е направил контакт.
Значи, че Бърн е съучастник.
- Бърн работи за компанията.
Може би опитва кротко да го доведе.
- Бърн е замесен.
Промяна в плана.
И... файловете са дешифрирани.
Според метаданните са на ЦРУ от някакъв скрит сървър.
Статистики, доклади за операции, медицински досиета.
"Черни" операции?
- Да.
Свързани са с таен проект на име Стажант.
Чувал ли си за това?
Строго секретно. Изследователски институт. Индия. Питър...
Отвори файла, на който пише...
Какво има?
Долу!
Най-после. Художникът.
И аз се радвам да се запознаем, приятел!
Искаш ли да проверим кой е по-добър?
Без оръжия! В ръкопашен бой.
Ти ли ме накисна?
- Не! Кълна се, не съм!
Добре!
Както желаеш!
Майлс. Къде отива Художникът?
Казвам се Найлс. Не знам.
Честно казано - не знам.
Може би... в кръчмата на Люси.
- Не. Тя е задънена улица.
Предполагам избяга с някакви данни, нали?
Да.
- Какви?
Може би е по-добре да не знаем,
особено ако се отнасят за програма Стажант.
Люси?
Люси!
Съжалявам, Люси.
Питър, ако гледаш това... е, знаеш какво означава.
Доказателствата в тези файлове са от двама бивши агенти,
които отглеждаха 8 годишен актив като част
от тренировъчна програма наречена Стажант.
Агентите опитваха да извадят детето от програмата. Убиха ги.
За програмата крадат деца, промиват им мозъците,
тренират ги и ги превръщат в убийци.
Тези хора ще направят абсолютно всичко,
за да опазят...
По дяволите!
Питър, съжалявам, че така си тръгнах,
но сега е прекалено късно да поправям грешки.
Изпращам ти два файла, в случай, че това попадне в грешни ръце,
или нещо се случи с него.
"Важен излишък".
- Излишък.
Намерих я, Питър.
Жива е! Бебето ни е оцеляло.
Не знам как, но дъщеря ни е жива.
Не, не, не, не.
- Грози я смъртна опасност.
Трябва да я намериш, Питър, да я защитиш.
Тя е с...
Смъртна опасност. Трябва да я намериш, Питър,
да я защитиш. Тя е с...
По дяволите.
Мамка му. Раздвижете се! Хайде, живо!
Тате!
Влизай!
Добре ли си?
- Тръгвай след София.
Сам ще се покрия. Тръгвай!
Ръцете горе! Покажи си ръцете!
Той се движи! Тръгвайте! Тръгвайте!
Сега! Сега!
Няма къде да отиде. Излизай от пикапа!
Стойте на позиция!
До всички. Елиминирайте мишената.
Художникът го няма. Повтарям: Художникът изчезна.
По дяволите.
- Какво, за Бога, беше това, шефе?
Екип Зета, тръгвайте и го намерете.
Тръгвайте! Тръгвайте! Бързо, бързо!
Свърши си работата, агент Ким, и ми доведи Художника.
Да, госпожо.
Пазя ти гърба. Пазя ти гърба. Идваш с мен.
Ела с мен сега. С мен ще си в безопасност.
С мен ще си в безопасност.
Почти стигнахме.
Почти стигнахме. Добре, братко.
Това е. Чакай.
Няма следа от него.
Чухте я. Да тръгваме.
Художникът е неоткриваем.
Претърсихме в радиус от 1,5 километра.
И ми казваш, че просто се е изпарил?
- Засега нямам обяснение, шефе.
Насам идва екип с кучета.
Момичето все още е при нас.
- Ще поработя с него.
Преместете се на следващата локация.
Разбрано, г-жо.
Добре! Да тръгваме, хора! Тръгваме!
Чухте я! Тръгваме!
Всичко е наред, човек. За нула време ще те закърпя.
Всичко ще е наред. Не се тревожи.
Здрасти! Върна се. Добре дошъл.
Всичко е наред, нали?
Медик ли си?
- Аз съм... бил съм много неща...
синко.
Винаги съм знаел, че си ти.
- Не ти вярвам.
Аритмията ми. Тя ме предаде през всички тези години.
Стар пейсмейкър не може да замаскира сърдечния ми ритъм.
Ето ти сувенир.
Готов ли си?
Още сувенири!
Как съм?
- Като нов благодарение на мен.
Няма нищо счупено.
- Чакай! По-леко, спокойно.
Ето така.
Колко време бях аут?
Горе долу три часа.
Ето малко болкоуспокоителни.
Вземи. Пийни си.
Добре.
Никъде не тече. Добре.
Благодаря ти.
За мен е удоволствие, синко.
Докато подремваше сети ли се какво може да искат?
Имаш ли компютър?
Искаш ли безалкохолно? Нещо за ядене?
Коя си ти, по дяволите?
- Внимавай с приказките, г-це.
Аз съм секционен шеф Пайсеки, това е спецагент Ким. ЦРУ.
Как се казваш?
Знам, че си уплашена, но ние сме добрите в случая.
Е, каква е връзката ти с Питър Барет?
Отвлече ли те? Беше ли му заложник?
Както вие ме отвлякохте?
Остави ги. За нейна безопасност са.
Тук си, защото мъжете, с които беше са издирвани бегълци
и се чудим ти как се вписваш в картинката.
Искаме само няколко отговори за Питър. Това е всичко.
Нарани ли те?
Не.
Казвам се София.
Майка ми е специален агент Елена Марен.
Елена Марен? Не знаех, че има дъщеря.
Години наред ми беше подчинена, но... никога не е споменавала за теб.
Да. А сега не може, нали?
Знаеш.
Съжалявам за станалото.
Затова ли я убихте?
- Защо говориш така?
Може би защото изпратихте шайка тъпаци
да убият мен и баща ми.
- Баща ти?
Баща ти е Питър Барет? Това става все по-интересно.
Това ли ти каза той?
ЦРУ не иска да убие нито теб, София, нито Питър.
Идеята беше мирно да го доведем да си поговорим,
а той реагира агресивно.
- Много забавно, но аз бях там.
И беше "първо стреляй, после питай".
Каза ли нещо, или в себе си да има нещо като флашка?
Мисля, че има какво още да ни кажеш за това.
Не знам нищо. Просто искам
да разбера какво се е случило с майка ми.
Нека ти напомня, че да криеш местоположението на издирван,
води до сериозни последствия.
Не ме плашиш.
Спокойно.
Има време.
Всички вън!
- Шефе, това не е по протокол.
Не помня да съм искала мнението ти, агент Ким.
Сега...
докъде бяхме стигнали?
Флашката е доста повредена, Питър.
Бинго. Успяхме.
Виждаш ли това, Питър? Привличат деца.
Крадат ги. Отглеждат ги хора от агенцията.
Притъпяват им зрението, за да развият другите сетива.
Тя ги превръща в теб.
- "Тя"?
Наоми Пайсеки.
Вероятно от години го прави.
Какво...
- Какво става?
В това нещо има кодиран някакъв вирус.
Извади флашката! По дяволите!
Проклятие!
Всичко изгубихме! По дяволите! Изгубихме всичко!
Изгубихме го! Опитаха се да те убият заради това,
а сега... сега...
всичко отиде по дяволите!
Съжалявам, Питър.
Защо се подсмихваш?
Важен излишък.
Какво?
- Има копие.
Ами да отидем да го вземем!
- Още не.
Първо трябва да си прибера София. Дължа го на Елена.
Може ли да взема на заем някои неща?
Трябва да разопаковаме. Сега!
Докъде стигнахме? Покажи ми. Трябва ни повече.
Искам да виждам от повече ъгли.
Хайде! Настройте камерите! Трябват ми за вчера!
Какво става?
- Махни се от пътя ми.
Тя е дете. Нямаш право да разпитваш
малолетен, без да има друг агент.
Нищо от казаното няма да бъде прието в съда.
Задачата ни е да спрем опасен беглец,
преди да убие още някого.
Трябва да докладвам това.
- Аз сама ще се докладвам,
след като неутрализираме заплахата!
Ти претърси ли момичето, като го задържахме?
Разбира се.
- Наистина ли? А това какво е?
Провал. Внимание! Чуйте всички! Художникът идва.
Искам да го видите, преди да влезе в сградата.
Ясна ли съм? Действайте!
Раздвижете се!
- Екипи на позиция.
Художникът ще дойде всеки момент. Въоръжен е.
Имаме Червен код. Повтарям: Червен код.
Отивам там.
Нали я чухте! Да тръгваме!
Югозападният ъгъл. Искам екип на югозападния ъгъл! Там е празно!
На север е добре. Трябва ни запад.
На запад, моля.
Добре! Да тръгваме! Живо! Хайде! Бързо!
Югозападният ъгъл. Искам екип на югозападния ъгъл!
Югозападният ъгъл. Мърдайте!
Обградете периметър около мен. Веднага!
Вие, двамата, с мен! Отбранителна позиция.
Дръжте позициите си!
Внимание!
Имаме убит!
Къде е той?
Шефе!
- По дяволите!
Тръгвай.
Още убити! Къде е той?
Някой вижда ли го?
Трябва да те преместим на по-безопасно място.
Защо ми помагаш?
Ситуацията излезе от контрол.
За теб е опасно да си тук.
- А баща ми? Добре ли е той?
Трябва да тръгваме.
Добре, добре.
Хайде! Вървете!
Внимавайте!
- Тук има оръжие.
Оглеждайте се. Живо, движете се!
Насам! Хайде!
Къде си мислиш, че отиваш?
Местя я на безопасно място.
Ела с мен.
Елате и двете.
От тук поемам аз.
Няма да го допусна.
Не изпълняваш заповед от прекия си началник.
Осъзнай се, агент Ким.
Свърши, Пайсеки! Край с операцията. Идва с мен и можем...
Размърдай се.
Хайде, хлапе, върви.
Пусни я.
Тате.
Художник! Да довършим това.
Тате.
Наистина ли? Стига. Ще ме застреляш ли?
Колко скучно. Да поиграем една игра.
Кой е по-добрият Стажант?
Пациент Нула... или новият и подобрен модел?
Не съм тук, за да ти бъда еталон.
Наистина ли? И ще ме лишиш
от възможността да докажа, че съм по-добър от теб?
Това... е, честно е... Има смисъл.
Не искам да правя това, хлапе. Тези хора...
са те откраднали, измъчвали, промили да ти мозъка
и са те превърнали в нещо, което не трябваше да ставаш.
Превърнали са те в мен.
Как е истинското ти име?
Казвам се... Даниел.
Не трябва да става така, Даниел.
Цял живот има пред теб. Ще се влюбиш, ще имаш деца,
но трябва сам да избереш.
Звучи чудесно...
но ми харесва какъвто съм.
Престани със съжаленията. Аз не се самосъжалявам.
Да, насилственото потискане на зрението беше гадно,
но ме направи специален. Само за протокола казвам,
не са ме насилвали да ставам като теб.
Насилваха ме да стана по-добър.
Хайде де!
Знаеш ли? Елена имаше по-силен боен дух от теб.
Наистина се бореше за живота си.
Питър, ела и ни намери.
Тате!
Тате, моля те!
Чуваш ли ме, тате?
Защо се забави толкова?
От дълго време чакам да те срещна, Художник.
Сигурно си Наоми Пайсеки.
Бърн ти е говорил за мен?
Каза, че си безмилостна.
Аз съм малко повече от това.
Боже! Бърн не спираше да говори за теб.
През всичките години, в които работех за него той говореше.
Как ти си най-добрият, най-добрият, който е виждал.
Господи. Гадеше ми се от това.
Какво? Мислиш, че си единствен, който може да избегне куршум?
Ти си Стажант.
- Аз съм главен Стажант.
Наричаха ме Имитация. Сега ме наричат "шеф".
Тате!
Хвърли оръжието, Питър.
Играта свърши.
Добре ли си?
Къде е флашката?
Свали го! Свали го!
Действай!
Казах ти, че ти пазя гърба, синко.
Какво правиш, Питър?
Пайсеки не е шеф на програмата Стажант.
Тя работи за теб. Програмата е твоя. Винаги е била твоя.
Единствено в това има смисъл.
Това е абсурд, Питър.
- Не ме лъжи!
Каза, че не си работил с нея, а тя определено добре те познава.
Тя е Стажант. Не тя е стартирала програмата.
Не би могла.
- Мислиш, че съм аз?
Кой друг да е? Започнал си да я тренираш по времето,
когато аз започнах да убивам хора за ЦРУ.
Видя в какво се превърнах аз. Решил си, че можеш да повториш.
Добре. Спипа ме.
Тук има прекалено много любопитни очи
и не мога аз да продължа. Ще те направя шеф на секция,
а аз ще се пенсионирам и отвън ще ръководя нещата.
Какво става?
- Отдалечи се от него и ела при мен.
Тате... тате...
- Пусни я!
Не исках да става така. Исках те вън от това.
От началото опитва да ме убие. Не прилича на "вън от това".
Ако зависеше от мен вече да си мъртъв.
Ще млъкнеш ли?
- Подчинената ми
може би е прекалено ревностна, за което се извинявам.
Искам да знам къде е копието, Питър.
Със София ще се повозим малко
и като взема флашката в ръце, ще ти върна момичето.
Крадеш и измъчваш деца.
- Правя каквото е необходимо!
Враговете ни сигурно правят и по-лоши неща.
Защитавам нацията ни, Питър, за да може хората да спят спокойно.
Става дума за наследството ти. Нищо повече.
Боже, Питър. Ти трябваше да си моето наследство.
Но сега е тя.
Не трябва да го слушаш, София.
Аз съм твоят баща.
- За какво говори?
Има ли по-добро прикритие от истината.
Да, той ти е баща, но ти принадлежиш на мен, София.
Не, не е така.
Просто му дай флашката.
Не мога.
Виждаш ли, Питър?
Виждаш ли? Програмата работи!
Ти беше прототипът, катализаторът
за цялата програма. Великолепен си, Питър.
Надмина всичките ни очаквания,
но наистина ли си мислиш, че ще разчитам само на един човек,
след като се нуждая от цяла армия?
Това е бъдещето, а ти си миналото, но все още сме семейство.
Тя ти е внучка, за Бога.
- Не исках да се стига до това.
Като изтрих файловете мислех, че всичко е свършило,
но Елена ти е пратила тези копия.
Да не си посмял да изричаш името й.
Не ми пука дали ще умра, но не можеш целия си живот
да си лоялна на човек, който е отнел семейството ти,
родителите ти... който е отнел майка ти.
Не! Махни се от мен!
Не!
Здравей, скъпа.
Когато се роди Бърн те открадна от нас.
Накара ни да мислим, че си мъртва. А, когато майка ти е разбрала...
Как можа, скапан боклук?
През всичките тези години е била при теб!
Шибан изрод! Собствената ти внучка!
Елена, има много неща, които не знаеш.
Да поговорим.
- Не ти искам приказките!
Върни ми дъщеря ми! Веднага!
Елена.
Няма да ме застреляш.
Скоро Питър ще узнае всичко
и когато това стане...
Той я е убил.
Тя умря в опит да те защити от това чудовище.
Просто ела с мен.
С времето ще забравим всичко.
Тя е Стажант, Питър.
Тренирана е в психологична война.
Тя е нов, подобрен вид. Няма никоя от твоите слабости.
Той е прав. По-силна си от мен,
но това, което за него е слабост, е любовта,
която изпитвах към майка ти,
любовта, че те имах и нейната любов към теб,
която ни събра. Все още можеш да избереш
в какво ще се превърнеш.
- Достатъчно.
Щом не искаш да ми дадеш флашката, то тя ще умре с теб. Стажант...
довърши мисията. Убий мишената.
Най-щастливият ден в живота ми беше,
когато разбрах, че майка ти е бременна с теб.
Ти имаш нейните очи и воля...
нейната сила.
- Стажант.
Нейният темперамент
и кураж.
Стажант.
Стажант!
Стажант!
Тя все пак...
е дъщеря на баща си.
Той беше изпреварил времето си, но времето му свърши.
Мислеше много на дребно.
Мислеше за мен, за братята и сестрите ми
само като за обикновени убийци,
но ние сме способни на много повече.
Нямам търпение да се срещна с тях.
Ще ми трябва тази флашка...
и ще дойда за нея.
Следващият път може да не помня, че си ми баща.
Аз няма да забравя, че си моя дъщеря...
но ще те чакам.
Лина.
Какво?
- Така те кръстихме.
На бабата на Елена.
Това е истинското ти име. Лина.
Лина.
Предпочитам Претендентът.
Помогни ми.
Сама си помогни.
Майната ти, Питър.
Питър, ако гледаш това... Тя е при Бърн.
Този кучи син открадна дъщеря ни.
Отивам да се разправя с него, но...
ако нещо се случи с мен, ти ще трябва да довършиш това.
Не мисля, че имам толкова думи, за да ти кажа това, което искам,
но да започнем с това. Флашката съдържа досиетата
на всеки Стажант...
каквато е и дъщеря ни.
Трябва да й помогнеш, Питър.
Трябва да помогнеш на всички тях.
Превод и субтитри: mia_one