A Real Vermeer (2016) Свали субтитрите
Превод: A. Kodak =karakoncul=dogrular=
Нима е възможно това? Може ли просто така да те екзекутират?
Не, нали?
Това не е точно така.
Предател.
Г-н Ван Меегерен...
Какъв беше залогът?
Душата ми.
Те съсипаха живота ми.
Опозориха изкуството ми, отнеха сина ми.
Лишиха ме от всяка надежда да съществувам.
Кои? Окупаторите ли?
Господи, окупаторите нямат нищо общо с това. Абсолютно нищо.
Слушам ви.
Отмъщение.
Не ми вярвате, нали?
Вие се отказвате от правото си на адвокат.
Да, Ваша чест.
Сигурен ли сте?
Не успях да убедя нито един адвокат за моята невинност.
Сега може да седнете.
Сега давам думата на прокурора.
Г-н ван Меегерен, как се сдобихте с този "Вермеер"?
Никога не съм имал "Вермеер".
Вашето име е споменато четири пъти в личната сметка на Гьоринг.
Аз не съм колаборационист.
Установено е, че сте продали тази картина на Вермеер...
Не е "Вермеер".
...на определения за наследник на Хитлер, райхсмаршал Гьоринг.
И това се нарича сътрудничество с врага.
Аз мразех немците.
Мога ли да ви дам един съвет?
Признайте си.
Така може да избегнете разстрела.
Г-н Меегерен, имате право да мълчите.
Но в този случай...
Няма какво да признавам!
Това не е "Вермеер".
Тогава какво е?
Слушам ви.
По дяволите.
Сине...
Здравей, татко.
Значи и ти си вече нацист.
Не, не, не, какво говориш, мразя ги.
Картините на Гьоринг също ли са твои творби?
Да, разбира се.
- Тогава им кажи.
Иначе ще бъдеш екзекутиран.
Аз не съм предател.
Пет думи и си свободен.
"Аз съм я рисувал". Това им кажи.
Тогава ще бъда фалшификатор.
- Но не и предател.
Признай си го.
Сине...
Не искам да умреш.
Виж това, синко.
Погледни...
ИВ.М. Вермеер.
Виж.
Там живеем, Джак.
Красиво е, нали?
Хайде, малко така...
Да, седни тук.
Всеки може да направи това.
Това не е вярно, скъпи.
Просто я довърши.
Хан, чакай.
Не, недей. Престани.
Може да го събудиш.
Този портрет ми харесва.
Погледни. Гледай внимателно. Какво виждаш?
Какво?
- Виждам любов.
Изкуство без душа.
- Но аз го харесвам.
Аз съм никой, жалък бездарник съм.
- Е, престани вече, Хан.
Не.
Не ти хареса наистина, нали?
Ела тук.
Ела.
Не съм дете, за да ми издухваш носа.
Хан...
Дами и господа...
Дами и господа, добре дошли в клуба на изкуствата в Делфт.
Радвам се, че отново съм председател на журито.
И това ме кара да ви представя официалната церемония на тази вечер.
Победителят за тази 1924 година е картината...
"Мадоната с младенеца" на Ян ван Меегерен.
Хан. Хан ван Меегерен.
- Да, разбира се. Хан ван Меегерен.
Великолепният му дебют спечели почти единодушната оценка на журито.
Браво.
Ти си гений.
Е, това ще бъде голям удар за Пикасо.
Много по-хубава е, нали?
- Различна е.
Дебютът на Пикасо и вашият са несравними, не сте ли съгласен?
Не.
- Трябва да се съгласите.
Не.
Модернистичното изкуство е толкова интересно, вълнуващо...
Ами, вижте...
Г-н Ван Меегерен, новото въплъщение на старите майстори.
Йоланка Лакатос.
- Офелия.
Антигона. Клеопатра.
А може просто, г-жа Бредиус.
- Извинете...
Подайте ми я...
Вижте това. Рисува като десетгодишен, защото просто не може да рисува.
Не бъди толкова тесногръд.
А красотата, Тео? Красотата няма ли значение?
Красотата невинаги е критерий за изкуство.
Как го каза наскоро, Брам? "Художникът не търси, той намира".
Ела, скъпа моя. Виждам г-жа Дейли.
Г-жа Бредиус?
Бихте ли ми позирали?
Харесахте ли я?
100 гулдена.
Ако я подписана, ще получите десет пъти повече.
1000 гулдена.
А аз дори без пари не бих я искал.
Видяхте ли очите и? Този поглед?
"Художникът не търси, той намира".
Влюбен съм.
- Не, ти си пиян.
Това се случва веднъж в живота. Аз съм новият Вермеер от Делфт.
Засега само с една картина.
- Да, само с една.
Дори ателие си нямам.
Работя по цял ден сред тези пелени пълни с лайна.
Какво да направя?
Бил ли си някога там горе?
Там горе?
Имам нещо специално там. Едва ли някой знае за това.
Почисти това място, а аз ще ти намеря клиенти.
Да рисувам портрети на богати дами ли?
- Портрети?
Чувал ли си за Рембранд, Франс Халс?
Аз съм новият Вермеер от Делфт. Искам да направя изложба.
Ще уредя и това.
Как мога да ти се отблагодаря?
Петдесет на петдесет.
По дяволите.
Ваша Чест, този шедьовър е спазарен с окупатора.
Спазарен, не, шедьовър, да.
- Максималната присъда...
Това не е вярно.
- Факт е, че сте продали този Вермеер.
Не е Вермеер.
Тогава какво е?
Един Ван Меегерен.
Автентичен Ван Меегерен. Добре, добре.
И ти продаде това на Гьоринг за 1,5 милиона?
Г-н Меегерен...
Потвърждавате ли, че вие сте нарисували тази картина?
Да.
Да, мога да рисувам така.
Да.
Рисувам като Вермеер.
Хан ван Меегерен може да направи това.
Много добре, но не се увличайте по детайлите.
Очите, носа, може да нарисуваме и после.
Най-важното е формата, силуетът. Концентрирайте се върху това.
Добре, но не се замисляйте много. Просто погледнете модела.
А не ръцете си.
Г-н Меегерен? Мога ли все още да се запиша?
Благодаря.
И така, изкуството...
Тук не само моделът е изобразен със занаятчийско съвършенство.
Тук художникът също така разкрива и себе си.
Неволно или съзнателно?
Какво ни казва това платно
за чувствата на художника към модела му?
Може ли още един въпрос?
Как оформяте отношението си към модела, как създавате тази връзка?
Имам предвид малкото еленче.
Много добре.
- Довиждане.
Благодаря. Ще се видим след седмица.
Благодаря.
- Удоволствието е мое.
Отмъщение?
Това беше гравирано вътре в черепа ми.
С удивителен знак.
Станал си психически нестабилен?
- Не съм казал това.
Но нямах избор.
Мисля, че има един френски израз за това...
"Престъпление от страст"?
"Престъпление от страст", точно така.
Омразата, отвращението...
Погнуса.
Сякаш преглъщаш собствените си лайна безброй пъти.
По две капки три пъти на ден. И никакъв алкохол.
Какво е това?
- Кокаин.
Всичко е заради този дебел хвалипръцко.
Трябва да побързаме.
- Какво ще правим?
Чичо Тео има един "Халс".
- Браво на него.
Но какво ще правим?
- Ще видиш.
Света Мария, Богородице.
Ела да видиш това. Тези груби мазки с четка по платното.
Тези очи сякаш наистина светят.
- Джак, само ги завинтвай.
Знам как да го направя.
- Тогава го направи.
Хан, това е автентичен "Халс".
Показвал ли си го вече на експерт?
Не, първо трябва да се почисти и реставрира.
Аз ли? Не, няма начин.
Ела, само ти може да го направиш.
Петдесет на петдесет.
Да.
Тези очи... Чудесна реставрация.
Имате и техника, и майсторство.
На малко хора се удава това. На много високо ниво е.
Тези груби мазки с четка.
Радвам се, че ви харесва толкова много, г-н Бредиус.
Еленчето от класа по рисуване, продава ли се?
Имам предвид рисунката.
Аз само го скицирах на шега. Това не е изкуство.
Жена ми помисли, че е... Как беше се изразила?
Симпатична.
- Затова няма да я продам.
Халс използвал оловно бяло. А аз тук не мога да го видя.
Оригиналният слой боя все още е непокътнат тук.
Почти никаква текстура, без пигмент.
А напукванията по платното са стари, нали?
Хубав фалшификат, от около 1870 или 1880.
Но е подписано.
Вижте, г-н Бредиус, подарък от нас за жена ви.
Какво ти казах? Това е фалшификат. Нали така, г-н Бредиус?
Ай, ай, ай...
Боя на 300 години а се разтваря в спирт.
Странно. Никога не съм виждал нещо подобно.
Давам думата на вещото лице, професор Бредиус.
Знаем за много малко платна от Златния век,
в които същността на вярата е толкова силно изразена.
Това е превъзходно изкуство.
Това Вермеер ли е?
- Не е.
Разбира се, това е истински Вермеер.
Ваша Чест, това изглежда достатъчно
за опровергаване на думите на подсъдимия.
Г-н Бредиус направи ли теста със спирта?
Какво?
Знам как да разпозная фалшификата от оригинала.
Какво представлява този тест?
- Той променя темата.
Все още ли твърдите, че може да рисувате като Вермеер?
Да, но не това беше проблемът.
Имах стари платна, стари рамки и тези красиви стари пигменти.
Но не можех да чакам 300 години
докато боята се втвърди, разбирате ли ме?
Задавате ни една гатанка.
- Един момент.
Знаете ли какво е пигмент?
- Да.
Вместо да го смесвате с масло, използвате бакелит.
Бакелит?
Баке... какво?
- Бакелит.
Американско е. Фантастично нещо. Продава се като топъл хляб.
Пресова се във форми под високо налягане.
А когато се изстуди става твърд като камък.
Баренд!
- И е топлоустойчив.
По ужасните пътища...
О, не.
Не, скъпи.
Ти съсипа живота ми.
Да, ти ме унищожи.
Как ме боли.
Ти.
Собственият ми брат.
Любов моя.
Вземи ме в твоя гроб...
защото аз съм нищо, като прашинка.
И трябва да отида в небитието.
Просто искам да умра...
и да споделя гроба си с теб.
Мъртвите не познават страданието.
Боже мой.
Почуках.
- Наистина ли?
И казах ли да влезете?
Мисля, че се представихте великолепно на сцената.
Исках да ви поздравя.
Тези цветя от вас ли са?
- Да.
Много са красиви. Благодаря.
А на жена си подарявате ли такива?
Да, разбира се.
Очаквам с нетърпение вашата изложба.
Ще направите ли изложба?
Брам ми каза за това.
Класическа живопис или абстрактна?
Но вие не сте по тези неща, нали? Не сте почитател на Пикасо.
А какво ще има там? Портрети ли?
Да, и още много от Исус.
Чудесно.
- О, да...
А вие винаги ли сте толкова разговорлив?
Ето, вижте...
Тук живеем.
Казах ли, че се прибирам?
Искам пак да ви позирам.
Сега? Тази вечер ли?
Но с едно условие...
Няма да се съблека. Съгласен ли сте?
Отдавна ли живеете тук, в Холандия?
Бях само на 16, когато се омъжих и пристигнах тук.
За пръв път в живота си се изкъпах в истинска баня.
Какво приятно чувство беше това топло усещане по тялото ми.
От къде сте?
- От Забатзенкирали.
На пет дена пеша от Будапеща.
И после влакът за Белгия, и възстановяване.
А Бредиус?
Брам беше приемник на приемния ми баща.
Той ме взимаше всяка събота и ме водеше в музеите.
Представете си, едно циганско момиче, чиято съдба е била да бъде слугиня,
изведнъж се озовава очи в очи с Ван Ейк, Брьогел, Рубенс...
И вие решихте да се омъжите за него.
За да се подсигуря.
Знаех, че ще се погрижи за мен.
Но вие също ли...
Имате ли също...
Обичам този човек.
Йоланка?
- Йоланка.
О, Боже...
Нима аз ви питам какво правите с жена си?
Йоланка, моля те. Трябва да довърша портрета.
Йоланка...
Смелост за великия майстор!
Хан, имам две чаши и една бутилка който трябва да се изпразни.
Извинете, не знаех... че ти...
Може би е по-разумно, ако държиш ръцете си далеч от нея за сега.
Хан, изложба ли предпочиташ или нещо набързо?
Нещо набързо.
Тео, тази жена е...
- Тази жена е омъжена.
Той ще се вбеси.
Да, да...
- Глупак.
А може той да открие тази твоя изложба.
Татко?
Да?
Сурабая по-далеч ли е от Хага?
По-далеч е от Хага.
Да, много по-далеч.
Сто пъти ли?
Хиляда пъти ли?
Татко, готов съм.
Да видя.
О, много е хубава. Браво, сине!
Но все още не е завършена. Остави четката настрана.
Сега ще вземем този пръст.
А сега ти...
Джак, идваш ли?
А сега вече е готово, видя ли?
Хайде, да вървим.
- Пусни ме.
Престани, глупако!
Това по поръчка ли е?
Харесва ли ти или не?
Да, красива е.
И жива.
Толкова много...
...любов!
Това вече не е смешно и пошло. Отвъд личната ти история е.
Това е страст, която бие на очи дори изпод слоя на лака.
Дърт коцкар!
Ами, наздраве.
За успеха ти.
- Той дойде ли да я види?
Снощи. Но аз я прибрах.
Но...
Безспорен талант.
Великолепно майсторство.
Няма друг като Ван Меегерен.
Невероятна достоверност.
Наистина това е виртуозно владение на техниката на маслената живопис.
Ван Меегерен никога не е криел, че е длъжник на старите майстори.
Феноменален талант...
където може да усетите дъха на Златния век...
и разбира се, изгарящата страст към своя модел.
Харесва ли ти?
Но ти едва ли... Нали?
- Е?
Аз не съм рисувала тази картина.
- И не си позирала също?
Става дума за него.
Той ме вижда така.
В тези платна, дами и господа, се вижда окована страст.
Вулканичен плам.
Но кога майсторството става свещено? Кое го превръща в изкуство?
Занаятчията се превръща в творец когато е докоснат от Бога.
Ето, погледнете картината "Христос с апостолите".
Композицията е чудесна,
но е безлична, като снимка...
без дълбоко възприемане на вярата.
Бих искал да попитам: Хан, къде си?
Къде е твоята индивидуалност? Собственият ти почерк?
Кой е Ван Меегерен?
Може би е подражател? Дилетант?
Шарлатанин?
Мисля, че той е това, което вие наричате "неделен художник".
Само един виртуоз в рисуването.
Този тип вирее както в растителния, така и в животинския свят.
Паразит.
Паразитът умело се прилепва към друг организъм...
и изсмуква жизнената му енергия.
Какво залага? Този паразит?
Какво рискува?
За творчеството си художникът плаща с пот и кръв.
С нервите си, с живота си.
А критикът?
Обляга се назад на креслото...
прозява се и се кикоти.
И с едно драскане на писалката унищожава един живот.
"Вулгарен Кич"
"Ван Меегерен: Няма визия Изложба: Неразбираема"
"Карикатурист"
"Шарлатанин"
И прочитайки това, вие сте искали отмъщение.
Не исках нищо.
При вида на четка вече ми се гадеше.
Исках да изчезна.
Какво искаш?
- Имаш посетител.
Ако го кажеш на глас, това е почти поезия.
О Боже мой, Хан.
Не знам нищо. Аз съм нищо. Не правя нищо както трябва.
И какво ми оставаше, да ми къса и рисунките ли?
Синът ти е тук.
По дяволите.
Ще напиша 1000 пъти. Нищо не знам, аз съм нищо...
Не правя нищо както трябва.
Знаеш ли какво ми каза майка ми?
Аз самият вече не го помня...
Тя ме слагала на гърнето и после сме оцветявали фигури.
А този подлец сякаш пъхна ръцете ми в собствените ми лайна.
Здравей, малкия.
Изглеждаш прекрасно...
Какво има?
Какво има, кажи?
- Отивам при дядо в Сурабая.
Джак...
Сбогом, Хан.
Какво правиш още тук?
Казах ти да си тръгнеш до седем.
Хайде, ставай, върви си.
Побързай, защо трябва да повтарям всеки ден?
Хей, бродяга. По-внимателно.
Може да я гледаш, но не може да я пипаш.
Какво ти казах, не чуваш ли?
- Красива е.
Да, разбира се. При мен всичко е красиво.
Това е шедьовър.
- Шедьовър?
Да, направено е в Холандия. Знаеш нали, страната на лалетата.
Само за 5000 е.
5000? Твърде много е.
- Твърде много ли? Погледни.
"Поздрави на Дуче"
Какво правите тук?
- Аз...
Аз не търся, аз намерих.
Сама ли сте тук?
- С Брам.
Взе ме със себе си. Поканен е да изнесе лекции тук.
Какво съвпадение.
Знаех, че сте тук...
Но че си бил и музикант... не знаех.
Тео каза, че си в Рим.
Той ви изпраща своите поздрави.
Знаете ли...
Трябва да отида до галерия Боргезе.
Все още ли рисувате?
- Не.
Били ли сте тук преди?
- По време на медения ни месец.
Брам наистина смяташе, че си талантлив.
И съжалява за постъпката си с елена.
Той не е такъв. Брам е добър човек.
Така ли?
Хан, ти ме нарисува невероятно красива.
Наистина ли мислите така?
- Все едно се гледам в огледалото.
Когато съм сама, далеч от любопитни очи.
Трябва да тръгвам.
Ще се видим ли утре? Имам изненада за вас.
Развеждаш се.
- А защо трябва?
До утре! Аз черпя.
Вижте вярващите. Това е истинско чудо за тях.
Караваджо е уловил момента малко преди Исус да разчупи хляба...
но вярващите от Емаус вече са го разпознали.
Както всички знаете, Караваджо е оказал огромно влияние
на холандските художници от 17-и век. Особено на Рембранд.
Но не и на Йоханес Вермеер?
Няма данни да е познавал Караваджо.
Но аз съм уверен, че един ден ще намерим тази връзка между тях.
Как?
Много поздрави от вашия мениджър.
Дали той...
Чакай, какво правиш? Не може така.
Гладен съм. Искам да ям.
- О, не.
Пари, пари...
Това ще му стигне за известно време.
- Той с тях ще купи грапа.
Или ракия за пияния си баща.
Е, какво има там?
15,000 паунда?
Тео, Тео, Тео.
Извинете, може ли за малко.
Бутилка просеко, моля.
- Разбира се.
И една стая, моля. С баня.
Това е за Франс Халс. Веднъж го реставрирах за Тео.
Но не беше ли...
- Тава е. Продаден е.
Но беше фалшификат, нали? Или не?
Благодаря.
Само да не си помислиш, че ще спя с теб.
А защо не?
А защо го искаш толкова много?
Може да печелиш пари с това.
Знам.
Искаш да кажеш, че вече си го правила?
Баща ми ме караше...
Липсва ли ти?
Трябваше да свиря всеки ден.
В кафенета, в механи.
Даже не и в механи, в улични кръчми.
И всичките пари харчеше за алкохол.
Или за неща, за които не знаех.
Това ти ли си?
- Бях на 7 години.
Всяка вечер си лягах гладна.
Но това вече няма да се повтори.
Никога.
- Но...
Нека да не говорим повече за това.
Да?
- Добре.
Благодаря.
- Моля.
Обуй ги и облечи всичко това.
Ти наистина ли ме желаеш?
Аматьор...
Шарлатанин...
Кой е Ван Меегерен...
Това добра идея ли е?
Ти си моя.
Ти си моята муза, ден и нощ, завинаги.
Знаеш ли какво казва твоята муза? Върни се към рисуването.
Добре. Ще рисувам теб, само теб.
Но трябва да ми позираш.
- Току-що го направих. Хан, аз...
Хан, вече много закъснях.
- Виж.
Не е лоша.
- Да, но е старинна.
Холандски художник, неподписана. 5000 лири.
Много пари за такъв боклук.
- Да, но...
Здравейте, добре дошли отново.
Как сте?
- Чудесно, сега като ви видях.
Страхотно.
За тази картина, 3500.
- 3500?
Разбрахме се. Късметлия съм.
Ето.
- О, благодаря ти, приятелю.
Много поздрави на съпругата ви.
Старинна, майсторство, красота. Какво още?
Какво искаш да правиш с нея?
- Това е за теб.
А какво ще каже Брам?
- Брам. Брам...
А щеше ли да я харесаш, ако беше подписана?
Хан, моля те...
О, трябваше да се омъжиш... И се омъжи за този гений.
Престани.
- Знаещ, да, но не значи, че е умен.
А може би той беше прав.
- Какво? Кога?
Нараняваш ме.
- Разглезена мръсница.
20 картини.
Трябваше да зарежа 20 картини заради това копеле.
Не само Брам мислеше...
- Какво?
...че твоите картини са посредствени.
Били са посредствени? Това ли каза той?
И безлични. Най-вече това.
Посредствена.
Безлична.
Няма данни да е познавал Караваджо.
Но съм уверен, че един ден ще намерим връзка между тях.
Липсващото звено.
Бездарност, карикатурист,
безличие, всеки може така...
Той не може да рисува.
Кого виждам?
Уморил си се от Рим?
Шест години живях сред маслинови дървета.
В Рокбрюн. Френската Ривиера.
- Благодарение на моя Халс.
Това е вярно.
А можем ли да опитаме това отново?
Аз съм художник, а не фалшификатор.
Имаш талант за това.
- Мисля за нещо много по-добро.
Картина на Вермеер.
- Вермеер?
Да, един Вермеер.
- Истински Вермеер ли?
Да.
С подпис?
- И.В.М.
Каква е тази картина?
Портрет на г-жа Бредиус.
Този Вермеер. Каква картина е това?
Възкресението на Исус.
И отива да обядва с поклонниците си от Емаус.
Кажи ми, защо продават този Вермеер.
Ами, този колекционер, маркиз, не си спомням името му,
е много приятен човек...
Бил е пребит на улицата от черноризците. Ужасно нещо.
Затова иска да напусне Италия и да замине в Америка.
А как да разберем, че е оригинална?
Ти за какъв ме мислиш? Само леко е повредена.
Но е толкова красива, не може да си представиш.
Неописуема. Дори с Караваджо не може да се сравни.
Даже и с Рембранд.
- А някакви документи?
Престани да ме тормозиш, ще се погрижа за това.
И каква ще е сделката? 80-20?
Точно както с Халс, 50-50.
Тео, колко често попадаш на Вермеер?
70-30.
Съгласен ли си?
О да, само още едно нещо.
Трябва да бъде потвърден от експерт, че Вермеер.
От Бредиус.
Бредиус?
- Да.
Но той няма да те приеме.
- Да, затова ти си ми нужен.
Затова получаваш 30 %. 30 % of 200,000 или 300,000?
И пак те моля.
Безжалостен...
Безпощаден...
Безмилостен към страданието ми.
Ти знаеш моето страдание.
На теб искам да посветя...
моята мъка...
и моята смърт.
Ела с мен.
Съжалявам много за всичко.
За Рим, за ужасното си поведение.
Искам да се оженя за теб.
За разглезена уличница?
Не мога да живея без теб. Ти си моята любов...
Моята муза, ти си всичко за мен.
Помниш ли какво се разбрахме?
- Аз не съм дете.
Окована страст. Помниш ли? Вулканичен плам.
Брам!
И така се случи...
че остана с тях...
Взе хляба...
и ги благослови.
Боже мой...
Ще платиш скъпо, паразит такъв.
Тежките спомени често се преживяват като физическа болка.
Това може да обясни пристрастяването му към алкохола.
И фантазиите му за всемогъщество.
- Имате предвид нарцисизма му ли?
Неговата злоба, параноята му?
- Това ли е всичко?
И вашата истерична психопатия.
- Явно сте голям експерт.
Подсъдимият просто е искал да се обогати по престъпен начин.
По време на окупацията е придобил над 50 къщи в Амстердам.
Имения, хотели...
- Буржоа...
Моля?
Ваша чест...
- Той сам се защитава.
Заставали ли сте някога пред картина?
Изпитвали ли сте трепет и възторг от красотата и?
Сантиментално бръщолевене, Ваша Чест.
- Били ли сте някога в музей?
Няма извинение за сътрудничество.
- Виждали ли сте отблизо Вермеер?
Но какво е това, тази глава...
Не...
Исус изглежда като момиче.
И какво момиче само...
И изглежда толкова позната...
Хей, дебелак.
Гледай внимателно.
Този похотлив поглед.
Все още го помниш, нали?
Да видим.
Хайде, млади приятелю.
Това, което може да почувстваш тук...
е дълбоката любов на Вермеер към своите модели.
Но къде е чудото. Къде е магията?
Това няма нищо общо с Вермеер.
Нима това е перспектива? И тези цветове изглеждат като лайно.
Вермеер би се обърнал в гроба си.
Сине мой, не трябва да пиеш толкова много.
Но аз вярвам в очарованието на...
кракелюра.
Ще се задавя. Непоносимо напрежение.
Здравейте?
Има ли някой в къщи?
Не.
Господине, отворете вратата, моля.
Не искам да видя никого.
Търся г-н Ван Меегерен.
Какво искаш?
Е, какво?
Татко?
Хей, сине...
- Татко!
Здравей, хлапе. О, сине мой.
Бях толкова горд с теб.
- И аз с теб.
И все още се гордея.
Ела, искам да ти покажа нещо.
А къде е ателието ти?
- Вече не рисувам.
Колко жалко. Мама винаги казваше...
- Захванах се с бизнес.
С чичо Тео.
Е, какво ще кажеш?
Старинна картина?
- Виж това.
И. В. М.
- Йоханес Вермеер.
Не. Оригинална ли е?
Да.
- Това е невъзможно!
И от къде е?
- Чичо ти Тео я намерил някъде.
Колко картини на Вермеер са известни?
- 34.
И една от тях е в кухнята ти?
Какво има?
За Вермеер това е...
е доста грубовато.
Не изглежда като Вермеер. Това е...
Тук нещо липсва.
Това е от мистериозния му период,
който е непознат в историята на изкуството.
Картина на Вермеер с библейски сюжет.
Боже мой, татко...
Истински Вермеер ли?
Би ли ми направил нещо за мен? Ето. Джак, моля те.
Това е Вермеер. Не може да я разрежеш.
Не е Вермеер.
Твое е.
Да.
А ножът за какво е?
Трябва да изглежда старинна. Погледи ме.
Чуй ме, Джак.
Аз не мога да го направя.
Малък разрез, нищо повече.
- И после, какво?
И ще стане истински Вермеер ли?
Ако има сертификат за автентичност.
Искаш да я продадеш ли? Татко, ти не си...
Музеите вече я искат. Бойманс, Кралската галерия, Маурицхес...
Наддават един срещу друг. Предлагат половин милион.
И американците вече са на опашката.
Ти си фалшификатор.
Фалшифицирах само подписа.
Ти си художник!
Да, творбата ми ще бъде в Кралския музей.
Сине, баща ти ще бъде в галерията на знаменитостите.
Анонимно, но все пак ще бъде.
Само си представи, Халс, Рембранд...
и до тях...
твоят баща.
Баща ми?
- Да.
Един жалък мошеник.
Ти искаш признание? Нали?
Нали така?
Съжалявам, че...
Всичко е наред.
Каквото и да кажеш, ще го приема.
Дори и да си ми ядосан.
Искам да успееш татко.
Нека да я купят.
И тогава ти ще бъдеш там, до Рембранд.
Ще им покажем на всички.
Искам да отмъстя.
Да, детинско е, но...
Ще го хвана.
Седейки там на клатещия се стол...
с меката кожа...
Ще искам да си взема чашата,
но ще разлея виното върху блузата си.
Тази специална блуза за художници направена от батик.
Майка ти я уши за мен.
Бродирана с мъниста и златни конци.
Тя ми я даде.
Докато все още платното виси там...
Ще им кажа истината и ще им върна парите.
И те ще изглеждат като глупаци.
И този син оттенък...
Веднага се проличава ръката на майстора.
А знаете ли нещо за нея?
Това е липсващата връзка, за която говорех.
В художествено отношение тя е безупречна...
От къде е?
- Перфектно документиран.
Маркиз Дория де Памфили, разорен благородник от Салерно.
Дълбоко прочувствена творба с библейски сюжет.
Тази перфектна композиция показва, че е изкуство от висока класа.
Това е измамата на века, татко.
И най-добрият ден в живота ти.
Ваше Величество, дами и господа...
Днес тук виждате един шедьовър.
Смея да твърдя, че е шедьовър на Йоханес Ван Вермеер.
Изкуството никога не е създавало такова възвишено творение.
Ваше Величество, за нас е чест да ни покажете "Христос в Емаус".
Прекрасна е, нали?
Господи, това е най-прекрасният Вермеер, който съм виждала.
Чувствах, че сте си тук.
Да, трябваше да бъда тук.
Хан, липсваше ми.
Забрави ли ме?
Мислил ли си някога за мен?
- Виж.
Това си ти.
Хан, тази картина е на 300 години.
Не е, аз я направих. Аз я нарисувах.
Кой е този?
Месията.
Не, погледни внимателно тези очи.
Как бих могъл да те забравя?
Нито за ден, нито за час, нито дори...
Какво те е прихванало?
Видя ли, всички повярваха и са в мрежата.
Ще призная и ще изясня всичко. И ще върна всичко.
Всичките 520 000 гулдена.
- И какво ще постигнеш?
Искаш Брам да изглежда като идиот ли?
Недей, не го прави.
Хан...
Ти вече спечели.
Аз го напуснах.
Синът ми. А това е Йоланка Лакатос.
- Здравей, Джак.
Прекрасна картина, нали?
И колко хубаво стои там.
Татко. Сега.
Сега трябва да го направиш.
Какво ти е?
Скъпи сине мой...
Опитах...
но не успях.
И те разочаровах.
Не мога да върна времето назад...
но се надявам един ден да ми простиш.
И да ме запомниш като добър баща, какъвто винаги исках да бъда.
Господ да бъде с вас.
И с вашите души. Молете се на Господ да бъде с вас.
Обявявам ви за съпруг и съпруга.
В името на Отца, Сина и светия Дух.
Честито! И на теб! Полудяхте ли, какво правите?
Не може да бягаме повече.
Връщаме се в Холандия.
Фантастично.
Тази мрачна, тевтонска атмосфера.
Възхитителна.
Г-н антиквар...
- Г-н Райхсмаршал.
Трябва да намерите нещо подобно и за мен.
Писна ми от тези "Исуси".
Знаеш ли колко плащат?
- Не ми пука.
Направил съм повече Вермеери от самия Вермеер.
1.5 милиона.
Ето този дебелак.
Оня там.
Гьоринг ли?
- Гьоринг.
Хитлер вече има два Вермеера, сега и той иска.
Адски опасно е.
Ако разбере, че е фалшив,
ще ни сервира собствените ни топки за закуска.
Какво да направя, човек на Ренесанса съм.
Откъде е тази картина?
Едва ли можех да ги спра.
- Боята още не е изсъхнала.
Всеки детайл е документиран.
Пигментите анализирани ли са?
Кракелюрът проверен ли е? А рамката?
Разбира се, хер Райхсмаршал. Технически е водоустойчив.
Около 1654 година.
Великолепна.
Каква мрачна, тевтонска атмосфера.
Това не е бойскаутска униформа.
Ако искаш да прецакаш тези проклети фрицове,
първо трябва да ги кърмиш.
Мошеничеството е професия.
Ваша чест, абсолютно ясно е, че тази снимка напълно го изобличава.
Чуйте ме, аз съм фалшификатор, мошеник, но не съм предател.
Само още едно малко платно...
и мога да напълня целия Кайзерсграхт...
със сърми.
Пак ли Исус.
Още един Вермеер ли?
А какво друго? Пикасо?
Един Ван Мегерен.
Искам да видя картина на Хан ван Меегерен.
Обичам те.
Ходим в тъмното по ръба на пропаст.
Нямаш представа какво търсиш...
докато не го намериш.
Рискувайки да затънеш в него.
Трябва да го опиташ.
Вижте, моля.
- За мене ли?
Не, за хер Хитлер. Бихте ли му я дали?
Разбира се. Но първо трябва да я подпишете.
Разбира се, ще го направя веднага.
Вървя в тъмното по ръба на пропаст.
Не искаше ли това?
Имаш късмет, че я е оставил на шахматната си дъска.
Ти си моя.
Да?
- Да, ти ме обичаш.
Кажи го. Кажи го.
Ти ме съблазни, там на стълбите.
Ван Меегерен между Халс и Рембранд.
Това те възбужда, нали?
До Рембранд и до Франс Халс няма никакъв Меегерен.
Имам ли платно там, да или не?
- Да, но никой не знае, че е твое.
И след 50 години никой няма знае кой е бил Ван Меегерен.
Знаеш какво ми каза Тео?
А знаеш ли какво ти липсва?
Характер.
Ти изобразяваш неща, които у теб ги няма.
Сякаш чувам как говори Бредиус!
Въображение, оригиналност. Това е изкуството.
Жена като куб с едно око.
Или композиция от сини квадрати с черни линии. Как го наричат?
Изродено изкуство.
- А да копираш Вермеер за Гьоринг?
Никога не съм копирал Вермеер.
Никога не съм...
Никога.
Ти съвсем си изтрещял.
Ако някога узнаят за това...
Трябва да си се побъркал за да напишеш това: "За Фюрера".
Той знае какво е изкуство.
Какво е това, ако не е държавна измяна?
Отговорът е във въпроса.
Съгласно приетия извънреден закон
настоявам за максималното наказание.
Благодаря.
"На нашия любим фюрер Хан ван Меегерен".
Не мога да надникна в нечия душа,
но отмъщението изглежда като правдоподобен мотив.
Лесно се заблуждавате, госпожо.
- Аз нарисувах това платно.
Мога да го докажа. Дайте ми боя, четки, платно...
А може и бутилка Бордо? И кресло пред камината?
Доктор?
Бих помолиха съда да обмисли искането на г-н Ван Меегерен.
Това е абсурдно!
Презентация на живопис? Протестирам, Ваша Чест.
Той не само беше опортюнист, беше и фанатичен последовател.
Вярвате ли в неговата невинност?
- Не.
В никакъв случай.
Но само Създателят решава чий живот да се отнеме.
Или както и да го наричаме.
Съдът отлага заседанията си до допълнително съобщение.
"Той рисува за живота си"
И така, чисто нов Вермеер, даже боята все още не е изсъхнала.
Признавам, че изпитвам голямо възхищение от това,
което г-н Ван Меегерен е постигнал.
Днес най-накрая ще отговорим на въпроса...
дали подсъдимият е виновен или не в държавна измяна.
Или с картината си просто се подиграл на Гьоринг и нацистите.
Сега давам думата на председателя на експертната комисия, г-н Бредиус.
Много е просто. Ще бъда кратък, Ваша Чест.
Тази картина не може да се сравни с Вермеер,
която се озова в ръцете на нацистите.
Плячката на Гьоринг датира от същия период
в който е рисуван и ненадминатият "Христос в Емаус".
Стилистичните прилики между двата шедьовъра са очевидни.
Тук ние виждаме само бледа имитация.
Боя се, че г-н Ван Меегерен няма да спаси живота си
с тази бледа неделна имитация.
Идиот. Жалък фигурант на изкуството.
Не говоря с предатели.
Разобличих Бредиус.
Съжалявам.
Не мога да ти спася кожата.
Искаш да кажеш, собствената си кожа.
Твоите бръщолевения за възвишени творения, единство на формата...
Какво разбираш ти от това?
Аз нарисувах този Вермеер за Гьоринг.
Ваша Чест!
Чуваш ли ме?
- Седнете на мястото си!
И кой мислиш, че е нарисувал "Христос в Емаус"?
Той е тук, присъства в тази зала.
Не става въпрос за "Христос в Емаус".
Грешите.
Не е така, както си мислите.
А вие коя сте?
Г-жа Ван Меегерен.
Рентгеновият анализ на картината показва наличието на
по-долен слой от боя и прави видим и структурата на платното.
И няма съмнение, че това е едно и също платно,
най-вероятно рисувани от Абрахам Хондиус.
Възрастта на горния слой боя обаче не е повече от 15 години.
А кога е умрял Вермеер?
- Преди почти 300 години.
Тогава "Христос в Емаус" трябва да е дело на друг холандски майстор.
Точно така.
Съдът ще се произнесе след десет дни.
Нека Гьоринг да изгние в ада! Браво! Браво!
Вие сте оправдан по обвиненията за държавна измяна.
Но сте признат за виновен за измама...
относно следните картини:
"Христос в Емаус", уж от Йоханес Вермеер, 520,000 гулдена.
"Тайната вечеря", пак уж от Йоханес Вермеер...
600,000 гулдена.
"Младият Христос, проповядващ в храма"...
1,250,000 гулдена.
"Исаак благославя Яков"...
1,275,000 гулдена.
и "Исус и прелюбодейката"...
1,500,000 гулдена.
Признавате ли, че сте рисували тези платна?
Да, Ваша Чест.
Всичките.
И че сте ги продали на висока цена?
Ако ги продадете на ниска цена,
никой няма да повярва, че са истински.
Съдът счита, че фалшификациите са доказани...
и ви осъжда на една година затвор за измама.
Освен това трябва да изплатите и глоба от 5 милиона гулдена.
Да, това е разликата между това, което сте спечелили...
и реалната стойност на тези платна.
Това е разликата между Вермеер и Ван Меегерен.
Но те са все същите картини.
Вие слушате новините на холандската пресслужба АНП.
Снощи в Амстердам почина художникът
Хан ван Меегерен на 58 години,
един месец след като беше осъден на една година затвор.
Истинският Ван Меегерен, както сам се наричал, в продължение
на 6 години рисувал картини представяйки ги, че са на Вермеер.
Съвременните експерти и днес се възхищават
от техниката му за фалшификация.
Картината "Христос в Емаус" все още привлича много посетители
в музея Бойманс ван Бьонинген.
В епохата на постмодернизма картините на Ван Мегерен могат
без съмнение да се считат за истинско изкуство.
Превод: A. Kodak =karakoncul=dogrular=