Lockwood & Co - Season 1 (2023) (Lockwood.and.Co.S01E08.WEBRip.x264-ION10.srt) Свали субтитрите
Спечелихме. Победихме Уинкман. Взехме Огледалото. У Барнс е в безопасност.
Джордж ще се върне всеки момент. Можеш да се отпуснеш. Свърши се.
Не, не е. Тази вечер почти не умряхме заради проклетия ти залог,
и всеки реликвар в Лондон е готов да ни убие. Може да ни дебнат и сега.
Или ни чакат вътре в къщата. Какво ще правим?
Ами ако ни намушкат
или хвърлят труповете ни в Темза, без никой, който да го е грижа за нас?
Това не е победа.
Съжалявам.
Ти беше права. Съвсем се увлякох в тази работа.
Бях неразумен и безразсъден.
Искам само да ти кажа…
не се отказвай от нас. Моля те.
Или… по-точно трябва да кажа…
Не се отказвай от мен.
Иначе дъното на Темза ще е много по-привлекателно място.
И наистина никой нямаше да го е грижа. Но сега…
Гренадир или полицай?
Гренадир.
Добре. Но ако Джордж влезе и те види да ползваш чашата му,
не нося отговорност за последствията.
Бях прав за книгата на Дюлак, нали?
Предимно бръщолевения за забранени науки и мистерии на Сътворението.
Не видя ли това за Бикерстаф? Чуй.
„Да, аз го убих. Застрелях го с пистолета на баща ми,
запечатах го с желязо, зарових го дълбоко. Но още го виждам,
щом затворя очи, с кадифеното си наметало, изпълняващ ритуалите си.“
Мери Дюлак е убила Бикерстаф? Защо?
- „Ще пледирам за самозащита.“
„Лукавият му слуга ме хвана. Докторът държеше Огледалото пред мен. Поглед
„и усетих как губя разсъдък.“
И го е гръмнала, преди той да успее да я убие с Огледалото? Справедливо.
Не, чакай.
„Това Огледало не беше типично огледало.“
„Беше "прозорец".“
- "Прозорец" към къде?
„Не смея да кажа повече, и нямам на кого да се доверя. След погледа,
съм прокълната. Всичко, което искам да видя, ми идва в повече.“
Погледни. Виж илюстрацията.
Погледни в Огледалото.
Къде, по дяволите, е Джордж?
"ЛОКУУД И СИЕ" 1/8
Всичко е наред. Всичко е наред.
Запази спокойствие.
Памела?
Памела?
Съжалявам. Стреснах те.
- Не. Радвам се да те видя.
А аз се радвам, че дойде. Притесних се, да не си размислил.
Нали никой не те е последвал?
- Да влизаме. Да продължим с това.
Как мина? Онова момиче Фло Боунс не опита да го вземе, нали?
Не, не беше трудно. Локууд и Луси сториха чудесни неща,
давайки ми хамалщината, както винаги.
- Не се отчайвай.
Локууд и Луси имат големи Дарби, но повярвай, ти ще останеш в историята.
Така ли мислиш?
- Правилно си постъпил.
Ако ДЕПРАК бе взел Костното стъкло, щяха да го погубят в пещта,
заедно с всичко, което може да ни научи относно Проблема.
Те унищожават нещата. И никога няма да се научат.
Но ти и аз ще се научим.
Ще научим всичко.
Нямаш нищо напротив, нали?
Стига да не избягаш с него.
- Не бих го сторила. Нужен си ми.
Хайде. Искам да ти покажа това, което съм направила.
Какво знаеш и видя? Къде го е занесъл?
Вие си играехте на щастлива двойка. Не е чудно, че той откри друг приятел.
Какво казва.
- Нещо за друг приятел.
Какъв друг приятел? Фло? Джордж няма други приятели, освен мен…
Джоплин.
Тя няма да направи нищо. Нали?
- Смъртта идва,
и той отиде да я посрещне, с нея.
Омаяло е и Джоплин. Всеки, който се доближи до това нещо, губи ума си.
Кажи ми къде са.
- Ще ти кажа, ако ме вземеш.
Къде?
- Да видя господаря си.
Бикерстаф.
- На гробището са.
С мъртвите. Ще се присъединят към тях.
И всичко е по твоя вина.
Всичко е празно. Джордж сигурно е забравил да презареди.
Вината е моя. Трябваше да забележа, какво се случва с него.
Не. Всичко се обърка, когато дойдох. Аз прецаках всичко между вас.
Една мижава кутия със солни бомби. Това е кошмар. Ние сме мъртви.
Може би. Но щом е за нещо, за което си струва да умреш…
Единственият агент можещ да победи Костното стъкло, Бикерстаф,
и контрола им над Джордж, си ти.
Мерси, стовари ми всичко, ами ти?
- Не това имам предвид.
А, че ще се справим с това. Заедно, аз и ти.
За Джордж.
- За Джордж.
Все е била пред нас. Вряла си е носа, още преди да отворим ковчега.
Сигурно е наела Карвър да открадне Огледалото и го е убила заради това,
че той го е дал на Уинкман. Не мислех, че е способна на това.
Преструвайки се, че я е грижа. Искайки да е от екипа ни. Всичко е било игра.
Бог знае какво е шепнела на Джордж.
- Знаехме колко го е омаяла.
Как се критикуваше, колко е разсеян. Забелязахме, но не обърнахме внимание.
Заети с тъпотиите си.
- Извиних се…
Няма значение, че някой от нас съжалява.
Извиненията няма да спасят Джордж.
Дали Огледалото е обсебило Джордж?
Не мисля, че то го контролира.
- Джордж не би го допуснал.
Дело е на някой друг. Нещо друго.
Мястото е пълно с мъртви неща.
- Полека. Трябва да изгася светлините
в случай, че някой ни последва.
- Няма да ни последват. Да не са луди.
Ето, хвани ръката ми. Не се тревожи.
Мога да се справя с всичко.
В апартамента ти обаче бе по-хубаво.
- О, не. Трябваше да е тук.
Заради книжата на Бикерстаф ли? Начинът да го разгледаме безопасно?
Точно.
Какво беше това?
- Не знам.
Чакай тук. Не мърдай. Веднага се връщам.
Побързай.
Какво, по дяволите, правиш тук, Кипс?
Мога да те питам същото. Знам, че Огледалото е у теб.
Не бъди груб с мен. Спасих ти живота.
- Глупости. Всичко беше под контрол.
Нямаше контрол. Не го виждаше. Удряше на сляпо.
Губиш Таланта си.
Само посмей да кажеш това на някого и ще те убия, ясно?
Успокой се, г-н Кипс, и пусни приятеля ми.
Постави ръцете си зад гърба.
Сега се обърни бавно.
Коя си ти… Какво по… Ще арестуват и двама ви. Вие сте престъпници.
Джордж, край с теб. Няма да си агент.
- Защо донесе това?
И белезници и нож?
Защото знаех, че нещо подобно може да се случи.
Всички в Лондон искат, което имаме.
Но то е наше. Не може да позволим на никого да застраши това.
Хайде, копелдак. Кажи ни къде е той.
- Към мен ли е или към черепа?
Към него. С теб щеше да е по-неучтиво.
- Не можеше ли с друга интонация?
Не. Спри да светиш толкова силно. Ще ни издадеш. И това е към черепа.
Разбрах.
- Как да спра, господарят ми е близо.
Усещам го.
- Дано са тук. Ако ни използваш…
Не се тревожи. Тук са. Сега той е неин господар.
Тя е изгубена за твоя свят. Необходим е само един поглед.
А всеки иска да погледне.
- Аз не.
Не можеш да устоиш. Нито той. Кой знае какво може да види?
Мама и тате, може би?
- Какво казва?
Че ние с теб няма как да не погледнем в Костното стъкло, ако ни се удаде.
Обещай ми, че няма да погледнеш. Нужно ми е цялото ти безразсъдство.
Обещавам. Но защо се тревожиш за мен? А ти?
Няма да е проблем. Мразя огледала. Винаги оттам ме взира тъпо момиче.
Да извадим шпаги и разбием вратата с шут. Сякаш сме яки и знаем кво праим.
Добре.
Чу ли нещо?
- Нито звук.
Топло е. Но не е горещо. Някой е бил тук тази вечер дълго време.
Виж.
Ковчегът на Бикерстаф.
- Нищо не усещам. Вътре няма нищо.
Защо ще взима тялото му?
- За откачен експеримент.
Тя иска господаря да види ставащото.
Това е добре. Не може да са стигнали далеч с труп.
Още трябва да са тук някъде.
Заключено е. Отвътре.
- О, Боже. Накъде води?
Джордж каза, че има катакомби, така че, трябва да има път надолу.
Катафалникът. Сондърс каза, че работи.
Огледай. Трябва да има начин да се управлява.
Локууд!
Къде е Кипс?
- Защо сте тук?
Как така "Къде е Кипс"?
- Той последва Карим дотук и се обади.
Следим ви от дни.
- Знаем, че Огледалото е у Карим.
В сериозна опасност са. Нуждаем един от друг, затова да свалим шпаги
и да продължим с това.
Мислим, че са в катакомбите. Но само платформата води натам.
Нарича се катафалник.
- Знаем.
Знаеш ли как се задейства, Боби? Отгоре или отдолу?
Отгоре.
Спускат ковчега при нужда с копче.
Кат! Идват хора.
4 гадняра в бус. С Уинкман начело.
- Как са ни открили?
Проследили са тия от Фитс.
- Приятели?
Познаваме Уинкман.
- Психопат е.
Да бягаме?
- Не е опция.
Барикадираме се.
- Ще са с предимство.
Барикадирам се вътре, спасявам Джордж и Кипс. Вие се биете с тях.
Да се бием с тях?
- Ако искаш сам в катакомбите, давай.
Предпочитам да се занимавам с това.
- Не, аз ще отида.
Няма начин, Лус. Твърде опасно е.
- Трябва да съм аз. Имам тайно оръжие.
Трябва да ми позволиш да направя това, Локууд. Заради Джордж.
И запомни, бъди безразсъден.
Става ли?
- След мен!
Какво е тайното оръжие?
- Тя самата.
Къде ми е Огледалото?
Какво правят? Не знаят ли, че това място е заразено?
Ще ни вкарат там.
Трябваше да бягаме. Ще ни убиеш.
- Дръжте се. Елитни Фитс-агенти сте,
трима от най-добрите. А аз съм Антъни "якият" Локууд.
Всеки сам би се разправил с тия, по всяко време. Но всички заедно?
Ще е като "разходка в парка".
- Това не е парк, а гробище.
Тогава да ги погребем.
- Мъртъв си! Ти си мъртъв, Локууд.
Да ги отдалечим от параклиса.
- Как?
Бягай!
О, да! Този звук!
Костно стъкло. Такъв сладък екстаз.
Не ми звучи като екстаз.
- Мозъчето ти не може да разбере.
Тогава ми помогни да разбера.
Бил ли си там, когато е направено?
- Да.
От костите на 7 тела, страдалници. Мощта на мъчението им затворена…
Затворена в стъкло, за да направи "прозорец". Но, за да се види какво?
Вечният.
- Какво значи това? Какво точно видя?
Не съм поглеждал. Не съм глупак.
Трябва да погледнеш, чрез чужди очи.
Някой слаб. Някой любопитен.
Някой уязвим.
Господи.
Джордж.
Не се тревожи. Няма да те нараним. Правим това за твоя защита.
Нима вярваш в това? Осъзнай се, Карим.
Тя ще убие и двама ни. Да се махаме оттук докато още можем.
Никой няма да убива никого. Ние сме учени. Това е научен експеримент.
Нямаше да стане, ако не се бе намесил.
Изгубил си си ума. Ти си обсебен, колкото нея.
Памела, защо трупа на Бикерстаф е тук?
- Едва ли бихме успели без него.
Всичко е заради него. Заслужава място на първия ред.
Не се бой, защитен е зад веригите.
- Място на първия ред към какво?
Кажи ми какво си открила, какъв е методът. Как ще погледнем безопасно.
В книжата, споменавайки последователи, е имал предвид възрастни.
Не е знаел, че младежите имат способността да виждат отвъд.
Бил е твърде далеч от времето си. Липсва жизненоважният ключ.
Значи щеше да… Ако Кипс не бе нахлул, аз ли щях да седя там?
Щеше да е най-прекрасното нещо. Ти каза, че искаш да видиш повече.
Но ако откажех, белезниците щяха да са за мен?
Пропускаш смисъла доста драматично.
Цял живот сме били заровени в книги. Живеем в умовете си.
Но се появи нещо, което ще ни разкрие всичко, което сме искали да знаем.
Което ще ни накара да почувстваме всичко. Ти и аз,
с него като наш проводник. Идеално е.
- Не.
Не можеш да ме използваш. Аз не виждам. Аз…
изгубих Таланта си. Изгубих Таланта си. Кажи й!
Вярно ли е, Джордж?
Ти си го спасил от Призрака.
Познавам този нож. Виждал съм такъв преди. Вървят по двойки.
Ти си убила Карвър.
Не, Джордж. Не, не.
- Предал те е, узнал е за Огледалото.
Дал го е на Уинкман, а не на теб. Ти си планирала това.
Всичко ще е наред. Всичко ще е…
- А аз ти помогнах.
…идеално.
Не, не, не!
След като те убия, ще открия малката ти курветина,
и ще убия и нея.
Къде са другите?
- Ела.
Знаех си, че ще се справите.
- Не сме.
Чухме гласове. Има още.
- Там. Вижте.
Локууд.
Локууд!
Изостави ни.
- Копелето ни измами.
Копелето има план.
- Самоубийствен.
Добрите ми планове са такива. Пазете от Призраци, докато дойде ДЕПРАК.
Обадил им си се?
- Не, но има телефони.
Ще им се обадя по пътя.
- За къде?
Да спася приятелите си. И Кипс.
Ти беше права. Идеално е.
Не те е грижа за мен. Интересува те само Огледалото.
Нямала си нужда от мен.
Също както Луси и Локууд нямат нужда от мен.
Защото аз съм чудакът. Помощното колело.
Заменимият. Винаги е било, и винаги ще бъде.
Логично е, че ще свърша така.
Моят господар! Той…
е… вече тук!
Освободете го от веригите! Величието му не бива да се ограничава.
Нека бъде свидетел за този славен момент!
Луси! Зад теб!
Малката Слушачка. Но не ме чу да идвам, нали?
Не мисля ще ме убиеш, г-це Джоплин.
- Ще го стори! Убила е Джак Карвър.
Не трябваше да идваш!
- Не! Трябваше!
Защото не си помощното колело. Или чудак.
Или каквото си мислиш, че си. Ти си най-добрият от нас.
Аз напуснах семейството си.
Локууд е загубил всичките си роднини. Не искаме да загубим и теб, Джорджи.
Много трогателно. Сега вържи ръцете си.
Не.
Защото ако някой ще погледне в Огледалото, това ще съм аз.
Изключено!
- Трябва да съм аз.
Защото това е нещо друго. Исторически момент е, и за това,
се нуждаеш от най-добрия с Талант. Най-добрият от Мариса Фитс насам.
Говоря с Призраци Тип 3. Общувам с отвъд.
За това съм родена и предназначена.
- Не, Луси, няма да ти позволя!
Джордж, ти нямаш избор в това!
Той ще бъде мъртъв само след един поглед.
Виж го как е, само от бегъл поглед в Огледалото. Нека го сторя вместо него.
Моля те.
Прецакай ме… и ще ви прережа гърлата.
За Бога, сериозно ли?
- Да.
Има развитие след последната ни среща.
Историята е дълга за сложната ситуация, но ще я съкратя.
Сега работя с "Фитс", затова може ли да сключим примирие? Малко бързам.
Аз не съм от "Фитс". Нямаш представа кой съм.
Добре, вече се справих с 8 бандити и един психопат тази вечер,
затуй още една битка не е проблем. Особено, който вече съм победил дваж.
Нямаш представа кой съм, и в какво се забъркваш.
Принудителна игра. Костното стъкло е…
затруднението.
Ти… си незначителен.
Също като майка ти и баща ти.
Какво трябва да означава това?
Никога няма да узнаеш.
Моля те, Луси, недей! То ще те убие!
Не смей да погледнеш. А каквото и да стане, не е по твоя вина.
Това бе мой избор.
Казвай ми какво виждаш.
Това, което чувстваш и това, което чуваш.
Всеки детайл.
Обърни се…
Погледни!
Погледни! Погледни!
Погледни! Проклета да си!
Погледни!
Какво? Какво… Щом можеш да говориш с него, кажи ми какво вижда.
Какво казва той?
Говори! Кажи ми всичко и кажи на господаря си какво виждаш.
Не, не, не, това не е правилно! Нещо се е променило! Те са в капан!
Говори, момиче. Говори!
Казва, че нещо не е наред.
- Още!
Не спирай.
- Не е… не е Вечният!
Това е капан. Трябва да го унищожим!
Луси!
Не!
Луси! Луси! Луси, аз съм, аз съм.
Кажи нещо, говори ми!
Ти го счупи.
Ти, малък глупак.
Чакайте...
Работи.
Нещо се случва. Да.
Удивително е.
- Каквото и да става, не я гледай.
Не поглеждай в него.
- Прекрасно е!
Красиво е.
Красивооо!
Луси, недей…
Не, всичко е наред. Виж.
Защо не идват за нас?
Ние ги освободихме.
Джордж.
Как е избягал? Взривът ги е разбил!
- Веригите…
Къде ти е рапирата?
- Не знам! Заключва ни.
Не мога да мръдна!
- Нито пък аз.
Не мога да погледна настрани. Съжалявам за всичко, Лус.
И аз.
Махни се от тях. Те са ми приятели!
Луси, Джордж, махнете се веднага!
Какво стана?
- Преборих куп бандити,
паднах в катафалника, бих се с куп Призраци. Обичайните неща.
И ме простреляха.
- Трябва ни линейка.
Унищожи касетата на Джоплин, накарай Кипс да мълчи или ще умрете като мен.
Не ти е дошъл реда. Не говори така. Няма да умреш така.
Откъде знаеш?
- Защото ние няма да ти позволим.
Нали, Джордж?
- Никога.
Не знам какво стана. Но знам, че беше ти.
Твоят Талант ни спаси.
- Всички дадохме своя принос.
Освен мен.
Не знаеш какво е, когато Талантът ти започне да избледнява.
Усещаш ги. Знаеш, че те са там, но…
не можеш да сториш нищо по въпроса.
Остава само… ужаса.
Ще се случи и на теб един ден.
Всичко, което те прави специален…
ще изчезне.
- Не знаех.
Мислех, че Джордж ви е казал.
- Не е.
И няма да кажем на никого.
Обещавам.
Вече може да го видите.
Върви, Джордж.
- Ще се видим.
Достатъчно безразсъдно ли беше?
Г-це Карлайл, г-н Карим, надявам се, че може да ми помогнете.
Намериха куршума. Но няма и следа от огнестрелно оръжие на мястото.
Да сте виждали някой с пистолет?
Г-н Кипс?
Локууд сигурно знае кой го е гръмнал.
- Беше тъмно. Не видях нищо.
Съжалявам.
- И няма нищо, което не ни казваш?
Нищичко.
Да помогнем с друго, инспектор Барнс?
Сторихте достатъчно. Огледалото отива в пещите. Уинкман в затвора.
Като цяло съм щастлив.
- Не изглеждаш така.
Повярвайте ми. Това е щастливо лице. Насладете му се, докато трае.
О, и… поздравления.
Вие победихте.
Той отсъди във ваша полза.
Облогът.
- Ще напиша обявата във вестника.
Държа на думата си.
- Това ми стига.
Да забравим всичко. Беше глупава идея.
Сериозно?
- Направихме го заедно.
Един до друг. Казах на Барнс да раздели комисионната.
50:50 ли?
- 70:30.
Ние сме независима организация. Имаме режийни разходи.
Добър си, Локууд.
30% е добре.
Искаше да го надиграеш на всяко ниво?
- Не е това.
Просто беше… правилното нещо, нали?
Сега, кой ще ми помогне да се махна оттук?
Толкова е интимно.
- По медицинска необходимост, Джордж.
Не означава нищо. Лус, чувстваш ли, че вече сме спечелили?
Върни ме вкъщи на чаша чай, и… може би.
Огледалото е у ДЕПРАК. Повредено е. Не съм сигурен колко зле.
На път е към пещите. Съжалявам. Мислех, че съм го убил.
Само докато е извън ръцете им. Извън общественото достояние.
Но трябва да вземем допълнителни предпазни мерки. Карай.
Всичко е супертайно, свръхсекретни глупости, и не мога да кажа детайли.
Честно казано, Нори, едва ли ще ме познаеш.
Преживях толкова много.
Но… мисля, че вече почвам да се излекувам.
Надявам се и ти да успееш.
Джордж, ухае добре.
- Благодаря.
Взе ли чаши? Аз ще взема чинии.
- Тайната ми рецепта е. След теб.
Грешах за Джордж. Не ме е мразел много. Всъщност се оказа герой.
Което е добре.
Локууд почти умря хиляди пъти, но…
май реши, че по-добре да е жив. Което наистина е добре.
Правих и сандвичи.
- А Луси Карлайл?
Справя се добре. Чувства се по-силна.
- Може ли един? Благодаря.
По-малко се бои от Таланта си. По-малко се страхува от… всичко.
Още ли не е казал нищо?
- Какво мислите, че е видял?
Всички онези "затворени" неща. Той спомена 7 Духа, нали?
Предпочитам да не мисля за това.
Ще го унищожим. Ако поискаш.
Не. Нека го запазим.
- Добре.
Защото е невероятна рядкост. Както и вие двамата.
Докато не разберат. За всеки от нас.
- Няма.
Обещавам.
Мислех си…
Не бива да има тайни между нас.
Затова…
Видях кой ме простреля. Беше Златното острие.
Онзи мръсник от "Фитс"?
- Не е от "Фитс". От нещо друго е.
Какво имаш предвид?
- Преди да ме гръмне,
той спомена родителите ми. Каза, че смъртта им е незначителна.
Както би била моята.
- По дяволите, Локууд.
Какво знае той? Трябва да разберем…
- Да, напълно.
И ще го направим. Ще разберем какво наистина става.
Но не и докат краката ми не ме държат и не ме боли, когато се смея.
Няма какво да ме спре да направя леко…
Говорейки за семейството ми, има още нещо, което трябва да знаете.
За онази заключена стая горе.
- Наистина ли?
Да не би да…
- Без повече тайни.
Локууд, наистина не е нужно. Не и ако не искаш.
Искам.
Готови?