Lockwood & Co - Season 1 (2023) (Lockwood.and.Co.S01E07.WEBRip.x264-ION10.srt) Свали субтитрите
- Не. Но не съм сигурна покрай Кипс
и маниака от библиотеката. Дали Пенелъпи ни е видяла?
Май няма да получим коледни картички.
- Видя ли кутията, която тя му даде?
Имаше символа, който Джордж намери върху очилата на Феърфакс.
Арфата ли?
- Да. Знаем какво копеле се оказа.
Но взехме книгата.
- Да.
Да открием Костното стъкло. Нека приключим с това.
"ЛОКУУД И СИЕ" 1/7
Добър вечер, Карим. Най-добре стой в сенките. Да не те забележат.
Защо сме тук? Търгът е надалече.
- Мутрите на Уинкман са навсякъде.
Ако се приближим, ще ни видят. Боже, виж му усмивката.
Това няма да свърши добре.
- Закъсняхте.
Нещата загрубяха…
- Взехте ли книгата?
Разбира се. Какъв е планът?
- Търгът почва скоро и Уинкман
е блокирал улиците. Прецакани сме.
- Имай малко вяра, Джордж.
Лондон не е само улици, знаете го. Сега, прикривайте се и не говорете.
Не знам защо, аз не се сетих за това.
- Затова ми плащаш, Локи.
Това ли е мястото? Изглежда пусто.
Мостчето води до Фотъргилс. Няма вход от улицата, но има люк към мазето.
Отключено е. Уверих се. Влезте, излезте и се върнете.
Но ме предупредете. Няма да чакам тук. Прекалено е открито. Обади ми се.
Ти си най-добрата, Фло.
- Чакайте.
Един от вас трябва да остане с мен. Щом излезете оттам ще е напечено.
За да се измъкнем достатъчно бързо, трябва още някой да прави тия неща.
Можем да теглим сламки.
Не се прави на мила. Явно ще съм аз.
- Не си против, нали?
Против съм. Но, на кого му пука? Трябва да вземем костното стъкло.
Не се проваляйте.
Пазете се. Те са много по-лоши от Призраци.
И е заключено.
- Донесете това. Побързайте.
Тежи.
- Влачи го. Донесете и това.
Хайде.
- И това… Влачете ги. Влизаме.
Внесете ги тук веднага.
Оставете ги там. Мамка му, люкът е отключен.
Ако Джулиъс види това…
Да донесем другия.
Добре, само ми дай секунда.
Оттатък вратата, има около 30 човека, които ще ви убият.
Има още два вида стъпки. И зърнах върха на рапира там отзад.
Имате три секунди да излезете.
Боже, вие сте деца.
- Ние сме агенти, от името на ДЕПРАК.
Предполагам и ти.
- Под прикритие ли си?
Колко други агенти има тук?
- Николко.
Включая и вас. Тръгвате си. Веднага.
- Може да си помагаме взаимно.
И ние сме тук за Огледалото.
- А аз - да се внедря при Уинкман.
Няма да провалите това.
- Не разбираш. Огледалото…
Имам жена и дъщеря. Не съм ги виждал от пет месеца. Това ми е работата.
Имате ли дори най-малка идея кои са тези? Какво правят на враговете си?
Какво има в тези варели?
Не искате да знаете.
А катинара?
- Нямам ключ.
Няма да си тръгнем без Огледалото.
Офицер от ДЕПРАК съм и ви нареждам. Махай се, преди да си убил всички ни.
Направо оттук, има врата към дока.
Ще тръгна и ще мина покрай нея. След като пазачите се преместят,
бягайте към дока и не поглеждайте назад.
Само това мога да направя за вас. Ако нещо се обърка, сте сами.
Добре.
- Добре.
Ще ни помогнете ли?
- Трябва да пазим тук.
Г-н Уинкман каза, че може.
Хайде. Бързо.
Тук е. Може да успеем.
Какво правиш? Не стой там.
Изключено. Не може да направиш това.
- Не мога да спра.
Трябва да взема Огледалото.
- Да извикаме ДЕПРАК. Не сме обучени.
Хайде. Той рискува заради нас.
Ти върви. Аз трябва да остана.
Носят мантии.
Защо го правиш? Можеше да се измъкнем!
- Трябваше да си тръгнеш.
Не съм те молил да останеш.
- Мислиш, че ще си тръгна без теб?
Да те оставя да умреш, без да му мисля?
- Джордж? Ще ни трябва друг изход.
Джордж?
- Боже.
Ти си невероятен, знаеш ли? Начинът, по който се самозалъгваш.
За какво говориш?
- Откъде да започна?
Тази работа е излязла извън контрол, а ти просто отказваш да го признаеш.
Пука ти само да спечелиш. Мания ти е.
- Разбира се, че искам победата.
Трябва. Нямам си никой, който да ми оправи нещата, ако не успея.
Ако не съм ти разказвал неща за себе си, вероятно е за твое добро.
Глупости. Преди два часа, на бала,
се вкамени при мисълта, че ме оставяш сама.
Накара ме да повярвам, че аз и Джордж можем да ти бъдем семейство.
Но "Локууд и Сие" няма да е същата, без в центъра да си ти. А в теб е…
Е какво?
Студено, каменно сърце?
- Може би. Но кой да знае?
Защото не се разкриваш пред никого.
- Не е добре да се сближаваш с някого.
Всичко свършва и всички си тръгват. Когато ми дойде времето,
нямам намерение да изоставям никого, който стои там всяка вечер,
желаейки да вляза през вратата.
- Тогава не трябваше да ме допускаш.
Както и Джордж. Защото сега е много късно.
Всеки момент двама ще влязат с варел. Не искам аз или ти да свършим в него.
Каквото и да имаш да казваш за мен, ще трябва да почака.
Облечи това.
Моля те.
Късмет е мъглата. Хората на Уинкман няма да ни забележат, ако стоим тук.
Добре ли си, Джорджи? Мога ли да те наричам Джорджи?
Следиш ли къде сме?
- Разбира се.
Споко. Ще бъдем там, когато сигнализират.
Колко ще се забавят? Не исках да питам Локи, но имам друга работа.
Каква?
- Подшушнаха ми за нещо към Гринуич.
Ако ще се забавят, може да отскочим.
- Трябва да сме при тях на излизане.
Не бих ги изоставила. Но, щом ще стоим…
Какъв е предметът? Обсебена четка за зъби? Хипнотизиращ стар ботуш?
Тихо! Чуваш ли това?
- Какво е? Не може да е Посетител.
Не на течаща вода.
- Светът не е само Проблема.
Сигурна ли си, че видя нещо?
Джорджи, къде си?
- На лодка с луда.
Но къде?
- В реката.
Но къде? / С мен си и в безопасност.
- Не знам!
Затова прибери рапирата си.
Държим се спокойно.
- Ти се дръж така.
Добър вечер, дами и господа. Стари приятели и нови…
Добре дошли, бавни. Забавлявайте се.
- Обещавам…
тазвечерната сесия ще си струва вашето идване.
Имаме множество артикули на търг,
включително табакера намерена на плажовете на Дюнкерк,
пропита от страданията на паднал герой.
Източникът на една от най-продуктивните убийци -
Ан-Мари Нелсън.
- Искаме Огледалото!
Къде е?
- Хайде!
Хайде!
Разбира се, ще ви го покажем. И ето го. Такава рядкост.
Предметът, който толкова напрегна трудолюбивите хора в ДЕПРАК
през последните няколко дни. Взето на голяма цена, от гроба
на далновидния гений сър Едмънд Бикерстаф.
Представяме ви… неговото Костно стъкло.
Много смъртоносен предмет.
Огледалната му повърхност, покрита за ваша безопасност,
излъчва хипнотично привличане по-силно…
Има твърде много хора. Да си траем и видим кой ще го купи.
Факли? Какво да правя с тях?
- Разсей хората,
за да стигна до Огледалото. Внимавай, ще ти дам знак.
Това е лудост.
- Вмъкнати са костни фрагменти…
За десетилетия работа с психически реликви,
това Огледало е най-мощният обект, който съм срещал.
Вашите Чувствителни да се приближат.
- Твърде малки са. Не ще се справят.
Ти, отивай горе. Качвай се.
- Горе, горе. Горе, горе, горе.
Не!
- Обърни се. Не ме карай да те нараня.
Най-категорично потвърждаване на автентичността,
уверен съм, че всички ще се съгласите. Така че,
защо не започнем наддаването… от 50 000 лири?
50, най-отпред. Благодаря, госпожо. 50, 60. Благодаря. 60, 70.
70, отзад. 70, да. Чувам ли 80? 80…
90, 90…
Фло? Фло, май течението ни отнася. Загубихме ли позиция?
Съмнявам се. Не се притеснявай, ще проверя след минутка.
Пий. Ще те стопли.
Не става ли самотно? Животът на самотна реликварка?
"Матилда" се грижи за мен. И самотата е причината да я харесвам.
Това и течащата вода. По-малко Призраци.
Добра е и за работа. Всички предмети хвърлени в реката от векове са мои.
Тоест смъртоносни Източници.
- Не само Източници. Ценни неща.
Преди харесван и захвърлен. Като това.
Очарователно е.
- Открих го около врата
на удавен далматинец. На кой му стои най-добре?
На теб.
Няма начин.
Видях чапла! Беше там отзад. Ти видя ли я?
Не. Чапла?
- Виждал ли си ги отблизо?
Красиви са. Най-дивите неща, които съм виждала.
Трябва да гнезди някъде надолу по доковете на Гринуич.
Да зарежем мисията, за да идем да гледаме птици? Каква ти е играта?
Безкрайното величие на природата. Стига глупости.
Не, оставаме тук заради Огледалото.
Знам това. Но ти беше прав. Преместили сме се.
И трябва да ни върна на позиция, така че най-добре ме пусни.
Мога ли да получа 120? 120 там, благодаря. Очаквам 130.130.
130 там, благодаря. Някой дава ли 140? 140 там, благодаря много.
Мога ли да получа 150 000 лири за този предмет? 150 в залата.
160, моля? 160, да. Мога ли да получа 170? 170…
500 000 лири.
Какво?
500 000 лири.
Много Ви благодаря, сър.
Мога ли да получа 520? 520, някой?
Последен шанс. 520?
Не? Тогава 500 първи път. Втори път.
520. Благодаря ви много, сър.
- Какво правиш?
550.
600.
- 650.
Господа, ентусиазма ви за предмета, надхвърля високите ми очаквания.
Моля да се приближите и да докажете парите си, преди да продължим?
Просто формалност, господа.
Благодаря Ви, господине.
Благодаря много. И вие, господине.
Чакам, господине.
Той има рапира. Той е агент!
Мамка му. Хайде, хайде, хайде.
Хайде.
- Дайте го тук горе веднага.
Така, да видим с кого си имаме работа тук.
Ти?
- Къде е другият? Бяха двама!
Направете път!
- Намерете я. Никой да не напуска.
Тя трябва да е тук някъде!
Спрете го! Спрете го, страхливци!
Как ще се измъкнем оттук? Заключена е с катинар!
Тук долу!
Спокойно.
Локууд.
- Всичко е наред. Дай ми рапирата.
Дай ми Костното стъкло, и ще стане бързо.
Познаваш ги, нали?
- Не, шефе.
Сигурен ли си в това?
- Да, шефе.
Убеди ме.
Какво?
Знаех си, змия!
- Назад! От ДЕПРАК съм.
Място е обградено. Долу оръжията.
- Имаш ли семейство? Ще ги намеря.
Джордж!
- Хванете го!
Хайде, Локууд!
Джордж? Нуждаем се спешно от помощ.
Джордж! Хайде.
Съобщиха по радиото! Спират асансьора на четвъртия етаж. Знаят къде сме.
Трябва да се махаме оттук веднага!
Къде са другите Източници?
Давай, давай!
Съвземи се!
Убиха го просто ей-така.
- Знам. Да вървим.
За какво умря? Заради мен умря.
- Защото те са копелета!
Не може да се панираш точно сега.
- Тук горе са!
Погледни ме! Ти беше прав. Огледалото е твърде важно.
Но, моля те, съвземи се и стани пак лекомислен тъпак и ни изкарай оттук.
Ехооо!
Хайде!
- Вие сте следващите! Не! Назад!
НИЕ ЧЕРТАЕМ СЪДБАТА СИ. ПРЕВРЪЩАМЕ СЕ В ТОВА, КОЕТО ПРАВИМ.
Колегите не ти ли казаха, че изглеждаш доста зле и обсебен от това Огледало?
Щото, ако ти бе в мой екип, бих казала: "Джорджи, лъхаш на отчаяние."
„Отдръпни се и се успокой, щото нещо те "изяжда" отвътре."
Мислиш, че съм отчаян? Аз поне не съм се отказал. Виж се ти.
Ти си ходещ нагледен пример за травмирана от Призрак.
Не знаеш какво ми се случи, и няма да ти кажа. Виждала съм повече деца,
повредени от Призраци, отколкото ти за цял живот. Разпознавам признаците.
Къде ни докара?
Закарай ни до кея.
- Не.
Огледалото те е омаяло. Осъзнай се. Трябваше да те отдалеча от него.
Ти си луда! Саботирала си ме!
- Само защото те харесвам.
Закарай ни до кея. Закарай ни до кея!
Съжалявам. Много съжалявам. Ти опитваше да ми помогнеш,
а аз можех да те нараня.
- Неее,
дори и с рапирата щеше да си мъртъв, преди да цопнеш във водата.
Джордж? Джордж! Чуваш ли ме?
- Да! На понтона ли сте?
Джордж! Чуваш ли ни?
- Луси!
Да отидем да ги вземем.
- А казаното от теб преди малко?
Те ще донесат Огледалото.
- Ще съм до теб, а Локи ще го държи.
Ти си агент. Ще се справиш с това.
Джордж? Джордж, хайде!
Там долу е касапница. Впечатляващо представяне.
Съсипвате второ "парти" тази вечер.
- Ти си бил на бала?
Вие трябва да сте "Локууд и Сие".
- Ти си онзи със златното острие.
„Златното острие“. Харесва ми много.
- Откъде знаеш кои сме?
О, това е най-малкото, което знам за вас… Антъни.
Сега…
ми дай моето Костно стъкло.
Не си от високите нива, нали? Но, поне имаш амбиция.
Отличаваш се от хрантутниците, като онзи агент на ДЕПРАК.
Вършещ опасна работа за малко пари!?
- Стига толкова за него.
Не се коси. Вече бях казал на Уинкман, кой е той.
Мисля, че бяха планирали да го убият на живо на сцената като финал.
Ти наистина провали края на този търг.
Ти си го издал? Откъде знаеше?
Кой си ти? От "Фитс" ли си?
- "Аз съм желязото в меча ти."
"Аз съм пламъкът, поддържащ пещите да горят.
Я млъкни!
Ентусиазъм и техника.
- Стигат да те победя, надуто копеле.
Опа.
Можем да се спуснем по улука.
Това не става за бягство.
Луси?
Луси, тук сме. Къде сте?
Джордж, на покрива сме. Няма как да слезем до понтона.
Ела по-близо. Ще ти го хвърлим. Разбрано?
А ако го загубя в реката?
- Няма. А и, нямаме друг избор.
Довери ми се, Джордж. Приближете се. Хващаш го и го занасяш на ДЕПРАК.
Ние ще открием начин да се измъкнем. Разбрано?
Разбрано.
- Джордж, помогни ми с мрежата.
Измъкни ни оттук!
Това беше мое!
- За Бога,
откажи се! Костното стъкло е на път към ДЕПРАК. Свърши се.
Не разбираш играта изобщо, нали?
Не, не, не, не, не.
Не, Локууд.
- Луси, той ще те убие!
Няма ли да влезеш?
- Не съм сигурна, че ще ме пуснат.
Хайде. Ти си достатъчно силен. Съвсем на вратата си.
Да.
Но, имам и друга идея.
Да идем с "Матилда" до Медуей? Остави ги тия.
Ще го пуснем толкова надълбоко, че никой никога няма да го намери.
После може да поразгледаме онова островче. Там гнездят много чапли.
Или друго. Вече си тук, така че…
Това е… план.
Да.
Готино.
До скоро!
Фло?
Фло! Ти, аз и чаплите. Хайде да го направим.
Ало, у мен е.