Lockwood & Co - Season 1 (2023) (Lockwood.and.Co.S01E06.WEBRip.x264-ION10.srt) Свали субтитрите
- Не, не се притеснявай…
Бавно.
Това е моголски кинжал. Индийски, 16 век.
По двойки са, ако намерим другият, откриваме кой е убил Карвър.
Не. Имахте шанс. Вече биете на очи.
Огледалото на Бикерстаф, Костното стъкло, сега е работа на "Фитс".
Не говориш сериозно.
- Те може да го оставят у престъпници.
Вече не е ваш проблем. Огледайте се.
Вие нямате предпазни мерки и надзор. А аз - време и ресурси да ви защитя.
Знам, че не ни харесваш…
- Не съм го казвал…
Както и методите ни. Но те работят.
Намерихме убиеца на Анабел Уорд. Никой не го знае, но ти да.
Ние сме добри. И те моля,
просто ни дай шанс да намерим Огледалото.
Ами ти, Карлайл? Необичайно тиха си.
Мисля, че трябва да свършим работата. В по-добра позиция сме от всеки друг.
Това е наш избор и знаем рисковете.
Трябва да ни позволиш.
Добре.
Но не ви моля, казвам ви го,
действайте разумно. Имате работа с престъпници от реалния живот.
От плът и кръв. Затова се придържайте към психическата страна.
Намерете Костното стъкло. Останалото оставете на ДЕПРАК.
Критичен инцидент в Килбърн, сър.
Уведомете всички налични единици…
Нека това не е последният път, когато ви виждам тримата живи.
Правилно ли постъпвам?
- Предупреди ги. Какво друго можеш?
Те са тези с Таланта.
- Да. Горкичките.
"ЛОКУУД И СИЕ" 1/6
Ето какво открих за Бикерстаф.
Какво станало с прозореца?
- Птица се блъсна в него.
Оказва се, че е много уважаван клиницист, психиатър,
пионер на нови техники. Правил е тайни сбирки в къщата си в Хампстед,
разкрили ги, заради Мери Дюлак.
- Коя е Мери Дюлак?
Гост, които изчезнал. Изпарила се внезапно при една от сбирките му.
Най-странното е, че се появила след 10 години изневиделица,
но напълно луда.
- Заради Огледалото?
Вероятно? Но защо всички го искат така силно? Какво може да прави то?
Освен да те подлуди и убие?
Мисля, че е повече от опасна реликва.
Мисля, че е нещо доста уникално.
- О, браво.
Най-накрая се пробудихте.
Луси, какво има?
- То говори.
Какво искаш да кажеш с "пробуждане"?
Отне ви много време, а?
Луси, какво става?
- То говори с нея.
Щом знаеш много, защо не ни помогнеш?
- Аз съм обикновен помощник.
Моят господар има отговорите.
Твоят господар?
Него имаш предвид. Познаваш Бикерстаф!
Знаех, че ще се върне да си довърши работата. Силата на господаря ми
не може да остане погребана.
- Какво е Костното стъкло? Какво прави?
Заведи ме и ще ти покажа.
- Къде?
В къщата на господаря ми.
Защо? Какво ще намерим там?
- Всичко, което трябва да знаете.
Но ще имам нужда от нещо в замяна.
Знаех, че черепът е специален, крадейки го. Започвайки опити с него,
бе въпрос на време преди да стори нещо невероятно. Браво на мен.
Да, благодаря на Бог за теб, Джордж.
- Разбирате, че тук правим история?
Не може да казваш на никого.
- О, но стойността ти скочи рязко.
Какво ще кажеш за пресконференцийка?
- Не ставай смешен.
Радвам се, че най-накрая ми повярва.
- Аз съм човек на науката. Не вярвам
без доказателства.
Какво ще правим? С това, че иска да бъде освободен?
Засега нищо. Нека ни отведе до тайно нещо у Бикерстаф, тогава ще решим.
Луси ще реши. Без натиск от наша страна. Или черепа.
Ще е преломен момент за нас с това.
- Ще се справиш ли?
Предполагам, че ще разберем.
- Ако осемгодишният Джордж ме видеше.
Най-добрият експеримент досега. Пълно тестване на Призрак Тип 3.
И мен.
Ще се справиш. Пазим ти гърба.
Готови?
Откъде черепът познава Бикерстаф?
- Каза, че му е помощник.
Нарича го "господар".
- Съучастник на окултист.
Дали е добричък?
Не! Спри тук.
- Чакайте.
Какво има?
- Не влизайте вътре. Чакайте тук.
Кажи на Локууд и Карим да чакат отвън.
- Защо?
Защото не могат да говорят с мен, а ти можеш.
Те са заменими. Ако ти умреш,
аз оставам в този буркан завинаги.
- Луси?
Изчакайте тук.
- Сега аз отговарям.
Карим е почувствал силата на Костното стъкло. Нека има това, което жадува.
Луси, трябва да ни казваш какво приказва. Не може да ни пренебрегваш.
Трябва да изчакате тук. Влизам сама.
- Изключено.
Няма да влезеш там сама.
- Не съм сама, нали? Доверете ми се.
Ако не се върнем след 15 минути, елате да ни помогнете.
Ти каза, че аз трябва да реша. Така че, аз отговарям.
Това е моето решение.
- Глупаво момиче.
У дома.
- Много уютно.
Сега, нашата сделка. Отвори капака. Пусни ме да изляза.
Не.
- Споразумяхме се. Пусни ме!
Не сме намерили търсеното. Дори не казваш какво е.
Записките му! Аз ще те насочвам.
- Можеш да го правиш и от буркана.
Сега ми кажи къде да търся.
- Дето господарят ми си крие тайните.
Зад затворена врата.
Какво усещаш?
Долавям…
пури. Пиене.
Мъже.
- Трапезарията.
Отвори вратата.
Какво е това? Не е маса за хранене.
Това е някакъв вид… операционна маса.
Чувствам сякаш… нещо е било…
рязано.
Кръв капе.
Мислех, че е психотерапевт. Не хирург.
Той беше гений. Визионер.
Да вземем нужното и да се махаме.
- Пусни ме и ще ти покажа.
Покажи ми и ще те пусна.
Нужна съм ти жива, помниш ли? Затова, почни да говориш
веднага.
- Погледни по-отблизо.
Три чучура са за кръв. Другото е…
Превключвател.
Мислех, че е най-хубавото, което ще ни се случи. Но може да е най-лошото.
Знам какво имаш предвид.
- „Ако не се върнем след 15 минути…"
Тя го каза сякаш са отбор! Технически черепа все още е мой.
Никога не е бил твой, технически.
- Колко време мина?
Десет минути.
- Виж, не тя командва.
Кой знае какво й шепне онова нещо? Забрави ли Анабел Уорд?
Нека го кажа така. Току-що я пратихме сама в силно обитавана от Духове къща.
Прав си. Това е лудост.
Какво е това?
Не, не, не, не, не, не, не. Не.
Откъде да знаем по кой път е тръгнала?
- Не знаем.
Какво беше това?
- Нещо те усети.
Няма много време. Претърси бюрото.
Какво има в тези книжа?
- Не там. Продължавай да търсиш!
Мамка му.
Това са. Вземи ги.
Бързо, Луси, идват!
Луси!
- Хайде, бързо!
Твърде късно.
Защо звучат така?
- Последните им издихания.
Момент…
Били са негови пациенти.
Той ги е убил.
- Луси!
Къде си?
- Луси, отговори ни!
Време е да ме пуснеш, Луси.
Джордж!
- Не може да ти помогне. Но аз мога.
Освободи ме!
- Локууд! Помощ!
Локууд! Джордж!
Локууд, помощ!
- Луси!
Освободи ме!
Джордж, това е капак!
Не го насилвай. Ще има някакъв спусък.
Луси, тук сме. Идваме.
Глупачка. Ти ни погуби!
- Ти си знаел!
Локууд! Локууд, мисля, че е това!
Опитай този.
Луси, идваме!
- Дръж се, Луси!
Какво, по дяволите, се случи там?
- Той е бил чудовище.
Всичко е наред. Вече си с нас.
Сега си в безопасност, ясно? С нас си.
За последно вършиш работа сама. Не ми пука какво казва черепът.
Ние сме твоят екип. Не той.
Намери ли нещо?
Да.
Ти си невероятна.
Ще прегледам книжата на Бикерстаф?
- Направи го.
Добре ли си? Нуждаеш ли се от нещо?
Добре съм. Аз… трябва да го оставя надалеч. Не може да му се вярва.
Добро утро, Локи.
- Още пазиш ключа си?
Ключ не се изхвърля. Все някъде ще отключи нещо.
Винаги си добре дошла тук. Знаеш го.
Много мило от твоя страна, Локи. Харесва ми какво си сторил с мястото.
Не съм го променял.
- Именно.
Мислех, че си променил поне нещичко.
Още не си употребил онази стая между етажите за друго?
Не.
Не може да го отбягваш вечно, Локи.
Знам.
Не съм тук да крада. Чух, че Карвър е получил съобщението ти.
Мина през вратата с нож в гърба. Дали Уинкман го е направил?
Няма да ме изненада. Ако ще се криеш, знам чуден шлеп-дом до остров Иел Пай.
Примамливо. Още търсим О Чу ли нещо? Уинкман да го е продавал?
Ако шлепът е твърде близо до дома ти, може да е каравана в Камбър Сандс?
Имаш новини, нали?
- Тогава пълен склад в полунощ,
с бандити и женени маниаци, искащи да те убият? Това ти е по вкуса, а?
Тази полунощ?
- Частен търг. Скъпа реликва.
То е.
- Кеят на Фодъргил. Точно на реката.
Моята територия. Ще е лудост да отидеш там.
Но, не и с моята помощ.
- Фло, искам да те разцелувам.
Просто не умирай. Това ще ми е достатъчно.
Запази целувките си за друго лице.
Кой?
- Държиш се различно около нея.
Тя е просто сътрудник.
- Локууд? О, съжалявам.
Това е мой приятел - Фло Боунс. Фло - това е Джордж. Главен разследващ.
И главен готвач. Ако Локи не се е разгърнал?
Харесваш бисквитките със сладко?
- Много са вкусни.
Тогава трябва да опиташ еклерите ми. Те са ми специалитета.
Къде си го крил този, Локи?
- И аз щях да питам същото… Локи?
Е, трябва да ви напусна. Ще се видим довечера в 23:30.
На Солните докове. Не закъснявайте.
- Какво ще става в 23:30?
След малко ще ти кажа.
- Трябва да ви кажа нещо голямо.
Това са древни изображения на Духове, свързани с техните Източници.
Бикерстаф сигурно е попадал на тези илюстрации и е тествал тази теория.
Затуй и мазето му бе филм на ужасите.
- Убивал е пациенти за Източници?
Не, това би било твърде случайно. Ако убиеш някого,
тялото му не е задължително да се превърне в Източник. Освен ако…
не го подсигури.
- И е изрязвал части от тях още живи.
Нанасяйки травми, така че Призраците да останат свързани за костите си.
И… вижте.
Седем Призрака.
- О, както каза Карвър.
Това, приятели мои, е рецепта за Костно стъкло.
Мисля, че черепът ще знае на какъв език е написано?
В момента няма условия на разговор.
- Джоплин ще знае.
Не може да й кажем.
- Може да й се доверим.
Опознахме се в Архива. Вечеряхме.
- Вечерял си с Джоплин?
В апартамента й, остатъци. И беше много мила.
А и…. Мери Дюлак е написала книга.
- Полудялата?
Ще са бръщолевения на луда.
- Не, разказва случилото й се, можещо
да е ключът към всичко това. Но не била отпечатана. Има копие само
в Черната библиотека във "Фитс".
- Ще е проблем да влезем в сградата,
камо ли в Черната библиотека.
- Не съм толкова сигурна в това.
Това изпадна от пощенската кутия по-рано.
„Антъни Локууд и Сие, агенция "Фитс" ви кани на 50-ия си бал."
И това е тази вечер. Добре!
Добре. Не, това е… отлично. Означава, че сме отново в играта.
Така, ето плана. Преведи това,
разбери как е направено Костното стъкло. Ние ще отидем на бала,
за книгата на Мери Дюлак и ще разберем какво й е сторило това нещо.
Накрая… отиваме и взимаме Огледалото.
- И как ще го вземем?
Фло ще намери начин.
По-добре отиди на пазар.
"Официално облекло."
Мога ли да ти помогна с багажа?
Следиш ли ме?
- Не. Съжалявам, аз… не исках да…
аз… Току-що те видях оттатък улицата, и си помислих, че…
Говорих със Сондърс. Той ми каза какво си направила онази вечер.
Чух за страхотното хвърляне.
- Да, добре, хвърлям като за момиче.
"Локууд и Сие" бяха нищо преди теб. Никой не ги вземаше на сериозно.
Изведнъж всичко се промени. Доста очевидно защо.
Станахме страхотен екип.
- Така ли? Но си губиш времето с тях.
А "Фитс" е чудесно място за работа.
- Да, но те ми отказаха, така че…
Сбъркали са. Сигурно Локууд е казал, че аз съм най-лошият човек на света.
Ако искаш да разбереш дали е така…
защо не дойдеш на бала с мен тази вечер?
Аз… не мога. Аз… отивам с…
- Локууд.
И Джордж.
- Разбира се.
Малко възрастен съм за придружител на бала, нали? Да те почерпя кафе?
Виж, трябва да тръгвам….
- Да. Ще се виждаме наоколо.
И все пак ще помислиш върху предложението ми, нали?
За всичко, което попитах.
- Да.
Съжалявам. Само сега е безопасно. Не искаме Памела да…
О, Памела, сега ли ще идва?
Здравей.
Взех всички книги и пиле "Кунг пао" колкото можех да нося,
и останах без дъх.
- Хайде, влизай.
Може ли да вляза?
- Да.
Имаш ли всичко необходимо?
- Да, така мисля.
Добре. Всичко наред ли е?
С черепа, имам предвид.
- Добре е. Просто…
ми идва малко в повече, сещаш се?
Стар приятел?
- Най-добрият.
Всичко това бе нейна идея. Да дойдем в Лондон. Забавления. Слава и успехи.
И сега аз съм тук, а тя не е.
Просто… се чувствам, сякаш съм й го откраднала от нея, разбираш ли?
Глупаво, наистина.
Мъртва ли е?
- В капан на Призрак.
Никога не си я споменавала.
- Никога не си питал.
Съжалявам.
За това, че не съм питал. И за твоята приятелка.
Сигурен съм, обаче, че тя ще иска да се забавляваш.
Живей живота си и за нея.
- Да.
Това може да ти хареса.
Принадлежало е на…
някой, с когото бях много близък.
- Ами, ако го загубя?
Добри сме при откриването на скъпоценни огърлици.
Благодаря.
Няма нещо друго, нали? Добре си?
Да, наистина, аз съм… добре.
Чудесно. Добре… Най-добре да проверя за таксито.
Да.
Джордж, не си готов?!
- Имам много работа.
Тръгвайте без мен. Това трябва да знаеш.
Върви, ако искаш. Аз ще продължа.
- О, не, аз не… всъщност не искам.
Не обичам купони. Това е по-забавно.
- Е, пак ще ни трябваш.
За нещата след това, не забравяй.
- Няма да забравя. Не се тревожи.
И ще донесеш нещата?
- Да, ще го направя. Просто…
отивайте. Нещата са готови, само ще ги грабна.
За какво са ти необходими нещата?
Е, не казвай на никого, но ние сме…
на път да вземем Костното стъкло.
Еха.
Къде е Джордж?
- Работи, ще дойде при нас по-късно.
Значи сме само ние?
- Това добре ли е?
Вероятно трябва се смесим с тълпата? Да изглеждаме, сякаш ще купонясваме.
Супер. Две от любимите ми неща. Елегантни хора и разговори.
Боже! Тези неща Източници ли са?
Известните реликтови колони.
Не си фен? Пенелъпи никога не допуска опасност или добър вкус
да попречи да покаже известното наследство на семейството си.
И говорейки за вълка…
Боже. Май тя гледа към мен.
Какво правиш?
- Тя си е нормален човек.
Не е по-специална от теб или мен.
- Спя на таван.
Тогава, не е по-специална от мен.
Хрян?
- Защо просто не ползват сос Грейви?
Защото това е висшата класа.
Да се поразходим и срещнем с хората?
Предпочитам да си освежа устата. Ти върви. На мен ми трябва тоалетна.
Това е Високият Хю Хенрати, магистралният бандит.
Пенелъпи… г-це Фитс. Аз…
Той… не изглежда много висок.
- Диви кучета са му изяли краката.
Том Ротуел го изровил през 1971,
докато майка ми държала Призрака настрана, размахвайки желязна лопата.
Доста добре, тя беше тенисистка, иначе нямаше да има сила за това.
Пенелъпи е добре, между другото. И предложението за работа още важи.
Кипс е говорил с теб? О, ти си го накарала да ме попита.
Разбрах, че си специална след "Комб Кери Хол". Аз…
направих малко проучване за теб.
- И все още искаш да ме наемеш?
Станалото с приятелите ти, не е по твоя вина. А на надзорника ви.
Погрижихме се г-н Джейкъбс никога повече да не работи с агенти.
Такива като него не трябва да има в бизнеса ни.
Благодаря.
Знаеш ли, аз… винаги съм била черната овца на моето семейство.
Отнема доста, за да свикнеш с това.
- Не знам как го правиш. Всички тук
са втренчени в теб.
- Те не гледат мен.
Не мен самата. А великата Пенелъпи Фитс.
Която искат да бъда. И кой може да ги вини? Това е плашещо време да си жив.
Хората се нуждаят от надежда. Сигурност.
Бих искала да ти помогна още малко.
Предимство е да си навътре в нещата.
- Това е много мило…
Повече, отколкото бих могла… Но…
- С него се чувстваш в безопасност.
С г-н Локууд.
- Ние сме екип.
Познавам това чувство. Изпитах го веднъж.
Ако ти трябва да поговориш с някой, аз съм добър слушател.
Виждам, че все пак успя да разговаряш.
Какво искаше? Какво ти каза тя?
- Само разговаряхме.
Хайде. Имаме работа за вършене.
Тя предложи ли ти работа?
- Откъде знаеш?
Щях да го сторя на нейно място. А на твое, щях да приема.
Защо? Не съм го искала от теб.
- Не мога да се меря с нея.
Какво става тогава?
- Нямам представа за какво говориш.
Видях те да говориш с Кипс по-рано днес навън.
Да. Е?
Той също ми предложи работа. И ме покани на кафе.
Кафе?
- Както правят нормалните хора.
Излизат заедно.
- Като… среща?
Толкова ли е трудно за вярване?
Отказах му. Не бих могла да работя на място като това.
Твърде много бетон, без мирис на препечен хляб. Портлан Роу е моят дом.
Ти и Джордж. Няма да ходя никъде. Хайде.
Ето го кода. 1-8-8-8
Браво, Джордж.
Избери откъде да започнем. Аз ще проверя каталога.
Тази арфа…
Намерих къде е. C/452.
Гледай номерата на гръбчетата.
452…
Не… Открих я.
Да видим какво е разказала.
Тук ще е по-тихо.
И така, какво се говори?
Някои членове стават неспокойни. Не си им помагала достатъчно с работата им.
Именно. "Тяхната". Не е мой проблем, ако не се справят с рисковете.
Не съм им бавачка.
- Да, но си тяхното вдъхновение.
Щяха да се справят добре ако не забравяха това. Но имам нещо за теб.
За да потушиш оплакванията им.
Ремонтирано и тествано. Пак работи.
Кажи им, че е знак на добра воля.
От тяхното вдъхновение.
- Щастливци.
Връщам се там, където ме ценят. Бих ти предложила питие, но сигурно
трябва да си на по-вълнуващо място.
Ще остана за няколко минути. Не искам да давам повод за клюки.
Добре.
Трябва да тръгваме.
Сега.
Бързаш ли? Леко. Не би искал острието ми да се изплъзне.
Много е остро.
- И много хубаво. Истинско злато ли е?
Кой си ти?
- Гост на партито. Търсех тоалетната.
И не си ползвал карта, а?
Не съм виждал това досега.
- Който ти го е дал, е работил тук.
Ти агент ли си?
- Сигурно е някаква сплав.
Позлатен ли е? Малко е натруфено.
Намерих пътя до тоалетната.
Охрана. Има пробив в Черната библиотека.
Боже. Търсят ни. Блокират всички изходи.
Има още четирима. Нямаш план, нали?
Нямах, но вече имам. Така мисля.
Солните пръскачки са активирани.
Моля, спокойно и внимателно се отправете към най-близкия изход.
Солните пръскачки са активирани.
Моля, спокойно и внимателно се отправете към най-близкия изход.
Балът свърши. Искаш ли да го напуснеш?
- Абсолютно.