Lockwood & Co - Season 1 (2023) (Lockwood.and.Co.S01E05.WEBRip.x264-ION10.srt) Свали субтитрите
- Да, опитвам да ни взема преднина,
но трудно се получава. Добре ли си?
Да, добре съм. Защо да не съм?
Не се тревожи за черепа. Вече имаме преднина пред екипа на Кипс.
Ще влезем и излезем от гробището още преди да довършат корнфлейкса си.
Сок?
А ако има предвид Огледалото?
- Кой?
Черепът. Той каза, че смъртта идва. Ами ако Огледалото е смъртта?
Тогава да го направим. Няма нищо, с което не може да се справим заедно.
Тогава да се върна в леглото, а?
- Имах предвид всички нас.
Няма време за това. Можеш да вземеш чашата по пътя към архивите.
Мислех, че отиваме на гробището?
- Ние да. Хайде.
Но ти отиваш в Архива и проучваш всичко за Огледалото и Бикерстаф.
Днес е успех или провал.
- Щото стана състезание по надпикаене.
Пак ли почваш?
- Преживяхме доста да спасим мястото?
А да кажа на нашите, че губя работа…
- Няма да загубим.
Така ли? Откъде знаеш? Екстрасенс ли стана? Нямам време да пия едно кафе.
А за оценка на местопрестъплението.
- Добре. Достатъчно.
Джордж, ела с нас. Разгледай мястото, после отиди в Архива за "магията" си.
Локууд…
Направи усилие. Дай му две лири за кафе.
Мамка му. Дотук с нашето предимство.
Добър ден, Тони.
- Изчезвай, Кипс. Заети сме.
С Кат се чудехме, когато загубите
и приятелчетата ти се скрият в мишите си дупки,
какво ще правиш сам в онази голяма, празна къща?
Разбиваш ми сърцето.
Просто ги игнорирай.
- Ще им покажем.
Но ще вземем повече, когато дойдем…
Как е главата днес, г-жо Джоплин?
- Лека подутина. Нищо в сравнение
с кашата. Бяхме пред голямо откритие с Огледалото.
Казах ти, повече охрана и проверки…
Г-н Кипс смята, че е вътрешно дело.
Необичайно е реликварите да нахлуят така бързо. Пикльото от стражата
дори не е разбрало, че е ценна вещ.
- Нокаутираният пикльо?
Затова имаме застраховка. ДЕПРАК спря всички дейности в гробището,
но, ние ще си вземем компенсацията.
Не е до парите. То е уникален артефакт.
Ще престанеш ли, Пам? Това е просто тъпа реликва.
Не е така.
- Само ще надникнем вътре.
С какво друго мога помогна?
- Кипс греши.
Нощната стража знае отлично, да не се забърква с опасни реликви и реликвари.
При такава ценност, са трябвали поне двама.
Да.
- Как са влезли незабелязано?
Главните порти били добре охранявани, ДЕПРАК казват, че е било заключено.
Какво е това?
- Значка на "Тенди".
Агент го е направил?
- Агенти в съюз с реликвари?
Или просто агенти, знаейки, че всеки ще го сметне за дело на реликвари.
Става интересно.
- Радваш ли се, че дойдох?
Възторжено. Върнахме си предимството. Сега трябва да го увеличим.
Джордж, искаме те да отидеш в Архива.
Джордж?
Джордж.
Време е да тръгваш. Боби Върнън ще се е заел с това от сутринта.
Боби си натиска бутона в база-данни.
- Да, но къде е забавлението в това?
Какво му става?
- Сърди се, че не е при екшъна,
но той е нашият човек за проучване, и това трябва да направи.
Ще се оправи…
- Така, какво ще правим ние?
Ролева игра. Двойка реликвари сме.
Как влизаме и излизаме незабелязано?
Вероятно над стената, до канала. Водата прави пътя по-безопасен,
далеч от главната порта е, и няма да се чуе шума от нокаутиране на някого.
Тревожи ме колко бързо влезе в роля. Хайде, преди друг да се сети същото.
Джордж, трябваше да си в Архива.
Вижте. Във водата.
Познавам го.
"ЛОКУУД И СИЕ" 1/5
Дани Клъф бе един от по-старите агенти, когато започвах.
Той ми помогна. Измъква ме от неприятности няколко пъти.
Беше един от хората, нямащи представа, колко са готини.
Как е стигнал от това до…
реликвар?
Съжалявам.
Да го запазим в тайна. Трябва да разберем кой е бил партньорът му.
Претърсихме целия участък. Не открихме Огледалото.
Знаете ли кой е?
- Не. Предвид татусите, е реликвар.
Кой ли му е сторил това? С очите му?
Никой.
Открихме очна тъкан под ноктите му. Предполагаме, че си го причинил сам.
Видяното в Огледалото, го е накарало.
Трябва да побързате. Ако това нещо попадне в неподходящи ръце…
Няма да ви подведем.
"Фитс" ще се развихрят. Ще се изловят всички реликвари, докато открият нещо.
Трябва да сме по-бързи и по-умни. Джордж.
Архива, знам. А вие?
- Няма време за обяснение. По-късно.
Ще се срещнем в къщата в полунощ за епична закуска.
Добре ли си? Заради Дани?
- Почти не го познавах.
Би могло да осуети нещата.
- Познат, работи на реката, ще помогне.
Хайде.
Еднодневен пропуск, моля.
- Няма места.
Няма да заемам много място. За случай е. Проучвам.
Не и днес.
- Моля, важно е.
Тогава трябваше да дойдеш по-рано.
Забравете.
Г-н Карим.
Бих попитала какво те води тук, но май се досещам. Бикерстаф?
Да, но си тръгвах. Няма места.
- Знаеш ли, че съм в борда?
Мога да повлияя тук-таме.
Ще е наша тайничка. Хайде.
- Наистина ли? Ти ме спасяваш.
За какво си тук?
- Комфорт. Това място ме успокоява.
И мен.
Дано още са в региона. Мина доста време.
Кои? Реликварите? Няма ли да почнат да се крият от "Фитс" из целия град?
Вероятно. Този е малко по-различен.
- Как? Не е зло, крадливо копеле ли?
Нуждаем се от помощта й, затова… опитай да бъдеш мила, става ли?
Кога не съм била мила? Момент.
От "нея" ли?
Ти… чу ли това?
Кой те е оставил тук?
Бягай!
Ледена девица!
Локууд!
Как го направи?
- Аз бях.
Добър вечер, Локи. Коя е най-новата, която шляпаш?
Моля!?
- Тя ми е съдружничка - Луси Карлайл.
Луси, запознай се с Флоранс Бонар. Известна още като Фло Костите.
Най-добрият търсач на реликви по Темза.
Мерси, че я разсея, Локи. Отне ми време да намеря останките й.
Винаги се радвам да ти помогна, Фло.
- Можеше да умрем, докато дойдеш.
Няма начин да не си ни чула.
- Не може да избягаш от Ледена Девица.
И идиот го знае. Открий Източника й или си прецакан. Особено ако си…
Какво?
- "Заек".
Коя беше тя?
- Елизабет Крийви.
Викторианска детегледачка. Самотни майки са й плащали, децата им да са
осиновени в добри домове, но тя задържала парите и удавяла децата.
Тия реликви имат лоши вибрации. Ще им взема доста и ще живея месеци от тях.
Ти си отвратителна.
- Всички изкарваме прехраната си
от мъртвите. Единствената разлика е, че вие сте зъбчатка в механизъм.
Роби на система, управлявана от богатите. Аз поне съм свободна.
Глупости.
Ние обезопасяваме. А реликварите са зли. А реликварките…
Реликварка. Аз съм единствената. Сама съм си шеф.
Не е за гордост.
- Не е за срам. Драга,
Темза е пълна с Призраци на мъже, убивали откакто е създаден Лондон.
Почти всички женски Призраци са им жертви. Това струва нещо, само щото
тя е изключение.
- Жена сериен убиец.
Въодушевяващо. Защо не го щамповаш на тениска? Боже, да си тръгваме.
Светът, принудил жените да продават бебетата си, това е злото.
И няма да спре.
- Чакай, чакай. Фло.
Знам купувач. Музеят на отхвърлените деца.
Ще платят повече от черния пазар, и са добър дом. Безопасен.
И да ме арестуват? Не, мерси.
- Не и анонимна, а аз - посредник.
Какво добро момче си, Локи.
Помага да се родиш в добро семейство.
- В замяна ни разказваш за Дани Клъф.
Какво станало с Дани?
Г-н Карим?
Наближава полицейският час. Трябва да тръгваме.
Вземи нужното ти?
- Започнах, благодарение на теб.
Радвах се да съм полезна. Някакви забавни планове за вечерта?
Абсолютно. Мислих си, че бих могъл да почистя фурната. Отново.
Е, аз живея точно зад ъгъла ако искаш да вземем нещо за ядене?
Сигурно умираш от глад. Освен ако приятелите ти не те очакват?
Не. Бих… с удоволствие.
- Страхотно.
Горкият Клъфи. Той ме покани веднъж. Да пийнем, очевидно.
Не е "очевидно".
- Все пиеше. Така и са го докопали.
Кой?
- Паразити. Измет.
Защо "Тенди" не са му помогнали?
На тях не им пука. Щяха да го махат. Талантът избледнява. Става разход.
Трябва да намерим партньора на Дани. Който го е оставил да умре.
Сигурно е Джак Карвър. Не ти трябва да го търсиш. Повярвай ми.
Но трябва. Важно е, Фло. Моля те.
Остави съобщение на онова табло, и той може да дойде и да те намери.
Трябва да е точното обаче. На което няма да устои.
"Знаем за Огледалото". И адреса ни? Това е предсмъртно писмо!
Трябва да сме сигурни, че ще дойде. Той е единствената ни надежда.
Разкажи ми за мрежата им. Как придвижват стоките си?
Работят с Джулиъс Уинкман. Търговец на антики, заедно със съпругата си.
Предупреждавам, не бъркайте там.
- Какво имаш предвид?
Нека го кажа по-ясно, драга. Ако Карвър не ви убие, те ще го сторят.
Благодаря, Фло. Ето…
Нещо, с което да запомниш Дани. Такъв, какъвто беше.
Винаги се изненадвам, когато се появиш да ме видиш, Локи.
Мислех, че вече си мъртъв.
Виждам, че си голям фен на Тот. Той е Богът на мъртвите, нали?
Ти си първият гост, който знае името му.
Пише го на основата.
- Да, но го произнесе правилно.
Той е Бог на писането, науката, и мъдростта. И мъртвите.
Да, но не чак колкото Рашну.
Персийският съдник на мъртвите. Ангелът, стоящ на моста
между нашия свят и отвъдното, пращащ душите в Къщата на лъжите
или Къщата на песента.
- Е, вече се перчиш.
Не знаеш, колко хубаво е чувството, пред кого да се перчиш, г-жо Джоплин.
Наричай ме Памела.
- Какво проучва днес?
Моята специализирана тема, "Ранните години на Проблема".
Е, това е и моето проучване. Имаш ли някакви теории?
Някакви грешки? Прикриване? Дали някой е знаел, как е станало?
За мен няма конспиративни теории или алтернативна история.
Това е… по скоро носталгия.
Но не си била наоколо преди Проблема.
- Вярно е! Не, не съм била.
Но на младини, си бе новост за мен.
Значи родителите са ти разказвали какви са били нещата?
Опитаха да се задържат в онзи свят, което очевидно бе невъзможно.
Сигурно са били възхитени, че си имала умения, които могат да ги предпазят.
Аз не съм имала Талант.
Никакъв?
- Дори и незначителен.
Бих се радвала да съм изпитала това, което имате с приятелите си.
Но това ме подтикна да науча повече.
Памела…
Когато погледна в онова Огледало, видя ли нещо?
А ти?
Всъщност не. Бе толкова бързо. Но…
Почувствах се като…
Не мога да го опиша, но…
сякаш исках да видя повече. И ти ли го усещаш?
Да.
Но мисля, че винаги съм го чувствала…
Навярно трябва да се прибера сега, преди някой да забележи, че ме няма.
Малко вероятно, но никога не се знае.
Не ни ли трябва такси до вкъщи?
- Вечерта е прекрасна за разходка.
Направо "чудна".
Как се запознахте с Фло?
- Не помня. Беше отдавна.
Винаги ли е била такава?
- Да, благословена да е.
Тя я е грижа за теб, нали?
- Просто се тревожи, това е.
Забрави за това. Не знаем след колко време Карвър ще получи съобщението.
Да побързаме.
- Казах, че ни трябва такси.
Все още обаче не сме се върнали.
- Почти полунощ е. Джордж ще чака.
Той ще се зарадва на Огледалото.
- Не… не отиваме при Уинкман, нали?
Чу Барнс. Огледалото е смъртоносно. Кой знае в чии ръце ще е утре?
А и, по-лесно е да се влезе с взлом и краде през нощта. И ни е напът.
Фло каза, че ще ни убият. Чу я.
Да, но Фло е суетлива. Аз не. А, ти?
Няма начин да влезем там. По-добре да се махаме.
Можеш да се направиш на клиент…
- Да слезем отстрани.
Така е по-добре.
Това не ми харесва.
Чуваш ли Огледалото?
Има твърде много звуци. Сякаш… честотите са задръстени от сигнали.
От всичко това.
Това са реликви. Още имат психически заряд.
Витаят лоши истории.
Хайде. Да влезем по-навътре.
Да видим, дали може да го чуеш.
Чакай малко. Изчакай.
То ли е?
- Не.
Не, това е нещо живо. Трябва да тръгваме. Или да се скрием.
Права си. Звучи механично.
Няма стъпки.
Ако някой дойде, скрий се.
- Локууд.
Здравей.
- Опасност, опасност.
Тук съм, защото изгубих нещо.
Дали можеш да ми помогнеш да го намеря, моля? Огледало е.
Много специално огледало. То жужи.
Като пчела.
Чувал ли си го тук някъде?
Дали може да ми го покажеш?
- Казах да не говориш с непознати?
Ти трябва да си…
Леополд, иди и доведи баща си.
От коя агенция си?
Не разпознавам униформата.
- Аз не съм агент.
Аз съм крадец. Обади се на полицията.
- Имаше рапира.
И никой престъпник не би бил толкова глупав, за да краде от мен.
Прав си.
Аз съм под прикритие. От "Фитс".
Обади се на ДЕПРАК и ме докладвай.
- "Фитс" вече бяха тук днес.
В работно време. Любезно се обадиха.
За разлика от мен.
Няма нужда да безпокоя ДЕПРАК.
Недейте, г-н Уинкман. Няма нужда от това.
Сигурен съм, че може да се разберем.
Имам достъп до някои изключително ценни антики.
Предполагам, че търсиш същият артикул като "Фитс". Прав ли съм?
Така че, кажи ми…
кой си ти,
и кой ти каза, да дойдеш тук.
Или ще нарисувам красиви картини
на хубавото ти личице?
Ако го направиш, ще ме убиеш.
Няма да се измъкнеш с убийство на агент.
Може би.
Да.
Но тогава…
определен тип младеж винаги е податлив на определен вид…
край.
Интроспективен. Образован.
Обременен от бизнеса на смъртта.
Ако китките ти са срязани със собствения ти нож,
някой би ли се усъмнил?
- Да, биха.
Приятелите ми биха.
- Добре.
Тогава да започнем с това.
Кой друг знае, че си тук?
Никой.
- "Никой"?
Виж…
Истина е, съжалявам. Кълна се, че е истина.
Винаги работя сам. Хайде, задай ми още един въпрос.
Добре!
Кой друг знае…
че си… тук?
Хайде.
Леополд, нали?
Знам, че е там. Огледалото.
Държи ли те буден?
Ти имаш Талант. Аз също съм Слушач.
Това твоята играчка ли е? Мога ли да я преслушам?
Боли те.
Приятелят ми наистина го боли.
Знаеш ли къде е той?
Ще ми помогнеш ли да го намеря?
Моля те. Какво има?
Тя каза ли ти нещо?
- Не й дадох възможност.
Но тя е любопитна. Слушач.
Тя знае къде е.
- Твой колега, предполагам?
Никога не съм я виждал досега.
Леополд, върни се в леглото и остани там.
Нека гледа. Ако не стори това, което му се каже, ще научи какво следва.
Остави я на мира.
Тя е просто стажант. Не знае нищо.
Значи е нещо повече от колега.
Приятелка ли е, от семейството ли е?
- Тя е никоя. Пусни я.
Е, тогава това е пакт за самоубийство. Перфектно е.
Добре. Добре. Ще ти кажа всичко.
Прав си. Никой няма да се изненада, ако умра. Всички го очакват.
Затова ме отърви от страданието ми както искаш, но пусни нея.
Тя има за какво да живее, и няма да каже и дума за това. Кълна се.
Уинкман, чуй ме. Говоря истината.
Прави каквото искаш с мен. Не ми пука. Без трикове. Без лъжи.
Имаме ли сделка?
Ще я убия последна, за да не е нужно да гледаш.
Размекваш се, Джулиъс, любов моя.
- Може да си права.
Леополд, мръдни се!
Направите ли и крачка, я хвърлям.
Не ме изпитвай!
- Не, Джулиъс!
Ще дойда за теб, момче.
Ще те изкормя. Ще те накълцам.
И ще ти одера кожата!
По-добре бягай, момче! Ще броя до десет!
Едно! Две!
Какво, по дяволите, бе това?
- Фло бе права. Пълни психопати са.
Не за тях, а ти. На практика го молеше да те убие.
Наречи го благородна жертва.
- Стига глупости. Ако не бях дошла,
щеше да си мъртъв.
- Това… не е вярно. Имах план.
Добре… И какво… щеше да направиш?
Знаеш ли, щях да имам план, ако се беше стигнало дотам.
Винаги измислям нещо.
Какво става с теб?
Знаеш, че можеш да ми кажеш.
Да. Да, знам.
Е?
За Бога, дори не знам защо се притеснявам. Хайде. Да тръгваме.
Не се връщам там. Да си го запазят.
- Намерила си Огледалото?
Заключено. Вероятно ще го премести.
С Карвър не бива да им се размине.
- Мамка му.
Какво?
Карвър! Той ще получи бележката ти, а Джордж е сам вкъщи.
Сега вече ще вземем такси.
Казахте полунощ!
- Не изчака, нали?
Да. Къде е Огледалото? Къде бяхте?
Ще ти кажа по-късно.
Кой е това?
Карвър е.
- Кой е Карвър?
Партньорът на Дани.
Боже мой.
- Луси, извикай линейка веднага.
Боже. Кой ти причини това?
Костно стъкло.
- Какво каза той?
Костно стъкло? Какво означава това… Какво означава това? Огледалото ли е?
Седем. Не едно.
- Седем какво?
Погледна ли в него?
Какво видя?
Ужасни неща.
Ела с мен.
Къде? Къде… накъде?
Какво чу?
Той… иска да отидем с него.
Луси…
Той е мъртъв.