Lockwood & Co - Season 1 (2023) (Lockwood.and.Co.S01E04.WEBRip.x264-ION10.srt) Свали субтитрите
Момчета?
Лов на Духове без мен?
Как не разбра, че е място с ешафод?
Щото пак нямах време за проучване!
- Те как са имали!
Знаеха точно в какво се забъркват.
- Не посещават библиотеки и църкви.
Аз да!
- Здравейте.
Здравей! Как се чувстваш?
- Нормално. Благодаря, че се наспах.
Наистина ли си добре?
- Да. А вие как сте?
Явно не сте открили Призрака?
- Намерихме го.
Както и още 13, нали, Джордж?
- Типичен случай на сборище.
Нямахме бомби, нали, Локууд?
- Как се измъкнахте?
Бяхме спасени.
- Не бяхме "спасени".
Мамка му! Екипът на Кипс?
- Надути посредственици.
Спасиха ни, убиха Призраците, и запечатаха Източника. Доста блестящо.
Споделиха ли си хонорара?
- Не. Но не става въпрос за това.
Кипс не е признал. Държи се сякаш това в Комб Кари Хол не е ставало.
Явно е подписал също като нас.
- Да, но можеше да ни каже, че знае.
Липсва му уважение.
- Но ти знаеш, че той знае.
Но няма да покаже, че знае.
- Бе гадно. Вземи лъжата,
и изражението на Кипс, сглоби ги…
- И ти се иска да го видиш…
мъртъв.
Съжалявам. Много тежка нощ. Моля, кажи ми, че има чай.
Разбра ли, че си спала 14 часа?
- Така ли?
Не помня да съм си лягала.
- Не помниш, че те пренесохме?
Беше в безсъзнание в мазето.
- Какво?
Нищо ли не помниш?
- Помня, че прибрах документите,
и това беше.
- И не получаваш никакви халюцинации?
Или странни гласове?
- Не. Както казах, чувствам се…
нормално.
Нямаме уговорени срещи. Вероятно пак е лудата стара г-жа Уик.
Просто не си достатъчно груб за нея, Джордж. Гледай как се прави.
Здравейте. Г-н Локууд?
- Да. Моля, влезте.
Ела. Имаме истински клиент.
Аз съм Себастиан Сондърс, а това е моят партньор - Памела Джоплин.
Бизнес-партньор. От "Разкопки Сладки Сънища". Може би сте ни чували?
Вие сте гробари?
- Предпочитаме "Копки и разчистване".
Виждали сте заглавията, г-н Локууд.
След всички избегнати смъртни случаи, ДЕПРАК вече изисква съвети за оценка
на гробищата за рискови парцели.
В момента сме ангажирани с голяма операция в гробището "Кенсъл Грийн".
Но това е огромно.
- Благодаря.
Пам предсказва Проблемите доста преди да станат сериозна опасност.
Копаем за кости. Тя рови за истории.
Чрез гробните надписи търся травматични причини за смъртта.
За да повиша шанса за Посещение. Самоубийства, убийства, трагични неща.
Не се знае кога Дух се активира.
- Вие сте изследовател?
"Фитс" си имат база-данни.
- Не е много добра. Обширна,
но маловажна. Има го в библиотеките.
- Не мога да не се съглася.
Г-н Сондърс, г-жо Джоплин, благодаря много, че ни потърсихте.
Но ние сме специалисти по къщи. Не вършим странична работа за Съвета.
Така ли? Чухме, че ще сте благодарни. Съжалявам… отзивчиви за тази работа.
Чули сте грешно. Слушачът ни е един от най-добрите в страната и…
Локууд, добре съм. Така е.
Ние сме добре. Просто сме добра, нормална агенция…
нуждаеща се от работа.
"Кенсъл Грийн" е най-престижното гробище в Лондон,
управлявано от семейство Бикерстаф…
- Но хванаха синът да изравя трупове.
Скандал, при който думата "некрофилия" влезе в обща употреба.
Да, но преди това, клиентелата им бе от много висока класа.
И въпросният гроб е в по-стария парцел?
Изисканият?
Изисканият?
- С важни личности?
Където са изровените от перверзника?
- Призрак с историческо значение
би бил по-интригуващ за нас.
- В оригиналното гробище е,
но не знам името. Таен, безименен гроб, липсващ в официалните списъци.
Наш Сетивен го откри, но предизвика силно гадене,
и тя припадна.
Каквото и да има вътре, то е мощно.
Имаме законово право да наемем агенти за всеки гроб,
в който може да има Призрак Тип 2. ДЕПРАК покрива разходите,
но трябва да се извърши през нощта, за да проверят нашите твърдения.
Бюрократични изисквания, но… прави нещата интересни.
Ще сте добре подпомогнати. Имаме Нощна стража, Сетивни,
защита от реликвари. Гробището наистина оживява през нощта.
Значи… ми казвате
че имате, неидентифициран Призрак Тип 2 в немаркиран гроб,
и искате да дойдем да ви помогнем да го изровите… през нощта?
Така казано, г-н Локууд, съм съгласна, че звучи по-добре.
Г-жо Джоплин…
Звучи… неустоимо.
"ЛОКУУД И СИЕ" 1/4
Нека бъдем съсредоточени. Не искаме да ни наранят реликвари.
Кой подкрепя тези задници в бизнеса им? Не разбирам.
Има много богати, извратени копелета, искащи да смаят такивата си дружки.
Сбъркано е.
- Не е изненада. Източниците
са чудесни и незаконни. Съберете ги заедно, ето ти го черния пазар.
При това безмилостен. Реликварите са измет. Знам паметно изключение,
но като цяло… ще ви убият без колебание.
Затова, ако видите такъв, бягайте.
Тези са почти толкова откачени.
Кои са те?
- Култ към Призраците.
Смятат, че вместо битка с Призраците, трябва да ги приветстваме.
Те са пресечна точка в диаграмата на Вен за шумни, ядосани и явни тъпаци.
Много мило, наистина. Съжалявам, днес няма автографи. Благодаря, все пак.
Гадни убийци! Нямате работа тук…
Това беше ужасно.
- Свиква се.
Това е нещото, което не ми харесва. Знам, че повечето мъртви тук
са умрели естествено, но…
- Се усеща като вражеска територия.
Господи!
- Както казаха, гробището
наистина оживява през нощта.
- Кои са всички тези хора?
Това е охраната. И… гробарите.
Коректни, честни. Големи моралисти.
- Ти дори не си говорил с тях.
Малко са страшни. Нощната стража. Най-ниско заплатени,
най-ниска продължителност на живота.
- Трябва им профсъюз. Все им повтарям.
Можех да съм от тях.
- Но не си, за щастие.
Срещала си Сетивни, нали?
- Не, защо?
Главно Слушачи, твърде уплашени, за да се бият или богати, за да работят.
Все пак са такива. Доста чувствителни.
- Това е много неуважително.
Напиши поема за това.
- Кретен!
Всички сте подписали договори! Правно обвързващи! Плащам ви за риска.
Г-н Локууд. Точно навреме. Тези отказват екипите им да работят.
Не е безопасно и го знаете. За вас е риск. Но, за мен е самоубийство.
Дори аз усещам, а не съм виждал Посетител от 35 години!
Затова сме наели тези агенти,
най-добрите, да се справят с нещата.
Къде е униформата и надзорникът им?
- Аз и екипът ми отказваме да работим
близо до този гроб, докато не бъде обезопасен. Това ни разболява.
Игнорирай ги. Да влезем вътре.
- Г-н Сондърс, ако може, само за миг…
Не им вярвам.
- Добър вечер, дами и господа.
Аз съм Антъни Локууд, от "Локууд и сие",
и моя екип сме тук тази вечер да ви помогнем. Уверявам ви
вашата безопасност ни е приоритет №1.
Намерете ни подходящи агенти! Наемете "Фитс", или "Ротуел"!
Гарантирам ви, ние сме най-добрите агенти в Лондон. Не сте ни чували
само защото не си вършим работата за аплодисменти или внимание.
Ние работим дискретно и по поръчка.
Сигурен съм, че никой, не познава това гробище като вас.
Няма да направим нищо без пълна консултация за това, което сте видели.
Госпожице,
преживяли сте ужасно нещо, затова, отделете си нужното време,
и когато с екипа си се почувствате достатъчно силни,
ще имате цялото ми внимание.
- Добре.
Сондърс.
Ако някога станем известни, той ще бъде абсолютно непоносим.
Съжалявам за всичко това. В момента имам недостиг на персонал.
Джоплин чете доклада на съдебния лекар някъде.
Необичайна маса.
- Според Джоплин, е катафалник.
Гауд знае.
- Пренася ковчези към катакомбите.
Не бих го казал, но не е добре да го ползвате за сервиране на бисквити.
Работя с наличното. Нека подпишем.
- Какво се случи при инцидента?
Гробарите са го видели. Изложена на незащитен ковчег, след залез-слънце.
Някой видя ли Посетител?
- Сетивните не са доловили ясно.
Освен, че всички са болни и им трябва сън. Слабаци е поколението ви.
Казахте, че ковчегът е незащитен?
- Да, но неотворен.
Това е вашата работа. Ще сте сами. Друг няма да доближи гроба,
докато не се обезопаси. Бе повече риск.
Каза, че ще сме добре подпомогнати. Не на това се разбрахме.
А ако има реликвари, или някои други активни Посетители там?
Ако искате да се оплачете, попълнете съответната документация.
Няма да попълвам повече формуляри.
- Както щете. Но имате договор.
Не трябваше да сме тук. А на първа страница.
Локууд, нека просто го свършим. Хайде.
Наистина са си тръгнали набързо.
Готови?
Няма Постсмъртни Сияния. Нищо не се вижда.
А вие?
- Не.
Някакъв вид… вибрация.
Страхотно.
Джордж ще прави първата инспекция. Наглеждай го. Аз ще надзиравам.
Нека не се мотаем.
На позиция.
Бъди внимателен. То знае, че си там.
Ковчегът не е равен, и не е дълбоко, колкото трябва да бъде.
Имаме прибързано, незаконно, и много аматьорско погребение
който и да бил тук, е имал достъп и до другите парцели. Защо не е изгнил?
Дръж светлината стабилно!
- То е силно. Не се чувствам добре.
Джоплин идва.
- Дръж я далеч.
Всичко наред ли е? Себастиан каза, че ви е пратил тук без никаква помощ.
Мога само да се извиня.
Луси.
Лус? Какво става? Добре ли си?
Къде ми е светлината?
- Тук е. Ето.
Този ковчег е направен от желязо.
- Излез.
Така, ковчегът е от желязо,
но бил заровен много преди да почне Проблема.
Какво ли има вътре, че му трябва капан?
И откъде са знаели какво да сторят? Трябва ни прегрупиране, да проучим…
Няма време. Ковчегът е с дупка. Трябва да го отворим и запечатаме Източника.
Луси, добре ли си?
- Да, добре съм.
Просто… Чувате ли мухите? Какво е това?
Не. Но… получавам интензивни вълни на гадене.
Да се върнем на ковчега. Ще те пазя. Справи се с всичко, което е вътре, и…
Лус, донеси мрежата.
Луси…
Луси!
Какво?
- Съсредоточи се. Не се разсейвай.
Донеси мрежата.
Мамка му!
Ало? Мога ли да получа помощ, моля? Помощ!
Помощ!
Това изобщо не е ковчег. А врата.
- Те излизат през тази пролука.
Толкова е шумно!
- Луси, дръж се!
Не!
Не! Моля ви, просто го спрете!
- Не помръдва.
Накарайте го да спре…
Луси!
Запечатай го!
Ето я кавалерията. Най-накрая.
- Боже.
Там надолу…
- Бъдете нащрек…
Вече е безопасно. Подсигурихме го.
- Добре, ние поемаме оттук.
Луси, добре ли си?
- Да, просто инцидент.
Ковчегът и тялото в параклиса.
- Добре ли си, Джордж? Джордж?
Да, тук съм. Какво беше това?
- Не бе най-добрата ни работа.
Каквото и да е, го овладяхме, затова…
- Дали? Още се чувствам… странно. Аз…
Чувате ли още мухите? Чувам мухи и…
Не знам. Просто има твърде много шум.
- Какво беше това там с него?
Някакъв вид украшение? Огледало?
- Не знам. Беше черно,
но имаше нещо в чернотата. Не го видях директно,
но имах чувството, че ме гледаше… Може да обясни железния ковчег.
Трябва да са минали над сто години, много преди да започне Проблема.
Суеверните винаги са ползвали сребро и желязо. Бе прострелян в главата…
Да, не е наш проблем. Работата си е работа, и е свършена,
отивам в ДЕПРАК да уредя нещата.
- Видяхте ли?
Нужно бе само фокусиране. Не беше толкова трудно, нали?
Добра работа, г-н Локууд. Елате да се подпишем. За да отпусна плащане.
Перфектно. Наблюдавай Джордж.
- Добра работа.
Грешно ли е, че съм развълнувана?
Просто е толкова хубаво да си част от… точния екип.
Може ли няколко въпроса? Трябват ми подробности, за идентифицирането.
Съжалявам… извинете ме за секунда.
- Всичко е наред, аз мога да го сторя.
Сигурен ли си?
- Да, сигурен съм. Хайде.
Подпишете… Готово, благодаря. Май трябва още един тук за…
Къде изчезна тя?
- За Съвета.
Луси.
Луси!
Луси!
То викаше името ми.
То ми проговори. Това нещо… викаше името ми.
Ще си върна това. Удоволствие е да работя с вас, г-н Локууд.
Джордж, не пресичай веригата.
Откъде дори бихме започнали проучване за това?
Предметът, който видя вътре, имаше ли отличителни знаци?
Не успях да го разгледам достатъчно добре.
Не, не! Джордж.
- Мрежата!
Не!
Не!
Джордж!
Луси. Луси!
Просто го направи, просто го направи. Така. Добре.
Ти говори с мен.
Ти…
Ти… ела по-близо.
Благодаря.
- Можеш да говориш.
Можеш да ме чуеш.
- Не. Сигурно полудявам.
Истинско е. Бях толкова самотен.
- Не, но… това е истински разговор!
Ти си Тип 3.
- Да, толкова е опасно.
Да, знам това.
- Не, не аз. Те, ако разберат.
Какво? Кой?
- Момчето има тайни. Вратата!
Какво? Локууд?
- Мога да обясня. Но не и от буркана.
Пусни ме да изляза.
- Не, не мога да направя това.
Но имам толкова много да ти покажа, да те науча.
Довери ми се.
Не, чакай. Не, просто…
Къде си била?
- Работих, на гробището.
Кое гробище? Била си близо до Силата.
- Откъде знаеш това?
Кажи ми къде си била. Кажи ми! Смъртта идва!
Ти си луд! Млъкни! Моля те, млъкни!
- Смъртта идва! Смъртта идва!
Допусна неагент вътре в железния кръг.
Съжалявам. Джоплин попита за идентификатори, а видях надпис
на Огледалото. Трябва да го преведа.
- Не, приключихме.
Ако не беше Луси, щеше да си мъртъв. Има Призраци и идваме ние,
и то е убий или бъди убит. Позволяваш си да се разсейваш.
Луси напусна по средата на работа. Но не би й се скарал така.
И Огледалото предхожда Проблема. Замисли се.
Приеми го за необичайно. Можеше да ни разкрие нещо. А го оставихме там.
Какво ти стана? Казах ти да го гледаш.
- Черепът.
Току-що говореше. И не някакъв случаен повтарящ се смъртен цикъл.
Действителен разговор. С мен.
Говори ли ти сега?
- Не,
не, знам как звучи това, но се случи.
Казвам истината. Използва моето име. Затова вчера съм припаднала.
Луси, това е невъзможно.
- Не е. Мариса Фитс го е сторила.
Този клапан… Отвиваш го, отваряш го, и то проговаря.
Хайде, Джордж. Трябва да ми повярваш.
То каза, че имаш нещо опасно скрито в онази стая. Тайната, на площадката.
Е? Какво има там? Защото ако има,
това доказва, че имаме реално съзнателен Тип 3 и че аз съм…
Клинично луда.
- Наистина адски мощна!
Това не е проста рана. Прегледай се.
Може да има токсини в кръвта ти.
- Не! Не съм отровена
халюцинираща или полудяваща. Джордж, погледни ме!
Това е истинско!
Локууд, така става, когато позволяваш на хора да носят Източник за аксесоар.
Но, й разрешаваш, защото харесваш как те гледа. А аз съм бил разсеян.
Не знам за какво говориш.
- Да, разбира се.
Локууд, трябва да ми повярваш.
- Ти не си Мариса Фитс.
Защо?
Защото не можеш да бъдеш моя Том Ротуел? Вторият най-добър?
Боже мой. Това е, нали?
Щото знаеш, че не лъжа. И съм права, за каквото и да е в проклетата стая.
Говориш за нещо, което не разбираш. Чуваш Посетители най-добре от всеки,
но не можеш да говориш с тях, и ако пак споменеш стаята, си тръгваш.
Преди класифицирането,
работата на агентите бе хаотична и непредвидима.
Бореха се на тъмно.
- В това няма наука.
Но забелязвайки модели на поведение, започнахме да категоризираме.
Най-слабите Посетители са отбелязани като Тип 1, много по-силните са Тип 2.
Споменахте за трета, доста спорна категория Посетители,
Тип 3. Толкова рядка,
че сте единственият регистриран човек, който е срещал такъв.
Какъв е въпросът ви?
- Какво бихте казали на невярващите,
че Тип 3 съществува, че са мит?
Отричането е много човешка реакция, когато се изправят пред нови идеи.
Особено такива плашещи.
Тип 3 е посетител, отказващ да се махне от света на смъртните.
Дух с изключителна сила и интелигентност.
Той мисли, чувства, и говори като теб или като мен, но е самотен
и в тъмнина за цяла вечност.
Докато не се попадне на жива душа с Таланта да общува.
А доколкото знаем, изглежда, че аз съм единствената.
Да?
Здрасти.
Знам, че приличам на Антъни Локууд, но не съм.
Всъщност съм напълно квалифициран лекар, така че…
Добре. Защото хич не го харесвам точно сега.
Добре, тогава. Внеси го.
Не съм сигурен, какво трябва да направя…
Това ще боли.
- Благодаря за предупреждението.
Аз…
Останах сирак на шест години.
Затова…
мога да кажа, че хич не ми харесва да говоря за миналото си.
А, то е зад онази врата.
Добре.
И…
ти го използва, за да ме убедиш, че
не само си един от единствените двама души в историята
които могат да говорят с Призраци,
но и че всъщност имаме Призрак Тип 3 в къщата ни.
Две събития с вероятност едно на милиард.
И шансовете да си права са…
- Знам.
И аз не бих повярвала.
Това… не е проблемът.
А, че когато ти харесва да си в светлината на прожекторите,
колкото на мен, това е голяма корекция
за осъзнаване, че истинската причина да си тук
е да осветиш някой друг.
Ти ми вярваш.
- Да.
За всичко.
Благодаря.
Но, знаеш, че не искам да съм в светлината на прожекторите, нали?
Знам.
Това е влудяващото.
Предполагам, че стойността ми на актив се увеличава, нали?
Няма да повторя тази грешка.
Ще я караме внимателно.
Обещавам.
Така, давай тогава, какво каза то?
- Да…
Той… той… каза, че усеща миризмата на Сила върху мен.
И стана много гаден. Викаше едно много странно пророчество за смърт.
Пророчество за смърт?
- Да, не е кой знай какво, нали?
Но той… изглеждаше много сигурен в това.
Вероятно трябва да кажем на Джордж.
Джордж?
Съжалявам за по-рано.
Може ли да поговорим?
Къде е той? Два сутринта е.
Трябва да го намерим. Веднага.
Местопрестъпление. Какво по дяволите?
Карим.
Какво, по дяволите, правиш тук?
- Не бях аз. Каквото и да е сторил
някой друг.
- На местопрестъпление си.
И Огледалото е откраднато.
- Това бе изкопано само преди часове.
Чух, че вие сте правили разкопките.
Нещо необичайно?
- Не.
Мина според правилата. Заподозрени?
- Още не.
Но са нокаутирали 12-годишен от Нощната стража, за да проникнат…
и определено ще си платят за това.
- Защо не се свързахте с нас?
Това вече не е ваш случай. Друг екип работи върху него.
Карим! Току-що чухме за разкопките ви.
Локууд тук ли е? Или ще те остави да поемеш вината заради това?
Тук сме. Добър вечер.
Как си, Кат?
- Добър вечер, инспекторе.
Антъни Локууд. И случая се обърква. Май нищо не се променя.
Радвам се да те видя тук, Кипс. За трети път тази седмица ли е?
Два пъти според моите сметки.
- Огледалото го няма. Това е лошо.
Така е. И това е наш случай.
- Вече не.
Вече направихме предварителен доклад.
Първият въпрос е, защо железен ковчег век преди Проблема?
Е, базата данни на "Фитс" потвърждава, че е такива съдове,
са използвани в пивоварните в края на XIX век. И, че през 1886
се е разгорял жесток трудов конфликт в пивоварна "Хилдрю" в Килбърн.
Ето, сър.
- Вярваме, че тоя тук е собственикът,
убит от работниците си и погребан в първото, което са могли да намерят.
Случайно убит пивовар?
- Ужасна смърт.
Това би обяснило защо е неспокоен. Огледалото очевидно е лична вещ,
достатъчно ценна, да му е Източник.
Освен ако Карим няма по-добър отговор?
Да, имам.
- Така ли?
Да. Знам кой е този човек.
- Сигурен ли си?
Нека е по-добро от това, Карим.
Боби, защо някой би носил чугунен дестилатор 3 км
само, за да погребе в него труп? Прави го, защото съдържа желязо.
За да се предпази от злите Духове, които са опитвали да погребат.
Да, говорим за сто години преди Проблема, затова е странно.
Но имаше надпис на Огледалото. Нали?
- Работим върху това.
Вече сме наели преводач от арамейски.
- Ще се зарадват на работата,
но надписът е на финикийски. На мода във Викторианските окултни среди.
Означава "Истината е отвъд."
- Девизът на "Оупън армс Фелоушип".
И 6 други призрачни култа в миналото, но това е най-ранното използвано.
Тая смърт не е случайна. Това е богат окултист, напредничав за времето си,
убит, и погребан тайно с Огледало, струващо цяло състояние
на черния пазар.
- Е, това наш случай ли е?
Ако имате име. Не съм решил още.
- Какво?
Имате ли нещо за д-р Едмънд Бикерстаф в този доклад, Боби?
Това гробище е било на семейството му.
- Едмънд Бикерстаф? Той се бъзика.
Най-известният британски перверзник.
- А ако не е такъв.
Ако е било прикритие на истинската причина да броди из гробищата.
Не знам каква, но железният ковчег, надписа… Свързано е с Призраци.
Нямаш доказателства.
Боби, само предчувствие. Нещо, което четох в една книга, ако ги помните.
Богатите тогава често тайно маркирали вещите си в случай на кражба.
Затова, защо не разгледаш тази ръкохватка за мен?
Гербът на Бикерстаф.
Благодаря, Боби. Бе чудесен помощник.
В ковчега е Едмънд Бикерстаф.
- Недей.
Извратен викториански лекар. С тайни връзки с окултното, а Огледалото,
вероятно ще струва цяло състояние за някои много безмилостни хора.
Е, май най-добрият отбор спечели.
- Това е наш случай, ясно?
Нищо познато. Мислехте, че е пивовар…
- Млъкни, Карим.
Тишина!
Включвам и двата екипа в случая. Ще работите заедно.
Какво?
- Няма да е проблем, нали?
Съвсем не, инспекторе.
Не, инспекторе.
- Добре. Намерете липсващата реликва.
Разберете кой го е откраднал и защо. Споделете информация и се подкрепяйте,
и го направете преди някой друг да бъде наранен.
Побързайте!
Да тръгваме.
- Съжалявам. Моя грешка.
Явно Локууд е решил да ти повярва?
Май, да. Не очаквам ти да го сториш.
- Добре. Ще вземем ли хотдог?
Джордж Каспър Карим, проклет гений.
- Това извинение ли е?
Да, не трябваше да пренебрегвам твоят остър като бръснач ум.
Макар, доста от думите ми да важат.
- С Огледалото ще разберем Проблема.
Чувствам го. Трябва да си го върнем.
- Няма да работим с "Фитс", нали?
Локууд! Какво, по дяволите, бе това?
Вие ни откраднахте комисионната. Случаят е далеч от компетенцията ви.
Знаеш, че не е, Кипс. Това те изяжда, нали?
Ние вършим тази работа най-добре от всички. Ти си неудачник.
О, за Бога.
- Куил Кипс,
ходещият апендикс. Някой наистина трябва да те изреже.
Няма начин да работя с теб по случай.
- Надявах се да го кажеш.
Да направим ли нещата по-интересни? Състезание за намиране на Огледалото.
Загубилият пуска реклама в "Таймс" с поздрави за победителя.
На първа страница?
Порасни, Тони. Ето условията.
Загубилият се отказва и никога повече не работи в тази индустрия.
Лондон ще е много по-безопасен с трима сгафящи аматьори по-малко.
Имаме ли сделка?
Какво има, Тони? Страхуваш се, че ще загубиш?
Това не може да е вярно.
Насладете се на последния си случай.
Какво, по дяволите, направи?
Прави каквото си иска, по дяволите.