Lockwood & Co - Season 1 (2023) (Lockwood.and.Co.S01E03.WEBRip.x264-ION10.srt) Свали субтитрите
- Сложих пръстена зад Сребърно стъкло,
за да го разгледаме.
- Но е през деня.
Да, добре, но аз съм малко по-склонен към риск от теб, нали?
Знаем, че натрапникът е търсел пръстена. Но защо?
Отличителни знаци.
Х 22115. Може би "Х" за Хюго?
И аз това си мислех. Но кой е бил другото голямо "Х" в живота на Анабел?
Действие II, сцена 2.
„Съмнявай се, че звездите са огън, съмнявай се, че слънцето се движи,
съмнявай се в истината да съм лъжец, но никога не се съмнявай, че обичам."
Това е! Отличителният щамп е любовно писмо.
Затуй Анабел искаше да взема пръстена. Доказва, че тя и Хюго са били заедно.
Това стига да го арестуват, нали?
- Не. Не доказва нищо.
Значи само, че са били заедно. Не доказва, че той я е убил.
Пръстенът отива в сейфа. Ключът ще е в мен, защото
не може да ти се вярва.
- Но това е нейният Източник.
Който ти открадна незаконно. Решаваме окончателно за случая на "Шийн Роуд".
Ако не го разрешим, тази агенция фалира.
"Задължителен безсрочен надзор"?
- Какво означава това?
Че още дължим 60 000, но вече не може да работим без надзор от възрастен.
Не, не, не. Това… трябва да е шега.
- Не, спира ни развитието.
Но имам план. Ще се видим е един човек за Призрак.
ЛОКУУД И СИЕ 1/3
Големият ти и радикален план е работа във "Феърфакс", която ни е незаконна?
Джордж, заради тази ти негативност, не ти казвам нещата предварително.
„Търсим агенти за свръхестествено разследване." Пари според опасността.
Предполагам, че значи голяма опасност.
- По-добре да струва поне 60 хиляди.
Вратите се затварят.
Горе трябва да се държим като пълни професионалисти. Затова аз ще говоря.
Веднъж видях Джон Феърфакс. Дари на училището ми и изнесе реч там.
Г-ца Кингстън си направи прическа.
- Точно такова не искам да приказваш.
Под "ще се видим с човек за Призрак", имаш ли някой предвид?
Не. Само етажа. Двадесетият.
Последният. Да не мислиш…
Вратите се затварят.
- Направо в кабинета. Готино.
Това е кабинетът на сър Джон Феърфакс.
Абсурд. Феърфакс не се нуждае от нас. Известен
и богат е. Създал е "Феърфакс Айрън".
- Построил е цялата тази сграда.
Не е ли лошо да трупаш пари от Проблема?
Трябва да се пази страната от мрака.
О, Боже, много съжалявам.
- Не, права си. Лошо е.
Проблема улошоти целият свят.
За мен е удоволствие да се запознаем, сър. Антъни Локууд.
Джордж Карим и Луси Карлайл.
Ние сме "Локууд и Сие".
- А, разбира се. Прословутите.
Е, седнете. Под пръскачките.
Не очаквахме среща с вас лично, когато отговорихме на обявата ви.
Това е деликатна ситуация. Най-добре е да сме дискретни.
Реших да го пусна от няколко адреса,
включително "Комб Кари Хол" в Бъркшир.
Доста хубаво място, но има много голям брой "Посетители".
Доста се постарах да го опазя в тайна от вестниците и бъдещият му купувач.
И искате да го обезопасите за този купувач.
Точно така. Но не искам щети, затова без огън или експлозиви.
Опасно е, да се свърши бързо и тайно.
Предлагат ми се най-значимите агенции в Лондон. И, за да съм откровен,
агенция с вашия ранг може да получи работата само чрез наддаване.
Услугата ни е толкова добра като нашите по-големи конкуренти,
и не гоним намаление на разходите.
- Лъжеш като политик.
Започнах бизнеса си с казина, г-н Локууд.
Винаги забелязвам блъфовете.
"Фитс и Ротуел" дали ще са дискретни? Всичко там се решава от комисии.
А ви трябва нещо по-чевръсто. Като нас. Малки и независими.
Само нашата агенция може да свърши тази работа, както вие желаете.
Хубава реклама. Но аз работя в много близки отношения с ДЕПРАК,
и не мисля, че ще ви го позволят.
Ето защо вероятно е най-добре те да не чуват за това.
Ротуел току-що прие за 90 хиляди.
Няма да ви платя и стотинка повече от глобата ви към ДЕПРАК. 40, 50 ли е?
60 всъщност. Вие очевидно сте зает човек, сър Джон,
затова да караме направо. Вие плащате глобата ни, а ние оправяме къщата ви.
Е… имаме ли сделка?
60 хиляди! Той ни плаща 60 хиляди!
- Още не сме го проучили.
А трябва да сме бързи. Луси, опаковай нещата и ни подготви. Джордж,
проучи всичко за "Комб Кари Хол". Аз отивам до "Сатчел",
за нещо, което не експлодира. Ще се видим у дома и не казвайте на никого.
Тази работа ще ни убие.
- Съжалявам да го чуя.
Еха. Всичко това за "Комб Кари Хол"?
Да, всичко, което Феърфакс забрави да спомене. Не е просто селска къща.
Някога е бил сатанински манастир на средновековни поклонници на дявола.
Добре. Зли монаси. Поне знаем пред какво ще се изправим. Още бира?
Всъщност не знаем. Там са убити много хора, включая парти преди 30 години,
но за смъртните случаи не са обвинени монаси. А Крещящо стълбище
или Червена стая, каквото и да са.
- Без огън работата е самоубийство.
Не сме първите опитващи.
- В началото на Проблема, е пратен
елитен екип на "Фитс". Само един е оцелял. Друг - Самаран Панди,
още е в неизвестност.
- Феърфакс скри всичко това от нас.
Не, той сключи добра сделка. И ние. Най-накрая достатъчно голяма работа
за нашите Таланти. Но ние сме екип, затова…
ако някой от вас има друг вариант за оцеляване на агенция, ви слушам.
Така, значи е решено.
Ало, "Локууд и Сие".
Барнс е. За теб.
Защо си с ръкавици?
- Чистя от стрес.
Ало?
- Карлайл? Инспектор Барнс е.
Каза ли на Локууд, че си тръгваш?
Да. Да, всъщност му казах. Аз… тръгвам след няколко дни.
Може да поискаш да е по-скоро. Знай, че освободиха Хюго Блейк сутринта.
Нямаме достатъчно, за да го задържим и нищо, заради, което да го затворим.
Ако не я бяхте изгорили, щяхме да имаме физически доказателства.
Пращам новия надзорник на Локууд утре.
Утре няма да сме тук.
- Защо?
Ами… ще пръскат къщата за вредители.
Тогава, вдругиден. Прибери се безопасно.
Надявам се да не се забъркаш в неприятности!
Джордж, моля, спри да чистиш, и ела да ми помогнеш да подредя веригите!
Пусни ме.
- Не мога да ти помогна.
Ти ми даде пръстена.
- Защото не може да ти се вярва.
Еха. Има много зеленина!
Не си бил извън Лондон, нали, Джордж?
- Посещавам баба си в Сидкъп.
Това е в Лондон.
- Тогава знаеш отговора.
Май не съм пропуснал много.
- Боже, отиваме в къщата на Феърфакс.
Направо се "надървяш" от него, нали?
- Щом така го виждаш.
Той е успял във всичко, което е опитал. Издателство, шоубизнес.
Не е губил нищо, откакто е станал на трийсет. Виж го сега.
А е нямал нищо.
- От богато семейство е.
И ти имаш "палат" в централен Лондон.
- С куп ипотеки. Като крепостник съм.
Добре дошли. Аз съм Ели, асистентка на г-н Феърфакс. Оттук, моля.
Сър Джон…
- Той чака в къщата.
Добре ли си?
- Стара травма от войната.
Била си агент?
- Като повечето персонал на Феърфакс.
Добре е да го познаваш, когато Таланта ти избледнява. Не че е мил,
но разбира, когато хората се нуждаят от втори шанс. И плаща добре.
Скачайте вътре.
- Ще се возим в тая таратайка ли?
Какво правиш? Не се колебай на прага на къща с Духове. Правило №1.
Да, просто… ми се стори, че чувам нещо.
Добре дошли в Комб Кари Хол. Закъсняхте.
Оставяйте багажа си и побързайте, моля. Слънцето залязва.
Не се оправям с това място. Нищо не е там, където трябва.
Това е галерията. Оригиналният манастир е разрушен,
след масовото самоубийство на монасите.
Трябваше да го разберете. Сегашната къща е построена върху руините.
Малко Франкенщайнски е.
- Нарушили са сделката. Носят бомба.
Помолих Ели да прегледа багажа ви.
- Какво?
Значи и вие сте нарушил сделката, претърсвайки багажа ни.
Доколкото си спомням, няма нищо в споразумението ни,
че не мога да се уверя, че няма да подпалите къщата ми.
Все пак сте го правили, затова да спрем приказките. Времето тече.
Слънцето е почти залязло.
- Защо, по дяволите, донесе това?
А и, ние имахме много по-добри бомби.
- Ще ви оставим да работите.
Малко е късно, да сме в тази къща в безопасност.
Натам ще намерите Крещящото стълбище.
То ще ви отведе до Червената стая, най-вероятното място на Първоизточника.
Ще се върнем сутринта. Смятам, че ще сторите всичко нужно?
Сигурен съм, че ще се оправим.
- Късмет.
Г-н Локууд. ДЕПРАК е. Отворете вратата.
Пръскане срещу вредители друг път!
Ще разбиеш ли вратата?
- Да, госпожо.
Цялото място е като ледник.
И трудно се картографира Източник, когато стаите не пасват точно.
Мисля, че има нещо старо и скрито.
Чувства се, сякаш влизаме насляпо. Искаме ли да го сторим със сигурност?
Аз не. Локууд?
- Локууд, какво правиш?
"Лек улов". Надявам се, че това ще ви отпусне малко.
Дойдох тук вчера след "Сатчел" да поразузная малко и скрих това отвън.
Феърфакс си е Феърфакс, ясно бе, че щеше да претърси багажа ни.
И аз съм си аз, щях да внеса тайно бомби.
Нямаме обичайния си комплект, но имаме тази бомба. "Автоматична сила".
И по-добре да е така. Струва доста.
- Значи, бомбата в чантата ти
е била просто тайна примамка.
- Всичко е част от плана.
Защо не ни каза?
- И да се лишим от този хубав момент?
Стига, Лус. Аз не съм чудовище.
Така, почваме ли?
Усещаш ли нещо?
- Ако това е "крещящо стълбище",
много е тихо.
Може би си е взело почивна вечер.
- Както трябваше и ние да направим.
Всички готови?
В тези стени има лоша енергия.
Много лоша енергия.
Чува се писък. Хаос. Има твърде много гласове.
Все пак не е много червено, нали?
Лус, помогни ми с веригата. Джордж, осигури отстъплението ни.
Шест градуса и пада.
- Каквото и да е, приближава.
Няма знак за никакви Източници. Странно.
Джордж, не спомена ли за скрити стаи?
- Според чертежите, е много вероятно.
Ще търсим доказателства. Остани тук, пази ни гърбовете.
Потърси кухини, фалшиви стени. Всичко, което може да крие Източници.
Съдейки по броя на Смъртните Сияния, тук са загинали много хора.
И така, мислим, че е тук ли? Източникът на първичното обитаване?
Температура, пет градуса.
- Момент…
Спри с почукването. Трябва да слушам.
Не потупвам.
- Веднага в кръга! Нещо странно става.
Какво издава този звук?
Кръв.
Не е кръв. Не може да е. Това е плазма.
Но, изглежда и мирише като кръв…
- Ще те докосне Призрак, стой далеч.
Как стана това?
Направихме кръга твърде голям. Има слабо място по средата.
Да се махаме оттук. Оставете нещата. Тръгнете към вратата.
Нали я подсигури?
- Направих го! Това не е възможно!
Заключено е. В капан сме!
- Да се успокоим. Подхранва
паниката ни. Лус, трябва ни друг изход.
Провери на онова място, дето откри. Джордж, разделяме се и го разсейваме.
Време е да спрем да бъдем толкова толерантни към това нещо.
Хайде. Не се срамувай.
- Има нещо тук.
Добре. Продължавай да търсиш.
Навсякъде е.
- Това не е само един Призрак!
Луси, какво намери?
- Не съм сигурна. Трябва ми време!
Те работят заедно. Мамка му.
- Остани съсредоточен.
Как се предполага да се борим с това?
- Луси, кажи ми, че това е врата.
Бих искал да почна да бягам веднага!
Полтъргайст може да затвори врата. Само Променливи се явяват като кръв.
Но никога в този мащаб! Нов вид от Тип 2 ли е?
Бе обикновен Променлив. Призрак не може да премести тежко желязо.
Някой жив го е направил.
- Какво? Кой?
Феърфакс? Не, не би посмял да се върне и стори това.
Може би Ели още има Талант. Може би ни тестват.
Какво? Не си ли представяте, че още не сме излезли. Смъртоносен капан е.
О, Боже.
Температурата току-що падна. Значи Червената стая не е първичната.
А второстепенно място. Има още нещо там.
А ако няма изход?
- Е, значи сме мъртви.
Защо паяците обичат Призраците толкова?
На кого му пука? Те са страхотни предупреждения.
Отличен пример.
- О, мамка му.
Сам Панди.
Сигурно е искал да ни предупреди да не слизаме там.
А сега ние слизаме там.
Има нещо, което чака. Това може би е истинското Крещящо стълбище?
Да, Феърфакс обича изненадите.
Нищо чудно, че бе добър в шоубизнеса.
Да тръгваме.
- Добре.
Феърфакс и шоубизнеса.
- Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта…
- Чакай малко. Джордж, Луси, спрете.
Май разбрах…
- То е. Това е стълбището.
Вървете. Махнете се веднага!
Слава на смъртта…
Спасението е в Сатаната…
Какво ще правим?
- Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната…
- Свърши. Монасите.
Слава на смъртта…
- Тук са умрели.
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта…
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната…
Слава на смъртта…
Джордж, намери Източника. Лус, да ги отблъснем. Да спечелим време.
Как, "намери Източника"? Тук буквално няма нищо!
Спасението е в Сатаната…
- О, това е хлапето от "Фитс"!
То не е проблемът. Хайде!
Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната!
Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната…
- Луси, не!
Беше прикована от Призрак.
- Да, но намерих Източника.
В кладенеца е. Телата им!
- Твърде късно е. Твърде много са!
За късмет, наруших сделката.
- Спасението е в Сатаната…
Пожелайте си нещо.
- Слава на смъртта!
Спасението е в Сатаната…
Джордж.
Джордж!
Джордж!
О, добре ли си?
- Бузата ме боли.
Луси.
Луси…
- Защо на него не му удари шамар?
Заслужавам един. Бил съм идиот.
Не трябваше да ви довеждам тук.
Вижте. Не мога да повярвам, че съм го пропуснал.
Феърфакс не се е интересувал само от казина. Имал е много връзки в Сохо,
преди желязото.
- Познавал е Анабел?
Не само я е познавал. Май е бил с нея.
Дал й е пръстенът. Трябва да е бил той.
Странният щамп, означава, че има запис, че той го е поръчал.
Чакай, значи… той я е убил?
И пръстенът е доказателство. Мисля, че той ни доведе тук
в къщата, за да ни убие.
Няма да е подозрително, ако още трима агенти умрат по време на работа.
Хайде, да се махаме оттук. Преди да са разбрали, че още сме живи.
Минем ли през Червената стая, умираме.
- Светлина! Може да излезем оттам.
Хайде! Бягайте!
Не мърдай. Ръцете горе.
Ти…. ни доведе тук да умрем.
А ти… си била в къщата ни онзи ден, когото те намушках.
Няма нищо старо в "раната от войната".
Застани там, дето мога да те виждам.
Сигурен съм, че ти и аз можем да разрешим това помежду си.
Искаш си пръстена. Мислил си да изчакаш изгрева и да го вземеш от нас
от Червената стая. Но, ето ни тук.
Гравирането на пръстена е уличаващо.
Нещо толкова специфично. Сигурно съжаляваш, че си го купил за Анабел.
Не, не съжалявам, че го купих.
Но съжалявах, че не си го взех, когато я зазидах в онзи комин.
Чудовищно е. Но не можех да захвърля целия си живот заради една грешка.
Нито тогава, нито сега. Така че, пусни рапирата и ми дай пръстена.
Не мога. Нямам пръстена.
Не пътуваме с него. Не сме луди.
И само аз знам къде е скрит, затова, ако ме убиеш,
никога няма да си го върнеш.
- Това е блъф.
Тогава по-добре ме застреляй.
- Локууд, недей!
Щеше да се впишеш добре сред монасите. Желаеш смърт.
Може би. Но няма да го направиш.
Вече мислиш за различните начини, по които биха могли да те хванат.
И ти си просто изпълнител, нали? Да видим от какво си направен.
Не.
Ето. Изглеждаш уплашен. Точно както беше тя.
Не стреляй. Това искаш, нали?
Луси, какво правиш? Пак го открадна?
- Какво е това? Какво има вътре?
Луси, какво правиш?
Това е Източникът на Анабел. Тя иска да те види от много
дълго време, г-н Феърфакс.
- Какво?
Луси…
Анабел!
Работя с маниаци.
Задръжте я!
Пуснете ме! Махнете се от мен!
Ние сме агенти. Това ни е работата.
- Наеха ни тук. Нямате право на това.
Наредих ви да не работите.
- Да, сър, така е и разбирам…
Млъкни. Знаех, че не можеш да спазваш правилата, дори за една нощ.
Но сега ще слушаш. Антъни Локууд, Джордж Карим,
Луси Карлайл, арестувам ви за нелицензирано призрачно разследване,
в нарушение на решение на ДЕПРАК.
- Оцеляхме след опит за убийство.
Джон Феърфакс е убил Анабел Уорд, и ни доведе тук, за да убие и нас.
Същият Джон Феърфакс, тясно свързан с ДЕПРАК през последното десетилетие.
Вярно е. Удушил я е и зазидал в комина.
Защо да ти вярвам, Карлайл?
- Тя не лъже. Имаме доказателство.
Цялата работа бе капан. Питайте Ели. Тя чу Феърфакс да признава.
Ако това е вярно…
- Инспектор Барнс?
Извинете, че ви прекъсвам, сър. Заместник-комисарят пристигна.
Вкарай ги в микробуса.
- Инспекторе… трябва да ни повярвате.
Инспекторе…
Казват, че сте убили Джон Феърфакс. Явно пак ще сте във вестниците.
Ти пък защо си тук?
- Специалната свръзка на "Фитс" съм.
Помагаме да следим за мамещи агенти. Приятно ми е да ви познавам.
Ще отида до вестниците. Ще ги съсипя. Ще кажа на всички.
Ей, елате тук.
- Какво има?
Какъв е този заместник-комисар тук в пет сутринта?
Те изземват неща. Какво става?
Инспекторе, какво, по дяволите, става?
Няма да ви арестуваме.
Няма, ако подпишете това.
Споразумение за неразкриване. Няма начин.
Иначе ще бъдете напълно незащитени.
- От какво?
Знаете ли изобщо какво се прикрива?
- Не е нормално. Против правилата е.
Подпишете документите.
Първото умно нещо, което те виждам да правиш. Той има адреса ви.
Взеха ни всички уреди. Знаят нещо за Феърфакс, което ние не,
и искат да си остане така.
- Какво друго, освен, че е убиец?
Никой няма да разбере какво сторихме.
- Да, но…
поне сме живи.
Скъпи опечалени, днес сме се събрали тук
да се сбогуваме със Самаран
и да го предадем в ръцете на Бог. Приживе Самаран…
Извинете? Извинете…
Здравейте. Казвам се Пенелъпи Фитс.
Знаем коя сте.
- А вие сте "Локууд и Сие".
На ваше разположение. Не сте тук, за да… ни видите, нали?
Радвам се да ви видя, но не. Майка ми
е ръководила първата акция в "Комб Кари Хол".
Тя единствено е оцеляла, и мисля, че винаги се е чувствала ужасно, защото…
Сам бе като малко братче за нея. Затова ви благодаря, че го намерихте.
Ти трябва да си Луси Карлайл.
- Знаете името ми?
Да.
- Знаете ли моето?
Разбира се, г-н Карим. Радвам се да видя, че се справяш добре.
Щеше ми се да си още в агенцията ми. Уволних глупака, който те пусна.
Жалко. Тя бе глупачка, но се вписваше там.
Но виждам, че се чувстваш удобно там, където си сега.
Благодаря ви отново. Много. Довиждане.
Защо каза това? Тя беше мила.
- Не е време за караници.
Пенелъпи Фитс знае кои сме!
Писмото от ДЕПРАК не е за вярване.
- Можеше и да е по-зле.
Те прикриват всичко. Казвайки, че Феърфакс е умрял от естествена смърт.
Опитват да защитят името му, но защо?
Каквото и да е сторил, да убие Анабел Уорд явно е било върхът на айсберга.
Поне са ни платили.
- 60 бона ли?
На кого му пука? Трябва да си мълчим. С "Комб Кари Хол", името ни щеше да е
на първа страница на "Таймс". А сега сякаш никога не се е случвало.
Имаш предвид, твоето име. Супер сме. Край с надзора. Нямаме дългове!
Нямаме клиенти, репутация, и дължим много повече, от 60-те бона глоба.
Откраднал си от местопрестъплението доказателство. Трябва да е в сейф.
Само искам да знам какво е. Защо тази емблема бе на сандъците? И очилата?
Очарователно е. Каквито и да са, бяха безполезни срещу онзи ядосан Призрак.
Тя е била брутално убита, Джордж. Какво очакваше?
Да, тя беше страховита накрая, но имах чувството, че я познавам.
Сякаш беше… още жива.
Внимавай. Слушането може да те прецака.
Ако не внимаваш, може да…
- Джордж!
Може да забравиш за всичко това вече, Лус.
Е, накрая се получи добре.
Ще ги скрия за теб.
След като отиваш долу, ще сложиш ли това в защитеното хранилище?
ДЕПРАК - АГЕНТ ЧЕТВЪРТО НИВО - ЛУСИ КАРЛАЙЛ
Ти си го подписал. Позволено ли е?
От физиономията на Барнс в буса, дори той не знае какви са правилата.
Затова, защо не? А и, това е моята агенция. Принадлежиш тук.
Луси…
Луси…
Луси!
Не трябваше да казваш това. Какво може да причини Слушането.
Е, някой трябваше. Тя се приближи твърде много до Анабел, и…
Слушачите могат да "изгорят". Трябва да се грижим за нея. Тя е добра и…
тя най-накрая започва да ме разбира.
Много е по-силна, отколкото си мислиш.
Всичко наред ли е там долу?
Лус?
Лус?
Луси? Всичко наред ли е?